Настоящият доклад за овос за обект „Къщи за отдих и туризъм в пи 001855 и пи 001856, землище с. Река, общ. Смолян, е изготвен от колектив експерти


Източници на вибрации в работната и в околната среда



страница8/19
Дата20.08.2018
Размер9.19 Mb.
#81578
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   19

Източници на вибрации в работната и в околната среда


В околната среда източници на общи вибрации могат да бъдат транспортни средства, строителни машини, машини и съоръжения, използвани за открито минно строителство.

Като естествени източници могат да се третират земетресенията.


Въздействие на вибрациите върху човека


Въздействието на вибрациите върху човека е сложен физиологичен и биомеханичен процес на взаимодействие на различни по сила, честота и характер вибрационни дразнители и човешкия организъм.

Смята се, че вибрациите се възприемат от няколко основни анализатора, като кожен, проприо- и интероцептивен рецептори, както и от вестибуларния апарат.

Въздействието зависи от нивото на вибрационната скорост/ускорение, от времето на въздействие (експозицията), от честотата на трептенията, от вида вибрации (локални, общи), от мястото на въздействие (при локалните вибрации), от позата на човека, честотата на повторение на въздействието.

Основното заболяване, което се счита, че се дължи на вибрационното въздействие, е т.нар. вибрационна болест (синдром на Рейно), която се среща само при работещи в условия на локални вибрации с високи нива. Основният механизъм на вибрационната болест е свързан с въздействие на вибрациите върху костно-скелетния апарат. Причинява се спазъм на кръвоносните съдове („синдром на белите пръсти”), нарушение на периферната сетивност, също и на вестибуларния апарат. Повечето вторични ефекти са свързани с нарушения в стомашно-чревния тракт, сърдечно-съдовата система, вегетативната нервна система.


Съществуващи проблеми на околната среда


В района няма източници на вибрационно въздействие, които могат да се считат за хигиенно значими.

Ос­но­вен до­ку­мент за оцен­ка на виб­ра­ци­ите как­то в тран­с­пор­т­ни­те сред­с­т­ва, та­ка и в про­миш­ле­ни обек­ти, е меж­ду­на­род­ни­ят стан­дарт ИСО 2631—74 и „Виб­ра­ции, пре­да­ва­ни на чо­веш­ко­то тя­ло”. Спо­ред не­го ре­ак­ци­ите на чо­ве­ка вслед­с­т­вие виб­ра­ции са пос­та­ве­ни в за­ви­си­мост от че­ти­ри фак­то­ра: ин­тен­зив­ност, чес­то­та, нап­рав­ле­ние и про­дъл­жи­тел­ност.

Нор­ми­те за про­из­вод­с­т­ве­ни виб­ра­ции, от­на­ся­щи се за всич­ки ин­с­т­ру­мен­ти, ма­ши­ни и съ­оръ­же­ния, из­точ­ник на виб­ра­ции, се рег­ла­мен­ти­рат със са­ни­тар­ни­те нор­ми за про­из­вод­с­т­ве­ни виб­ра­ции СН № 0-45.

Вредни лъчения (светлинни, топлинни, радиация)

Радиоактивните нуклиди, които се намират в природата от незапомнени времена – природни или естествени източници, и тези, които се получават по изкуствен начин – техногенни или изкуствени източници, са източници на директно йонизиращи частици. Видът и свойствата на атомите се определят еднозначно от атомния номер и масовото число. Атоми с точно определен атомен номер и масово число, т.е. даден вид атомни ядра, се наричат нуклиди. Нуклидите с еднакъв атомен номер се наричат изотопи.

Много нуклиди, до момента над 2000, са с неустойчиви комбинации от протони и неутрони. Те променят спонтанно самопроизволно електрическия си заряд (атомния си номер), масата си (масовото число) и енергетичното си състояние, като изпускат при това заредени частици и/или гама лъчи, а в някои случаи и характеристично рентгеново лъчение. Тези спонтанни промени на нуклидите се наричат радиоактивност, радиоактивно превръщане или радиоактивно разпадане. Радиоактивни са само определени изотопи на химичните елементи. Природни (естествени радиоактивни източници) са предимно изотопите на някои тежки химични елементи от края на периодичната система. Природни радионуклиди са някои от изотопите и на по-леки елементи, като K, Rb, Sm, Gd, от които K играе важна роля за вътрешното облъчване на човека.

Министерството на околната среда и водите (МОСВ), чрез Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) и лабораториите за радиологичен контрол към районните инспекции (РИОСВ), осъществява контрол по радиационното състояние на околната среда чрез системни наблюдения по утвърдена мрежа от 26 пунктове в страната, както и методики и показатели за наблюдение. Данните се предават автоматично в ИАОС-София, на 10 мин. заедно с данни да състоянието на околната среда (температура, атмосферно налягане, скорост и посока на вятъра, и др.).

Освен тях контрол на радиационната обстановка в околната среда, водите, почвата, храните, осъществяват и Националният център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ) със своите контролни лаборатории, както и звената по радиационна защита към РИОКОЗ при Министерството на здравеопазването.

Контролът на радиационната обстановка от МОСВ и неговите поделения се осъществява върху следните показатели:



  • Радиационен фон – по мощност на дозата, в [nGy/h];

  • Специфична активност на естествени и техногенни радионуклиди в почви, дънни утайки и отпадни продукти, в [Bq/kg];

  • Обща радиоактивност на води, в [Bq/l];

  • Съдържание на уран и радий във води, съответно в [mg/l] и [mBq/l];

  • Концентрация на радон в атмосферен въздух, l [Bq/m3].

Радиационният -фон не се оценява в единици мощност на дозата или доза (експозиционна X[R], еквивалентна H[Sv]; погълната [Gy]). Веществата уран, торий, олово и техните изотопи не са предимно -източници (първична емисия) и изследваните от МОСВ активности представляват само сумарната им радиоактивност в [Bq/kg], а не показател за най-проникващата радиация (- емисията). Като пример, уранът основно е с активност от  – източник.

Естественият -фон е характерен физически фактор на околната среда и може да бъде открит във всеки регион на страната.

Естествените радионуклиди – уран, радий, торий и продуктите на техния разпад, радиоактивните нуклиди на калия, рубидия и др. имат широко разпространение в земната кора, както и в състава на отделните компоненти на околната среда: литосферата (скали, почви), хидросферата (подземни, грунтови, речни, езерни и морски води), въздуха, флората и фауната.

Дозовото натоварване на населението от природни източници на радиоактивност се дължи основно на:



  • Концентрацията на радон във въздуха – 54%;

  • Космическата радиация – 16 %;

  • Съдържанието на калии (К40) в елементите на околната среда – 13 %;

  • Други естествени източници на радиация – 17 %.

Освен естествените източници, в резултат на дейността на човека, в околната среда действат многобройни техногенни (изкуствени) източници на йонизираща радиация. Основно те са:

  • Отпадните води и отбитата скална маса при миннодобивната промишленост на тежки и редки метали;

  • Газоаерозолните изхвърляния от обектите на атомната енергетика и топлоенергетиката;

  • Сгурията и пепелината от топлоцентралите, работещи с твърдо гориво;

  • Строителните материали.

Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница