Съществуващи проблеми на околната среда

Съществуващи проблеми на околната среда

Радиационното състояние на повърхностни води, извън районите на обекти – потенциални замърсители, се оценява съгласно Наредба № 7/08.08.1986 г. за показатели и норми за определяне качеството на течащи повърхностни води – обща -радиоактивност (750 mBq/l), съдържание на общ уран (0,6 mg/l) и съдържание на радий-226 (500 mBq/l). Пробите от повърхностни и подземни води в районите на уранодобивни обекти се анализират, съгласно изискванията на Наредба за целите на радиационната защита и безопасност при ликвидиране на последствията от урановата промишленост в Р България – ДВ, бр. 101/11.1999 г. за обща -активност (2000 mBq/l), съдържание на естествен уран (0.3 mg/l) и съдържание на радий (226 – 500 mBq/l). Водните проби си анализират по отношение на показателите, заложени в БДС 2823/1983 г. „Вода за пиене”, като се изследва обща -активност (0.75 Bq/l), съдържание на естествен уран (0.6 mg/l) и съдържание на радий (150 mBq/l).

Радиологичния контрол на рудничните отпадни води, от бивши уранодобивни обекти на територията продължава и се изразява в контролиране на радиологичните показатели, съгласно Наредба № 6 / 09.11.2000 г. за емисионни норми за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадните води, зауствани във водни обекти – съдържание на общ уран (2 mg/l), и специфична активност на радий 226 (0,7 Bq/l).

На територията на бъдещото инвестиционно намерение няма и не се предвижда да се развива руднична дейност свързана с добив на редки метали и уранодобив. Данните от мониторинга на ликвидираните рудници и участъци на територията на цялата Смолянска област в 5 годишен период показват, че няма завишение на нивата на радиоактивната активност, напротив наблюдава се постепенно понижение, като се има предвид, че повече от 20 г. рудничната дейност е прекратена и рудниците са ликвидирани.

В района на инвестиционното намерение Къщи за отдих и туризъм, не са развити разломи и по-значими тектонски пукнатини.

Наблюденията през последните години показват, че радиационния гама-фон в контролираните пунктове на територията на Община Смолян е в границите на характерния за съответния пункт и конкретните метеорологични условия естествен гама-фон. При наблюдението на радиационното състояние на необработваеми почви не са констатирани надфонови стойности на специфичната активност на естествените радионуклиди.

Резултатите от радиационното състояние на почвите, дънните утайки и отпадъчните продукти от дейността на предприятия-потенциални замърсители показват, че няма отклонения от измерените стойности за специфичната активност на естествените радионуклиди от предходни години.

Нормативни документи

Директива 96/29/ЕВРАТОМ от 1996 г. – Договор за създаване на Европейска общност в областта на атомната енергия унифицира основните норми за радиационна защита (ОНРЗ), стандартизирани с Основните правила за безопасност. Въведени са в българското законодателство през 2000 г. В Р.България норми за радиационна защита са приети още през 1965 г., поради което в страната има създадени административни структури, законодателство и организация за контрол и мониторинг на параметрите на околната среда. Към МОСВ е изградена Национална автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон (1998 г.), състояща се от 26 стационарни и една мобилна мониторингови станции. Информацията се обработва и визуализира в национален център за управление при кризисни ситуации на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи (ПКЗНБАК), ведомствените системи за радиационен контрол към МЗ, МОСВ, НИМХ – БАН; Информационно-измерителните табла за мощност на дозата, дата, час и температура на въздуха, монтирани в големите градове. Радиационният контрол на въздуха, водите и почвите в България се извършва със специална апаратура и чрез механизмите на метеорологичното осигуряване. България е подписала (1998) и ратифицирала (2000) Единната конвенция за безопасност при управление на отработено гориво и за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци. Двустранни споразумения са подписани с Р Гърция, Р Турция и Румъния за оперативно уведомяване при ядрена авария.

В района на общината няма производства, които да създават техногенни източници на радиоактивно замърсяване, а бившите са ликвидирани и запечатани, като за тяхното състояние се извършва мониторинг по утвърден график.

Показателите, по които се извършват системни и периодични контролни наблюдения са мощност на еквивалентната доза, съдържание на естествени и технологични радионуклеиди в почви, дъни утайки и отпадъчни продукти, обща алфа и бета радиоактивност и съдържание на уран, радий, торий и други, продукти от разпада на посочените елементи, лъчения от космоса.

Освен основния радиационен фон, съществува и техногенен, обусловен изцяло от човешката дейност – работа с някои видове строителни материали, рудодобив на редки и тежки метали, топлоенергийни източници.
Нейонизиращи лъчения

Дефиниране и физически характеристики на фактора

• 
  Статично електрическо поле, интензитет E, V/m.
  
• 
  Постоянно магнитно поле, магнитна индукция B, T.
  
• 
  Свръхнискочестотни (СНЧ) електрически и магнитни полета, честота f > 0 Hz до f = 300 Hz. Измерва се в цитираните по-горе единици.
  
• 
  Радиочестотни електромагнитни полета (ЕМП). Оценява се чрез величините интензитет на електрическо поле E, V/m и интензитет на магнитно поле H, A/m.
  
• 
  Свръхвисоки честоти (микровълни). Оценява се по плътността на мощност на излъченото ЕМП, S, W/m^2.
  
• 
  Оптични лъчения (ултравиолетово – УВ, видимо и инфрачервено – ИЧ лъчения). Оценяват се чрез величините плътност на мощност S, W/m²; светлинен поток , lx и други.
  
• 
  Лазерни лъчения. Оценяват се по параметри мощност P, енергия Q, плътност на мощност S, W/m² и/или плътност на енергия W, J/m².
  

Съществуват естествени и изкуствени източници на НЙЛ, различни за съответните честотни обхвати, включени в спектъра на НЙЛ.

У България в настоящия момент действат няколко нормативни документа, регламентиращи прагове за ЕМП за работна среда за целия честотен обхват, т.е. за целия спектър на НЙЛ.

За населените места има наредба, регламентираща праговете на облъчване на населението, както и хигиенно-защитните зони около излъчватели за комуникацията, работещи в населени места, но само за РЧ и СВЧ обхвати: За останалите честотни обхвати у нас се прилагат международни нормативни документи и Препоръка на Европейския съюз.

Нормативна база за хигиенно-защитни зони около подстанции за ВН и електропроводи:

Съгласно действащото законодателство у нас оценката на въздействието на електромагнитното лъчение върху населението се извършва посредством измерване и определяне на реалната експозиция. Хигиенно защитни зони (ХЗЗ) около излъчватели на електромагнитни лъчения се коментират в следните нормативни документи:

• 
  Наредба № 7 от 25 май 1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда (ДВ бр. 46/1992 г.) – за електропроводи с високо напрежение и открити разпределителни устройства;
  
• 
  Наредба № 9 от 14 май 1991 г. за пределно допустими нива на електромагнитни полета в населени територии и определяне на хигиенно-защитни зони около излъчващи обекти (ДВ бр. 35/1991 г.) – за комуникационни източници на ЕМП, излъчващи в населени територии.
  

От страна на Европейската комисия е направена Препоръка 1999/519/EC, в която са приети следните гранични стойности за облъчване на население, за честотния обхват 0,025  0,8 kHz:

• 
  Интензитет на електрическото поле: E = 250/f [V/m],
  
• 
  Плътност на магнитния поток: B = 5/f, [T]; (1 T = 10⁴ G)
  
• 
  Интензитет на магнитното поле: H = 4/f [A/m],
  

За промишлената честота 50 Hz тези гранични стойности са:

• 
  Интензитет на електрическото поле: E = 5000 V/m,
  
• 
  Плътност на магнитния поток: B = 100 T (1 G)
  
• 
  Интензитет на магнитното поле: H = 80 A/m.
  

Инвестиционното намерение включва изграждане на „Къщи за отдих и туризъм” в поземлени имоти с кадастрални номера 001855 и 001856, в местността Падалата, в землището на с. Река, общ Смолян с обща площ 19515 кв.м. Предвижда се изграждането на къщи за отдих, като процесът ще е на етапи от 3 до 5 години. Също така ще се изгражда обслужваща сграда на площ 100 кв.м. и сграда за конференции с площ 100 кв.м.

Имотът е собственост на инвеститора. До имота е осигурен пътен достъп и инженерна инфраструктура. За осъществяване на намерението ще са необходими площи за вътрешни пътища, довеждащи водопроводи, изграждане на електропреносна мрежа и пречиствателно съоръжение.

Почвите в района се отнасят към Планинската почвена зона на България и към Родопския агроекологичен район на кафявите горски почви. Почвите са се формирали в условията на голямо количество на валежите, постоянна висока въздушна влажност и снежна покривка, която се задържа продължително време и средногодишна температура 6-8 градуса с умерени температурни колебания.

Планинско-ливадните почви заемат цялата част от района на осъществяване на инвестиционното намерение. Като почвообразуващи скали на планинско-ливадните почви обикновено са безкарбонатни скали – изветрителен материал от гранит и други масивни скали. За почвообразувателния процес е характерно образуването на чимов хоризонт.

Тук почвообразуването протича под влияние на развиващата се ливадна растителност, която оставя върху повърхността голямо количество мъртви растителни отпадъци, които поради ниските температури бавно се минерализират. По такъв начин се създават благоприятни условия за образуването на чимов хоризонт. Когато вече е създаден той задържа голямо количество вода и почвообразувателният процес на някои места придобива черти на блатния процес. Поради това на някои места планинско-ливадните почви се отнасят към преовлажнените.

Под добре оформения чим (10-15 см) лежи добре развит хумусно-акумулативен хоризонт. Долната част на чимовия хоризонт, както и хумусно-акумулативният, имат кафеникав оттенък от недобре разложени растителни отпадъци. Хумусният хоризонт постепенно преминава в почвообразуващата скала.

Механичният състав на тези почви е глинесто-песъклив до песъкливо-глинест с много скелет. Хумусът е с високо съдържание на органична материя, но е груб и некачествен. Почвите са с троховидно-зърнеста структура.

Имотът, в чийто граници предстои да се реализира инвестиционното намерение, е Х^-та категория, с начин на трайно ползване – пасище, мера.

Не се наблюдават ерозирали, нарушени и замърсени терени.

Имотът, върху който ще се осъществява инвестиционното намерение, е собственост на инвеститора. Необходимо е да се направят постъпки съгласно ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ за промяна предназначението на земята и урегулирането ù за база за отдих.

3.8. Биологично разнообразие

и неговите компоненти
3.8.1. Растителен свят- характеристика на компонента

3.8.1.1. Ха­рак­те­рис­ти­ка на растителната покривка в района на обекта

А. Флористично райониране

Според приетото флористично райониране на България, страната се дели на 20 района. Из­с­лед­ва­ната площ попада в 17 флористичен район „Родопи”,включващ Западен и Източен подрайон .

Обектът е разположен в централната част на Родопите на около 1800 м югоизточно от с. Река на кота с около 200 м над селото. Обектът отстои на около 7500 м североизточно от кв. Устово. Територията на обекта попада във водосборната област на Падалско дере. Най-високият връх в района около обекта е вр. Янковица (1230 м н.в.).

Б. Вертикално райониране

Според вертикалното горскорастително райониране на България обектът се намира в средния горскорастителен пояс – долен елово-буков подпояс, който за условията на Родопите се заключва в интервала от 800 до 1700 м н.в.

Районът е карстов, формиран върху мрамори и риолити. Основни хабитати тук са горите, скалните комплекси, ливадите, пасищата и реките. Горите покриват около 70% от територията, най-голяма част от които са иглолистните гори, основно от бял бор (Pinus sylvestris), но на някои места и смесени буково-бялборови гори и насаждения от смърч (Picea abies).

В територията заключена от границите на имота, в който ще се реализира инвестиционното намерение и в региона около него се срещат следните растителни видове:

• 
  Бял бор (Pinus sylvestris)
  
• 
  Обикновен бук (Fagus silvatica)
  
• 
  Единично или на малки групи са се установили представители на иглолистните - род Ела (Abies), Смърч (Picea), Лиственица (Larix) и на широколистните Бряст (Ulmus), Бреза (Betula), Елша (Alnus), Габър (Carpinus), Леска (Corylus), Топола (Populus), Върба (Salix) , както и на някои горскоплодни видове, отнасящи се към род Орех (Juglans), Ябълка (Malus), Слива (Prunus) и др.
  
• 
  Обикновена шипка ( Rosa canina)
  
• 
  Представители на родове Бъз (Sambucus), Повет (Clematis), Глог (Crategus), Кисел трън (Berberis) и др.
  

Територията се характеризира с голямо богатство и разнообразие на тревните видове. По-характерните според географското си представителство се подразделят на:

• 
  Средноевропейски видове:
  

- Копитник (Asarum europaeum)

- Тристълбчест рожец (Cerastium cerastioides (L) Britton)

- Ко­кош­чи­ца (Isopyrun thalictroides L.)

- Бя­ла съ­сън­ка (Anemone nemorosa L.)

- Динарски вечерник (Hesperis dinarica beck)

- Пълзящо омайниче (Geum reptans L.)

- Гъ­лъ­бо­ви очич­ки (Hepatica nobilis Mill.)

- Кръглолисно наваличе (Pyrola rotudifolia L.)

• 
  Глациални реликтни видове
  

- Апенински очиболец (Potentila pussila)

- Дребна солданела (Soldaneiia pussila)

- Високопланинско великденче (Veronica beljjdioides)

• 
  Палео и неоендемични видове
  

На територията на община Смолян в различни нейни части са установени балкански и български ендемити, видове включени в Закона за Биологичното разнообразие, видове от Червена книга на България (1984).

• 
  Български ендемити – 2 вида
  
• 
  Балкански ендемити – 10 вида
  
• 
  Терциерни реликти – 1 вид
  
• 
  Включени в Червена книга на България – 11 вида
  
• 
  IUCN категория – 5 вида
  
• 
  В Бернска конвенция – 2 вида
  
• 
  В Закона за биологичното разнообразие – 7 вида.
  

След извършеното проучване на територията на инвестиционното предложение и на контактуващите с нея имоти бяха установени следните тревни видове:

Горско лютиче (Ranunculus nemorosus)

Плътногрудеста лисичина (Corydalis solida)

Дребнолистен карамфил (Dianthus microlepis)

Обикновено плюскавиче (Silene vulgaris)

Тъполистен лапад (Rumex obtusifolius)

Горска млечка (Euphorbia amygdaloides)

Планинско шапиче (Alchemilla monticola)

Бял очиболец (Potentlla alba)

Обикновен звездан (Lotus corniculatus)

Триделен дивисил (Heracleum ternatum)

Горска светлика (Luzula silvatica )

Род Острица (Carex)

Обикновена полевица (Agrostis capillaries)

Род Овсига (Bromus)