Настъплението на адските орди Святата планина



страница1/10
Дата20.08.2018
Размер1.31 Mb.
#81458
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10
Последната Битка

Рик Джойнър

Въведение

Настъплението на адските орди

Святата планина

Завръщането на орлите

Белият престол

Победителите


Въведение
В началото на 1995г. Господ ми даде сън, който бе първият от поредица взаимосвързани пророчески преживявания. Публикувах съкратен вариант на първия сън в списанието и бюлетина "Утринна звезда" под заглавието "Настъплението на адските орди". Продължих да търся Господа за тази велика духовна битка, която бях видял, и имах серия видения и пророчески преживявания свързани с нея. Публикувах отново съкратен вариант в списанието "Утринна звезда" под заглавието "Настъплението на адските орди", части 2 и 3.

Поредицата стана вероятно най-популярната книга, която някога сме публикували. Бяхме засипани с молби да съберем трите части заедно и да ги издадем като книга.

Реших да направя това и се заех да допълня нещата, които не бяха включени в съкратените версии. Но точно когато бях готов да ги предам на редакторския отдел, имах ново пророческо преживяване, което явно бе свързано с това видение, и чувствах, че съдържа кулминацията му.

Включих го в части 4 и 5 на тази книга (нещичко от част 4 бе публикувано в част 3 на списанието). В първите три части на книгата има и значително количество непубликуван материал.

Как получих видението Един от най-често задаваните въпроси, свързани с това видение, се отнася до това как съм го получил. Вярвам, че това е важен въпрос и затова ще се опитам тук да отговоря накратко. Първо трябва да обясня какво имам предвид под видения и "пророчески преживявания".

Пророческите преживявания, както ги наричам, са многобройни и различни. Те включват всички основни начини, по които Бог е говорил на хората Си в Писанията. Тъй като Господ е същият днес, какъвто е бил вчера, Той не е преставал да контактува с хората Си по същия начин и такива преживявания могат да се открият в цялата църковна история. Както обяснява апостол Петър в проповедта си, записана в Деяния гл.2, сънищата, виденията и пророчеството са основни белези на последните дни и на изливането на Святия Дух. Тъй като явно се приближаваме до края на земната история, те все повече ще се срещат в наше време.

Една от причините да стават все по- разпространени сега е защото ще са ни нужни, за да изпълним предназначението си в тези времена. Вярно е и че сатана, който за жалост познава Писанията по-добре от много християни, също разбира важността на пророческите откровения в общението между Бога и Неговите хора и затова в пълна мяра излива лъжливите си дарове върху онези, които му служат. Но нямаше да има фалшификат, ако няма оригинал, така както няма фалшива тридоларова банкнота, защото не съществува истинска такава.

Скоро след като станах християнин през 1972 г. прочетох този пасаж в Деяния 2гл. и разбрах че ако сега са последните времена е важно да разбираме начините, по които Бог ще ни говори. Не си спомням първоначално да съм се молил да имам подобни преживявания, но започнах да ги имам, което ми даде още по-голям тласък в разбирането им.

Оттогава съм минавал през периоди, в които тези преживявания са били много чести. Имал съм и периоди, в които те изцяло са липсвали. Но след всеки период на липса те се връщаха и бяха много по-мощни и по-чести.

Напоследък са и двете. Така научих много за пророческите дарби, преживявания и за пророците, за което ще говоря по-подробно в една книга, която скоро ще излезе от печат.

Има много нива на пророческо откровение. Началните нива включват пророчески "впечатления". Това действително са откровения. Те могат да бъдат изключително конкретни и точни, когато се тълкуват от хора опитни и чувствителни към тях. Но точно на това ниво нашите "откровения" могат да бъдат повлияни от чувствата, предразсъдъците и доктрините ни. Затова реших да не използвам изрази като "така казва Господ" при откровения на такова ниво.

На това ниво могат да дойдат и видения. Те са леки и трябва да се видят с "очите на сърцето".

Могат още да бъдат конкретни и точни, особено ако са получени и/или тълкувани от опитни хора.

Колкото повече се отварят "очите на сърцата ни", както се моли Павел в Ефес. 1:18, толкова по- силни и полезни могат да бъдат те.

Следващото ниво на откровение е съзнателно усещане за присъствието на Господа или за помазанието на Святия Дух, което дава особено просветление на умовете ни. То често идва докато пиша или говоря и ми дава много по-голяма увереност във важността и точността на това, което казвам. Вярвам,че вероятно същото са изпитали и апостолите, когато са писали посланията на Новия Завет. Това ще ни даде голяма увереност, но на това ниво ние все още можем да се повлияем от предразсъдъци, доктрини и т.н. Затова, вярвам, Павел казва, че за някои неща изразява своето мнение, но считайки, че има съгласието на Божия Дух. В общи линии, когато става дума за пророчества, има повече нужда от смирение, отколкото от догматизъм.

"Явните видения" се явяват на ниво, по-високо от "впечатленията"; те често ни дават повече яснота, отколкото можем да имаме, когато усещаме и съзнаваме присъствието на Бога или помазанието. Явните видения са външни и се виждат ясно като на филмов екран. Тъй като не можем да ги контролираме, смятам, че има много по-малка вероятност от наша намеса в откровения, дошли по този начин.

Друго по-високо ниво на пророческо преживяване е трансът, в какъвто изпада Петър, когато му бе наредено да отиде в дома на Корнилий и да проповядва благовестието на езичниците за пръв път, а също и Павел, когато се моли в храма в Деяния 22. Трансът е често срещано преживяване на библейските пророци. Той е като сън, когато си буден. Вместо само да виждаш "екран", както при видението, чувстваш сякаш си във филма и участваш в него по странен начин.

Трансът може да бъде както доста лек, при който все още осъзнаваш заобикалящата те реалност и дори можеш да взаимодействаш с нея, така и пълен, при който усещаш като че ли си буквално на мястото от видението си. Изглежда точно това е изпитвал Езекил доста често, а вероятно и Йоан е преживял същото, когато е имал виденията, записани в книгата Откровение.

Виденията събрани в настоящата книга започнаха с един сън. Част от него дойде при силно усещане за присъствието на Господа, но преобладаващата част бе получена в някаква степен на транс. По-голямата част дойде на ниво, на което осъзнавах какво ме заобикаляше и дори можех да действам адекватно, като например да отговоря на телефонно позвъняване. Когато се получаваше прекъсване или когато нещата ставаха толкова напрегнати, че трябваше да стана и да се движа наоколо, щом седнех се връщах точно там, където бях прекъснал. Веднъж преживяването стана толкова напрегнато, че дори станах и напуснах планинската хижа, където ходя, за да търся Бога, и се прибрах в къщи. Върнах се след повече от седмица и почти веднага се озовах там, където бях спрял.

Никога не съм знаел как да "включвам" такива преживявания, но почти винаги съм бил свободен да ги изключа щом поискам. На два пъти големи части от това видение дойдоха във време, което считах за много неподходящо, защото бях отишъл в хижата, за да довърша важна работа, за която имах установен краен срок. Два от броевете на списанието излязоха с малко закъснение по тази причина, а също и последната книга, която написах и публикувах, очаквах да завърша няколко месеца по-рано. Но Бог като че ли не Го е грижа за нашите срокове! Смятам, че в съня и транса имах силно изразени дарбите на разпознаване на духове и слово на знание. Понякога, щом погледна някой човек или се моля за църква или служение, просто започвам да разбирам неща за тях, за които нямам естествено знание. По време на тези пророчески преживявания тези дарби действаха на ниво, което лично не съм преживявал в "действителността". Тоест, когато поглеждах във видението едно "подразделение" от ордата на злото, веднага узнавах стратегиите и способностите му. Не знам как това знание стигаше до мен но просто го знаех и то с големи подробности. В някои случаи поглеждам някого или нещо и знам неговото минало, настояще и бъдеще едновременно. За да спестя време и място, в тази книга съм включил това знание като факт без да обяснявам как съм го получил.

Използване на пророческите откровения Трябва да подчертая, не вярвам, че което и да било пророческо откровение трябва да служи за основаване на доктрина. За това имаме Писанията. Пророчествата имат две основни приложения.

Първото е, за да се разкрие волята и плана на Бога за определени неща. Пример за това е Павловия сън да отиде в Македония и изстъплението, в което му бе казано незабавно да напусне Ерусалим.

Имаме примери и в служението на Агав. Единият е свързан с глада, който щеше да настъпи по целия свят, а другият - с Павловото посещение в Ерусалим.

Такива откровения виждаме да се дават и за осветляване на доктрината, която се проповядва в Писанията, но не е ясно видяна. В дадения пример изстъплението на Петър хвърля светлина едновременно върху Божията воля и здравото библейско учение, по което Писанията са много ясни (че езичниците могат да приемат благовестието), но което е било все още неразбрано от църквата.

Виденията в тази книга съдържат някои стратегически откровения, а също и някои библейски доктрини, които наистина не разбирах преди, но вече виждам съвсем ясно. Все пак по-голямата част от учението, разкрито ми чрез тези преживявания, познавах и поучавах от години, макар че не мога да кажа, че го живеех. Често съм мислил за предупреждението на Павел към Тимотей да внимава на поучението си. Голяма част от думите, които ми бяха казани при тези преживявания самият аз бях поучавал много пъти. Знам, че не прилагам собствените си поучения както трябва и затова приех доста от тях като упрек към самия мен. Дори и да е така, усещах, че това са послания за всеки и съм ги включил в книгата.

Някои ме насърчаваха да напиша тази книга като алегория, в трето лице, подобно на "Пътешественикът", но реших да не го правя по няколко причини. Първо, смятам, че някои хора щяха да я приемат като плод на личната ми изобретателност, а това нямаше да е вярно. Иска ми се да съм такъв творец, но не съм. Друга причина е усещането, че ще бъда много по-точен, ако предам всичко така, както съм го получил, и аз се постарах да изложа преживяванията си по начина, по който дойдоха. Обаче смятам, че неспособността ми да запомням подробности е една от най-големите ми слабости. На моменти съм се съмнявал в спомена си за някои детайли от това видение и мисля, че и вие трябва да сте свободни да направите същото.

Смятам, че това е правилното отношение към всяко такова послание. Само Писанията заслужават да ги считаме за безпогрешни. Моля се, докато четете, Святият Дух да ви води в истината и да отдели всяка попаднала слама от зърното.
Първа част

Настъплението на адските орди


Армията от демони беше тъй голяма, че се простираше докъдето поглед стигаше. Тя беше разделена на батальони, всеки от които имаше различно знаме. Тези на по-близките подразделения бяха Гордост, Себеправедност, Почтеност, Себецентризъм, Осъждение и Ревност. Имаше още много дивизии от зли духове, които не можех да видя, но тези, които предвождаха тази ужасна орда, изглеждаха най-могъщите. Главнокомандващ на тази армия беше самият Обвинител на братята. Армията от нечисти сили излизаше от ада и се отправяше към Христовата църква.

Оръжията, с които тази орда бе снаражена, също имаха имена. Мечовете се наричаха Заплаха; копията - Коварство; стрелите - Обвинение, Клюка, Клевета и Осъждение. Пред армията вървяха на групички или поотделно, демони, наречени Отхвърляне, Огорчение, Нетърпение, Непростителност и Похот. Те бяха изпратени да подготвят главната атака. Тези по-малки групички разузнавачи бяха по-малочислени, но не отстъпваха по мощ на някои от по-големите дивизии. Причината те да са по-малобройни бе стратегическа. Също както Йоан Кръстител, който беше сам, но беше надарен със свръхестествено помазание да кръщава народа, за да го приготви за Господа тези по-малки демонични групи имаха свръхестествена нечиста мощ да "кръщават народите". Един единствен демон на Огорчение можеше да разпръсне отровата си в цели множества, дори и в цели нации и култури.

Когато един демон на Похот се прилепяше към някой изпълнител, филм или дори реклама. той разпръскваше нещо подобно на електрически стрели от мръсотия, които поразяваха и "притьпяваха" съвестта на огромни маси от хора. Всичко това ставаше с цел да се проправи път за демоничната орда. Тази армия се беше опълчила конкретно срещу църквата, но атакуваше и всеки друг по пътя си. Разбрах, че тя се стреми да парира един предстоящ ход на Бога, целящ да спечели цели множества за евангелието.

Главната цел на тази армия беше да всее разделение на всяко ниво на взаимоотношения между християните; да настрои една църква против друга, миряните срещу пастора им, съпруг против съпруга, деца против родители, та дори и да настрои децата едно против друго. Някои демони бяха изпратени поединично в семейства, при отделни личности или в църквата, където трябваше да открият проломите ,които демоните Отхвърляне, Огорчение, Страст и прочие да използват и да разширят. Следващите ги девизий щяха да навлязат през тези проломи и окончателно да завладеят жертвите си.

Най-поразяващата част от видението се състоеше във факта, че демоните не яздеха коне, а християни! Повечето от християните бяха добре облечени и почтени и имаха вид на изискани и добре образовани хора, но сякаш там имаше представители на почти всички професии. Тези хора изповядваха християнските истини, за да успокоят съвестта си, но живееха живота си в съгласие със силите на тъмнината. Всеки път, когато те се съгласяваха с тези сили, демонът който ги яздеше нарастваше и започваше още по-лесно да направлява действията им.

Много от тези вярващи бяха приели върху си повече демони, но очевидно само един ги ръководеше. Вида на демона началник определяше в коя дивизия се намира християнинът. И въпреки че всички дивизии маршируваха заедно, изглеждаше сякаш всеки момент армията ще се разпадне. Например демоните на омраза мразеха останалите демони също толкова, колкото мразеха и християните. Демоните на ревност се ревнуваха един друг.

Единственият начин, по който предводителите на тази орда успяваха да предотвратят сражения между самите демони, бе неспирно да подклаждат у тях омраза, ревност и т.н. срещу хората, които яздеха. Обаче тези хора често водеха битки помежду си. Разбрах, че точно поради тази причина някои от армиите, опълчили се срещу Израел в Писанията, накрая започваха да се избиват взаимно. Когато намеренията им срещу Израел биваха осуетени, тяхната ярост ставаше неконтролируема и започваха да воюват помежду си.

Забелязах, че демоните яздеха християните, но не бяха вътре в тях, както бяха в невярващите.

Очевидно бе, че тези вярващи трябваше само да спрат да се съгласяват с демоните, за да се освободят от тях. Например, ако християнинът, върху когото яздеше демон на ревност, започнеше просто да се съмнява в ревността, демонът много бързо отслабваше. Когато това станеше отслабналият демон извикваше и предводителят на дивизията свикваше всички демони около този християнин, за да го атакуват докато огорчението и всичко друго отново се натрупваше върху него. Ако и това не подействаше, демоните започваха да цитират стихове, които изопачаваха така че да оправдаят огорчението, обвиненията и т.н.

Явно бе, че мощта на демоните се коренеше почти изцяло в силата на заблудата, но те бяха заблудили тези християни до такава степен, че когато демоните ги използваха те си мислеха, че са употребени от Бога. Това се дължеше на факта, че почти всички хора носеха знамената на Себеправедност и така никой не можеше да види истинските знамена на тези дивизии. Когато погледнах в далечината към тила на тази армия, видях свитата на Обвинителя. Започнах да разбирам стратегията му и бях смаян, че е толкова проста. Знаех, че дом разделен против себе си не може да устои, а тази армия целеше да предизвика такова разделение в църквата, че тя окончателно да отпадне от благодатта. Очевидно единственият начин да се постигне това беше да използва християни, които да воюват срещу собствените си братя, и ето защо почти всички в предните редици бяха християни или поне номинални християни. Всяка стъпка, която тези заблудени вярващи правеха в покорство на Обвинителя, властта му над тях се засилваше. От това неговата увереност, а и увереността на всичките му командири, нарастваше с напредването на армията. Разбрах, че мощта на тази армия зависеше от това дали тези християни се съгласяват с пътищата на нечестието.

Пленниците Зад първите дивизии се точеха пленниците на тази армия - едно огромно множество християни. Всички те бяха ранени и пазени от малки демони на Страх. Пленниците сякаш бяха повече на брой, отколкото самата демонична армия. Беше изненадващо, че пленниците все още бяха въоръжени с щитове и мечове, но никой не ги използваше.

Бях шокиран, че толкова много бяха държани в плен от толкова малко на брой и незначителни демони на страха. Християните можеха лесно да се освободят, ако просто започнеха да използват оръжията си и тогава те може би щяха да нанесат големи щети на цялата нечестива орда.

Вместо това те вървяха покорно напред.

Небето над пленниците беше потъмняло от лешояди, които носеха името Депресия. Когато кацаха на рамото на някои от пленниците, те повръщаха върху него. Повърнатото се казваше Осъждение. Всеки пленник, който биваше залян с него, ставаше и продължаваше по-бодро, но после грохваше по-слаб от всякога. Отново се чудех защо пленниците просто не убиваха тези лешояди с мечовете си, което можеха да направят много лесно.

Случваше се някои от по-слабите пленници да се спъне и падне. В момента, в който тялото му опреше в земята, останалите пленници започваха да го мушкат с мечовете си и да му се присмиват. После идваха лешоядите и поглъщаха падналите, докато бяха още живи. Останалите пленници- християни гледаха всичко това отстрани и го одобряваха, като от време на време отново промушваха падналите с мечовете си.

Наблюдавайки внимателно, осъзнах, че пленниците считаха Осъждението за Божия Истина.

Освен това пленниците си въобразяваха, че маршируват в Божията армия! Ето защо не нападаха малките демони на Страх или лешоядите. Те ги считаха за Божии посланици! Поради тъмнината която облакът от лешояди причиняваше, пленниците не можеха да виждат и затова те наивно приемаха, че всичко, което им се случва, е от Господа. Те си мислеха, че онези, които се препъват са под Божието осъждение и затова ги нападаха; мислеха си, че така съдействат на Бога.

Единствената храна, с която пленниците разполагаха, беше повърнатото от лешоядите. Тези които отказваха да я ядат, скоро изгубваха сили и падаха. Онези, които се хранеха с нея, бяха укрепявани със сила, която обаче идваше от нечестивите демони. После те изгубваха сили и трябваше да пият от водите на огорчението, които постоянно им предлагаха. След като пиеха от водите на огорчението те започваха да повръщат върху другите пленници. Когато някой от пленниците почнеше да повръща върху другиго, един от демоните чакащи отстрани, го яхваше и го подкарваше към предните редици.

Още по-отблъскваща от повърнатото от лешоядите беше отвратителната слуз, която демоните уринираха и отделяха върху християните, които яздеха. Отделената слуз беше наречена Гордост Егоистични амбиции, което беше и името на тази дивизия, и т.н. Обаче слузта, отделена върху християните, ги караше да се чувстват много по-добре, отколкото начинът, по който Осъждението им въздействаше. Ето защо те вярваха, че демоните са Божии пратеници, а слузта всъщност е помазанието на Святия Дух. Бях толкова отвратен от армията на злото, че исках да умра.

Тогава чух гласа на Господа да ми казва: "Това е вражеската армия на последното време. Това е най-голямата заблуда на сатана. Той придобива най-голяма сила за разрушение, когато може да употребява християни срещу братята им. Още открай време сатана използва тази армия за злите си намерения, но никога преди не е успявал да се сдобие с толкова много пленници. Но ти не се страхувай! Аз също имам армия. От теб сега се изисква да се изправиш и да започнеш да се биеш защото няма повече безопасно място, където можеш да се скриеш и да избегнеш боя. Трябва да воюваш за Моето Царство, за Истината и за тези, които са били измамени." Това слово от Бога ми подейства толкова насърчително, че веднага започнах да викам към пленниците, че са били заблудени и си мислех, че те ще ме послушат. Като направих това, сякаш цялата армия обърна поглед към мен. Страхът и депресията, които бяха върху тях, се насочиха към мен. Продължавах да викам, тъй като мислех, че християните ще се събудят и ще осъзнаят какво става. Вместо това много от тях се пресегнаха за стрелите си и започнаха да се целят в мен.

Останалите пленници се колебаеха по какъв начин да ме възприемат. Моментално осъзнах, че бях допуснал голяма грешка с преждевременното си и прибързано решение.

Начало на битката

Тогава се обърнах и видях армията на Бога зад мен. Тя се състоеше от хиляди войници ,но вражеската армия бе по-многобройна. Бях ужасен и обезсърчен, тъй като ми се струваше, че много повече християни изпълваха редиците на нечестивия, отколкото имаше в Господната армия.

Разбрах също, че битката, която предстоеше да започне, щеше да се прочуе като Великата християнска гражданска война, защото малцина щяха да прозрат кои са силите, движещи двете страни в този неизбежен конфликт.

Когато се взрях по-отблизо в Божията армия, положението й ми се стори още по-безнадеждно.

Малцина бяха напълно облечени и въоръжени Повечето бяха само частично защитени с оръжия, а някои изобщо нямаха такива. Числото на ранените беше извънредно голямо. Повечето от приготвените за бой войници държаха малки по размер щитове. Беше ми напълно ясно, че те нямаше да им осигурят сериозна защита. За мое голямо учудване по-голямата от армията се състоеше от жени и деца. Много малко от онези, които бяха напълно въоръжени, бяха добре обучени как да използват оръжията си.

В края на армията се влачеше тълпа от хора, които много напомняха пленниците на армията на злото, но все пак коренно се различаваха от тях. Те бяха невероятно щастливи, сякаш опиянени.

Играеха игри, пееха песни пируваха и се местеха от група на група. Затичах към Господната армия за да избегна атаката, която наближаваше. Нямаше съмнение, че ни предстоеше една неравна битка и сигурно поражение. Бях особено загрижен за тази тълпа, която се влачеше зад Божията армия, и затова се опитах да надвикам глъчката и да ги предупредя, че наближава битка. Само някои успяха да чуят гласа ми. В отговор те направиха "знак на мир" и казаха, че не вярват във войната и че Господ няма да допусне да им се случи каквото и да е зло. Отново се опитах да им обясня, че не случайно Бог ни е осигурил оръжия, но те побързаха да ми отговорят, че са дошли до място на мир и радост, където нищо подобно не може да им се случи. Започнах усърдно да се моля Господ да увеличи щитовете на въоръжените войници, за да могат да защитят онези, които не бяха готови за битката.

Тогава при мен дойде един ангел, който ми даде тръба и ми каза незабавно да затръбя с нея.

Подчиних се. Видях как онези от воините, които бяха облечени поне с част от Божието всеоръжие веднага от реагираха и застанаха мирно. Тогава им бяха донесени допълнителни оръжия и части от военно облекло. Те побързаха да се облекат. Забелязах, че ранените воини не покриха раните си с доставеното им военно оборудване. Преди да успея да кажа каквото и да е, вражеските стрели започнаха да се изсипват върху нас. Всеки, който не беше напълно приготвен за боя, пострада.

Воините, които не бяха покрили раните си, бяха наранени на същите места.

Ранените от стрелите на Клеветата веднага започнаха да клеветят тези, които не бяха пострадали. Улучените от стрелите на Клюкарството започнаха да одумват. Не след дълго в стана настъпи голямо разделение. Чувствах, че всеки момент ще започнем да се самоунищожаваме, също както бе станало с някои от езическите армии в Писанието, повдигнали се едни срещу други. Чувството за безпомощност бе ужасно. Внезапно връхлетяха лешояди, които грабваха ранените и ги отнасяха в лагера на пленниците. Ранените все още държаха в ръце мечовете си и много лесно можеха да поразят с тях лешоядите, но не го направиха. Всъщност тези воини бяха отвличани доброволно, понеже бяха изпълнени с гняв към останалите от нас, които не бяхме пострадали.




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница