Nat/623 Превенция и управление на инвазивни чужди видове



Дата22.08.2016
Размер124.7 Kb.



BG


Европейски икономически и социален комитет



NAT/623

Превенция и управление на инвазивни чужди видове

Брюксел, 22 януари 2014 г.





СТАНОВИЩЕ
на
Европейския икономически и социален комитет
относно
„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно превенцията и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове“
COM(2013) 620 final – 2013/0307 (COD)


Rue Belliard/Belliardstraat 99 — 1040 Bruxelles/Brussel — BELGIQUE/BELGIË

Тел.+32 25469011 — Факс +32 25134893 — Интернет адрес: http://www.eesc.europa.eu
_____________
Докладчик: г-н Georges Cingal
_____________















На 12 септември 2013 г. Европейският парламент и на 20 септември 2013 г. Съветът решиха, в съответствие с член 192, параграф 1 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно:
Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно превенцията и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове“
COM(2013) 620 final – 2013/0307 (COD).
Специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 7 януари 2014 г.
На 495-ата си пленарна сесия, проведена на 21 и 22 януари 2014 г. (заседание от 22 януари), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 143 гласа „за“,1 глас „против“ и 4 гласа „въздържал се“.
*
* *

Заключения и препоръки




1.1ЕИСК приветства съобщението на Комисията и волята за приемане на правен инструмент на ЕС, който е още по-необходим поради проблемите, свързани с климата (естествена миграция в северна посока), но държи да подчертае, че отговорът може да се окаже закъснял за онези, които отдавна отправяха предупреждения. ЕИСК счита, че би било добре Комисията да се увери, че самото заглавие на съобщението на различните езици на ЕС се ползва с одобрението на учените. Комитетът би предпочел да се използва терминът инвазивни (или агресивни) чужди видове (ИЧВ).




1.2ЕИСК е на мнение, че борбата срещу инвазивните чужди видове трябва да се възприема като важна европейска кауза. Той приветства ангажимента на Комисията да въведе общ механизъм за борба срещу инвазивните чужди видове. При все това Комитетът препоръчва на Комисията да обясни по-ясно причините за тези проблеми, за да изпъкне необходимостта от мащабна мобилизация на заинтересованите страни за предоставяне на всички съществени данни на организацията, която се занимава с въпроса. ЕИСК препоръчва на Комисията да припомни вече положените усилия за провеждане на експерименти за борба с разпространението на въведени видове, създаващи проблеми, например по линия на програмата LIFE. Комитетът изразява съмнения във връзка с ограничаването на списъка на инвазивните видове до 50.




1.3ЕИСК оценява желанието на Комисията да привлече гражданите за участие в борбата срещу вече установеното разпространение на чужди видове. Но ЕИСК би приветствал възможността Комисията да прикани гражданите също така да се информират и да участват в превантивните мерки. ЕИСК подчертава важната роля, която играят организациите на гражданското общество, по-специално за управлението на природните площи или зоните за отдих.




1.4Ето защо ЕИСК приканва Комисията да разгледа възможността за създаване на европейска Обсерватория на инвазивните чужди растения, която да отговаря както за европейския информационен регистър, така и за обмена със страни извън ЕС. ЕИСК смята, че обсерваторията следва да бъде ясно разпознаваем център, който дава възможност за сближаване на учените и гражданите на ЕС, като ги мобилизира за действие по конкретни проблеми. В такъв случай би било възможно да се стъпи на местните инициативи и да се подчертаят общите места в една немащабна програма за комуникация (интернет страници). ЕИСК счита, че създаването на обсерватория, която да се занимава с хоризонтални и интердисциплинарни въпроси, вероятно би имало благоприятен ефект за нужната обща мобилизация на експертите, природозащитниците по места и инициаторите на проекти.




1.5ЕИСК изразява надежда, че механизмът ще бъде представен реално по време на настоящия мандат на Европейския парламент, което би дало възможност той да започне да функционира преди 2016 г. Системата от предложените мерки за наблюдение би следвало да бъде валидирана от научните общности и да допринесе за определянето на списък от показатели, препоръчани от Конвенцията за биологичното разнообразие – по-конкретно в цел 9, която предвижда до 2020 г. да бъдат идентифицирани и класирани по приоритет инвазивните чужди видове и пътищата за въвеждането им, да бъдат контролирани или отстранени приоритетните видове и да се предприемат мерки за управление на начините на проникване, така че да се попречи на въвеждането и установяването на тези видове. ЕИСК приканва Комисията да помисли за създаването на група за научен преглед въз основа на Регламент (ЕО) № 338/97, която да може да внесе промени в списъка.




1.6ЕИСК изразява удовлетворение, че чрез проблематиката на ИЧВ Комисията проявява интерес и към изоставени площи (неизползваеми земи, бивши трасета на жп линии и др.), които често са източник на проникване, пътища за разпространение и колонизация. ЕИСК се надява, че подходът, състоящ се в ликвидиране на проблемни новоустановени ИЧВ, ще позволи да се развият съответно специализирани предприятия и да се създадат работни места.




Контекст и обобщено представяне на съобщението




1.7Въздействието на инвазивните чужди видове (ИЧВ) върху биологичното разнообразие е значително. Те са сред главните и все по-сериозни причини за загубата на биологичното разнообразие и изчезването на някои видове. Когато става въпрос за социални и икономически въздействия, трябва да се отбележи, че ИЧВ могат да бъдат преносители на болести или пряко да причиняват здравословни проблеми (напр. астма, дерматит и алергии). Те могат да навредят на инфраструктурата и съоръженията за отдих, да създадат проблеми за горското стопанство или да причинят загуби за селското стопанство, като това са само част от възможните проблеми. Щетите, причинени от ИЧВ в ЕС, се оценяват на най-малко 12 милиарда EUR годишно, като разходите за тяхното отстраняване продължават да нарастват1.




1.8Държавите членки предприемат мерки за решаване на въпросите, свързани с ИЧВ, но тези действия са предимно ответна реакция, насочена към свеждане до минимум на вече причинени вреди, без да се обръща достатъчно внимание на превенцията или откриването и противодействието на нови заплахи. Усилията са разпокъсани, съдържат значителни пропуски по отношение на обхванатите видове и често са зле съгласувани. За ИЧВ няма граници и те могат лесно да се разпространяват от една държава членка в друга. Поради това действията на национално равнище няма да са достатъчни, за да защитят Съюза от заплахата, която представляват някои ИЧВ. Освен това, вследствие на този фрагментиран подход, действията в дадена държава членка могат да се окажат неефективни заради липсата на действия в съседните държави членки.




1.9Настоящото предложение има за цел създаването на рамка за действие за превенция, намаляване и смекчаване на отрицателните въздействия на ИЧВ върху биологичното разнообразие и екосистемните услуги. Освен това с него се цели да се ограничат социалните и икономическите щети. Това ще бъде постигнато чрез мерки, осигуряващи координирано действие, съсредоточаване на ресурсите върху приоритетните видове и засилването на превантивните мерки в съответствие с Конвенцията за биологичното разнообразие и с фитосанитарния и зоосанитарния режим относно здравето на растенията и животните на Съюза. На практика стремежът е с предложението тези цели да се постигнат чрез мерки за справяне с преднамереното въвеждане на ИЧВ в Съюза и тяхното преднамерено освобождаване в околната среда, непреднамереното въвеждане и освобождаване на ИЧВ, необходимостта от създаване на система за ранно предупреждение и бързо реагиране и необходимостта от управление на разпространението на ИЧВ в рамките на целия Съюз.




1.10„Резюмето за гражданите“, което беше изготвено след консултацията и което се намира на интернет сайта на Комисията, е ясно формулирано.




Общи бележки




1.11Комисията отговаря на предупредителните сигнали, изпратени от специалисти или любители природозащитници, които много често се отразяват от журналисти във всички медии. Тя отвръща и на отговорните лица в местните и регионалните администрации, които вече са започнали да предприемат действия на местно равнище. Комисията предлага разумно прилагане на принципа на предпазливост, за да се определя политика на превенция тогава, когато е констатиран даден риск или е идентифициран нов проблем. Комитетът приветства по-специално факта, че съобщението е амбициозно, предвид огромния мащаб на задачата. На 11 юни 2009 г. становище NAT/4332 беше прието без нито един глас „против“. ЕИСК вече формулира целенасочени препоръки. Комитетът съжалява, че е необходимо толкова дълго време, за да се приложат плановете за действие за опазване на биологичното разнообразие, особено когато социални или икономически дейности се опират на изключителни екосистеми.




1.12Целта на предложението на Комисията е посредством регламент да даде възможност за започване на борба с всяко биологично нашествие — явление, при което въведени видове навлизат на дадена територия, разпространяват се и причиняват щети (определение на Международния съюз за опазване на природата (UICN). Тези щети са три вида: заплаха за биологичното разнообразие на екосистемите ни, заплаха в някои случаи за здравето на някои популации, заплаха за някои икономически дейности. Случаите на разпространение на даден вид с произход от даден регион и създаващ проблем в друг би следвало да се решават директно от държавите членки; също така проблемите, предизвикани от популациите на сом, би трябвало да се разглеждат поотделно, прилагайки принципа на субсидиарност.




1.13Комитетът приветства усилията за образоване на обществеността, полагани от Европейската агенция за околната среда и от ГД „Околна среда“, която неотдавна публикува тематична брошура на тема ИЧВ (Science For Environment Policy: Thematic issue on Invasive Alien Species („Наука за екологична политика: тематично издание за инвазивни чужди видове“), 18.9.2013 г.).




1.14Комисията избира като ръководен принцип въвеждането на първоначална горна граница от 3 % за броя на приоритетните видове от около 1500 инвазивни чужди видове в Европа. ЕИСК отбелязва, че този избор не почива на никаква научна основа, а се дължи единствено на ограничения размер на бюджетните средства. ЕИСК оценява положително факта, че Комисията работи на международно равнище и в диалог с държавите членки, които вече полагат усилия за управление на ИЧВ. ЕИСК приканва Комисията да помисли за създаването на група за научен преглед въз основа на Регламент (ЕО) № 338/97, която да може да внася промени в списъка.




Специфични бележки




1.15Комисията анализира внимателно всички проблеми, но изглежда, че е налице проблем с терминологията на френски (а може би и на други езици). Би трябвало да се прави разграничение между „espèce invasive“ (чужд инвазивен вид) и „espèce envahissante“ (местен инвазивен вид): първите идват от друго място, докато вторите могат да бъдат местни видове с такъв потенциал за възпроизводство, който може да доведе до прекомерното нарастване на популациите им в околната среда и по този начин да я направи по-бедна. Ако това определение бъде одобрено, би следвало да се положат усилия заглавието на съобщението на френски език да бъде прието от всички. В Резюмето за гражданите Комисията използва израза „чужди инвазивни видове“ (espèces allogènes envahissantes). Ето защо изглежда необходимо да се гарантира, че често използваният (например във Валония) израз „екзотичен инвазивeн вид“ (еspèce exotique envahissante) не предизвиква отрицателна реакция на някои биолози специалисти по темата. Въпросът, повдигнат за френския текст, трябва да се постави и за другите езици на ЕС.




1.16Съобщението би трябвало да изложи по-добре причините за сериозността на положението, още повече че то ще продължи да се влошава. Трябва задължително да се разясни, че се стига до разпространение, най-вече когато съответният вид не представлява интерес за потребителите (хищник), когато не възпрепятства човешката дейност (градски райони) и накрая, тъй като се разпространява в трудно достъпни райони. Във всички тези случаи става въпрос за източници на зараза: лудвигия (Ludwigia), многолистник (Myriophyllum), японска фалопия (Fallopia japonica) и др. във влажните зони, а гинериум (Gynerium), летен люляк (Buddleja), ясенолистен явор (Acer negundo), японско лаково дърво (Toxicodendron vernicifluum) и др. – повсеместно. От друга страна, в съобщението с основание се посочва, че някои видове се приемат много добре. Вероятно си струва да си припомним, че внесените видове са ценени, тъй като са се аклиматизирали: бялата акация (Robinia pseudoacacia) все още е високо ценена за направата на колчета, здрава дървесина за градинска мебел, мед и др. За разлика от това е жалко, че Heracleum spp. се използва широко за силажиране, тъй като разпространението му вреди на биологичното разнообразие, а отделяният от него токсин може да причини тежки опарвания.




1.17Комисията не подчертава в достатъчна степен важните проблеми за околната среда, които ясно са посочени от управляващите органи на обектите от мрежата Натура 2000. ЕИСК се пита дали това не се дължи на чувство за вина. НПО припомнят, че години наред напразно са настоявали за забрана на вноса на екзотични видове костенурки. Искането им е било удовлетворено, едва след като са били налице доказателства за възпроизводство в естествен ареал. ЕИСК счита, че съобщението е много закъсняло, но го приветства, тъй като никога не е твърде късно за предприемане на правилните действия.




1.18Комисията споменава разпоредбите в други страни. Това е добре, но вероятно би могло да се заяви съвсем честно, че е взето решение да се почерпи опит от най-добрите чуждестранни практики. Заслужава да се изтъкне една международна инициатива – Денят на амброзията (Ragweed Day) през първата събота на лятото, за борба срещу разпространението на алергенни растения (пелинолистната амброзия (Ambrosia artemisiifolia) е колонизаторско растение, което вирее на всякакви терени, на които конкуренцията не е прекалено силна). В промишлеността ЕС е показал правилния път, приканвайки държавите членки да набележат и да почерпят опит от най-добрите налични техники (НДНТ).




1.19Комисията подчертава, че „предприетото на равнището на Съюза действие оставя без разрешение повечето въпроси, свързани с ИЧВ“. Подобно на Комисията, ЕИСК изразява съжаление във връзка с това положение, но ѝ напомня, че аспектите, свързани с околната среда, трябва по принцип да бъдат част от секторните политики. ЕИСК би приветствал идеята Комисията да обясни например как би могла да бъде взета под внимание тематиката от гледна точка на Общата селскостопанска политика; трябва да се разгледа например проблемът за пасищата, превзети от лудвигия (Ludwigia grandiflora).




1.20Комисията прави отличен анализ на проблема, но по абстрактен начин. ЕИСК си задава въпроса дали не е целесъобразно отново да се приведат примери за онагледяване, а именно: азиатската калинка (Harmonia axyridis) или черната череша (Prunus serotina) като пример за преднамерено въвеждане, а макроалгите Caulerpa taxifolia и азиатските стършели (Vespa velutina) като пример за непреднамерено въвеждане. Не трябва ли да се добави и настоящото безотговорно въвеждане (специфичен случай на преднамерено въвеждане) на сом? Ако това не бъде направено, ЕИСК препоръчва на Комисията да цитира собствените си документи (отличната брошура, публикувана през май 2009 г.) и да добави връзки към интересни интернет страници.




1.21Анализът на моделите в предложението за регламент е ясен, а причината за избора на вариант 2.4 е очевидна: отговорността за реакция при поява на нов проблем ще бъде на държавите членки (предаване на информация, анализ на ситуацията, предложение за действие).




1.22Правните елементи изглеждат целесъобразни и предложението трябва да позволи да се реагира на всякаква минала, настояща или бъдеща ситуация. Комитетът изразява съмнения доколко е обосновано списъкът на инвазивните чужди видове, които могат да бъдат вредни за ЕС, да се ограничава до най-много 50 вида.




1.23Финансовият анализ обаче изглежда твърде оптимистичен. В действителност, когато механизмът влезе в действие, предоставената информация ще е толкова обемна, че на специализираната служба несъмнено ще ѝ бъде трудно да обработи всички данни. В този случай Комисията ще трябва да плати цената за собствения си успех!




1.24На сегашния етап на предложението не всички подробности са уточнени и държавите членки ще имат задачата да намерят конкретни отговори на различни въпроси, като безспорно най-честият от тях ще бъде кое е най-подходящото средство за унищожение на живи видове. ЕИСК се бои, че това може да доведе до полемика на местно равнище.




1.25Въпросът за информацията и участието на обществеността е включен в глава 5 на предложението, в която са разгледани хоризонталните аспекти на проблема. Превенцията не може да бъде област, запазена само за специалисти. ЕИСК държи да припомни, че сигналите често се изпращат от местни лица и се отправят директно към правителствата и/или до ГД „Околна среда“. Изглежда разумно исканията на гражданите, които често нямат контакти с научноизследователски органи, дори ако последните често ги канят да им изпращат данни, също да бъдат част от активния принос. Случаят с азиатския стършел е добро олицетворение на целия проблем: той се конкурира с европейския стършел, жили и е хищник за пчелите в близост до кошерите им. Гражданите са търсили всякакви способи за ликвидиране на нашественика, след това са приели, че това е невъзможно, потърсили са средство за възможно най-чиста химическа борба (SO2), и накрая са установили, че е достатъчно да се сложат пилета около кошерите, за да се осигури биологическата им защита. ЕИСК призовава Комисията да привлече максимален брой граждани чрез техните организации (синдикати, НПО и др.).




1.26Прилагането на регламента (член 27) изглежда удовлетворително, стига ЕС да не да повтаря същите срокове, които породиха проблема за други продукти, като например някои химически продукти. Унищожаването на видове без голям търговски интерес и изменението на процедурите за другите изглеждат добре обмислени.

Брюксел, 22 януари 2014 г.




Председател
на Европейския икономически
и социален комитет
Henri Malosse





_____________

1 COM(2013) 620 final.

2 Становище на ЕИСК относно „Към стратегия на ЕС за борбата с инвазивните видове“, ОВ  C  306,  16.12.2009  г.,  стр. 42.

NAT/623 – EESC-2013-06354-00-00-AC-TRA – 2013/0307 (COD) EN – TC-TC/gd

Каталог: documentsanonymous
documentsanonymous -> Bg европейски икономически и социален комитет
documentsanonymous -> Заседание на комисия nat на 10 март 2011 г. Точка 4: организация на бъдещата работа на комисията
documentsanonymous -> Програма на Европейския парламент, 10 декември 2014 г., сряда, от 16,30 ч с участието на: г-н Martin Schulz, председател на Европейския парламент
documentsanonymous -> Bg европейски икономически и социален комитет
documentsanonymous -> Заседание на комисия nat на 14 октомври 2010 г. Точка 7 от дневния ред: бюджетът на ес след 2013 г
documentsanonymous -> Сесия/октомври
documentsanonymous -> 15 и 16 октомври 2014 г., сряда и четвъртък
documentsanonymous -> Заседание на комисия enve на 17 април 2012 г. Точка 4 от дневния ред: организация на бъдещата работа на комисията
documentsanonymous -> Заседание на Комисия deve на 17 и 18 февруари 2009 г. Точка от дневния ред: организация на бъдещата работа на комисията 1


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница