National Strategic Plan for Fisheries and Aquaculture/Национален стратегически план за рибарство и аквакултури opfa/опра operational Program for Fisheries and Aquaculture/Оперативна програма


A.3. Състояние на преработвателната промишленост и маркетинга



страница3/10
Дата13.09.2016
Размер1.23 Mb.
#9697
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

A.3. Състояние на преработвателната промишленост и маркетинга


A.3.1. Преработвателна промишленост

Морският риболов и аквакултури са тясно свързани с преработвателната индустрия. Някои производители на риба и аквакултури са оборудвани със собствени съоръжения за преработване, разположени в близост до местата на производство, което подпомага подобряване качеството на крайния продукт. Всички изисквания на ЕС в областта на ветеринарния и санитарен контрол, стандартите за качеството и безопасност се прилагат в този сектор. Рибната консервна промишленост в страната е добре подготвена да посрещне всички стандарти на ЕС и е на първо място сред консервните индустрии в другите сектори (месна промишленост, птицепроизводство и млечна промишленост). Благодарение на предприсъединителната програма SAPARD някои от рибните консервни предприятия са реконструирани и работят в пълно съответствие с хигиенните изискванията на ЕС и стандартите за качеството и безопасност.


В региона на Созопол заетостта в преработвателната промишленост възлиза на около 1,4% от общата. В Бургас (335 работни места) и Варна (320 работни места) заетостта в консервната промишленост е около 0,2 до 0,3% от общата (табл. 7, приложение 2). Общият приход на наетите работници за 2005 г. в рибната преработвателната промишленост е приблизително € 2 150 годишно (фиг. 2, проложение 3).
По-голяма част от произведената риба се консумира прясна или замразена. Основната част от рибните продукти са замразени, а по-малка част се полуконсервират или консервират. За периода 1998 – 2000 г. количеството консервирана риба е спаднало с 7,1%, основно поради намаленото консервиране на риба. Местният пазар е с ограничено търсене. Забраната за износ на рибни продукти от България към страните от ЕС е основната причина за намаляване на производството. Напоследък ситуацията в консервирането на водни продукти се е подобрила.
Общият брой на наетите работници в рибната консервна промишленост през 2005 г. е 2 230. Общият брой на предприятията за консервиране на растителни продукти е 26, като повечето от тях са модернизирани, реконструирани и изнасят продукция за ЕС. Консервирането на Rapana thomassiana постигна значителен непредък. В тази дейност са ангажирани пет бизнес организации – една в Созопол, две в Бургас, две във Варна и една в Балчик. В тези ферми директно от рибарите се доставят живи рапани. Доставките на необработен материал за 2005 г. възлизат на 8 400 тона на стойност около € 3 500 000 по данни на БАР. Приходът от продажбите за 2005 г. се оценява на € 4 200 000. Последните данни от оценката на този подсектор го определят като един значително печеливш бизнес.
В преработването на рапани са ангажирани голям брой работници, като 70% от тях са жени. Около 70 – 75% от наетите в сектора са на непълно работно време, тъй като работата е сезонна и се определя от риболовния сезон на рапан. Някои производители се опитват да осъществяват алтернативни форми на преработване, което се извършва през друг период на годината (напр. замразяване на цаца или преработване отново на внесен необработен материал).

A.3.2. Маркетинг и механизми на предлагане на продукти, търсене и консумация на рибни продукти
Все още маркетинговата инфраструктура в страната не е добре развита. Ясно се вижда нуждата от организиране и създаване на магазини за продажба на едро и мрежа за разпространение на риба и рибни продукти. В някои планински и селски региони разпространението на последните практически отсъства, поради което консумацията на риба в тези региони е значително по-ниско от средното.
В България не се провеждат търгове в сектора. За да изпълни изискванията на европейското законодателство, засягащи Организацията на общия пазар, България възнамерява да установи някои точки, имащи отношение към първата продажба, които да осигурят прозрачност, по-добър контрол върху данните и качеството както и по-добри условия за рибарите.
Рибните доставки от вътрешността на страната и от черноморието се управляват от търговци на едро, много от които работят и с други видове хранителни продукти. Последните получават прясна риба директно от търговците на едро по крайбрежието, замразена цаца от производителите и замразена внесена риба от вносителите и доставят до магазините на дребно във вътрешността на страната. Количествата прясна риба са малки (може би по-малко от 20% от общия улов), а доставките – непостоянни. Незначителна част от пресните рибни продукти и жива риба в България се продават в големите търговски вериги.
Износ на рибни продукти
Не повече от 30% от общата продукция се изнася (това включва и износът на рапан). Повече от 50% от износа на рибни продукти представлява износ на молюски (миди и морски охлюв/рапана). Най-важните партньори за износ са Япония, Турция и Гърция. Основната част от видовете риба, които се изнасят са под формата на замразени рибни продукти, предимно замразена пъстърва. Малки количества жив шаран се иазнася за Гърция.
Българските производители на риба са заинтересовани в увеличаването на износа поради следните причини: цените при износ са по-високи от местните; ограниченията на местния пазар, произтичащо от ниската консумация.
Общата продукция на риба и рибни продукти за 2005 г. в сектора по рибарство и аквакултури е 28 164 тона. Количеството изнесена продукция представлява 10 200 тона необработен материал (фиг. 3, приложение 3):


дъгова пъстърва (замразена, изчистена, във вакуумна опаковка)

200 тона

дъгова пъстърва (замразена, филе във вакуумна опаковка)

100 тона

шаран (жив)

140 тона

пъстър толстолоб (жив)

15 тона

цаца (маринована, осолена)

1300 тона

рапан (консервиран, сварено месо)

(8400 тона необработен материал) 1400 тона

Общият износ от 3 145 тона живи и консервирани водни организми възлиза на около 39,9% от производството на риба в рибарството и аквакултурите. От общото производство износът на морски продукти е 37% и само 2,9% от износа са аквакултури. Стойността на изнесенената продукция за 2005 г. е € 6 300 000.


Долупосочените сладководни видове риба представляват основната част от износа:

Дъгова пъстърва (замразена, изчистена, във вакуумна опаковка) - износът и е насочен главно към страни от ЕС - Германия, Белгия, Холандия и др.

Шаран (жив) - изнася се в някои съседни държави като Гърция, Македония, Сърбия и Черна Гора, и отчасти в Германия.

Хайверът също е обект на износ. През 90-те години основната част от производството на хайвер за износ идва от естествени източници в р. Дунав. Днес се произвежда главно в стопанствата за аквакултури. Изнася се и известно количество филе от есетрови видове.


Общият износ на рибна продукция от България е не повече от средно 1 500 тона годишно.
Цялата продукция от рапани подлежи на износ. Според направената оценка необработеният материал е около 5 000 тона. Износът на морски охлюв включва само консервирани продукти (сварено месо). При консервирането му се губят големи количества от теглото (около 4-5 пъти по-малко). Ето защо и изнесената продукция е около 1 000 тона.
Внос на рибни продукти
Общото количество на рибни продукти на българския пазар е около 30 000 тона годишно. Половината от него - от 12 000 до 18 000 тона - представлява внесена продукция. Вносът се състои предимно от замразена риба (скумрия, хек и сьомга, както и други океански видове риба) - около 90%, известно количество прясна риба от Гърция (спарид, костур, тон и др.) и консервирана риба (маринована, осолена, в консерви).

Турция и Гърция са основните износители за България на замразена и охладена риба. Големи количества замразена риба се внасят в някои страни от ЕС, САЩ, Канада и Норвегия.

Вносът на риба и рибни продукти за 2004 г. е 23 562 тона, от които 90% замразена риба. Вносът на скумрия е около 80% от замразената риба (16 393 тона), като основно се внася от посочените долу държави (фиг. 4, приложение 3):


САЩ

50 %

Канада

20 %

Великобритания

10 %

Холандия

6 %

Норвегия

5 %

Ирландия

4 %

Вносът на замразено филе (1 520 тона) за 2004 г. е главно от следните държави (фиг. 5, приложение 3):




Аржентина

764 тона

Норвегия

136 тона

Германия

86 тона

Испания

67 тона

Холандия

30 тона

Търговският баланс в сектора е отрицателен – стойността на внесената риба и рибни продукти е 2,4 пъти по-голяма в сравнение със стойността на изнесената продукция.


Наблюдава се тенденция към увеличаване на разнообразието на рибни продукти на пазара и подобряване на хигиенните условия в процеса на консервиране. Благодарение на взетите мерки някои производители получиха разрешение за износ на продукция в ЕС.

Рибата и рибните продукти са важна съставка в хранителната диета на хората като осигуряват ценни и здравословни компоненти (протеини, минерали и витамини). Консумацията на риба в България в сравнение със съседните ни страни е значително по-ниска. Ниското ниво на консумация на риба и рибни продукти е негативен фактор, който силно повлиява производството на риба и рибин продукти.


Консумацията на риба се изчисляваше на 6 кг./човек годишно в средата на 80-те години, като през 90-те рязко спадна до 3 кг./човек. Няколко са причините довели до тази ситуация: липсата на традиции да се консумира риба; сезонния характер на риболова, обусловен от специфичните климатични условия в различните региони; липста на добре организирана инфраструктура на пазара за риба и рибни продукти и недостатъчна реклама; високи цени на продуктите в сравнение с птичето месо; високи цени на внесените продукти спрямо средните доходи на населението. Положителните насоки за развитие по отношение на консумацията на риба и рибни продукти в страната са посочени на фиг. 18, приложение 3.
Търсенето на риба се повишава и предпочитанията на потребителите са насочени към по-разнообразна продукция на пазара. При наличие на 41 571 тона за консумация на националния пазар е оценено, че индивидуалната консумация е повече от 5 кг./човек.
Необходимо е да се подобри качеството на оценката на пазара и да се осигури получаването на информация за идентифициране на реалните данни от продажбите на риба и рибни продукти, структурирането на продажбите и действителната консумация. Трябва пълно да се проучи консумацията на риба от любителски риболов (уловена легално или не) и да се включи към данните за обща консумация на риба. В същото време изискванията на потребителите по отношние на качеството на риба и рибни продукти се повишава както и търсенето на нови продукти на пазара.
Предприета е политика за повишаване на индивидуалната консумация на риба и рибни продукти до 7 – 8 кг./човек (БНАРА). Необходимата продукция, за да се задоволи повишеното търсене на пазара до 2013 г. ще се осигури от увеличаване производството на аквакултури (200%), морски улов (20%) и внос на риба и рибни продукти. Наблюдава се тенденция към слабо повишаване на цените на риба и рибни продукти на местия пазар (вж. продажби на дребно и едро фиг. 17а и 17б, приложение 3). Това е положителен фактор за произодителлите, тъй като се отразява върху производството. За потребителите е негативен фактор, който води до понижение на търсенето на пазара и нивото на консумация.
A.4. Развитие на риболова във вътрешността на страната
Търговският риболов във вътрешността на страната се извършва основно с малки рибарски лодки по р. Дунав и някои язовири и езера. В някои региони на страната риболовът в сладки води е основно препитание на населението. Наетите работници са на пълно или непълно работно време, като за тях това е единствен или допълнителен приход. В някои крайбрежни региони по р. Дунав е рибарството е важен източник на средства и осигурява работа на местното население.
Покрай р. Дунав в много общини има малки резервоари на вода, а навътре в страната съществуват множество слабо развити селски региони със значителен брой езера и язовири, които са от малък (0,4 до 10 хектара) или среден (10 до 40 хектара) размер.
Пълната картина на рибарския флот във вътешността на страната показва, че там доминират малките лодки. Вижда се, че риболовът с малки лодки има голямо социално значение за населението в тези региони. Броят на издадените разрешителни за риболов с лодки в р. Дунав за 2005 г. е 1 447. Общините по брега на р. Дунав, които най-вече зависят от риболовната дейност са следните: Ново Село, Лом, Никопол, Белене, Свищов, Тутракан, Силистра и всички села по брега на реката.
Важни за населението, ангажирано в рибарската дейност видове риба са: бяла мряна (Barbus barbus), сом (Sillurus glanis), платика (Abramis brama), шаран (Cyprinus carpio), златиста каракуда (Carassius sp.), червеноперка (Scardinius erythrophthalmus) както и миграционни видове – карагьоз (Alosa pontica) и есетрови. Есетровите са представени от моруна (Huso huso), руска есетра (Acipenser gueldenstaedti), пъструга (Acipenser stellatus) и единствения немиграционен вид чига (Acipenser ruthenus). Популациите на най-ценните и важни видове риба в р. Дунав са изключително нестабилни, поради което не може да бъде гарантиран, нито предварително да се планира улов. Някои естрови видове като жип (Acipenser nudiventris) и атлантическа есетра (Acipenser sturio) вече не се срещат в реката (включени са в Червената книга като застрашени видове и уловът им е забранен). Популациите на другите есетрови видове и особено на моруната също са застрашени и са необходими специални мерки, за да се опазят.
Средният годишен улов в р. Дунав за последните пет години е около 400 тона, като за 2005 г. е 360,82 тона. Уловът за 2005 г. е показан на фиг. 13, приложение 3. Иономически важните видове са различните представители от сем. Шаранови (табл. 11, приложение 2; фиг. 12 и 13, приложение 3).
Риболовът във вътрешността на страната се извършва с 1 126 малки рибарски лодки до 10 GT (с дължина по-малко от 12 м.) (табл. 12, приложение 2). Разпределението на рибарските лодки по региони в страната е показано на фиг. 14, приложение 3. Половината от регистрираните рибари са на пълен работен ден, като риболовът е единственото им средство за препитание наред със селскостопанската продукция, която си осигуряват сами. Останалата половина от рибарите са на непълено работно време. Повечето рибари са мъже. Само 1% от регистрираните разрешителни са издадени на жени.
Уловът на риба във вътрешността на страната има важно значение като част от общата продукция на риба. Осигурява на пазара ценни и евтини продукти както и работни места. Броят на големите язовири е 51, а общата им водна повърхност е 36 562 хектара. Язовирите намират разностранни приложения като производство на енергия, напоителни източници, риболов (включително любителски), осигуряват дорби условия за туризъм и други дейности, които ги пряват ценни за държавата. В допълнение из цялата страна има няколко стотици малки язовири с водна повърхност повече от 50 000 хектара (собственост на държавата и общините), които са подходяща база за развитие на различни дейности, свързани с рибарството, любителския риболов и аквакултурите.
Важните сладководни видове обект на рибарството са: шаран (Cyprinus carpio), златиста каракуда (Carassius sp.), бял толстолоб и пъстър толстолоб (Aristhichthys nobilis, Hypophthalmichthys molitrix) както и сом (Sillurus glanis), бяла риба/сулка (Sander lucioperca/Stizostedion lucioperca) и др. Средният годишен улов варира между 1 500 и 2 000 тона. Уловът за 2004 г. беше 2 026,3 тона, което е около 15% от общото производство на риба. За 2005 г. общият улов във вътрешността на страната достигна 1 663,86 тона и беше с 18% по-малко от този за 2004 г.
Организацията на търговкия риболов в сладки води се нуждае от подобрение на режимите, използваните методи, технологии и различни съоръжения. Необходима е подкрепата на държавата както и подходящите законодателни постановления, за да се стимулира предприемането на комплексни и резултатни действия за експлоатацията на водните ресурси.
А.5. Инфраструктура и организация на рибарството
A.5.1. Рибарски пристанища
Главните рибарски пристанища са разположени във Варна, Бургас и Созопол, а по-малки има в NUTS IV регионите. Съоръженията в пристанищата се нуждаят от модернизация и адекватен на нуждите капацитет. Продукцията на лед, снабдяването на санитарните зони и зоните за безопасност, организиране на транспорт и др.: всички тези дейности са кофинансирани от проекти на общината. Би трябвало държавата да ориентира повече инвестиции към тази дейност както и да насочи повече средства.
Понастоящем всички пристанища в страната са държавна или общинска собственост. Главните рибарски пристанища, села и разпределението на собствеността на пристанищата в черноморския регион са посочени в таблица 15, приложение 2.
Заложено е развитието на следните рибарски пристанища: Шабла, Каварна, Балчик, Кранево, Родопа – Антон Иванов, Аспарухово, Бяла, Несебър, Поморие, Бургас, Росенец, Созопол, Приморско, Китен, Лозенец, Царево и Ахтопол.
A.5.2. Организации на производителите
В България не съществуват Организации на производителите (ОП) по смисъла на европейското законодателство (Регулаторен съвет на ЕС 104/2000). Въпреки това някои рибари и рибарски ферми са формирали асоциации, които биха могли да бъдат основата за създаването на ОП. Основните асоциации на производителите са:


Българска национална асоциация по рибарство и аквакултури (БНАРА) – регистрация и управление в гр. Пловдив /National Association of Fisheries and Aquaculture in Bulgaria (NARibA – BG).

Асоциация на производителите на риба и рибни продукти (АПРРП) - регистрация и управление в гр. София/Association of producers of fish products (BG FISH)

Българска асоциация по рибарство (БАР) - регистрация и управление в гр. Бургас/Bulgarian fishing association (BFA)

Асоциация на производителите на риба, Ямбол (АПРЯ)/Association of Fish Producers, Yambol (FPAY)

Асоциация на производителите на риба, Русе (АПРР)/Association of Fish Producers, Ruse (FPAR)

Асоциация на производителите на риба, Велико Търново (АПРВТ)/Association of Fish Producers, Veliko Tarnovo (FPAVT)


През 2005 г. беше създадена Българска федерация по рибарство и аквакултури, която днес включва в структурата си БНАРА, АПРЯ, АПРР и АПРВТ.



A.5.3. Реклама на рибните продукти
За развитието на аквакултурите, рибарството и консервната индустрия е необходимо да се организира специална рекламна кампания и да се изготви рекламен проект, който да популяризира рибата и рибните продукти като изключително питателна, здравословнаи диетична храна. Рекламата трябва да е насочва към важността от промяна в дневната диета на хората; необходимо е тя да включва различни видове месо. За момента в страната консумация на други видове месо в сравнение с риба е 6 пъти по-висока, а консумацията на птиче месо – 2 пъти по-висока. Предприетите действия за увеличение на консумацията на риба трябва да бъдат подкрепени от държавните органи и ОП чрез организиране на рекламни кампании. Здравните организации също трябва да подпомогнат кампанията с цел да се докажат качествата на рибата като диетична и здравословна храна. Реструктурирането на производството на аквакултури трябва да повлияе в положителен аспект стандатрите за качеството на продукцията и безопасност както и въвеждането на нови продукти на пазара. Всяко подобрение ще представи българската продукцията пред ЕС в по-добра светлина.
A.5.4. Защитени зони и видове в съответствие с Политиката на ЕС за опазване на рибното богатство
A.5.4.1. Защитени зони
Днес защитените зони в България са 20 304 хектара и включват: ез. Сребърна, ез. Дуранкулак, ез. Шабла, о-в Белене, Поморийско езеро, ез. Атанасово, ез. Вая, местност Пода, к-кс Ропотамо и о-в Ибиша (фиг. 7, приложение 3). Националното законодателство осигурява защитата на биологичното разнообразие и устойчива експлоатация на обектите, като вниманието е фокусирано върху предприетите мерки за защита. Общите принципи и мерки за защита на биологичното разнообрзие е осигурено от Закона за защита на околната среда.
Законовата уредба на управлението, защитата и експлоатацията на биологичното разнообразие в страната се счита за финализирана след съгласуването и с еврпейските директиви в раздел Природа 2000:


  • Директива 92/43/EC за защита на естествените местообитания на дивата флора и фауна (Директива за ареали);

  • Директива 79/409/EC за защита на дивите птици (Директива за птиците);

  • Наредба 338/97/EC за търговията с растителни и животински видове.

След 1990 г. притокът на замърсени води, вливащи се в Черно море, беше значително ограничен с въвеждането на системи за пречистване. Анализите на водите през 2004 г. показват намаляване на присъствието на биогенни субстанции. Съдържанието на метал е под допустимите или детектируеми стойности. Концентрацията на кислород в долните пластове е увеличена, което е индикатор за намалено съдържание на разтворими органични вещества.



A.5.4.2. Защитени видове

В Червената книга на РБългария са включени 41 вида риба (том 2, животни, 1985 г.). Застрашеността на тези видове предполага преприемане на адекватни мерки за защитата и запазването на популациите им. Националният план за защита на биологичното разнообразие 2005 – 2010 (по постановление (протокол № 48) на Министерския съвет от 16.11.2005 г.) е удостоверението, което дава възможност за евентуално решаване на пролемите. Защитата и устойчивата експлоатация на разнообразните биологични ресурси са формулирани в три главни закона (Закон за защитените територии, Закон за лечебните растения и Закон за биологичното разнообразие) както и в допълнителни постановления и уредби. Общата регулация на защитата и експлоатацията на сходни биологични ресурси и биологичното разнообразие са включени в раздел, който обхваща както естествените биологични ресурси, така и култивираните от човека (Закон за защита на земеделската земя, Закон за защита на нови сортове растения и породи животни, Закон за горите, Закон за защита на ловните ферми и дивеча, Закон за рибарството и аквакултурите, Закон за ветеринарното и медицинско обслужване и др.).


Защитените видове по NATURA 2000 в България са: Немска есетра (Acipenser sturio), Резовски карагьоз (Alosa caspia bulgarica), Малка дунавска скумрия (Alosa caspia nordmani), Средиземноморска финта (Alosa fallax), Блеч (Alosa maeotica), Карагьоз (Alosa pontica), Распер (Aspius aspius), Черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis), Главоч (Cottus gobio), Белопера кротушка (Gobio albipinnatus), Малка кротушка (Gobio uranoscopus), Ивичест бибан (Gymnocephalus schraetzer), Дунавска пъстърва (Hucho hucho), Виюн (Misgurnus fossilis), Горчивка (Rhodeus sericeus amarus), Балкански щипок (Sabanejewia balcanica), Български щипок (Sabanejewia aurata), Малка вретенарка (Zingel streber).
Всички есетрови видове риба са включени в анекс II на конвенцията CITES. С цел да въведат в процедурите на CITES общите правила за запазване на есетровите видове са вкарани в Закона за биологичното разнообразие. Според закона Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и горите изготвят наредба за условията и необходимите мерки за запазването и експлоатацията на есетровите видове риба. Наредбата регулира квотите за улов както и условията на консервиране, маркетинга и транспорта на рибата. Наредбата регулира търговията с черен хайвер на вътрешния пазар като въвежда системата на CITES за идентификация на хайвера.


Министерството на околната среда и водите всяка година изготвя предложение за размера на квотите за есетрови видове и износа на хайвер за календарната година. Предложението се внася в секретариата на CITES в края на всяка година. Предложението се съгласува с ИАРА, Института по зоология към БАН и с компетентните органи от страните в черноморския регион. Размерът на квотите за експорт на хайвер от естрови видове се одобрява от секретариата на CITES. Размерът на квотите за търговия с хайвер в страната са 15% от общия размер на квотата, определен от CITES.


Разпределението на квотите за хайвер за експорт и за вътрешния пазар се прави на базата на конкурс, извършен в сътрудничество между двете министерства. Кандидатите, получили квота за хайвер внасят предложение за зарибяване на р. Дунав.

Лицата, получили квота за износ или за търговия на вътрешния пазар, трябва да извършат зарибяване на р. Дунав с моруна или руска есетра. Целта на зарибяването е да се поддържа количеството на хайвер, от който ще се развият зрели индивиди от съответния вид.


България е предприела съответните мерки за въвеждане на мораториум за защита на есетровите видове риба в районите на Черно море и р. Дунав. Рибните ресурси в р. Дунав трябва да бъдат строго наблюдавани и защитавани посредством комплексни мерки от страна на граничещите държавите за опазване на индивидите и зарибяване на реката. Предвижда се създаването на общ План за действие между България, Румъния, Украйна и Сърбия за установяване на рестриктивни мерки за опазването на застрашените видове в региона. Планът трябва да се приеме в близко бъдеще с оглед на застрашителното намаляване на есетровите риби, да се възстанови числеността на популациите им и да се въведе устойчива експлоатация на ресурсите.
Според данни на Института по океанология ресурсите от калкан по българското черноморско крайбрежие за 2002 г. са били около 900 тона с допустим максимален годишен улов 13% от ресурсите или 117 тона (ИАРА, 2005 г.). Уловът на калкан в Черно море, обаче, се контролира и е разпределен на квоти. За 2005 г. квотата беше 40 тона, но според проведените проучвания уловът е бил едва 13 тона. Според БАР намаляването на популацията от калкан се дължи на предимно на улов с мрежи с по-малък размер на бримките от минималния разрешен (28 см.). БАР препоръчва засилване на контрола върху улова на калкан и провеждане на изследване за определяне на броя на индивидите в популацията от калкан (БАР, 2004 г.). Въпреки че р. Дунав е обект на зарибяване (главно със застрашени есетрови видове), процесът на зарибяване трябва да се организира по-добре, да се извършва международен контрол и да се провежда научен мониторинг.
Друг вид с намален брой индивиди в популацията е местната балканска пъстърва (Salmo trutta m. fario). Реките (с дължина 5 000 км.) естествени местообитания на този вид са със средна годишна температура 5 – 7°С (с максимална температура през лятото 18°С). Количеството на разтворения кислород е 8 ppm, а pH е 6,0 – 7,5. За зарибяване на реките, което да осигури стабилност на популациите балканска пъстърва са неодходими около 2 000 000 малки рибки. Общата биомаса на този вид варира от 35 до 60 кг./хектар (ИАРА). Разрешените за риболов зони са 3 000 км. или 1 500 хектара водна повърхност. За да се запазят стабилни популациите годишният улов трябва да не е повече от 450 000 броя риби. 2 000 км. от реките са защитени зони и осигуряват добри условия за размножаването на балканската пъстърва, както и устойчиво ниво на рибните ресурси. ресурсите в защитените зони са с 50% повече от тези в незащитените зони.
Защитата и експлоатацията на рибните ресурси трябва да се развие в следните направления:


  • използване на структурните фондове и ЕФР за инвестиране в развитието на екологично-ориентирани управленски дейности;

  • опазване и създаване на статус на защитени зони на морските местообитания и видове, които не са обект на търговския риболов;

  • намаляване на количеството улов и броя на видовете и намаляване вредния ефект върху дънния планктон;

  • оценка и рестрикция на вредния ефект от производството на аквакултури и рибовъдната дейност върху околната среда и биологичното разнообразие.

  • подобрение на качествотот на информация и стимулиране на интерес от производителите в сектора за развитие на рибарството и аквакултурите.

  • мониторинг на състоянието на рибните ресурси, интензивността на експлоатация както и екологично-ориентирано развитие на аквакултурите.


A.6. Развитие на областите в рибарството
A.6.1. Риболовът като занимание в свободното време
Любителският риболов е традиционно и популярно занимание в България. В миналото, през първата половина на XX в., въдичарство се е извършвало единствено в естествени водоеми – Черно море, р. Дунав и други реки, езера и мочурища. Постепенно възможностите за риболов са се увеличавали благодарение на новосъздадените изкуствени водоеми през втората половина на XX в. – основно различни по големина язовири из цялата страна. Язовирите са били зарибявани с различни видове риба от естествената ихтиофауна, а също и нови видове, въведени чрез изкуствено зарибяване. В страната много язовири се използват за любителски риболов – 160 язовира с водна повърхност 42 265 хектара (по оценка на ИАРА, 2005 г.). Любителският риболов в България е в тясна връзка със Сектора по рибарство и аквакултури; положението при любителския риболов се отразява на общата ситуация в сектора поради някои специфични характеристики (местни традиции и навици както и някои от правата на рибарите).
В България има около 110 000 души, които практикуват риболов в свободното се време, като броят им се увеличава всяка година. Любителският риболов е позволен в случай, че е издадено разрешително. Стопанствата за разтвитие на аквакултури също са се насочили към осигуряване на необходимите съоръжения, търсени от любителите на риболова. През 90-те години броят на рибарите любители драстично се поножил до 20 000, но без да намалява броят на рибарите, които действително практикуват любимото си занимание. Този риболов е довел до изтощаване на природните източници. Броят на издадените разрешителни за риболов за 2001 – 2004 г. е показан на фиг. 6, приложение 3. Към момента разрешителни за риболов се издават в ИАРА, където се и регистрират всички рибари. Броят на любителите рибари за 2004 г. се е увеличил 3 пъти в сравнение с 2001 г. Съществуват три организации на рибарите-любители (НПО), но според новия Закон за рибарство и аквакултури Българският ловно-рибарски съюз е основната неправителствена организация, която е призната от държавата. Необходимо е да се изградят добри връзки и сътрудничество между браншовите организации на производителите на риба и дружествата на рибарите любители под ръководството на държавните иституции. Това ще доведе до по-добри възможности за едно по-ефективно управление на националните програми за зарибяване. Така ще се посрещнат интересите на всички страни, участници в процеса, които са заинтересовани от стабилизирането и устойчивото развитие на рибните ресурси.
Според Закона за рибарство и аквакултури рибарите любители могат да хващат до 3 кг. риба за всеки от дните, в които е разрешен риболов. Като се имат предвид климатичните и географски условия, географското разпределение на водоемите за риболов както и други възможности за риболов, на всеки рибар с разрешително се позволяват поне 25 – 30 дни за риболов в годината (средно). В резултат общият разрешен улов на риба от рибари любители достига приблизително 6 000 000 кг. годишно. Според направените изчисления количеството на нелегалния улов е изключително голям. Направената оценка е близка до данните за общата консумация на рибни продукти в страната, които идват от различни законни източници – улов, производство на аквакултури и внос (не по-малко от 30 000 тона годишно). В дневния ред на първо място трябва да се постави въвеждането на по-строги законови и организационни мерки, за да се спре бракониерството. Рибарите любители са заинтересовани да работят в сътрудничество с държавните органи и с производителите на аквакултури, за да се осигури по-добре организиран процес на опазване на рибните ресурси чрез ефективно изкуствено зарибяване на подходящите водоеми с подходящите видове. Това ще доведе до възстановяване на рибните ресурси, а с едно по-добро сътрудничество да се спре незаконния риболов.
A.6.2. Групи за действие (Action Groups) в рибарския сектор
България предвижда да определи 7 потенциални области и с отворен търг да бъдат посочени 2 или 3 Групи за действие в Черно море, една в р. Дунав и една или няколко във вътрешността на страната.
В процеса на подбор за критериите за създаване на тези Групи за действие в рибарството ИАРА създаде отношения с Програмата за развитие на ОН (United Nations Development Program /UNDP) за изграждането на партньорско споразумение, според което споменатите организации да бъдат ангажирани в определянето на съответните критерии за избор на групи, а също така и с идентификацията на групите. Основният критерий за избор на групи са идентификацията на главните участници и организации, които оказват влияние върху успешното изпълнение на стратегията за развитие в рибарството, определяне на зоните на общ интерес и конфликтните точки както и традиционното сътрудничество между рибарските общности, ангажирани в групите, идентификация на възможностите за акумулиране на общ капитал и определяне на теглото на частния сектор в областта на рибарството, идентификация на екологичните и културни групи и техния потенциал за организиране на партньорства, предприемане на съответните дейстия за изграждане на канали за комуникация.
Сътрудничество на рибарския сектор в Румъния и България, обмен и участие в общи дейности, развитие на дейности, които могат да бъдат от интерес и за рибарството както и изграждане на активности като тези заложени за р. Дунав, които да имат по-голямо влияние на национално и европейско ниво.
Критериите, определящи зоните за риболов са териториален приоритет на страната и традициите и в рибарството; размера и критичната маса на зината; свързаните цели за дългосрочно развитиел хомогенността на популацията (географска, социална и етическа); възможности за сътрудничество; човешки ресурси (безработни); липса на алтернативна икономическа дейност; специални зони с национално и международно значение; тенденция към понижаване на възможностите на рибарството и стопанския потенциал.
Групите за действие трябва да отговарят на следния минимум от критерии:
 да представляват държавни или частни партньори от различни свързани социо-икономически сектори и споед принципа за пропорционалност да постигнат баланс между социо-икономическя състав на рибарския сектор и този на партньорството;

 да предложат адекватни административни и финансови възможности за управленските дейности и да осигурят успешното изпълнение на задачите;

 да се основават на съществуващи организации с опит, когато е възможно.
А.7. Национална програма за зарибяване
Зарибяването на вътрешните водни басейни се извършва ежегодно. Така се запазват ресурсите, популациите и биоразнообразието. Извършва се зарибяване на основните търговки значими видове: шаранови, пъстървови както и някои видове обект на любителсия риболов: див шаран, балканска (кафяваа) пъстърва, сом. В съответствие с Националната програма за зарибяване годишно се зарибяват следните водни басейни: язовири – Искър, Копринка, Ал. Стамболийски, Белмекен, Огоста, Малко Шарково, Крапец, Голям Беглик, Бели Лом, Тича, Цонево, Ястребино, Рабиша, Кърджали, Студен Кладенец, Тракиец, Камчия, Стойковци, Невестино, Панчарево и др. р. Дунав също е обект на зарибяване, като основно се зарибява със застрашени есетрови видове. Процесът на зарибяване трябва да се организира по-добре и да се подложи на международен контрол и научен мониторинг. Някои по-големи реки в долните си течения както и притоците им, наред с всички видове естествени водоеми също трябва да са обект на зарибяване – Искър, Струма, Тунджа и др.



Каталог: files -> library -> ops
files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения
ops -> Програма за рибарството и аквакултурите (2007 2013) софия, декември 2006 Г. Съдържание: методически подход и етапи при разработването на националната програма за рибарство и аквакултури
ops -> Програма за развитието на сектор "рибарство" /2007 2013 г./ Оперативна програма за развитие на сектор "рибарство" /2007 2013
ops -> Програма „Трансгранично сътрудничество Румъния България 2007-2013 г. Официално предложение юли 2007 г
ops -> Програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007-2013 г. Оперативна програма "
ops -> Програма за трансгранично сътрудничество между България и Румъния е публикуван на страницата на мррб
ops -> Програма "Европейско териториално сътрудничество"


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница