National Strategic Plan for Fisheries and Aquaculture/Национален стратегически план за рибарство и аквакултури opfa/опра operational Program for Fisheries and Aquaculture/Оперативна програма



страница5/10
Дата13.09.2016
Размер1.23 Mb.
#9697
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

A. SWOT анализ



Детайлен SWOT анализ по подсектори е представен в приложение 1.
Основните предимства са възможностите на пазара, наличието на сладки води, наличието на неексплоатирани пелагични ресурси и високия потенциал на човешките ресурси вкомбинация с ниската цена на труда.
Основните недостатъци са ограничения достъп до финансови ресурси както и старите инсталации и оборудване, малкия пазар и пристанищната инфраструктура
Основните възможности са повишаване на търсенето на риба и рибни продукти на местния пазар, разнообразяване на дейностите и потенциалните пазарни ниши.
Основните рискове са повишената конкурентност на европейския пазар, недостатъчните инвестиции в консервната промишленост и подсектора аквакултури, замърсяване на околната среда.



Предимства

Недостатъци

  1. Развитие възможностите на пазара;

  2. Хидрографска мрежа;

  3. Налични пелагични рибни ресурси;

  4. Възможности на човешките ресурси;

  5. Традиции в изследователската дейност и обучението;

  6. Специфични ресурси (есетрови, калкан).



  1. Ограничен достъп до финасови източници;

  2. Недостатъчно оборудване и стари инсталации;

  3. Непълно приспособена към изискванията за изпълнение на ОПР администрация;

  4. Малко разнообразие на видове риба;

  5. Недостатъчно използване на резултатите от изследователскат дейност;

  6. Слаба реклама на рибните продукти;

  7. Незадоволителна маркетингова инфраструктура;

  8. Незадоволителна пристанищна инфраструктура;

  9. Сериозно замърсяване на водите на р. Дунав от химическата индустрия;

  10. Тежки процедури за получаване на законни разрешителни за рибарска дейнот в язовирите.



Възможности

Рискове

  1. Повишено търсене на риба и рибни продукти;

  2. Развитие на вътрешния пазар на риба;

  3. Възможностите за въвеждане на нови видове риба в подсектора аквакултури;

  4. Потенциални пазарни ниши;

  5. Разнообразяване на дейностите чрез развитие на рибарския туризъм и екотуризма в рибарските зони;

  6. Възможности за производство на миди;

  7. Преминаване към производство на аквакултури на по-ценни видове риба – есетрови, сом, щука, бяла риба (сулка) и други.

  1. Прекалено голям улов на застрашени видове;

  2. Повишена конкурентност на европейския пазар (EU-27);

  3. Промяна предпочитанията на потребителите към други продукти (вносни морски продукти);

  4. Недостатъчни инвестиции в консервната промишленост и подсектора аквакултури;

  5. Замърсяване на околната среда (р. Дунав и/или Черно море;

  6. Запазване на намаляващите тенденции за влошаване на морския риболовен подсектор.



B. Предизвикателства



B.1. Икономически промени в сектора по рибарство
Развитието на риболова и рибарските ферми могат да осигурят възможности за осъществяването на допълнителни дейности.

Подобряването на подсектора на консервната промишленост дава възможност за увеличаване на добавената стойност, нови работни места и по-добът баланс на внос-износ.


B.2. Развитие на гражданско общество
Представите на България след присъединяването ни в ЕС е за страна с висок жизнен стандарт, който се основава на устойчив социо-икономически ръст и пълна интеграция в ЕС. Това ще доведе след себе си по-високи изисквания за качество, безопасност и разнообразие на продуктите. Рибарите ще имат по-високи отговорности за експлоатацията на ресурсите и ще трябва по-добре да се интегрират в екосистемите.
B.3. Промени в околната среда
Важността на устойчивото екологично развитие (УЕР) в сферата на рибарската дейност е основен приоритет според принципите на ОПР.
Построените големи язовири по реките и р. Дунав доведоха до промяна в нивото на водния поток и загуба на ценни местообитания за отглеждане на риба както и до намаляване на биологичното разнообразие. Този факт доведе и до увеличаване на водната растителност. Също така замърсяването и неконтролираната експлоатация могат да доведат до намаляване на запасите от някои сладководни и морски видове. През последните няколко години се наблюддава подобрение на в състоянието на основните биологични видове в морските екосистеми.
III. Представа за сектора по рибарство и аквакултури в България през 2013 г.
Националната програма за развитие на рибарството и аквакултурите (национално стратегическо удостоверение за сектора по рибарство и аквакултури) подкрепя и гарантира изпълнението на приоритетите и мерките на Националния стратегически план за рибарство и аквакултури (НСПРА) и Оперативната програма (ОПРА) за периода 2007 – 2013 г. Те са определени от Регулациите на ЕС, свързани с Европейския фонд за рибарство (ЕФР). Тези стратегически удостоверения гарантират устойчивото развитие на сектора по рибарство и аквакултури в България.
Секторът по рибарство и аквакултури в България:
 допринася за опазване на околната среда, защитава биоразнообразието във водните екосистеми в България, подпомага възстановяването и поддържането на оптимални запаси на ценни видове риба в естествените водоеми и устойчивото развитие на аквакултурите в сладководните и солени басейни;
 допринасят за създаването на достъпна и здравословна диета за населението на страната;
 посреща европейските стандарти по отношение на продукция, консервиране и маркетинг на риба и аквакултури;
 превръща се в модерен и конкурентноспособен сектор в бързо глобализиращия се свят благодарение на постоянните иновационни дейности, подпомагани от силните връзки между научните R&D единици и производителите на риба и аквакултури;
 превръща се в гъвкав саморегулиращ се икономически сектор поради изграденото партньорство и съвместни дейности с частните предприятия, организации и съответните национални институции и европейски структури;
 превръща се в икономически сектор с устойчиво развитие, което повишава стойността на местните продукти и носи значителни приходи на лицата, ангажирани с рибарство и аквакултури в България.
 добре се интегрира в българските традиции и други сектори на икономиката, което постига чрез разностранни други дейности (напр. туризъм, услуги и др.). Особено работещите в сектора, които постигат незадоволителни икономически резултати.
Устойчивото развитие и влянието на сектора върху националната икономика може да се покаже и измери с няколко икономически и производителни фактора. Резултатите от постигнатия прогрес в устойчивото развитие на сектора наред с горепосочените представи се представя с конкретни параметри и се измерва с определени индикатори, напр.:


  • увеличеният дял на сектора по рибарство и аквакултури в БВП. Постигнат е устойчив дял при формирането на БВП – всяка година се добавят приблизително 1,0%.

  • повишаване на дяла на рибни продукти и други водни организми на българския хранителен пазар в сравнение с този на птичето месо. Годишната консумация на риба на човек трябва да достигне средно 7,5 – 8,0 кг.;

  • увеличаване на годишната продукция на аквакултури до достигане на поне 12 000 тона прясна и консервирана храна. Изходният материал за производството и трябва да е от собствени източници;

  • увеличаване на дяла на ценни и деликатесни видове риба поне до 60% от общата продукция на аквкултури. Увелличението трябва да е от дяла на шарановите видове;

  • реструктуриране на черноморския фллот и засилване на този подсектор чрез модернизиране на риболовните плавателни съдове с ново оборудване и съоръжения;

  • оганизиране на ефективна Статистическа система за рибарство и аквакултури с капацитет, който да покрие повече от 90% от общата продукция;

  • проекти за поддържане на рибните запаси на ценни и важни за пазара видове риба в изкуствени басейни от частния сектор;

  • доходи за работещите в сектора;

  • повишаване на дяла на специалисти и работещи в сектора с подходящата за позициите им квалификация – до 80%.

От интерес за България е да поддържа устойчиво развитие на икономиката си и по-добро оползотворяване на природното и културното си наследство. С оглед безопасността на хранителните продукти устойчивото развитие ще се превръща във все по-наболял проблем в процеса на преговори за приемане на нови страни-членки в ЕС, ако не се спазва Лисабонската стратегия от 2000 г. България е поела задълженията да съблюдава поставените цели в стратегията и да следи структурните реформи. В този смисъл ИАРА очаква да адптира сектора по рибарство и аквакултури към европейските изисквания и да осигури баланс между експлоатацията на ресурсите и работния потенциал.


Сътоянието на индустрията в България отразява нуждите от развитие на рибарството, аквакултурите и консервната промишленост с оглед да се въведат нови продукти според търсенето на потребителите и да се спазват стандартите за качество и безопасност на хранителните продукти. Тези стъпки са необходими в контекста на нуждите на местния пазар, но също така и за подпомагане на местното производство, което се повлиява от самия пазар.

A. Определяне на проблемите, пораждани от негативния статус на рибните ресурси, социално-икономически проблеми в различни части на сектора, ограничения на околната среда, глобализация на рибния пазар
A.1. Ограничения, произтичащи от състоянието на рибните ресурси
Състоянието на рибните ресурси в Черно море (с изключените на цацата) и р. Дунав е с тенденции към силно влошаване. Това ще е и първия негативен фактор за развитие на рибарството в крайбрежните райони. Намаляване броя на старите и недобре оборудвани плавателни съдове ще се превърне в ноебходима и неизбежна мярка. Реконструкцията и модернизацията на функциониращите рибарските съдове и техните технически и технологични съоръжения е задължителна мярка.
Влошеното състояние на рибните запаси във вътрешността на страната, особено в изкуствените водоеми и реките, ще доведе до изчезването на ценни видове риба, намяляване броя на рибарите любители и приходите на местното население. За да се компенсира и избегне тази заплаха е необходимо в тези водни басейни да се развият аквакултури и производство на зарибителен материал (малки рибки). Преструктурирането на ресурсите е важна стъпка за увеличаване на запасите и улова на ценни и пазарно насочени видове риба като щука, бяла риба (сулка), сом, лин, а също и естрови и сладководния езерен рак от клас Ракообразни. Подобряването на технологичните режими при култивирането на риба е задължителна мярка за вдигане на качеството на продукта.
A.2. Социо-икономически ограничения
Един от най-наболелите проблеми за сектора е ниската консумация на риба и рибни продукти поради липсата на добра маркетингова инфраструктура и традиции.
Основните специфични поблеми за различните подсектори са стария и неефективен рибарски флот и влошеното състояние на рибните запаси от видовете с висока стойност както и липсата на ефективни рибарски методи и съоръжения; високото ниво на бракониерство; липсата на инвеститорски интерес към морските аквакултури; липсата на “ноу-хау” и модерни технологии и опит в изграждането на ферми за производство на ценни видове (пр. калкан и рак); липсата на инвеститори, които да възстановят и благоустроят водоемите и да развият потенциала на сладководните аквакултури; липсата на инвеститорски интерес към изграждане на модерни съоръжения за аквакултури; слаба държавна политика на стимулиране на развитието на аквакултурите по отношение на ефективно и преференциално използване на водите и водните маси (басейни).
A.3. Ограничения на околната среда
Качеството на водата и другите характеристики на водните басейни и маси в страната отговарят както на изискванията на рибните ресурси, така и на ограниченията на околната среда. Обект на ограничение на производството на риба трябва да бъде фермерството на базата на мрежени клетки по отношение на количеството на пълната продукция във всеки кокретен воден басейн в сравнение с пълния капацитет за производство в този случай. Ограниченията в производството на риба в мрежени клетки се определят от няколко фактора и трябва да се разгледат по отношение на всеки от тях. Някои от главните фактори са: водна повърхност на басейна, дълбочина на водата, технология на производство, количество водоподаване в басейна, температурен режим през годината, храна и друди компоненти и материали, които се използват, конструкция и материал за изработка на мрежени клетки и други съоръжения във фермите, и др. Балансирането на всички тези фактори осигуряват качество както на водата, така и на рибната продукция. Съоръженията за консервиране на риба са оборудвани с пречистващи инсталации и покриват изискванията за опазване на околната среда. Те са под контрола и ограниченията на екологичните и санитарни законови регулации и власти.
A.4. Глобализация на рибния пазар
Глобализацията на световния пазар на риба повлиява и пазара в България. Повече от половината от общата рибна продукция на вътрешния пазар е от различни държави, в които е развит рибарския флот за дълги рейсове.
Европейските правила и организация на пазара ще се въвеждат в страната стъпка по стъпка. Българският пазар като цяло (държавните институции, производствения сектор и организации) се подготвя за приемането ни в ЕС и за глобалния пазар. Новите правила и изисквания ще защитят както потребителите, така и частния сектор.

B. Значението на седемте области на Общата политика в рибарството на ЕС за ключовите приоритети на сектора по рибарство и аквакултури в България
Националният стратегически план за рибарство и аквакултури е структуриран според седемте области в политиката на ОПР, които са посочени по-долу. България е бъдеща държава-членка и българският сектор по рибарство и аквакултури е определил стратегията и общите цели за всяка от тези области. Главните стратегически цели и въпроси за страната във всяка от тези области са:

B.1. Устойчива експлоатация на рибните ресурси

Най-важния фактор за развитието на сектора по рибарство и аквакултури в България е да се осигури стабилност на ресурсите и устойчива експлоатация. Мерките, които ще се вземат под формата на различни бедещи действия са:


B.1.1. Информация за рибните ресурси и научен мониторинг

Това се отнася предимно за Черно море, р. Дунав и вътрешните за страната водни басейни. Властите, институтите и институциите в сектора се подготвят за всички необходими мерки за организирането на добре развити, разположени на място и работещи системи за мониторинг и информационни системи. Тази система също така ще обхваща цялата информация от събраните данни чрез системата за мониторинг: състояние на наличните ресурси по видове, количество на годишния улов по видове, брой на издадени разрешителни за рибари, характеристики на рибарския флот и извършена работа.

Прогнозите и препоръките за устойчива експлоатация на рибните ресурси се изготвят на базата на научни изследвания за статуса на рибните запаси.
B.1.2. Възстановяване и управление на рибните ресурси

За да се осигури развитието на сектора е необходимо да се предприемат различни мерки за подпомагане на възстановяването на основните видове риба. Контрол върху рибарската дейност и риболов, за да се предотврати прекомерен улов и използване на забранени рибарски приспособления, бракониерството, да се спазва забраната за улов през размножителния сезон и др.


B.1.3. Регулация на улова, рибарската дейност и разрешителните

Съществуващото законодателство и административен капацитет на държавните институции функциониират добре и осигуряват организацията на регулаторния процес. Необходимо е да се подобри управлението и качеството на регулацията на рибарската дейност в съответствие с новото законодателство. Администрацията както и целият сектор се подготвят за тези действия.


B.1.4. Управление и приспособяване на сектора

Рибарският сектор в черноморския регион ще направи всичко възможно и ще предприеме съответните мерки за запазване на флота и особено за реконструирането му. Успоредно с това ще се въведат всички мерки за предпазване на водните ресурси, включително подобряване на рибарските приспособления и методи за селективност с цел да се употребяват по-щадящи за средата средства.


B.1.5. Опазване и защита на ресурсите

Трябва да се удобрят и въведат специални програми за опазване на ресурсите. Най-важна от тях е Националния план за управление на опазването и защитата на рибните ресурси. Планът трябва да включва някои главни мерки за опазване и защита на ресурсите и някои конкретни стъпки за подпомагане на този процес чрез годишни национални програми за зарибяване през периода.

Необходимо е да се изработи и въведе специална програма защита и поддържане на рибните запаси в естествените и изкуствените водни басейни, включително мерки за производство на повече видове риба от спомагателните специализирани рибарници.

B.2. Предлагане на продукти и равновесие на пазара

По отношение предлагане на продукти и равновесието на пазара фокусът е върху някои от следните мерки на политиката за бъдещо развитие на сектора. Те са:




  • да се осигури предлагането на пресен необработен материал от производителите на аквакултури за консервиращата промишленост през цялата година (за момента доставките силно зависят от сезонните промени);

  • да осигури на пазара непрекъснато предлагане с различни видове прясна продукция за консумация през цялата година;

  • да се въведат в производството на аквакултури технологии, които са в по-ниска степен зависими от сезонните условия с цел да се създаде по-добър баланс между предлагането на прясна риба и търсенето през годината;

  • да се осигури прозрачност, която да обезпечи непрекъсната информация за пазара към всички участници в сектора и към потребителите: национална статистика, статистика за сектор, потребители, търговци на едро и дребно, производители, рибари, държавни и местни институции, изследователски и научни центрове и др.

Необходимо е да се подобри местния пазар чрез организиране на пазари на едро и пунктове за първа продажба за по-добра реклама и конкурентност на прясната риба и консервираните продукти. Това ще доведе до подобряване качеството на продуктите и ще увеличи търсенето на пазара. Трябва да се организира национална рекламна кампания, които да укрепят пазара на риба и да увеличат консумацията. Подобни действия ще са резултатни, ако се извършат съвместно от държавните институции, производителите и техните организации и медиите. Нужно е продукцията да се дистрибутира и рекламира в малките градове и села. За тази цел производителите и търговците ще трябва да извършат общи усилия. Това ще доведе до повишаване консумацията на риба в страната като цяло.


Необходими са по-нататъшни мерки за стимулиране на износа. Следните фактори ще подпомогнат този процес: промяна в структурата на производство на аквакултури; увеличаване на дела на ценни видове риба, търсени на пазара; увеличаване на дела на консервираната продукция; подобряване качеството на продуктите – пресни, замразени и консервирани.

B.3. Устойчиво развитие на аквакултурите

Производството на аквакултури е най-вабния подсектор в страната поради някоко причини. На първо място България е богата на водни ресурси, което е важна основа за развитието на аквакултури. Аквакултурите имат добри традиции в страната. Няколко важни вида риба са обект на производство, а няколко нови могат да се въведат. Производството на аквакултури включва както в студенолюбиви видове (напр. пъстървоеи), така и в топлолюбиви (напр. шаранови, есетрови и др.), което се осигурява от различните съществуващи водни басейни. Развитието на аквакултурите ще доведе и до развитие на “органичните култури”. И басейновите стопанства, и садковите стопанства имат добри възможности за развитие. Днес и за в бъдеще садковите стопанства намират специално място в този процес. Както морските ферми, така и сладководните имат добри перспективи за развитие.


Производството на аквакултури в страната може да достигне 25 000 тона и повече през следващите 10 години. Това се определя основно от подкрепата, която ще получи от държавата и от инвеститорския интерес за развитие на сектора. Увеличението на производството на аквакултури ще доведе до намаление на търговския риболов в Черно море и р. Дунав и ще даде възможност за възстановяване на естествените популации. В същото време производството на аквакултури ще осигури разнообразие от материал за зарибяване (малки рибки) на други водни басейни в страната. Така ще се подпомогнат и други подсектори, основно морския и дунавски риболов, а също и консервната промишленост , но главно ще се допринесе за опазването и защитата на рибните ресурси. Аквакултурите са единствения източник за поддържане на популациите в язовирите.
Производството на сладководни аквакултури трябва да се стреми към разнообразяване с нови по-ценни (деликатесни) видове на мястото на шарановите: есетрови, змиорка, сом, щука, бяла риба, сладководна скарида и др. Аквакултурите ще осигурят нуждите на другите подсектори със зарибителен материал, необработен материал, ще разнообразят асортимента от видове риба и продукти.

Освен доброто качество на водоснабдяване е необходимо да подобрят и системите за мониторинг и контрол на водата: мониторинг и контрол от държавни институции съобразно законодателството и самокнтрол чрез HACCP и Добри производствени практики повсеместно.


С цел да се постигне разнообразяване в производството на аквакултура е необходимо да се въведат нови технически и технологични постижения (напр. затворени рециркулационни системи) и да се въведат нови видове (да се продължи с есетровите към сладководната скарида, африкански сом, змиорка, някои видове платика/спарид и костур и др.).
Главен приоритет на страната са мерките за предотвратяване на болести. Дейността е под контрола на НВС и Диагностичния и изследователски институт към нея. Установената система функционира добре и производителите на риба кооперират с държавните власти.


B.4. Развитие и конкуренция в сектора





  • Развитие на морския риболов, който включва конкурентните Общ флот и маломащабния риболов по брега.

Възможностите за развитието на морския риболов зависят от няколко фактора. Развитието риболова по брега е ограничено поради намаляването на естествените рибни ресурси. Отсъствието на рибарски флот под български флаг, който да функционира извън Черно море е друг фактор.


В българската зона на Черно море няма видове риба, които да са обект на търсене от рибарския флот на други европейски държави. Извършваната дейност се свежда до улов на цаца и рапан. Към улова на цаца не проявяват интерес флотовете на други държави и рибарите по брега, тъй като този вид е с ниска стойност и има малка пазарна ниша. Рапанът е с висока стойност и е ориентиран към износ. България, обаче, има строги ограничения за използване на дънни приспособления за улов в шелфовата зона.
Развитието на морския риболов трябва да се пригоди към наличните ресурси. Риболовът ще се насочи към понижаване на броя на плавателните съдове и модернизиране на останалата част от флота; поддържане на традиционните за местната крайбрежна зона методи за риболов и приспособления (даляни), които може също така да са атрактивни и за екотуризма.


  • Оползотворяване на целия улов, модернизация на бордовото оборудване и условия за съхранение

Оползотворяване на целия улов е основна цел при някои видове, особено за някои сезонни прекомерни улови на цаца в Черно море. От една страна с тралове се улавят големи количества цаца, а друга на пазара има ниско търсене. Възможностите за консервиране и замразявае са малки. Поради тези причини част от улова се изхвърля обратно в морето.


Ето защо трябва да се потърси начин за пълно оползотворяване на улова от цаца чез по-добра координация на плавателните съдове и брегови съоръжения за консервиране и замразяване. Цацата може да се използва за производство на рибно месо, но тази възможност все още не е изследвана достатъчно. Необходимо е да се направи проучване и за другите налични количества рибни отпадъци за едно по-нататъшно общо консервиране н апроизведеното рибно месо.
Модернизиране на бордовото оборудване е важен компонент за рибарския флот и трябва да се насочи към рибарските приспособления (основно тралове), които да са по-щадящи околната среда и към подобряване на хигиенните, санитарни условия и условията за безопасност.


  • Подобряване на оборудването и условията за разтоварване, пакетиране и съхранение на брега

В някои рибарски пристанища по черноморието (Созопол, Бургас, Несебър, Балчик) и в някои нови и специфични рибарски пунктове (като Приморско, Царево, Бяла, Варна, Каварна, Шабла) е нужно да се подобри оборудването и условията за разтоварване, пакетиране и съхранение на брега. Тези действия трябва да се координират с търговската дейност – пазари за първа продажба и др.




  • Риболов във вътрешността на страната

Риболовът във вътрешността на страната, предимно в големи и средни по големина язовири трябва да се развива поради следните причини: тази дейност осигурява на пазара рибна продукция с високо качество и стойност, и е източник на работни места; риболовът в тези е съобразен със запазването на рибните ресурси, тъй като рибарите са задължени да зарибяват водоемите със съответнite widowe riba (съгласно параметрите за зарибяване според ЗРА, които са определени от ИАРА, процесът на зарибяване е под контрола на държавните власти). По този начин постоянно се следят и развиват биоразнообразието и рибните ресурси, а сладководните басейни остават атрактивни за както за търговски риболов, така и за любителски риболов, включително въдичарство, рибарски туризъм и екотуризъм.


Производството на рибни продукти в сладки води има добри икономически показатели. То се състои основно от естествени местни видове риба, включително и деликатесни видове, които все още не са обект на аквакултурите (сом, щука, бяла риба). Цената им е сравнително ниска поради добрите естествени източници на храна. Уловът в сладки води се очаква да достигне 2 500 тона през следващите няколко години. Въпреки това не е възможно да се планира улов във вътрешността на страната поради нестабилните популации.
Всичко това има отношение към развитието и разнообразяването на икономическите дейности и към създаването на алтернативи източници на приходи.
Въдичарството е обект на специално внимание от страна на държавните институции с оглед на:

  • законова регулация и административна субординация;

  • организиране на ефективен контрол н ад незаконния риболов;

  • поддържане на рибните ресурси чрез ефективно изкуствено зарибяване на подходящи водни басейни с подходящи видове риба за възстановяване на намалените запаси поради законния и незаконен риболов;

  • ефективни мерки за поддържане на естественото зарибяване на популациите риба ;

  • организация на рибарския турузъм в местата за отглеждане на аквакултури;

  • изготване и въвеждане на специални програми за зарибяване от две страни – държавни институции и неправителствени организации – организации на браншови производители и рибарски дружества.




  • Развитие на преработвателна промишленост

Преработвателната промишленост играе важна роля в сектора по няколко причини: преработвателната промишленост увеличава стойността на необработения материал и произвежда широк асортимент от нови продукти за директна консумация. Днес много консервиращи предприятия посрещат европейските стандарти и санитарни правила, регулации и изисквания. За да получи разрешително за работа всяко ново предприятие трябва да покрие тези изисквания.


Производството на преработена риба трябва да се подобри. Това може да се постигне чрез подобряване на производството на аквакултури, по-добро качество на консервирана храна, което ще доведе до увеличаване консумацията на риба.
В по-дългосрочен план преработвателната промишленост трябва да увеличи производствения си капацитет и да подобри технологичното ниво и обхват на производство, така че да посрещне увеличаването на производството в сектора през следващия 7 – 10 годишен период. В същото време е необходимо да увеличи продукцията за износ.


  • Развитие на маркетинга

За да се постигне по-добра конкурентноспособност и устойчивост в сектора, маркетингът трябва да се ориентира към следните насоки:


 създаване на организации на производители, които работят съвместно с държавните институции за решаване на основните стратегически и оперативни проблеми на развитието на сектора;

 предпазване и информиране на потребителите като основен компонент от изискванията за качество и безопасност на хранителните продукти;

 развитие на рибарските сектори, разнообразяване на икономическите дейности и създаване на възможности за многостранни дейности и алтернативни източници на приходи.
Маркетингът може да бъде развит чрез подобряване на структурите на националния и регионални пазари. Организацията му е необходима за формулиране на маркетингова стратегия иоперативни програми, които включват рекламни кампании, програми за реклама на рибната продукция и др.
Подобрението на системите за маркетинг и информация за риба и рибни продукти и цените им ще намали разликата между ниските цени на продажби на едро и високите цени на продажби на дребно. Докато свободата на движение на рибните продукти е висока, са необходими по-големи мерки за създаване на прозрачност, което ще осигури непрекъсната информация за всички пазари и за потребителите.


  • Политика на въвеждане на иновации, изследователска дейност, определяне на качеството и развитие на нови продукти или продукти с висока стойност

Секторът се нуждае от въвеждане на иновации и развитие на изследователска дейност, за да посрещне изискванията на европейския пазар.


Главните цели на развитието на изследователска дейност са: иновации в аквакултурите за постигане на технически и технологичен напредък; въвеждане на технологии за култивиране на нови видове с висока стойност; изследване на морските и дунавските запаси от риба.


  • Анализ на икономическото положение на бизнеса в сектора

Икономическото положение на бизнеса в сектора е тежко през последните години на преход. Въпреки това се наблюдава процес на стабилизация за последните 6 – 7 години, което е една положителна тенденция.


Настоящата икономическа ситуация има различни характеристики:
От една страна естествените рибни запаси намаляват; местни и чуждестранни инвестиции са недостатъчни; малък достъп до иновации в различните области на сектора.
От друга страна в Закона за рибарство и аквакултури има изменения, които са в съответствие с европейското законодателство. Съществува възможност за получаване на финансова подкрепа от предпресъединителната програма SAPARD. Бъдещите възможности за получаване на финансова подкрепа от европейските фондовеще стимулират развитието на сектора. Икономическото и инвеститорско положения в страната се подобрява, което дава нови възможности за местни и чуждестранни инвестиции.


  • Защита и информиране на потребителите

Защитата и информирането на потребителите е важен компонент от изскванията за качество и безопасност на хранителните продукти. То се превръща и в много важна част от рекламата на продуктите. Защитата и информирането на потребителите е засегната в няклко закона: Закон за защита на храните и потребителите; Закон за ветеринарната дейност и Закон за рибарството и аквакултурите, и наредбите към тях. Всички закони са в съгласие със съответните в европейското законодателство.


B.5. Човешки капитал и териториални размери на ОПР


За момента не е извъшено нито едно проучване, което да оцени човешкия капитал и териториалните размери на сетора. Тази област се нуждае от специално внимание, насочено към подобряване на човешкия капитал, нивото на квалификация и регионалното развитие.


  • средносрочна политика на повишаване квалификацията на работещите в сектора (съобразено с целите на Лисабонската стратегия);


Качеството на заетостта се нуждае от специално внимание както от страна на държавните институции, така и от браншовите организации в сектора.


  • безопасност и подобряване на условията на живот и работа;


Условията на работа трябва да бъдат подобрени успоредно с вземане на мерки за изграждане на сектора като модерен и конкурентноспособен (техническо и технологично подобрение, оценка на страндартите за качество и безопасност).





  • развитие на професионално обучение, политика на достъп до професията и въвеждане на млади кадри;

Свързаните с дейността организации също имат нужда от специално внимание по отношение на професионалното обучение. Решаването на този проблем ще подобри достъпа до професията на рибарството, включително и с на млади кадри.




  • позиции и роля на жените в сектора;

Ролята на жените в сектора е много малка във всички производствени единици освен в консервирането. По-голям брой жени са ангажирани в изследователската дейност и в центровете за обучение.

Развитието на аквакултурите, особено в селските региони, ще увеличи ролята на жените и ще отвори нови възможности за тях.



  • социален диалог;

В сектора няма синдикални организации. Някои от съществуващите браншови организации са ангажирани в решаването на проблеми, отнасящи се обикновено до дейността на синдикатите и по този начин се превръщат в част от социалния диалог.




  • стратегия за устойчиво развитие в сектора.

Важно е да се разработят мерки, които са в съответствие със стратегията за устойчиво развитие на сектора по рибарство и аквакултури и други регионални и местни програми. Любителският риболов и рибарския туризъм могат да се превърнат доходоносна за производителите дейност и ще допринесат за разнообразяване на сектора.


B.6. Опазване на водите
Като хоризонтален приоритет опазването на околната среда е свързано с устойчивото развитие и ще се осъществи чрез интегриране на различните аспекти в опазването на средата. То е законово подсигурено, включително всички процедури за прилагането му, чрез Закона за защита на околната среда и Наредбата за условията, процедурите и методите за прилагане на плановете и програмите за опазване на околната среда и е в сила от 1.07.2004 г., като изцяло отговаря на Директива 2001/42/EC. За да осигури добро управление на средата, всички области на сектора (държавни и местни институции, рибари и производители на аквакултури и техните организации, изследователи и др.) ще са ангажирани с извършването на необходимите действия и ще изпълнят всички необходими стъпки за:


  • превенция и контрол на замърсяването на околната среда от дейността в сектора. Това е добре организиран процес под ръководството на Министерството на околната среда и водите и неговите регионални инспекторати и регионалните звена на Министерството на здравеопазването;

  • наблюдение на условията на водната среда и научен мониторинг;

  • управление на отпадъците и отпадъчните води на производителите в ектора;

  • политика на опазване и подобряване на водната среда и местата на размножаване на водните обитатели;

  • защита на водната среда и местата на размножаване на водните обитатели, които са от интерес за сектора.



B.7. Добро управление на ОПР

За да подсигурят добро упправление на ОПР в България, всички области на сектора (държавни и местни институции, рибари и производители на аквакултури и техните организации, изследователи и др.) ще са ангажирани с извършването на необходимите действия и ще изпълнят всички необходими стъпки за:




  • да организира по-добро инспектиране и контрол над дейността в сектора, съоръженията, транспорта и първата продажба;

  • да подобри структурата и организацията на пазара;

  • да организира събирането на информация и данни, и да подобри качеството му;

  • да подпомага изграждането и управлението на организации на производители, които да работят в сътрудничество с държавните институции в решаването на главните стратегически и оперативни проблеми на развитието на сектора;

  • да развиват регионално и вътребраншово партньорство по черноморското крайбрежие и р. Дунав.

Организациите в сектора и държавните институции работят в сътрудничество за решаването на главните стратегически и оперативни проблеми на развитието на сектора. Съгласно ЗРА и наредбите към него всички изисквания на европейските регулации относно организациите на производителите на риба и вътребраншовите организации са въведени и вече са в сила. Така те имат по-големи възможности и сила да работят съвместно с държавните институции и ефективно да индуцират държавната политика и развитието на сектора.


C. Поставени цели, съгласно набелязаните оси
C.1. Адаптация на рибарския флот
Приспособяването на рибарското усилие в съответствие с принципите на ОПР и планът за приспособяване на рибарския флот, изготвен от ИАРА е практическа мярка за изпълнение на националната политика за защита и опазване на живите морски ресурси и цели създаване на адекватни условия за развитие на устойчива рибарска дейност, ориентирана към щадяща експлоатация на водните ресурси и опазване на околната среда. За целта трябва да се използват адекватни методи и подбрани рибарски приспособления за намаляване на страничния улов. Морските ресурси и рибарската дейност трябва да се подлагат на строг мониторинг и контрол.
До началото на 90-те години на миналия век България е била със значителни позиции в океанския риболов. Преминаването към пазарна икономика, приватизацията, значителното поскъпване на горивата и серия други фактори доведоха да закриване на предприятието „Океански риболов”. Напоследък рибарската дейност е на ниво улов, което е по-ниско от допустимото за възстановяване на ресурсите и е само около 2% от улова в Черно море, който се изчислява на повече от 500 000 тона. Това доведе до намаляване на негативното влияние върху рибните ресурси в българските териториални води. Общият брой на рибарски плавателни съдове с дължина над 12 м. е 57, но само 27 са с тонаж над 25 GT. Останалите 890 плавателни съда се използват за маломащабен риболов. Капацитет от 600 GT може да се счита за разумен и оправдан, тъй като улов в такива размери няма да доведе до нежалани последствия за средата. Научните изследвания през последните години показват, че наличните рибни запаси позволяват подобно увеличение. За България това число представлява необходимия минимум на капацитета за улов на наличините Общи допустими улови в Черно море. Подобен мащаб на флота ще повлияе положително развитието на рибарския сектор и ще доведе до дълготрайна промяна на състоянието на рибарската дейност в региона.
Цели на ос 1. Адаптация на рибарския флот (заложена финансова подкрепа до 20%)
За приспособяване на рибарската дейност за изпълнение на националната политика за защита и опазване на живите морски ресурси с цел създаване на адекватни условия за развитие на устойчива рибарска дейност, ориентирана към щадяща експлоатация на водните ресурси и опазване на околната среда са поставени следните задачи: модернизация на рибарския флот (представляващ 50%), рибарски методи и приспособления, щадящи околната среда (представляващ 25%), маломащабен риболов и социо-икономически мерки (представляващ 15%), социо-икономически мерки и професионално обучение (представляващ 5%).
Ще бъде осигурена финасова подкрепа за закупуване на оборудване, необходимо за намаляване влиянието на рибарската дейност върху местообитанията и морското дъно и видовете, които не са от интерес за търговския риболов както и инвестиране в приспособления с по-висока селективност. Също така трябва да се осигурят модерно оборудване за плавателните съдове, безопасност на навигацията и подобряване условията на работа както и инвестиране в средства за подобряване качеството на продукцията.
Ще бъде обърнато внимание и на маломащабния риболов. Рибарите могат да имат потенциални ползи от финансирането и по-големия брой инвестиции за бордово оборудване и приспособления с по-висока селективност. Може да се осигури финансова помощ за рибари и собственици на плавателни съдове за подобряване управлението и контрола на условията за достъп, подпомагане организацията на производството, преработката и маркетинга.
Също така могат да бъдат предприети социо-икономически мерки за подобряване положението на рибарите, засегнати от новите насоки на развитие в рибарската дейност, като тези мерки ще включват предложения за нови работни места, обучение (особено за младите кадри) и програми за допълнитено обучение.

В съотвествие с Регламент на Съвета (ЕС) 2371/2002 г. в Оперативната програма ще се изготвят и представят детайлни планове за възстановяване и управление.


C.2. Развитие на аквакултурите, преработвателната промишленост и маркетинга
Мерките, заложени по тази ос са насочени към увеличение на снабдяването на пазара с рибна продукция от сладководните басейни с цел компенсация на изтощените морски ресурси. Дейността в рибните ферми трябва да е в съответствие с отбелязаните изисквания за методите, щадящи околната среда и технологиите на развъждане на риба и стриктно прилагания санитарен контрол. Поставените цели са насочени към завишаване качеството на продукцията и технологичното ниво, прилагане на добри практики, система за мониторинг на качеството, санитарни и хигиенни мерки.
Цели на ос 2. Развитие на аквакултурите, преработвателната промишленост и маркетинга (заложена финансова подкрепа до 50%)
За устойчивото развитие на българските аквакултури чрез завишаване качеството на продукцията и технологичното ниво, прилагане на добри практики, система за мониторинг на качеството, санитарни и хигиенни мерки са поставени следните задачи: подкрепа на устойчивото развитие на българските аквакултури за производство на по-голям асортимент от видове риба с по-висока стойност, по-голяма продукция за пазара, по-голямо количество необработен материал за консервната промишленост както и засилване дейността на консервната промишленост, съобразно стандартите на ЕС и високо ниво на пазарните услуги.
Трябва да бъдат направени някои практически стъпки:
1. Реструктуриране на производството на аквакултури с цел подобряване качеството на рибата и други морски организми и съответните продукти. Топловодни и студеноводни аквакултури:

  • прилагане на нови технологии, базирани на балансирана храна, съчетани с употребата на естествени хранителни източници;

  • реструктуриране на съоръженията за производство с цел увеличаване асортимента на видове с практическо значение, производство на висококачествн материал за зарибяване (малки рибки) и продобряване на аквакултури и естествените популации.

2. Реструктуриране на производство на аквакултури за увеличаване на разнообразието от видове риба за износ:


Има добри пазарни перспективи за отглеждането на определени видове риба. Очаква се добра реализация на европейският и американският сом на местния и международния пазар.

Щуката и бялата риба ще намерят добра реализация на местния пазар и възможности за износ. Отглеждането на последните видове изисква реконструиране на някои от язовирите поради изискванията им към условията на средата.

Есетровите видове формират друга част от пазара и продукцията за износ. Особено ценни са руската есетра, сибирската есетра, някои хибриди и Mississippi paddlefish (Polyodon spathua). Последният е в период на климатизация в страната.

Съществува възможност за въвеждане (климатизация) африкански сом (African catfish) и trout-like perch.



  • развитие на стратегически план за приоритетно развитие на развъждането на ценни видове риба, специфични за определени райони на страната;

  • развитие на високопродуктивни чисти популации на местни видове риба;

  • поддържане на сектора за производство на шаранови култури чрез насърчаване на подобряване на маркетинга;

  • поддържане на генетичния фонд от високопродуктивни местни видове за зарибяване;

  • развитие на маркетингова стратегия и реклама.

3. Развитие на производството на морски аквакултури:




  • развитие на ферми за равъждане на генетично чист зарибителен материал от основните морски видове.

Въвеждането на национални квоти за калкан във връзка с ограничените ресурси на ценни видове ще доведат до засилване на инвестициите в аквакултурите и до създаването на повече ферми за аквакултури, произвеждащи миди, калкан, есетрови и други видове, и до увеличаване на вноса на рибни продукти.


4. Развитие на преработвателната промишленост:

  • подобряване условията на производство за посрещане на хигиенните и санитарни изисквания;

  • подобряване на технологичната база;

  • подобряване на качеството на пакетиране и етикетиране;

  • намаляване вредното влияние върху околната среда.

5. Подобряване маркетинга на рибата и рибните продукти:



  • производство и/или маркетинг на нови продукти, въвеждане на нови технологии или развитие на иновационни производствени методи.

6. Мерки за общественото здраве:



  • подобряване на сътрудничесвото между различните държавни институции в областта на общественото здравеопазване (напр. централни, регионални и местни единици на Националната ветеринарна служба и Министерството на здравеопазването);

  • подобряване на мерките за самоконтрол в производствените зони чрез въвеждане на системата HACCP, Добри производствени практики и др.

7. Мерки за защита здравето на животните:



  • регионални планове за контрол и ерадикация на болестите при производството на аквакултури във фермите;

  • приоритизация на мерките за превенция.

8. Риболов във вътрешността на страната:



  • инвестиции за изграждане, разширяване, оборудване и модернизация на съоръженията във вътрешността на страната с оглед подобряване на условията за безопасност, условията на работа, качеството на хигиената и продукцията;

  • инвестиране в бордовото оборудване на плавателните съдове.


C.3. Насърчаване на дейности от общ интерес
Дейностите от общ интерес включват инициативи за защита и развитие на водната среда, инициативи за изграждане на общи съоръжения, пилотни проекти, насърчаване и развитие на нови пазари и други съвместни дейности за по-големи изгоди. Действията от общ интерес са важни за инвестирането съвместни проекти за развитие на индустрията.
Цели на ос 3. Насърчаване на дейности от общ интерес (заложена финансова подкрепа до 16%)
За насърчаването на дейностите от общ интерес с оглед да се постигнат целите на Общата политика в рибарството и да се създаде нужната среда за развитие на предприятията в рибарския сектор са поставени следните задачи: модернизация на рибарските пристанища, места за престой на суша и заслони, развитие на нови пазари и рекламни кампании, изграждане и поддържане на общи действия за устойчиво развитие на рибарството и аквакултурите и управление на ресурсите.
Рибарски пристанища и лодкостоянки
За да се осигури дългосрочна конкурентоспособност на пристанищата, трябва да се изградят всички необходими съоръжения (електронни услуги, фабрики за лед, вода, гориво и др.) от плавателните съдове до доковете.
Развитие на нови пазари и рекламни кампании
Изследването на националния пазар, създаването на "наблюдателен пункт" за консумацията на риба и търсенето и рекламни кампании ще допринесат за повишаване на консумацията на риба. Големите градове в страната са потенциалните пазари на риба и могат да се използват за развитието на сектора. Необходимо е да се въведе търговия с риба чрез интернет, за да се покрият повече пазарни ниши. Нужни са и рекламни кампании за предлагането на риба и рибни продукти. За създаването на продукти, конкурентни на европейския пазар производството трябва да съблюдава стандартите за качество, изисквани от ЕС с оглед безопасността на хранителните продукти и контрола върху тях.
Организации на производителите
Организациите на производители се нуждаят от подкрепа и насока за по-добро управление и използване на човешкия потенциал. Трябва да се изгради партньорство между изследователските институти, администрацията и организациите на производителите, за да се съгласуват изследователските и действителните нужди на производителите и да създадат съвместни програми.
Управление на ресурсите
Главните цели на подобряването на управлението на ресурсите са да се запази биологичното разнообразие, устойчивата експлоатация на естествените местообитания, дивата флора и фауна както и екологичното обновяване на разрушените системи. Съгласно принципите на естествените исторически и социо-икономически нужди на страната площта на защитените зони в Националната мрежа на околната среда трябва да представлява поне 15% от територията на страната до края на 2010 г. Също така е важно да се стимулира по-активно участие на обществото на различни нива при решаване на въпросите за защита на околната среда.
Трябва да се изградят пилотни проекти за избор и придобиване на нови технологични знания от компаниите и асоциациите, и последващите им приложения. Тези проекти ще са насочени към изпитване на настоящите условия в производствения сектор, изследване на околната среда, развитие на тестове за опеделени дейностти в рибарския сектор, изграждане на области в сектора, базирани на биологични и финансови фактори и изпитване на алтернативни рибарски методи.
C.4. Устойчиво развитие в областите на рибарския сектор
В областите на рибарския сектор няма развита политика и стратегия за устойчиво развитие. В същото време е важно подобна политика и стратегия да бъдат изградени в сътрудничество с производителите в съответствие и успоредно с други държавни програми за развитие на регионите и областите от сектора, като НСПРА заедно с ЕФР ще гарантира належащите инвестиции в тези области.
Според дефеницията по ос 4 България трябва да определи 6 - 7 потенциални ообласти, които ще се облагодетелстват от тези мерки (фиг. 16, приложение 3). Всики региони са слабонаселени, значителен процент от жителите им са ангажирани в рибарския сектор, а рибарската дейност е в упадък. Населението в тези области е по-малко от 100 000 жители. Внасянето на финансови средства ще включи и участието на Групите за действие, създадени за всяка област, които се състоят от частни и държавни партньори и имат задължения да подпомагат устойчивото развитие в тези области. Групите за действие ще са отговорни за действията, необходими за развитието, които ще се базират на подхода “отдолу-нагоре”. Взетите мерки по ос 4 за областите на рибарския сектор в България ще подсигурят баланс в конкуренцията за едни и същи ресурси от различните производители и за устойчивото управление на ресурсите.
Главната цел на ос 4. Устойчиво развитие в областите на риболовните зони (заложена финансова подкрепа сума) е развититето на областите със значително равнище на заетост в рибарския сектор чрез осъществяването на действия за развитието на рибарството, основаващи се на подхода “отдолу-нагоре”.
Населението, ангажирано в рибарския сектор трябва да бъде въвлечено в процеса на разширяване на икономическите дейности колкото е възможно бързо.
Спомагателни организации за професионално обучение е задача на държавните институции, отговорни за сектора в сътрудничество с организациите на производителите и други участници в сектора.
Изготвянето на стратегията за развитие ще започне от анализа за настоящето положение на нуждите и териториалните възможности за постигане на интегрирано развитие на областите в рибарския сектор. Съвместното провеждане на различни икономически действия ще доведе да комплексен подход към регионите, поддържане на населението и увеличаване стаандарта на живот.
Целите на стратегията са базиране на идентификация и развитие на:


  • човешки потенциал за динамично развитие на сектора;

  • природни и културни ресурси;

  • разнообразяване на икономическите дейности, като се имат предвид възможностите на рибарството;

  • насърчаване на дейности, щадящи околната среда.

Стратегията ще доведе до изграждане на връзка с други финансови източници, които ще се използват на териториално равнище за устойчивото развитие на рибарските области.



D. Стратегия за постигане на целите
Относно приоритетна ос 1 стратегията ще включва главно поправяве е модернизация на 30% от промишления риболовен флот, подобряване на безопасността и хигиенни условия на риболовните съдове, което е насочено към постигане на 100% оборудвани промишлени риболовни съдове в съответствие с регламентите на ЕС. Увеличаването на уловите в Черно море (до 20 000 т годишно) се основава на равновесието между научната оценка на запасите от главните видове улов – цаца и рапан и икономическия анализ на търсенето. Предвижда се уловът на цаца от Черно море да се увеличи до 10 000 тона годишно до 2013 г. При прилагането на устойчиви и екологосъобразни методи на улов се предвижда нарастването на улова на рапан да достигне 10 000 тона годишно до 2013 г. Всички аспекти на националната стратегия по ос 1 ще бъдат обсъждани в Регионалния консултативен съвет за Черно море с презумпцията да обединим усилията си с другите страни от региона за устойчиво използване на рибните ресурси.
Стратегията за запазване на устойчивото състояние на запасите от водни ресурси и за екологично насочена управление на рибните водни ресурси ще бъде осъществена чрез научно разработена програма, основана на вече подписано договорно споразумение между ИАРА, Института по океанология и Института по рибарство и аквакултури за ефективно и устойчиво управление на водните ресурси и приложен екологичен метод за улов на видове от Черно море.
За да се достигне заявеното потребление от 8 кг на глава от населението до 2013 г. относно ос 2, стратегията за развитие на производството на рибни продукти и аквакултури включва увеличение с до 50% , т.е. 60 000 тона годишно до 2013 г. (настоящата обща консумация е повече от 40 000 тона годишно – около 15 000 тона от риболов и производство на аквакултури и над 25 000 тона от внос). Реконструкцията на производствените съоръжения в рибните стопанства включва реконструкцея на 75% от броя на действащите стопанства. Едновременно ще бъден въведен пълен комплекс от мерки за качеството на продуктите и хигиената на преработка.
Стратегията за увеличаване на производството на шаран (за достигане 10 000 тона годишно до 2013 г. (50% от производтвото , покрито от организициите на производителите)) е планирана върху следното:

  • в момента има около 3 000 ха стопанства със средно производство от 1500 кг/ха. Увеличението на добива до 2000 кг/ха ще даде допълнително 1 500 тона (оптималното производство на шаран в страната е 3 000 кг/ха);

  • балансът на това количество ще бъде от производството в малките и средни язовири.

Стратегията за увеличаване на производството на пъстърва (за достигане 3 000 тона годишно до 2013 г.) е планирана въз основа на интензификацията на пъстървопроизводството в по-малките ферми за пъстърва и разширяването на фермите и прилагането на суперинтензивно отглеждане в садки, разположени в различни язовири.


Стратегията за увеличаване на производството на морски аквакултури (4 000 тона годишно до 2013 г.) се основава на разширяването на производството на черни миди. Наскоро беше разширено изграждането на мидени ферми и се очаква това да продължи в бъдеще поради благоприятните условия в Черно море (естествена храна и добри водни условия).
Стратегията за диверсификация на аквакултурните дейности с ценни видове предвижда създаването на:

  • наземно-базирани култивационни системи за калкан;

  • ферми за черна мида;

  • ферми за есетра;

  • рециркулационни (затворени) системи за ценни видове;

  • рибни ферми за биологично производство на аквакултури;

  • експериментално действаща ферма за отглеждане на сладководни скариди.

Относно ос 1 и 2 сттратегията за обучение на работници, работещи на риболовни съдове и в морски стопанства, както и в сладководни рибни стопанства, се остовава на установяването на техните нужди и развитието на обучителни програми за специални умения.


Относно ос 3 стратегията за модернизация на сегашните риболовни пристанища и изграждането на нови риболовни пристанища ще обърне специално внимание на разтоварването и замразяването на уловите, инфраструктурата на пристанищата и добрите възможности за транспортиране на рибата от първа продажба, контролните центрове за дейности по улова и високотехнологичните иновации за първа продажба и организацията на пазара.
Стратегията за промоция на риба и рибни продукти включва развитието на национална програма за промоция на риба и рибни продукти с кампании в масмедиите на национално и регионално ниво и т.н.
Стратегията за създаването на пазари на едро за прясна и жива сладководна риба предвижда изграждането на съоръжения за пазари на едро за прясна и жива риба. Особено внимание ще бъде отделено на готовността на организициите на производителите и техните задължения при използването на пазарите и организацията на пазарите. В този случай стратегията за изграждането на прозрачно и конкурентноспособно тяло от търговци на едро на прясна риба се основава на присъствието на поне 5-6 регистрирани търговци, купуващи прясна риба на всеки черноморски пункт за първа продажба на уловена риба.
С изключение на Групите за действие за устойчиво развитие на местните области относно ос 4 стратегията за развитиено на риболовен туризъм включва създаването на пет бази за отдих.
Стратегията за намаляване на безработицата в региони, зависими от риборството, е планирана върху развитието на обучителни програми за риборствоото и аквакултурите.
Относно ос 5 стратегията за информиране на рибарите и производителите на аквакултури се основава на развитието на информационната сисема в структурата на ИАРА (МЗГ).
IV. Набелязване на финансови източници за изпълнение на стратегията
НСПРА залага високото ниво на целите на България за сектора по рибарство и аквакултури. Поставените цели са широкомащабни и многообхватни и постигането им ще бъде преследвано чрез набор от мерки в допълнение на финансовата подкрепа.

Таблица I. Финансова подкрепа, разпределена по приоритетни оси.


Приоритетна ос

Финансова подкрепа

Ос 1. Адаптация на рибарския флот

до 20 %

Ос 2. Развитие на аквакултурите, преработвателната промишленост и маркетинга

до 50 %

Ос 3. Насърчаване на действия от общ интерес

до 25 %

Ос 4. Устойчиво развитие в областите на рибарския сектор

до 10 %

Ос 5. Техническа подкрепа

до 8 %

Таблица II: Разпределение на средствата по ЕФР за периода на програмата 2007 – 2013 г.


ГОДИНА

Държавно участие на ЕФР

2007

14.29 %

2008

21.43 %

2009

11.43 %

2010

14.29 %

2011

11.43 %

2012

14.29 %

2013

12.86 %



Забележка: Според Решение № 476/26.07.2006 на Министерския съвет на Република България финансовият дял от Държавния бюджет за периода 2007 - 2009 г. е гарантиран.

Таблица I. Финансова помощ, разпределена по оси на ЕФР


НСП

ОП

Activity

2006

(млн. €)


2007- 2013

(млн. €)








(1)

ЕФР =(2) + (3)

(2)

Финансиране от ЕК

(3)

Национално публично финансиране

(4)

Частно финансиране

(5)

Общо =(2) + (3) +(4)

Ос 1. Адаптация на рибарския флот

0,30

21,33

16,00

5,33







Ос 2. Развитие на аквакултурите, преработвателната промишленост и маркетинга




53,33

40,00

13,33







Ос 3. Насърчаване на действия от общ интерес

0,07

26,67

20,00

6,67







Ос 4. Устойчиво развитие на рибарските области




10,67

8,00

2,67







Ос 5. Техническа помощ



0,01

6,4

6,40

0,00








Таблица II. Национално финансиране за други дейности на ОПР за 2006 г.


Дейност

2006

(млн. €)








Изследвания

2,45

Събиране на данни

0,05

Обучение

0,01

Оперативни разходи

2,00

Международно сътрудничество

0,08

Каталог: files -> library -> ops
files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения
ops -> Програма за рибарството и аквакултурите (2007 2013) софия, декември 2006 Г. Съдържание: методически подход и етапи при разработването на националната програма за рибарство и аквакултури
ops -> Програма за развитието на сектор "рибарство" /2007 2013 г./ Оперативна програма за развитие на сектор "рибарство" /2007 2013
ops -> Програма „Трансгранично сътрудничество Румъния България 2007-2013 г. Официално предложение юли 2007 г
ops -> Програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007-2013 г. Оперативна програма "
ops -> Програма за трансгранично сътрудничество между България и Румъния е публикуван на страницата на мррб
ops -> Програма "Европейско териториално сътрудничество"


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница