National Strategic Plan for Fisheries and Aquaculture/Национален стратегически план за рибарство и аквакултури opfa/опра operational Program for Fisheries and Aquaculture/Оперативна програма

B.3. Устойчиво развитие на аквакултурите

Производството на аквакултури е най-вабния подсектор в страната поради някоко причини. На първо място България е богата на водни ресурси, което е важна основа за развитието на аквакултури. Аквакултурите имат добри традиции в страната. Няколко важни вида риба са обект на производство, а няколко нови могат да се въведат. Производството на аквакултури включва както в студенолюбиви видове (напр. пъстървоеи), така и в топлолюбиви (напр. шаранови, есетрови и др.), което се осигурява от различните съществуващи водни басейни. Развитието на аквакултурите ще доведе и до развитие на “органичните култури”. И басейновите стопанства, и садковите стопанства имат добри възможности за развитие. Днес и за в бъдеще садковите стопанства намират специално място в този процес. Както морските ферми, така и сладководните имат добри перспективи за развитие.

Освен доброто качество на водоснабдяване е необходимо да подобрят и системите за мониторинг и контрол на водата: мониторинг и контрол от държавни институции съобразно законодателството и самокнтрол чрез HACCP и Добри производствени практики повсеместно.

B.4. Развитие и конкуренция в сектора

• 
  Развитие на морския риболов, който включва конкурентните Общ флот и маломащабния риболов по брега.
  

Възможностите за развитието на морския риболов зависят от няколко фактора. Развитието риболова по брега е ограничено поради намаляването на естествените рибни ресурси. Отсъствието на рибарски флот под български флаг, който да функционира извън Черно море е друг фактор.

• 
  Оползотворяване на целия улов, модернизация на бордовото оборудване и условия за съхранение
  

Оползотворяване на целия улов е основна цел при някои видове, особено за някои сезонни прекомерни улови на цаца в Черно море. От една страна с тралове се улавят големи количества цаца, а друга на пазара има ниско търсене. Възможностите за консервиране и замразявае са малки. Поради тези причини част от улова се изхвърля обратно в морето.

• 
  Подобряване на оборудването и условията за разтоварване, пакетиране и съхранение на брега
  

В някои рибарски пристанища по черноморието (Созопол, Бургас, Несебър, Балчик) и в някои нови и специфични рибарски пунктове (като Приморско, Царево, Бяла, Варна, Каварна, Шабла) е нужно да се подобри оборудването и условията за разтоварване, пакетиране и съхранение на брега. Тези действия трябва да се координират с търговската дейност – пазари за първа продажба и др.

• 
  Риболов във вътрешността на страната
  

Риболовът във вътрешността на страната, предимно в големи и средни по големина язовири трябва да се развива поради следните причини: тази дейност осигурява на пазара рибна продукция с високо качество и стойност, и е източник на работни места; риболовът в тези е съобразен със запазването на рибните ресурси, тъй като рибарите са задължени да зарибяват водоемите със съответнite widowe riba (съгласно параметрите за зарибяване според ЗРА, които са определени от ИАРА, процесът на зарибяване е под контрола на държавните власти). По този начин постоянно се следят и развиват биоразнообразието и рибните ресурси, а сладководните басейни остават атрактивни за както за търговски риболов, така и за любителски риболов, включително въдичарство, рибарски туризъм и екотуризъм.

• 
  законова регулация и административна субординация;
  
• 
  организиране на ефективен контрол н ад незаконния риболов;
  
• 
  поддържане на рибните ресурси чрез ефективно изкуствено зарибяване на подходящи водни басейни с подходящи видове риба за възстановяване на намалените запаси поради законния и незаконен риболов;
  
• 
  ефективни мерки за поддържане на естественото зарибяване на популациите риба ;
  
• 
  организация на рибарския турузъм в местата за отглеждане на аквакултури;
  
• 
  изготване и въвеждане на специални програми за зарибяване от две страни – държавни институции и неправителствени организации – организации на браншови производители и рибарски дружества.
  

• 
  Развитие на преработвателна промишленост
  

Преработвателната промишленост играе важна роля в сектора по няколко причини: преработвателната промишленост увеличава стойността на необработения материал и произвежда широк асортимент от нови продукти за директна консумация. Днес много консервиращи предприятия посрещат европейските стандарти и санитарни правила, регулации и изисквания. За да получи разрешително за работа всяко ново предприятие трябва да покрие тези изисквания.

• 
  Развитие на маркетинга
  

За да се постигне по-добра конкурентноспособност и устойчивост в сектора, маркетингът трябва да се ориентира към следните насоки:

 предпазване и информиране на потребителите като основен компонент от изискванията за качество и безопасност на хранителните продукти;

 развитие на рибарските сектори, разнообразяване на икономическите дейности и създаване на възможности за многостранни дейности и алтернативни източници на приходи.
Маркетингът може да бъде развит чрез подобряване на структурите на националния и регионални пазари. Организацията му е необходима за формулиране на маркетингова стратегия иоперативни програми, които включват рекламни кампании, програми за реклама на рибната продукция и др.
Подобрението на системите за маркетинг и информация за риба и рибни продукти и цените им ще намали разликата между ниските цени на продажби на едро и високите цени на продажби на дребно. Докато свободата на движение на рибните продукти е висока, са необходими по-големи мерки за създаване на прозрачност, което ще осигури непрекъсната информация за всички пазари и за потребителите.

• 
  Политика на въвеждане на иновации, изследователска дейност, определяне на качеството и развитие на нови продукти или продукти с висока стойност
  

Секторът се нуждае от въвеждане на иновации и развитие на изследователска дейност, за да посрещне изискванията на европейския пазар.

• 
  Анализ на икономическото положение на бизнеса в сектора
  

Икономическото положение на бизнеса в сектора е тежко през последните години на преход. Въпреки това се наблюдава процес на стабилизация за последните 6 – 7 години, което е една положителна тенденция.

• 
  Защита и информиране на потребителите
  

Защитата и информирането на потребителите е важен компонент от изскванията за качество и безопасност на хранителните продукти. То се превръща и в много важна част от рекламата на продуктите. Защитата и информирането на потребителите е засегната в няклко закона: Закон за защита на храните и потребителите; Закон за ветеринарната дейност и Закон за рибарството и аквакултурите, и наредбите към тях. Всички закони са в съгласие със съответните в европейското законодателство.

За момента не е извъшено нито едно проучване, което да оцени човешкия капитал и териториалните размери на сетора. Тази област се нуждае от специално внимание, насочено към подобряване на човешкия капитал, нивото на квалификация и регионалното развитие.

• средносрочна политика на повишаване квалификацията на работещите в сектора (съобразено с целите на Лисабонската стратегия);

Качеството на заетостта се нуждае от специално внимание както от страна на държавните институции, така и от браншовите организации в сектора.

• безопасност и подобряване на условията на живот и работа;

Условията на работа трябва да бъдат подобрени успоредно с вземане на мерки за изграждане на сектора като модерен и конкурентноспособен (техническо и технологично подобрение, оценка на страндартите за качество и безопасност).

• 
  развитие на професионално обучение, политика на достъп до професията и въвеждане на млади кадри;
  

Свързаните с дейността организации също имат нужда от специално внимание по отношение на професионалното обучение. Решаването на този проблем ще подобри достъпа до професията на рибарството, включително и с на млади кадри.

• 
  позиции и роля на жените в сектора;
  

Ролята на жените в сектора е много малка във всички производствени единици освен в консервирането. По-голям брой жени са ангажирани в изследователската дейност и в центровете за обучение.

Развитието на аквакултурите, особено в селските региони, ще увеличи ролята на жените и ще отвори нови възможности за тях.

• 
  социален диалог;
  

В сектора няма синдикални организации. Някои от съществуващите браншови организации са ангажирани в решаването на проблеми, отнасящи се обикновено до дейността на синдикатите и по този начин се превръщат в част от социалния диалог.

• 
  стратегия за устойчиво развитие в сектора.
  

Важно е да се разработят мерки, които са в съответствие със стратегията за устойчиво развитие на сектора по рибарство и аквакултури и други регионални и местни програми. Любителският риболов и рибарския туризъм могат да се превърнат доходоносна за производителите дейност и ще допринесат за разнообразяване на сектора.

• 
  превенция и контрол на замърсяването на околната среда от дейността в сектора. Това е добре организиран процес под ръководството на Министерството на околната среда и водите и неговите регионални инспекторати и регионалните звена на Министерството на здравеопазването;
  
• 
  наблюдение на условията на водната среда и научен мониторинг;
  
• 
  управление на отпадъците и отпадъчните води на производителите в ектора;
  
• 
  политика на опазване и подобряване на водната среда и местата на размножаване на водните обитатели;
  
• 
  защита на водната среда и местата на размножаване на водните обитатели, които са от интерес за сектора.
  

B.7. Добро управление на ОПР

За да подсигурят добро упправление на ОПР в България, всички области на сектора (държавни и местни институции, рибари и производители на аквакултури и техните организации, изследователи и др.) ще са ангажирани с извършването на необходимите действия и ще изпълнят всички необходими стъпки за:

• 
  да организира по-добро инспектиране и контрол над дейността в сектора, съоръженията, транспорта и първата продажба;
  
• 
  да подобри структурата и организацията на пазара;
  
• 
  да организира събирането на информация и данни, и да подобри качеството му;
  
• 
  да подпомага изграждането и управлението на организации на производители, които да работят в сътрудничество с държавните институции в решаването на главните стратегически и оперативни проблеми на развитието на сектора;
  
• 
  да развиват регионално и вътребраншово партньорство по черноморското крайбрежие и р. Дунав.
  

Организациите в сектора и държавните институции работят в сътрудничество за решаването на главните стратегически и оперативни проблеми на развитието на сектора. Съгласно ЗРА и наредбите към него всички изисквания на европейските регулации относно организациите на производителите на риба и вътребраншовите организации са въведени и вече са в сила. Така те имат по-големи възможности и сила да работят съвместно с държавните институции и ефективно да индуцират държавната политика и развитието на сектора.

C. Поставени цели, съгласно набелязаните оси
C.1. Адаптация на рибарския флот
Приспособяването на рибарското усилие в съответствие с принципите на ОПР и планът за приспособяване на рибарския флот, изготвен от ИАРА е практическа мярка за изпълнение на националната политика за защита и опазване на живите морски ресурси и цели създаване на адекватни условия за развитие на устойчива рибарска дейност, ориентирана към щадяща експлоатация на водните ресурси и опазване на околната среда. За целта трябва да се използват адекватни методи и подбрани рибарски приспособления за намаляване на страничния улов. Морските ресурси и рибарската дейност трябва да се подлагат на строг мониторинг и контрол.
До началото на 90-те години на миналия век България е била със значителни позиции в океанския риболов. Преминаването към пазарна икономика, приватизацията, значителното поскъпване на горивата и серия други фактори доведоха да закриване на предприятието „Океански риболов”. Напоследък рибарската дейност е на ниво улов, което е по-ниско от допустимото за възстановяване на ресурсите и е само около 2% от улова в Черно море, който се изчислява на повече от 500 000 тона. Това доведе до намаляване на негативното влияние върху рибните ресурси в българските териториални води. Общият брой на рибарски плавателни съдове с дължина над 12 м. е 57, но само 27 са с тонаж над 25 GT. Останалите 890 плавателни съда се използват за маломащабен риболов. Капацитет от 600 GT може да се счита за разумен и оправдан, тъй като улов в такива размери няма да доведе до нежалани последствия за средата. Научните изследвания през последните години показват, че наличните рибни запаси позволяват подобно увеличение. За България това число представлява необходимия минимум на капацитета за улов на наличините Общи допустими улови в Черно море. Подобен мащаб на флота ще повлияе положително развитието на рибарския сектор и ще доведе до дълготрайна промяна на състоянието на рибарската дейност в региона.
Цели на ос 1. Адаптация на рибарския флот (заложена финансова подкрепа до 20%)
За приспособяване на рибарската дейност за изпълнение на националната политика за защита и опазване на живите морски ресурси с цел създаване на адекватни условия за развитие на устойчива рибарска дейност, ориентирана към щадяща експлоатация на водните ресурси и опазване на околната среда са поставени следните задачи: модернизация на рибарския флот (представляващ 50%), рибарски методи и приспособления, щадящи околната среда (представляващ 25%), маломащабен риболов и социо-икономически мерки (представляващ 15%), социо-икономически мерки и професионално обучение (представляващ 5%).
Ще бъде осигурена финасова подкрепа за закупуване на оборудване, необходимо за намаляване влиянието на рибарската дейност върху местообитанията и морското дъно и видовете, които не са от интерес за търговския риболов както и инвестиране в приспособления с по-висока селективност. Също така трябва да се осигурят модерно оборудване за плавателните съдове, безопасност на навигацията и подобряване условията на работа както и инвестиране в средства за подобряване качеството на продукцията.
Ще бъде обърнато внимание и на маломащабния риболов. Рибарите могат да имат потенциални ползи от финансирането и по-големия брой инвестиции за бордово оборудване и приспособления с по-висока селективност. Може да се осигури финансова помощ за рибари и собственици на плавателни съдове за подобряване управлението и контрола на условията за достъп, подпомагане организацията на производството, преработката и маркетинга.
Също така могат да бъдат предприети социо-икономически мерки за подобряване положението на рибарите, засегнати от новите насоки на развитие в рибарската дейност, като тези мерки ще включват предложения за нови работни места, обучение (особено за младите кадри) и програми за допълнитено обучение.

В съотвествие с Регламент на Съвета (ЕС) 2371/2002 г. в Оперативната програма ще се изготвят и представят детайлни планове за възстановяване и управление.

C.2. Развитие на аквакултурите, преработвателната промишленост и маркетинга
Мерките, заложени по тази ос са насочени към увеличение на снабдяването на пазара с рибна продукция от сладководните басейни с цел компенсация на изтощените морски ресурси. Дейността в рибните ферми трябва да е в съответствие с отбелязаните изисквания за методите, щадящи околната среда и технологиите на развъждане на риба и стриктно прилагания санитарен контрол. Поставените цели са насочени към завишаване качеството на продукцията и технологичното ниво, прилагане на добри практики, система за мониторинг на качеството, санитарни и хигиенни мерки.
Цели на ос 2. Развитие на аквакултурите, преработвателната промишленост и маркетинга (заложена финансова подкрепа до 50%)
За устойчивото развитие на българските аквакултури чрез завишаване качеството на продукцията и технологичното ниво, прилагане на добри практики, система за мониторинг на качеството, санитарни и хигиенни мерки са поставени следните задачи: подкрепа на устойчивото развитие на българските аквакултури за производство на по-голям асортимент от видове риба с по-висока стойност, по-голяма продукция за пазара, по-голямо количество необработен материал за консервната промишленост както и засилване дейността на консервната промишленост, съобразно стандартите на ЕС и високо ниво на пазарните услуги.
Трябва да бъдат направени някои практически стъпки:
1. Реструктуриране на производството на аквакултури с цел подобряване качеството на рибата и други морски организми и съответните продукти. Топловодни и студеноводни аквакултури:

• 
  прилагане на нови технологии, базирани на балансирана храна, съчетани с употребата на естествени хранителни източници;
  
• 
  реструктуриране на съоръженията за производство с цел увеличаване асортимента на видове с практическо значение, производство на висококачествн материал за зарибяване (малки рибки) и продобряване на аквакултури и естествените популации.
  

2. Реструктуриране на производство на аквакултури за увеличаване на разнообразието от видове риба за износ:

Има добри пазарни перспективи за отглеждането на определени видове риба. Очаква се добра реализация на европейският и американският сом на местния и международния пазар.

Щуката и бялата риба ще намерят добра реализация на местния пазар и възможности за износ. Отглеждането на последните видове изисква реконструиране на някои от язовирите поради изискванията им към условията на средата.

Есетровите видове формират друга част от пазара и продукцията за износ. Особено ценни са руската есетра, сибирската есетра, някои хибриди и Mississippi paddlefish (Polyodon spathua). Последният е в период на климатизация в страната.

Съществува възможност за въвеждане (климатизация) африкански сом (African catfish) и trout-like perch.

• 
  развитие на стратегически план за приоритетно развитие на развъждането на ценни видове риба, специфични за определени райони на страната;
  
• 
  развитие на високопродуктивни чисти популации на местни видове риба;
  
• 
  поддържане на сектора за производство на шаранови култури чрез насърчаване на подобряване на маркетинга;
  
• 
  поддържане на генетичния фонд от високопродуктивни местни видове за зарибяване;
  
• 
  развитие на маркетингова стратегия и реклама.
  

3. Развитие на производството на морски аквакултури:

• 
  развитие на ферми за равъждане на генетично чист зарибителен материал от основните морски видове.
  

Въвеждането на национални квоти за калкан във връзка с ограничените ресурси на ценни видове ще доведат до засилване на инвестициите в аквакултурите и до създаването на повече ферми за аквакултури, произвеждащи миди, калкан, есетрови и други видове, и до увеличаване на вноса на рибни продукти.

4. Развитие на преработвателната промишленост:

• 
  подобряване условията на производство за посрещане на хигиенните и санитарни изисквания;
  
• 
  подобряване на технологичната база;
  
• 
  подобряване на качеството на пакетиране и етикетиране;
  
• 
  намаляване вредното влияние върху околната среда.
  

5. Подобряване маркетинга на рибата и рибните продукти:

• 
  производство и/или маркетинг на нови продукти, въвеждане на нови технологии или развитие на иновационни производствени методи.
  

6. Мерки за общественото здраве:

• 
  подобряване на сътрудничесвото между различните държавни институции в областта на общественото здравеопазване (напр. централни, регионални и местни единици на Националната ветеринарна служба и Министерството на здравеопазването);
  
• 
  подобряване на мерките за самоконтрол в производствените зони чрез въвеждане на системата HACCP, Добри производствени практики и др.
  

7. Мерки за защита здравето на животните:

• 
  регионални планове за контрол и ерадикация на болестите при производството на аквакултури във фермите;
  
• 
  приоритизация на мерките за превенция.
  

8. Риболов във вътрешността на страната:

• 
  инвестиции за изграждане, разширяване, оборудване и модернизация на съоръженията във вътрешността на страната с оглед подобряване на условията за безопасност, условията на работа, качеството на хигиената и продукцията;
  
• 
  инвестиране в бордовото оборудване на плавателните съдове.
  

C.3. Насърчаване на дейности от общ интерес
Дейностите от общ интерес включват инициативи за защита и развитие на водната среда, инициативи за изграждане на общи съоръжения, пилотни проекти, насърчаване и развитие на нови пазари и други съвместни дейности за по-големи изгоди. Действията от общ интерес са важни за инвестирането съвместни проекти за развитие на индустрията.
Цели на ос 3. Насърчаване на дейности от общ интерес (заложена финансова подкрепа до 16%)
За насърчаването на дейностите от общ интерес с оглед да се постигнат целите на Общата политика в рибарството и да се създаде нужната среда за развитие на предприятията в рибарския сектор са поставени следните задачи: модернизация на рибарските пристанища, места за престой на суша и заслони, развитие на нови пазари и рекламни кампании, изграждане и поддържане на общи действия за устойчиво развитие на рибарството и аквакултурите и управление на ресурсите.
Рибарски пристанища и лодкостоянки
За да се осигури дългосрочна конкурентоспособност на пристанищата, трябва да се изградят всички необходими съоръжения (електронни услуги, фабрики за лед, вода, гориво и др.) от плавателните съдове до доковете.
Развитие на нови пазари и рекламни кампании
Изследването на националния пазар, създаването на "наблюдателен пункт" за консумацията на риба и търсенето и рекламни кампании ще допринесат за повишаване на консумацията на риба. Големите градове в страната са потенциалните пазари на риба и могат да се използват за развитието на сектора. Необходимо е да се въведе търговия с риба чрез интернет, за да се покрият повече пазарни ниши. Нужни са и рекламни кампании за предлагането на риба и рибни продукти. За създаването на продукти, конкурентни на европейския пазар производството трябва да съблюдава стандартите за качество, изисквани от ЕС с оглед безопасността на хранителните продукти и контрола върху тях.
Организации на производителите
Организациите на производители се нуждаят от подкрепа и насока за по-добро управление и използване на човешкия потенциал. Трябва да се изгради партньорство между изследователските институти, администрацията и организациите на производителите, за да се съгласуват изследователските и действителните нужди на производителите и да създадат съвместни програми.
Управление на ресурсите
Главните цели на подобряването на управлението на ресурсите са да се запази биологичното разнообразие, устойчивата експлоатация на естествените местообитания, дивата флора и фауна както и екологичното обновяване на разрушените системи. Съгласно принципите на естествените исторически и социо-икономически нужди на страната площта на защитените зони в Националната мрежа на околната среда трябва да представлява поне 15% от територията на страната до края на 2010 г. Също така е важно да се стимулира по-активно участие на обществото на различни нива при решаване на въпросите за защита на околната среда.
Трябва да се изградят пилотни проекти за избор и придобиване на нови технологични знания от компаниите и асоциациите, и последващите им приложения. Тези проекти ще са насочени към изпитване на настоящите условия в производствения сектор, изследване на околната среда, развитие на тестове за опеделени дейностти в рибарския сектор, изграждане на области в сектора, базирани на биологични и финансови фактори и изпитване на алтернативни рибарски методи.
C.4. Устойчиво развитие в областите на рибарския сектор
В областите на рибарския сектор няма развита политика и стратегия за устойчиво развитие. В същото време е важно подобна политика и стратегия да бъдат изградени в сътрудничество с производителите в съответствие и успоредно с други държавни програми за развитие на регионите и областите от сектора, като НСПРА заедно с ЕФР ще гарантира належащите инвестиции в тези области.
Според дефеницията по ос 4 България трябва да определи 6 - 7 потенциални ообласти, които ще се облагодетелстват от тези мерки (фиг. 16, приложение 3). Всики региони са слабонаселени, значителен процент от жителите им са ангажирани в рибарския сектор, а рибарската дейност е в упадък. Населението в тези области е по-малко от 100 000 жители. Внасянето на финансови средства ще включи и участието на Групите за действие, създадени за всяка област, които се състоят от частни и държавни партньори и имат задължения да подпомагат устойчивото развитие в тези области. Групите за действие ще са отговорни за действията, необходими за развитието, които ще се базират на подхода “отдолу-нагоре”. Взетите мерки по ос 4 за областите на рибарския сектор в България ще подсигурят баланс в конкуренцията за едни и същи ресурси от различните производители и за устойчивото управление на ресурсите.
Главната цел на ос 4. Устойчиво развитие в областите на риболовните зони (заложена финансова подкрепа сума) е развититето на областите със значително равнище на заетост в рибарския сектор чрез осъществяването на действия за развитието на рибарството, основаващи се на подхода “отдолу-нагоре”.
Населението, ангажирано в рибарския сектор трябва да бъде въвлечено в процеса на разширяване на икономическите дейности колкото е възможно бързо.
Спомагателни организации за професионално обучение е задача на държавните институции, отговорни за сектора в сътрудничество с организациите на производителите и други участници в сектора.
Изготвянето на стратегията за развитие ще започне от анализа за настоящето положение на нуждите и териториалните възможности за постигане на интегрирано развитие на областите в рибарския сектор. Съвместното провеждане на различни икономически действия ще доведе да комплексен подход към регионите, поддържане на населението и увеличаване стаандарта на живот.
Целите на стратегията са базиране на идентификация и развитие на:

• 
  човешки потенциал за динамично развитие на сектора;
  
• 
  природни и културни ресурси;
  
• 
  разнообразяване на икономическите дейности, като се имат предвид възможностите на рибарството;
  
• 
  насърчаване на дейности, щадящи околната среда.
  

Стратегията ще доведе до изграждане на връзка с други финансови източници, които ще се използват на териториално равнище за устойчивото развитие на рибарските области.

D. Стратегия за постигане на целите
Относно приоритетна ос 1 стратегията ще включва главно поправяве е модернизация на 30% от промишления риболовен флот, подобряване на безопасността и хигиенни условия на риболовните съдове, което е насочено към постигане на 100% оборудвани промишлени риболовни съдове в съответствие с регламентите на ЕС. Увеличаването на уловите в Черно море (до 20 000 т годишно) се основава на равновесието между научната оценка на запасите от главните видове улов – цаца и рапан и икономическия анализ на търсенето. Предвижда се уловът на цаца от Черно море да се увеличи до 10 000 тона годишно до 2013 г. При прилагането на устойчиви и екологосъобразни методи на улов се предвижда нарастването на улова на рапан да достигне 10 000 тона годишно до 2013 г. Всички аспекти на националната стратегия по ос 1 ще бъдат обсъждани в Регионалния консултативен съвет за Черно море с презумпцията да обединим усилията си с другите страни от региона за устойчиво използване на рибните ресурси.
Стратегията за запазване на устойчивото състояние на запасите от водни ресурси и за екологично насочена управление на рибните водни ресурси ще бъде осъществена чрез научно разработена програма, основана на вече подписано договорно споразумение между ИАРА, Института по океанология и Института по рибарство и аквакултури за ефективно и устойчиво управление на водните ресурси и приложен екологичен метод за улов на видове от Черно море.
За да се достигне заявеното потребление от 8 кг на глава от населението до 2013 г. относно ос 2, стратегията за развитие на производството на рибни продукти и аквакултури включва увеличение с до 50% , т.е. 60 000 тона годишно до 2013 г. (настоящата обща консумация е повече от 40 000 тона годишно – около 15 000 тона от риболов и производство на аквакултури и над 25 000 тона от внос). Реконструкцията на производствените съоръжения в рибните стопанства включва реконструкцея на 75% от броя на действащите стопанства. Едновременно ще бъден въведен пълен комплекс от мерки за качеството на продуктите и хигиената на преработка.
Стратегията за увеличаване на производството на шаран (за достигане 10 000 тона годишно до 2013 г. (50% от производтвото , покрито от организициите на производителите)) е планирана върху следното:

• 
  в момента има около 3 000 ха стопанства със средно производство от 1500 кг/ха. Увеличението на добива до 2000 кг/ха ще даде допълнително 1 500 тона (оптималното производство на шаран в страната е 3 000 кг/ха);
  
• 
  балансът на това количество ще бъде от производството в малките и средни язовири.
  

Стратегията за увеличаване на производството на пъстърва (за достигане 3 000 тона годишно до 2013 г.) е планирана въз основа на интензификацията на пъстървопроизводството в по-малките ферми за пъстърва и разширяването на фермите и прилагането на суперинтензивно отглеждане в садки, разположени в различни язовири.

Стратегията за увеличаване на производството на морски аквакултури (4 000 тона годишно до 2013 г.) се основава на разширяването на производството на черни миди. Наскоро беше разширено изграждането на мидени ферми и се очаква това да продължи в бъдеще поради благоприятните условия в Черно море (естествена храна и добри водни условия).
Стратегията за диверсификация на аквакултурните дейности с ценни видове предвижда създаването на:

• 
  наземно-базирани култивационни системи за калкан;
  
• 
  ферми за черна мида;
  
• 
  ферми за есетра;
  
• 
  рециркулационни (затворени) системи за ценни видове;
  
• 
  рибни ферми за биологично производство на аквакултури;
  
• 
  експериментално действаща ферма за отглеждане на сладководни скариди.
  

Относно ос 1 и 2 сттратегията за обучение на работници, работещи на риболовни съдове и в морски стопанства, както и в сладководни рибни стопанства, се остовава на установяването на техните нужди и развитието на обучителни програми за специални умения.

Относно ос 3 стратегията за модернизация на сегашните риболовни пристанища и изграждането на нови риболовни пристанища ще обърне специално внимание на разтоварването и замразяването на уловите, инфраструктурата на пристанищата и добрите възможности за транспортиране на рибата от първа продажба, контролните центрове за дейности по улова и високотехнологичните иновации за първа продажба и организацията на пазара.
Стратегията за промоция на риба и рибни продукти включва развитието на национална програма за промоция на риба и рибни продукти с кампании в масмедиите на национално и регионално ниво и т.н.
Стратегията за създаването на пазари на едро за прясна и жива сладководна риба предвижда изграждането на съоръжения за пазари на едро за прясна и жива риба. Особено внимание ще бъде отделено на готовността на организициите на производителите и техните задължения при използването на пазарите и организацията на пазарите. В този случай стратегията за изграждането на прозрачно и конкурентноспособно тяло от търговци на едро на прясна риба се основава на присъствието на поне 5-6 регистрирани търговци, купуващи прясна риба на всеки черноморски пункт за първа продажба на уловена риба.
С изключение на Групите за действие за устойчиво развитие на местните области относно ос 4 стратегията за развитиено на риболовен туризъм включва създаването на пет бази за отдих.
Стратегията за намаляване на безработицата в региони, зависими от риборството, е планирана върху развитието на обучителни програми за риборствоото и аквакултурите.
Относно ос 5 стратегията за информиране на рибарите и производителите на аквакултури се основава на развитието на информационната сисема в структурата на ИАРА (МЗГ).
IV. Набелязване на финансови източници за изпълнение на стратегията
НСПРА залага високото ниво на целите на България за сектора по рибарство и аквакултури. Поставените цели са широкомащабни и многообхватни и постигането им ще бъде преследвано чрез набор от мерки в допълнение на финансовата подкрепа.

Таблица I. Финансова подкрепа, разпределена по приоритетни оси.

Приоритетна ос	Финансова подкрепа
Ос 1. Адаптация на рибарския флот	до 20 %
Ос 2. Развитие на аквакултурите, преработвателната промишленост и маркетинга	до 50 %
Ос 3. Насърчаване на действия от общ интерес	до 25 %
Ос 4. Устойчиво развитие в областите на рибарския сектор	до 10 %
Ос 5. Техническа подкрепа	до 8 %

Таблица II: Разпределение на средствата по ЕФР за периода на програмата 2007 – 2013 г.

ГОДИНА	Държавно участие на ЕФР
2007	14.29 %
2008	21.43 %
2009	11.43 %
2010	14.29 %
2011	11.43 %
2012	14.29 %
2013	12.86 %

Забележка: Според Решение № 476/26.07.2006 на Министерския съвет на Република България финансовият дял от Държавния бюджет за периода 2007 - 2009 г. е гарантиран.

Таблица I. Финансова помощ, разпределена по оси на ЕФР

НСП					ОП
Activity	2006 (млн. €)	2007- 2013 (млн. €)
		(1) ЕФР =(2) + (3)	(2) Финансиране от ЕК	(3) Национално публично финансиране		(4) Частно финансиране	(5) Общо =(2) + (3) +(4)
Ос 1. Адаптация на рибарския флот	≈ 0,30	≤ 21,33	≤ 16,00	≤ 5,33
Ос 2. Развитие на аквакултурите, преработвателната промишленост и маркетинга		≤ 53,33	≤ 40,00	≤ 13,33
Ос 3. Насърчаване на действия от общ интерес	≈ 0,07	≤ 26,67	≤ 20,00	≤ 6,67
Ос 4. Устойчиво развитие на рибарските области		≤ 10,67	≤ 8,00	≤ 2,67
Ос 5. Техническа помощ	≈ 0,01	≤ 6,4	≤ 6,40	0,00

Таблица II. Национално финансиране за други дейности на ОПР за 2006 г.

Дейност	2006 (млн. €)
Изследвания	≈ 2,45
Събиране на данни	≈ 0,05
Обучение	≈ 0,01
Оперативни разходи	≈ 2,00
Международно сътрудничество	≈ 0,08

Каталог: files -> library -> ops
files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения
ops -> Програма за рибарството и аквакултурите (2007 2013) софия, декември 2006 Г. Съдържание: методически подход и етапи при разработването на националната програма за рибарство и аквакултури
ops -> Програма за развитието на сектор "рибарство" /2007 2013 г./ Оперативна програма за развитие на сектор "рибарство" /2007 2013
ops -> Програма „Трансгранично сътрудничество Румъния България 2007-2013 г. Официално предложение юли 2007 г
ops -> Програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007-2013 г. Оперативна програма "
ops -> Програма за трансгранично сътрудничество между България и Румъния е публикуван на страницата на мррб
ops -> Програма "Европейско териториално сътрудничество"

Изтегляне 1.23 Mb.

Сподели с приятели: