Нато и ес: сътрудничество или конкуренция



Дата09.04.2018
Размер57.33 Kb.
#65185
Варненски свободен университет

Черноризец Храбър “



Курсова Работа

На тема: НАТО и ЕС: сътрудничество или конкуренция.

През 1996г. в Берлин министрите на външните работи на 16-те страни – членки на НАТО, решиха да предоставят техника и командни системи на НАТО за ползване при операции под ръководството на Западноевропейския съюз като средство за стимулиране на европейския отбранителен компонент в НАТО. По онова време ЕСПО ( Европейска политика за сигурност и отбрана ) все още не съществуваше в оперативен вид. През 1999г. участниците в Срещата на НАТО на най-високо равнище във Вашингтон решиха да разширят обхвата на берлинската договореност, станала известна в политическата литература като “ Берлин плюс ”. Резултатът от тези решения е, че бойни и командни способности на НАТО могат да бъдат предоставяни за нуждите на “ операции за управление на кризи под ръководството на ЕС по силата на новата европейска политика за сигурност и отбрана ”. Изрично условие, коетопоставиха САЩ, бе договорености от типа “ Берлин плюс ” да се отнасят до операции, в които “ Алиансът като цяло не е ангажиран”. Тази уговорка, отразена впрочем и в проекта на Конституция за Европа, недвусмислено цели да се избегне дублиране между сили на ЕС и НАТО и да се принизи по принцип значението на автономни операции на ЕС за управление на международни кризи ( доколкото НАТО също е в процес на трансформиране и отработване на свои собствени способности за управление на кризи ). През 1999 – 2003 г. “ Берлин плюс ” взе формата на поредица институционни договорености между ЕС и НАТО, предназначени да регулират правилата за обмен на стратегическа информация между двете институции и за предоставяне от НАТО на ЕС на определени способности, техника и технологични системи, необходими за управление на кризи. Макар и завършили с относително благаприятен изход, договореностите “ Берлин плюс ” в днешния си вид отразяват, според една сполучлива оценка, “ всичко, което символизира, доброто и лошото в текущите отношения между ЕС и НАТО”. Така например в продължение на повече от три години Гърция и Турция, всяка водена от опортюнистичен уклон в отстояване на строго национални интереси за сметка на общите, периодично си разменяха ролята на блокиращ фактор и успяваха да не допунснат постигането на споразумения. Едва през декември 2002 г. с помоща на Великобритания бе развързан този гръцко-турски възел, който покрай другото беше удобен претекст и за други неубедени в ЕСПО страни. По такъв начин четирите принципа на “ Берлин плюс ”, съгласувани през 1999 г., най-после бяха превърнати в разгънати договорености между ЕС и НАТО.

Въпросните принципи предвиждат: първо, осигурен достъп на ЕС до системите за оперативно планиране на НАТО; второ, предоставяне от НАТО на ЕС на “ способности и общи трайни активи ”; трето, разработване на варианти за командване на международни операции, ръководени от ЕС, включително изпълване със съдържание на ролята на европейски заместник на Върховния главнокомандващ на обединените сили на НАТО в Европа ( новосъздаден пост ), четвърто, адаптиране на системата за планиране на отбраната на НАТО към нуждите на отделни въоръжени сили в операции под ръководството на ЕС.

Институционните договорености “ Берлин плюс ” обхващат 6-7 основни направления на сътрудничество между ЕС и НАТО, като се започне от Споразумение по въпроси на сигурността, преминавайки през процедури за осигуряване на достъп до способности и активи на НАТО и стигайки до споразумения за консултации и за взаимно допълващи се бойни способности.

През пролетта на 2003г., дни преди да започне нахлуването на коалиционните сили в Ирак, се постигна Споразумение между ЕС и НАТО за обмен на информация и окончателно Рамково споразумение, което превърна целия пакет от договорености “ Берлин плюс ” в юридическа и оперативна основа за предприемане от ЕС на операция КОНКОРДИЯ в Македония, а по-късно и операция АЛТЕА в Босна и Херцеговина.

Европейският съюз има космически център в Трехон, Испания, който разполага с известни възможности за подпомагане на разузнавателния процес в ЕПСО, например за разчитане на космически снимки. ЕС, който харчи приблизително 6 пъти по-малко от САЩ за космически изследвания, има два изхода – или да обвърже изцяло космическата си програма с военно предназначение с тази на САЩ/НАТО, или да укрепи военните способности на своите спътници и други компоненти с цената на огромни средства, но най-вече като създаде автономна система за планиране, следене и оценка на бойните способности в рамките на ЕПСО. В съвременния свят действат две особени и завършени системи за разузнаване, комуникации, контрол и управление на военни дейности от Космоса – на САЩ и Русия ( китайски специалисти твърдят, че страната им е все още далеч от такива способности ). Според американски оценки прибавянето на трета система – на ЕС – би усложнило технологичните процеси в НАТО и би създало проблеми със сигурността й.

Тази дилема се скрива под спора за автономност на военното планиране в рамките на ЕПСО.

На свой ред част от страните – членки на ЕС, интерпретираха известното изказване на Доналд Ръмсфелт, с което раздели Европа на “стара” и ”нова”, като неофициален, но преднамерен сигнал за промяна в политиката на САЩ в смисъл на оттегляне на подкрепата на САЩ за по-нататъшно задълбочаване на европейската итеграция ( с преки неблагоприятни последици преди всичко за ЕПСО ).

В светлината на тези взаимни подозрения, от една страна, и на започналия процес на преодоляване на разпрата по повод Ирак – от друга, на дневен ред застава въпросът за необходимост от открит и задълбочен стратегически диалог между САЩ и ЕС. На 41 – вата Мюнхенска конференция по политиката за сигурност през февруари 2005г. Герхард Шрьодер не само постави този въпрос, но и подчерта, че

“ НАТО вече не е главният форум, където трансатлантическите партньори обсъждат и координират стратеги”.

На практика тогавашният германски канцлер постави в дискусионна светлина не един, а два проблема – неадекватност на диалога между ЕС и САЩ “ в неговата сегашна форма ” и необходимост от адаптиране на трансатлантическите структури за сътрудничество към изменените условия и предизвикателства на днешната среда на сигурност. Шрьодер предложи “ правителствата на страните – членки на ЕС и САЩ ” да създадат високопоставена група от “ независими фигури ”, която – на основата на анализи и идеи – в началото на 2006 г. да представи на държавните и правителствените ръководители на НАТО и ЕС доклад с цел съставяне на необходимите заключения.

Министърът на отбраната на САЩ Д. Ръмсфелт коментира, че “ ние вече преразгледахме структурите на НАТО ”, а по отношение на идеята за доклад от високопоставени фигури заяви неопределено, че “ би помислил два пъти ”. Генералният секретар Схефер призова “ да не се произнасяме, все едно НАТО страда от смъртна болест.”

Авторитетни европейски издания обаче подкрепиха тезата на Шрьодер и посочиха, че НАТО не разглежда такива важни въпроси като например плановете на ЕС да бъде вдигнато оръжейно ембарго спрямо Китай или преговорите между ЕС и Иран. Официалните обсъждания в НАТО са съсредоточени върху теми, свързани с военни операции и реформа на отбранителните способности.

Президентът Буш – за разлика от своя министър на отбраната – изрази внимание към предложението на Шрьодер за преосмисляне на възможностите за стратегически диалог в НАТО.

Не закъсняха и други позиции на САЩ, ясно насочени към създаване на условия за открит и равноправен диалог с ЕС по стратегически въпроси. През април 2005 г. Никълъс Бърнс, заместник-държавен секретар, заяви пред Комитета по външни отношения и Комитета по въоръжените сили на Конгреса, че САЩ приветстват ЕС като “ равноправен партньор ” в отстояване на споделени ценности и сигурността на демократичните страни навсякъде по света. Като се позовава на отговорното отношение на ЕС по въпроса за оръжейното ембарго спрямо Пекин, Бърнс по-конкретно призовава “ общият дневен ред с ЕС ” да ангажира Китай по начин, който да развива “ споделените цели ” на САЩ и ЕС в политическата, икономическата сфера и сигурността в азиатско-тихоокеанския регион.

Несъмнено тази фразеология и подход на САЩ към стратигическо сътрудничество с ЕС откриха нова страница в диалога между съюзниците и положителната ответна реакция – преди всичко от Ангела Меркел – не закъсня.

На 42-рата конференция по политика на сигурността в Мюнхен през февруари 2006 г. новият канцлер на Германия представи вариация на темата, развита от Шрьодер предходната година, която не звучи толкова предизвикателно и критично към САЩ, а е издържана в реалистичен, конструктивен и съюзнически дух. Вижданията на Меркел за общите заплахи пред САЩ и ЕС в условия на целия диапазон от проблеми на траснатлантическо стратегическо партньорство, както и на ролята на Германия в тях, създават условия за сближаване между ЕС и НАТО на дългосрочна, прагматично-партньорска, стратегическа основа.

Изпорзвана литература:



П. Попчев “ Европейси съюз: принос към глобалната сигурност и стабилност” София 2006 г.




Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница