Натура 2000 стандартен формуляр

ЗА СПЕЦИАЛНИ ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ (СЗЗ)

ЗА ПРОЕКТО - ТЕРИТОРИИ ОТ ЗНАЧЕНИЕ ЗА ОБЩНОСТТА (ПТЗО)

И

ЗА СПЕЦИАЛНИ КОНСЕРВАЦИОННИ ЗОНИ (СКЗ)

J BG0002102 200510 200802

тип А - Защитена зона по Директива за птиците;

Защитена зона по Директива за хабитатите;

тип В - Защитена зона и по двете Директиви;

Защитена зона по Директива за птиците, която се допира до защитена зона по Директива за хабитатите;

тип С - Защитена зона по Директива за хабитатите, която се допира до защитена зона по Директива за птиците;

Защитена зона по Директива за птиците, която съдържа защитена зона по Директива за хабитатите;

тип D - Защитена зона по Директива за хабитатите, която се съдържа в защитена зона по Директива за птиците;

Защитена зона по Директива за птиците, която се съдържа в защитена зона по Директива за хабитатите;

тип E - Защитена зона по Директива за хабитатите, която съдържа защитена зона по Директива за птиците;

Защитена зона по Директива за птиците, която припокрива защитена зона по Директива за хабитатите;

тип F - Защитена зона по Директива за хабитатите, която припокрива защитена зона по Директива за птиците;

тип G -

Деветашко плато

BG0000615 Деветашко плато K

Д-р.П.Шурулинков-Институт по зоология/БАН,бул."Цар Освободител".№1, 1000София;Д-

р.Р.Цонев-БФ, СУ "Св. Климент Охридски", София 1164, бул."Драган Цанков" 8;Д-

р.Т.Златанов; Е.Тодоров-БДЗП, 1111София, П.К. № 50, тел.(+3592)9715855; Данните са

ревизирани от екип на Българска академия на науките (http://www.bas.bg).

2. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ОБЕКТА

2.1. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ЦЕНТЪРА НА ОБЕКТА

ГЕОГРАФСКА ДЪЛЖИНА ГЕОГРАФСКА ШИРИНА

E 24 ◦ 12 ' 47 " N 43 ◦ 12 ' 58 "

78 929.10

92 484 317

BG02 Северен Централен

BG024 Габрово 8

BG02 Северен Централен

BG022 Ловеч 92

ОБЩО: 100

Министерство на Околната Среда и Водите

BG0002102Деветашко плато НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

АЛПИЙСКИ КОНТИНЕНТАЛЕН ЧЕРНОМОРСКИ

3. ЕКОЛОГИЧНА ИНФОРМАЦИЯ

Описание на всички хабитати от Приложение І към Директива 92/43/EEC, които се срещат в обекта.

Код – четирицифрен код, който следва йерархичното представяне на типовете хабитати в Приложение

І към Директива 92/43/EEC.

Пр. – приоритетност на хабитата съгласно Приложение І към Директива 92/43/EEC.

Име – Българско име на хабитати съгласно Приложение І на Закона за биологичното разнообразие.

% Покр. – процентно покритие на хабитате спрямо общата площ на обекта.

Предст. – степен на представителност, предоставя индикация за това, доколко даденият тип хабитат е

“типичен”. Използвана е следната система за класифициране: A - отлична представителност, B - добра

представителност, C - значима представителност, D - незначително наличие.

Отн. площ – относителна площ или площта от обекта, покрита от дадения тип хабитат, отнесена към

общата площ от националната територия, покрита от този тип хабитат. Използваните интервали по

класове са следните: А) 100 >= p >15%; B) 15 >= p > 2%; C) 2 >= p >0

Прир.ст – Степен на опазване на структурата и функциите на дадения тип природен хабитат и

възможности за възстановяване. Този критерий включва три под-критерия:

i) степен на опазване на структурата; ii) степен на опазване на функциите; iii) възможности за

възстановяване. Използвана е следната система за класифициране: A: отлично опазване; B: добро

опазване; C: средно или слабо опазване.

Цялост. Оц. - Цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения тип природен

хабитат. Представлява интегрирано оценяване на предишните критерии, като се взема предвид

различната им тежест за разглеждания хабитат. Използвана е следната система за класифициране:

A: отлична стойност, B: добра стойност, C: значима стойност

Описание на всички видове птици, отнасящи се до Чл. 4.1 и 4.2 от Директива 79/409/EEC и на всички

животински и растителни видове, изброени в Приложение II на Директива 92/43/EEC.

Код – четирицифрен код, който следва йерархичното представяне на видовете.

Латинско Име – наименование на видовете съгласно Приложение ІI към Директива 92/43/EEC и

Директива 79/409/EEC. Българско име - съгласно Закона за биологичното разнообразие и други

източници.

Тъй като редица животински видове и по-специално, много видове птици мигрират, обектът може да

е от значение за различни аспекти от цикъла на живота на тези видове. Използвана е следната

класификация:

Местна попул. – популации от местни видове, могат да бъдат намерени в обекта целогодишно.

Миграц. попул. – миграционна популация от:

Размн. – размножаващи се видове, използват обекта за гнездене и отглеждане на малките.

Зимув. – зимуващи видове, зползват обекта през зимата.

Премин. – преминаващи видове, използват обекта по време на мигриране или за сменяне на

перата/козината извън местата за размножаване.

Числеността на популацията е въведена с точните данни. Когато точният брой е неизвестен, са

посочени границите, в които попада популацията. Чрез индекс е уточнено дали числеността на

популацията е дадена в двойки (р) или индивиди (i). За някои видове със специална размножителна

система, са отчетени отделно мъжките и женските индивиди, съответно с индекс (m) или (f). В

случаите, когато няма никакви цифрови данни е отбелязан размера/плътността на популацията като е

посочено дали видът е типичен (C), рядък (R) или много рядък (V). Когато липсват всякакви данни за

популацията, тя е отбелязана като налична (P).

Попул. – размер и плътност на популацията на вида, който се среща в обекта, съотнесени с

популациите на цялата територия на страната. Този критерий се използва за оценяване на

относителния размер или плътност на популацията в обекта, в сравнение с тези на националната

популация. Използван е следния модел за приблизителна оценка: A) 100% >= p > 15%; B) 15% >= p >

2%; C) 2% >= p > 0%. Във всички случаи, когато дадена популация се среща в обекта в незначителна

степен, тя трябва да бъде посочена в четвърта категория – D) незначителна популация.

Опазв. – степен на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за дадения вид и

възможности за възстановяване. За класифициране на този критерий е използвана “най-добра

експертна преценка”: A) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на

възможностите за възстановяване); B) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от

оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало

състояние и лесно възстановяване); C) средно или слабо опазване (всички други комбинации).

Изол. – степен на изолираност на популацията, намираща се на обекта, съотнесена с естествената

степен за вида. Използвана е следната класификация: A) (почти) изолирана популация; B) не изолирана

популация, но на границата на района на разпространение; C) не изолирана популация в широк

обхват на разпространение.

Цял.Оц. – цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения вид. Използвана е “най-

добра експертна преценка”, съгласно следната класификационна система: A) отлична стойност; B)

добра стойност; C) значима стойност.

A243 Calandrella brachydactyla 20p/10- C A C B

Късопръста чучулига 30p

A429 Dendrocopos syriacus 50p/40- C A C C

Сирийски пъстър кълвач 60p

A403 Buteo rufinus 4p/3-5p C A C B

Белоопашат мишелов

A379 Emberiza hortulana 675p/65 10i C A C A

Градинска овесарка 0-700p

Министерство на Околната Среда и Водите

BG0002102Деветашко плато НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

3.2.b. Редовно срещащи се мигриращи птици, които не са включени в Пр. I на Дир. 79/409/EEC

3.2.c. БОЗАЙНИЦИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

3.2.d. ЗЕМНОВОДНИ И ВЛЕЧУГИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

3.2.e. РИБИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

A339 Министерство на Околната Среда и Водите Lanius minor 35p/4-50p C A C C

Черночела сврачка

A338 Lanius collurio 725p/50 10i C A C B

Червеногърба сврачка 0-1000p

A246 Lullula arborea 175p/10 10i C A C C

Горска чучулига 7-210p

A238 Dendrocopos medius 3p/1-5p C B C C

Среден пъстър кълвач

A234 Picus canus 0-1p C A C C

Сив кълвач

A224 Caprimulgus europaeus 17p/12- C B C C

Козодой 25p

A215 Bubo bubo 4p/4-5p C A C A

Бухал

A122 Crex crex 20p/17- C A C A

A089 Aquila pomarina 10i D

Малък креслив орел

A080 Circaetus gallicus 3p/2-4p C A C A

Орел змияр

A072 Pernis apivorus 4p/3-4p 10i C A C B

Осояд

A031 Ciconia ciconia 6p/5-7p C A C C

A030 Ciconia nigra 4p/3-4p 1i C A C C

Черен щъркел

A229 Alcedo atthis 10p C B C C

Земеродно рибарче

A307 Sylvia nisoria 100p/80- 1i C C B

Ястребогушо коприварче 120p

КОД ИМЕ (на български) Местна Миграционна Популация Оценка

ИМЕ (на латински) Попул. Размн. Зимув. Премин. Попул. Опазв. Изолир. Цял.Оц.

A087 Buteo buteo 37p/35- P C A C C

Обикновен мишелов 40p

A123 Gallinula chloropus 5p D

Зеленоножка

A249 Riparia riparia 100p C A C C

Брегова лястовица

A230 Merops apiaster 75p P D

Обикновен пчелояд

A099 Falco subbuteo 3p/3-4p P D C C

Орко

BG0002102Деветашко плато НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

3.2.f. БЕЗГРЪБНАЧНИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

3.2.g. РАСТЕНИЯ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

3.3 Други значими растителни и животински видове

Министерство на Околната Среда и Водите

Описание на всички други значими растителни и животински видове, когато те са свързани с

природозащитата и управлението на обекта.

Такс.група – таксономичната група на съответния вид е отбелязяна съгласно следната номенклатура:

B – птици; M – бозайници; A – земноводни; R – влечуги; F – риби; I – безгръбначни; P – растения.

Име – наименование на видовете.

Местна популация – посочени са данни за типичния максимален размер на популацията, числеността

е описана съгласно обяснтелните бележки в раздел 3.2.

Мотивация – посочена е мотивацията за включването на всеки вид, като са използвани следните

категории: A) Национална Червена книга; B) ендемичен вид; C) международни конвенции (вкл.

Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие); D) други причини.

Такс.група ИМЕ (на български) Местна Популация Мотивация

ИМЕ (на латински)

B Полска чучулига 1000p C

Alauda arvensis

B Домашна кукумявка 5p C

Athene noctua

B Зеленика 250p C

Carduelis chloris

B Пъдпъдък 55p C

Coturnix coturnix

B Черноглава овесарка 50p C

Emberiza melanocephala

B Червеногръдка 250p C

Erithacus rubecula

B Обикновена чинка 750p C

Fringilla coelebs

B Качулата чучулига 60p C

Galerida cristata

B Селска лястовица 110p C

Hirundo rustica

B Въртошийка 3p C

Jynx torquilla

B Червеноглава сврачка 22p C

Lanius senator

B Южен славей 1050p C

Luscinia megarhynchos

B Сива овесарка 1150p C

Miliaria calandra

B Чухал 11p C

Otus scops

B Жалобен синигер 40p C

Parus lugubris

B Зелен кълвач 45p C

Picus viridis

BG0002102Деветашко плато НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

4. ОПИСАНИЕ НА ОБЕКТА

4.1. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЕКТА

Баланс на Територията по Начин на Трайно Ползване

Баланс на Територията по Вид на Собствеността

Баланс по Вид на Територията

Други Характеристики на Обекта

B Министерство на Околната Среда и Водите Гургулица 60p C

Streptopelia turtur

B Голямо черноглаво коприварче 500p C

Sylvia atricapilla

B Кос 450p C

Turdus merula

B Поен дрозд 300p C

Turdus philomelos

Класове Земно покритие % Покритие

Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) 1

Храстови съобщества 10

Сухи тревни съобщества, степи 15

Влажни ливади, мезофилни ливади 3

Екстензивни зърнени култури (вкл. ротационни култури с периодично оставяне на угар) 21

Друга орна земя 3

Широколистни листопадни гори 35

Иглолистни гори 1

Изкуствени горски монокултури (например насаждения на тополи или екзотични дървета) 7

Не-горски райони, култивирани с дървесна растителност (вкл. овошки, лозя, крайпътни дървета) 1

Скали във вътрешността, сипеи, пясъци, постоянен сняг и ледници 1

Други земи (включително градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти) 2

Общо Покритие 100

Последващият баланс на територията на обекта по начин на трайно ползване, вид на собствеността и

вид на територията са направени съгласно Карта на Възстановената Собственост, по актуална

информация към 06/2005,източник Министерство на Земеделието и Горите.

Деветашкото плато е карстово плато разположено в Северна България, в Предбалкана северозападно от град Ловеч.

На северозапад платото оформя ръб над река Осъм, която служи за граница. От север границата преминава през

землищата на селата Александрово и Кравуна, като на изток от Кравуна върви в южна и западна посока през

землищата на Горско Сливово и Кърпачево. От запад тя върви първоначално в посока успоредно на пътя Йоглав-

Тепава. Оттам продължава на североизток до Деветаки, където отново върви в южна посока и описва отворена на юг

дъга. Основната скала тук е от варовици, като се наблюдават почти всички видове повърхностни и подземни

проявления на карста - въртопи, валози, карстови блата, пропасти и пещери. Тук са едни от най-големите пещери и

пещерни комплекси в България. Горите заемат 1/3 от територията на Деветашкото плато, а останалата част са

предимно открити пространства. Широколистните гори са основно от цер /Quercus cerris/, космат дъб /Q. pubescens/ и

вергилиев дъб /Q. virgiliana/. На места са примесени със сребролитна липа /Tilia tomentosa/, келяв габър /Carpinus

orientalis/ и мъждрян /Fraxinus ornus/, както и храсталаци и гори от келяв габър. Откритите пространства са обрасли

с мезоксерротермна растителност с преобладаване на луковична ливадина /Poa bulbosa/, пасищен райграс /Lolium

perenne/, троскот /Cynodon dactylon/ и белизма /Dichantium ischaemum/, или с мезофилни тревни съобщества от

ливадна власатка /Festuca pratensis/, броеничеста ливадина /Poa sylvicola/, ливадна лисича опашка /Alopecurus

pratensis/, пасищен райграс /Lolium perenne/, издънкова полевица /Agrostis stolonifera/ и др. (Бондев, 1991).

Скалните комплекси в района са местообитание на редица петрофилни видове птици, някои от които редки и

застрашени. Тук са установени 78 вида птици, от които 8 са включени в Червената книга на България (1985). От

срещащите се видове 38 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като

световно застрашен в категория SPEC1 е включен 1 вид – ливадния дърдавец /Crex crex/, а като застрашени в

Европа съответно в категория SPEC2 - 12 вида, в SPEC3 - 23 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания

за 23 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки

за защита. От тях 20 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Деветашкото плато е от световно

значение за опазването на ливадния дърдавец. То е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския

съюз за опазането на гнездящите тук орел змияр /Circaetus gallicus/ и градинска овесарка /Emberiza hortulana/. Района

поддържа и представителни популации на бухала /Bubo bubo/, осояда /Pernis apivorus/, белоопашатия мишелов

/Buteo rufinus/, късопръстата чучулига /Calandrella brachydactyla/, ястребогушото коприварче /Sylvia nisoria/ и

червеногърбата сврачка /Lanius collurio/.

Мястото силно се влияе от човешки дейности свързани основно с традиционните практики на ползване на ливадите и

пасищата, а също и на горите. Най-сериозните заплахи са косенето на ливадите през гнездовия период на ливадния

дърдавец, както и превръщане на им в обработваеми земи. На много места и особено покрай пътищата съществуват

незаконни сметища. Употребата на пестициди и химикали в околните обработваеми земи оказва негативно влияние

върху хранителната база на повечет оот гнездящите тук птици.

Само 0.5% от територията е поставена под законова защита съгласно националното природозащитно законодателство.

Дветашкото плато включва 3 защитени местности и 2 природни забележителности. 70% мястото се припокрива с

КОРИНЕ място “Деветашко плато”, определено през 1998 г., поради европейското си значение за опазването на

редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици. През 2005 година територията е

обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.

БДЗП/Бърдлайф България. 2005. Национална банка за орнитологична информация 1998 – 2005. Българско

дружество за защита на птиците;Ботев, Б., Ц. Пешев, (ред.). 1985. Червена книга на Република България. Т.2:

Животни. София. БАН;Инструкция за оценка на защитени зони по чл. 7 ал.3 във връзка с чл.6 ал.1 т. 3 и 4 от

Закона за биологичното разнообразие, включващи местообитания на видове птици;Костадинова, И., С. Дерелиев,

2001. Среднозимно преброяване на водолюбивите птици в България за периода 1997-2001. Природозащитна

поредица на БДЗП №3. БДЗП. София.;Костадинова, И., М. Михайлов, (съст.) 2002. Наръчник за НАТУРА 2000 в

България. БДЗП, Природозащитна поредица. Книга 5. БДЗП, София, 80с.;Костадинова, И. 2005. Прилагане на

критериите С за опрадаляне на Орнитологично важни места от значение за Европейския съюз в България.

Предварително прилагане и анализ на празнотите. В: Съвременно състояние на биологичното състояние в България –

проблеми и перспективи. Българска биоплатформа, София 533-548.;МОСВ, 2005. Архив на защитените територии

в България. База данни (непубл.);Петров, Ц. 1997b. Белият щъркел (Ciconia ciconia) в България. Природозащитна

поредица, Книга 2, БДЗП, Пловдив.;Симеонов, С., Т. Мичев. 1985. Съвременно разпространение и численост на

бухала (Bubo bubo(L.) в България. – Екология, 15, 60-65.;Shurulinkov, P., R. Conev, B. Nikolov, G. Stoianov, L.

Asenov. 2005. Pticite na Sredna Dunavska ravnina. Sofia, 120 s.;BirdLife International. 2000. Threatened birds of the

world. Barcelona and Cambridge, UK: Lynx Edicions and BirdLife International, 695pp.Birdlife International. 2004.

Birds in Europe: Population estimates, trends and conservation status. Cambridge, UK: Birdlife International (Birdlife

Conservation Series No. 12).373pp.;BSPB/BirdLife International. 2005. World Bird Database – Important Birds

Areas.Bulgaria. Cambridge. (unpublished);MOEW. 1998. CORINE Biotopes Database of the sites of European

Importance for the biodiversity. Bulgaria, MOSV (nepubl.);Michev, T., Tz. Petrov, L. Profirov. 1989. Status, breeding,

distribution, numbers and conservation of the White Stork in Bulgaria;Osieck, E. 2000 Filling in the requirements of the

EU Birds Directive: Lessons from the ‘Dutch Case’“. In: European IBA Workshop. 29 March - 2 April 2000, Brussels,

Belgium. Proceedings. BirdLife International, 86-99;Shurulinkov, P., B. Nikolov, R. Tsonev. 2001. On the distribution

of the Black-headed Bunting (Emberiza melanocephala) in Bulgaria. – In.: Tryjanowski P., Osiejuk T., Kupczyk M.

(Eds). Bunting studies in Europe. Bogucki Wyd. Nauk., Poznan, 81-87.Waliczky, Z. 2000 “Important Bird Areas of

European Union Importance: explanation of the EU Criteria applied in IBA 2000“ In: European IBA Workshop. 29 March

- 2 April 2000, Brussels, Belgium. Proceedings. BirdLife International, 12-16

BG0002102Деветашко плато НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

5. ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ НА ОБЕКТА

5.1. ВРЪЗКА НА ОБЕКТА СЪС ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ на национално и международно ниво

5.2. ВРЪЗКА НА ОБЕКТА С КОРИНЕ БИОТОПИ ОБЕКТИ

6. ВЪЗДЕЙСТВИЯ И ДЕЙНОСТИ В И ОКОЛО ОБЕКТА

6.1. ОБЩИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ И ДЕЙНОСТИ И ЗАСЕГНАТ ДЯЛ ОТ ПЛОЩТА НА ОБЕКТА

В обекта:

Министерство на Околната Среда и Водите

Име Категория Т %

ДЕВЕТАШКА ПЕЩЕРА Природна забележителност + 0.18

МАРАТА - КАРСТОВИ ОБРАЗУВАНИЯ Природна забележителност + 0.07

ЛЮЛЯКАТА Защитена местност + 0.04

ОВМ Друго междунардно значение = 100.00

Име - име на защитената територия. Категория - категория на защитената територия, съгласно ЗЗТ.

Т (тип на припокриване): = пълно припокриване; + съдържа се изцяло в Натура 2000 зоната; - съдържа изцяло

Натура 2000 зоната; * двете места (ЗТ и ЗЗ) частично се припокриват; / граничещи места

% - процентно покритие спрямо общата площ на Натура 2000 зоната.

Код Име Т %

F00011500 Деветашко плато * 70.00

100 Култивация A - 30

102 Косене / Сечи A - 40

110 Използване на пестициди A - 30

120 Наторяване A - 30

130 Напояване B 0 10

140 Паша B 0 40

150 Реорганизация на селскостопански земи B 0 5

151 Отстраняване на плетове и храсти C 0 5

163 Повторно засаждане C - 5

164 Горскостопански сечи A 0 30

166 Отстраняване на мъртви и загиващи дървета A 0 100

170 Животновъдство B 0 20

171 Хранене на добитък B 0 20

230 Лов A - 100

243 Залавяне с капани, отравяне, бракониерство A - 100

420 Изхвърляне на отпадъци A - 5

421 Изхвърляне на битови отпадъци A - 5

501 Пътеки, маршрути, велосипедни маршрути B 0 4

502 Пътища, автомобилни пътища A - 5

506 Аеродруми, площадки за хеликоптери A - 1

511 Електропроводи A - 1

608 Къмпинг и каравани C - 1

623 Моторизирани превозни средства A - 1

701 Замърсяване на водите C 0 10

702 Замърсяване на въздуха C 0 100

703 Замърсяване на почвите C 0 80

860 Министерство на Околната Среда и Водите Изхвърляне на отпадъци, отлагане на наноси в каналите B 0 10

920 Пресъхване C 0 10

941 Наводнения C 0 60

422 Изхвърляне на промишлени отпадъци A - 5

430 Селскостопански структури B - 3

440 Складиране на материали A - 3

100 Култивация A 0

102 Косене / Сечи B 0

110 Използване на пестициди B 0

120 Наторяване B 0

130 Напояване B 0

140 Паша B 0

150 Реорганизация на селскостопански земи C 0

151 Отстраняване на плетове и храсти B 0

163 Повторно засаждане B 0

164 Горскостопански сечи B 0

166 Отстраняване на мъртви и загиващи дървета C 0

170 Животновъдство A 0

171 Хранене на добитък A 0

230 Лов B 0

243 Залавяне с капани, отравяне, бракониерство B 0

421 Изхвърляне на битови отпадъци B 0

501 Пътеки, маршрути, велосипедни маршрути C 0

502 Пътища, автомобилни пътища B 0

511 Електропроводи B 0

701 Замърсяване на водите C 0

702 Замърсяване на въздуха C 0

703 Замърсяване на почвите C 0

422 Изхвърляне на промишлени отпадъци C 0

430 Селскостопански структури C 0

440 Складиране на материали C 0

РИОСВ Плевен, ул. "Александър Стамболийски" №1, П.К. 35, гр. Плевен 5800, тел. 064 804030, факс 064

806951;Басейнова дирекция Дунавски басейн, ул. Васил Левски №1, ет.16, П.К. 1237; 5800 Плевен;ДЛ Ловеч,

Севлиево

Бележка: Режимите, които е необходимо да бъдат прилагани с цел дългосрочното запазване на благоприятния

консервационен статус на хабитатите в никакъв случай не се ограничават до изброените тук. Изброените

режими отразяват единствено нивото на познанието към момента на попълване на формуляра.

1 100000 Universal Transverse Mercator 35N Границите на близко разположените други

защитени зони за опазване на дивите птици

са изобразени на стандартната карта към

документацията по чл. 8 от Закона за

биологичното разнообразие, докато тези на

близко разположените и/или припокриващи

зоната защитени зони за опазване на

природните местообитания и на дивата

флора и фауна не са показани.

Границите на зоната са налични в цифров

вид - ESRI Shape, DWG и DXF формати,

проекционни координатни системи WGS

1984, UTM, зона35N и 1970 г., както и под

формата на координатни регистри в

проекция 1970 г.