ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ УНИВЕРСИТЕТ – БИЗНЕС В УСЛОВИЯТА НА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕС
Научно изследване с ръководител проф. д. ик. н. Бистра Боева
Изследването е ориентирано към проучване на няколко изключително важни елемента на икономиката на знанието:
-
отношенията между университет и бизнес;
-
управлението на знанието в рамките на отделната фирма;
-
отношенията между държава, бизнес и университети, или публично-частното партньорство в условията на икономиката на знанието.
Разработката почива на съвременните възгледи за същността и параметрите на икономиката на знанието. Именно в съответствие с посочените теоретични постановки са и формулираните седем работни хипотези на проведеното изследване. Чрез анкети и дълбочинни интервюта са проучени 77 фирми от областта на реалната икономика с различна степен на ангажираност във външноикономическите операции. Обект на анализиране са механизмите вътре във фирмите и в рамките на цялостната икономическа национална система за придобиване, съхраняване, разпространение и усвояване на знания относно нормите и стандартите във връзка с адаптиране на българската икономика към ЕС.
Резултатите от направените проучвания са изследвани и от позициите на цялостната оценка на ролята на знанията в конкурентоспособността на страната (оценките за конкурентоспособност на Глобалния икономически форум). Успоредно с това получената информация от проучването е оценена и от задачите, съответно от тяхната реализация в рамките на ЕС за повишаване на техническата и технологична въоръженост на страните от ЕС. Става дума за осмисляне на резултатите от конкретните изследвания от позициите на оценките за изпълнението на Лисабонската стратегия и насоките, които се очаква да се следват от държавите и фирмите по пътя на утвърждаване на икономиките на знанието.
В теоретичен и практически план са важни и предложенията, формулирани на тази основа. Изводите налагат препоръка за проактивна роля на университетите по отношение на връзката бизнес – университет. Инициативата за партньорство между университетите и бизнеса обаче по правило принадлежи на висшите училища. Те трябва да демонстрират пазарно поведение, с което да убедят бизнеса, че са достоен партньор. В тази връзка е необходимо университетите да диверсифицират формите на предоставяне на информация и знания на фирмите. Освен традиционните съвместни изследователски проекти и консултантски догвори, те могат да разработват нови продукти, адаптирани съобразно търсенето. Особено подходяща форма е вътрешнофирменото обучение, въз основа на конкретни потребности и възникнали ад хок проблеми. Висшите училища могат да бъдат по-активни при търсенето на възможности за съвместно участие в международни проекти, тъй като финансирането на подобна дейност е винаги проблемно.
Осъществяването на връзката бизнес – университет предполага и съдействие на държавата, което би могло да се реализира чрез:
-
Развитие на по-тясно взаимодействие с университети при разработване на политика в областта на знанието и преди всичко създаване на ефективни механизми за консултации.
-
Предприемане на холистичен подход към политиката за изграждане на общества на знание, а не на анклавни технологични системи.
-
Предприемане на мерки за насърчаване на партньорството държава – бизнес – университети. Би следвало да се помисли за създаване на консултационно звено за малкия бизнес, като разходите частично се поемат от държавата. Международният опит, както и изводите, произтичащи от отговорите на анкетираните, са категорични. В много страни е традиция държавата да поеме разходите по консултиране за нуждите на малкия и средния бизнес. В тази насока тя може да заложи както на създаване на специализирано звено, така и на финансиране директно на част от разходите за консултантска дейност, преоставяна от университетите на малкия бизнес, който ще финансира само част от стойността на тези разходи.
-
Целенасочено използване на ресурси от фондовете на ЕС за обучение и консултации за предоставяне на определени знания за бизнеса. Категоричен е примерът със знанията в областта на управлението на проекти. В тази насока може да се ползват ресурси от международните финансови институции: Световна банка, Европейска банка за възстановяване и развитие и не на последно място Международна финансова корпорация. Не е тайна, че тези институции отделиха сериозен ресурс специално за организиране на различни форми на обучение по въпросите на управление на проекти през 90-те години в Русия и Украйна.
-
Насърчаване чрез данъчни облекчения на компании, инвестиращи в знанието, вкл. с примера на Финланидия за използване управлението на проекти във връзка с външноикономическата дейност на финландските компании.
-
Концентрация на усилията на държавата в мероприятия по усвояване на знания, а не в рекламно-пропагандни мероприятия за разясняване на съответните правила (директиви) за бизнеса.
-
Развитие на специална политика в областта на знанието като направление на интеграционните процеси на българското стопанство в ЕС. В тази насока следва да се отчетат препоръките на ЕС (вкл. цитираният доклад за оценка на изпълнението на Стратегията от Лисабон) и на Световната банка по отношение създаването на общество на знанието.
-
Ясно и точно разбиране на политическо и професионално равнище на същността на концепцията за обществото на знанието, икономиката на знанието и управлението на знанието. В противен случай е трудно да се очаква адекватност в действията на държавата, призована да създаде благоприятна среда за развитие на съвременния бизнес, базиран на знанието.
Успоредно с представените изводи са адресирани и предложения, диференцирани към държавата и към бизнеса. В хода на работата по проекта и получените резултати авторският екип създаде и модел за ефективно развитие на отношенията бизнес – университет в условията на създаване на конкурентоспособна икономика и общество на знанието по пътя на присъединяване на Република България към ЕС. В чисто прагматичен аспект и съобразно очертаните тенденции и добрите практики в страните членки на ЕС се предлагат и следните основни положения от стратегически характер:
-
Формиране на определена политика на университета за участие в изграждането на общество на знанието в условията на интеграция към ЕС.
-
Разработване и следване на политика от университетите за проактивно поведение по отношение на бизнеса в областта на образователните услуги. Университетите са тези, които трябва да информират бизнеса както за новостите в отделни области на науката и практиката, така и за типа взаимодействие, което те му предлагат.
-
Установяване на форми на стратегическо партньорство между бизнеса и университетите, което да почива върху разбирането за взаимна изгода. Стратегическото партньорство следва да обхване и трите степени на обучение, с концентрация върху магистратурата и обучението през целия живот. Значителна част от партньорството може да бъде под формата на консултации и трансфер на знания.
-
Създавене на специализирано звено (one shop stop) за осъществяване на връзките на университета с бизнеса. В случая на територията на УНСС това звено следва да маркетира образователни и консултантски услуги на основата на кадровите възможностите на УНСС.
-
Ангажиране на представители на бизнеса под формата на настоятелства (съвети) към отделните катедри с оглед непосредствено участие на бизнеса в осъществяването на процеса на обучение на равнище бакалавър, магистър и доктор.
-
Изграждане на звено към УНСС, което да се занимава с въпросите на обучението, продължаващо през целия живот (life long learning). Безспорно това могат да бъдат установените към този момент структури на ИСК, но с ясно изработена и представена на бизнеса програма.
-
Лобиране пред държавата да предостави облекчения, данъчни стимули или поемане на част от разходите за консултиране на малкия и средния бизнес.
-
Вграждане на модела за връзка между бизнес и университети в системата на публично-частното партньорство в България с цел съдействие за изграждане на икономика (общество) на знанието, за да се повиши конкурентоспособността на националната икономика в качеството й на бъдещ член на ЕС и участник в конкурентните процеси в световното стопанство.
Разработката предвижда продължаване на реализацията на заложените идеи и виждания чрез последващи проекти. Определящи са дългосрочните интереси и насоки в работата на университетите за изграждане на конкурентоспособна национална икономика в рамките на ЕС и глобалното стопанство.
проф. д.ик.н. Бистра Боева
д-р Светла Бонева
Сподели с приятели: |