Назначение в Ерусалим

По-късно през деня госпожица Ратклиф ми обясни събитията, както ги е разбрала от предаванията по радиото. Политическите и религиозни демонстрации от ционисти и мюсюлмани са се превърнали в открит бунт. След това в петък, 23 август, мюсюлманите са атакували различни еврейски общества. Това беше денят, в който започна нашата обсада в Махана Йехуда. До сега силите на сигурността не бяха успели да овладеят ситуацията. Предварителни изчисления показваха, че поне двеста души бяха убити - предимно евреи, но и някои араби. „И още по-лошо”, добави госпожица Ратклиф, „британският върховен комисар е извън страната. Но последните сведения са, че се връща.” През следващите три дни ситуацията в града остана непроменена, затворени врати, покрити прозорци и пусти улици. Напрегната неестествена тишина цареше над всичко - нарушавана от познатите вече изстрели с пушка. После, в четвъртък вечер на 29-ти август, радиото съобщи, че висшият комисар се бе завърнал. „Вероятно сега ще започнат да правят нещо!” отбеляза Ниджма. Рано на следващата сутрин тишината над града бе нарушена от нов звук: остър повтарящ се пукот от автоматичен огън. „Автомати!” възкликна госпожица Ратклиф. „Това трябва да са британските сили. Нито арабите, нито евреите имат автомати.”

Към обяд чухме шум от приближаващи превозни средства. Внимателно отворих един от капаците, колкото да погледна. Британска военна кола идваше по пътя с войник, който държеше автомат. Зад него следваше открит полицейски камион с 5-6 полицая в него, като всички носеха пушки. Двете коли минаха покрай къщата и завиха зад ъгъла в посоката, от която бях дошла от Махана Йехуда. След около 5 минути се чуха няколко откоса от картечница от същата посока. После още веднъж настъпи тишина. По-късно през деня чухме далечна стрелба от различни посоки.

В събота на 31-ви август правителството съобщи, че ситуацията беше под контрол и даде на жителите от двете страни двадесет и четири часа, за да разрушат барикадите, които бяха издигнали. Късно следобед хората започнаха да излизат от къщите си и отново по улиците се чуха гласове. Бавно, но сигурно животът се връщаше, както обичайно. Тази нощ отидох в стаята на Ниджма. „Ниджма”, започнах, „има нещо, което исках да те питам няколко пъти - нещо, което се случи в Дания, когато Бог за първи път ме изпълни със Святия Дух.” Доколкото можах точно й обясних видението на жената със стомната на главата и мъжете, седящи около нея. „Откакто съм дошла в Ерусалим”, казах накрая, „видях много жени, облечени като нея и носещи стомни върху главите си, но никога не видях същата жена.” „Госпожица Кристенсен, наистина съм удивена! Ти току що описа част от арабска сватба. Като момиче съм била свидетелка на точно такива сцени много пъти.” „Но защо Бог ще ми показва такова нещо?” Ниджма замълча за момент. После каза: „Години наред съм молила Бог да изпрати някой да се грижи за бездомните деца на тази земя - Неговата земя. И сега Той изпрати теб да се грижиш за хората тук - деца, жени, може би и други. Ако продължаваш да Му се покоряваш и следваш всяка стъпка, в която Той те води, сигурна съм, че един ден ще видиш съвсем същата сцена, която описа.” „Но, Ниджма”, прекъснах я аз, „вече съм тук от почти година и всичко, което съм направила, е, да спася едно малко дете. Когато си помисля какво ми струваше това, не съм сигурна, че ще мога да взема повече деца.” „Госпожице Кристенсен, вярвам, че си положила основата за нещо повече, което Бог има за теб. И полагането на основата е почти винаги най-трудната част от всяка сграда. Започни, че Бог не ни учи на един и същи урок два пъти. Уроците, които си научила с Тиква, Бог няма да ги повтаря с всяко следващо дете, което ти изпрати.” „Може и да си права, Ниджма, но точно сега не се чувствам годна за това.”

На другия ден реших, че е безопасно да се върна в Махана Йехуда. Тиква започна пътешествието, като ходеше до мен, но накрая, както обикновено, завърши на раменете ми. През целия път се чудех какво ли ставаше със съседите ми. Шошана. Вера. Ефрем и семейството му. Дали всички щяха да са живи и здрави? Не бях осъзнавала колко много значеха за мен.

Поглеждайки навън през отворената врата на магазина, Шошана ни видя, че наближаваме и изтича да ни поздрави. „Слава на Бога!” извика тя. „Ти си жива и здрава! Всички помислихме, че са те убили. Къде беше?” Казах й, че съм си стояла в апартамента, докато ми свърши водата и след това съм взела Тиква с мен в Мусрара. „Ти си ходила пеша до Мусрара - с Тиква? И никой не те нападна?” Шошана беше озадачена. „Аз се молех и исках Бог да ме пази”, обясних. „После, когато не можех да се справя сама, Бог изпрати някакъв мъж да ми помогне.” „Мъж? Какъв мъж би направил това?” „Шошана, можеш ли да повярваш, че Бог може да изпрати…” аз се поколебах. „Ангел - да ми помогне?” „Ангел?” Шошана ме погледна втренчено за момент. „Дали мога да повярвам? Ще ти кажа какво вярвам - никой друг освен някой ангел не би могъл да направи това!”

В този момент вратата на Вера се отвори и тя излезе навън, увита с шала си. Тя изглеждаше дори по-съсухрена от обикновено. „Хабибти! Хабибти!” каза тя, като ме тупаше по ръката, докато говореше. После постави ръцете си в положение на молитва и погледна нагоре. Разбрах, че благодареше на Бога за безопасното ми завръщане. Като напрягаше езиковите си познания до крайност, тя продължи: „Аз - спи.” Тя постави ръце като за сън под главата си. „Аз - спи - пет ден - шест ден - не ям - не вода.” Тя протегна пръстите си, да посочи някаква мярка, около чаша, както разбрах. Междувременно Шошана бе взела Тиква в магазина и й белеше банан.

Като видях неподправената радост, с която двете ми съседки ме приеха, сълзи излязоха от очите ми. Сега знаех без сянка на съмнение, че бях приета. Бях част от тях. Вече не бях езичничка-натрапничка. Те бяха моят народ. Аз бях част от тях и те бяха част от мен. Горе в моя апартамент отново огледах странния си асортимент от притежания - бяло-боядисаното креватче, английската детска количка, извитият клатещ се стол, примусът, бутилките на полицата. Сякаш се връщах към стари приятели. Всеки предмет имаше своя история. Спомних си магазина, където бях намерила всяка вещ и времето, което бях прекарала, да се пазаря за нея. „Колко е хубаво да си у дома!” си казах. На следващата сутрин Тиква и аз тръгнахме по познатия път към пощенската станция. Улиците гъмжаха от хора отново и магазините бяха отворени. Аз ходех по-бавно от обикновено, като отделях време да се наслаждавам на гледките и звуците, които бях обикнала. Пред един малък бижутериен магазин, покрай който минавах, вниманието ми се спря на възрастен евреин вътре, прегърбен в положение на голяма концентрация над някакъв камък, над който работеше. Бях очарована от сръчността и прецизността на движенията му. „Помисли за времето и вниманието, което посвещава само на един камък!”, си мислех. „Помисли за годините, които е прекарал в изучаване на занаята си!” Умът ми се връщаше на моите преживявания в грижите си за Тиква.

Дали това е било моето усвояване на занаята? Несъзнателно наведох глава. „Господи, ако имаш други скъпоценни камъни тук в Ерусалим, които се нуждаят от моята грижа, аз съм готова.”

Почувствах, че Тиква се дърпа от ръката ми. „Мамо, горе!” каза тя. Като се наведох надолу, я вдигнах на раменете си и продължихме пътя си към пощата. Чудех се дали бе пристигнала някаква поща по време на бунтовете, но за моя изненада намерих набързо написано писмо от мама, в което пишеше: „Новините от Ерусалим са съвсем притеснителни и не си ми се обаждала от две седмици. В безопасност ли си? Има ли нещо, от което да се нуждаеш - пари или храна? Какво мога да направя, за да ти помогна?” Същият следобед в апартамента си аз сложих писмото от майка ми отворено на масата и го прочетох отново, като си мислех как бих могла да отговоря на всеки въпрос. Дали бях в безопасност? Да, слава Богу, бях в безопасност! Не само в безопасност, но добре, силна и щастлива! Дали се нуждаех от пари? Отворих портмонето си. В него имаше около три долара. Бях си платила вече наема за месеца. В банката имах около шест долара. Не - нямах нужда от пари. Дали се нуждаех от храна? Огледах рафтовете. Имаше олио и хляб, маслини, смокини, домати, няколко яйца, консерва от сардини, кутия с мляко. Захар и кафе, също.

Не - не се нуждаех и от храна. Извадих тетрадката си и започнах да пиша писмо на майка ми. Използвах няколко страници, за да опиша преживяванията си по време на бунтовете и завръщането ми в Махана Йехуда. После написах: „Питаш какво можеш да направиш, за да ми помогнеш. Вярвам, че има няколко неща, които ти, и всеки християнин, може да направи. Всред всичките борби Бог ми показа нещо, което промени целия ми мироглед. Изведнъж разбрах, че ние християните имаме дълг, който не сме изплатили в продължение на векове - към Израел и към Ерусалим. На тях дължим Библията, пророците, апостолите, Самия Спасител. Твърде дълго време сме забравяли този дълг, но сега дойде време да започнем да го изплащаме - и има два начина, по които можем да го направим. Първо, трябва да се покаем от греховете си срещу Израел: в най-добрия случай, липсата ни на благодарност и грижа; в най-лошия - откритото ни презрение и гонение. После, с истинска любов и грижа трябва да се молим, както ни казва псалмистът: „за мира на Ерусалим”, като помним, че мирът може да дойде в Ерусалим, когато Израел се обърне отново към Бога. Бог ми показа, че от сега нататък да се моля по този начин, ще бъде най-висшата форма на служение, което мога да Му отдам.”

След това взех ръката на Тиква, сложих я върху долната половина на страницата и очертах ръката и пръстите с химикалката си. До рисунката написах: „Тиква също изпраща своята любов!”

На път за пощата на следващата сутрин с писмото за майка ми, аз спрях, за да погледна към познатите ми вече очертания на стените на Стария град. Какво ли ще е да стоиш там като стража, да понасяш пека на слънцето и тихия студ на нощта? Помислих си, че това би било трудна и самотна задача. Стените са твърде големи, посоките, от които може да дойде опасност - толкова много. Но ако има много стражи, огромна компания, която да стои рамо до рамо…

Господи, помогни ми да заема своето място като стража на стената!

Беше лятото на 1974 г. - четиридесет и пет години след събитията, описани в тази книга. Лидия и аз гледахме към Ерусалим от Елеонския хълм, като разпознавахме местата, където бяхме живели. „Ето Аби Тор”, казах, като посочих един хълм отвъд долината Хином в южния край на Стария град, „където си довела Тиква в мазето на госпожица Ратклиф.” „Да”, отвърна Лидия, „и там от дясно е Мусрара и някъде отзад трябва да е Махана Йехуда.” „И точно отсреща”, казах, „е къщата, където живяхме в деня, когато се роди държавата Израел.” Продължихме да си спомняме в продължение на известно време за Ерусалим и колко много е означавал в живота ни.

После Лидия, тъй като си беше Лидия, стана нетърпелива, като си мислеше за миналото. „Но какво ще кажеш за бъдещето?” каза тя, както често правеше. „Какво е следващото, което ще се случи в Ерусалим?” Имаше само едно място, където можеше да се намери отговора на това. Седнахме долу върху каменната стена и аз извадих джобната си Библия. В продължение на почти два часа отгръщахме страниците, като спирахме често, за да се вглеждаме в града, разпрострян пред нас, като се чудехме на специалното място, което той е имал в Божието сърце през вековете.

Накрая Лидия се обърна към мен с този решителен поглед, който познавах толкова добре. „Дерек”, каза тя, „в продължение на месеци ти ме караш да претърсвам ума си, за да си спомня всякакви дребни подробности около нещата, които са се случили преди четиридесет и пет години.” Вярно беше: да накарам Лидия да се задържи толкова дълго върху миналото, изискваше от моя страна известен натиск. „Ще продължа”, добави тя, „но при едно условие. Да сложиш в книгата и това, което видяхме днес за следващите четиридесет и пет години.”

И така, за да спазя моята страна на уговорката, аз…

* * * * * * * * *

В разгръщащото се откровение на Бог към човека, Ерусалим изпълнява двойна функция. Той осигурява както сцена, върху която да бъде изиграна истината, така и център, от който тя да се разпръсква. Можем да си представим това откровение като драма в три действия, за период, простиращ се в три хилядолетия, на която Самият Бог е Режисьор. Всяко действие има своя конкретна тема и всяка от тях се разиграва в Ерусалим. За първо действие се връщаме към дните на Давид и Соломон - началото на историята на Ерусалим като важен град. Темата на първо действие е: благословението на един народ, който е обединен под Божието управление. Кулминацията на откровението е Соломоновият храм с невъобразимия разкош, построен всред един народ, който се радва на мир, благоденствие и изобилие без аналог в човешката история.

Но Божията цел с това преуспяване, както във всичките Му дела спрямо евреите, не беше само заради тях. Той възнамеряваше свидетелството за това благословение и причината за него да се разпростре от Ерусалим към всички народи. В подготовката за строежа на храма, Давид казва: „домът, който ще се построи Господу, трябва да бъде извънредно великолепен, прочут и славен в цялата вселена” (І Лет. 22:5). В апогея на царуването на Соломон тази цел бе осъществена. Царски посетители от всички земи, между които и Савската царица, идваха в Ерусалим, за да се възхитят на славата на храма, богатството и мъдростта на Соломон и благоденствието на целия Израел. Но славата на Соломоновото царство не трая дълго. След смъртта му цялата структура бе подкопана от непокорство и разделение. Северната част от това разделено царство, известно като Израел, бе изкоренена от Асирия и разпръсната между околните народи. По-късно южната част, известна като Юда, със столица Ерусалим, бе превзета от Вавилон. Ерусалим и славния храм бяха разрушени; юдеите бяха отведени в изгнание във Вавилон. Своевременно един остатък от Юда дойдоха, за да населят отново Ерусалим и околните територии. През следващите пет века юдейската държава, която беше възстановена по този начин, се бореше да просъществува под сянката на различни езически империи, завършващи с Рим. И сцената се подготви за второ действие…

Темата на второ действие е: примирение - между Бога и човека, между Божията любов и Божията справедливост. Когато говори като Баща към деца, които са се заблудили, Божествената любов вика: „Върнете се!” Но когато говори като Съдия, Божествената справедливост заявява: „Вие сте виновни и не сте достойни да дойдете.” На хълма, наречен Голгота, извън стените на Ерусалим, бе извършено примирението. Справедливостта беше удовлетворена веднъж за винаги чрез умилостивителната смърт на Божия единствен безгрешен Син, който изпълни пророчеството на Исая: „Всички ние се заблудихме като овце, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни” (Исая 53:6). След това Любовта можеше да предложи пълна и окончателна прошка, изразена също от Исая: „Ако греховете ви са като мораво, ще станат бели като сняг; ако са румени като червено, ще станат като бяла вълна” (Исая 1:18).

Още веднъж Ерусалим трябваше да бъде център, от който свидетелството за Божествената истина, този път фактът за примирението, да излезе. Говорейки на Своите ученици след възкресението Си, Исус обясни, че Неговата смърт бе изпълнила пророчествата на Писанието и открила пътя на вестта за прошка и мир да се прогласява на всички народи: „Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим” (Лука 24:46-47). Той обеща още да снабди учениците Си със свръхестествената сила на Святия Дух, за да стане свидетелството им резултатно: „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята” (Деяния 1:8).

От Ерусалим като център, вестта за примирението трябваше да излезе във вечно-разширяващ се кръг - към Юдея, Самария и накрая до краищата на земята. В продължение на деветнадесет века, това беше основното ударение на Исусовите ученици. В края на деветнадесети век, Бог започна да нарежда сцената за трето действие. Темата този път е: управлението на народите. Това е заявено от Давид: „Защото царството е на Господ и Той владее над народите” (Пс. 22:28). Богът на Израел е изявил, че Неговата власт се простира до всички народи. Нещо повече, Той е определил Цар, който Сам е избрал, за Когото казва: „При това Аз ще Го поставя в положение на първороден, по-горе от земните царе” (Пс. 89:27). В лицето на опозицията и отхвърлянето на земята Той заявява: „Но Аз поставих Царя Си на Сион, светия Мой хълм” (Пс. 2:6). На земните владетели Той даде сериозно предупреждение, че иска да се покоряват на този Цар, Когото Той е избрал: „Сега прочее, вразумете се, о, царе; научете се, земни съдии… Целувайте Избраника, за да се не разгневи, та да погинете в пътя, защото скоро ще пламне Неговият гняв.”(Пс. 2:10-12).

Сцената бе приготвена за трето действие чрез решителната намеса на Бог в историята: новото събиране на евреите в тяхната земя. На 14-ти май 1948 г., след половинвековни борби се роди съвременната държава Израел. Безбройните пророчества в Писанията, които се отнасят до края на настоящата епоха, всички без изключение, приемат едно нещо: присъствието на Израел като народ в собствената им земя. Докато Израел не бе възстановен като народ, никое от тези пророчества не можеше да се изпълни. Сега пътят е открит за изпълнението на всички тях.

От всички тези пророчески видения за Последното време има едно, което е най-пълно и се намира в последните три глави на Захария - 12-та до 14-та. Затова ще използваме тези три глави като рамка за препратки, за да направим план, фраза по фраза, за главните събития, които има да се случат в Ерусалим. (Във връзка с всяко събитие, в скоби се дават главата и стиха от Захария.)

В началния стих (12:1) Господ дава три причини, поради които може и да предскаже, и да контролира със съвършена точност събитията, които ще последват. Той е, Който „простря небето”, Който „основа земята”, Който „образува в човека духа му”. От висотата на небето до дълбочините на земята Господ е в пълен контрол на физическата вселена. Нещо повече, Той знае и контролира „духа на човека” - най-вътрешните отношения, мотиви и цели на всеки човек по земята. Затова Неговите предсказания са безпогрешни. Гледайки на Ерусалим като сцена, приготвена за трето действие на Божествената драма, нека да разделим пророческото виждане, което следва, на девет последователни „сцени”, като всяка от тях представлява фаза от прогресивното откровение. Някои сцени могат частично да се застъпват; между другите може да има значителен интервал от време.

Сцена 1: Реакцията на арабите - „Ето, Аз правя Ерусалим омайна чаша на всичките околни племена; и това ще бъде и за Юда в обсадата против Ерусалим” (12:2). Ето първият непосредствен резултат от образуването на държавата Израел: реакция на насилие от „всички околни племена”, в резултат на което ще има обсада, насочена и към Ерусалим, и към Юда (еврейския народ). Кои са всичките племена около държавата Израел? Ливан, Сирия, Ирак, Йордания, Арабия, Египет.

Явно е, че тази първа фаза на пророчеството е изпълнена. Веднага щом държавата Израел се появи, всички тези народи незабавно й обявиха война и тръгнаха да я унищожат. В продължение на два месеца еврейският Ерусалим бе обсаден и почти принуден да капитулира от глад. На тази обсада висеше съдбата на цялата Юда (еврейският народ в Израел). Ако еврейският Ерусалим беше паднал, държавата Израел никога не би оцеляла.

Сцена 2: Тежкият камък - „В оня ден ще направя Ерусалим отегчителен камък на всичките племена; всички, които се натоварят с него, ще се смажат…” (12:3). Обсегът на пророчеството се разширява. Сега се говори за всичките племена, не само за тези около държавата Израел. Всички народи по земята ще се заемат с проблема на Ерусалим, но никой няма да може да го разреши.

В известен смисъл и това вече се е изпълнило. През 1947-48 г. Великобритания се опита да вдигне камъка, но беше „смазана”. (Колко важно е, че разпадането на Британската империя може да се проследи до точно този момент в историята!). Когато Британия пусна камъка, граф Бернадот от Швеция се опита да се намеси като посредник, но бе убит. След това камъкът бе предаден на ООН (представляващ „всички племена”) и той стана най-заплетеният въпрос в международната политика. Бог издаде предупреждение към всеки народ, всяко правителство, всеки политик, който ще се опита да наложи само човешко разрешение за Ерусалим. Всички, които се опитат да направят това, ще бъдат „смазани”.

Сцена 3: Всички народи против Ерусалим - „…И против него (Ерусалим) ще се съберат всичките народи на света.” (12:3). В момента, когато пиша книгата, това още не се е случило. Но вероятността да се случи съвсем не е далечна. Наистина при наличието на световната криза за нефт, потенциален зародиш за такова вселенско събиране е осигурен - криза, която не би могъл да си представи човек в дните на Захария, дори до изобретяването на двигателя с вътрешно горене през този век. През 1947 г., когато ООН за първи път гласува създаването на държавата Израел, те приеха и резолюция да поставят града Ерусалим под международен контрол. Тази резолюция никога не е била осъществена, но не е и анулирана. Да предположим, че ООН решат да възстановят тази резолюция и да изискат от Израел да им предаде, като на международна власт, контрола на Ерусалим. И да речем, че Израел откаже да направи това. Тогава? Ако ООН съберат международна армия, за да наложат това решение и да се противопоставят на съпротивата на Израел, резултатът ще бъде точно какъвто Захария е предсказал. Разбира се това е само един от възможните начини, по които може да се осъществи тази последна вселенска атака срещу Ерусалим. Промените и комбинациите на международната политика са толкова сложни, че само безкрайната мъдрост на Самия Бог може да предвиди, с абсолютна сигурност, курса, който ще следват събитията. В този момент се спотайва и чака на опашката, за да се появи на сцената, демоничната фигура на лъже-месията. Захария го нарича „безполезния пастир” (11:7). Новозаветните автори го наричат „човекът на греха… синът на погибелта” (ІІ Сол. 2:3); „антихрист” (І Йоан 2:22); „звярът” (Откр. 13:1-4). (Последната дума означава конкретно свиреп, див звяр). Точно толкова трудно е да се предскаже точната роля, която антихрист ще играе в тази фаза на драмата. Човек с уникална интелигентност и лична надареност, той ще се издигне, посредством странни драматични събития, до положение на доминиране в световната политика. С безпрецедентната си способност да манипулира хора и народи, той ще води преговори за някакво споразумение с Израел (виж Дан. 9:27), което ще им помогне да построят национален храм в Ерусалим. Това ще спечели изобилното благоволение в очите на милиони евреи. Всъщност ще бъде достатъчно да накара мнозина от тях да го признаят като техен месия, въпреки че разпознаването му няма да бъде въз основа на Писанията.

Преди да изтече споразумението с Израел, лукавата измама на този антихрист ще стане явна. Нарушавайки думата си, дадена на Израел, той ще поиска сам да заеме мястото си в този храм и да му се поклонят като на бог (виж ІІ Сол. 2:3-4, Откр. 13:4,8). Всеки искрен евреин напълно ще отхвърли това богохулно изискване. За да си отмъсти, антихрист ще се обърне против целия еврейски народ със свирепост, която напълно оправдава титлата „див звяр” и ще използва световното си влияние да повдигне война против държавата Израел и преследване на евреите по всички народи. Без да се опитваме да се взираме във всички коварни действия и измамата на дипломацията на антихрист, ще се придвижим към окончателния резултат, който, както вече видяхме, е изявен ясно: „против Ерусалим ще се съберат всичките народи на света.”

Защитниците на Ерусалим в крайна сметка ще бъдат доведени до ръба на пълна катастрофа: „...градът ще бъде превзет, къщите ще бъдат обрани и жените изнасилвани, и половината от града ще отиде в плен” (14:2). Наистина Израел ще се изправи пред потресаваща катастрофа по цялата земя. Двама от всеки трима евреи в земята ще бъдат убити. Останалата трета, опазена по Божията милост, ще оцелее, за да признае Господ като техен Спасител и Избавител (13:8-9). Това ще отбележи кулминацията на периода, наречен от Еремия „утеснението на Яков” (Ерем. 30:7). Архангел Гавраил казва на Даниил относно този период: „ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало откак народ съществува до онова време” (Дан. 12:1).

И Еремия, и Даниил обаче обещават на Израел окончателно избавление. Еремия казва: „но ще бъде избавен (Яков) от него” (Ерем. 30:7). Гавраил казва на Даниил: „и в онова време твоите люде ще се отърват, всеки, който се намери записан в книгата” (Даниил 12:1). „Записаните в книгата” са тези, които са предузнати и предопределени от Бог, съответстващи на една трета остатък, за които говори Захария.

Сцена 4: Бог се намесва - „Тогава Господ ще излезе и ще воюва против ония народи, както, когато воюва в ден на бой.” (14:3). В този момент ще се случи нещо, което е почти немислимо за съвременния сложно-мислещ човек. Когато всяка надежда за оцеляването на Израел като народ изчезне, Самият Бог ще се намеси. Целта на Неговата намеса ще бъде двойнствена: да донесе осъждение върху народите, които атакуват Ерусалим и да покаже милост на Израел (12:9, 14:3).

Тази намеса на Бог против армиите, които обсаждат Ерусалим, няма да бъде „военна” в обикновения смисъл. Ще бъде свръхестествена язва, която ще повлияе на умовете и телата на атакуващите сили. В крайна сметка те ще се обърнат, в пълно объркване, един срещу друг и ще стигнат до собственото си унищожаване (12:4, 14:12-15). В същото време Господ ще подейства свръхестествено чрез Своя Дух в сърцата на Израел, като им се открие като Този, Когото отхвърлиха и разпнаха: „А на Давидовия дом и на ерусалимските жители ще излея дух на благодат и на моление; и те ще погледнат на Мене, Когото прободоха; и ще плачат за Него, както плаче някой за едничкия си син и ще скърбят горчиво за Него, както скърби някой за първородния си.” (12:10). Резултатът ще бъде време на дълбока скръб и покаяние на всички, които са оцелели в Израел, такива, каквито народът никога не е виждал (12:12-14).

Сцена 5: Царят се явява - „В оня ден нозете Му ще застанат на Елеонския хълм, който е срещу Ерусалим на изток... И Господ мой Бог ще дойде - и всичките свети ангели с Него!” (14:4-5). Явно в този момент намесата на Господ, както против атакуващите народи, така и заради Израел, ще бъде постигната чрез духовна сила. Но в някакъв момент, който не е точно изявен, ще стане най-драматичното събитие в цялата история. Придружен от неизброими множества, от ангели и възкръснали вярващи, Самият Исус ще слезе от небето и нозете Му ще стъпят на Елеонския хълм.

Тогава Бог ще изпълни обещанието, дадено от ангелите на учениците по времето, когато Исус се възнесе към небето: „…Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето” (Деяния 1:11). Той се възнесе в облак и ще слезе в облак. Отиде на Елеонския хълм и ще се върне на Елеонския хълм.

Сцена 6: Земетресение и катаклизъм - „…И Елеонският хълм ще се разцепи през средата си към изток и към запад, така че ще се образува твърде голям дол, като половината от хълма се оттегли към север, и половината му към юг.” (14:4). В резултат на слизането на Господ на Елеонския хълм, ще настъпят огромни геологични промени в цялата област. Земетресение ще разцепи Елеонския хълм на две, като ще раздели северната част (хълма Скопус) от южната част (същинския Елеонски хълм). Целият Ерусалим ще се издигне и изравни и ще стане преобладаващата планинска височина в тази област (14:10). Това е в съгласие с пророчеството, дадено от Исая и от Михей: „В послешните дни хълмът на дома Господен ще се утвърди по-високо от всичките хълмове и ще се издигне над бърдата” (Ис. 2:2, Мих. 4:1). Ще настъпят и метеорологични промени, които ще направят деня, в който тези събития ще се случат, различен от всеки друг ден в земната история: „В оня ден не ще има светлина; блестящите тела ще намалят сиянието си; но ще бъде единствен ден, познат само на Господа - ни ден, ни нощ, а привечер ще има виделина” (14:6-7).

През всичките векове на своята история, Ерусалим никога не е имал достатъчни свои запаси от вода. Но в резултат на тези геологични катаклизми, ще стане за първи път източник на вода. Артезиански извори ще се отворят там и ще потекат като реки на изток и на запад (14:8). На изток ще потече река през долината, която ще се образува от земетресението на Елеонския хълм и ще слезе през Юдейската пустиня към Мъртво море. Тази река ще носи живот и плодородност, където мине. Тя е описана подробно в Езекил 47:1-12.

Сцена 7: „В дома на приятелите Ми”. След личното Му слизане на земята, Господ ще влезе в близко общение с оцелелите в Израел. Той ще им се открие в пълната реалност на Своето човешко естество като техен Пастир, Който положи живота Си за овцете Си (13:7). Виждайки с учудване и страхопочитание белезите на Неговото разпятие, те ще попитат: „Какви са тези рани между мишците ти?” Той ще отговори: „Това са раните, които Ми нанесоха в дома на приятелите Ми” (13:6). Има особена красота в еврейската дума, която тук е преведена „приятелите ми”. Тя не означава „тези, които обичам”, а „тези, които ме обичат”. След две хилядолетия на отчуждение и отхвърляне, Господ уверява Своя народ, че Той вижда любовта в техните сърца към Него.

Сцена 8: Очистване и обновление - „В оня ден ще се отвори извор за Давидовия дом и за ерусалимските жители за грях и за нечистота” (13:1). Освен геологичните промени, ще има период на духовно очистване и обновление за земята и жителите й. Всички форми на идолопоклонство и религиозна измама ще бъдат забранени. След това всеки, който иска да практикува такива неща, ще бъде умъртвен (13:2-5). От тези очистителни процеси Ерусалим ще излезе наистина като „светия град”, не само на име, но в действителност. Дългоочакваното разграничение между свято и нечисто, или между кошер и кошер, няма вече да се отнася за Ерусалим. Всичко в града ще бъде кошер, независимо колко е скромна или почтена употребата му. Както е казано в Захария 14:20-21 „В оня ден и върху звънците на конете ще има надпис: Посветен Господу и самите котли в дома Господен ще бъдат като легените пред олтара. Дори всеки котел в Ерусалим и в Юда ще бъде посветен Господу на Силите… и в оня ден не ще има вече който да търгува в дома на Господа на Силите.” Никой вече няма да може да използва служението в Божия дом за лична печалба.

Последна сцена: Един Цар над цялата земя - „И Господ ще бъде цар върху целия свят; в оня ден Господ ще бъде един и името Му едно” (14:9). Първоначалният модел на теократично управление ще се разпростре над всички народи. От Ерусалим, земния Си център, Христос ще владее като Цар над цялата земя. Следвайки модела на Мелхиседек - царят-свещеник, който управляваше Ерусалим в дните на Авраам (Бит. 14:18-20), Христос ще обедини в Своята Личност двете свещени функции на Цар и Свещеник. Като Цар Христос ще бъде и върховен Съдия. Едно от първите Му действия ще бъде, да събере всички народи пред Себе Си за съд: „А когато дойде Човешкият Син в славата Си и всичките свети ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол. И ще се съберат пред Него всичките народи; и ще ги отлъчи един от други, както овчарят отлъчва овцете от козите; и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите от лявата” (Матей 25:31-33). Ще има един ясен принцип на разделение между народите „овце” и народите „кози” - начинът, по който са се отнасяли към евреите през времето на тяхното гонение при антихрист. На овцете - тези, които са показали милост към евреите през това време, Христос ще каже: „Дойдете вие, благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света… Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мен сте го направили” (Мат. 25:34, 40). На козите - тези, които са отказали да покажат милост към евреите, Христос ще каже: „Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели… Истина ви казвам: Понеже не сте направили това на ни един от тия най-скромните, нито на Мене сте го направили” (Мат. 25: 14, 45).

Народите овце ще бъдат допуснати да заемат мястото си в Христовото Царство; народите кози ще бъдат изхвърлени от него. Христовото Царство, установено по този начин, далеч ще превъзхожда Соломоновото както по мярката на славата си, така и по размера на благословенията си. И с приближаването на финала на великата драма в три действия, ние виждаме всички народи, които са останали на земята, да идват редовно в Ерусалим, за да споделят благословенията на Царството и да се присъединяват към Израел при празнуването на Празника на Шатрите (14:16-21).

Какво означават тези пророчества за нас днес? Относно Старозаветните пророчества за завръщането на Господа, апостол Петър пише на ранните християни: „И така пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори и зорницата изгрее в сърцата ви” (ІІ Петр. 1:19). За невярващите светът наоколо става все по-тъмен. Изправени пред умножаващ се натиск и проблеми, световните лидери безнадеждно търсят трайни разрешения. За вярващия обаче светлината на пророческото откровение като лампа свети по-ярко на фона на околната тъмнина. Петър сравнява резултата от тези пророчества с изгряването на „зорницата” в сърцата ни. Той взема своята метафора от действието на планетата Венера. През определени периоди „зорницата” или „вечерницата” изгрява на източното небе точно преди слънцето да се издигне над хоризонта.

Понякога тази звезда е толкова ярка, че тя практически разпръсва околната тъмнина. Така тя става предшественик на слънцето, като дава увереност на всички, които разбират нейната вест - че слънцето се готви да се появи. Така е и с нас, когато даваме старателно внимание на пророческата истина. Когато зорницата изгрее в сърцата ни и разпръсне околната тъмнина, ще дойде непоклатима увереност: Господ ще се появи скоро. Такъв вид вяра не е мистично бягство от реалността. Напротив, тя е основана на доказан опит. При едно консервативно проучване бихме установили, че повече от половината пророчества на Писанията относно Израел и Ерусалим са вече точно и буквално изпълнени - често пъти обратно на всички човешки изчисления на вероятностите. Само неразумните предразсъдъци биха отхвърлили, без да проверят внимателно тезата, че останалите пророчества ще бъдат изпълнени по същия начин.

Издаването на Британската енциклопедия от 1911 г. съдържа статия от един немски професор на име Ньолдеке върху произношението на еврейския език. В хода на дискусията той напълно отхвърля „възможността една еврейска империя отново да се установи в Средния Изток”. След по-малко от петдесет години, разбира се, точно това, което ученият професор бе отхвърлил като абсурдна възможност, беше установен исторически факт!

Божественият коментар на това е даден от Исая: „(Господ) Който осуетявам знаменията на лъжците и правя да обезумеят чародеите; Който превръщам мъдрите и обръщам знанието им в глупост; Който потвърждавам думата на Своя служител и изпълнявам изявеното от Моите пратеници; Който казвам за Ерусалим: Ще се насели, и за градовете на Юда: Ще се съградят, и Аз ще възстановя разрушеното в него” (Пс. 33:10-11). По същия начин псалмистът Давид казва: „Господ осуетява намеренията на народите; прави безполезни мислите на племената. Намеренията на Господа стоят твърди до века, мислите на сърцето Му из род в род.”

В лицето на цялото неверие и опозиция, планът на Господа за възстановяването на Израел и Ерусалим, ще бъде изпълнен - фаза по фаза - точно, както Той е открил чрез Своите пророци.
ЗА АВТОРА

Дерек Принс е роден в Индия през 1915 г. в британско семейство. Той получава образованието си в две от най-реномираните учебни заведения във Великобритания: колежа Итън и Кеймбриджкия университет. В годините от 1940 до 1949 г става професор по древна и съвременна философия в кралския колеж в Кеймбридж. Изучава еврейски и арамейски в Кеймбриджкия университет, а по-късно и в Еврейския университет в Ерусалим. В първите години на Втората световна война, докато служи в медицинския корпус на британската кралска армия, Дерек Принс преживява среща с Исус Христос, която променя живота му. За нея той пише: „От тази среща си направих две заключения, които никога повече нямах повод да променя: 1) че Исус Христос е жив; 2) че Библията е истинна, актуална, съвременна книга. Тези две заключения промениха радикално и за постоянно целия курс на моя живот.”

В края на войната остава там, където е бил разпределен от британската армия - в Ерусалим. Като се оженва за първата си съпруга, Лидия, става баща на осем осиновени момиченца от нейния детски приют. Заедно те виждат новото образуване на държавата Израел през 1948 г. Лидия умира през 1975 г. За съпругата си Рут, Дерек се оженва през 1978 г.

Надденоминационният и несектантски произход на Дерек Принс отваря вратите за неговото учителско служение за хора от различен расов и религиозен произход. Признат е за един от водещите Библейски тълкуватели на нашето време. Неговата всекидневна радио програма „Днес с Дерек Принс” обхваща повече от половината земно кълбо. Публикувал е повече от четиридесет книги, преведени на над шестдесет чужди езика. На 23 септември 2003 го. Дерек Принс почина на 88-годишна възраст в дома си в Ерусалим. През 2002 г. той каза: „Моето желание е - и вярвам, че това е желанието и на Господ - това служение да продължи делото, което Бог започна чрез мен преди повече от 60 години, докато Исус дойде.”