Нбу, магистърски факултет, департамент „право“ Самостоятелна работа: Ред за унищожаване на брака

Изтегляне 326.32 Kb.

страница	2/2
Дата	09.02.2020
Размер	326.32 Kb.
	#111548

1 2

84309
Свързани:
84309

Увод

Един от начините за прекратяването на брака е неговото унищожаване. Унищожаването на брака, също като развода, е свързано с разкъсване на брачната връзка, което води до прекратяване на имуществените и неимуществени права и задължения на съпрузите, в това им качество за бъдеще време. То е едно от основанията за прекратяване на брака, наред с развода и смъртта на единия от съпрузите съгласно чл. 44, т.2 от Семейния Кодекс¹.

Терминът “унищожаване на брака”, заменя съществуващият до 1985 г. термин “обявяване на недействителност”, поради това, че недействителността създава погрешно впечатление, че се говори за нищожност на брака, каквато не е налице – тази правна фигура не е дефинирана пряко в Семейния Кодекс. Тук става въпрос за унищожаемост, която оставя след себе си всичките последици на един валидно сключен брак.² Институтът на унищожаване на брака е по-близо до институтът на развода, но за разлика от развода, бракът е унищожаем, когато е налице правен порок при сключването му: брачна пречка или липса на дадена материална предпоставка за сключване на действителен брак.

Терминът “унищожаване на брака”

Терминът “унищожаване на брака”, означава способ за прекратяване на брака с конститутивно съдебно решение на основание на определени в закона причини, които са съществували още при неговото сключване. Правото да се иска такова унищожаване е непритезателно и се упражнява преживе от съпрузите.³И докато при един развод по взаимно съгласие и двамата съпрузи имат право да го поискат, при унищожаването на брака решението е само на една от страните, при наличието на съответните предпоставки за това.

Основания за унищожаване на брака

Основанията за унищожаване на брака са изчерпателно изброени в чл.46 СК.

СК Чл. 46. (1) Бракът се унищожава, когато:

при сключването му са били нарушени чл. 6 и 7;
съгласието за брак е било дадено поради заплашване с тежка и предстояща опасност за живота, здравето или честта на сключващия брак или на негови близки.

(2) Никой не може да се позовава на унищожаемостта на брака, докато тя не бъде постановена от съда.
В алинея 2 на чл.46, СК изрично е подчертано, че унищожаем е само този брак, за който съдът се е произнесъл с Решение, че е такъв. Независимо, че притежава явни признаци за нищожност, един брак не става нищожен автоматично, без да е преминал през съдебната процедура за установяване на унищожаемостта и тя да бъде доказана.

Възможно е да имаме едновременно наличие на две и повече основания за унищожаемост. Сключването на брака е осъществяването на правото на всяко лице по чл. 3⁴ от СК, но това право може да бъде упражнено само при едновременно наличие на положителните предпоставки по чл.6⁵ и липса на отрицателните предпоставки по чл.7⁶ от Семейния Кодекс. По същество тези условия са материалноправни изисквания, еднакви за жените и мъжете.

Нарушение на условията за възраст по чл.6

Положително условие за сключване на брака е достигнатата брачна възраст 18 години, чл.6, СК. Когато непълнолетният не е навършил 16 годишна възраст, се прилагат изключенията, посочени в чл.6(2) от СК, а на основание чл.6(4) СК непълнолетния се еманципира и става дееспособен. Когато например имаме брак, сключен от непълнолетен, без да е получил разрешение от Районния съд в съответствеие с изискването на закона (например: получил е разрешение от съда за брак с друго лице), имаме налице унищожаем брак. Бариерата от 16 годишна възраст е само граница, след която е допустимо даването на разрешение от съда, но тя не променя състоянието унищожаемост към нищожност, ако лицето е под нея, напр. 15 години – също както при брак между баща и дъщеря, който не е нищожен, с цел опазване интересите на евентуално родените от кръвосмешението деца, тук пак ще е налице само унищожаемост на брака, но не и нищожност. Такъв би бил и брак на лице, което е на възраст между 14 и 16 години, което е получило разрешение от Районния съд, поради някаква причина. Съображенията за унищожаемост се базират на това, че едно непълнолетно лице не притежава необходимата физическа и духовна зрялост, а сключеният брак не би бил пълноценен, поради това, че непълнолетният не може разумно да оцени сключването му и реалните последици от него.⁷

Легитимирани лица

Легитимирано лице да поиска унищожаване на брак, слючен в нарушение на чл.6, е само непълнолетният съпруг на основание чл.47(1), т.1от СК⁸, когато:

е в срок от 6 месеца от навършване на пълнолетие - като този срок е преклузивен с цел опазване на стабилността и
ако няма деца и съпругата не е бременна - с цел опазване интересите на децата.

Ако и двамата съпрузи са били непълнолетни, всеки един от тях е легитимиран да предяви иск в 6 месечния срок.

Саниране

Санирането е възможно при определени предпоставки, преди бракът да е унищожен.⁹ Унщожаемият, поради липса на пълнолетие, брак се санира:

след като изтече преклузивния срок от 6 месеца от пълнолетието на всяко едно от лицата. Смята се, че засегнатият съпруг вече е придобил зрялост и вече може да прецени сериозността на своята постъпка.
ако съпругата е бременна или има родено дете – прави се в интерес на детето. Ако някой от тези факти е бил налице към момента на сключване на брака, то той е възникнал като саниран или неатакуем – ab initio;
ако подалият иска се откаже от него, поради това, че няма друг легитимиран, който да подаде иск;
ако е отхвърлен иск за развод, на основание чл.322 (4), ГПК.¹⁰

Ако по време на изтичането на преклузивния срок иск не е подаден се счита, че е налице мълчаливо приемане на брака, който вече отговаря на законните условия, а бракът се санира по право.

Нарушение на условията по чл.7 СК

Нарушение на условията, изчерпателно изброени в чл. 7от СК, представлява наличието на една или няколко предпоставки, които са отрицателни пречки за сключването на брак.

СК Чл. 7. (1) Не може да сключи брак лице, което:

1. е свързано с друг брак;

2. е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение;

3. страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако той знае за тези болести.

(2) Не могат да сключат брак помежду си:

1. роднини по права линия;

2. братя и сестри, както и други роднини по съребрена линия до четвърта степен включително;

3. лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия или на братя и сестри.

Двубрачие – чл.7(1), т.1 СК

При двубрачието имаме нарушение на принципа за моногамия, което подлежи на наказателна санкция по силата на чл.179 от Наказателния Кодекс¹¹. Съгласно българското законодателство, не е възможно паралелно съществуване на две валидни брачни връзки. Унищожаемост имаме относно втория по ред брак, защото той е сключен в нарушение на закона и морала. За да имаме двубрачие е необходимо да е налице предходен, валиден и непрекратен брак. За непрекратен се счита и предходния унищожаем брак, такъв при който е в ход процедура по развод, дори когато само се обжалва вината, както и ако съпругът е изчезнал или обявен за отсъстващ. При браковете с международен елемент чести в практиката са случаите на унищожаване на брак поради т.нар. бигамия - сключване на брак, без да е прекратена друга брачна връзка, съществуваща в друга държава.

Легитимирани лица и срок

Легитимирани лица са: всеки от съпрузите, прокурорът и съпругът от първия брак – чл. 47 (1), т.3 СК.¹², като при иск на прокурора, ответници са двамата съпрузи, а при иск на единия съпруг, ответник е другият съпруг. Предявяването на този иск е безсрочно за всички легитимирани лица, а установяването може да бъде поискано от легитимираните лица дори след смъртта съпруга, който е бил в двубрачие – чл.47 (3) СК.

Саниране

На основание чл.47(2)¹³ СК вторият брак се санира, ако първият брак е прекратен на някакво основание. Санирането на вторият брак настъпва безусловно и по право с прекратяването на първия брак и не зависи от други странични фактори. Санирането обаче не отменя наказателната отговорност на двубрачния, само намалява срока на неговото наказание.¹⁴

Пълно запрещение или болест – чл.7 (1), т.2 и т.3 СК

Ако към момента на сключване на брака лицето е било поставено под пълно запрещение или е страдало от болест, определена в закона като брачна пречка, поради това, че създава сериозна опасност за съпруга и бъдещото поколение, то този брак е унищожаем. В случая на болест, поради която лицето е поставено под запрещение имаме проблем с валидността на волята. Бракът, в случай на опасност за здравето на съпруга или поколението, не би могъл да изпълни най-важното си предназначение – да създаде здраво семейство, а ще представлява или мъчително съжителство на нормален човек със слабоумен или пък с някой, който представлява постоянна угроза за съпруга и поколението си. Прекратяването на такъв брак би било и в личен, и в обществен интерес.¹⁵ Болестите, засягащи съгласието са сведени само до тези, които водят до пълно запрещение. Ограничено запретените лица имат пълна брачна дееспособност и могат да сключат брак лично и без съдебно разрешение, поради това тези бракове не са унищожаеми на това основание.

Легитимирани лица и срокове

Легитимирани лица са: всеки от съпрузите и прокурорът.¹⁶ При иск на прокурора ответници са двамата съпрузи, при иска на някой от съпрузите, ответник е другия съпруг. Срокът за предявяване на иск от страна на болния или запретен съпруг е преклузивен и е 6 месеца след оздравяването или отмяната на запрещението. За другия съпруг и прокурора срокът също е преклузивен, но е до оздравяването или отмяната на запрещението.

Саниране

Санирането настъпва по право. При нарушение по чл.7 (1), т.2 СК – душевна болест и слабоумие, на основание чл. 47 (5)¹⁷ СК бракът се санира, ако болният съпруг е оздравял. Бракът се санира и в случаите по чл.7 (1), т.3 СК:

когато е налице болест заплашваща здравето на другия съпруг – ако другият съпруг е болен от същата болест;
когато заплахата е за поколението - ако се установи за някой от съпрузите, че е стерилен или са твърде възрастни за да създадат поколение.¹⁸

Брак между роднини и брак между осиновител и осиновен

- чл.7 (2), т.1, т.2 и т.3 СК

Съображенията за унищожаемост съвпадат с причините за забраната за сключване на брак между близки роднини – те могат да са биологични, нравствени или и двете. Бракът между близки роднини крие опасност от израждане на поколението и е недопустим от гледна точка на съвременния морал, който не толерира кръвосмешението и инцеста. Наказателният Кодекс третира този род връзки като престъпление съгласно чл.154 НК.¹⁹ Бракът е унищожаем дори, когато съпрузите не са подозирали за своята родствена връзка. Няма значение дали родството е брачно или извънбрачно, както и дали е пълнокръвно или непълнокръвно, тук важна е степента на родство. Не могат да сключат брак помежду си:

1. роднини по права линия;

2. братя и сестри, както и други роднини по съребрена линия до четвърта

степен включително;

3. лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия или на братя и сестри.

При т.3, родството запазва значението си на брачна пречка в случаите и на пълно осиновяване, и на непълното осиновяване. Причината тук е само морална. Не съществува забрана за брак между доведени и заварени деца, защото там кръвна връзка няма, а връзката е само по сватовство от втора степен.²⁰

Легитимирани лица и срокове

Легитимирани лица са: всеки от съпрузите и прокурорът.²¹ При иск на прокурора ответници са двамата съпрузи, при иска на някой от съпрузите, ответник е другия съпруг. Тук иск може да се предяви безсрочно.

Саниране

В случаите на нарушение при кръвно родство саниране е невъзможно. Кръвната връзка няма как да отпадне. При случаите на осиновяване обаче, бракът се санира, когато осиновяването се прекрати.

Заплашване с опасност – чл.46 (1), т.2 СК

Основанието за унощожаемост на брак, сключен под заплаха се дължи на порока на волята за встъпване в брак и се съдържа в:

СК чл. 46. (1) Бракът се унищожава, когато:

2. съгласието за брак е било дадено поради заплашване с тежка и предстояща опасност за живота, здравето или честта на сключващия брак или на негови близки.

По закон бракът е доброволен съюз между мъж и жена, сключен при взаимно, свободно и изрично съгласие ²², а в този случай нямаме доброволност и свободно изразена воля. “Заплахата” като правен термин, означава психическо мотивирано насилие, което няма нужда да е абсолютно физическо насилие. За него има квалификация и в НК, чл.177, където се говори за скланяне по насилствен начин, а деянието се наказва с лишаване от свобода от 3 години.²³ За да бъде основание за унищожаемост заплахата трябва да отговаря на определени в закона особености:

встъпващият в брак трябва да е заплашен с “тежка и предстояща опасност”- тежка, означава опасността да е осезателна, допустима, релиразируема и възможна. Тя трябва да е осъществима непосредствено, а не след време;
опасността да се отнася до живота, здравето или честта на заплашвания или негови близки - заплахата трябва да е реална и да не е заплаха за имуществото, а наистина за живота и здравето, като това се доказва в съда. Понятието “близки” също се доказва и не означава само непосредствен кръг, докстатъчно е да са в такива тесни и близки връзки със заплашеното лице, че страхът за техния живот да може да го принуди да встъпи в брак;
трябва да има причинна връзка между заплашването и сключването на съответния брак – съгласието за брак трябва да е дадено точно поради конкретното заплашване.

В случая няма значение дали заплашващият е бил бъдещия съпруг или трето лице, дали е знаел за заплашването бъдещият съпруг или не. Няма значение и дали заплашващият е бил решен да го реализира, достатъчно е това, че създаденият страх е бил мотив за сключване на брака.

Легитимирани лица и срокове

Легитимирано лице е само засегнатият съпруг, другият съпруг и прокурорът не са овластени.²⁴ Срокът е преклузивен и е до една година от сключването на брака.

Саниране

Бракът се санира с изтичането на срока за подаване на иск. Приема се, че след този срок заплашването вече не е мотив за съжителство, а съжителството вече е доброволно. Бракът се санира и при отхвърлен иск за развод по чл.322(4) ГПК, както и при отказ от него, защото няма друг легитимиран.²⁵

Грешка и измама

Грешката и измамата не са причина за унищожаемост на брака. Хипотезата грешка в акта т.е. лицето да не разбере, че дава съгласие за брак, е нереална, за здрав човек с нормални възприятия. Хипотезата грешка в лицето – някой да всъпва в брак с някого, мислейки го за друг, може да има два аспекта: грешка в идентичността и грешка в качествата на човека, но и двете не са основания за унищожаемост на брака, поради нереалност на хипотезите. Измамата пък е факторът, който би довел до грешка в акта или грешка в лицето.

Действие на унищожаването на брака

Действието на унищожаването на брака е само занапред (ex nunc)²⁶ на основание чл. 48(1), СК. Разпоредбите относно последиците на развода за личните и имуществените отношения между съпрузите, както и за отношенията между тях и децата се прилагат съответно и при унищожаване на брака.

Недобросъвестността при унищожаването на брака има значението на вината при развода - за предоставяне на семейното жилище, за наследяване на починалия съпруг, за родителските права, за правото наследниците му да продължат делото за обявяване на нищожност на брака след неговата смърт, за разноските по делото.

Вътрешен ход на производството. Особености. Компетентен орган

Унищожаването на брака започва с предявяване на иск пред компетентния районен съд. То не може да се постигне по взаимно съгласие, а трябва да се докаже. Никой не може да се позовава на унищожаемостта на брака, докато тя не бъде постановена от съда.

Исковете за фамилното име, упражняването на родителските права, издръжката, ползването на семейното жилище и личните отношения се съединяват.²⁷ На основание чл.323 от ГПК, всяка от страните може да поиска определяне на привременни мерки.²⁸ По въпросите, касаещи непълнолетните деца от брака, съдът се произнася служебно.

Поради спецификата на семейните отношения и строго личния им характер законът е ограничил лицата, които могат да предявяват брачни искове - това поначало са само страните по брачното правоотношение. Иск за унищожаване на брака може да се предяви само от съпрузите, а в някои случаи и от прокурора, а в случая на двубрачие и от съпруга от предходния брак, като чл. 47 (3)²⁹ от СК предвижда, че след смъртта на съпруга в двубрачие, само другият съпруг, включително и от предходния брак или прокурорът могат да предявят иск за установяване на наличието на основанието за унищожаване, но не и наследниците на страните. Те биха могли само да продължат вече започнатия от някой от съпрузите процес съгласно чл. 327 от ГПК, но не и да го инициират.³⁰ Същата логика е приложима и при иска за съществуване или несъществуване на брачната връзка - той може да се предяви само от страна по тази връзка срещу другата страна, но не и от наследниците на страната по брачното правоотношение или срещу нейните наследници. Правно признатият интерес на наследниците на субектите на брачното правоотношение е свързан единствено с определяне на кръга на наследниците на съпрузите и техните квоти в наследството, а не на брачен иск за съществуването или несъществуването на брачно правоотношение. При смърт на ответник, делото може да се продължи от наследниците, ако ищецът е недобросъвестния съпруг.³¹

Съдебна практика - продължаване на делото за унищожаване на брака от наследниците на починалия ответник

Съгласно чл. 268 от ГПК³² при смърт на ответника продължаването на делото от неговите наследници е възможно само ако предявеният иск е във връзка с чл. 13³³ и чл. 131, ал. 2³⁴ от СК и ищецът е недобросъвестна страна при сключване на брака.

Продължаване на дело за развод от наследниците на починалия ответник е недопустимо, поради което при смърт на ответника делото за развод се прекратява (Определение No 29 от 6.III.1978 г. на II г. о. на ВСⁱ), а ако има постановено, но невлязло в сила решение същото следва да се обезсили (Определение No 233/26.XI.1969 г. на II г. о. на ВСⁱⁱ Определение No 45/10.III.1965 г. на II г. о. на ВСⁱⁱⁱ).

Според Тълкувателно решение No 74/10.ХI.1980 г. на ОСГК на ВС^iv продължаването на делото е допустимо и когато искът е предявен от прокурора против двамата съпрузи (решението коментира конкретно хипотезата на предявяване на иск с основание чл. 13, ал. 1, т. 2 от СК). В този случай право да искат продължаване на делото имат наследниците на преживелия добросъвестен съпруг. В решението се посочва, че в този случай чл. 268 от ГПК следва да се тълкува "в смисъл, че изразът "ищецът е недобросъвестна страна" се отнася само за предявен от един от съпрузите иск и че по аналогия недобросъвестността на преживелия съпруг при иск, предявен от прокурора, следва да се санкционира еднакво, както в случаите, при които искът е предявен от съпруг". Особеното в този случай е това, че и наследниците, и преживелият недобросъвестен ищец имат по делото ролята на ответници.

Използвани източници

Семеен Кодекс Обн., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г., посл изм., бр. 74 от 20.09.2016 г., в сила от 1.01.2018 г., доп., бр. 103 от 28.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г.
Граждански Процесуален Кодекс Обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г., с посл. изм. и доп. бр. 96 от 1.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г., изм. и доп., бр. 102 от 22.12.2017 г., в сила от 22.12.2017 г.
Наказателен Кодекс Обн., ДВ, бр. 26 от 2.04.1968 г., в сила от 1.05.1968 г., с посл. изм. и доп., бр. 101 от 19.12.2017 г.
Ненова, Л. Семейно право, Книга първа, Софи-Р, 2009
Марков, М. Семейно и наследствено право, Сиби 2014
Граждански Процесуален Кодекс (отм.) Обн., Изв., бр. 12 от 8.02.1952 г., отм., бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.
Семеен Кодекс (отм.) Обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г.
Съдебна практика :

Определение No 29 от 6.III.1978 г. на II г. о. на ВС
Определение No 233/26.XI.1969 г. на II г. о. на ВС;
Определение No 45/10.III.1965 г. на II г. о. на ВС
Тълкувателно решение No 74/10.ХI.1980 г. на ОСГК на ВС

Съдържание

Увод 2

I.Терминът “унищожаване на брака” 2

II.Основания за унищожаване на брака 2

III.Нарушение на условията за възраст по чл.6 3

Легитимирани лица 4

Саниране 4

IV.Нарушение на условията по чл.7 СК 5

1.Двубрачие – чл.7(1), т.1 СК 5

Легитимирани лица и срок 6

Саниране 6

2.Пълно запрещение или болест – чл.7 (1), т.2 и т.3 СК 7

Легитимирани лица и срокове 7

Саниране 7

3.Брак между роднини и брак между осиновител и осиновен 8

- чл.7 (2), т.1, т.2 и т.3 СК 8

Легитимирани лица и срокове 9

Саниране 9

4.Заплашване с опасност – чл.46 (1), т.2 СК 9

Легитимирани лица и срокове 10

Саниране 10

5.Грешка и измама 11

V.Действие на унищожаването на брака 11

VI.Вътрешен ход на производството. Особености. Компетентен орган 11

VII.Съдебна практика - продължаване на делото за унищожаване на брака от наследниците на починалия ответник 13

VIII.Използвани източници 15

IX.Съдържание 16

1 СК, Чл. 44. Бракът се прекратява:1. със смъртта на единия от съпрузите;

2. с унищожаването на брака;

3. с развод.

2 Ненова, Л. Семейно право, Книга първа, Софи-Р, 2009, стр.425

3 Марков, М. Семейно и наследствено право, Сиби 2014,стр.74

4 СК Чл. 3. Всяко лице има право да сключи брак и да има семейство при условията, определени от този кодекс.

5 СК Чл. 6. (1) Брак може да сключи лице, навършило осемнадесет години.(2) По изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице, навършило шестнадесет години, с разрешение на районния съдия по постоянния адрес на лицето. Ако и двамата встъпващи в брак са непълнолетни и имат различен постоянен адрес, разрешението се дава от районния съдия по адреса на единия от встъпващите в брак по техен избор.

(3) Районният съдия изслушва двамата встъпващи в брак, родителите или попечителя на непълнолетния. Мнението на пълнолетния встъпващ в брак, на родителите или на попечителя може да бъде дадено и в писмена форма с нотариално заверен подпис.

(4) С встъпването в брак непълнолетният става дееспособен, но може да се разпорежда с недвижим имот само с разрешение на районния съдия по постоянния адрес на непълнолетния.

6 СК Чл. 7. (1) Не може да сключи брак лице, което:1. е свързано с друг брак;

2. е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение;

3. страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако той знае за тези болести.

(2) Не могат да сключат брак помежду си:

1. роднини по права линия;

2. братя и сестри, както и други роднини по съребрена линия до четвърта степен включително;

3. лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия или на братя и сестри.

7 Ненова, Л. Семейно право, Книга първа, Софи-Р, 2009, стр.441

8 СК Чл. 47. (1) Иск за унищожаване на брака може да се предяви:1. при нарушаване на чл. 6 - от непълнолетния съпруг, не по-късно от 6 месеца от навършване на пълнолетието, ако няма деца от брака и съпругата не е бременна;

9 Марков, М. Семейно и наследствено право, Сиби 2014,стр.74

10 ГПК, Чл. 322. (4) Не може да се предяви иск за унищожаване на брака поради нарушаване на условията за възраст по чл. 12 и поради заплашване по чл. 96, ал. 1, т. 2 от Семейния кодекс, след като искът за развод бъде отхвърлен.

11 НК, Чл. 179. (1) Който при наличност на законен брак сключи друг, се наказва за многобрачие с лишаване от свобода до три години.(2) Същото наказание се налага и на онзи, който сключи брак с лице, за което знае, че се намира в законен брак.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.) Ако първият брак бъде обявен за недействителен или бъде прекратен на друго основание, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.

12 СК Чл. 47. (1) Иск за унищожаване на брака може да се предяви:3. в случая по чл. 7, ал. 1, т. 1 - от всеки от съпрузите, от прокурора и от съпруга от първия брак;

13 СК Чл. 47. (2) При двубрачие бракът не може да бъде унищожен, ако по-рано сключеният брак е прекратен.(3) Когато бракът е сключен в нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 1, съпругът от първия брак, съпругът от унищожаемия брак, както и прокурорът могат да поискат да се установи наличието на основанието за унищожаване на брака и след смъртта на съпруга, който е бил в двубрачие.

14 НК, Чл. 179. (3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.) Ако първият брак бъде обявен за недействителен или бъде прекратен на друго основание, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.

15 Ненова, Л. Семейно право, Книга първа, Софи-Р, 2009, стр.451

16 СК Чл. 47. (1) Иск за унищожаване на брака може да се предяви:4. в случаите по чл. 7, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2 - от всеки от съпрузите и от прокурора.

(4) При нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 2 искът може да се предяви от болния или запретен съпруг не по-късно от 6 месеца от оздравяването или от отменянето на запрещението, а от другия съпруг или от прокурора - до оздравяването или отменянето на запрещението.

17 СК Чл. 47. (5) При нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 3 бракът не може да бъде унищожен, ако болният съпруг е оздравял.

18 Марков, М. Семейно и наследствено право, Сиби 2014,стр.77

19 НК Чл. 154. Съвъкупление между възходящи и низходящи, между братя и сестри и между осиновители и осиновени се наказва с лишаване от свобода до три години.

20 СК Чл. 76. (1) Роднините на единия съпруг са роднини по сватовство както на другия съпруг, така и на неговите роднини.(2) В линията и в степента, в които едно лице е роднина на единия съпруг, то е роднина по сватовство на другия съпруг.

(3) Степента на родството по сватовство между роднините на единия съпруг и роднините на другия съпруг се определя, като се съберат степените на родство между единия съпруг и неговите роднини и другия съпруг и неговите роднини.

(4) Съпругите на двама братя или съпрузите на две сестри са роднини по сватовство от втора степен.

(5) Родството по сватовство има правно значение само в предвидените от закона случаи.

(6) Родството по сватовство се прекратява с прекратяването на брака.

21 СК Чл. 47. (1) Иск за унищожаване на брака може да се предяви:4. в случаите по чл. 7, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2 - от всеки от съпрузите и от прокурора.

22 СК Чл. 5. Бракът се сключва по взаимно, свободно и изрично съгласие на мъж и жена, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданското състояние.

23 НК Чл. 177. (1) Който склони някого по насилствен начин да встъпи в брак и поради това бракът бъде обявен за недействителен, се наказва с лишаване от свобода до три години.(2) Който отвлече лице от женски пол с цел да го принуди да встъпи в брак, се наказва с лишаване от свобода до три години, а ако пострадалата е непълнолетна, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

24 СК Чл. 47. (1) Иск за унищожаване на брака може да се предяви:2. в случая по чл. 46, ал. 1, т. 2 - от заплашения съпруг, не по-късно от една година от сключването на брака;

25 ГПК Чл. 322. (4) Не може да се предяви иск за унищожаване на брака поради нарушаване на условията за възраст по чл. 12 и поради заплашване по чл. 96, ал. 1, т. 2 от Семейния кодекс, след като искът за развод бъде отхвърлен.

26 СК Чл. 48. (1) Унищожаването на брака има действие за в бъдеще.(2) Предположението за бащинство по чл. 61 важи и за заченатите или родените по време на унищожения брак деца.

(3) Разпоредбите относно последиците на развода за личните и имуществените отношения между съпрузите, както и за отношенията между тях и децата се прилагат съответно и при унищожаване на брака. Недобросъвестността при унищожаване на брака има значението на вината при развода.

27 Марков, М. Семейно и наследствено право, Сиби 2014,стр.78

28 ГПК Чл. 323. (1) По молба на всяка от страните съдът, пред който е предявен искът за развод или за унищожаване на брака, определя привременни мерки относно издръжката, семейното жилище и ползването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка.(2) По тази молба съдът се произнася в заседанието, в което е отправена молбата, освен ако не се налага да се събират допълнителни доказателства. В този случай ново заседание се насрочва в двуседмичен срок.

(3) Определението по ал. 1 не подлежи на обжалване, но то може да бъде изменяно от същия съд.

29 СК Чл. 47. (3) Когато бракът е сключен в нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 1, съпругът от първия брак, съпругът от унищожаемия брак, както и прокурорът могат да поискат да се установи наличието на основанието за унищожаване на брака и след смъртта на съпруга, който е бил в двубрачие.

30 ГПК Чл. 327. (1) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 1.10.2009 г.) Когато съпругът - ищец, умре и искът за развод се основава на вината на преживелия го съпруг, съдът дава двуседмичен срок на призованите към наследяване низходящи или родители да заявят дали желаят да продължат делото. Това правило се прилага и при иск за унищожаване на брака, ако преживелият съпруг е бил недобросъвестен.(2) Ако в дадения срок никой не заяви, че желае да продължи делото, то се прекратява. Делото се прекратява и ако искът за развод не се основава на вината на преживелия съпруг или ако той при иск за унищожаване на брака е бил добросъвестен.

(3) При продължаване на делото съдът се произнася само по посоченото от починалия съпруг като основание за прекратяване на брака виновно поведение на преживелия.

31 ГПК Чл. 328. При смърт на ответника продължаването на делото от лицата по чл. 327 е възможно, ако предявеният иск е във връзка с чл. 13 от Семейния кодекс и ищецът е недобросъвестна страна при сключване на брака.

32 ГПК отм. Чл. 268. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., ДВ, бр. 23 от 1968 г., бр. 41 от 1985 г.) При смърт на ответника продължаването на делото от неговите наследници е възможно само ако предявеният иск е във връзка с чл. 13 и 131, ал. 2 от Семейния кодекс и ищецът е недобросъвестна страна при сключване на брака.

33 СК ‘85 отм. Чл. 13. (1) Не може да сключи брак лице:1. което е свързано с друг брак;

2. което е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение;

3. което страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако болестта е опасна само за другия съпруг и той знае за нея.

(2) Не могат да сключват брак помежду си:

1. роднини по права линия;

2. братя и сестри, техните деца и други роднини по съребрена линия до четвърта степен включително;

3. лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия и на братя и сестри.

34 СК ‘85отм. Чл. 131. (2) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) За чуждия гражданин, който сключва брак с български гражданин пред длъжностно лице по гражданското състояние в Република България или пред български дипломатически или консулски представител в чужбина, или пред капитан на български кораб в открито море, условията за сключване на брак се определят по неговия отечествен закон, като разпоредбите на чл. 13 на този кодекс са задължителни..

i Определение № 29 от 6.III.1978 г. по гр. д. № 11/78 г., II г. о.С решение № 481 от 5.Х.1977 г. по гр. д. № 603/77 г. С. окръжен съд е прекратил сключения между страните брак поради дълбокото му и непоправимо разстройство, настъпило по вина на жената. Решението изцяло е било обжалвано от ответницата. След обжалването на решението жалбоподателката е починала, видно от представения по делото заверен препис от акт за смърт от 3.ХII.1977 г. С молба от 27.I.1978 г. се иска спиране на производството по настоящото дело съгласно чл. 182, буква "б" ГПК. ВС на НРБ, като взе предвид изложеното, намира, че молбата за спиране производството следва да се остави без уважение, а делото да се прекрати и обжалваното решение да се обезсили по следните съображения: Със смъртта на една от страните по брачния процес за развод автоматически бракът се прекратява по силата на чл. 15, буква "а" СК. При това положение е постигната преследваната цел от брачния процес за развод и производството става безпредметно. Вън от това постановеното и още невлязло в сила решение на окръжния съд за развод също не може да произвежда каквито и да било права и задължения нито за преживелия съпруг, нито за наследниците на починалия и следва да бъде обезсилено. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 268 ГПК, когато почине ответната страна в брачния процес за развод. Ако почине ищецът, който е искал бракът да бъде прекратен поради дълбокото му и непоправимо разстройство, настъпило по вина на ответната страна, тогава съгласно разпоредбите на чл. 25 СК във връзка с чл. 267 ГПК делото можеше да продължи, ако наследниците на починалия ищец заявят в законния двуседмичен срок, че желаят да продължат делото. Но и в такъв случай производството по брачния иск за развод се прекратява, а се открива ново производство по обикновен установителен иск, с който се цели да се установи, че наистина бракът е бил дълбоко и непоправимо разстроен приживе на ищеца и че вина за настъпването на това разстройство има преживелият ответник. Производството по брачния иск се прекратява, когато почине една коя да е страна по брачното правоотношение, тъй като в брачния процес е недопустимо нито доброволното, нито законното процесуално правоприемство - наследниците на починалата страна в брачния процес за развод не могат, както разпорежда чл. 120 ГПК в обикновения граждански процес, да заместят своите наследодатели в образуваното процесуално правоотношение, тъй като те не могат да наследят брачното материално правоотношение, което е строго лично на съпрузите. Щом като една от страните в брачния процес за развод почине, то се погасява не само процесуалното, но и материалното правоотношение между съпрузите и няма място за спиране на производството по делото. Производството по едно дело се спира, когато същото може да се възобнови, след като се отстранят причините за спирането му - напр. когато се съберат сведения за наследниците на починалата страна и същите се конституират като страна по делото. Предвид на изложеното и в настоящия случай наследниците на жалбоподателката не могат да я заместят и затова не може да се иска спиране на производството по делото, а същото следва да се прекрати и обжалваното, още невлязло в сила до смъртта на ответницата решение на окръжния съд да се обезсили, тъй като е отпаднала надлежна страна в процеса и със смъртта й е постигната целта на брачния процес за развод.

ii Определение № 233 от 26.ХI.1969 г. по гр. д. № 1781/69 г., II г. о.Чл. 10 СК Чл. 9 СК Чл. 91, ал. 2 СК

Искът е по чл. 21 СК. Основанието е дълбоко разстройство на брака. В исковата молба не са изложени обстоятелствата във връзка с чл. 9, 10 и 91, ал. 2 СК. По иска на А. И. А., гр. Х., е постановено решение за прекратяване на брака, а това решение е обжалвано в срок от ответницата. Делото по жалбата на ответницата е образувано на 26 юни 1969 г., а тя е починала на 10 юли 1969 г. При това положение и съгласно чл. 268 ГПК следва висящото дело да се прекрати, а издаденото решение да се обезсили. Неправилно делото е отлагано за призоваване ответника по жалбата и наследниците на починалата жалбоподателка. Ищецът по иска А. И., гр. Х., няма правен интерес да продължи иска: с факта на смъртта на съпругата му бракът е прекратен по силата на закона (чл. 15, б. "а" СК). Прекратява се и процесуалното правоотношение по иска за развод, който е строго личен, може да се води само между съпрузи. Ищецът не може да води иск срещу лица в извънбрачно отношение. Наследниците на ответницата не могат да продължат делото поради липса на процесуална възможност за това. Наследниците на ответника могат да искат продължаване на делото само ако предявеният иск е във връзка с чл. 9, 10 и 91, ал. 2 СК, т. е. във връзка с двубрачие, сключен брак при душевна болест, слабоумие, пълно запрещение, болест по б. "в" на чл. 9 или са сключили брак лица въпреки запретите на чл. 10 СК, отнасящи се за съпрузи български граждани или пък единият от тях е чужд гражданин. Тъй като основанието на иска няма връзка с такива обстоятелства, производството по иска следва да се прекрати. Когато почине ответникът, искът за развод с основание дълбоко разстройство се прекратява без оглед на вината.

iii Определение № 45 от 10.III.1965 г. по гр. д. № 632/65 г., II г. о.Чл. 268 ГПК

Ответникът по бракоразводното дело е починал след постановяване на решението на градския съд, но преди същото да влезе в сила, т. е. при висящ бракоразводен процес. В такъв случай бракът се прекратява поради смърт на един от съпрузите, а не поради развод. Висящият бракоразводен иск става безпредметен и съгласно особената процесуална норма - чл. 268 ГПК (по аргумент от противното), делото следва да бъде прекратено и постановеното решение обезсилено, защото не може да има решение за бракоразвод, след като бракът поради естествена причина е престанал да съществува. Щом като бракът е прекратен поради смъртта на ответника, преди да е подадена жалба, прекратяването на бракоразводното дело и обезсилването на решението следва да стане от съда, който го е постановил по силата на посочената по-горе специална норма - чл. 268 ГПК. Тук общото правило на чл. 192 не намира приложение, пък и в тези случаи няма процесуална възможност второинстанционният съд да се занимае направо с въпроса за прекратяване на делото и обезсилване на решението, защото то не може да продължи. Той може само да проконтролира правилността на прекратяването по реда на частното обжалване - чл. 213 и следващите ГПК.

iv Тълкувателно решение № 74 от 10.XI.1980 г., ОСГК, докладчик Христо ГеоргиевЧл. 267 ГПК Чл. 268 ГПК Чл. 46 ЗНА Чл. 13, ал. 1 СК ОТ 1985 Г Чл. 13, ал. 1, т. 1 СК ОТ 1985 Г Чл. 13, ал. 1, т. 2 СК ОТ 1985 Г Чл. 13, ал. 2 СК ОТ 1985 Г Чл. 18 СК Чл. 18, б. в СК Чл. 18, б. г СК Чл. 18, ал. 1, б. г СК Чл. 18, ал. 2 СК Чл. 20 СК Чл. 25 СК Чл. 97 СК ОТ 1985 Г Чл. 97, ал. 1, т. 3 СК ОТ 1985 Г Чл. 97, ал. 1, т. 4 СК ОТ 1985 Г

Председателят на Върховния съд предлага да се издаде тълкувателно решение съгласно чл. 212 ГПК по въпроса: как трябва да се тълкува и прилага чл. 268 ГПК*(1) в случаите на предявен от прокурора иск за обявяване на брака за недействителен поради нарушение на чл. 9, б. "б", втора алтернатива СК*(2), ако един от съпрузите страда от душевна болест и слабоумие, което е основание за поставяне под пълно запрещение - иск по чл. 18, ал. 1, б. "г" и ал. 2 СК*(3), и в течение на производството настъпи смърт на един от съпрузите-ответници. Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд разгледа и обсъди предложението, съображенията на Министерството на правосъдието, Главна прокуратура и другите участвали лица и за да се произнесе, взе предвид: В чл. 20 СК*(4) е установено правилото да се прилагат разпоредбите на чл. 25 СК*(5) "съответно при обявяване на брака за недействителен". Текстът на чл. 25 СК*(5) съдържа генерална забрана: наследниците нямат право да предявяват иск за прекратяване на брака с развод. По силата на чл. 20 СК*(4) тази забрана се разпростира и към правото да се иска прекратяване на брака чрез обявяването му за недействителен (чл. 15, б. "б" СК*(6)). По изключение наследниците на починал съпруг могат да продължат предявен вече приживе на починалия иск за прекратяване на брак по правилата на чл. 267 и 268 ГПК*(1). Съгласно чл. 268 ГПК*(1) - редакцията му след изменението през 1968 г. (ДВ, бр. 23/68 г.), във всички случаи при смърт на ответника брачният иск за развод се прекратява, а при смърт на ответника продължаването на делото по иск за недействителност на брака от неговите наследници е възможно само ако предявеният иск е във връзка с чл. 9*(7), 10*(8) и 91, ал. 2 СК*(9) и ако ищецът е недобросъвестна страна "и при сключване на брака". Като се сравнят разрешенията, които дават текстовете на чл. 267 и 268 ГПК*(1) във връзка с продължения брачен иск за развод и този за обявяване на брака за недействителен, продълженият иск за развод е допустим само при смърт на ищеца, и то ако искът се основава на вината на ответника, а искът за обявяване на недействителност на брака по различен начин третира ответника, смъртта му и недобросъвестността. Преди всичко ответник по този иск може да бъде и добросъвестният, и недобросъвестният при и след сключване на брака. На второ място, основание за продължен иск за недействителност на брака е както смъртта на ищеца, когато ответникът е недобросъвестен, така и смъртта на ответника, когато е недобросъвестна страна и при сключване на брака. Продължен иск при смърт на ответника, когато ищецът е недобросъвестен, е изключение от правилото, че със смъртта на ответника при брачен иск делото се прекратява. Изключението е допустимо само ако този иск е във връзка с чл. 9*(7), 10*(8) и 91, ал. 2 СК*(9). Поставеният за разглеждане въпрос обхваща една от хипотезите на изключението - когато искът има основанието си във факта, че един от съпрузите страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под запрещение. Когато искът по чл. 18 СК*(10), във връзка с чл. 9, б. "б", втора алтернатива СК*(2) е предявен от един от съпрузите и почине ответникът, в практиката на съдилищата няма различия и затруднение. Щом ищецът е недобросъвестна страна и при сключване на брака, наследниците на починалия ответник могат да се легитимират като страна с право да продължи иска. Тъй като този иск - за обявяване на брака за недействителен поради душевна болест или слабоумие на единия съпруг, които факти са основание за постановяване под запрещение - може да се предяви и от прокурора, практиката среща особени затруднения по въпроса доколко и как наследниците на починалия съпруг ще се явят легитимирани да продължат иска, щом като при така предявен иск от прокурора и двамата съпрузи са с процесуалното положение на ответници. Формално наследниците могат да продължат иска, но защото липсва процесуалната фигура "ищец", те са лишени от право да се ползват от чл. 20 СК*(4) относно правното значение на недобросъвестността, т.е. не могат да изключат от наследството недобросъвестния преживял съпруг, какъвто в болшинството случаи е здравият съпруг. Затруднението идва от различното тълкуване (и изискване) на понятието "ищец" по чл. 268 ГПК*(1), както и от особеното положение на прокурора и на съпрузите като страни при предявен от прокурора такъв иск. Прокурорът предявява иска по изрично овластяване от СК, и то за държавата, която е страна. Освен това прокурорът в такъв случай действува не само в обществен интерес, а в защита и по съображения за обществен ред. Както при иска за недействителност на брака по чл. 18, б. "в" СК*(11), във връзка с чл. 9, б. "а" СК*(12) прокурорът защищава еднобрачието не като самоцел, а целия кръг от отношения и права на засегнатите от налагащото се обявяване на недействителността на брака, така и по чл. 18, б. "г" СК*(3), във връзка с чл. 9, б. "б", втора алтернатива СК*(2) прокурорът защищава брака, обезпечаващ здрава наследственост на поколението. С тази защита се защищава целият кръг от отношения и права на лицата, за които ще настъпят последиците по чл. 27 СК*(13) с обявяването на брака за недействителен. Очевидно е, че по принцип защитните права на засегнатите лица от семейния кръг при недобросъвестност на преживелия съпруг съдържат съображения за обществен ред по аналогия по чл. 46 ЗНА. Това е така, защото семейството е основна клетка на обществото, едно от предназначенията на което е да осъществява възпроизводството на хората чрез здрави и необременени с недъзи поколения. Правилно и законосъобразно е от такова гледище да се счете по аналогия, че и тогава, когато прокурорът е предявил иска по чл. 18, б. "г"*(3) във връзка с чл. 9, б. "б", втора алтернатива СК*(2) спрямо преживелия недобросъвестен съпруг, при смърт на другия съпруг (болния) да настъпят последиците по чл. 25 - 27 СК*(14). При това положение следва да се изтълкува чл. 268 ГПК*(1) в смисъл, че изразът "ищецът е недобросъвестна страна" се отнася само за предявен от един от съпрузите иск и че по аналогия (чл. 46 ЗНА) недобросъвестността на преживелия съпруг при иск, предявен от прокурора, следва да се санкционира еднакво както в случаите, при които искът е предявен от съпруг. *(1) Срв. изменените текстове (ДВ, бр. 41/85 г.). *(2) Член 13, ал. 1, т. 2 СК от 1985 г. *(3) Член 97, ал. 1, т. 4 СК от 1985 г. *(4) Срв. чл. 98 СК от 1985 г. *(5) Член 25 СК от 1985 г. *(6) Член 94, т. 2 СК от 1985 г. *(7) Член 13, ал. 1 СК от 1985 г. *(8) Член 13, ал. 2 СК от 1985 г. *(9) Член 131, ал. 2 СК от 1985 г. *(10) Член 97 СК от 1985 г. *(11) Член 97, ал. 1, т. 3 СК от 1985 г. *(12) Член 13, ал. 1, т. 1 СК от 1985 г. *(13) Член 104 СК от 1985 г. *(14) Член 102 - 104 СК от 1985 г.

Изтегляне 326.32 Kb.

Сподели с приятели:

1 2