Не може да бъде приготовление едно необективирано в дейността на дееца негово намерение или решение да извърши престъпление



страница1/5
Дата15.10.2018
Размер0.75 Mb.
#88350
  1   2   3   4   5
ПРИГОТОВЛЕНИЕ. Същност, обективни и субективни елементи (чл.17(1)), видове приготовителни действия. Отговорност за приготовление (чл.17(2)). Самоволен отказ при приготовление (чл.17(3), 19)

Чл.17(1) дава определение за приготовлението: "Приготовление е подготвянето на средства, намирането на съучастници и изобщо създаването на условия за извършване на намисленото престъпление, преди да е почнало неговото изпълнение."

1. От обективна страна приготовлението е деяние или система от деяния, които създават условия за извършване на проектираното от дееца престъпление. Това именно обективно отношение на приготовлението му придава общественоопасен характер, без който въобще не би могло да се обособи нак. отг/ст.

- не може да бъде приготовление едно необективирано в дейността на дееца негово намерение или решение да извърши престъпление;

- за да бъде приготовлението към определено престъпление, деянието трябва да представлява обективна предпоставка за неговото извършване, а не само въобще някакъв израз на известно намерение на дееца в тази насока;

- приготовлението е предварителна престъпна дейност, то предшества изпълнението на намисленото престъпление и не се вкл╛чва в него. По този обективен признак приготовлението се отличава от опита, който се изразява в това именно изпълнение - дейност по осъществяване състава на умишлено престъпление.

- приготовлението може да се изрази в деяния, твърде различни по съдържанието си в зависимост вида и от сложността на намисленото престъпление.

= приготвяне на средства за извършване на престъплението - тяхното набавяне, изготвяне, приспособяване;

= своеобразно създаване на условия за извършване на престъплението е намирането на съучастници, особено когато са необходими лица със специални знания и умения;

= приготовлението може да се изрази и в отстраняване на пречки за извършване на престъплението, привличане на жертвата на определено място, придвижване на дееца към разположението на обекта;

2. От обективна страна приготовлението като стадий в осъществяване на определено умишлено престъпление представлява решение за извършване на последното и свързания с това конкретен умисъл. От естеството на приготовлението следват:

- умисълът може да бъде само пряк, нещо което НК подчертава с указанието, че се подготвя "намисленото престъпление";

- в него ще се отразяват обективните различия на приготовлението от изпълнението на престъплението, изразени в това, че се касае не само до извършване на последното, а до дейност по създаване на по-далечни и по-близки условия в тази насока.

НАКАЗУЕМОСТ НА ПРИГОТОВЛЕНИЕТО.

Като конкретна дейност, насочена към подготвяне на определено умишлено престъпление, приготовлението представлява известна обществена опасност. За нея се изхожда от тежестта на конкретното приготовление. НК внася максимална определеност като казва: "Приготовлението е наказуемо само в предвидените от закона случаи" - чл.17(2). Съобразно с това принципно положение в особената част са лимитативно посочени престъпленията, приготовлението към които е наказуемо, като при това в тези случаи е установено най-често самостоятелно наказание, поначало по-леко от това за извършеното престъпление. Най тежките престъпления са по чл.110, 117(1), 246 и т.н.

Чл.17(3) казва: "Деецът не се наказва, когато по собствена подбуда се е отказал да извърши престъплението".

ОПИТ. Същност. Обективни и субективни елементи (чл.18(1)). Разграничаване от довършеното престъпление и от приготовлението. Видове опит, наказуемост на опита (чл.18(2)). Самоволен отказ (чл.18(3), 19). Особености при определяне на наказанието при опита (чл.58т.А)

"Опитът е започналото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или макара да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление" - чл.18(1).

Като определя по този начин опита, законът ясно го отграничава от довършеното престъпление и от приготовлението.

Приготовлението е предварителна дейност, която предшества изпълнението на престъплението и само създава условия за неговото осъществяване. Опитът е вече самото това изпълнение, при което визираното от състава общественоопасно деяние е започнало, но за разлика от довършеното престъпление, това деяние не е завършено, или макар да е довършено, не е довело до указания в закона и искания от дееца престъпен резултат.

При опита няма увреждане на обекта на престъплението, но насочен обективно и субективно към довършване на последното, той застрашава този обект и поради това притежава определено изразен общественоопасен характер. Точно това е основанието за неговата самостоятелна наказуемост.

Елементите на опита се определят от това, че той представлява самото умишлено престъпление в процеса на неговото изпълнение.

1. От обективна страна опитът се характеризира с това, че при наличност на останалите изисквания от състава обективно обстоятелства, деецът е започнал визираното от състава "изпълнителното деяние", което в конкретната обстановка може да бъде доведено докрай, да предизвика съответния престъпен резултат.

а) началото на това изпълнение е началото на опита и последният продължава до момента на довършване на престъплението.

б) амплитудата между началото и края на престъплението, в която се закл╛чава стадия на опита може да бъде твърде широка. При това в нейните рамки могат да бъдат разграничени известни фази, които обосновават съществуването на 2 основни вида опит:

- недовършен - процесът на осъществяване на изпълнителното деяние, което не е довършено, до степен да може да предизвика престъпния резултат;

- довършен - завършено изпълнително деяние, което обаче не е предизвикало още настъпването на престъпния резултат;

в) изпълнението на престъплението, с чието начало започва опитът е очертано от закона със съответния състав. Особености:

- когато законът специфицира изпълнителното деяние с известни негови особености, или указва начина или средството за неговото осъществяване, фазата на изпълнението е най-ясно очертана, напр. при измамата - началото на заблудителните действия, при грабежа - принудата;

- при по-голям брой резултатни престъпления обаче, законът характеризира изпълнителното деяние чрез указване на неговата годност да причини съответния престъпен резултат. В тези случаи конкретното съдържание на изпълнението варира в отделните случаи;

- когато деецът се насочва умишлено към причиняване на определен престъпен резултат чрез бездействие, началото на неизпълнението е дадено в момента на неизвършването на очакваното и дължимото действие.

2. От субективна страна опитът изисква пряк умисъл за извършване и довършване на престъплението. Трябва да се подчертае обаче, че принципното изискване за пряк умисъл не изключва възможността последният да бъде даден в някой от неговите варианти и по-специално във формата на алтернативен умисъл. Трябва внимателно да се изследва отношението на дееца към възможния по-тежък резултат - дали само е допускал смъртта, без да е искал в някаква форма нейното настъпване (евентуален умисъл) или пък е искал един от двата възможни резултата - причиняване на телесна повреда или на смърт (алтернативен пряк умисъл). В последната хипотеза сме изправени пред опит за убийство.

При престъпленията, чиито състав включва допълнителни субективни елементи извън умисъла, наличността на последните е необходима и при опита. От характера на опита като започнало, но недовършено престъпление при пряк умисъл, следва, че такъв особен стадий е невъзможен при някои престъпления, каквито са:

- непредпазливите, които НК изключва по определение;

- извършените при евентуален умисъл;

- тези умишлени престъпления, чиято конструкция прави фактически невъзможно отграничаването във времето на началото на тяхното изпълнение до довършването им. Такива са:

= престъпленията, изразени в чисто бездействие, които като не изискват настъпването на определени общественоопасни последици, се явяват довършени в момента, до който деецът е бил длъжен да предприеме съответното действие;

= формалните престъпления, при които визираната от закона изпълнителна дейност е такава, че не дава практическа възможност за отграничаване на нейното начало от довършването. Тук опитът не е принципно изключен, той е в принципно възможен ако изпълнението се изразява в процес на известна продължителност във времето.

НАКАЗУЕМОСТ НА ОПИТА.

"При опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като де взема пред вид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено" - чл.18(2). Следователно този текст не дава никакво основание за подценяване обективните различия на опита от довършеното престъпление, които въпреки проявеното в опита решение на дееца за довършване на престъплението, обуславят обикновено по-ниска обществена опасност на извършеното.

НЕГОДЕН ОПИТ.

Недовършването на престъплението, чието начало на изпълнение представлява опитът може да се дължи на различни причини. Има 2 хипотези: 1. когато се касае до опит с негоден обект - когато субектът на престъпление смята, че извършва престъпление, но се получава ката, че той не може да го осъществи - крадец бърка в празен джоб, убиец стреля по мъртъв вече човек, извършен е аборт на небременна жена. 2. Когато се касае до негодни средства - при конкретните условия не причиняват вреда на обекта - убиецът слага неотровен прах в чашата, като си мисли, че това е отрова. Основният въпрос тук е - съществува ли общественоопасно деяние, има ли начало на изпълнение на съответното престъпление:

а) когато деецът насочва своята дейност срещу индивидуално определен обект, който се оказва, че не съществува, няма нито начало, нито въобще общественоопасно деяние;

б) когато обектът съществува, но свързания с него предмет случайно липсва. Случайното нереализиране на опасността, която конкретното деяние поначало създава, не изключва опита;

в) опит с негодни средства

- погрешно използва друго, вместо действителното средство - има опасност от осъществяване на престъпление и на опит;

- има опит и когато средствата са се оказали недостатъчно ефикасни;

- няма опит, когато използваните от дееца средства въобще не са от естество да създадат реална възможност за причиняване на целения резултат;

САМОВОЛЕН ОТКАЗ ОТ ПРИГОТОВЛЕНИЕ И ОПИТ.

"Деецът не се наказва, когато по собствена подбуда се е отказал да извърши престъплението" - чл.17(3).

Деецът не се наказва, когато по собствена подбуда се е отказал да довърши изпълнението на престъплението или е предотвратил настъпването на вредните последици - чл.18(3). Предпоставките за отпадане на наказуемостта са: 1. от субективна страна - промяната в насоката на поведението на дееца се дължи на негова собствена подбуда, затова се говори за самоволен или за доброволен отказ. 2. от обективна страна обективираният в поведението на дееца отказ не стига до извършване или довършване на престъплението, съобразно с различията в съответните стадии.

СЪУЧАСТИЕ В ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. Същност, предпоставки и основания за отговорността на съучастниците. Основни форми на съучастие (чл.20), особени форми на задружна престъпна дейност. Различие на съучастието от допустителството и укривателството.

Наред с обикновената хипотеза на извършване на престъпление от самостоятелно действащ отделен субект практиката често ни изправя пред случаи на задружно участие на няколко лица в осъществяване на едно престъпление. Това типично усложнение на престъпната дейност, свързано с повишената обществена опасност, поставя специфични обществени и правни проблеми.

На съучастието в престъплението е отделен специален раздел в глава втора на общата част (чл. 20-22), допълнен с разпоредбата на чл. 58 т.б .

З-нът визира само най-типичните, основни форми на съучастието ("извършителство", "подбудителство", "помагачество"), които могат да бъдат дадени при всички престъпления, без да изчерпва възможните прояви на задружна престъпна дейност. Своеобразни хипотези от последните категории са очертани в НК - но вече в особената част при отделните престъпления.

Съучастието е задружно умишлено участие на две или повече лица в осъществяването на едно умишлено престъпление. Обективният принос на съучастниците може да има различен х-р : осъществяване на самото изпълнение на престъплението, склоняване другиго към такова изпълнение, улесняване на последното. От тук и възприетото от чл. 20 тройно деление на съучастниците- на извършители, подбудители, и помагачи.

ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ.

Съучастникът отговаря не за чужда престъпна дейност, а за това, че той лично, със собственото си деяние обективно и виновно допринася за осъществяването на дадено престъпление.

Съучастническото деяние, от друга страна, не е някакво своеобразно "самостоятелно престъпление". То е елемент от комплексна дейност, която, като съчетава прояви на няколко лица, довежда в своята цялост до осъществяване на определено престъпление. Т.е. м\у деянията на съучастниците съществува връзка, която именно им предава х-р на части от сложното цяло на общо престъпна дейност.

Тази връзка м\у деянията на съучастниците съществува и в обективно и в субективно отношение.

1. Съучастническо деяние е само тава, което обективно допринася за осъществяване на престъплението; деянието, което при конкретното осъществяване на дадено престъпление не стои в причинна връзка с неговото изпълнение, а при резултатните престъпления- и с неговият престъпен резултат, не е съучастническо. Така например УКРИВАТЕЛСТВОТО не е съучастие, а самостоятелно престъпление-чл.294; докато предварителното дадено обещание за укриване, като улеснява извършването на престъплението

е форма на интелектуално помагачество (чл.20(4)).

2. Субективната връзка се изразява в наличността на умисъл за задружно осъществяване на конкретно определено престъпление.

а) съучастието е възможно само при умишлените престъпления- (чл.20(1)) и предполага съзнание у участника за осъществяване на определено престъпление заедно с други умишлено действащи в тази насока лица.

б) не може да има съучастие при непредпазливите престъпления, при които обаче е възможно "независимо съпричиняване", "независимо извършителство". Не може да има непредпазливо подбудителство и помагачество към умишлено престъпление, нито подбудителство и помагачество към непредпазливо престъпление

в) съучастникът трябва да действа с умисъл за задружно извършване с друго лице на определено, достатъчно индивидуализирано престъпление. Различно е положението при т.н. "явно подбуждане", при което се касае до специфично престъпление, изразено в по-общо въздействие , неконкрети-зирано с оглед на лицето или на проявата към която то цели въобще да насочи.

г) при "екцес" - т.е. когато извършеното престъпление надхвърля "общият умисъл" на съучастниците- всеки отговаря само в рамките на онова, което се обхваща от неговият умисъл-чл.21(2).

д) при особени обосноваващи отговорността обстоятелства (напр. длъжностно или военно качество при същинските длъжностни или военни престъпления), дадени относно извършителя , останалите съучастници отговарят на общо основание и без да притежават такова качество- чл.21(3)

Съучастниците неизвършители отговарят за престъпление, за извършването на което са допринесли, но изпълнението осъществяват не те, а друг техен съучастник- извършителят. Затова п-па за законоустановеността на престъпленията по нашето право казва, че отговорността на подбудителите и помагачите е обусловена от изпълнението на извършителя. Без довършено или поне започнато изпълнение на престъпление проявите на тези съучастници остават само една предварителна дейност, която по общо правило е ненаказуема-чл.20(3 и 4).

Когато обаче самото приготовление е обявено от з-на за наказуемо(чл.17(2)), съучастниците също не носят отговорност, щом като са извършени приготовителни действия и то по текста, който визира последните.

Вж. чл.117(2); 293 ; 188(1);

Съучастието е престъпно участие на няколко лица в осъществяване на едно умишлено престъпление. Всеки от участниците е престъпен участник - и това е определено изразено в чл. 20, който визира подбудителството и помагачеството като прояви, имащи отношение към лице, извършило престъпление, т.е. към извършител - престъпник. Поради това няма съучастие, а е налице т.нар. "посредствено извършителство", когато се използва чрез мотивиране или улесняване наказателно неотговорно за извършеното престъпление лице (малолетно, невменяемо, заблудено), което в случая действа като "оръдие"

Обстоятелството,че всички съучастници отговарят за едно и също престъпление в рамките на предвиденото за него наказание (чл. 21, ал.1), не само не изключва, а, напротив, предполага при определяне на наказанието на всеки да се спазва най-строго принципът на индивидуализацията (чл. 54-56), като се съобразят и характерните за съучастието допълнителни особености (чл.21, ал.1; 58, б."б")

Интелектуалният момент при общият умисъл е, че всички съучастници трябва да съзнават и общественоопасния х-р на деянието ; те трябва да предвиждат общественоопасните последици.

Волевия момент. Координация- всички съучастници действат предумишлено

ИЗВЪРШИТЕЛСТВО И СЪИЗВЪРШИТЕЛСТВО. Извършителство-същност, отграничаване от помагачеството. Непосредствено и посредствено извършителство. Съизвършителство, обективни и субективни елементи, видове наказуемост.

Съучастието е участие в престъпление, а последното е конкретно деяние, с което се осъществява предвиден в з-на престъпен състав. Субектът на това деяние е извършител, той участва в самото изпълнение на престъплението- чл20(2). Когато действа сам и по собствена подбуда, деецът е самостоятелен извършител, но ако в умишлената си проява е умишлено подбуден или подпомогнат от другиго или ако участва в изпълнението заедно с други действащи при общ умисъл лица, неговото деяние представлява вече елемент на съучастническа дейност.

При определяне на извършителството и неговото отграничаване от помагачеството НК изхожда от обективния критерий на изпълнението на престъплението. Докато помагачът само улеснява престъплението, като създава условия за неговото изпълнение, извършителят е именно този, който осъществява изпълнението. Не е помагач, а извършител този, който участва по-нататък в стадия на изпълнението на престъплението, започващ с опита.

Съизвършителство ще е налице, когато изпълнението на престъплението се осъществява не от едно лице, а от две или повече задружно действащи.

1. Всеки от съизвършителите е извършител т.е. участва в самото изпълнение на престъплението.

а) съизвършителя осъществява дейност изрично призната в съответния състав - "умъртвяване" ,"изнасилване" и т.н. При това м\у съизвършителите:

- може да няма разпределение на ролите, като всеки върши проява, подобна на тези на останалите.

- всеки извършва само отделен елемент от изпълнителната дейност- напр. един държи жертвата, докато другите нанасят удари с нож.

б) понеже съизвършителят е извършител, той трябва да притежава особените качества на състава, когато той изиска такива. Затова не може да бъде съизвършител в просто длъжностно присвояване лице, което не е длъжностно или на което вещите не са поверени по служба.

в) за съизвършителството е без значение конкретния каузален принос поотделно на всеки в предизвиканите със задружната изпълнителна дейност престъпни последици.

Субективният обединяващ момент на съизвършителство е наличността на конкретен ОБЩ УМИСЪЛ на дейците. Всеки при осъществяване на своята проява трябва да съзнава, че участва в изпълнението на престъплението заедно с други извършители и да иска или да допуска от така съчетаната дейност да се извърши престъпление. Такъв общ умисъл може да съществува и без предварителна или изрична уговорка.

От друга страна при състави, изискващи като конститутивен елемент на престъплението допълнителни субективни елементи ( цел, мотив и др.) последните също трябва да бъдат дадени във всеки от задружните извършители.

Дейността на съизвършителите може да бъде осъществена не само едновременно, но и последователно, даже с известен интервал от време. В такива случаи е необходимо за всички съизвършители предварителен общ умисъл. Не е съизвършител един последващ деец, който не е имал обективна и субективна връзка с предшестващ деец, макар и да се е стигнало до фактическо възползване на единия от проявата на другия.


ПОДБУДИТЕЛСТВО. Същност, обективни и субективни елементи; средства за подбуждане. Разграничаване от интелектуалното помагачество.


"Подбудител е този, който умишлено е склонил другиго да извърши престъпление"- чл.20(3). Подбудителят е инициатор на престъплението- този, който без да участва в изпълнението на престъплението, умишлено предизвиква у друго лице решение за умишленото му извършване.

Подбудителството предполага умишлено въздействие в\у друго наказателноотговорно лице, в резултат на което последното бива склонено да извърши определено умишлено престъпление. Собствената дейност на подбудителя като съучастник се изразява в това умишлено склоняване, в мотивирането на другиго.

1. "Склоняването" е психическо въздействие от естество да предизвика у подбуждания желаното от подбудителя решение за извършване на определено престъпление. За това могат да бъдат използвани най-различни средства, в зависимост от х-ра на целеното престъпление, личността на подбуждащия и подбудителя, от отношенията м\у тях и т.н.

2. Така упражненото повече или по-малко продължително въздействие трябва да се окаже решаващ мотив и да предизвика у подбуждания решение за умишлено извършване на престъплението, към което е насочван.

3. В резултат на това той да е пристъпил към неговото извършване.

4. Понеже съучастническата функция на подбудителя се изчерпва със склоняването на извършителя, не е необходимо той лично да притежава особени качества, които з-нът изисква при някои престъпления за тяхното извършване. Поради това може да бъде подбудител към длъжностно присвояване или към длъжностно престъпление лице, което не е длъжностно.

Подбудителството е умишлена дейност.

а) подбудителят трябва да съзнава, че въздейства в\у дадено лице, което не е имало решение да извърши известно престъпление, по начин, че го склонява към това. Умисълът трябва да обхваща представи за насоченост на въздействието;

б) обикновено подбудителят цели да мотивира подбуждания към престъплението, към което го насочва, като иска извършването на последното и настъпването на престъпните последици. Но наред с тези случаи на пряк умисъл възможни са по изключение хипотези, при които дадено лице при въздействие в\у друго само съзнателно да допуска последното да бъде мотивирано към умишлено извършване на определено престъпление, като действа по този начин с евентуален умисъл.

Без значение за наличността на подбудителството са мотивите и по-далечните цели, които преследват съответно подбудителя и склоненият от него извършител

ПОМАГАЧЕСТВО. Същност, обективни и субективни елементи. Видове помагачество. Отграничаване от укривателството. Наказуемост, особеност при определяне на наказанието (чл.58 т. б)

"Помагач е този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин"-чл.20(4).

За разлика от извършителя помагачът не участва в извършването на престъплението, извършването на което само умишлено улеснява, като съдейства на извършителя, чието престъпно решение е вече формирано.

Обективни особености.

1. Помагачът създава предпоставки за изпълнението на престъплението. Касае се до проява, която стои в причинна връзка с изпълнителното деяние и след това с престъпните последици. В някои случаи за помагачеството се изиска специални знания, опит, сложна предварителна дейност, без която изпълнителното деяние въобще не би могло да бъде осъществено от извършителя

2. Поради този негов х-р помагачеството по начало предшества изпълнението на престъплението, макар, че в някои свои форми то може да бъде дадено и по време на осъществяване на последното. В никакъв случай обаче не може да има последващо помагачество. Не може да става дума за помагачество и когато т.н. улесняване на извършителя не е спомогнало и не е улеснило деянието му, следователно не стои в причинна връзка нито с последното, нито с неговите последици.



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница