Не ограничавай божественото снежна покривка. Студен вятър. Облачно небе

Снежна покривка. Студен вятър. Облачно небе.

Отче наш.

ДУХЪТ БОЖИЙ.

В природата постоянно протича един процес, който дейст­вува еднакво и при ония които вярват, и при ония, които не вярват. Няма нито една теория, която да обяснява проти­воречията, които се явяват в самия човек. Значи щом слезе Духът и се облече в материя, силата му отслабва. Като се роди едно дете, то е слабо. Да допуснем сега, че това дете е един дух, който е бил мощен. Но щом се облече в материя, Духът става слаб. ­ Не че Духът става слаб, но средствата, с които той си служи, с които той разполага, са слаби. Казано е в Писанието: Духът е мощен, но плътта е немощна. Това, с което се облича Духът, е немощно. Трябва човек да работи дълго, за да заякчи нещо в себе си.

Казвате: «Кажи ми Истината!» ­ Истината не може да се казва никому! Истина­та е Свободата ­ щом влезеш в нея, ти си свободен. От всичко си свободен. Това е Истината. Когато хората говорят за някаква си истина, това се отнася до един определен факт, до нещо, което е станало. Така че за Истината могат да се дадат две определения. Кое е Истина в света и кое е факт? Че слънцето грее, това е един факт. Някои ще кажат, че това е Истина. В Истината няма никакви промени, т.е. нещата не могат да се променят. Например днес е светло и утре ще стане тъмно ­ това не е Истина. Ти си свободен, но изгубваш своята свобода. Свободен си ­ това е резултат на Истината. Ограничаваш се ­ значи изгубил си Истината. Тогава кои са причините за изгубването на ония условия, които Истината дава? Да кажем, че си млад и след време остаряваш. Кое е онова, което те състарява? В детинството си мислиш едно, а като остарееш, мислиш друго. Ние мислим сега за вашите убеждения. Това, в което вярвате, е право. Вярвате в Бога, но имате смърт. Вие казвате: «Като се моля на Бога, Бог ме слуша.» Но в това има нещо неопределено. Даже в ума на светията има нещо неопределено ­ той вярва, че Бог ще го послуша, но това не зависи от него. От какво зависи тогава да го послуша Бог? Ония които вярват в Бога, които имат пълна вяра, са благоугодни. Човек, който вярва в Бога, трябва да има благост ­ ти не трябва да се съмняваш в Него, понеже щом се съмняваш в Него, тогава за теб Той е едно същество, което се изменя. А и най-напредналите Същества вярват за Бога, че е неизменяем. Всичко около Него се променя, но той остава непроменен. Той е една величина, на която винаги може да се разчита. Той не може да мисли днес едно, а утре друго, трето, четвърто, както хората.

Ти искаш да имаш уважението, Любовта на Бога! Че как ще имаш Любовта на Бога? Ти нищо не си извършил за Него и от сутрин до вечер мислиш само за себе си. И като се помолиш, искаш Бог веднага да изпълни твоите желания. Такава представа имат всички хора. Ти казваш: «Аз се моля на Господа.» Какво си направил за Него? Ти оставил ли си го вътре в себе си, имаш ли едно свещено място, един храм вътре в себе си, който да си установил заради него, и в който да му служиш? Още никакъв храм не си построил. Ти си един пътник, казваш: «Съществува една сила в света, която го е създала.» Понякога нас ни е срам да кажем, че вярваме в Бога, да не би да кажат: «Как е възможно, ти, ученият човек, да вярваш в Бога, да вярваш в такива глупави неща? «Човек трябва да оглупее, за да вярва» ­ казва някой. Ние казваме: «Човек трябва да вярва!» Че като вярваш в Слънцето, ти глу­пав ли си? Нали може да вярваш, че едно говедо живее. В българския език думата говедо има много лошо значение, а всъщност значението на слоговете е друго. Ако кажеш го, това на английски значи иди. А думата веди значи да знаеш, да разбираш нещата. Като ходи навсякъде, говедото се учи, то разбира. Но това е съвсем произволно тълкувание ­ то не е произволно, то се обосновава на един закон, но във вашия ум вие не може да използувате това. Като кажеш говедо, това говедо не може да те ползува. Като кажеш говедо чувствуваш в симпатичната нервна система една дисхармония и като те кръстят говедо, като ти кажат, че ти си едно говедо, пак чув­ствуваш дисхармония. Във варненско разправят анекдота за един човек от село Чатма( ­ това село може сега да са го преименували. Той казал на съдията: «Господин съдия, ние сме хора говеда, ние не знаем. И вие сте наши братя.» Какво ще каже съдията сега? Онзи казва: ние сме хора говеда, невежи, и вие сте наши братя.

В природата има една градация, има разни степени. Има известни хора, известни общества, на които ума, съзнанието, е силно развито. Като влезеш между тези хора, ти чувству­ваш у себе си известна свобода. Ако отидеш при тях, там няма да има стра­жари, но тези хора виждат това, което ти правиш ­ още преди да си го направил, те го знаят, те го виждат още като се заражда в тебе. Отиваш в един такъв свят, и подир тебе тръг­ват няколко детектива ­ в Англия, Германия, Франция, подир чужденеца вървят няколко души. Ти може да си честен, но те наблюдават, следят те, искат да знаят всичко за теб ­ нямат доверие в теб. По време на Бал­кан­ската война идва у нас един шпион. Той имал един кух зъб и в него бил скрил едно писъмце. Минава тук, в Бълга­рия, стражарите не го знаят, но и детективите не го познават. Един германец идва и казва: «Минавал ли е един от тук? Той е шпионин.» Хващат го, германецът бръква с една кукичка и изважда от зъба му писмото. Отде се е научил че именно в зъба е писмото? Някой път и вие скривате някое писмо във вас. Но тези, напредналите, същества дойдат и с кукичката извадят писмото. И това, което нас ни безспокои е, че ние, като отиваме при Бога, много неща крием. И постоянно се оправдаваме. ­ Няма за какво да се оправдаваме. Човек тряб­ва в дадения случай да има ясна представа. Той трябва да знае, че съществува такъв закон: Кривото си е всякога криво и правото си е всякога право. Това правило дръжте във ваше­то съзнание. Една крива постъпка, както и да я извъртаме, всякога си е крива ­ кривото си остава криво. То може да бъде простено, но пак кривото е криво ­ ако съм прав няма защо да се оправдавам, ако съм крив, оставам си крив. Пра­вото си остава право ­ значи има на какво да разчиташ. Някой казва: «Аз съм онеправдан.» Праведният човек никой не може да онеправдае ­ онеправдаването му може да бъде само привидно, но твоята правда никой не може да онеправ­дае, никой не може да отнеме. И твоята кривда никой не мо­же да вземе. Кривото остава в теб и правото остава в теб. И твоето право е твое, и твоето криво е твое. Ние мислим, че може да ни вземат нашата правда. ­ Не, ти вярваш в Бога и твоята вяра никой не може да ти вземе. Но ако не знаеш как да вярваш, ти може да осакатиш своята вяра. На едно дърво можем да спрем процеса на растене. Когато искаме да уси­лим корените, ние отрязваме горните клони и корените оти­ват по-дълбоко. И след това, като се впуснат надолу, корени­те ще дадат горните клони. Виждаме тук, че шопите изсекли някои дървета ­ тъкмо излязат някои клони и те ги отрежат. Има някои стогодишни дървета, стоят като чутури, оттук- оттам само няколко клончета.

Та вашето верую трябва да бъде следното: Вашата любов никой не може да ви отнеме. Вярата ви никой не може да отнеме. Надеждата ви никой не може да отнеме. Условията, които имате, никой не може да ви отнеме. Могат да ви разколебаят, но всеки си има своето място и от това място не може никой да ви премести. Писанието казва: Написах ви на дланта си. Това разбиране хората са имали още преди хрис­тиянството. Господ казва: На дланта си ви написах. ­ Но кои? ­ Ония, които развиват своя ум. Аз трябва да живея добре, за да може в мене да се прояви Бог. Бог е една среда за мене, която ме обгражда отвън и отвътре. Извън Бога аз не зная какъв е светът. И вътрешният свят мога да зная дотол­кова, доколкото познавам Бога, понеже знанието и мъд­ростта в света идват от Него. Защото ако Бог не мисли, аз не мога да мисля ­ аз мисля, понеже Бог в мен мисли.

Ще ви приведа една аналогия. Ти казваш: аз, ти, той. Кое е по-старо? Аз ли е по-старо, ти ли е по-старо или той е по-старо? Кой е най-старият от тях? Как се проявиха те по закона на еволюцията. Всички казвате, аз, аз, аз. А за другите казвате ти, той. Кое е най-старото от тия три местоимения? Той е бащата, ти е майката, а аз е роденото дете. Аз е най-малкото, което сега се родило. Щом кажеш аз, значи ти си малкото дете по отношение на ти и той ­ ти казваш за себе си аз. Той е онзи, далечният от нас, ти е по-близо до нас, а аз ­ аз чувствувам вече себе си. Та аз-ът, понеже е най-младият, трябва да се учи. Той трябва да расте, той е едно дете, което трябва да се развива. Ние правим една грешка. Ти казваш: «Ти, Господи, който си бил преди вековете.» А Господ казва за себе си: Аз бях. Някой от вас може ли да каже: аз бях преди вековете. Господ казва: Аз създадох света. Можете ли вие да кажете това? Да приемем това, че е така. Тогава ще кажа: В този свят намирам една грешка ­ понеже ти си създал света, поправи я! Ти си една омъжена жена, имаш един мъж и този мъж те бие по три пъти на ден. И ти казваш: аз създадох света. Как е възможно една жена да създаде света и мъжът є да я бие? Или един мъж казва на жена си: аз създадох света, аз съм твоят Господ. Дойде жената, удари му една плесница, после втора, оттук-оттам и той почне да се плаши. Той казва, че създал света, а го е страх от своето дело. Има ли тук някаква философия? Всички ние страдаме от нашето верую. Хората са създавали едно време идоли ­ ще коленичи пред идола и ще каже: «Ваале, помогни ми!»

И тъй, сега снемете от трона всички ваши идоли! Или поне ги изпратете да проповядват. Направете като онзи евро­пейски цар, който имал дванадесет апостоли от злато, но като останал един ден без пари, взел, че ги стопил и направил на пари; а след това пак направил апостолите от мед. Попитали го: «Къде останаха апостолите?» ­ понеже идвали да се покланят на тях. Той казал: «Изпратих ги да проповядват.»

При сегашните условия вие имате известни затруднения. Вие казвате: «Обичам една книга, ако я отварям често, чета от нея, и се ползувам от нея. И казвам, че тази книга ми е обична. А имам и една книга, която едва отварям на десет години веднъж. Тази книга е необична.» Ние обичаме едно плодно дърво. Защо го обичаме? ­ Родило е плодове. Докато на дървото е този плод, ние ще обикаляме около него. Всеки, който мине, вдигне си очите, гледа го и казва: «Колко е хуба­во!» Щом плодовете се оберат и изпадат листата в умерените пояси, вече не поглеждаме дървото. Като дойдат плодовете идната година, пак може да го обикаляме. Та казвам: Кое е онова, с което можем да привлечем хората, за което хората могат да ни обичат? Вие искате да привлечете хората без плод, с една обикновена мисъл. Необикновени мисли трябва да имате, или постоянни мисли! Ще ви дам следното прави­ло: Ако искате да завържете едно приятелство, едно постоян­но приятелство, непременно трябва да държите във вашия ум една основна черта на вашия приятел, която никога да не се мени ­ да знаете, че каквото и да стане, тази черта не може да се измени в него.

Някой път ние казваме, че краката са човешките добро­детели. Но каква връзка имат те с добродетелите? ­ Понеже за да отидеш някъде да направиш нещо, ти трябва да отидеш със своите крака ­ нужно е движение. Доброто се проявява в човека само в гъстата материя. Доброто се проявява в човека само при най-лоши условия. Когато те турят на големи изпи­тания и ти издържиш, тогава си добър. И когато дойдеш до справедливостта ­ трябва да знаеш как да разпределиш богатствата, които имаш. Вие правите опити, имате деца ­ как ще разпределите вашите блага между тях? ­ Ако бащата е умен, той ще знае как да разпредели благата. По същия начин и Бог разпределя благата, които ни дава! Бог ни изпитва на земята, наблюдава ни как прогресираме. Бог иска неговите деца да бъдат учени, да изпълняват Неговата Воля. Той като дойде казва: Вие сега сте в низко положение, но в бъдеще за вас има нещо велико. Трябва да се учите! Ти казваш: «Господи, не е ли достатъчно аз да те обичам?» ­ Хубаво, но ако си се научил да четеш, ти ще можеш винаги да четеш писмата на Бога ­ Той може да ти е пратил някои писма. Ти ще можеш да четеш думите на Христа, да четеш какво е говорил. Може даже Христос да ти е и говорил, но какво ще те ползува това, ако не си приложил тези думи?