Не ограничавай божественото снежна покривка. Студен вятър. Облачно небе



страница1/18
Дата10.04.2018
Размер2.51 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18
НЕ ОГРАНИЧАВАЙ БОЖЕСТВЕНОТО

Снежна покривка. Студен вятър. Облачно небе.

Отче наш.

ДУХЪТ БОЖИЙ.

В природата постоянно протича един процес, който дейст­вува еднакво и при ония които вярват, и при ония, които не вярват. Няма нито една теория, която да обяснява проти­воречията, които се явяват в самия човек. Значи щом слезе Духът и се облече в материя, силата му отслабва. Като се роди едно дете, то е слабо. Да допуснем сега, че това дете е един дух, който е бил мощен. Но щом се облече в материя, Духът става слаб. ­ Не че Духът става слаб, но средствата, с които той си служи, с които той разполага, са слаби. Казано е в Писанието: Духът е мощен, но плътта е немощна. Това, с което се облича Духът, е немощно. Трябва човек да работи дълго, за да заякчи нещо в себе си.

Казвате: «Кажи ми Истината!» ­ Истината не може да се казва никому! Истина­та е Свободата ­ щом влезеш в нея, ти си свободен. От всичко си свободен. Това е Истината. Когато хората говорят за някаква си истина, това се отнася до един определен факт, до нещо, което е станало. Така че за Истината могат да се дадат две определения. Кое е Истина в света и кое е факт? Че слънцето грее, това е един факт. Някои ще кажат, че това е Истина. В Истината няма никакви промени, т.е. нещата не могат да се променят. Например днес е светло и утре ще стане тъмно ­ това не е Истина. Ти си свободен, но изгубваш своята свобода. Свободен си ­ това е резултат на Истината. Ограничаваш се ­ значи изгубил си Истината. Тогава кои са причините за изгубването на ония условия, които Истината дава? Да кажем, че си млад и след време остаряваш. Кое е онова, което те състарява? В детинството си мислиш едно, а като остарееш, мислиш друго. Ние мислим сега за вашите убеждения. Това, в което вярвате, е право. Вярвате в Бога, но имате смърт. Вие казвате: «Като се моля на Бога, Бог ме слуша.» Но в това има нещо неопределено. Даже в ума на светията има нещо неопределено ­ той вярва, че Бог ще го послуша, но това не зависи от него. От какво зависи тогава да го послуша Бог? Ония които вярват в Бога, които имат пълна вяра, са благоугодни. Човек, който вярва в Бога, трябва да има благост ­ ти не трябва да се съмняваш в Него, понеже щом се съмняваш в Него, тогава за теб Той е едно същество, което се изменя. А и най-напредналите Същества вярват за Бога, че е неизменяем. Всичко около Него се променя, но той остава непроменен. Той е една величина, на която винаги може да се разчита. Той не може да мисли днес едно, а утре друго, трето, четвърто, както хората.



Вие понякога казвате, че Бог ви е забравил. От това бихме могли да си извадим заключението, че слънцето за вас не грее. Някой път слънцето не грее, образува се една облачна преграда и тогава ние не се ползуваме от лъчите му. Коя е причината за това явление? ­ Облаците! Тук има едно обяс­нение, което трябва сега да получите. Моисей даде една опре­делена представа на евреите, когато ги учеше да вярват в Бога ­ когато те бяха бяха изведени от Египет, изведени от робството, той трябваше да ги учи отново как да вярват в Бога. Египтяните имаха две вярвания ­ напредналите египтя­ни бяха еднобожници, а широките кръгове от народа, бол­шинството, бяха многобожници. Вие също вярвате в някои светии ­ едновремешните богове са като сегашните светии. Сега има свети Никола, има и други светии. В такъв случай у нас възниква едно противоречие: в светията ли да вярваме или в Бога? Ние не знаем, какви са отношенията между Бога и светиите и между светиите и нас.
В природата имаме един закон: Растителното царство е раздвоено ­ половината от растението се стреми да се държи за гъстата материя, долу за почвата. Това наричаме корени. Всеки корен се отнася към почвата тъй, както един клон се отнася към въздуха. Ние казваме, че земният живот е подо­бен на духовния. ­ В някои отношения е подобен, а в някои не е подобен. В природата има един закон, според който плодовете изобщо се образуват, стават, горе, а понякога се образуват долу ­ у някои дървета плодовете са горе, в духовния свят, а в някои растения те са долу. По какво се отличават корените от клоните? Горната среда е по-благо­приятна, там за клоните има по голяма свобода да се разви­ват. И плодовете, които зреят горе, се различават от ония плодове, които зреят долу в земята. Да допуснем, че един човек е светски ­ ще го наречем материалист ­ той може да даде плода на някоя добродетел. И един духовен човек ­ да го уподобим на една ябълка ­ и той може да даде един плод. Но тия два вида плодове се различават. Следователно плодовете в земята нямат тъй хубави условия да узреят, каквито те имат горе във въздуха. От тук може да извадим заключение, че като живеете на земята, също можете да дадете плодове.
Но прогресът в гъстата материя не е такъв какъвто е в рядката материя. Аз под рядка материя разбирам по-голяма разумност. Светът там е организиран. А гъстата материя е образувана отпосле. Сега това е един въпрос, чието разреше­ние и учените не знаят. Ние твърдим, че земята е била тъй създадена, но нямаме ясна представа, понеже не сме присъствували, когато светът се е създавал. Моисей е писал: Отначало Бог създаде Небето и Земята. А Земята беше неустроена и пуста; и над бездната се простираше Тъмнина; и Духът Божи витаеше над Водите. Това е много материа­листично схващане, обяснение. То е предназначено за деца. Трябва да се представи геометрически. Корени­те се отнасят към твърдата почва, както клоните се отнасят към въздуха. К:ТП = КЛ:В Въздухът представлява една почва, която благоприятствува ­ той е провод­ник за Светлината, за оная сила, която иде от Слънцето. И от тая среда зависи вече какви промени ще имат растенията, какви могат да станат плодовете.

Сега как ще приложите това ­ какво приложение ще му дадете? Вие казвате, че ще вярвате. В кого и как ще вярвате? Хубавите мисли на хората са едно условие за нас. Мислите и желанията на хората в известно отношение съставляват една почва, в която ние можем да растем по-добре. Например майката се държи за детето ­ детето се държи за мислите и желанията на майка си. Но същевременно то се държи и за нейното тяло. И след като е излязло от майка си, то я пре­гръща със своите ръце. То не може да види нейните мисли и желания; Понякога гледа нейните очи, нейното лице, гледа нейното отношение и понякога като някой философ мисли какви са вътрешните предразположения на майка му. По нейната усмивка, по нейното отношение към него, то гадае онова, което ще изисква от майка си. Първо ще погледне към лицето є. Така е даже и у животните ­ като погледне лицето ти, едно животно ще иска нещо. Например ще иска хляб. Често съм наблюдавал котката. Тя има понятие за хляба. Има един начин когато котката иска хляб. И ако є е дадено нещо хубаво, например кашкавал, тя си има едно понятие за това. Тя не може да го изрази. Всички тези неща имат за нея една обща дума СЛАДКО. Но тия качества, с които кръщаваме сладките неща, котката ги няма. Като дете, тя иска сладко. Има различие в гласа є; ще го каже мекичко! Защо сега, като ви говоря за животните в тази лекция, трябва да намесим и тях в Божествените работи? ­ Че животните са били навсякъде намесвани! Като четем Йезекил, ще видим, че четирите животни, които той описва, имаха четири образа ­ едното приличало на орел, другото на лъв, третото на вол, и най-после едно от тия същества имало образа на човек. От нашето морално гледище ние сега мислим, че животните стоят на едно по-низко стъпало. Техните мисли, техните желания донякъде са среда за нас. Даже растенията, и те са такава среда, и те отделят нещо от себе си. Като израстне една ябълка, тя веднага ще създаде в тебе нещо ново. И когато овцата погледне към тревата, тая трева дава на нея един подтик. Бог постепенно се разкрива в нашето съзнание и всички хора служат като едно условие, при което Бог се проявява. Ако иска да прояви Своята Милост към теб ­ да кажем, че ти си се разболял вследствие на неестествения си живот, не си спазвал законите и поради това е станало някакво нарушение в тебе ­ ще дойде тогава някой умен, добър човек, лекар, и ще те излекува. Няма първо да дойде някой ангел от Небето. Ангелите идват в много редки случаи. Те са толкова напред­нали същества, че имат редица помощници и вместо те да дойдат, ще изпратят някой от техните помощници на земята. И напредналите хора са ученици, помощници, на ангелите. Обозначението ангели ние разбираме не само в смисъл на служители, но и на същества, с висока култура. Ангелите си имат като хората семейства, имат свои деца. И училища имат за тях. Но у тях няма много от нашите порядки. Между тях мъжете и жените никога не се карат ­ от такова нещо няма нито помен. Между тях един мъж да се скара на своята жена, значи да изхвръкне веднага ­ няма да го има вече там. И жената ако се скара, и тя ще изхвръкне. Тук на земята вие се жените и се разженвате, стават цели спорове. Там тия неща ги няма, те съвсем не съществуват. После и тяхните къщи не са като вашите къщи ­ една къща четири на седем метра е такава, че ви дотяга да гледате жена си. Където погледнеш ­ все жена ти! Стои като някакъв облак на среща ти и ти казва: «Мен ще гледаш!» Ако трябваше Бог така да направи света, Той трябваше да създаде само една жена и само един мъж ­ да се гледат и да няма други. Нямаше да създаде другите жени! А сега има милиони мъже и милиони жени. Да кажем, че една жена иска да привлече вниманието на един мъж ­ тук раз­съждавайте по друг начин! За да имаш почитта и уважението на хората, ти трябва да имаш един отличен ум, едно отлично сърце, една отлична душа, един отличен дух и едно отлично тяло. По човешки говоря. Ами какво ще правиш, ако имаш един хилав ум, едно хилаво лице, едно хилаво тяло, една хилава душа? Тук употребявам думата душа в друг смисъл. Евреите имат думата нефеш, ­ не оная, висшата, душа. Някой път думата душа има две значения ­ тук аз говоря не за оная душа, която е излязла от Бога, а за оная, която се е вплела в материалния живот.

Ти искаш да имаш уважението, Любовта на Бога! Че как ще имаш Любовта на Бога? Ти нищо не си извършил за Него и от сутрин до вечер мислиш само за себе си. И като се помолиш, искаш Бог веднага да изпълни твоите желания. Такава представа имат всички хора. Ти казваш: «Аз се моля на Господа.» Какво си направил за Него? Ти оставил ли си го вътре в себе си, имаш ли едно свещено място, един храм вътре в себе си, който да си установил заради него, и в който да му служиш? Още никакъв храм не си построил. Ти си един пътник, казваш: «Съществува една сила в света, която го е създала.» Понякога нас ни е срам да кажем, че вярваме в Бога, да не би да кажат: «Как е възможно, ти, ученият човек, да вярваш в Бога, да вярваш в такива глупави неща? «Човек трябва да оглупее, за да вярва» ­ казва някой. Ние казваме: «Човек трябва да вярва!» Че като вярваш в Слънцето, ти глу­пав ли си? Нали може да вярваш, че едно говедо живее. В българския език думата говедо има много лошо значение, а всъщност значението на слоговете е друго. Ако кажеш го, това на английски значи иди. А думата веди значи да знаеш, да разбираш нещата. Като ходи навсякъде, говедото се учи, то разбира. Но това е съвсем произволно тълкувание ­ то не е произволно, то се обосновава на един закон, но във вашия ум вие не може да използувате това. Като кажеш говедо, това говедо не може да те ползува. Като кажеш говедо чувствуваш в симпатичната нервна система една дисхармония и като те кръстят говедо, като ти кажат, че ти си едно говедо, пак чув­ствуваш дисхармония. Във варненско разправят анекдота за един човек от село Чатма( ­ това село може сега да са го преименували. Той казал на съдията: «Господин съдия, ние сме хора говеда, ние не знаем. И вие сте наши братя.» Какво ще каже съдията сега? Онзи казва: ние сме хора говеда, невежи, и вие сте наши братя.

В природата има една градация, има разни степени. Има известни хора, известни общества, на които ума, съзнанието, е силно развито. Като влезеш между тези хора, ти чувству­ваш у себе си известна свобода. Ако отидеш при тях, там няма да има стра­жари, но тези хора виждат това, което ти правиш ­ още преди да си го направил, те го знаят, те го виждат още като се заражда в тебе. Отиваш в един такъв свят, и подир тебе тръг­ват няколко детектива ­ в Англия, Германия, Франция, подир чужденеца вървят няколко души. Ти може да си честен, но те наблюдават, следят те, искат да знаят всичко за теб ­ нямат доверие в теб. По време на Бал­кан­ската война идва у нас един шпион. Той имал един кух зъб и в него бил скрил едно писъмце. Минава тук, в Бълга­рия, стражарите не го знаят, но и детективите не го познават. Един германец идва и казва: «Минавал ли е един от тук? Той е шпионин.» Хващат го, германецът бръква с една кукичка и изважда от зъба му писмото. Отде се е научил че именно в зъба е писмото? Някой път и вие скривате някое писмо във вас. Но тези, напредналите, същества дойдат и с кукичката извадят писмото. И това, което нас ни безспокои е, че ние, като отиваме при Бога, много неща крием. И постоянно се оправдаваме. ­ Няма за какво да се оправдаваме. Човек тряб­ва в дадения случай да има ясна представа. Той трябва да знае, че съществува такъв закон: Кривото си е всякога криво и правото си е всякога право. Това правило дръжте във ваше­то съзнание. Една крива постъпка, както и да я извъртаме, всякога си е крива ­ кривото си остава криво. То може да бъде простено, но пак кривото е криво ­ ако съм прав няма защо да се оправдавам, ако съм крив, оставам си крив. Пра­вото си остава право ­ значи има на какво да разчиташ. Някой казва: «Аз съм онеправдан.» Праведният човек никой не може да онеправдае ­ онеправдаването му може да бъде само привидно, но твоята правда никой не може да онеправ­дае, никой не може да отнеме. И твоята кривда никой не мо­же да вземе. Кривото остава в теб и правото остава в теб. И твоето право е твое, и твоето криво е твое. Ние мислим, че може да ни вземат нашата правда. ­ Не, ти вярваш в Бога и твоята вяра никой не може да ти вземе. Но ако не знаеш как да вярваш, ти може да осакатиш своята вяра. На едно дърво можем да спрем процеса на растене. Когато искаме да уси­лим корените, ние отрязваме горните клони и корените оти­ват по-дълбоко. И след това, като се впуснат надолу, корени­те ще дадат горните клони. Виждаме тук, че шопите изсекли някои дървета ­ тъкмо излязат някои клони и те ги отрежат. Има някои стогодишни дървета, стоят като чутури, оттук- оттам само няколко клончета.

Та вашето верую трябва да бъде следното: Вашата любов никой не може да ви отнеме. Вярата ви никой не може да отнеме. Надеждата ви никой не може да отнеме. Условията, които имате, никой не може да ви отнеме. Могат да ви разколебаят, но всеки си има своето място и от това място не може никой да ви премести. Писанието казва: Написах ви на дланта си. Това разбиране хората са имали още преди хрис­тиянството. Господ казва: На дланта си ви написах. ­ Но кои? ­ Ония, които развиват своя ум. Аз трябва да живея добре, за да може в мене да се прояви Бог. Бог е една среда за мене, която ме обгражда отвън и отвътре. Извън Бога аз не зная какъв е светът. И вътрешният свят мога да зная дотол­кова, доколкото познавам Бога, понеже знанието и мъд­ростта в света идват от Него. Защото ако Бог не мисли, аз не мога да мисля ­ аз мисля, понеже Бог в мен мисли.

Ще ви приведа една аналогия. Ти казваш: аз, ти, той. Кое е по-старо? Аз ли е по-старо, ти ли е по-старо или той е по-старо? Кой е най-старият от тях? Как се проявиха те по закона на еволюцията. Всички казвате, аз, аз, аз. А за другите казвате ти, той. Кое е най-старото от тия три местоимения? Той е бащата, ти е майката, а аз е роденото дете. Аз е най-малкото, което сега се родило. Щом кажеш аз, значи ти си малкото дете по отношение на ти и той ­ ти казваш за себе си аз. Той е онзи, далечният от нас, ти е по-близо до нас, а аз ­ аз чувствувам вече себе си. Та аз-ът, понеже е най-младият, трябва да се учи. Той трябва да расте, той е едно дете, което трябва да се развива. Ние правим една грешка. Ти казваш: «Ти, Господи, който си бил преди вековете.» А Господ казва за себе си: Аз бях. Някой от вас може ли да каже: аз бях преди вековете. Господ казва: Аз създадох света. Можете ли вие да кажете това? Да приемем това, че е така. Тогава ще кажа: В този свят намирам една грешка ­ понеже ти си създал света, поправи я! Ти си една омъжена жена, имаш един мъж и този мъж те бие по три пъти на ден. И ти казваш: аз създадох света. Как е възможно една жена да създаде света и мъжът є да я бие? Или един мъж казва на жена си: аз създадох света, аз съм твоят Господ. Дойде жената, удари му една плесница, после втора, оттук-оттам и той почне да се плаши. Той казва, че създал света, а го е страх от своето дело. Има ли тук някаква философия? Всички ние страдаме от нашето верую. Хората са създавали едно време идоли ­ ще коленичи пред идола и ще каже: «Ваале, помогни ми!»

И тъй, сега снемете от трона всички ваши идоли! Или поне ги изпратете да проповядват. Направете като онзи евро­пейски цар, който имал дванадесет апостоли от злато, но като останал един ден без пари, взел, че ги стопил и направил на пари; а след това пак направил апостолите от мед. Попитали го: «Къде останаха апостолите?» ­ понеже идвали да се покланят на тях. Той казал: «Изпратих ги да проповядват.»


Вие сега имате известни възгледи, които от хиляди години не са се изменили. А имате и известни възгледи, които са променливи. Има неща, които са променливи ­ те са промен­ливите величини във вас, на тях не може да се разчита. Може да се разчита само на онова, което не се мени. Любов­та, каквато е била едно време между мъжа и жената, не се е изменила в нищо ­ от хиляди години любовта между мъжа и жената в нищо не се изменила. Аз бих желал някой да каже в какво се е изменила любовта? ­ В нищо. И отношението, между бащата и майката и децата не се е изменило. И отношенията у птиците и у млекопитающите също не са се изменили. И в човека има нещо, което не се е изменило. Но има и нещо, което се е изменило ­ формата се е изменила. Много неща са се изменили.

При сегашните условия вие имате известни затруднения. Вие казвате: «Обичам една книга, ако я отварям често, чета от нея, и се ползувам от нея. И казвам, че тази книга ми е обична. А имам и една книга, която едва отварям на десет години веднъж. Тази книга е необична.» Ние обичаме едно плодно дърво. Защо го обичаме? ­ Родило е плодове. Докато на дървото е този плод, ние ще обикаляме около него. Всеки, който мине, вдигне си очите, гледа го и казва: «Колко е хуба­во!» Щом плодовете се оберат и изпадат листата в умерените пояси, вече не поглеждаме дървото. Като дойдат плодовете идната година, пак може да го обикаляме. Та казвам: Кое е онова, с което можем да привлечем хората, за което хората могат да ни обичат? Вие искате да привлечете хората без плод, с една обикновена мисъл. Необикновени мисли трябва да имате, или постоянни мисли! Ще ви дам следното прави­ло: Ако искате да завържете едно приятелство, едно постоян­но приятелство, непременно трябва да държите във вашия ум една основна черта на вашия приятел, която никога да не се мени ­ да знаете, че каквото и да стане, тази черта не може да се измени в него.



Когато Христос постави своите ученици на изпит, Той каза: Всички тази вечер ще се съблазните от ме­не. Петър, който минаваше между учениците за най-вярващ и най-решителен, каза: «Ако и всички да се откажат, аз няма да се откажа.» Христос познаваше слабата страна на Петър ­ апостол Петър не мислеше здраво. Христос му каза: Аз се молих и за тебе, да не обеднее твоята вяра. За какво се е молил? Апостол Петър беше съвестен човек, държеше се много консервативно за старото. Но съзнание имаше в него! Обаче беше малко страхлив. Когато го хванаха, попитаха го: «да не си и ти от неговите ученици? Ти приличаш на галилея­нин.» Той каза: «Не, този човек не познавам.» Той забрави в страха си какво обеща. Но Христос, като го погледна, искаше да каже: Петре, какво ти казах на тебе? ­ И на Петър му дойде на ум това, което каза Христос: Преди да пропее петелът три пъти ще се отречеш от мене. Дойдоха му на ум и другите думи на Христа: Аз се молих за тебе, да не обеднее твоята вяра. ­ Тази молитва не е нищо друго, освен това, че Христос знаеше, че в неговата душа има нещо добро. И Писанието казва: И като го погледна Исус, Петър излезе навън и горко плака. Разкая се. И оттам насетне Петър си каза: «Аз не трябва да бъда вече страхлив. Ти Петре трябва да измениш своето естество, не трябва да бъдеш тъй малоду­шен!» Ще кажете, че апостол Петър бил с много слаб харак­тер. Но щом дойде едно малко изпитание, и вие като апостол Петър започвате да се отричате. И ще кажете или че го познавате, или че не го познавате. Ако се отречеш от Бога, какво ще придобиеш? Някой път дойде някой при мене и ми казва: «Няма Господ в света.» Питам го: Какво ми даваш на мястото му? Дойде някой и казва някому: «Твоята жена не струва!» Другият казва: «Дай ми по-добра вместо нея. Тази е лоша, но без нея ­ още по-лошо. Ти живял ли си без жена?» ­ Тази жена беше вътре в човека. Господ взе малко пръст и от тази пръст направи човека. Това е неговата плът. И в тази плът Той вдъхна дихание на живот, и човекът стана жива душа. Неговото тяло е направено от гъста материя, а Божес­твеният Дух е онова, което Бог вдъхна. Дръжте тези две неща! Вие не можете да се освободите от вашето тело ­ щом се освободите от него, не може да живеете на земята, не може да имате тази опитност. Казвате: «Искам да отида в другия свят!» Но за да отидете в другия свят, трябва да имате по-фино тяло, а вие го нямате. Като го нямате, какво трябва да направите? ­ Както на земята трябва да имате едно тяло, така и в другия свят трябва да имате тяло. Ако останете и тук без къща, и там без жилище, тогава казвайте, че това поло­жение не е хубаво. Има разни теории. На земята има много души, които като са излезли от тялото, се намират в едно първо­битно състояние из въздуха ­ нито жилище имат, нито дом имат. И те бягат ­ когато духне вятърът бягат. И щом се развали времето, бягат да се скрият в някоя дупка. Те са постоянно между хората. Когато хората се хранят, те също взимат участие при това, но нямат уста, нямат стомах, нямат уши. И насърдчават хората, като че ли те ядат. И те са онези, които създават големите нещастия в този свят. Тези нещас­тия се дължат на тях, на тези неорганизирани души. Дойде при тебе някоя от тези души и ти тури бръмбар да плачеш, тури ти една мисъл на безверие, тури ти едно чувство на омраза. Ти каз­ваш: «Мразя този човек!» ­ Не го мразиш ти, а друг те кара да го мразиш. Тръгнал е конят и тегли каруцата, впрегнали го и му турили хомот. И кара конят каруцата не от добра воля. А той си казва: «Аз от добра воля тегля каруца­та.» С това не искам да подценявам вашата вяра. Вие имате по-голяма вяра отколкото сте имали, но често си туряте клинове в нея ­ разколебавате се в това, в което вярвате, смесвате неизменните величини с променливите. Казвате: «Защо ми трябва да зная повече? Не ми трябва да знам повече!» Какво е нужно на човека? Казвате: «Трябва да оби­чаме Бога!» Знаете ли какво значи да обичаме Бога? Моисей, който е бил адепт, който е живял в Египет, казва на евреите: «Трябва да обичаш Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа, и с всичката си сила!» ­ Какво значи с всичката си сила? ­ Цялото ти естество трябва да бъде запълнено с любов към Бога, за да няма място за никак­ва съблазън. И независимо от това дали Бог отговори на молитвата ти веднага или не, трябва да знаеш следното: Бог ще ти отговори. Няма молитва, на която Бог да не отговори, само че, на някои молитви Бог ще отговори днес, на някои утре, след една година, след сто години и след хиляда години ­ за някои молитви ще дойде ред след хиляди години. И тогава ще се чудиш от къде е дошло това Божие Благо. Бог всичко отбелязва, но понеже хората не са мъдри като Него, много неща оставя на заден план. Той на първо място дава на човека това, което трябва в момента. Кое ви трябва сега? Ти се раждаш, какво ти трябва? ­ Трябват ти два крака, две ръце, две очи, една уста, един нос, един стомах, бели дробове, мозък. И най-главното, ти трябва да мебелираш своята стая и след това трябва да знаеш как да се разправяш със своя стомах, със своите ръце, с белите си дробове, с краката си, с мозъка си.

Някой път ние казваме, че краката са човешките добро­детели. Но каква връзка имат те с добродетелите? ­ Понеже за да отидеш някъде да направиш нещо, ти трябва да отидеш със своите крака ­ нужно е движение. Доброто се проявява в човека само в гъстата материя. Доброто се проявява в човека само при най-лоши условия. Когато те турят на големи изпи­тания и ти издържиш, тогава си добър. И когато дойдеш до справедливостта ­ трябва да знаеш как да разпределиш богатствата, които имаш. Вие правите опити, имате деца ­ как ще разпределите вашите блага между тях? ­ Ако бащата е умен, той ще знае как да разпредели благата. По същия начин и Бог разпределя благата, които ни дава! Бог ни изпитва на земята, наблюдава ни как прогресираме. Бог иска неговите деца да бъдат учени, да изпълняват Неговата Воля. Той като дойде казва: Вие сега сте в низко положение, но в бъдеще за вас има нещо велико. Трябва да се учите! Ти казваш: «Господи, не е ли достатъчно аз да те обичам?» ­ Хубаво, но ако си се научил да четеш, ти ще можеш винаги да четеш писмата на Бога ­ Той може да ти е пратил някои писма. Ти ще можеш да четеш думите на Христа, да четеш какво е говорил. Може даже Христос да ти е и говорил, но какво ще те ползува това, ако не си приложил тези думи?

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница