Не ограничавай божественото снежна покривка. Студен вятър. Облачно небе



страница14/18
Дата10.04.2018
Размер2.51 Mb.
#65610
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   18

Сега вие не може да разберете това. Има една тънка мисъл: Неизпълнението на един Божи закон води след себе си много неща. Да ви обясня как е тази мисъл в моя ум. Представете си, че имате една кутия кибрит, в която има десет кибритени клечки. Ти минаваш някъде и Провиде­нието ти казва: Като минеш оттам, ще дадеш цялата кутия с десетте клечки. Ти разсъждаваш, че тази кутия на тебе ти трябва. Но в дадения случай ти ще минеш през едно голямо изпитание ­ твоите неприятели ще намерят тази кибритена кутия и ще те запалят с тия кибритени клечки. Провиде­нието казва: «Дай всички клечки, че като те хванат разбой­ниците, да няма с какво да те запалят.» Те нямат кибритени клечки. Те казват: «Какво става с туй нещо? Как се пали?» И те ще те запалят. Казвам: Дай клечките, не оставяй нито една клечка, с която може да те запалят! Не оставяй нито една лоша мисъл в себе си, нито едно лошо желание, с което може да те запалят! Те са кибритени клечки. Остави ги върху камъните и си върви по пътя! Вие казвате: Като дойда аз до едно место, ще ми трябват. По този път, по който вървите, вие нсите със себе си силна лупа, която пречупва светлината ­ изваждате лупата, и запалвате огъня. Но не носете изкуст­вен кибрит, това са експлозиви! Всяка мисъл, всяко чувство е експлозивно. То е потребно само при известни условия. Туй чувство е потребно. Много чувства имаме, които не са ни потребни. В дадения случай на мене ми е потребна една мисъл, едно чувство, около които после може да се групират много други чувства. Вие пренасяте житното зърно ­ около него ще се съберат други. Туй житно зърно само по себе си сдържа всички елементи, които са необходими за неговото растене.

Та казвам: Единствено Божествените мисли и Божест­вените чувства винаги привличат съответните желания и мисли, които са потребни за нашето развитие. По този начин впрегнете ума си на работа! Да кажем, някой ден вие се намирате в трудно положение, неразположени сте духом. Учете геометрия, чертайте триъгълници, четириъгълници! Хубаво, ти се намираш в един квадрат ­ квадратът е една затворена крепост, от която ти не може да излезеш. Трябва нещо друго. Ти начертай един петоъгълник ­ тогава вече ти имаш един изходен път. Петоъгълникът, шестоъгълникът може да ти помогнат. Петоъгълникът е един изходен път, по който може да излезеш от известно затруднение. Има некои начини, по които може да излезеш от мъчнотията. Да обясня мисълта си. Да кажем, че вие имате голяма нужда от пари. Влизате в едно подземие, не носите никаква свещ, ходите в тъмнината. Но в туй подземие има всички богатство. В даде­ния случай на тебе ти трябва светлина; тогава ще намериш в туй подземие това, от което имаш нужда. В тази пещера, в това подземие има и библиотека, и скъпоценности, има и богатства, всичко. Ако носите вашата светлина, вие ще наме­рите това, от което имате нужда ­ и пари и къща, и книги. Но ако не носите вашата светлина, нищо не може да намерите.

Та в света, в който живеете, всичко е предвидено ­ всичко в него е предвидено и който има светлина, намира всичко; а който няма светлина ­ не че е виновен, ходи в тъмнината и мисли, че там няма нищо. Ако в пещерата имаш Божествена светлина, ще видиш, че тази пещера е пълна с всички богатства и ти можеш да се ползуваш от тях при всички случаи. Та при всички условия, при които се намирате, вие преминавате през пещерата с големите богатства. Вие се намирате при някой лош човек, който говори. Този човек е много богат. Не мислете, че добрите хора говорят кротко. Вие имате една представа за добрия човек, като за някой кон, на когото ребрата се четат, едва върви. Вие оставете тези добри хора, те не са добри! Тя и змията като замръзне е много кротка, но я є дайте малко топлина, и тя вече не е така кротка. Ония, пъргавите хора, казват: «Стой настрана, че съм експлозивен!» Казвам: Тия, лошите хора, са много добри хора. Те имат прекрасно сърце. А тия, кротките хора, са много лоши хора. Тия, смирените хора, са много лоши хора. Ти само я събудє ­ не е така кротичка. Мекички хора не виждам. Като ви говоря сега така, не го взимате лично! Аз не говоря лично. Когато правят нещата, хората нямат предвид да направят някаква пакост. Вие като защищавате вашите лични интереси, тогава стават някои грешки. Когато влаковете маневрират по гарите, някой път машинистите пречукват някой работник. Ако машинистът не е внимателен двете коли може да се сблъскат. Не че онзи човек, който маневрира иска да направи някому пакост, но се случва, че няма координация между онзи, който скачва вагоните и онзи който ги откача. Така понякога стават хаталъци. Един евреин показва на друг евреин празен револвер и го насочва насреща му, за да го опита. Другият казва: «Настрана замер­вай, може да стане хаталък!» Никога не опитвайте един празен револвер срещу някого! Може да стане беда. Има един такъв пример. Влиза един разбойник в дома на един човек, който изважда лулата си и разбойникът мисли, че е револвер. Държи насреща му лулата и така го завежда в участъка. Като влизат в участъка, разбойникът вижда, че това не е револвер, ами лула, казва: «Той с една лула ме закара в участъка!» Та често и вас с лула ви закарват в участъка.

Да ви кажа сега: Вие всички страдате от голема добрина ­ всички сте по-добри отколкото трябва. Трябва малко по-лоши да станете, прекалено добри сте! Толкова добри сте, че от добрина страдате! Всички хора все от добрина страдат! Онази майка ограничава детето си от любов ­ тя го ограни­чава да не падне, това да не стане, онова да не стане. Ще иде, ще го вземе. Детето пълзи, майката го взема. Туй дете се възмущава, плаче ­ не го оставят свободно. Тя не че има лошо разположение, тя има най-добро разположение, тя иска да го предпази да не падне. На една майка казвам: «Остави детето си свободно, то само знае да се пази. То иска да слезе по стълбата, майката се затича да го вземе. Казвам: Чакай да видиш, колко е умно! Като дойде до стълбата, то погледне, тук се обърне със задницата и така слиза надолу. Тя си мисли, че то ще падне. Десет пъти ще го качи горе, а то иска да слиза надолу. Тя няма доверие в него. ­ Имайте доверие един на друг. Като нямаме доверие, често се спъваме. Ние сега искаме някой хора да не сгрешат. ­ Остави този човек да слиза, той сам ще слезе много по-добре отколкото ако ти го държиш.


Сега имаме още 15 минути. Да допустнем че вие станете сутрин и кажете: «Не ми държат краката, остарях!» Вземеш огледало, огледаш се, казваш: «Не ми харесва цвета на лицето, очите не ми харесват!» Хубаво, вземи огледалото, ти си сестра на 50-60 години, пък си представи, че си мома на 19 години с тънки вежди. Защо вярваш в туй, че си стара? Мислє, че си на 19 години, че си млада, че си пансионерка, че си дошла в гимназията, че професорите, учителите, обръщат голямо внимание на тебе, че все шесторки имаш! Тури си тази мисъл! Може да се направиш щастлива. Стани и си мисли, че си пансионерка, че баща ти е богат, книги имаш за четене, можеш да рисуваш, много добре свириш на пиано, като вземеш да свириш цялата публика те слуша ­ тъй си представи! Ти ще кажеш, че това не са верни неща. Верни са, как не! Ако една грамофонна плоча може да се научи да пее, та аз ли няма да се науча да пея? За половин час, за един час може да изкарам плочата да пее. Ако плочата може да се научи, че аз ли не мога да се науча. Право е. Вие не изпол­зувате условията. Мисли, че си красива, че всички за тебе говорят! Ако си момък, пак си представи, че имаш един часовник, какъвто ти дойде на ума, тури диаманти колкото искаш, тури си златни пръстени, накичи се с всичко туй! Натуряй си всички пръстени! Туй ви казвам да го правите, когато сте неразположени духом. Направете този опит, като няма какво да правите! Аз ви казвам една програма, като няма какво да правите. И аз правя така.

Понякога като срещна хора, които се обичат, и като ги погледна някой път, виждам, че са закъсали. Не разбират, карат се. Аз веднага си представям, че са професори, които знаят, учени хора. Като ги погледна, и така става. Но те така са и всъщност. В човека има нещо, което ако го събудиш, ако се постави един човек в магнетически сън, ще видиш, че в него се крият известни дарби, които при обикновения живот не се проявяват. Който и да е от вас, ако се подведе в четвърта степен на магнетичен сън, става ясновидец, пред­вижда нещата, предсказва, предвижда своето бъдеще, при което знае как да постъпва. Събудє този човек и той отново става обикновен. Турє го в магнетичен сън, той предсказва нещата, вижда ги. Във вас се крият много сили, които трябва да събудите. Вие се спирате върху обикновения живот. ­ Не се спирайте върху обикновените неща! Казва: «Аз съм закъсал!» ­ Никак не си закъсал. Казва: «От мене нищо няма да стане!» ­ Тъкмо сега е време от тебе нещо да стане. Казва: «Остаряхме!» ­ Никак не си стар, ти си млад човек, още не си живял. Всички други неща ние си ги създаваме на себе си. Казва: «Като отида в оня свят!» ­ Че в оня свят като отидеш, то е този, Новият свят. Като отидеш в оня свят, тебе ще те убедят, че ти не си стар. В оня свят ще ти съблекат старите дрехи, ще ти турят нови дрехи и ще кажат: подмладен си. Като отидеш в оня свят, ще свалят бръчките ти, ще ти турят ново лице. Душата никога не може да остарее. Туй, което остарява, то е съвсем друго нещо. Погрешните схващания, погрешните разбирания ­ те създават тази старост на земята. Като гледам някой стар човек, аз виждам в него много наслойки, той натурял много неща. Та не зная сега, ако някой от вас, ако някоя стара баба ­ тази дума не е на място ­ ако някой от вас е стар, аз бих желал да направя един опит, да го подмладим. Всички искате, но ще се подчините на всички правила които ще дам, абсолютно на всичко ще се подчините. Ако на всичко се подчините ­ лесна работа, може да се подмладите. Щом започнеш да мъдруваш, ти вече не може да се подмладиш. В Божествения свят всичко е въз­можно, няма нещо невъзможно. Турете си в ума: Всичко е възможно; всичко може да направите. Знаеш как ­ като ангел. Та всички може да бъдете добри. Както ангелите са добри. Всички може да бъдете умни, както ангелите са умни; всички може да бъдете силни, както ангелите са силни. Какво ли не ­ всичко може да бъдете. Но много малко се изисква. Казваш: «Не му е времето!» ­ и отиди. Помислите ли, че не му е времето ­ тъй и става. Ако ти мислиш да го разбираш и тогава да стане ­ не. Ти повярвай в него, то ще стане! Как ще стане? ­ Няма да го знаеш! Аз казвам, че утре слънцето ще изгрее. Не го правя аз ­ то е разумно и без да кажа, то пак ще изгрее. Аз може да стана богат, без да казвам, че ще стана богат. Но може да кажа, че ще си изгубя всичкото богатство. Да мислиш това, което не е, само ще си създадеш ненужни страдания. И в света ние страдаме все от тия контравнушения «от мене нищо няма да стане, другият е от мене по-добър»! Вие считайте, че всички добри хора са стъпала! Щом е възможно за един да бъде добър, то е въз­можно и за теб. Щом той е умен, щом той говори на някакъв език, това са възможности и за теб. И ти имаш възможност, ако туриш тия условия, които те са турили.

Та казвам, тази, старата сестра, казва: «Едно време бях по-пъргава, пък като остарях...» Защо остарявате? Знаете ли защо остарява човек? Младият човек е млад, понеже не е вързан с никакви конци. Като влезеш в културата, турят ти една връзка, после втора, трета, четвърта ­ като ти турят стотина връзки, вече се ограничиш отвсякъде и остаряваш. Скъсайте всички нишки, оставете се така, както сте били първоначално, обърнете се към вашата душа! Някой път може да ви разправям, но старите хора остаряват, понеже те идват до една тъмна зона. Има една старост в живота, която произтича от неразбрания свят. Хората остаряват поради едно неразбиране в света. Какво искате сега да ви свиря? ­ Да ви покажа, как сега българинът се подмладява. Да ви кажа, какво българинът мисли за подмладяването. Светия да ви свири на цигулка. Българинът казва: Цигулар къща не храни. Те не знаят, че цигулките много неща са направили. Цигуларят като свири, къщата се гради! Цигуларят като свири, нивата се жъне. Духовният ритъм има друг смисъл. (Учителят свири на цигулка.) Тъй българинът се подмладява. Българинът като иска да се подмлади, така си пее, така свири.

Отче наш.

Общ окултен клас

ХVI година

21. лекция

21. април 1937 г., сряда,

5 часа сутринта

София-Изгрева

УМНИ, ЗДРАВИ И БОГАТИ

Добрата Молитва.

Чете се темата РАЗЛИКА МЕЖДУ БОГАТСТВО, ЗДРАВЕ И МИСЪЛ.

Ще прочета част от чeтвъртатата глава на Първото послание към Коринтяните.

Павел, призван за апостол на Исуса Христа по Волята Божия и брат Состен ­ до Църквата Божия в Коринт, до осветените в Исуса Христа, до призваните светии, заед­но с всички ония, които призовават Името на нашия Господ Исуса Христа на всяко място, у тях и у нас.

Благодат вам и мир от нашия Бог-Отец и от Господа Исуса Христа!

Благодаря на моя Бог винаги за вас заради даруваната вам в Христа Божия Благодат, защото чрез Него се обогатихте с всичко, с всяко слово и всяко познание, според както се е утвърдило у вас Христовото Сви­детелство, тъй че вие не се лишавате от никакъв дар, като очаквате Откровението на нашия Господ Исуса Христа, който ще ви утвърди докрай, за да бъдете безукорни в Деня на нашия Господ Исуса Христа.

Това са резултати. Здравето е един резултат. Богатството е един резултат. Мисълта е един резултат. Физическото здраве означава правилно съотношение на силите в организъма. Тогава вече мисълта, мислящото същество, има с какво да разполага. Опасност има винаги. Казвам: Кой е богат човек, кой е добър? ­ Това е една скроена реч. Но кажете ­ добрият човек, богат човек ли е? ­ Богатството понякога има отно­шение спрямо добротата, но добрият човек е нещо повече от богатството. Не може да кажем, че всеки богат човек е добър. Може ли да кажем така? ­ Има ли такова съотноше­ние, че всеки богат човек е добър, и всеки добър човек, е богат? Това не е така. Тогава не всеки богат човек е и човек, който мисли. Защото понякога вие смесвате вашите чувства, вашите усещания, с мисълта. Мисълта е един творчески про­цес вътре в човека. Там, дето има мисъл, няма обезсърчение, няма обезверяване, няма безлюбие. Всички тия неща не съществуват в един мисловен свят. Така е, когато говорим за една чиста мисъл. Някой казва, че е сиромах. Коя е причинате човек да не е богат? ­ Той тогава може да мисли. Кои са причините, човек да не е здрав? ­ Можем да сведем причините към бащата, към майката ­ бащата и майката не са били здрави, следователно и децата не могат да бъдат здрави. Изобщо има изключения, но закон е, че или бащата не е бил здрав, или майката не е била здрава, и тогава децата не могат да бъдат здрави. Законът се прилага и тук ­ ако бащата не е бил умен и ако майката не е била умна, детето не може да бъде умно. Ако бащата не е бил добър и ако майка­та не е била добра, детето не може да бъде добро. Така че ще помислите ­ има философия, ще я приложите в живота си!

Има и един друг закон. Казват: «Трябва да вярваме в Бога!» ­ Трябва да вярваме в Бога защото ако не вярваш в Бога, ще останеш един първокласен глупак. Ако не вярваш в Бога, ще останеш един първокласен бедняк. Ако не вярваш в Бога, никога няма да бъдеш здрав, нищо повече! Сега думата философия ­ това е користолюбие. В какво се състои корис­толюбието? ­ Къде е користолюбието на вярата? ­ Че аз вярвам в Бога ­ къде е користолюбието в това? ­ Какво съм заграбил? ­ Користолюбие е, когато си заграбил от някого нещо, но когато аз нищо не съм заграбил, къде е там корис­толюбието? Казвам: Вие сега вървите по един лесен път. Някои от вас не искат да разрешат задачите, които им са дадени ­ дадат ви задачата и вие си я носите. В първо отде­ление вие може да сте били от най-способните ученици, във второ отделение също може да сте били от най-способните ученици, в трето и в четвърто отделение може да сте били от най-способните ученици, но дойдете в първи клас и вече малко се спънете, не сте тъй способни както по-рано. Това не е общо правило, но е така.



Та казвам: След като сте учили дълго това, каквото съм ви говорил, направете ми тогава един превод. Що е превод? ­ Що е точка? ­ В геометрията изучавали ли сте какво е права линия. ­ Правата линия е един резултат. Плоскостта е един резултат. Тялото е един резултат. На какво съответствуват тия резултати? ­ Вие казвате права линия. Кои същества правят правите линии? Сега във вас остава една мисъл, казвате: «Когато Учителят задава един мъчен въпрос, той иска да знае кой от учениците знае. Дава се трудна задача, всеки мълчи, а който знае вдига ръка, за да покаже, че разбира. Пазете се от едно: Вие седите и не работите върху себе си. Вие сте като онези, които са взели лотариен билет, седят и казват: «Ех, да ми се падне един милион! Автомобил ще имам, апартамент ще имам, пък и дрехи ще имам, ще се оженя, на жена си ще взема дрехи, в странство ще ида, това-онова.» Сега верующите спорят сиромаси ли да бъдат, или да бъдат богати. Казвате: «Богатите няма да влязат в Царството Божие.» Къде е сега грешката? ­ Защо богатите няма да влязат в царството Божие? ­ Защото тия богати хора не са здрави, не са умни ­ затуй не могат да наследят Царството Божие. Казвам на някого: Ти професор не можеш да станеш, защото не си умен. ­ Защо? ­ Защото не си умен, защото нищо не учиш. Как ще станеш професор? Ти по биология нищо не разбираш; по геология нищо не разбираш, по астро­номия нищо не разбираш ­ нищо не разбираш от звездите. Той казва: «Аз съм религиозен човек.» ­ Хубаво, щом си религиозен, Господ ти говори. Я ми говори за Небето, за звездите. ­ Тия неща мен не ме интересуват ­ Как не те интересуват? А какво те интересува? ­ Че Небето Бог напра­ви, звездите Бог направи. Как да не те интересува тебе слънцето? ­ Това показва твоето невежество. Религиозните хора, като са невежи, казват: «Не ме интересува слънцето. Интересува ме нещо духовно за онзи свят.» Ще каже той: «Оня свят ми покажи!» ­ Добре, човек като умре, къде ще го намериш? ­ Ти умирал ли си? ­ Не. Защо говориш за нещо, което не знаеш? ­ А какво ще кажете, ако ви кажа, че този, който се ражда, влиза в Царството Божие, а който умира, излиза от Царството Божие? Тогава? ­ Аз тъй разсъждавам. Аз казвам: Всеки, който се ражда влиза в Царството Божие. Който умира, излиза от Царството Божие. Казвате: «Там е писано.» ­ Как е писано там? ­ Как е писано, кажете ми. Казва: «Писано е!» Писано е: И умря Авраам, и се погреба при отците си. Като умрял Авраам, не е отишъл на Небето, а при отците си. Къде? ­ Отишъл на почивка. Всеки, който умира, отива на почивка. Писанието казва: Да си починат от делата си. Мислите, че всеки, който почива е в оня свят? Мислите, че онзи, който е в затвора, е при баща си? Мислите, че онзи затворник седи и си почива? ­ Работи ли той? ­ Онзи, който е при баща си, работи на нивата с колата ­ оре и сее. А умрелият отива да си почине. Кой е сега на първото място? ­ Който работи, или който си почива в затвора?

Трябва да бъдете богати. Ако ти не си богат, ако ти не си здрав и ако ти не мислиш, какво тогава можеш да направиш? ­ За да бъдем сиромаси, подразбира се да не притежаваме нечестно богатство, придобито с несправедливост. Всички в туй отношение трябва да бъдем бедни. Не искайте нито един наполеон, нито едно петаче, напръскани с човешка кръв,. За предпочитане е да бъдеш беден, но когато дойде да бъдеш богат, трябва да бъдеш богат. Богатството не е само едно. Ако Писанието не препоръчва на някои богатството, понеже са още деца, значи че материалното богатство може да ви причини вреда. На едно дете не можем да му дадем пищна, трудносмилаема храна ­ ще го храним с много проста храна, която е лесно смилаема. В богатството има една вътрешна мъчнотия. Апостол Павел казва че Царството Божие, не е в Словото, а в силата. Силата на човека от какво зависи? ­ Тъй както аз сега ви зададох въпроса, вземете една права линия. Ти искаш да бъдеш праведен човек ­ започни с ръка да чертаеш прави линии. Ако можеш да ги чертаеш прави, ти можеш да станеш праведен човек. Но ако теглиш една линия и тя не е права ­ не можеш да бъдеш праведен. Някой път вие пишете, и редовете не са прави ­ понякога отиват надолу, понякога отиват нагоре, имат един наклон, не спазвате туй положение еднакво. Казваш: «Аз така съм свикнал.» Не е така. Щом ти свършваш редовете си надолу, в тебе вече е влязло едно обезсърчение от живота, не гледаш светло. Тази линия пък от хоризонтално положение излиза малко нагоре. Това показва, че в тебе има един подем на духа. Тъй както говоря, да не мислиш, че в твоето писане има подем на духа. Това са твърдения, но всяко нещо трябва да се докаже. Та казвам сега изводът: Ако ти си един окултен ученик, това ни най-малко не изявява една пълнота. На окултния ученик има нещо, което му липсва. И на духовния ученик му липсват ня­кои неща. Следователно най-способните ученици във физи­ческия свят, ни най-малко не са най-способните и в духовния свят. Най-способните в духовният свят, ни най-малко не са най-способните и в Божествения свят. Казват, че този, който измислил стана, като ученик имал двойки, бил слаб ученик, но понеже още като дете се занимавал с изобретяване, не си учил уроците, но разбирал и от геометрия, и от математика. Като изведе своето бърдо, виждам, че той пресмята, прави съотношение между нишките, следва един дълъг процес. Този човек знае как те ще се пресекат, гледам ­ изтъкал един образ; той знае колко нишки да преплете, колко да наведе на това бърдо, къде ще се пресекат, на кое място каква крива линия ще направят. Като се тъкат криви линии, изисква се голямо пресмятане. Че ако на някого от вас дадат да правите това, колко години ще ви трябват? ­ за да направите вие с тъкане такова нещо, ще ви трябват най-малко 35 години да мислите, най-малко 10 години ви трябват да тъчете. Да се научите да тъчете един образ не е лесна работа! Ами знаете ли колко време ви трябва, за да произнесете думата ЛЮБОВ, колко време ви трябва да произнесете думата ЗДРАВЕ? ­ Вие казвате: «Че как така? Аз зная какво представлява здравето.» Ако знаеш как да произнесеш думата ЗДРАВЕ, ЗДРАВ, този ревматизъм, който имаш, изчезва от коляното, изхвърля го навън ­ тъй както като удариш с пръчката по тъпана, всич­кият прах искача навън. Казвам на болния крак «здрав съм», но кракът продължава да ме боли. Аз имам вяра в Бога, но съм се обезверил в хората ­ че каква е твоята вяра, ако ти се обезверяваш? Не, така не се мисли, има нещо, което куца у тебе. Сега като ви говоря, трябва да разбирате. Имаше един наш приятел, който ни казваше: Някой път се разправям с някого, говоря сериозно. Казват ми: Защо се караш, какво съм ти направил, че имането на баща ти ли изядох?» Аз ви кажа някой път нещо и вие се позасмеете. Смехът нищо не разрешава, но някой път облекчава положението. Смехът аз наричам едно състояние на почивка. Като вървя и товарът ми дотегне, туря го на някого, позасмея се. Смехът всякога е един контраст. Когато човек се освободи от едно препятст­вие, той започва да се смее. Аз зная психологически, че вина­ги след голяма скръб, иде голяма радост, иде едно смешно положение. Някой път човек е скръбен ­ не знае защо. После започва да се смее ­ пак не знае защо. Това е смяна ­ смехът е смяна на едно тягостно състояние. Трябва да знаеш, че след туй състояние пак ще дойде скръбта ­ вие трябва да знаете, че смяната на скръбта е със смеха, скръбта винаги се сменя със смях и смехът се сменя със скръб. Как ще смените сега вашата скръб ­ какво трябва да стане, за да не се смени тя със смеха? ­ Да направим един опит с вас, за да смените скръбта ­ да дойде някой от вас и аз да забия една игла на два сантиметра дълбочина в ръката му, както факирите правят. След туй казвам: Я смени твоята скръб. Като забия иглата, казвам: Няма да мислиш лошо за мене, няма да ми се сър­диш! Как ще се смени туй състояние, кажете ми? ­ Аз мога да сменя това състояние, нали? ­ Представете си, че ти си един бедняк, дошъл си при мене, искаш ми пари на заем. Казвам: Пари ли? ­ Ще забия тази игла на два сантиметра и ако можеш да издържиш, да не охнеш, да не ми се разсър­диш, ще ти дам 20 хиляди лева. Като ти дам 20 хиляди лева, ти ще излезеш навън, хич няма да мислиш за иглата. Като излезеш навън ще кажеш: «Заби ми иглата на два санти­метра, но 20 хиляди ми даде.» Не си ли струва някой път така да стане?

Та казвам: Скърбите, които ви идват в света, не са ли онези ваши приятели, които забиват иглата на два санти­метра във вашата ръка и после ви дават двадесетте хиляди лева, които ви трябват? Кажете ми сега къде е грешката? ­ Някой дойде при мене, оплаква се, че е скръбен. Снощи идва една сестра, мърмори ми, мърмори ми, че є причинявали страдание, гневи се, но и тя не знае защо. Казвам є: Сега е Великден, не искам да ми говорите за такива неща ­ за ваши­те скърби, рекох, нищо не искам да ми говорите! Нищо да не ми се говори! Говорете за други неща. Защо е скръбна? ­ Пари є трябват, понеже е Великден, няма пари да си направи рокля, обуща няма, шапка няма, апартамент няма, ново юрганче няма, после едно пиано няма ­ упражненията по музика не може да прави. Друга сестра идва, и тя ми се оплаква, казва: «Вече нямам никакво вдъхновение, нищо не ме интересува в живота.» ­ Не я интересува животът! Едно време животът я интересуваше ­ имаше си един кавалер, сега няма кавалер, не я интересува животът.


Каталог: wp-content -> Beinsa%20Douno -> OOK2-izbrano
Beinsa%20Douno -> Братя и сестри на Христа
Beinsa%20Douno -> Защо твоите ученици ядат и пият
Beinsa%20Douno -> Духът и плътта. Приливи и отливи в живота
Beinsa%20Douno -> Трите родословия утринни слова трите родословия моето верую
Beinsa%20Douno -> Петър Дънов Царският път на душата
OOK2-izbrano -> Цялото и частите добрата Молитва
Beinsa%20Douno -> “Господи, благослови езика ми, за да излизат от него сладки, силни и красиви думи”
Beinsa%20Douno -> Петър Дънов Красотата на Душата


Сподели с приятели:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница