Не ограничавай божественото снежна покривка. Студен вятър. Облачно небе



страница18/18
Дата10.04.2018
Размер2.51 Mb.
#65610
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   18


Та казвам: И вие в себе си не обичате ­ ако ти в себе си не обичаш своята душа, своята майка, ако ти в себе си не оби­чаш своя дух, своя баща, ако ти в себе си не обичаш своето сърце, своята сестра, ако ти в себе си не обичаш своя ум, своя брат, питам тогава, мислиш ли, че като излезеш в света ще ти върви? Под думите да обичаме другите, аз разбирам, да обичаме не този човек не него в тази форма, а да обичаме Бога, Който го е създал. Като го виждам, аз виждам, че Господ е в него. Тази обич, която му давам, давам я за Него. Аз уважавам баща си навсякъде. Така трябва да правите. Вие мислите да обичате другите хора, та като отидете в другият свят, те да ви отдадат някаква почит. В Любовта няма уважение, няма почитание ­ Любовта дава всичко. Но ако вие очаквате от Любовта отпосле да ви даде нещо, лъжете се. Любовта отпосле взема, а не дава. В началото тя дава толко­ва, колкото никой друг не дава, тогава тя дава преизобилно. Туй, което в един момент Любовта ти даде, ти има с хиляди години от него да ядеш и да пиеш. Ако очакваш отпосле Любовта да ти даде нещо, това е погрешно схващане. Нима аз като ходя в природата, не ми е дадено всичко? Като отида на Витоша, навсякъде разполагам с онзи хубав въздух, който Бог ни дава ­ Какво очакваш? ­ Въздуха няма да ми го напомпат в моите дробове. После и другото положение ­ че вие не сте като другите хора. Аз разбирам две положения. Първото е да приличате на хората ­ някой път аз искам да приличате на бедните хора, защото във всичката беднотия, която има този беден човек, като отидеш при него в къщи, приема те на гости, ще те покани с хубаво чувство. Казвам: Аз бих желал да бъдете като този човек! Тогава, желая вие всички да бъдете тъй както Любовта. Тя не е нещо мъртво. Където и да те срещне Любовта, тя ни най-малко няма да обърне внимание на твоето минало, веднага ще ти окаже услуга и ще си замине. Като онзи самарянин, тя ще те остави в гостилницата, ще плати за тебе и ще си иде. Ако вие си мислите, че Любовта трябва да върви с вас, вие имате съвсем неверно мнение за себе си. Ако искате Любовта постоянно да върви подире ви като войник и вие да є заповядвате, лъжете се. Тя е единственото нещо, което не търпи никаква заповед ­ ти даже щом само помислиш да є заповядваш, нея вече я няма. Ако някой от вас е изгубил своята любов, значи че той е искал да бъде или полковник, или генерал, или майор. За да имате Любовта в себе си, вие трябва да бъдете като един редник, да нямате никакво желание да є заповядвате. По някой път войниците ще ти заповядват. Ако не познаваш полковника, ти ще кажеш, че той има власт ­ войникът ще каже някой път на полковника, че той е от високо място, власт има. Но ако този полковник направи грешка, войникът може да каже някоя дума. Срещне полковникът един войник, който е княжески син, и ако не знае как да постъпи с него, знаете какво ще стане. Може да си изгуби службата. Като го срещне, полковникът ще му се усмихне. Този войник е много важен, не се подчинява. Разправят за един княжески син, наследник на английския престол, който водил разпуснат живот. Хващат го в едно кабаре, отвеждат го и един англий­ски съдия го съди, казва му: «И ти ще наследиш английския престол! Император ще бъдеш!» А онзи бил много честолю­бив, удря плесница на съдията. Съдията го осъжда и го туря за три дни в затвора. Като чул за постъпката на съдията, бащата казал: «Много добре направи съдията!» А когато един ден престолонаследникът станал крал, господар на Англия, повикал съдията, който тогава го осъдил и му отдал най-голямата почит, съзнал, че постъпката му е умна.

Казвам: Ако вие сте съдия, какво ще направите? Някой път вие не отсъждате в себе си нещата право. Гледам ­ мнозина като дойдат, не ми представят фактите тъй, както трябва. И аз не представям някой път фактите както трябва. Някой път преувеличават нещата. Разправя ми той, че видял един ангел ­ такова величие, светил като слънце! Пък туй не е верно! Аз го питам: А ти падна ли на земята? «Не.» Апостол Павел като видя Христа, падна от коня. Една сестра ми разправя, че видяла ангели, като слънцето да светят. ­ Тя има много голямо мнение за себе си. Нейният ум не може да издържи на тяхната светлина. Тя видяла един прост човек, доста угледен, и го оприличава на слънцето. Ако свети като слънцето, че той ще има 25 хиляди градуса! Как ще може да устои на тази ослепителна светлина? ­ Тъй не се говори! Като срещнеш един ангел, той има такъв проницателен пог­лед, че като те види, прониква в тебе. Ти се страхуваш от ангела, мислиш, че той е ангел и иде да те съди. Той като те срещне, ти ще се уплашиш. Той казва: «Този път, по който вървиш, не е Пътят. Никой не е излязъл по него. Не само ти, но и мнозина от нашите ангели направиха едно време същата грешка, когато живеехме като вас.» Вие може да направите, колкото си искате грешки, но да знаете, че ще изгубите туй което имате.

Сега заключението какво ще бъде? ­ Нищо в света не е произволно. Любовта изисква пълен живот, за да се прояви. Когато дойде Любовта, ти няма да питаш от къде иде и къде отива. Ти ще я приемеш тъй, както приемаш слънцето ­ като приемаш слънцето, ти не го питаш откъде иде. ­ От никъде не иде. Земята се върти около него, пък и то се върти. То има предназначение, някъде отива. За слънцето казват, че било изгряло у нас. Това е лъжлива идея. Слънцето досега никога не е изгряло и никога не е залязло. Като се върти около себе си, земята прави слънцето да изгрява и да залязва. Ние сами ставаме причина да изгубваме Любовта. Изгуб­ването на Любовта е залязване. И ние правим някой път да дойде Любовта. Ние правим това. Някой път вие казвате: «Не ме обича Господ!» Не ви обичал Господ! ­ Вие сте се обърнали и си мислите, че Господ не ви обича. Господ не може да се измени, Той не е човек, който да мисли за някоя твоя грешка. Ако съгрешиш пред Господа, Той ще те изпрати да изучаваш добродетелите. Като съгрешиш, Господ ще те изпрати между лошите хора, те ще те възпитат. А като направиш добри постъпки, ще те прати между добрите хора. При тях ще живееш. Някои от вас, живели ли са при Господ? ­ Кажете ми? ­ Вие понякога си придавате по-голяма тяжест, като казвате, че Господ живее във вас. Това е много казано. Значи, Той толкова закъсал, че дошъл да живее в твоята колиба. Като че няма друго място! Казвам: Толкова колиби, толкова къщи, че у тебе ще дойде да живее! В това няма никаква философия! Аз не съм за отричането на нещата, но ние трябва да схванем тяхната философията. В онази същина, в която Бог живее между нас, съществуват девет иерархии, една от друга по-напреднали. Числото девет е Божественият свят, то показва, че има девет степени ­ ти трябва да минеш през девет степени, докато дойдеш до числото десет. Числото десет, това е Бог ­ едното си ти. Нали казват, че всички хора от човека ­ от Адам ­ са излезли! Нали от един човек се създадоха всичките хора! ­ Всички хора, които съществуват излязоха от един човек.

Та мисълта, която трябва да остане в ума ви е: Ако Бог живее в тебе, ти ще имаш свещен трепет. Ти само веднаж да видиш Господа, не ти трябва втори път да Го видиш. Ако веднаж Го видиш, ти няма да Го забравиш. Ти си спасен. И ако веднаж Го видиш, ще се добиеш желание да го видиш и втори път ­ да не го виждаш, значи си загубен човек, човек, който не иска да вижда Господа, е изгубен. Но когато иска да Го види и когато някой Го види, той е спасен човек. Да видиш Господа, това е спасение ­ да не искаш да Го видиш, да те е страх от Господа, ти си от изгубените хора. Сега вие може да не ме разберете. Аз ви представям две думи, изгубен и спасен. Даже по някой път вие трябва да го турите на място, трябва да ми държите по една лекция. Вие как го разбирате от вашето гледище? ­ Ще кажете: «Че как можем ние да ти проповядваме.» На мен са ми проповядвали котките, на мен са ми проповядвали птичките, мнозина са ми проповядвали. Гледам ­ доближа се някъде, и една птичка хвръкне. Какво има наоколо ­ не зная. Спирам се и казвам: Накъде да вървя сега? ­ Безпокоя се. Виждам в тази посока птичката, върти се. Връщам се назад и казвам: Извинете, че ви смущавам. Тя казва: «Не разбираш ли? ­ Там е моето гнездо, не отивай да плашиш децата ми!» Аз имам високо мнение за себе си, но тя ни най-малко няма туй високо мнение за мене. Казва: «Не отивай да плашиш децата ми!» Някой път аз нарочно идвам да ги плаша. Мене ме интересува къде е гнездото ­ интересувам се и сега, колкото повече се приближавам, толкова повече тя вдига шум. Щом дойда до някъде, в гласа вече има нещо много мощно. Аз не бутам яйцата, понеже у птиците има традиция ­ ако им докоснеш яйцата, те не отиват повече там да ги мътят. Щом някой им докосне яйцата, те знаят, че не са избрали хубаво място, даже и да измътят яйцата си, за малките няма да бъде добре. Те вярват, имат една традиция. От далече разглеждам яйцата, тя после иде, мирише ги. Забелязъл съм някой път ­ тя свиква, четири-пет пъти ходя и тя вече ме познава, има ми доверие. Някой път съм ходил, когато вече са измътени ­ тя тогава счита моето посещение за висока чест, започва да се осъзнава.



Казвам сега: Какво мнение има Господ за нас? Ако Господ ви каже да направите нещо, ще го направите ли? ­ Че тогава вие приличате на онази млада мома, която иска да покаже на своя възлюблен, че го обича. Казва: «Толкова го обичам!» В реката се хвърля, иска да се удави. Тръгва тя край брега, а той седи спокоен. Той е плувец. Тя иска той да се хвърли, да я извади от водата. Тя отива, пък се обръща и казва: «Кажи да не се хвърлям във водата!» При всяка мъчнотия, в която може да попаднете, вие сте се хвърлили в тази река и тогава ще дойде Господ да ви избави. Ако вие не може да покажете вашата любов, Господ ще ви я покаже всеки ден. Нека всеки от вас направи един малък опит: Ти си едно дете, съгрешил си пред баща си ­ помоли се на баща си и веднага ще се измени настроението на бащата, на майката, на братята ти. Вие трябва всеки ден да се молите. Вие казвате: «Да се примирим!» ­ Молете се! Че вие, ако сте събрани тук, и ако за Господа не можете да изпълните Неговата Воля, от мене ли ще очаквате аз да ви дам? Мнозина от вас очакват да им дам голяма сила. ­ Аз не искам да ви направя полковници, да безпокоите войниците по пътя ­ по никакъв начин! Аз не искам да заповядвам никому. Но и друго: Не злоупотребявай­те! Има един свят, който не търпи грешки. Не мислете, че може да бъдете възлюблени на Христа или на Господа, ако имате скрити във вас прегрешения и продължавате да ги криете. Вие не можете да бъдете възлюблени! Има неща, които на нас не са ни потребни, не се безпокойте за тях! Аз не искам да мислите, че сте грешници, в себе си казвам: Трябва да бъда справедлив. Срещна един човек, който говори против мене, или пък някое куче ме лае ­ аз се спра и си кажа: Ако аз съм на неговото място, какво ще направя? ­ Изваждам хляб, давам му, казвам: Много добре изпълняваш длъжността си. Казвам: Занапред аз ще минавам малко по-далече, втори път, трети път. От нас зависи. Сега гледам ­ мнозина съдят братството и казват: «Не живеят тук добре.» Ти, който казваш, че не живеят добре, дай един проект как трябва да живеят! Че как трябва да живеят? ­ «Ти не постъп­ваш добре!» ­ А как трябва да постъпвам? ­ Аз бих желал да постъпя тъй, както трябва. Но вашата грешка е там ­ вие не може да постъпите като полковникът. Ако бяхте обикновен човек, ако нямахте висок чин, полковник, тогава нямаше да безпокоите никой войник. Войникът сега е тук. Като зами­неш, какво ще каже войникът по твой адрес? ­ Много остро говорят. Гледал съм някой път ­ като отмине полковникът, войникът казва: «Глупак, говедо! Той ще ми държи сметка, че копчетата ми не били в ред, че нещо друго не било в ред!» Войникът върви и си мърмори. Хубаво, да кажем, че вие сте религиозен полковник. Срещате един прост човек, редник, и казвате: «Ти нямаш правилно понятие за Христа! Та ти не знаеш какво е вяра! Не знаеш какво е надежда, какво е спасение!» Нареждате по този начин. Аз като срещна един художник, казвам му: Я ме нарисувай. Той като ме нарисува, казвам му: Сега ти постой, позирай ­ аз ще те нарисувам! Искам да зная, той ли знае или аз зная. Той ме нарисува и аз го нарисувам. Аз излагам него както съм го нарисувал, и той излага картината си. Ама той турил публика ­ ще се провери. Този, който е нарисувал по-хубаво и по-верно, той е по-добър художник. Който иска да критикува, сам да нарисува ­ който иска да ви критикува, нека ви нарисува правилно. Два образа трябва да има, не може да има само един образ.

Та както сега аз живея, не живея за вас. Да ви кажа какво разбирам под думите аз живея ­ аз живея за себе си, но аз живея и за другите. Аз съм художник, който рисува за себе си, не рисува за хората. Този живот не е мой. Искам хората да живеят моя живот. И хората не живеят за себе си. Един художник няма да рисува себе си. Той ще търси сюжети от външния свят. Та казвам: Никой за себе си не живее ­ никой не живее за себе си, за Христа живее. И Христос не живее за себе си, Той живее за нас, следователно има обмяна ­ ние трябва да живеем за Христа и Христос трябва да живее за нас, трябва да бъде между нас. Вие искате да станете светии, да бъдете обичани, да бъдете обични на Господа и да кажат, че като този светия не е имало. Или да кажат, че като този учител в България втори не е имало. Това е заблуждение. Като Бога няма. Защо е ­ аз зная защо е. И като нас няма. Като Бога няма, но и като нас няма. Аз живея за Господа. В душата си аз казвам: Това е ­ в Името Божие да живея за Господа и Господ да живее за мен. Като е направил света, зная, че той го е направил за мене. Той не го е направил за себе си. Но като дойдох в света и се родих, не се родих за све­та, родих се за Господа. Аз признавам ­ този свят е създаден за мен, понеже съзнавам, че животът, който живея, не е за мен, а за Бога. Бог направи света за себе си. Но ако тъй разбираме, че Бог направи света за себе си, ние ще разберем, че Той го направи само за нас. С туй, което сега ви казвам, не искам да вляза в стълкновение с вашите идеи. Днешните ви идеи, днешните ви разбирания, не са за утрешния ден. Един ден бяхте малки деца, тогавашният ви живот беше вашият детски живот. Тогава бяхте невинни, искрени, не обичахте да послъгвате, не се преструвахте. Дойде някой ­ прегърнете го, целунете го. Децата са много свободни. Но щом станете въз­растни, вече има други правила. Аз съм ви привеждал един пример, мисля, че беше в Пловдив. Отидох у едно семейство, направих своите изследвания, останах на гости. Едно малко момиченце на 5-6 години, седи си в стаята, и като излезе майка му, хвана ме, прегърна ме и пак си седна мирно като дойде майката. Казва: «Не ме разбира майка ми.» Виждам ­ онова дете не прави нищо, но на какво се дължи туй? Майката постоянно му казваше: «Ти да не направиш нещо!» Всички тези деца никога не показват своите чувства. Аз не разсъждавам ­ отивам при една чешма да измия лицето си, имам добро мнение за нея. Но ако отида при някоя кална чешма, аз няма да постъпя така. И към всички хора ние не можем да бъдем еднакви, запомнете това! Колкото една душа е по-чиста, и не само привидно, толкова повече тя ни привлича. Първо се освободете от представата си, че сте добри хора, защото да мислиш, че си добър е голяма тяжест. Добър съм, Господ ме е направил добър ­ как да мисля другояче, душата е излязла от Бога, Духът е излязъл от Бога, умът е излязъл от Бога, сърцето е излязло от БогЃ ‚ … юяяяюяяя† ‡ € ‰ Љ ‹ Њ Ќ Ћ Џ ђ ‘ ’ “ ” • – — ˜ ™ љ › њ ќ ћ џ   Ў ў Ј ¤ Ґ ¦ § Ё © Є « ¬ ­ ® Ї ° ± І і ґ юяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяа, не мога да бъда лош човек. Най-много сърцето може да се пооцапа ­ понеже, съм дошъл в света, аз нямам никакво користолюбие в себе си, взел съм кесията на някой човек, за да не го оберат. Утре ще вложа тези пари в банката и ще му ги върна с лихвите.

Казвам: Съзнавайте, носете в себе си Божествения живот, живейте за Господа и считайте, че всички страдания, които ви идват, са едно благо. Наистина много мъчно е да се раз­бере, че страданията са едно благо. И не само това, забеле­жете, че има думи, които някой път като произнесете, може да се получи обратен ефект ­ може да произнесеш една дума много добре, може да произнесеш думата Любов много добре, пък да обидиш човека. Аз мога да ти кажа, че като твоята глава друга няма в света, а ти да вземеш това за подигравка. Или че като вашата Любов друга няма. А пък някой път мога да ви кажа нещо лошо, а вие да не се обидите. Казвам: Ти си много лош човек. Но на тебе ти е приятно. Като произнеса думата лош, аз турям в нея известна мекота и на теб ти е приятно. Слушам ­ двама млади си говорят. Той казва: «Аз никак не те обичам!» Тя се поус­михне. Тя казва: «Я ми го кажи още веднаж!» Той пак є казва същото. Тя иска той да є повтори онова, което е казал. По някой път и аз си позволявам това. Някой казва: «Учителят все за Любовта говори, има някого предвид.» Аз бих желал ония, които се обичат, да нямат никакво противоречие. Така е в моя ум. Аз съм говорил доста за безлюбието. Ние само си представяме, че се обичаме. Когато вие обичате един човек, той за вас е добър и за него това е добре: Любовта носи здраве, Любовта носи свобода, Любовта носи живот. И мър­тав да си, като дойде Любовта, ще те оживи. Казвате, че тази любов сега не могла да съживява ­ всяка любов, която и да е тя, е от една и съща категория. Любовта възкресява мърт­вите, Любовта вдига болните, Любовта обогатява сирома­сите, Любовта просвещава невежите. Всичко прави тя. Ами нека тогава да дойде онази любов, която ще ни повдигне! Сега ще кажете, че Любовта тъй не говори, а другояче. Това е човешко разбиране. Казвам: Някой път трябва да държа такава лекция ­ аз ще слушам, а вие ще говорите какво раз­бирате под думата любов. Ето аз какво разбирам под думата любов ­ ще намеря някой болен, ще му положа ръката си и той ще оздравее; или ще мина покрай някой беден човек, ще му положа ръката си и ще го запитам: От коя рота си? ­ Няма да го питам нищо за неговата любов. Ако го питам за неговата любов, то е все едно да съм като някой полковник. А щом не питам, аз съм като един редник. Някой ще те пита ти обичаш ли Христа. Пита един евангелски проповедник: «Ти обичаш ли Христа?» Казвам му: Покажи ми как да го обичам! Аз досега не съм намерил начин за това ­ искам да го обичам, но не зная как. Казвам му: Аз ще Ви бъда много благодарен, ако ми покажете. Казвате: «По стария начин ­ щом река да Го обичам, аз искам да стана като Него.» Рекох: Това не ми харесва ­ аз искам да стана като Христа, но грешката е там, че без да съм страдал като Христос, без да съм имал Неговите противоречия, аз искам да стана като Него, да имам Неговите почести. Откъде накъде? Казвам си: Сине майчин, ти искаш почестите на хората, а пък нищо не си дал на Христа. Казвам: Когато минеш през тия страдания на кръста, тогава ти ще бъдеш едно с Него. Пък аз искам да имам почестите на Христа, но не искам да мина през кръста. Даже по някой път искам да покажа, че разбирам живота по-иначе, отколкото Христос го е разбирал. Сега учените хора казват, че Христос навремето така го е разбирал. Като че те по-добре разбират от Христа! Христос не седи на едно място. От две хиляди години Той се учи. Той е станал по-учен. Той не е седял на едно място ­ учил, Той се учил. Той е станал по-учен, знае повече ­ знае десет пъти повече отколкото всеки друг. Казвам: За мен Христос не е един невежа, а постоянно се усъвършенствува и каквото каже, прави го ­ не казва едно нещо, пък да прави друго. Казвам: Ти можеш ли да кажеш като Христос на кръста: «Прости им, Господи!» Можеш ли ти да простиш на тия, които те туриха на кръста? ­ Ти каз­ваш: «Господи, унижаваш ме!» Казвам: Далеч си от Христа. Някои обявяват и казват: «Господ да го накаже!» ­ Оставете тези ваши заблуждения! Казвам: Оставете се от заблуждени­ята си и аз ще се оставя от моите. Аз имам едно голямо заблуждение ­ мисля че от вас светии ще станат. Това е едно заблуждение. Ако вие сега станете светии, то е загубена работа! Аз няма да ви кажа, че сте много добри. Добри сте. Няма да ви кажа, че сте и много лоши. Лоши сте. Под думата лош човек какво разбирам? ­ Аз някой път казвам за себе си: Лош си, живееш за себе си! Казвам: Аз трябва да живея за другите! За мене това е ясно. Направя нещо за себе си ­ не е хубаво това! Защото моят пример, като го видя в другите, няма да го харесам. Когато другите хора живеят за себе си, на мене не ми е приятно. Когато видя, че те живеят за другите, казвам: Ако на тебе ти е приятно другите хора да живеят за тебе, и на тях е приятно ти да живееш за тях. Когато хората не ме обичат, казвам: Аз не живея достатъчно за тях.

Казвам: Сега искам всички да живеете за Господа и Гос­под да живее за вас. Всички да живеете за Христа и Христос да живее за вас, това е главната идея. Да живеем за Христа и Христос да живее за нас! Тогава ще добиете тази сила, която искате. Ще направим един опит ­ това не е изпитание, но искам да направя опит да установим вашето верую. Вие искате да ме заставите да направя някои неща, за да разбе­рете дали аз съм това, което съм. Вие този въпрос недейте да разрешавате. Онова, което съм ­ съм. Което не съм ­ не съм. За мене това е ясно. Аз не мисля за себе си онова, което не съм. И вие трябва да мислите за себе си онова, което Бог е направил, и онова, което Божественото иска. И да мислите за себе си, това което сте. Няма да ви казвам какво съм аз. Казвам: Опитайте водата, която се излива от мене ­ това е то! Няма да търсите външни украшения, те са второсте­пенни. Ако ви хареса водата ­ това съм, тази вода съм. Ако не ви харесва, каквото и красноречие да имам, няма да мога да ви убедя. За мене това е същественото. И онова, което изтича от вас, то е за мене важното ­ онова, което изтича от всеки човек. Искам от всички вас да изтича Божественото! И от мен да изтича, и от вас да изтича! И като се създадат тези две течения, тогава ще влезе Новата музика и Новият живот. И семейният, и частният живот ще образуват един съвсем друг живот. Питате: «А кой ще се грижи за нас?» Казвам: Бог ще се грижи. Например, ако ми дадете хиляда лева, искате да знаете след колко време ще ви ги върна . Ако аз ви дам нещо и мисля след колко време ще ми го върнете, това не е раз­биране. Онова, което ти давам, ти ще оставиш на онзи, а Бог ще остави на мене. Онзи, който и разбрал живота, не мисли как аз ще живея ­ то си е моя работа аз как ще живея. Каз­вам: Бог има в нас абсолютно доверие ­ Той ни е дал живота, оставил ни е свободни. И като се върнем в Невидимия свят, може да ни поиска сметка ­ в този живот няма какво да те ревизират, Той те оставя напълно свободен. Радвайте се на онази свобода, която Бог ви е дал! Когато доведоха при Хрис­та онази блудница, искаха с това да Го предизвикат. Той писа на земята, направи своите изчисления и каза: Ти как мис­лиш? ­ «Според Мойсеевия закон, тази жена трябва да убием с камъни.» Христос каза: Който от вас е праведен, нека да хвърли камък. И когато всички се разотидоха, той я запита: Не те ли осъди никой, и аз не те осъждам. Иди и не прави тия грешки! Не престъпвай онова доверие, което Бог ти е указал ­ не злоупотребявайте с доверието, което Бог има към вас. Аз казвам: Не злоупотребявайте с доверието, което Христос има към вас. Туй трябва да бъде за вас като едно мерило. Не искам да се съдите един друг. Всеки себе си да съди според закона на Божията Любов, според закона на Божията Мъдрост, според закона на Божията Истина и Свобода. Само тогава ще се образува едно иеално общество и вие ще се разбирате помежду си. Като се срещнете, в лицата си ще видите какви сте. Още щом отида при една мечка, аз вече зная какво е нейното състояние. Като срещнете един човек, вие може да знаете неговото състояние.

Сега да се върнем към темата. Според мене вие сте добри, но още не сте проявили вашата доброта. Вие сте умни, но не сте проявили вашия ум. Вие се силни, но не сте проявили вашата сила. Желая сега да проявите вашата доброта, капи­талът ви да бъде в обръщение. Желая да проявите вашия ум. Желая да проявите и вашата сила.

Божията Любов носи пълния живот.

Общ окултен клас

ХVI година

24. лекция

12. май1937 г., сряда,

5 часа сутринта

София-Изгрева
( Днес с. Левски, варненско. (Бел. ред.)

( Д-р Методи Константинов. (Бел. ред.)



( На това място има пропуск в стенограмата. (Бел. ред.)

( Виж бележката на стр. 10. (Бел. ред.)
Каталог: wp-content -> Beinsa%20Douno -> OOK2-izbrano
Beinsa%20Douno -> Братя и сестри на Христа
Beinsa%20Douno -> Защо твоите ученици ядат и пият
Beinsa%20Douno -> Духът и плътта. Приливи и отливи в живота
Beinsa%20Douno -> Трите родословия утринни слова трите родословия моето верую
Beinsa%20Douno -> Петър Дънов Царският път на душата
OOK2-izbrano -> Цялото и частите добрата Молитва
Beinsa%20Douno -> “Господи, благослови езика ми, за да излизат от него сладки, силни и красиви думи”
Beinsa%20Douno -> Петър Дънов Красотата на Душата


Сподели с приятели:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница