Не ограничавай божественото снежна покривка. Студен вятър. Облачно небе

Вие не можете да си обясните защо някой от вас е мъж, а друг е жена. И сте недоволни че сте жена! Недоволни сте, защото не разбирате. Защо сте недоволни, че сте мъж? Пак защото не разбирате! И който е доволен, не разбира ­ и който е недоволен, не разбира. И двамата не разбират. Какво е преимуществото на мъжа, и какво е преимуществото на жената в дадения случай? Какво преимущество има един вдлъбнат предмет и какво един изпъкнал предмет? Вземете едно огледало, което е изпъкнало и едно, което е вдлъбнато. Има разлика. По какво се различава вдлъбнатото от изпък­налото огледало? Вдлъбнатото събира, а изпъкналото раз­пръсва. Мъжът разпръсва ­ ако останеше на мъжа да събере една къща! Естеството му е такова! Той разпръсва, както един човек сее. Всеки сеяч хвърля, хвърля, завлича и казва: «Да става каквото ще!» Жената дойде подир него ­ дойде оная с вдлъбнатото огледало и казва: «Какво направи? Защо разхвърли житото? Ти направи голяма пакост!» Той казва: «Направих пакост, но тази работа ще се оправи.» Оная дойде, събере житото и го тури в хамбара. А мъжът дойде и пак го разхвърля на нивата. Който не разбира, ще каже, че мъжът е глупав а жената ­ умна. Но ако глупавият не беше пръскал, какво щеше да жъне жената?

Вие понякога си мислите, че сте умни. Жената минава за умна, а мъжът за глупав. И кой се бие на бойното поле? Мъжът! По някой път и жената по подражение на мъжа се бие. ­ Когато мъжете се бият, бият се с цепеница, а жените с косите си ­ хванат се за косите. Жената хване друга жена за косите и казва: «Ти не знаеш ли да мислиш?» Разтръсва є главата! А когато той бие, бие с тояга и казва: «Ти не знаеш ли да работиш?» Казвам сега: Вие по някой път се наказвате или по мъжки или по женски. Кое е по-хубаво ­ по мъжки ли да те наказват или по женски?

Сега за концентрацията. Каква е разликата между младия и стария ­ между проявата на младия и проявата на стария? Младият казва така. (Учителят си удря ръцете.) А старият казва така. (Учителят с ръката си бие главата и туря показалеца си върху челото.) Защо единият си удря ръката а другият си туря показалеца на главата? Този, който се уповава на ръцете си, кой е? И този, който се уповава на главата си, кой е? Ста­рият винаги се уповава на главата си, а младият ­ на ръцете си. Който не разбира законите, ще намери тук едно противо­речие. Питам: Какво ще направи една глава, която няма ръце и крака, които да я носят? Като докосва ръката тази глава, тя става ценна. Да допуснем, че нямате ръце и крака. Но ако тази глава няма ръце и крака, какво ще прави? А какво струват ръцете и краката, ако нямат глава, която да им даде направление? Следователно ще съберете стария и младия ­ ще съберете главата с ръцете и краката! Старият е главата, а младият са ръцете и краката. Старият да мисли, а младият да работи. Младият събира ли или разпръсва? ­ Младият раз­пръсва. Той е винаги много щедър ­ младите хора са крайно щедри, у тях има щедрост. Старият пък има вече качествата на една умна жена, той събира всичко наоколо. Ще видите, че старите хора имат насъбрани лешници, орехи, ябълки, парцали. Младият даже не знае цената на парите, а старият знае колко струват парите. Той събира и храна, но не знае как да яде горкият ­ зъбите са му изпадали, каквото и да яде, раз­валя му се стомаха. А на младия всичко, каквото яде, му е сладко. Ако вие сте изгубили смисъла на живота, остарели сте ­ всичко имате, но нямате доволство. Щом ядеш добре и стомахът ти правилно смила храната, ти ще бъдеш доволен.

Човек трябва да работи, но между работата, човешката мисъл и чувствата има известно съотношение. Ти не може да извършиш една работа, ако не си мислил за нея. Ти не може да извършиш една работа ако не си чувствувал. Крайната проява на човешката воля зависи от мисълта и чувствата. За това, което правилно си мислил и чувствувал, ти ще наме­риш подходящата форма, с която да го изразиш правилно. Защото целият живот на всички хора на земята е един резул­тат и ако вие започнете да изследвате физическия живот като учени, под микроскоп, ще разберете много неща.

Често хората се питат: «Защо съм дошъл на земята?» ­ Че вие трябваше да знаете това! Как така ­ дошли сте на земята и не знаете защо сте дошли! Би било смешно, да си в едно училище и да питаш защо си в училището ­ ти все ще имаш някаква определена цел. Ако си в отделенията, предметът ще бъде изучаването на азбуката ­ четирите години ще бъдат за азбуката, слоговете и думите. После ще влезеш в гимназията. Гимназията аз наричам учение на слънцето, а щом влезеш в университета, там е учението на ума. Отделенията ­ това е физическият свят, гимназията е светът на сърцето, а уни­верситетът е светът на ума ­ на ума е, понеже е висок свят. Всички не могат да завършат университет, но всички завър­шват първоначалното училище. Някой път хората си мислят, че са много учени, имат много събрани факти. Някой казва: «Аз имам усет.» Ти може да имаш един разхвърлян усет ­ да имаш едно усещане, чувство, което може да е верно, а може и да не е верно. За да разберете големите неща, трябва да умее­те да ги смалявате. А за да разберете малките неща, трябва да ги увеличавате.

Сега за пример ­ имате някой резултат, в този живот вие сте недоволни от себе си. Да кажем, една жена е недоволна, че е жена и да кажем, мъжът е доволен, че е мъж. Тогава след време жената ще намери смисъла на своя живот, ще го изправи и ще бъде доволна. А мъжът пък изгубва смисъла на своя живот, става недоволен. И става жена ­ той е недоволен от това, че е мъж ­ оре нивите, бие се; мъжът ще бъде чук, брадва и прочее, отдето мине разрушава. Това, което разру­шава е мъж ­ отдето мине, всичко чупи, нищо не гради. Там, където в природата има разрушение, това е мъжът; а където има градеж, това е жената. Тя обича да гради. Това отчасти е верно. Но ако нямаше това, което руши, не можеше да се гради. Импулсът на жената да гради е създаден от мъжа. А импулсът за рушене у мъжа, е създала жената. Мъжът е станал лош поради жената, а жената е станала добра поради мъжа.

Вие не сте наблюдавали този свят под микроскоп. Чели сте книги, гледали сте картини, които не са верни. Но вие не сте ги гледали под микроскоп. Под микроскоп може да наблюдавате целия процес на деление на клетката. Но това още нищо не значи. Тази клетка по-нататък още се изменя. От тези две сили тук, при този случай, едната се е превър­нала в положителна сила, а другата в отрицателна. И тогава те се събират. Това събиране се нарича в света Любов. Но разделянето става още в първичния свят. Това разделяне на клетката не става на земята. Тук на земята е само неговото отражение. Ако вие виждате, че се създава една сянка, тя се създава от реалността ­ причина за нея е дървото, което е израстнало. Но това дърво е снето от някъде ­ формата се образува на земята, но не се зачева тук. Вие идвате от едно далечно минало, от една епоха, която сте забравили ­ от епохата, когато сте били на Сатурн, после на Луната. И чак след това сте слезли на Земята. Вие сте забравили този процес, забравили сте какви са били условията, когато сте живели на Сатурн и на Луната. Какви са били условията, когато сте били на Луната? И след като се преместите от Земята в друг свят, какви ще бъдат тогава вашите представи?

Но да оставим сега това! Ако нямате концентрация, ако не разбирате, вие ще се намерите в положението на младата мома. Преди да се е оженила, тя си фантазира един свят с палати, шадравани, копринени дрехи, с пръстени, корони и какво ли не. А като се ожени, ще каже като онзи реформатор англичанин Джон Веслей: «Не си струва човек да се жени!» Дошъл при него един негов ученик и Джон Веслей му казал тия думи известно време след като се оженил. Аз не искам да ви карам да се жените или да не се жените. На Джон Веслей не му било съдено да се жени, а той, като всички хора се оженил и после видял че не струва да се жени. Неговата възлюблена била като Ксантипа. Някои обвиняват Ксантипа, че била лоша жена. Тя съвсем не е била тъй лоша, както ни я представят. Сократ дължи философията си на своята жена. Той имал доста хубава глава, но носът му бил лош ­ бил човек на чувствата, обичал много жените и водил разпуснат живот. Имал много любовници. Историята това премълчава ­ той имал доста любовници. Какво лошо има в това, че той имал любовници! Вие сте вложили в това друг смисъл ­ че ако обичаш едно семе и го посадиш в земята, какво лошо има в това! Този, който обичал семената, какво зло е напра­вил? ­ Няма никакво зло! Но ако той започне да сече тези дървета и да прави от тях каквото си иска, тогава злото е там. Злото не е в Любовта, а в безлюбието, което минава за Любов. Някой ти казал, че те обича, а лъже ­ там е злото. Някой на земята пита някого: «Ти обичаш ли ме?» Другият казва: «Малко те обичам.» ­ В света не може да кажеш много или малко ­ и малкото е относително, и многото е относи­телно. Ние имаме неправилна представа за Любовта, понеже я прекарваме през една малка тръбичка и тогава излиза малко вода. И казваме: «Малко те обичам!» Турє голяма тръба, там има толкова Любов, че с нея ще можеш да караш воденица! Причината за неправилната ни представа е в туй, че нашите разбирания и нашите възгледи не се проявяват.

Да дойдем сега до концентрацията. Любовта винаги кон­центрира човека, тя го кара да размишлява, тя го заставя за това. А безлюбието е, което разсейва човека. Щом дойде без­любието, човек е недоволен. То е състезание между двама за един предмет. Щом спориш в себе си дали да направиш нещо или не, тогава ти си раздвоен, недоволен. Идваме до раз­двоението ­ света ли да обичаме повече или Бога. И тогава казваме, че в света има голямо преимущество, а да обичаш Бога е свързано понякога с големи страдания. Но и в Любов­та към света има големи страдания. Като изследваме страда­нията, те се различават. Виждаме, че като се приближаваме към света, страданията не идват отначало, а в края. А като се приближаваме към Бога, страданията идват отначало, а Любовта, благата, идват накрая. Следователно ние имаме два противоположни възгледа и затова мислим, че в света е по-добре. Ако ти си от умните хора, ще живееш в света, докато слънцето ти дойде до зенита. Като дойдеш до зенита тогава ще напуснеш този свят, ще отидеш при Бога и за теб ще настъпи Изгревът в Духовния свят. И тогава ще бъдеш щастлив. Но ако чакаш да видиш завършването на земния си живот, аз ще ти кажа, какво ще стане с тебе. Вие ще знаете, какви ще бъдат резултатите за всеки от вас по отношение на това, което имате сега.

Всички трябва да имате концентрация, но трябва да имате един определен предмет, към който да се концентрирате, да имате една определена идея. И върху тази идея, вие трябва да имате само един възглед ­ ти не може да мислиш за Бога, че Той може да постъпва така, както постъпват хората; щом мислиш така, ти ще бъдеш недоволен и неспокоен. Ще кажеш: «Няма да ме слуша Господ.» Ако искаш да стане твоята воля, Бог няма да те послуша. Ако искаш да стане Неговата Воля, Той ще те послуша. Вие ще кажете: «Та тога­ва, ако изпълнява чуждата воля, човек ще трябва да стане автомат!» ­ Автомат си щом не разсъждаваш ­ щом разсъж­даваш, не си. Имай желание да бъдеш свободен ­ това е една идея на Бога. Това че ти искаш да учиш, да прогресираш в най-хубавото, е подтик на Божественото. А когато искаш да стане твоето, ти спъваш своя прогрес. Човек сам си създава отрицателната страна на живота. Той се спира пред своите Божествени заложби и казва: «Божественото ли да изпълня, или човешкото?» ­ Изпълни Божественото и човеш­кото ще се изпълни! Ако изпълниш първо човешкото в себе си, ще имаш страдания и после ще дойде радостта. А ако изпълниш Божественото, и в началото ще имаш радост, и в края ще имаш радост. В човешкото едната страна е тъмнина, а другата ­ светлина.

А сега да се върнем към същественото. Наблюдавайте това, което става! Да допуснем, че аз ви говоря и вие искате да знаете говоря ли Истината или не. Истината не може да се говори. Един факт може да се констатира, да се каже, но Истината се живее. Ти трябва да влезеш в света на Истината. Ти казваш: «Докажи ми Истината!» ­ Истината не се доказ­ва. Това, което доказвате, е лъжа ­ само лъжата може да се доказва. Истината не се нуждае от никакви доказателства. Там, където се доказва, че има Господ, там е лъжата. Какво ще доказваш? Ти искаш да разсъждаваш върху причините и действието, казваш, че имало някъде причини. Че кога е било в света, когато да не е имало причини и действия. И къде са причините, от които ти съдиш? ­ Ти виждаш само сенките на нещата, къде ще намериш тогава по сенките Господ? Една жена къде ще намери мъжа? Тя си мисли, че има един мъж и го е хванала за ръката. Никакъв мъж! Това е лъжлива представа. Хванала го е тя и си мисли че има мъж! Дълбоко се лъже. В литературата има много примери, където жени за жени са се женили. Тогава вие имате криво понятие какво е женитбата. Това не е изяснена представа. Казваш: «Туй е факт!» ­ И това е верно. Казвате: «Това е сво­бода, това е широчина на идеите.» Но по какво се отличава свободата. ­ Свободата е да действуваш, да правиш каквото си искаш. Тогава си свободен. Казваш: «Аз вървя по пътя на Истината.» При свободата ти може да правиш каквото си искаш, а при Истината имаш направление ­ Истината показ­ва пътя, по който трябва да вървиш, показва истинския път на живота. В Истината ти не може да имаш една или друга представа за нещата. Как излезе жената? От къде излезе жената? ­ Жената излезе отвътре от самия човек.

Това е в стълкновение с вашите сегашни възгледи ­ ние сме в пос­тоянно стълкнове­ние с онова, което знаем. Това, което зна­ем, е отчасти верно, но то трябва да бъде съгла­сувано. Ние отиваме към някои предмети, които по-рано не са ни били ясни, а после ни стават ясни. А пък тези, които са ни били ясни, ще изгубят своя смисъл. Първо вие се интере­сувате от вашето детинство. А като възмъ­жеете, детинството вече не ви инте­ресува. И после, като ста­нете стари, вие се стремите към старостта. Но пак сте недо­волни и от старост­та. Какво иде след старостта? Ти трябва да бъдеш млад, трябва да бъдеш и стар ­ да бъдеш между двата полюса, и те да се съединят, за да намериш смисъла на живота. Ако не разбираш мъдростта и старостта, ти не може да разбереш Истината.

Та казвам: Вие сега питате защо сте дошли на земята. Имате ли в ума си една идея, на която всякога да разчитате? Нещастието на човека произтича винаги от онзи факт, че той изгубва своето равновесие ­ щом го изгубиш, тогава ще пад­неш. Трябва да имаш една основна идея, която да пази твоето равновесие. Накъдето и да се наклоняваш, като един кораб в морето, все трябва да имаш нещо, от което да са съградени твоите идеи. (Учителят сочи чертежа.) Кое е накарало тия две точки да се съберат? И кое ги е накарало да се разединят? Кое ви заставя да отидете на училище? Искате ли да отиде­те? Кое ви заставя да отидете на църква? Кое ви заставя да седнете или да отидете в някоя гостилница? Има една подбу­дителна причина. Ние казваме: глад. Какво е гладът? От какво произтича гладът? Да оставим сега и произхода на глада, да го приемем като един факт, който трябва да се обясни.

Та казвам: Какво са сегашните ваши разбирания? Всички вие понякога говорите неща, които не разбирате. И сте недо­волни от себе си и от ближните си. Ако разбирахте нещата както трябва, вие винаги бихте могли да бъдете в състояние да изправите всяка ваша грешка. Вземете един голям музикант; като му дадат една песен, той веднага ще види грешката и ще знае как да я поправи. А другият, който не разбира от музика, ще каже само: «Не е хубава тази песен!» Още щом изпеят песента, музикантът знае къде тя е хубава и къде е лоша. И ние казваме, че тези или онези неща са лоши, но не знаем как да ги поправим. Ние нямаме концентрация, не познаваме нещата тъй, както трябва. Нямаме разбиране.

Какво означава началото на една война или краят на една война? Кое е по-хубаво, началото или краят на една война? Какво означава краят на живота? Ще ви дам едно сравнение: Началото или краят на една война ще те ползува ­ в началото ли да те бият или в края да те бият, кое е по-хубаво (В края да има мир.) Оставете този мир настрана, мирът е една отвлечена идея ­ не ти удрят тояги, не те бият вече, престават да те бият. И това състояние вече ти е приятно. Онзи, който ме е бил, ми е дал нещо. Той казва: «Искаш ли още?» Казвам: «Стига толкова!» След като престанат да ме бият, трябва да обработя тази енергия. Който разбира прави така. В света няма безполезни работи. Когато не разбирате нещо, има бой. А когато ги разбирате, тогава няма бой.