Не ограничавай божественото снежна покривка. Студен вятър. Облачно небе

Вие сега се намирате на фалшива основа. Като ви говоря, вие си казвате: «Какви ли ще бъдат заключенията?» Мислите дали моите заключения ще отговарят на вашите представи. В дадения случай това, за което аз разсъждавам, не считам за авторитет ­ нито е авторитет онова, което вие мислите. Да допуснем че аз пея една песен, песента ще зависи от моето състояние. Първо ще зависи от това, какво е отвън времето. И после ще зависи от моето разположение. Ако ви обичам, ще пея добре, а ако не ви обичам няма да пея тъй добре, ще крясна. Ако аз ви обичам, ще пея песента така хубаво, че да ме помните. А ако не ви обичам ще кажа: Нека да платят за пеенето, и после да ме критикуват колкото искат.
Ние не трябва да разглеждаме нещата от гледището дали природата е в съгласие с нас или не, или дали ние сме съг­ласни с природата или не. В природата съществува едно право, един закон: Онова, което аз правя и онова, което при­родата прави, да е разумно. Това е сравнение. И във всичко, което тя прави, тя е права. И тя прави всички неща с най-малките разноски и с най-малките страдания. Тя също не може да избегне страданията, но се стреми да направи нещата по възможност с най-малки страдания. И ако я попиташ, тя ще каже: «Без страдания не може!» Ако пък я попиташ защо са тези страдания, тя ще ти каже: «Направє един свят без страдания и аз съм първата, която ще гледам, как ще направиш този свят без страдания!» Кажете ми, как ще направите един свят без страдания? Защо се съмнявате в себе си? Какво ви дава повод да се съмнявате в себе си?

Каза ми един преди години: «Не ме подлагай на изпит, понеже може би няма да мога да го издържа!» Ако туриш един човек на работа, трябва да му плащаш хубаво, но ти държиш един човек, измъчваш го и ще дойде време, когато този човек започне да мисли другояче, ще изгуби вяра в тебе ­ ти ще го накараш да мисли и да постъпва другояче. Вие едни-други се измъчвате ­ учителят измъчва учениците си, учениците измъчват учителите си. Стигат до крайности. И жената измъчва своя мъж, уж за да го накара да я обича. И тя ще го изгуби ­ ще изгуби това, което има. Щом една жена започне да измъчва мъжа си, тя ще го изгуби ­ аз ще є подпиша с двете си ръце, че ще го изгуби. Ако ти мислиш, че с мъчение може да постигнеш нещо, зачи че не разбираш законите. Защо ще мъчиш мъжа си? Защо ще мъчиш себе си? Някой човек почне да пости ­ десет дни пости. За кого пости? ­ За Господа! Че Господ има ли нужда да постим за Него? Ти измъчваш тялото си, искаш да станеш благоугоден на Господа. Но Бог иска човек да мисли хубаво, да има благородно сърце, а ти ще станеш недоволен, хилав, жълт и искаш така да угодиш на Господа. Ти съвсем ще загазиш. На физическото поле хората постят. Постът значи не измъчвай мъжа си! Това значи пост. Не го карай да носи дрипи, скъсани чорапи! Дай му нови чорапи, изплети ги! Не го карай да носи скъсани обуща, дай му нови обуща! И тези обуща да са хубаво направени, да не мъчат краката! Не го карай да спи на скъсан сламеник, не го подозирай, че ходи по чужди жени, считай, че е светия! Ти казваш: «Не ги ли зная сегашните мъже какви са?» Щом мъжът е лош и жената е лоша. Нищо повече! Щом мъжът е развратен, и жената ще е развратна. Щом бащата е развратен, и синът ще бъде развра­тен. Щом синът е развратен и бащата е развратен. Какво ще ми разправят на мене? Ще се отделиш от хората и ще кажеш, че те са грешници! Оставете тази философия, с тази филосо­фия нищо не се разрешава! Че ти този грешник защо го взе тогава? Не че аз ви съдя, но излагам нещата както са. Ти казваш някому: «ти си ангел, всичко ще дам за тебе», а после казваш: «той не бил такъв, какъвто го мислех.»

Аз сега отивам към вътрешните неща. За мен тук няма противоречие ­ противоречието не е в това, то е в следното: Имате една единица, имате едно цяло число. Имате и дроб. Да кажем, Ѕ. Противоречието произтича от тази Ѕ ­ когато едната втора иска да стане като цялото, тогава възниква противоречието! Половината иска да стане като цялото, а това е невъзможно. Вие казвате че имате числото 10 ­ в числото 10 цялото ще разделиш на десет части. И десетте части правят едно цяло. Но едната десета част не може да бъде никога като цялото, а и половината, сама по себе си, никога не може да бъде като цялото. В окултната наука допущат, че една част може да бъде като цялото, но никога не може да бъде по-голяма от цялото. А цялото има свойството, че по всяко време то може да бъде като своята част, но може да бъде и по-голямо от частта. Бог едно­временно е по-голям от нас; ние можем да бъдем като Бога, но не можем да бъдем по-големи от Бога. А Бог може да бъде като нас, но може да бъде и по-голям от нас. По-нататък от това не можеш да отидеш ­ ако отидеш по-нататък, ще си счупиш главата. Защо? Ти вървиш по едно равно место, дойдеш до едно планинско место; ако продъл­жиш, ще дойде твоята смърт. Защото в тази рядка атмосфера ти не можеш да дишаш; не може да останеш във въздуха. Не прекрачвай!

Вие питате защо някой не ви обича? ­ Защото и вие не го обичате. Ти казваш: «Защо ме лъже?» ­ Защото и ти го лъжеш. ­ «Защо ме краде?» ­ Защото и ти го крадеш. Няма никаква друга причина. Ако искате да се концентрирате, тази е причината, ще намерите тази причина вътре. Като казвам сега, че и вие го лъжете, разбирам под това следното: Вие сте си създали за себе си и за вашия възлюблен неверна пред­става ­ турили сте на вашия възлюблен качества, които той няма. И на вас вие сте си турили качества, които нямате. Когато двама души се обичат, трябва да бъде така ­ един час мъжът ще бъде мъж и жената ще бъде жена. А през втория час мъжът ще бъде жена, а жената ­ мъж. И ще се сменят постоянно. Ако те така се сменят, ще живеят ангелски. Но ако жената иска да бъде винаги жена и ако мъжът иска да бъде винаги мъж, тогава ще има стълкновение. За да обичаш някого, трябва да си готов да вземеш неговото положение и той трябва да вземе твоето положение. Един цар трябва да заеме положението на поданиците си и обратно. Казва единият: «Ела на моето място и аз ще дойда на твоето!» Щом обичаш някого, безразлично е дали ще слезнеш при него или ще се качиш ­ ти вече си надживял личното.

Вие искате да бъдете ангели, питате: «дяволи има ли в ада?» ­ Че адът е вътре във вас. От пъпа надолу вие сте цял ад. Къде е раят? ­ От пъпа нагоре до главата е рай. Най-високото място е горе, а адът е долу ­ от пъпа надолу. Адът е вътре във вас. И в този ад ще намерите много излишни неща ­ много лоши неща ще намерите в себе си. Ако сте хирург и направите една операция, ще видите, каква воня излиза като се разпаря стомахът. Светите неща изчезнаха. Едно време мислеха, че тялото е храм Божи, а сега в този храм няма място, където хирурзите да не са бутнали. Някои говорят за свещени неща ­ няма свещени неща, където те да не са бутнали. Има някои неща, които лекарите не са бутнали. Например като погледнете една клетка, в нея има чудесии. Тя е много малка ­ трябва да я увеличиш хиляди пъти, за да можеш да я видиш и проучиш.

Та хубавото, красивото е останало в дребните неща. Един­ствените чисти души са дребните души. А в голямата душа всичко е разтършувано. И затова търсете Любовта в малките прояви. Не мислете, че онзи, който ви е дал едно палто, ви обича. За вас е по-добре, ако някой светва в нощта пред вас с малък лъч и ви показва една пропаст, от която се избавяте, отколкото ако ви дава хиляди в джоба. Онзи, който с един лъч на своята светлина ви избавя, за вас струва повече в дадения случай ­ любовта на вашия възлюблен, който може да внесе една мисъл в ума ви, за да ви покаже пътя, струва повече отколкото всички подаръци. Вие нямате понятие по този въпрос. Аз наблюдавам всички вас. Много добри хора сте вие. По-добри отколкото трябва. И по-лоши отколкото трябва. И тогава, като правя математически изчисления, аз изваждам доброто, изваждам и злото и ги подвеждам под един знаменател ­ нито много добър, нито много лош. Много добър да не си, и много лош да не си! Като се срещнете сега, вие обръщате внимание само на лошата страна. Лошите страни на човека проилизат от изобилието. Този човек в когото вярата е силно развита, става суеверен, и вярва повече в неразумните неща. Един американец, господин Браун, каз­ва: «Като се помоля, мога да спра и земята!» Това са глупави вярвания. Той вярва, мисли си, че може да спре земята. В Писанието се казва, как при влизането на евреите на Ханаан­ската земя Исус Навин се помолил и се спряло слънцето. Един като попитал някого, дали се върти земята или не, той казал: «До времето на Исус Навин слънцето се движеше, а земята стоеше; като спрял Исус Навин слънцето, то се спря­ло и земята започна да се върти около него.» Това верно ли е? ­ Не е верно. Това са логически построения. Не са верни. Голямото не може да се върти около малкото. Това е един от законите. И малкото винаги може да се върти около голямо­то. Има причини за това. Всяко нещо се връща там, отдето е излязло. И понеже ние сме излезли от Бога, имаме желание да се върнем при Бога. И понеже Бог не е излязъл от нас, той не може да се върне в нас. Нищо повече! Сянката може да се върне при дървото, но дървото не може да се върне при сянката. Реалността образува сенките, но сенките не обра­зуват реалността. Дървото съществува и без сянката.

До къде дойдохме ние сега? Ти мислиш, че обичаш някого, когото не обичаш. И по какво ще познаеш, че обичаш един човек? Аз разсъждавам другояче. Аз не мога да обичам всич­ки къщи. Ще ви кажа, защо ­ обичам онези къщи, в които има хора, но къщите, в които не живеят хора, не мога да обичам. За да обичам един човек, трябва в него да има нещо разумно и добро. Къде е грешката ­ в къщата или в мене? ­ В къщата. Ако в тази къща живее един разумен човек, ще обичам къщата заради човека. Но ако не живее, за какво ще обичам тази къща? Ние казваме: Да обичаме всички хора ­ всички хора, в които Бог живее, в които разумното живее! Разум­ното е, което се обича в света. Вие казвате: «Трябва да се обичаме!» ­ За да се обичаме, първо трябва да станем всички разумни. Тогава, за да се обичаме, намерете хубавите неща! Аз мога да накарам всички вас да ме обичате, правил съм опити. Понякога някой ще се сърди ­ аз зная, защо се сърдят хората. Някой е недоволен ­ зная защо е недоволен. Когато и аз съм недоволен, зная защо съм недоволен. И когато правя нещо, аз зная, защо го правя. Аз зная причи­ните, които предизвикват тези явления и следователно аз ще премахна оная причина, която ги предизвиква. Препоръчвам на всички вас, когато срещнете някого, първо вижте дали в тази къща живее едно разумно същество или не ­ десет души се събере­те и вижте дали в тази къща живее разумен човек! Не се произнасяйте бързо! Аз обичам всички хора, в които Бог живее и се проявява. И не мога да обичам всички хора, в кои­то Бог не живее и не се проявява. Ти не можеш да оби­чаш един студен предмет, понеже той ще ти отнеме топлина­та, ще вземе нещо от тебе. Ти не може да обичаш един много горещ предмет, понеже и той ще вземе нещо от тебе, а ще обичаш някого, който носи живот в себе си. Като обичаш някого, у единия и у другия човек има придобивки ­ в обичта, в Любовта има придобивки. И когато обичате, и когато ви обичат, вие винаги придобивате по нещо ­ при Божествената Любов и като обичаш, и като те обичат, винаги се придобива. Има една малка придобивка. Там където има микроскопи­чески придатък, колкото и малък да е той, там може да обичаш. Законът е такъв. Ако няма придатък, тогава се раж­да омразата. Омразата се явява, когато няма придатък. И ако можеш да придадеш някому нещо, колкото и малко да е то, той ще те обича. И тогава между вас се ражда известно про­тиворечие, понеже не сте придали. И всеки път, когато не сте придали нещо на ума, умът не ви обича. И когато не сте придали нещо на сърцето, то не ви обича. И когато не се придали нещо на волята, тя не ви обича.

Вие казвате: Ние имаме местоименията ти, той. Обяснете ми тези местоимения. Кое от тях е по-старо? Аз ли е по-старо, ти, или той? (Той.) Обаче има една формула: Аз съм, Който съм. Тогава вие мерите с аршин, а аз меря с метър и затова не се разбираме. Аз ­ това е детето. Бог казва: Аз, Първият, Който се явява в света. Зад него има друг. Господ казва за себе си: Аз съм Първият, Който се яви. И ти, като кажеш аз, подразбира се, че в теб живее Онзи, Който пръв се е проявил. И от Него очаквам Той да ме научи, какво са ти и той. Най-близо до аз е ти. А най-близо до ти е той. Това са отвлечени неща. Англичанинът казва I (ай). Българинът казва аз. Защо англичанинът казва ай, а българинът казва аз? Но това, което за вас е Я или Аз, за турчина е масло. Това което за англичанина е ай, за турчина е месечина. Аз ­ това е едно състояние у нас. Когато казваме аз, ние сме най-близо до реалността. Ти и той са отдалечени неща. Близките неща, които засягат нашето съзнание, това е аз-ът в нас ­ като кажеш аз, това са най близките неща. И трябва да знаеш, че човек е близо до себе си. И той трябва да почне да мисли. Животните повече чувствуват нещата, а аз вече мисля. Понякога за някои неща ние чувствуваме повече отколкото трябва, като животните, а понякога мислим. Следователно трябва да се контролираме.

Не преувеличавайте нещастията си повече отколкото трябва, защото нещастията, които вие имате, съществуват навсякъде в света. И доброде­телите, които имате, са общи за всички хора. Следователно реалният свят е само онова, което в дадения случай е общо за всички хора. И страданието е общо за всички хора. Ние казваме, че злото не е реално, понеже всички хора в дадения случай не могат да бъдат зли. Но това е относително. Злото не съществува у всички хора, докато едно страдание го има във всички. И даже ангелите от Невидимия свят, като гледат, че хората не прогресират, върху тяхното съзнание се хвърля една малка сянка, понеже те трябва постоянно да слизат на земята, за да поправят грешките на хората. И майката, като оби­ча детето си и като поправя грешките му, у нея се заражда една малка тъга.

Та казвам сега: Престанете да правите най-малките греш­ки. А най малката грешка знаете ли коя е? ­ Не плюйте дето не трябва ­ всеки да плюе в кърпата си! Един наш брат в София плюл на едно място и платил пет лева глоба. Казали му: «Има закон за плюенето ­ ще платиш!» И природата, и тя е турила надпис: «Не плюй навсякъде!» Плюй в кърпата си! Не плюй там дето не трябва! И щом плюеш, ще ти дойдат страданията ­ всяко страдание показва, че си плюл там, дето не трябва. Всички плюете дето не трябва. Ти си създаваш ед­на лоша представа за някой човек. Бог още не си е довършил картината. Тази, малката картина, която сега се рисува, поча­кай я, почакай да бъде завършена! Ти ще се влюбиш в нея. Тя ще бъде една красива мома и сърцето ти ще гори. А ти казваш: «Това дребно същество!» Не се произнасяй за Божиите работи! Не се произнасяй за себе си! Един ден вие ще бъдете ангели с пет, шест милиона крила ­ голямо величие. Това което кажеш, всичко ще стане. И като те срещнат, ще кажеш: «Верно е!» Ще бъдеш един ангел, който заповядва. Ще кажеш: «Минаха ония бедни времена, когато бях роб.» Сега вие си създавате условия за онези шест милио­на крила. И заради шестте милиона крила, които ще имате, струва си малко да страдате. Шест милиона крила ­ това е най-малкото, което може да имате. Има ангели които имат по двадесет и пет милиона, по петдесет милиона крила, а някой имат сто милиона крила. Аз взимам шест милиона крила ­ и то е много нещо. С тях може да пропътуваш цялата вселена и да бъдеш доволен от положението си.

Вие казвате: «Остаряхме, чакаме да умрем и да отидем някъде на онзи свят!» ­ Никъде няма да отидете! Къде ще отиде онзи плод, който е паднал от дървото? ­ Ще отиде при корените. Ако отидат хората да го занесат в София това са специфични работи на някои разумни същества. Но вие, като умрете, ще паднете точно под дървото, където сте родени. Ако пък дойде някой ангел и се влюби във вас и ви занесе в оня свят, то е вече друг въпрос ­ за него и въпрос не правим. Щом умрете, вие няма да умрете, а ще капнете като плод под дървото. А сега се концентрирайте и благодарете на Бога за ума, който ви е дал! Благодарете Му за сърцето, което има­те! И за волята благодарете! И за условията, в които се нами­рате, благодарете! И при най-лошите условия Господ е там.

Знаете ли защо Йов пострада? Той бил окултен ученик. И когато минавал окултният учител, Йов попитал учителя си защо Бог е направил червея. Йов ритнал червея и казал: «И без този червей можеше!» ­ И без тях могло! И затова той трябваше да прекара големи страдания ­ в раните му се развили малки червеи, поради болестта се образувал гной, а червеите дошли да ядат гнойта и да го освобождават от нея. Йов като ги погледнал, видял че малките червеи дошли да му помогнат. И като идвали просяци казвал им: «Богат бях, говеда имах, камили имах, а сега имам червеи.» И им давал от червеите. И в ръцете на бедните хора те се превръщали в злато. Не подритвайте тези малки червейчета, понеже те ще дойдат при големите страдания да ви освобождават. Та Йов затова пострада. Ти срещнеш някой брат и махнеш презри­телно с ръка. И тогава само за едно помахване на ръцете ще те турят в положението на Йов. Не презирайте малките червейчета! Не презирайте малките неща, понеже ще спрете вашето развитие и ще си създадете излишно нещастие. Като видиш малкия червей, кажи: «На място го е турил Господ! Сега червеят е малък, но този малък червей ще има голямо бъдеще!»

Не подценявай себе си, но не се и надценявай! Не се произнасяй лошо за себе си! Ще си кажеш: «Много добри хора сме, понеже Бог ни е създал, а много лоши хора сме, понеже не живеем както Бог иска. Много добър човек съм, понеже Господ така ме е създал!» Мисли хубаво за себе си! Вие всички сте добри създания. А не сте добри, понеже не постъпвате така, както Господ иска. Сега се учете добре да мислите! Не че не мислите ­ вие работите, но имате една отвлечена философия, философията на радостите и на страда­нията. Всичко, каквото Бог е създал, е добро. Всичко, какво­то ние създаваме, е зло. Да възприемем доброто! Този е пътят, по който трябва да вървите, за да се охора, в които Бог живее, в които разумното живее! Разум­ното е, което се обича в света. Вие казвате: «Трябва да се обичаме!» ­ За да се обичаме, първо трябва да станем всички разумни. Тогава, за да се обичаме, намерете хубавите неща! Аз мога да накарам всички вас да ме обичате, правил съм опити. Понякога някой ще се сърди ­ аз зная, защо се сърдят хората. Някой е недоволен ­ зная защо е недоволен. Когато и аз съм недоволен, зная защо съм недоволен. И когато правя нещо, аз зная, защо го правя. Аз зная причи­ните, които предизвикват тези явления и следователно аз ще премахна оная причина, която ги предизвиква. Препоръчвам на всички вас, когато срещнете някого, първо вижте дали в тази къща живее едно разумно същество или не ­ десет души се събере­те и вижте дали в тази къща живее разумен човек! Не се произнасяйте бързо! Аз обичам всички хора, в които Бог живее и се проявява. И не мога да обичам всички хора, в кои­то Бог не живее и не се проявява. Ти не можеш да оби­чаш един студен предмет, понеже той ще ти отнеме топлина­та, ще вземе нещо от тебе. Ти не може да обичаш един много горещ предмет, понеже и той ще вземе нещо от тебе, а ще обичаш някого, който носи живот в себе си. Като обичаш някого, у единия и у другия човек има придобивки ­ в обичта, в Любовта има придобивки. И когато обичате, и когато ви обичат, вие винаги придобивате по нещо ­ при Божествената Любов и като обичаш, и като те обичат, винаги се придобива. Има една малка придобивка. Там където има микроскопи­чески придатък, колкото и малък да е той, там може да обичаш. Законът е такъв. Ако няма придатък, тогава се раж­да омразата. Омразата се явява, когато няма придатък. И ако можеш да придадеш някому нещо, колкото и малко да е то, той ще те обича. И тогава между вас се ражда известно про­тиворечие, понеже не сте придали. И всеки път, когато не сте придали нещо на ума, умът не ви обича. И когато не сте придали нещо на сърцето, то не ви обича. И когато не се придали нещо на волята, тя не ви обича.

Вие казвате: Ние имаме местоименията ти, той. Обяснете ми тези местоимения. Кое от тях е по-старо? Аз ли е по-старо, ти, или той? (Той.) Обаче има една формула: Аз съм, Който съм. Тогава вие мерите с аршин, а аз меря с метър и затова не се разбираме. Аз ­ това е детето. Бог казва: Аз, Първият, Който се явява в света. Зад него има друг. Господ казва за себе си: Аз съм Първият, Който се яви. И ти, като кажеш аз, подразбира се, че в теб живее Онзи, Който пръв се е проявил. И от Него очаквам Той да ме научи, какво са ти и той. Най-близо до аз е ти. А най-близо до ти е той. Това са отвлечени неща. Англичанинът казва I (ай). Българинът казва аз. Защо англичанинът казва ай, а българинът казва аз? Но това, което за вас е Я или Аз, за турчина е масло. Това което за англичанина е ай, за турчина е месечина. Аз ­ това е едно състояние у нас. Когато казваме аз, ние сме най-близо до реалността. Ти и той са отдалечени неща. Близките неща, които засягат нашето съзнание, това е аз-ът в нас ­ като кажеш аз, това са най близките неща. И трябва да знаеш, че човек е близо до себе си. И той трябва да почне да мисли. Животните повече чувствуват нещата, а аз вече мисля. Понякога за някои неща ние чувствуваме повече отколкото трябва, като животните, а понякога мислим. Следователно трябва да се контролираме.

Не преувеличавайте нещастията си повече отколкото трябва, защото нещастията, които вие имате, съществуват навсякъде в света. И доброде­телите, които имате, са общи за всички хора. Следователно реалният свят е само онова, което в дадения случай е общо за всички хора. И страданието е общо за всички хора. Ние казваме, че злото не е реално, понеже всички хора в дадения случай не могат да бъдат зли. Но това е относително. Злото не съществува у всички хора, докато едно страдание го има във всички. И даже ангелите от Невидимия свят, като гледат, че хората не прогресират, върху тяхното съзнание се хвърля една малка сянка, понеже те трябва постоянно да слизат на земята, за да поправят грешките на хората. И майката, като оби­ча детето си и като поправя грешките му, у нея се заражда една малка тъга.

Та казвам сега: Престанете да правите най-малките греш­ки. А най малката грешка знаете ли коя е? ­ Не плюйте дето не трябва ­ всеки да плюе в кърпата си! Един наш брат в София плюл на едно място и платил пет лева глоба. Казали му: «Има закон за плюенето ­ ще платиш!» И природата, и тя е турила надпис: «Не плюй навсякъде!» Плюй в кърпата си! Не плюй там дето не трябва! И щом плюеш, ще ти дойдат страданията ­ всяко страдание показва, че си плюл там, дето не трябва. Всички плюете дето не трябва. Ти си създаваш ед­на лоша представа за някой човек. Бог още не си е довършил картината. Тази, малката картина, която сега се рисува, поча­кай я, почакай да бъде завършена! Ти ще се влюбиш в нея. Тя ще бъде една красива мома и сърцето ти ще гори. А ти казваш: «Това дребно същество!» Не се произнасяй за Божиите работи! Не се произнасяй за себе си! Един ден вие ще бъдете ангели с пет, шест милиона крила ­ голямо величие. Това което кажеш, всичко ще стане. И като те срещнат, ще кажеш: «Верно е!» Ще бъдеш един ангел, който заповядва. Ще кажеш: «Минаха ония бедни времена, когато бях роб.» Сега вие си създавате условия за онези шест милио­на крила. И заради шестте милиона крила, които ще имате, струва си малко да страдате. Шест милиона крила ­ това е най-малкото, което може да имате. Има ангели които имат по двадесет и пет милиона, по петдесет милиона крила, а някой имат сто милиона крила. Аз взимам шест милиона крила ­ и то е много нещо. С тях може да пропътуваш цялата вселена и да бъдеш доволен от положението си.

Вие казвате: «Остаряхме, чакаме да умрем и да отидем някъде на онзи свят!» ­ Никъде няма да отидете! Къде ще отиде онзи плод, който е паднал от дървото? ­ Ще отиде при корените. Ако отидат хората да го занесат в София това са специфични работи на някои разумни същества. Но вие, като умрете, ще паднете точно под дървото, където сте родени. Ако пък дойде някой ангел и се влюби във вас и ви занесе в оня свят, то е вече друг въпрос ­ за него и въпрос не правим. Щом умрете, вие няма да умрете, а ще капнете като плод под дървото. А сега се концентрирайте и благодарете на Бога за ума, който ви е дал! Благодарете Му за сърцето, което има­те! И за волята благодарете! И за условията, в които се нами­рате, благодарете! И при най-лошите условия Господ е там.

Знаете ли защо Йов пострада? Той бил окултен ученик. И когато минавал окултният учител, Йов попитал учителя си защо Бог е направил червея. Йов ритнал червея и казал: «И без този червей можеше!» ­ И без тях могло! И затова той трябваше да прекара големи страдания ­ в раните му се развили малки червеи, поради болестта се образувал гной, а червеите дошли да ядат гнойта и да го освобождават от нея. Йов като ги погледнал, видял че малките червеи дошли да му помогнат. И като идвали просяци казвал им: «Богат бях, говеда имах, камили имах, а сега имам червеи.» И им давал от червеите. И в ръцете на бедните хора те се превръщали в злато. Не подритвайте тези малки червейчета, понеже те ще дойдат при големите страдания да ви освобождават. Та Йов затова пострада. Ти срещнеш някой брат и махнеш презри­телно с ръка. И тогава само за едно помахване на ръцете ще те турят в положението на Йов. Не презирайте малките червейчета! Не презирайте малките неща, понеже ще спрете вашето развитие и ще си създадете излишно нещастие. Като видиш малкия червей, кажи: «На място го е турил Господ! Сега червеят е малък, но този малък червей ще има голямо бъдеще!»