Не ограничавай божественото снежна покривка. Студен вятър. Облачно небе

Не подценявай себе си, но не се и надценявай! Не се произнасяй лошо за себе си! Ще си кажеш: «Много добри хора сме, понеже Бог ни е създал, а много лоши хора сме, понеже не живеем както Бог иска. Много добър човек съм, понеже Господ така ме е създал!» Мисли хубаво за себе си! Вие всички сте добри създания. А не сте добри, понеже не постъпвате така, както Господ иска. Сега се учете добре да мислите! Не че не мислите ­ вие работите, но имате една отвлечена философия, философията на радостите и на страда­нията. Всичко, каквото Бог е създал, е добро. Всичко, какво­то ние създаваме, е зло. Да възприемем доброто! Този е пътят, по който трябва да вървите, за да се освободите от неприятностите в живота.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. (Три пъти.)

Много ви държах, но трябваше да влезем и в ада и в рая и добре ви водих. Благодарете, че не ви държах повече!
Общ окултен клас

ХVI година

14. лекция

3. март 1937 г., сряда,

5 часа сутринта

София-Изгрева

МИСЛЕНЕ И ЧУВСТВУВАНЕ

Отче наш.

АЗ В ЖИВОТА ЩЕ БЛАГУВАМ.

Кое днес ви интересува най-много? Много неща може да ви интересуват, но някои от тях не са толкова съществени. За да разбере някои неща, човек трябва да бъде спокоен, да не се безпокои. Вие всякога забелязвате в себе си, че се безпо­коите. Защо? Имаш някакво безпокойствие, неразположен си. Ти трябва да изследваш това от чисто научно гледище ­ да изследваш на какво се дължи безпокойствието, да знаеш произхода му. Да знаеш, ако си спокоен, кои са причините, и ако не си спокоен, кои са причините. ­ Ти оставяш този въпрос, казваш: «Спокоен съм.» Ти казваш: «Аз имам вяра.» От какво зависи вярата ти? Или обезверил си се. Или пък може да кажеш, че ти се пее, че си разположен, а после да кажеш, че не ти се пее. Вие може да изказвате твърдения, да казвате, че отивате на добре, или че не отивате на добре; може да твърдите, че се учите добре, или не. Трябва обаче за всяко нещо да се знаят подбудителните причини, да се позна­ва онази зависимост, от която се изменя животът на човека. За пример някой път вие виждате, че очите замъжделяват ­ не може да гледате. Едно време сте чели ­ сега недовиждате буквите. Казвате: «Какво ли стана с очите ми, та не виж­дам?» ­ Очите ви не виждат единствено поради това, че вие сте ги оставили да бездействуват, оставили сте ги да не се движат. Очите ви трябва да се обръщат, да гледат! А вместо тях, у вас вратът извършва тяхната работа. И вследствие на това вие може да осакатите очите си ­ не знаете как да мръднете очите си. Някой път вие гледате, обърнете очите си надолу, гледате само към земята. При това положение вие ще се осакатите.

Гледаш надолу, четеш надолу ­ има защо да гледаш надо­лу! Гледаш надолу, защото си изгубил нещо, търсиш го. Но щом като намериш изгубеното, тогава има ли защо да гледаш към земята ­ тогава ще освободиш погледа си. Имате крака, но не знаете защо са ви краката. Вие цените краката само когато ходите. Имате ръка, казвате, че тя добре работи. Това отчасти е верно. Ръката има много функции ­ с нея може да работиш различни неща. Когато седне един музикант на пианото, той свири, но същевременно и разбира. Може ли да свирите чисто? ­ Там трябва да знаете как да сложите пръс­тите си. Човек работи 15, 20 години, за да се научи как да мърда малкия пръст, средния, показалеца, палеца. Казвате: «Не само това, но този човек с ръцете си мисли.» И като свири ти е приятно. Да кажем, някой от вас седне да посвири. Всеки пръст работи. Седи един пианист, свири, плащат му. Ще го повикат и не му плащат 100, 200 лева, а 1000, 4000, 5000, 10000, 20000 лева. Сега това е магическата страна ­ само като си движи пръстите по пианото, ще му дадат 40-50000 лева. На какво основание? Този човек само си движи пръстите по пианото? Но той е дал на тази публика нещо. Следователно туй е, което определя това движение. Влезеш, слушаш и носиш тоновете, нещо ти остава в главата. Вървиш ден, два, някой път година ­ пет, десет години минават, а ти не забравяш някой пасаж от свиренето.

Може някой да има вяра и да му се помага. Как да му се помага? ­ Цеко Грънчарски, като върти с ръчката, помага. Някой път престанеш да въртиш ръчката ­ онзи човек отвън не може да свири.

Казвам: Сега между всички вас има една вътрешна зависимост, която човек трябва да спазва. Когато хората дойдат до едно такова близко общество, те не знаят каква мощна сила развива мисълта. Доброто или лошото на­строение на когото и да е от вас, се предава. Сега да дойдем до вашето положение. Вие речете да седите, но не знаете как да седите. Тъй както ви гледам, най-напред седенето ви не е правилно, не е нормално. Като ходиш по пътя, ти недей да носиш бастун, недей да се заблуждаваш с бастуна, понеже, този бастун ще ти причини голяма беля! Ти взимаш бастуна, уповаваш се на него, но той става препятствие за тебе и тогава ти с бастуна ще се осакатиш. Може да го носиш, но като го носиш, закачи го на ръката си, носи го така. Или по някой път, за да се упражняваш може да го носиш закачен на джоба си. Не съм против бастуните, но казвам: Не взимай­те бастун! Не се уповавайте на бастуна, който е в ръката ви, защото щом се уповаваш на бастуна, нещо ще започне да куца в тебе. На някои очите отслабнали, ще турят очила ­ очилата са един бастун. Казвам: Твоите очи са отслабнали, понеже ти не ги упражняваш. Казваш: «Много му играят очите.» Каква е тази игра? ­ Ти гледаш само в земята. Това не е упражнение. Ти поглеждаш нагоре, дигаш главата си, не си дигаш очите. Някой като гледа нагоре си вдигне главата и така гледа ­ това не е гледане! Очите ти са в едно латентно състояние, не се упражняват. Когато се упражняваш, ти ще имаш два центъра ­ центъра на слънцето и центъра на земята. И една равнодействуваща ­ изгрева на слънцето, дето изгрява и дето залязва. Туй положение ще вземеш! Най-напред ще мислиш за центъра на слънцето, после ще мислиш за центъра на земята. После ще мислиш за мястото, дето изгрява слънцето, понеже, всички блага идват от слънцето. Очите ти може да са затворени, но ще направиш едно упраж­нение на очите ­ отвътре да гледаш нагоре. Обърни очите си нагоре. Понякога ти се заинтересуваш, че на земята има бо­гатство. Пак затвори очите си, и ако искаш обърни ги надолу към земята. Някой път имате северен полюс, друг път имате южен полюс. Тогава отправете ума си натам ­ не мърдайте главата, а отправете очите си да видите северния полюс, и да видите южния полюс. Ако всяка вечер преди да си лягате отправяте ума си към Бога, към слънцето, отправяте очите си и към центъра на земята, тогава очите взимат участие във вашата работа и не ви трябват очила. Без очила щяхте да ходите до 120 години. Пък и сега няма да ви трябва да се обръщате назад ­ като вървиш напред, ти може да гледаш назад. Има хора, които могат да виждат кой иде отзад. Но това иска упражнение ­ трябват ви упражнения, упражнения, то не е лесна работа. Да накарате един инвалид да проходи, за вас е трудна работа ­ трудна работа е, понеже, във вас има наследствени черти.

Вие казвате: «Имам достойнство!» Хубаво. Аз не съм против достойнството. Но в какво се състои моето достойн­ство? Казвате: «Имам знание!» В какво се състои моето зна­ние? ­ Всички хора имат знание. Но знание е това, с което можем да си помогнем, то е знание. Или да кажем, имаме ухо, можем да слушаме някого. От всякого може да се поу­чим. Не считайте това за срамно! Често гледам, че децата разрешават много задачи по-лесно, отколкото възрастните. Децата ги разрешават, понеже са богати ­ богати хора в света са децата! Те са богати с енергия, със сила, но са сиромаси в знанието. А старият човек, е бедняк ­ той няма като младия това изобилие на енергия, но е богат в умствено отношение. Но и старият има какво да учи ­ старият учи как да придобие сила. Децата си играят със сила, у тях животът, здравето, идват естествено, една рана лесно заздравява. Но у старите една рана не заздравява така лесно. Децата сега разрешават въпроса. Вие казвате «остаряхме». И знаете какво сте изгу­били ­ в старостта си вие сте изгубили онова богатство, кое­то децата имат. А децата, като са се родили, са изгубили зна­нието, което са имали. Като са преминали тук от невидимия свят, децата са слизали, те са били много учени. Сега да ви обясня: Човек може да изгуби своето знание. Хората изгубват своите бележки ­ те носят бележки, но като дойдат до мит­ниците на земята, отнемат им се и те остават без бележки, нямаш вече бележките. И тогава ще приличаш на онзи пра­вославен свещеник, който за да знае какво да чете в неделя, кое Евангелие, ще отиде в църквата, ще обърне Евангелието и ще тури по някое листче. Един ден той носил със себе си праз ­ той обичал праза ­ и вместо листче турил праз, за да намери, кое място да чете. Нали и вие си туряте в Библията или в някоя друга книга по някой копринен конец или някоя лента? Свещеникът ходил с праза, и си турил праз вътре. Ня този ден дошла жена му по някаква работа и като видяла праза, казала си: «Колко обича праз!» И взела че му натурила праз на още 10-15 места. Гледа попът на другия ден, вижда много праз, чуди се.

Казвам: Вие трябва да упражнявате очите си. Сегашните наблюдения показват, че когато очите не се движат правил­но, хората остаряват, образуват се бръчки. Упражнявайте очите си ­ отправи ума си, отправи очите си към Бога, като че гледаш Господа! Искаш очите ти да работят правилно ­ отправи ги нагоре! Имаш милосърдие ­ отправи очите си към милосърдието! Имаш честолюбие ­ отправи ума си назад, за да видиш честолюбието си! Съвестен си ­ отправи очите си към твоята съвест! Отправи очите си към сърцето си, към дробовете си, към стомаха! Отправи очите си към пръстите! Отправи очите си към гръбнака! Да се движат очите ­ да виждаш туй, което Бог е направил! Ако всичко виждаше в тялото си, твоите очи щяха да бъдат в нормално състояние. Сега ти казваш: «Каква полза ­ гърба си не виждам! Вземете две огледала и веднага ще видите гърба си ­ искате да видите гърба си, вземете две огледала! Никой да не се оплаква, че не е видял гърба си! Не викайте другите хора, те да ви покажат какъв ви е гърба, а турете две огледала и вижте, забележете какви недостатъци има! И щом произнесете някоя дума, проверете нейното въздействие! Вие ще кажете: «Къде да намерим пари?» ­ Все ще намерите. Съберете се четири-пет сестри, купете си две огледала, и през седмицата най-малко веднаж да ходите да си гледате гърба! Или някой казва: «Я да ти видя гърба!» ­ Тогава изтълкувайте го: «да вървиш на работа». В сегашният век имаме нещо, с което можем да се занимаваме. Ако не се занимаваме правилно, ще се родят разни неестествени със­тояния. Вие седнете и си турите крака единият отгоре, другият отдолу. Седнйте като ученици! Вземете перпендику­лярна стойка! Лицето ви винаги да е изправено. И тогава слънцето да

Ще мислиш за Бога! Понякога гледам някой болен човек се моли на Господа. И Псалмопевецът казва: И на леглото той се моли. Ти как трябва да се молиш на леглото? Гледам някой се моли, като седне тури си ръцете на очите или на главата. Да си седиш на стола е хубаво! Но ще ви дам едно правило: Като седиш и се молиш, това не е молитва. Ако си болен, тогава извинително е. Но ти като седиш и се молиш, у тебе ще се роди навик. Ще седнеш на стола тъй, като че при Господа отиваш, или ще станеш прав, ще застанеш свободно, няма да те е страх как ще се явиш ­ ще се явиш такъв какъвто си! Не отивай при Господа като се облечеш тъй хубаво както можеш, а иди при Него такъв какъвто си! Като идеш, все ще ти даде някой нови дрехи. Бащата казва: «Опърпало се това дете, дайте му хубава дреха!» Иди при Господа такъв, какъвто си! Щом идеш при Господа с хубави дрехи, с новите си дрехи, никакъв подарък няма да приемеш. Та казвам: Първо трябва да имате в съзнанието мисълта, че сте при Господа, че Той ви гледа. Нас обикновено ни е срам от хората, притеснявме се като ни срещне някой. Имаме ли някой човек, когото обичаме, ние сме много внимателни към него, ако той рече да дойде у нас, в къщи ни е изметено, изчистено. Когато пък не обичаме, не се интересуваме от живота, искаме други да се интересуват. Не очаквайте други­те да се интересуват, вие се интересувайте от онова, което Бог е създал, вземете участие във великото дело, което Бог е създал! Интересувайте се от туй, което Бог ви е дал, интере­сувайте се от Неговата работа. Колко пъти идват хубави мисли, хубави желания и си заминават. Отбелязвайте си поне една хилядна част от вдъхновението, което идва у вас ­ да имате една книга, в която да си водите бележки. Онзи, на когото очите са отслабнали, всяка вечер преди да си легне, да отправя погледа си нагоре ­ не да си вдига главата, а очите си да движи! Вземете ясновидците ­ те правят същото упражне­ние. На ясновидеца очите са обърнати нагоре. Гледам, онези хора, които са свързани със земята и чието съзнание е анга­жирано със земните неща, гледат надолу. Избягвайте гледа­нето надолу! Колкото гледаш надолу, трябва толкова да гле­даш нагоре. Колкото гледаш наляво, толкова трябва да гле­даш надясно. Трябва да има движение на очите, за да не от­слабват. А сега да си направите упражненията. Ще кажете «какво си върти очите!» ­ «Какво си завъртял очите?» ­ Всички хора страдат от това, че не си въртят очите, а си вър­тят главата. А в природата окото трябва да се върти. Докато окото се върти добре, туй око е здраво. Тогава мускулите на очите се развиват. Има девет положения на очите. Щом се изгубят тия положения, тогава човек изгубва своето нормал­но състояние ­ ще недовижда, или ще бъдеш късоглед, или пък ще бъде далекоглед, или някой път ще се премрежват очите му.

Същото е и ако не знаем как да употребим нашия мозък. Ние мислим еднообразно ­ ти мислиш само за яденето. Това е една еднообразна работа. Нямам нищо против яденето, но ти ще мислиш за стомаха, ще мислиш за дробовете, ще мис­лиш за своите чувства, ще мислиш за своите мисли. Идва при мене един млад човек и ми казва, че от много мислене е станал неврастеник. Той е на погрешен път. Ако мислеше, той нямаше да бъде неврастеник. Той само чувствува нещата. Питам го от колко време влезе неврастенията в него ­ казва: «От четири-пет години. Много мислих.» Казвам му: Твоят мозък страда от малокръвие. Ако ти мислиш, мисълта няма да води до безпокойство. Щом се безпокоиш, значи че ти не мислиш. У теб чувствата са неспокойни ­ ти мислиш, че нямаш храна, това е чувствуване. Ти мислиш, че си болен ­ това е чувствуване. Ти мислиш, че някой те е обидил ­ това е чувствуване. Ти ще дойдеш до онази мисъл, дето никой не може да те обиди, дето няма да влиза никакво чувство! Чис­тата мисъл каква е? ­ Ще мислиш какво е доброто само по себе си. Ще мислиш какво е Любовта сама по себе си. Ще мислиш какъв е изворът, от който тази любов излиза.