Не ограничавай божественото снежна покривка. Студен вятър. Облачно небе

­ Колко пари ти трябват?

­ Не ти искам парите.

­ Ще ти услужа. С колко ще ми простиш. Ще ти дам кол­кото поискаш, само да ми простиш. Колкото ми кажеш ще ти дам, само да ми простиш, да не помниш. Колкото искаш от мене, ще ти дам.

Той го гледа и казва:

­ Ти искаш да ме лъжеш, да ме омотаваш.

­ Не.

­ Ти искаш да ми дадеш парите, пък да ти подпиша полица без лихва.

­ Ти истината ли говориш? Или си играеш с бедните хора? Както вие богаташите обичате да лъжете.

­ Не, ти като говореше, в мене се събуди нещо ново, искам да ме извиниш, да ми простиш, направих нещо, което не е хубаво, сега влязох в твоето положение.

Кажете ми, колко пари ще поиска този бедняк? Казва: «Дай ми колкото обичаш, колкото ти се откъсне от сърцето! Ако ти се откъсне едно петаче, аз ще го взема.» Кажете ми, колко пари е дал богатият? Какво той трябва да каже? ­ Ще каже: «Братко, приятно е сега аз да съм богат човек, нека от туй имане, останало от баща ми, половината да е на тебе, половината на мене.» ­ Това вече е идея: от всичкото поло­вината ­ «аз вече съм ти брат». Казвам: И двамата ­ и ударилият, и удареният ­ трябва да намерят един начин за примирение в света.

Ние сме дошли, за да учим. Много нещастия и страдания ще преживеем в живота, всички те са в реда на нещата. Каз­вам: Ще се учите да мислите правилно, добре ще мислите! Тогава трябва да бъдете студени. Но за истинската мисъл ­ казвам ­ трябва да бъдете топли. Отношение трябва да имате ­ сега вече слънцето влиза в северното полукълбо, през лятото ще учим Истината. Как трябва да простиш? Казва: «Много е горещо!» През зимата пък ще учиш кое е добро. Ти си с кожух, много е студено ­ като е студено, ти ще събираш. Като станеш, ще искаш да бъдеш добър ­ обичаш доброто си, ще влезеш в себе си! Искаш да учиш Истината ­ ще даваш! През лятото всички растенията раждат ­ в Истината всички растения раждат. И събраното, което трябва да се раздава в света, то е доброто. През зимата ти ще носиш дебел кожух, ще бъдеш добре облечен, та където и да идеш, на всички, които имат нужда, ще дадеш. Тази е градивната мисъл.

Дойде някой брат, вие отидете и представяте нещата както не съм ги казал. Казва: «Аз така разбирам Учителя!» ­ Че как сте ме разбрали? Двама от вас се скарат, дойде някой и казва: «Така каза Христос!» Ти как си чел? Христос е казал: Трябва да се обичате и по това ще позная, че сте мои ученици. Питам сега: Как ще разберете това, кажете ми сега! Аз съм виждал ­ две сестри се хванат, целуват се, а като дойде някой брат, хич няма мляскане, не го мляскат. Аз засягам принципно въпроса, не засягам самата проява. За мен всяка проява трябва да произтича от един вътрешен подтик. Ако една постъпка не произтича от нашата мисъл, ако не произтича от нашето познание, тя е престъпление ­ не е зло, а е престъпление. Защото ако аз ви обичам, аз изразя­вам една идея която е скрита в Ума на Бога и ще търся начин, по който да изявя своята любов. Ще намеря начин, когато Бог иска. Първо, като отида при бедния човек, аз няма да го целувам ­ ще го целувам по такъв начин, та да почувствува какво ще направя с него. Ще видя неговите съществени нужди от които той тъй е обвързан с вериги, че веригите му хлопат. У мен ще се яви състрадание ­ да снема веригите от краката му, да снема веригите от ръцете му, да снема веригите от ума му, от сърцето му. Като му снема веригите, той ще почувствува, че в мен има нещо. Тогава ще пристъпя към същественото ­ той има нужда от храна, той е гладен. Този човек не иска много, не иска да го осигуря за цял живот. Като му дам един обяд, той е доволен ­ на тоя пътник ще дам по братски един обяд. Та свободата се състои в това: Да се целунем! ­ Но първо ще му снема веригите. Ти още няма да го целуваш. Той носи вериги ­ първо ще снемеш от него веригите, тогава го целувай! Като умре някой нали го целуват ­ докато е жив, не го целуват, а като умре го целуват!

Туй сега ще оставите, то е външното. В сина ви трябва да има права мисъл. Бог не обича никаква бяла лъжа, не обича абсолютно нищо нечисто. Като мислите, ще мислите много чисто! Никому не разправяйте как мислите ­ това е свещен процес за самите вас. Когато мислите, не се месете какво мислите, то е свещен процес. Как учите ­ и него не казвайте, нека бъде за вас свещен процес. Онова, което мисля и онова, което уча са два свещени момента. Ще седна и ще уча каквото Господ ме е научил. И ще ида да видя как да приложа това, което той ме е научил. Да живееш в живота не е лесна работа. Не че е мъчно, но докато научиш методите се изисква много работа. Ти не може да постъпиш еднакво с всички хора.

Та казвам ви сега: Мислете! С тия, съгласните букви, вие може да си помагате. Ти си се разгневил ­ как ще се излекуваш? Или някой път дойде някакво обезсърчение ­ как се лекувате от него? Аз ще ви дам едно изречение. Като се разгневиш кажи си: К А Т К О (Учителят изговори това с особено натъртване.) Произнеси го двадесет пъти. Силно неразположение, или лоша мисъл ти дошли ­ така ще направиш. И като дойде добрата мисъл, ще ти олекне. Понеже ти се намираш в едно лошо състояние, тъй ще му говориш и то ще те разбере. Нека сега някои от вас да направят опит. Като ви дойде някоя беля и не може да се освободите, ще се помолите. Кажете четири съгласни ­ ще ги произнесете. Печели К-то. Щом дойде Вечният живот, щом дойде радостта, нещата вървят ­ имате вече гласните букви. Правата мисъл, добрата мисъл, доброто учение, правото учение ­ те трябва да ви бъдат идеал през тази година и не само през тази година!

Божият Дух носи всички блага на живота

Общ окултен клас

ХVI година

17. лекция

24. март 1937 г., сряда,

5 часа сутринта

София-Изгрева

МАЛКАТА ТОПЛИНА И МАЛКАТА СВЕТЛИНА

Отче наш.

ГРЕЙ МОЩНО СЛЪНЦЕ!

Пишете за следния път върху темата ПОЛЗАТА ОТ ОГЪНЯ

Огънят е станал много обикновен, затова е неразбран. Ще ви задам сега един въпрос: Какво е предназначението на младия? Каква е неговата мисия в света? Каква е мисията на стария? Да разберете този въпрос литературно, да цитирате! Този въпрос може да го развиете. Но всеки въпрос, като се развие, има една добра страна и една лоша страна. Може да развиете един въпрос по най-лошия метод и може да го развиете по най-добрия. Младият може да тръгне по най-добрия път, а може да тръгне и по най-лошия път. Старият може да тръгне по най-добрия път, а може да тръгне и по най-лошия път. Следователно, ако младият тръгне по най-лошия път, какво ще придобие? ­ Ще придобие нещо. Ако младият тръгне по най-добрия път, пак ще придобие нещо. Вие казвате, че сте окултни ученици. Какво означава окултен ученик? Не, нека погледнем на въпроса тъй както е. Има окултни ученици, които вървят по най-лошия път; има окулт­ни ученици, които вървят по най-добрия път. Всичко е в пътя, по който вървите. Казва: «Той не е окултен ученик.» Тук има тактично разрешаване на въпроса, казвате: «Аз не обичам тъмнината!» Нали? Защо не я обичате? ­ Някой път има една тъмнина, която върви по най-лошия път. А има и една тъмнина, която върви по най-добрия път. Следователно има тъмнина, която може да се обича. Според вашите стари възгледи, вие казвате: «Как може да се обича тъмнината!» ­ Че вие в нея живеете ­ тя ви хваща, целува ви всяка вечер! Тогава какво ще кажете? ­ Значи прегръща ви тъмнината. Не искам да разберете това неправилно. Представете си, че аз срещам няколко души с копринени торби. На единия от тях торбата е напълнена с няколко килограма злато, торбата на втория е напълнена с няколко килограма жито; третият носи торба пълна с черна пръст; и най-после иде един, хванал в ръцете си една книга и я носи. Коя от тези торби има най-голямо съдържание? Във всички торби има съдържание, но в дадения случай коя торба има практическо приложение ­ коя торба е най-практична? ­ Торбата със златото. Тя е най-прак­тична, защото при сегашните условия, където и да ходиш, все пари трябват. Тези хора се препират коя торба е най-важна. Вторият носи една торба с жито, тя е най-практична за глад­ните хора ­ при гладните хора торбата със злато не струва, при гладните е нужна торбата с жито. Ами тази, с черната пръст, за кого е потребна? Пръстта е ценно лекарст­во за болните хора, те с четири очи гледат на тази торба. И най-после виждате човека, който държи книгата.

Та казвам: Знанието в света да придобиете ­ придобийте едно знание, което в дадения случай да има приложение! Знанието върви по най-лошия път и по най-добрия път. Кога­то вървиш по най-лошия път ще изгубиш всичко; когато вър­виш по най-добрия път ще спечелиш всичко ­ не изведнъж, а постепенно. Понякога хората спорят и казват: «Ние не сме добри хора.» Какво разбирате под думата добър? Според мен, човек, който е много добър, има изящни, художествени, кра­ка. Когато ходи, този човек никога не се уморява. Той е до­бър човек, без разлика кой е той. Може да е светия ­ щом краката му не са хубави, той не е добър. Това е едно качество. Вие казвате за някого: «Той не е добър.» В какво не е добър? За някого е добър, а за вас не е добър. Значи при известни условия е добър, при други не е добър.Сега вие се питате кои религиозни вярвания са най-добри. Кой живот е най-добър? ­ Животът, в който няма никакви болести, животът, в който няма никакви страдания е най-добър. Ама вие ще цитирате думите ми, които понякога съм казвал: «страданията са потребни». ­ Потребни са при сегашните условия, но ако вле­зете в един възвишен свят, при съвършените същества, те нямат страда­ния. Тогава ще показвате вашето учение, че страданията са потребни ­ потребни са при дадени условия. Или казвате: «Няма какво да се прави ­ сиромашия, ще се носи!» При сегашните условия сиромашията е потребна, но при един съвършен живот тя не е потребна. При сегашните условия богатството е потребно, но при съвършения живот то не е потребно. Казвате: «Как да не е потребно богатство­то?» ­ Богатството има като контраст сиромашията. Сирома­шия­та е следствие ­ понеже едни са богати, други са сиро­маси и понеже едни са сиромаси други ще бъдат богати.

Къде е сега практическото приложение? Срещат се един религиозен човек, беден, и двама, които са даровити ­ худож­ник и цигулар. Религиозният им казва: «Вие нищо не разби­рате, аз като се помоля и всичко става.» Онзи, който знае да рисува, казва: «Аз не зная да се моля, но каквото пипна с ръката си го правя.» Цигуларят казва: «А аз, като хвана едно сухо дърво, че като му туря няколко струни, като засвиря, всичко излиза от туй сухо дърво.» Питам сега: Чие положе­ние е най-добро ­ на онзи, който се моли, на онзи, който рисува, или на онзи, който свири? За себе си кое бихте избрали? Вие ще дадете едно мнение и за самите вас! «Ама да се молиш?» ­ Какво ще се молиш? За какво ще се молиш? Думата молене е много ограничена. Какво е поло­жението на ученика, който се учи? Кой се моли? ­ Когото бият ­ бият някъде някого, той се моли да не го бият. Кой се моли? ­ Който няма пет пари. Кой се моли? ­ Който няма дрехи. Кой се моли? ­ Който няма здраве. Кой се моли? ­ Който няма шапка. Казвате: «Да се молим!» Питам ви аз: Здравият, ученият, човекът който има всичко, трябва ли да се моли? Казвате: «Трябва да се молим!» ­ Аз трябва да стана болен, за да се моля. Казвате: «Трябва да го чука Господ, за да се моли.» Ами той, без да го чука, не може ли да направи също­то нещо? Да допуснем, че вие сте българи, както сте сега ­ дали сте от окултно гледище българи, е друг въпрос, но де факто. Как трябва да се каже де факто или де фактум? ­ Ако кажем де фактум, има много спънки, де факто е по-хубаво, може да станат работите. Де фактум кажеш сто думи ­ не става. Кое е онова, при което като кажеш, стават? ­ Де факто става. Де фактум много мъчно става. Следователно, при мъчнотиите ще отстраним думите.

Но да се върнем към реалното в живота. Кое е реалното? Понякога вие правите известна разлика, казвате: «Този брат не е като мене.» Каква е неговата грешка? «Той не мисли като мене. Ние не можем да се споразумеем.» Този брат знае няколко езика, ти знаеш само един език. Като знае тези ези­ци, някой път той се поставя по-високо. Казват: «Той се е възгордял.» Какво означава думата гордост? Писанието каз­ва: Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат. Вие сега ще цитирате това. Но нещата, които цити­рате, трябва да ги разбирате. Сега ние носим живота нали? Ние се примиряваме, казваме: «Няма какво ­ ще се носи този товар!» Че злото трябва да го носим! Ние се оправдаваме с невежеството в света. Добре, какво е невежество? ­ Има неща, от които трябва да се освободите ­ непременно трябва да се освободите! Ти имаш цирей ­ трябва да се освободиш от него; имаш петно на кожата ­ трябва да се освободиш от него. Станал си сух ­ трябва да се освободиш от сухотата. Станал си тлъст ­ трябва да се освободиш от тлъстината. Казват: «Напълнял този човек!» Или: «Той е станал много сух!» ­ Това са две противоположни състояния, които не са здравословни. Пълнотата не е здраве. Сухотата не е здраве. Пълният човек има много материал, който не е обработен ­ отгоре му се натрупали мазнини. Ако така се натрупа много, осите на колата му ще се строшат. А сухият е като кон, който толкова е изпосталял, че ще спре някъде на пътя ­ ще остави колата насред пътя. На пълната кола насред пътя ще се счупят осите, а ако конете са много сухи, насред пътя може да спрат. Питам сега: Кое е по-хубаво ­ да ти е пълна колата и насред пътя да се счупят осите, или да си сух, че конете ти насред пътя да спрат. Кое е по-хубаво? ­ Нито едното, нито другото ­ нито пълната кола, нито сухите коне. Всичко, което имаш трябва да бъде фино, изтъкано добре с най-хубави нишки, които да не се късат, най-фините нишки. Тогава ще ви дам един пример. Казват, че един атом е толкова малък, че 25 милиона атоми могат да се съберат в един милиметър. Представете си сега, че имате 25 милиона конци, направени от атоми, които може да се вместят в един милиметър. Питам: Вие можете ли да вместите в един милиметър 25 милиона конци? Колко време ще ви отнеме, докато ги вмесите? Колко място ще заемат? Какво пространство има една 25 милионна част от милиметъра? ­ Много малко!

Понякога вие имате определено усещане за едно особено състояние, понякога вие само го чувствувате като известно неразположение. То е състоянието на една материя толкова тънка, фина, че ви причинява едно неприятно чувство. Да допуснем, че вашите очи са се възпалили ­ набира се толкова тънка, фина материя, че причинява заболяване на очите ви. След туй какво трябва да направите с червенината на очите? Казва: «Очите ми са зачервени.» Ако не вземете мерки при туй зачервяване, може да боледувате.

Сега и религиозните хора, понеже завземат най-високото положение, може да си създадат неприятности. Ако един религиозен човек няма отличен ум, той може да си създаде най-голямата беля ­ у един човек, който е религиозен, ако той няма отличен ум, може да се създаде една анормална гордост. Той ще започне да мисли, че вече има с Бога поз­нанство: «Аз с Господа се познавам, говоря по три пъти на ден с Него. В ума му се заражда идеята, че той се е запознал с Господа, а останалите нищо не разбират. Ако търсите голе­мите горделивци, ще ги намерите между религиозните хора. Онези патриарси си мислят, че Господ ги е поставил да ръководят хората! Казва: «Кой ме е поставил, знаят ли?» Свещениците и те си мислят, че Господ ги е поставил, про­поведниците ­ също. Най-после и вие се изявявате и казвате: «Аз се познавам с Господа.» Казвате по някой път, че Духът ви научил. Научил го Духът! Този, който казва, че го научил Духът, едва ли говори на един език. Гледам друг, Духът не го учи, но говори на четири езика. Чудна работа, този казва, че Духът му говори, а той едва знае български език ­ и българ­ския не го знае както трябва. Някъде българите пишат F. И най-големите писатели не знаят защо пишат F. Както славя­ните пишат F така англосаксонците пишат Т-то.

Когато искаш да станеш енергичен, ти трябва да имаш някакво препятствие. За да накараш парата да върши работа, ти трябва да ограничиш тази пара, да я туриш в един котел и да направиш малка цев, през която да минава. Ако є кажеш «както обичаш, както знаеш, свършє работата», тя нищо няма да направи, нищо няма да свърши. Но ако я впрегнеш, ограничиш, пък є направиш и релси ­ може да кара коли колкото щеш. Сега ние всички се молим на Господа и ходим при Господа. Как е възможно да ходим и да се молим на Господа и да не добиваме даже малка топлина и светлина? Ако човек отива при Господа, той трябва да добива две неща ­ всеки ден трябва да ходиш при Господа за две неща: да придобиеш малка топлина и да добиеш малка светлина. Малка топлина, за да може сърцето да функционира, за да живеем добре и да изпълняваме Неговата Воля. И да имаме малка светлина, за да може умът ни да работи. За две неща ние отиваме при Господа ­ да му кажем, че ни трябва малка топлина, за да може да живеем на земята и да изпъл­няваме Неговата Воля. И малка светлина ни трябва, за да можем да мислим добре и да си свършим работата. Сега между вас има много търкане, казвате: «Не можем да се търпим!» В приро­дата търкането между добрите хора е абсолютно забранено. Ева само като се потърка в Дървото за познаването на доброто и злото трябваше да напуснат рая. Тя първо само се потърка и близна от плода ­ казва, че яла от плода. Цялата є грешка е, че се тръкнала до едно дърво, което е много учено. То било най-ученото дърво в райската градина. Да се търка о това дърво било забранено, който дойде трябва да стои на­далече. Тя нямала никакво почитание към него, мислила, че то е обикновено дърво, че е много невежо. Тя постъпила така, но и вие постъпвате по същия начин. И вие, като дой­дете, съюзявате се със злото. Злото е много учено. Съюзя­вайте се с доброто! Вие се съюзявате и с доброто и със злото. Тогава какво сте направили, я ми кажете? Вие си предста­вяте злото и доброто механически. Казвате: «Да спечелим доброто!» Но доброто нещо материално ли е? ­ Доброто е възвишен ангел, който е завършил своето развитие в далеч­ното минало. Ти искаш сега да го вземеш на своя страна и да ти стане слуга ­ ще го оставиш на Неговата добра Воля! Ти ще бъдеш умен, Той да стори за тебе онова, което Той счита за добро. Ще оставиш на Неговата добра Воля, да стори онова, което Той намира за добро.

Ние отиваме при Господа да Му се молим, искаме да Му наложим онова, което ние желаем. Понеже ние сме напра­вени по Негов образ и подобие, казваме: «Аз съм син Божи!» ­ Хубаво, нямам нищо против това. Казва: «Аз съм хрис­тиянин!» Или: «Аз съм Христос!» Колко христовци може да има в света? Всички сме синове Божии. Аз може да бъда човек в света без да съм генерал, и може да съм човек, без да съм цар. Аз го взимам конкретно. Не са ме произвели генерал, задето съм бил в Америка, но може да бъда човек и туй ни най-малко не ми пречи. Пък онзи, който е генерал, и нему нищо не пречи да бъде човек. Още по-добре ще е и да стане християнин. Християнин е специфична дума. Всички християни ли са? ­ Не всички са християни. Питам: Какво трябва да разбираме под думата християнство, християнин? ­ Под думата християнин трябва да разбираме човек, който в живота си може да побеждава всички мъчнотии. Христос се борє със смъртта и при първата борба тя победи. После Той победи смъртта, следователно Той излезе победител. Та не е въпросът ние ще страдаме ли сега. В края на краищата увере­ни ли сте, че вие ще победите? Или чакате да дойде Христос и Той да победи за вас ­ Той да се бори, че после вие да мина­вате за победители, да казвате: «Ние победихме!» Писанието казва: Който победи до край, той спасен ще бъде. Спасение­то ще се даде като награда. Ти ще дойдеш да се бориш със злото, пехливанлък да има. Българите се бяха възгордели с Дан Колов, но дойде един 29 годишен, Пиер. Дан Колов бил малко неразположен, имал инфлуенца, имал това, онова. Дан Колов като българин си мисли, че ще го гътне. Ама не се гътва човекът! Онзи е бърз и Дан Колов признава, че е много бърз. Мислите ли, че дяволът, с когото се борите, този, мла­дия дявол с когото се борите, който е на 29 години, няма да ви гътне на земята? Казвам: Славата на българите отиде за­сега, затъмня! Тази слава минава в Португалия. Хубаво е, че Дан Колов го хваща за ръката и казва: «Има нещо в него!» Дан Колов иска пак да се бори, но по начи­ните, които вижда в този борец. Този, младият, е професор, Дан Колов е ученик, ще се учи.

Сега да оставим Дан Колов. Какво значи ДАН на български ­ ДАН значи да даваш. От КОЛ ­ може да се из­вади съвсем погрешно заключение. Ти не трябва да бъдеш като сух кол, нищо повече! Ти трябва да си като едно дърво, което расте. Вие се спирате пред ония неща които не растат. Старите сестри казват ­ «Нашето вече се свърши ­ на мла­дите!» Защо вашето да се е свършило? Защо на старите да се е свършило? А защо младите имат? Вие, старите, сега трябва да изучавате окултните книги, окултното знание. Старите трябва да учат законите на пестеливоста. Старите трябва да бъдат крайно пестеливи ­ икономията да бъде за тях една важна наука. Старият човек трябва да пести, нищо да не пра­хосва. Природата го заставя да бъде пестелив, не скъперник ­ за една работа никога да не се изразходва повече енергия, отколкото трябва. Младият пък трябва да се учи на щедрост ­ той трябва да бъде щедър. Младите трябва да бъдат щедри, а старите ­ пестеливи. Единия ще турим за министър на финансите, а щедрия за министър на благотворителноста. Тъй да се уредят работите!