Не планираме ли предизвикателствата в живота си, преди да се родим?

НА ПЪРВО МЯСТО ИЗКАЗВАМ СЪРДЕЧНАТА СИ благодарност на хората, които споделиха своите истории с мен. Без вас тази книга нямаше да бъде възможна. Нужни са както смелост, така и голяма духовна щедрост, за да предложиш историята си на света. Вашата готовност да говорите така искрено за най-трудните си предизвикателства ме вдъхнови и ме изпълни с възхищение.

На Деб ДеБари, Глена Дитрих, Корби Митлейд и Стейси Уелс - благодаря ви за времето, енергията и забележителните таланти, които посветихте на това начинание. Думите не са в състояние да изразят дълбоката ми признателност. Вашето състрадание и чувствителност докоснаха живота на всички, с които говорихме… в това число и моя. За мен беше радост и привилегия да работя с вас.

На Мерилу Уилсън Пеня - благодаря ти за прекрасното контактьорство, великодушие и топло насърчаване. На Джуди Гудман - благодаря, че сподели с мен твоите познания и прозрения.

На Каръл Бергмън - твоето приятелство, топлота и непоколебима подкрепа означават за мен повече, отколкото предполагаш. Благодаря ти, че си до мен. Благодаря ти за загрижеността.

Благодаря и на теб, Сю Ман, за блестящата и детайлната ти редакторска работа, на теб, Джаред Макданиъл, за изкуството ти да създаваш корици, на теб, Джил Ронели, за прекрасното художествено оформление и набиране, и на теб, Една Ван Баулен, за стенографирането и сеансите и за ентусиазираната ти подкрепа.

Вечно ще бъда признателен за помощта и услужливостта на много други хора, в това число Кейтлин Даниълс, Мариса Миларго, Кати Лонг, членовете на АзМапс! (и особено на теб, Бет Хайджек, за времето, което отдели, за да споделиш мислите си), и Елън и Дъг Фокнър.

И най-накрая - на водачите, ангелите, майсторите и другите в духа, които осветяваха пътя ми. Благодаря ви за вашата мъдрост и любов. Създаването на тази книга беше истинско сътрудничество и прекрасно пътуване. Благодаря ви, че го направихте заедно с мен.

НА 25 ФЕВРУАРИ 1969 ГОДИНА двайсетгодишната Кристина, административен асистент във факултета по политически науки „Помона колидж” в Клермонт, Калифорния, отиде да вземе пощата на своя работодател от пощенската кутия в мазето на факултета. Щом докосна пакета в пощенската кутия, бомбата в нея се взриви и я запрати в другия край на помещението. Въздухът се изпълни с прах и сажди; дълги почти два метра дървени отломки прелетяха като стрели към циментовата стена зад нея. Пламъците от експлозията обгориха лицето на Кристина, като я ослепиха временно. Взривът откъсна два пръста от дясната й ръка и спука тъпанчетата и на двете й уши.

Кристина бе планирала това събитие преди раждането си.

И знаеше защо.

ПРЕЗ МАЙ 2003 ГОДИНА водех незадоволителен живот като консултант на свободна практика по въпросите на маркетинга и комуникациите. Макар работата да ми беше отчасти приятна, не можеше да се каже, че ме изпълваше с дълбоко удовлетворение. Често ми се струваше, че ако внезапно изчезна от лицето на Земята, моите клиенти надали щяха да забележат; просто щяха да наемат някой друг, който да изпълнява ролята ми. Но най-важното - душата ми не беше уникален израз на моята душа. Като духовен, но не религиозен човек, аз копнеех да допринеса за света с нещо, което да бъде “единствено и неповторимо мое”, но нямах представа какво може да бъде то.

Бях изчерпал обичайните пътища, по които човек опитва да открие смисъл и значение в живота. Чувствах се изгубен и объркан. И тогава ми дойде вдъхновяващата идея да се посъветвам с някой медиум. Макар да вярвах силно в Бог, никога (доколкото знаех) не бях преживявал директно метафизичното. Смятах, че няма какво да губя. Започнах да проучвам медиуми и избрах такъв, с когото да се чувствам комфортно.

Сеансът ми с него се състоя на седми май 2003 година. Запомнил съм точната дата, защото на този ден животът ми се промени. Казах на медиума съвсем малко за себе си, описвайки жизнените си обстоятелства най-общо. Жената обясни, че всеки от нас има духове-пазители, непроявени на физически план същества, с които планира живота си, преди да се въплъти. Чрез нея успях да разговарям с моите духове-пазители. Те знаеха всичко за мен - не само какво бях правил, но и какво бях мислил и чувствал. Така например споменаха конкретна

та молитва, която бях отправил към Бог преди около пет години. В един особено труден момент се бях помолил: “Господи, не мога да направя това сам. Моля те, изпрати ми помощ.” Моите водачи ми казаха, че ми била подсигурена допълнителна не-физическа подкрепа. “На молитвата ти беше отговорено” - поясниха те. Останах силно учуден.

В желанието си да проумея страданието, което бях преживял, попитах моите водачи за най-големите предизвикателства в своя живот. Те обясниха, че съм ги планирал, преди да се родя - не заради самото страдание, а заради израстването, което се постига по този начин. Тази информация ме разтърси. Съзнанието ми не знаеше нищо за подобно планиране преди раждането, но интуитивно усетих истината в техните думи.

Макар тогава да не си давах сметка, сеансът с този медиум се превърна в мощен тласък за духовното ми пробуждане. По- късно щях да разбера, че това събуждане беше всъщност припомняме - припомних си кой съм и, по-конкретно - какво бях планирал да свърша на Земята.

През следващите няколко седмици продължих да живея както досега, но информацията от моите водачи не ми излизаше от ума. Не знаех какво да правя с нея. Един следобед прекъснах работата си и излязох да се поразходя… и преживях нещо по-дълбоко дори от сеанса с медиума. Внезапно изпитах непреодолима, безусловна любов към всички хора, които виждах! Никакви думи не са в състояние да предадат силата на тази любов. Никога не бях изпитвал нещо с подобна интензивност и дълбочина, дори не подозирах, че е възможно. Към всеки човек - майката, която буташе количката със своето бебе, очакващият клиент таксиметров шофьор, играещото на ъгъла на улицата дете, бръснарят, който подстригваше някакъв мъж зад витрината на бръснарницата отсреща - изпитвах чиста, безгранична любов.

Макар досега да не бях чувал за подобно преживяване, разбрах интуитивно какво става: това беше непосредствено, издигнато на по-високо ниво общуване със собствената ми душа. В действителност моята душа ми казваше: “Тази любов е това, което си ти”. Сега вярвам, че моята душа ми подари това преживяване, за да улесни работата, която щях да предприема скоро след това.

Започнах да чета за духовност и метафизика като обсебен. Докато четях, често си мислех за планирането преди раждането. Цял живот бях гледал на моите предизвикателства просто като на безсмислено страдание и смятах, че са нещо напълно произволно и плод на случайността. Ако знаех, че съм ги планирал сам, щях да гледам на тях като на нещо с дълбок смисъл и предназначение. Само това знание щеше да направи несравнимо по-леко страданието. А ако знаех защо съм ги планирал, щях съзнателно да уча свързаните с тях уроци. Чувствата на страх, гняв, недоволство, обида, обвинение и самосъжаление щяха да отстъпят място на фокуса върху израстването. Може би дори щях да бъда благодарен за тези предизвикателства.

През периода на интензивно учене и вътрешно изследване срещнах жена, способна да превръща душата си в канал; тя се съгласи да ми позволи да говоря с душата й за планирането преди раждането. Не познавах контактьорството и тя ме завари напълно неподготвен, когато изпадна в транс и чрез нея заговори друго съзнание, което съвсем явно не беше тя самата. Разговарях с душата й петнайсет часа в рамките на пет такива срещи.

Тези разговори бяха сензационни. Те потвърдиха и допълниха онова, което бях прочел и научил. Душата й ми разказа подробно за онова, което тази жена беше планирала преди раждането си, за различните предизвикателства, които били обсъдени, и причината някои от тях да бъдат избрани. Така получих пряко, конкретно потвърждение на феномен, за който малцина си даваха сметта. Тъй като болката в моя живот ме беше направила изключително чувствителен към страданието на другите и ме беше мотивирала да се старая да го облекчавам, аз се развълнувах силно, като си представих потенциалното изцеление, което би могло да донесе на хората осъзнаването на факта, че планират живота си, преди да се родят. Знаех, че откритата от мен информация може да облекчи страданието им и да пропие предизвикателствата в живота им с нов смисъл и предназначение. Затова реших да напиша книга на тази тема и да споделя значимостта й с другите.

Ентусиазмът ми, свързан с новия път, обаче се смекчаваше от несигурността, която ме обземаше при мисълта да се разделя със старото. Макар и неудовлетворяващо, то поне беше познато и удобно. Въпреки това ме поддържаше - по-точно ме принуждаваше да вървя напред - важността на работата, възможността най-сетне да изразя себе си по уникални начини, които щяха да бъдат в служба на света, и сигурността на знанието, която идваше от директното изживяване на душата.

Първоначално помислих, че идеята за книгата е родена през този живот. В действителност обаче просто си бях припомнил плана отпреди моето раждане. Чрез съвместната си работа с неколцина талантливи медиуми и приемници на информация открих, че бях планирал не само да напиша книга на тази тема, но и да интервюирам поне един от хората, чиито истории ще се появят на нейните страници. Провел съм десетки сеанси с медиуми и хора, служещи като канал за приемане на информация, по време на които съм разговарял с много мъдри духовни същества за моите предизвикателства и за планирането преди раждането по принцип. В тази книга споделям с вас онова, което научих от тях.

Сега разбирам защо съм планирал някои от предизвикателствата в моя живот: искал съм да предприема пътуването, което четящите тази книга също могат да предприемат. Понякога се чувствах жертва на вселената и винях други за “лошите” неща, които ми се случваха. Гледах на предизвикателствата си като на празно, безсмислено страдание, и се разочаровах от себе си, когато не се издигнех до техните висини така, както би ми се искало. Но сега, след като знам за планирането преди раждането, си, давам сметка, че е възможно човек да има съвсем друг поглед за жизнените предизвикателства. С написването на “Смели души” всъщност се постарах да предам и на други знанието за това, чието познаване ми беше

най-необходимо.

Нужна е голяма смелост, за да живееш в съответствие с изготвените преди раждането ни планове. Моето желание, моето най-горещо пожелание е да разпознавате огромната смелост, която проявявате във всеки миг от всеки ден, когато с всеки дъх затвърждавате решението си да се възползвате от своите предизвикателства и да се учите от тях. Чрез това разпознаване ще откриете душата си.

ЗА ДА ИЗСЛЕДВАМ ПЛАНИРАНЕТО на предизвикателствата, което правим преди раждането си, аз си сътрудничих с четирима изключително надарени медиуми и приемници на информация. Заедно събрахме данни за плановете, която бяха направили преди реинкарнацията си десетки хора, десетима от които споделят своите истории в тази книга. В това въведение ще обясня как открих тези хора, как с медиумите изследвахме планирането им преди раждането, както и контактьо- рите и медиумите по принцип. Концептуалната обосновка на планирането преди раждането - т. е. причините ние, като души, да изберем да инкарнираме и да преживеем предизвикателствата - е представена в Първа глава.

Изпратих съобщения по Интернет, разлепих обяви по специално предназначените за това места, и започнах да получавам отговори. В някои от тях търсех конкретно хора, които имаха представа (или поне бяха отворени) за възможността да планираме жизнените предизвикателства, преди да се родим. В други случаи изразявах интереса си към хора, които бяха в състояние да говорят за предизвикателствата в своя живот в метафизичен контекст. Понякога просто показвах интереса си към хора, които искаха да обсъждат духовния смисъл, лежащ в основата на трудностите, пред които се бяха изправяли. Стремях се към разнообразие и баланс в техните преживявания и минало. Интервюираните твърдяха най-често, че са мотивирани от желанието да помогнат на други да се справят със същите предизвикателства. От десетимата, чиито истории в крайна сметка бяха подбрани за тази книга, трима използваха псевдоними, а всички казаха, че биха искали да чуят мнението на читателите. Ще откриете информацията за контакт с тях в Приложение А.

Осем от десетимата интервюирани планирали жизнените си предизвикателства като основно преживяване; т. е. те търсели предизвикателството от първоначалните стадии на планирането си отпреди раждането и са знаели, че то най-вероятно ще се случи. Един (Дорис, Втора глава) планира своето предизвикателство като второстепенна опитност, което означава, че дали ще се случи, ще се определи от реакцията й към някое основно предизвикателство. Друг (Боб, Четвърта глава) не подбира своето предизвикателство при първоначалното планиране преди своето раждане, а създава нов жизнен план на нивото на душата след едно неочаквано събитие при раждането. От многото планове, направени преди раждането, които съм изследвал, само при тези предизвикателството не е било замислено като основно преживяване. Включих тези истории като важна илюстрация, показваща как ние, като души, си даваме сметка за потенциалните разклонения и как ги използваме по пътя към личностното израстване.

Докато четете историите, вероятно ще се запитате дали и вие сте планирали вашите жизнени предизвикателства. Моите изследвания навеждат на мисълта, че огромното мнозинство от препятствия в живота наистина са подбрани. По принцип, колкото по-дълбоко е предизвикателството, толкова по- голяма вероятност има да е избрано преди раждането. Ако дадено преживяване е достатъчно важно, за да ви накара да размишлявате дали сте го планирали, най-вероятно е точно така. Тук обаче има едно значително изключение: става дума за преживяванията, които нашата интуиция ни предупреждава да избягваме. Непланирани предизвикателства може да ни връхлетят, когато пренебрегнем внушенията на своята интуиция; затова винаги трябва да обръщаме внимание и да се съоб

разяваме с вътрешните си “сигнали за опасност”.

Нямам намерение обаче да твърдя, че всички жизнени предизвикателства са планирани, нито като вероятност, нито като възможност. Когато се прераждаме, ние разполагаме със свобода на волята и можем да я използваме за създаване на предизвикателства, които не фигурират в създадения преди раждането ни план. Оперативната дума е “създаваме”. Вярвам, че ние сме създателите на всичко, което ни се случва, а неплани- раните предизвикателства ни спохождат, когато ги привлечем вибрационно към себе си, защото имаме нужда от мъдростта, която са в състояние да родят. (В такъв случай интуицията няма да ни отклони от възможността да научим нещо, което ни е нужно.) Ние растем благодарение на своите преживявания, независимо дали сме ги планирали. Следователно тази книга ще ви бъде най-полезна, ако се фокусирате върху въпроса защо сте планирали дадено предизвикателство в живота си, а не дали сте го планирали.

Въпросът защо ще възниква, докато четете историите за планирането преди раждането на други хора. Напълно е възможно в тяхното планиране да дочуете ехо от вашето. Моят съвет е да не ограничавате четенето си само с историите за предизвикателства, пред които сте били изправени вие или любимите ви хора, дори да сте в криза. Обстоятелства, които на пръв поглед изглеждат съвсем различни, може да са били планирани, за да ни научат на подобни уроци или да доведат до подобен растеж. Възможно е да откриете мотивите, водили ви като душа, в историята на нечий друг живот, който, поне на повърхността, като че ли няма нищо общо с вашия.

Историите

Всяка история започва с интервю, по време на което двамата с разказвача се фокусираме върху конкретно жизнено предизвикателство. Те би трябвало да се четат внимателно. Често съдържащите се в тях подробности първоначално не изглеждат свързани със съответното събитие, но при сеансите с медиумите се оказва, че са изключително важни за пълното разбиране на ставащото. Не съм предал пълните лични истории; затова някъде липсват периоди от живота на съответната личност.

За да направя книгата възможно най-полезна, аз се фокусирах върху обичайни жизнени предизвикателства и организирах главите според типа предизвикателство. В някои отношения историите образуват цялостна градация и първите дават основна информация за метафизиката, с чиято помощ ще осъзнаете по-дълбоко следващите разкази. Затова ви препоръчвам да ги прочетете в реда, в който са дадени.

От многото медиуми и приемници на информация, с които съм работил, смятам четиримата от тези страници - Деб Де- Бари, Глена Дитрих, Корби Митлейд и Стейси Уелс - за едни от най-талантливите. Всяка една от тях в кариерата си има хиляди случаи на разчитане на информация от този тип. Желаещите да осъществят контакт с тях ще намерят нужната информация в Приложение Б. Аз съм провел лични сеанси с всяка и те ми дадоха съвсем точна информация за моя живот, която биха могли да узнаят единствено благодарение на екст- расензорните си способности - способности, които са различни при всяка една. Както ми обясни Корби, медиумите и служещите като канал за получаване на информация, са като професори в университет: всеки има конкретна специалност. Ако ви поканят на коктейл на университетските преподаватели, няма да зададете социологически въпрос на професора по биология, нито ще помолите учения от факултета по английска литература да ви реши математическо уравнение. По-ско- ро ще разучите коя е силната област на всеки един и ще почерпите от него това, което е в състояние да ви даде.

Всяко интервю е последвано от един или повече сеанса с медиумите. Предупреждавах интервюираните, че бих искал за начало да запитам медиума: “Това предизвикателство било ли е планирано преди раждането и ако е било - защо?”. Те се съгласяваха, че това е разумна стартова позиция, а по-нататъшните въпроси възникваха от отговора на първия. В някои случаи те ми позволяваха да задавам повечето, ако не и всички въпроси по време на тези сеанси.

По принцип, когато медиумът Стейси Уелс не водеше основното разчитане на информация, аз молех нея и нейния дух- водач да направят допълнително разчитане. То изпълняваше три важни функции. Първо, потвърждаваше, че въпросното жизнено предизвикателство действително е било планирано. Второ, даваше допълнителна информация за него. Трето, тъй като Стейси притежава рядкото умение да визуализира и чува сеансите, при които сме планирали някои моменти от живота си преди своето раждане, всяко нейно разчитане на информация (независимо дали беше основно или допълнително) ни запознаваше със самите разговори. Този диалог ни даваше невероятната възможност да хвърлим поглед към не-физиче- ското царство и надеждите, чувствата и мотивите на душите. Както ще видите, тези разговори се фокусират изключително върху планирането на жизнените предизвикателства не защото душите не планират и други аспекти от своя живот, а защото двамата със Стейси молехме нейния водач да ни отвежда само към най-тясно свързаните с това части на дискусията. Интервюираните присъстваха на основния, но не и на допълнителния сеанс, макар допълнителните разчитания на информация да се правеха винаги със съгласието на съответния човек. Преди сеанса давах на Стейси името и рождената дата на човека, тъй като нейният дух-водач се нуждаеше от тях, за да получи достъп да свързаната с него информация.

По време на сеансите за планиране на живота преди раждането, които чува Стейси, душите говорят в първо лице единствено число; при два от сеансите обаче, които не бяха водени от Стейси, една душа говореше за себе си в първо лице множествено число - “ние”. Духът-водач на Стейси обясни, че душите, казващи “аз”, са фокусирани върху планирания в момента живот, докато душите, използващи “ние”, са фокусирани върху многото си предишни прераждания.

В заключение на всяка история прилагам своите коментари. При тях се опирам върху това, което съм научил за плани

рането преди раждането и метафизиката, в това число и върху многото разговори, които съм провел с не-физически същества като духове-водачи и ангели, за да развия наученото от сеансите.

Както личните интервюта, така и информацията от контактите на медиумите са редактирани за по-голяма яснота; синтаксисът е коригиран, за да улесни четенето.

Медиумите и контактьорите получават информация по различни начини. Едни от тях чуват мислите на непроявени на физическо ниво същества. (Когато говоря за такива същества, използвам термина “Дух”; когато става въпрос за не-физи- ческото царство, употребявам “дух”.) “Настройването” на медиума или контактьора към непроявено на физически план съзнание в голяма степен наподобява настройването на радиото към определена честота. Както всяка станция е на определена дължина на вълната, така и всяко същество, с което разговарят, има определена дължина на вълната. В такива случаи се осъществява истинска телепатична връзка. Някои медиуми или контактьори са в състояние да усещат емоциите на другите. Ясновидство е умението да се визуализират неща, които са се случили или ще се случат. Възможно е също така получаването на вътрешно знание, често във формата на чувство. Контактьорите са в състояние да “отстъпят встрани”, така че друго съзнание да може да говори директно чрез тях. Деб, Глена, Корби и Стейси притежават комбинация от тези способности, благодарение на които се сдобихме с безценна информация за направеното преди раждането на интервюираните планиране.

Някои думи имат особено значение, когато се използват от медиуми и контактьори. Щом кажат “Получавам”, “Усещам” или “Чувствам”, те улавят информация благодарение на някоя от своите екстрасензорни дарби. За медиумите и контактьорите думата “чувствам” говори за възприятие отвъд петге сетива.

Те общуват с различни същества, в това число — духовни водачи. Духовен водач е високоразвита, нефизическа същност, която в повечето (но не всички) случаи е имала много физически превъплъщения. Посредством тези прераждания е достигнала голяма мъдрост, която й позволява да бъде водач на преродените на физически план. Духовните водачи разговарят с нас по същия начин, по който го правят душите ни: посредством вдъхновение, чувства, идеи и интуицията. Когато имаме “шесто чувство” за нещо или когато “просто знаем”, че нещо е така, това често е съобщение от нашите водачи или душа (нерядко наричана също “висшия ни аз”). Пример е човекът, който внезапно решава да не пътува с даден полет, защото има “лошото усещане”, че ще се случи нещо, и така се спасява от фатална злополука. Духовните водачи, които са добре информирани за жизнения ни план и дали в него фигурира самолетна катастрофа, могат да създадат подобно чувство в нас. Казват, че Духът ни шепне; медитацията е мощен начин да успокоим ума, за да чуем тези послания. Опитните медитатори са в състояние да чуват вливането на не-физиче- ски енергии в тялото и го описват като звук от вятър.

Преди да се родим, водим задълбочени разговори с нашите духовни водачи и други души, с които ще споделим прераждането си. Обсъждаме уроците, които се надяваме да научим и начините, по които ще ги научим. Когато получи достъп до тези дискусии и местата, на които се провеждат, Стейси вижда някои обичайни за нас неща: стая, в която реинкарниращи- те души се събират, за да говорят; по-малко, съседно помещение, от което водачите наглеждат планирането и се появяват, когато ги повикат за съвет; черно-бяла “шахматна дъска” или “блок-схема” за разиграване на евентуалните сценарии в предстоящия живот. Квадратчетата на шахматната дъска са етапи в развитието на индивидуалния живот.

В началото на сътрудничеството ми със Стейси неправия- но предположих, че тези картини са метафори, вложени в съзнанието й от нейния дух-водач, символизиращи концепции и процеси отвъд човешкото разбиране, но по-късно нейният водач ми каза, че тези неща съществуват. Той обясни, че в непроявеното на физическо ниво царство мисълта буквално твори на мига. Всички участници се договарят планирането преди раждането да се осъществи на определено място и да използват помощни средства като шахматната дъска. Тази договорка, изразена мисловно, поражда появата на местата и предметите, виждани от Стейси.

При един сеанс Стейси даде следната информация за мястото, в което душите планираха предстоящия си живот:

“Тази сграда е на осем етажа и на всеки етаж има по осем стаи за планиране. Беше ми казано (от Духа), че броят им е такъв, защото осем е числото на кармата и съдбата. Вибрацията на осмицата е планирана за тази сграда, така че да служи най- добре на това, за което е предназначена.

Тази сграда е една от общо осемте, наредени като венчелистчетата на цвят с овална форма. Сградите са правоъгълни. Те са по на осем етажа и с осем стаи за планиране на всеки етаж. Беше ми казано, че съществуват дванайсет такива групи сгради от всяка страна и повечето от тях се използват за планиране живота на Земята. Казват, че много души предпочитат да се връщат в същата сграда, на същия етаж и в същата стая, ако е възможно. Това им дава чувство за стабилност и комфорт, а от това място те са в състояние да усещат по-добре еволюцията си през всеки живот и времето между отделните прераждания.”

За да достави на Стейси информация за разговорите по време на сеансите по планиране на предстоящия живот, нейният дух-водач получава достъп до Акашовите записи, които той обаче предпочита да нарича “Книга на животите”. Това е пълната документация на всичкия ни опит, действия, думи и мисли. Когато дават информация за миналия живот на своите клиенти, медиумите често я черпят от Акашовите записи. Великият американски екстрасенс Едгар Кейс е използвал хиляди пъти Акашовите записи за тази цел.

Медиумите често описват духовните същества, с които разговарят и виждат като мъже или жени, но душите всъщност са комбинация от мъжки и женски енергии. Когато Деб вижда някои от любимите “починали” на интервюирания така, както е изглеждал през физическия си живот, причината е една: това съзнание е предпочело да се появи по този начин. Когато Стейси вижда някоя душа като мъж или като жена по време на планиращата сесия преди нейното раждане, става така, защото душата създава - в известен смисъл опитва - енергията на предстоящото превъплъщение (за което Стейси и нейният дух-водач говорят като за “мантията на личността”). Същото става и когато духът-водач се появи като мъж или жена. Водачите имат както мъжки, така и женски енергии, но могат да се отъждествят по-лесно с едните или другите и затова предпочитат да се появят в тази форма.

При сеансите за планиране непроявените във физическа форма същества използват някои определено съвременни термини. След един сеанс със Стейси попитах нейния дух-водач дали наистина беше казал “самоуважение” или това беше най- близката дума, която бе дошла наум на Стейси. Той потвърди. Понякога духовните водачи и други непроявени на физическо ниво същества говорят без да използват нашите граматически правила. Водачът на Стейси ми каза: “Ние невинаги говорим по смятания за граматически правилен от вас начин”.

Царството на духа, където планираме инкарнациите си и където се връщаме, когато приключат, е достъпно за нас сега посредством медиумите и контактьорите. Подобно на духовните водачи, но в човешка форма, те са състрадателни, чувствителни и интуитивни откриватели на пътища към отвъдното.

Целта да напиша тази книга не е да ви убедя в абсолютната реалност на планирането преди нашето раждане, а по-скоро да предложа, в желанието си да бъда полезен, една идея, която ми помогна изключително. Моля само да размислите над подобна възможност. Не е нужно да бъдете убедени в концепцията, за да имате полза от нея. Необходимо е само да се запитате: “Ами ако все пак? Ами ако наистина съм планирал/а това преживяване, преди да се родя? Защо може да съм го направил/а?” Самото задаване на тези въпроси придава ново значение на жизнените предизвикателства и ни кара да се впуснем по пътя на самопознанието. Този път не изисква специална вяра в духовността или метафизиката, единствено интерес към личностното израстване и придобиването на мъдрост.

На тези страници ще прочетете историите на десетима смели човека. Ще научите какво са планирали, преди да се родят, и защо са го планирали. Процесът на осъзнаване на планирането преди раждането може да бъде уподобен на разглеждането на скулптура. Ако искате действително да й се насладите, няма да я гледате само от един ъгъл. Вместо това ще я обиколите бавно, спирайки на различни места, за да я видите от нова перспектива и да се вгледате в нюансите, които внезапно са станали видими. Всяка история е една такава перспектива. Като погледнете на планирането преди раждането от десет ъгъла, ще постигнете по-пълно и цялостно разбиране, отколкото с помощта само на една-две перспективи или на една чисто теоретична дискусия.

Горещо ви препоръчвам да прочетете историите с цялото си сърце. Сърцето разполага с по-висша форма на познание, с по-голяма мъдрост от ума. Интелектуалният анализ няма да ви отведе далече. Тези истории трябва да бъдат почувствани. Когато вие, като вечна душа, сте планирали настоящия си живот, не сте се интересували какво би могъл да узнае умът ви. Вашето желание е било да преживеете чувствата, породени от живота във физическо измерение. Жизнените предизвикателства са особено мощно средство за пораждане на чувства, които от своя страна са от изключителна важност за са- мопознанието на душата. Тези чувства не могат да бъдат истински осъзнати от ума; всъщност умът е бариера. В много отношения животът е пътуване от главата към сърцето. Ние планираме жизнените предизвикателства, за да улесним това пътуване, да разтворим сърцата си, за да ги опознаем и оценим по-пълно.

Състраданието е ключ, който отваря вратата към сърцето и прави възможно да проумеем тези истории и духовното им значение. Както на тези хора им беше необходима смелост, за да планират своите предизвикателства и да ги споделят с вас, така на вас ще ви бъде’ нужна смелост, за да състрадавате. Аз вярвам, че състраданието лекува. Ако търсите изцеление, може да откриете, че смелостта ви е била добре възнаградена.

Тази глава ще ви даде нужната информация, за да оцените метафизичните аспекти на историите. Ако не сте запознати с метафизиката, някои от тези идеи може да ви се сторят необичайни, така както ми се сториха и на мен в началото. Моля ви да проявите търпение. Те ще придобият по-голям смисъл и валидност, когато ги видите приложени в историите… и още по-голям смисъл и валидност, когато ги приложите към вашите предизвикателства. Тази глава ще ви помогне също така да добиете представа за общите черти, които открих в жизнените планове на интервюираните. С тази пътна карта ще разполагате със скелет, по който да разположите присъщата им мъдрост.

Когато навлезем в Земния план, ние забравяме духовния си произход. Преди да се инкарнираме, знаем, че ще получим подобна самоналожена амнезия. Изразът “зад воала” говори за това състояние на забрава. Като божествени души се стремим да забравим истинската си самоличност, защото припом- нянето й ще ни даде по-дълбоко самопознание. За да постигнем това по-дълбоко осъзнаване, ние напускаме нефизическо- то царство - изпълнено с радост, мир и любов - защото там не преживяваме контраст със себе си. А без контраст няма как да познаем напълно себе си.

Представете си свят, където има само светлина. Ако никога не сте били в мрак, как бихте могли да осъзнаете и оцените светлината? Именно контрастът между светлина и мрак ни води до по-богато разбиране и в крайна сметка - запомняне. Физическият план ни дава този контраст, защото това е свят на дуалностите: горе и долу, горещо и студено, добро и лошо. Мъката от дуалността ни позволява да опознаем по-добре радостта. Хаосът на Земята увеличава за нас стойността на мира. Омразата, с която може да се сблъскаме, задълбочава разбирането ни за любовта. Ако никога не сме преживявали тези аспекти на човешкото, как ще познаем своята божественост?

Представете си, че произхождате от място, където звучи най-прекрасната музика, създадена някога. Тази музика е екстатична, бляскава. Слушате я откакто се помните. Тя не е преставала никога, нито е звучала друга музика. Един ден установявате, че тъй като винаги сте я слушали, всъщност никога не сте я чули истински. Тоест, никога не сте я познали в действителност, защото никога не сте познали нищо друго. Затова решавате, че бихте искали да чуете музиката наистина. Как бихте могли да го постигнете?

Един от начините е да отидете някъде, където музиката от Дома няма да звучи. Там може би ще звучи друга музика, музика, съдържаща дразнещи тонове или нехармонични пасажи. Този контраст ще ви помогне да оцените по нов начин музиката, която сте чували винаги у Дома.

Друг начин е да отидете някъде, където музиката от Дома не съществува, и да я пресъздавате по спомени. Преживяването от композирането на тези великолепни звуци ще ви дари непрекъснато задълбочаващото се осъзнаване на нейната красота.

Съществува и трета възможност, която е много по-предиз- викателна, но и изпълнена с най-голямо обещание. Идва ви наум, че може да придобиете истинско дълбоко познание, като отидете някъде, където музиката от Дома не звучи и може да бъде пресъздадена само след като забравите нейното звучене. Преживяването от припомнянето и след това - Композирането на невероятните симфонии на Дома ще доведе до най- богатото, най-пълното и най-обширното опознаване на присъщото им величие.

И така, вие се отправяте смело към света, който предлага третата възможност. Там чувате музика и, забравили спомените си, вярвате, че е единствената слушана някога от вас музика. Някои песни са прекрасни, но доста дразнят слуха ви, защото ви се струват дисонантни. Тези нехармонични тонове раждат във вас желанието и в крайна сметка - решимостта да създадете оригинална музика.

Скоро започвате да пишете свои композиции. Първоначал- но гръмката музика от нашия нов свят ви разсейва. С времето обаче, когато започнете да се отвръщате от външния блясък и да се вслушвате в мелодиите в сърцето си, музикалните ви творби ще стават все по-красиви. Най-накрая композирате шедьовър и, когато го приключите, си спомняте нещо: написаният от вас шедьовър е същата музика, която е звучала у Дома. И този спомен събужда друг: Вие сте тази музика. Тя не е нещо, което сте чули извън себе си; по-скоро тя е вас и вие сте нея. И като сте се създали на едно ново място, вие сте се опознали - опознали сте се истински - по начин, който нямаше да бъде възможен, ако никога не бяхте напускали Дома.

Това е преживяването, което желае душата. Душата е искрица от Божественото; личност - човешко същество - е част от енергията на дадена душа във физическо тяло. Личността

се състои от временни черти, които съществуват само по време на физическия живот, и от безсмъртна сърцевина, която се съединява с душата след смъртта. Душата е обемна и излиза далеч извън рамките на личността, но всяка личност е жизнено необходима и горещо обичана от душата.

Друг важен момент е свободната воля на личността. Следователно тя може да приеме или да се съпротивлява срещу жизнените предизвикателства. Земята е сцена, където личността изпълнява или се отклонява от сценария, написан преди раждането й. Ние избираме как да реагираме - с гняв или горчивина, или с любов и състрадание. Когато осъзнаем, че ние сме планирали своите предизвикателства, изборът се изяснява и улеснява.

Докато сме във физическо тяло, душата ни общува с нас посредством чувства. Чувства като радост, покой и възбуда говорят, че действаме и мислим по начини, съответстващи на истинската ни природа като любящи души. Точно обратното показват чувства като страх и съмнение. Телата ни са изключително чувствителни приемници (и предаватели) на енергия, която посредством чувства ни казва дали съществува или не съществува съответствие между това, което сме в действителност, и начините, по които се проявяваме в момента.

Защо планираме предизвикателства