- Господ, лъжец или безумец?

2 - Господ, лъжец или безумец?

Ясно изразените твърдения на Исус, че е Бог, опровергават популярната представа на скептиците, които разглеждат Исус просто като човек с висок морал или като пророк, изрекъл множество дълбоки истини. Твърде често учените приемат това заключение като единствено приемливото или то се смята за очевидно следствие от интелектуалните разсъждения. Проблемът е в това, че много хора просто кимат в знак на съгласие, без някога да осъзнаят погрешността на подобен извод.

За Исус е изключително важно как Го възприемат и за какъв Го смятат хората. От това, което Той казва, и от това, което твърди за Себе Си, не може да се заключи, че е просто човек с висока нравственост или пророк. Тази възможност никога не е стояла пред отделния човек и Исус никога не е имал за цел да я внуши.

К. С. Луис, професор в Кеймбриджския университет и първоначално агностик, разбира много добре този проблем. Той пише: "Опитвам се да ви предпазя да не изричате истинската глупост, която хората често казват за Него: "Готов съм да приема Исус като велик нравствен учител, но не приемам Неговото твърдение, че е Бог." Това е нещо, което в никакъв случай не бива да казваме. Ако един човек, който е просто човек, изрече думите на Исус, той няма да бъде велик учител по нравственост, -- а би бил или безумец (като онзи, който твърди, че е сварено яйце), или Дяволът от Ада. Вие трябва да решите сами. Или този човек е бил и е Божият Син, или е луд, или е нещо по-лошо".

По-нататък Луис добавя: "Можете да Го обявите за глупак, можете да плюете по Него и да Го убиете като демон. Но можете също така да паднете в краката Му и да го наричате Господ и Бог. Но нека не изричаме снизходителните безсмислици, че е бил просто Велик учител по нравственост. Той не ни е предоставил подобна възможност. Не е имал такова намерение."¹⁰

Посветил 28 години в анализ на новозаветния текст, Ф. Дж. Хорт пише: "Думите Му са до такава степен част от самия Него и изразяват самия Него, че нямат смисъл като абстрактни твърдения за истините, изказани от Него в качеството му на божествен пророк. Ако Го отстраните като първостепенен (макар и не единствен) субект на всяко твърдение, всички те ще се разпаднат."¹¹

По думите на Кенет Скот Латурет, историк на християнството от Йейлския университет: "Не учението на Исус Го прави толкова удивителен, макар че и то би било достатъчно, за да открои изключителността Му. В основата всъщност е единството на учението и човека. Те не могат да бъдат разделени." Латурет заключава: "За всеки мислещ читател на евангелията става ясно, че Исус разглежда Себе Си и Своето послание като неделима цялост. Той е велик учител, но е и нещо повече. Учението Му за Божието царство, за човешкото поведение и за Бога е важно, но Неговата позиция е, че то не може да се откъсне от самия Него, без да бъде опорочено."¹²

Исус твърди, че е Бог. Той не ни е оставил никаква друга възможност. Неговото твърдение трябва да е вярно или невярно, затова то се нуждае от сериозен анализ. Въпросът на Исус към Неговите ученици: "Но според както вие казвате, кой съм Аз?" (Матей 16:15) предполага няколко възможности.

Първо ще разгледаме Неговото твърдение, че е Бог, като неистинно. Ако е невярно, се очертават две и само две възможности. Той или е знаел, че не казва истината или не е знаел. Ще разгледаме всяка възможност поотделно и ще проверим нейната достоверност.
ЛЪЖЕЦ ЛИ Е ИСУС?
Ако, докато изрича твърденията Си, Исус знае, че не е Бог, Той е лъжец и съзнателно мами своите последователи. Но ако е лъжец, тогава е също така лицемер, защото казва на хората да бъдат честни, каквото и да им струва това, докато сам Той проповядва и живее в една колосална лъжа. Нещо повече -- Той се оказва и демон, защото кара хората да Му се доверят за своята съдба във вечността. Ако той не може да докаже Своите твърдения и знае това, тогава би бил неизразимо зъл. Най-сетне, би бил и глупак, защото тъкмо Неговите твърдения, че е Бог, довеждат до разпъването Му на кръста.

Мнозина ще кажат, че Исус е бил учител с висок морал. Но нека бъдем реалисти. Как може Той да бъде такъв учител и умишлено да подвежда хората по най-важния пункт от Своето учение -- собствената Си самоличност!

Тогава би било логично да заключим, че Той лъже съзнателно. Този възглед за Исус обаче не съответства на онова, което знаем както за Него, така и за резултатите от живота и учението Му. Където и да е проповядвано Исусовото послание, животът се е променял към добро, народи са подобрявали съществуването си, разбойници са ставали почтени хора, алкохолици са били изцелявани, хора, изпълнени с омраза, са започвали да излъчват любов, несправедливите са ставали справедливи.

Уилям Леки, един от най-известните историци на Великобритания и опонент на организираното християнство, пише: "Типично е за християнството да представя на света един идеален герой, който на фона на всички промени, станали за осемнадесет века, е въодушевявал сърцата на хората с пламенна любов. Той е проявил способност да въздейства на всички възрасти, народи, темпераменти и обстоятелства. Бил е не само най-високият образец за добродетелност, а и най-силният стимул за нейното осъществяване на практика... Простото свидетелство за тези три кратки години активен живот е допринесло повече, за да стане човечеството по-добро и да се обнови, отколкото всички философски трактати и всички моралистични проповеди."¹³

Историкът Филип Шаф казва: "Това свидетелство, ако не е истинно, трябва да е откровено богохулство или лудост. Първата хипотеза не може да издържи нито за миг пред нравствената чистота и достойнство на Исус, признати от всички и очевидни във всяка Негова дума и действие. Самоизмамата по такъв важен въпрос и при толкова ясен и във всяко отношение логичен ум е просто немислима. Как може да е ентусиаст или луд, Той Който никога не губи душевното си равновесие, преминавайки спокойно през всички беди и гонения, както слънцето -- над облаците, Той, Който винаги дава най-мъдрия отговор на подвеждащи въпроси, Който спокойно и хладнокръвно предрича Своята смърт на кръста, възкресението Си на третия ден, изливането на Святия Дух, основаването на Своята Църква, разрушаването на Йерусалим -- предсказания, които се сбъдват буквално! Герой, който е толкова самобитен, толкова съвършен, така последователен, завършен, човечен и въпреки това -- толкова извисен над всяко човешко величие, не може да бъде нито измама, нито измислица. Както добре е казано, поетът в този случай трябва да е по-велик от своето творение. Трябва да си нещо повече от Исус, за да създадеш Исус."¹⁴

И на много други места в изследванията си Шаф убедително опровергава тезата, че Христос е лъжец: "Как, от гледна точка на логиката, здравия разум и опита, би могъл един самозванец, т.е. измамник, егоист и покварен човек, да измисли и последователно да поддържа отначало докрай най-чистия и най-благороден характер, който историята е познавала, с най-съвършения облик на истина и действителност? Как той би могъл да начертае и успешно да изпълни един план за нечувани добри дела, нравствено величие и извисеност, как би могъл да жертва собствения си живот за това, въпреки най-силните предразсъдъци на своя народ и на времето, в което е живял?"¹⁵

Ако Исус е искал да накара хората да Го следват и да вярват в Него като в Бог, защо е отишъл сред юдеите? Защо е отишъл като дърводелец от Назарет в една толкова малка по територия и население страна, която се е придържала толкова стриктно към неделимото единство на Бога? Защо не е отишъл в Египет или пък, още по-добре -- в Гърция, където хората са вярвали в различни богове и в най-разнообразните им проявления?

Този, който е живял като Исус, проповядвал е като Исус и е умрял като Исус, не може да бъде лъжец. Какви други възможности остават?

Човек, който се смята за Бог, изглежда като онзи, който днес се мисли за Наполеон. Такъв човек би мамил себе си и другите и вероятно ще бъде затворен, за да не нарани себе си или някой друг. У Исус обаче не забелязваме отклоненията и липсата на равновесие, които обикновено съпровождат умопомрачението. Ако той беше луд, неговото спокойствие и самообладание със сигурност щяха да будят учудване.

Нойс и Колб в едно медицинско изследване¹⁶ описват шизофреника като човек, който е насочен не към действителността, а към себе си. Шизофреникът иска да избяга от света на действителността. Нека да приемем това определение. Претенциите да бъдеш Бог несъмнено говорят за стремеж към оттегляне от действителността.

Но според останалото, което знаем за Исус, е трудно да се предположи, че Той е душевно неуравновесен. Това е човекът, изрекъл едни от най-дълбоките прозрения, засвидетелствани някога. Неговите напътствия са освободили много хора от духовното им робство. Кларк Х. Пинък пита: "Дали Той се е заблуждавал относно Своето величие, бил ли е параноик или неволен измамник, или шизофреник? От друга страна, Неговото вещо и дълбоко учение подкрепя единствено версията за душевното Му здраве. Да можехме и ние да бъдем така здрави, както е бил Той!"¹⁷ Студент от Калифорнийския университет ми каза, че преподавателят му по психология твърдял: "Всичко, което трябва да направиш, е да вземеш Библията и да прочетеш части от учението на Христос пред мнозина от пациентите ти. Тук са всички съвети, които са им нужни."

Психиатърът Дж. Т. Фишър твърди: "Ако вземете всички авторитетни статии, написани от най-квалифицираните психолози и психиатри по въпроса за душевното здраве -- ако ги свържете, пресеете и изключите излишното многословие, -- ако вземете само зърното и отсеете плявата, и ако по-нататък се сдобиете с тези неподправени части от чистото научно познание, изразени сбито от най-надарените сред вечно живите поети, вие ще получите едно непохватно и незавършено обобщение на Проповедта на планината, което при сравнението с оригинала ще загуби безкрайно. Вече почти 2000 години християнският свят държи в ръцете си цялостния отговор на своите безспирни и безплодни копнежи. Тук... се корени представата за успешно изживян човешки живот -- с оптимизъм, в душевно здраве и удовлетворение."¹⁸

По думите на К. С. Луис: "Историческата трудност да бъдат обяснени животът, словата и влиянието на Исус по начин, който не е по-краен от развитата в християнството позиция, е много голяма. Никога не е било задоволително обяснено несъответствието между дълбочината и трезвостта... на Неговото нравствено учение и неистовата мегаломания, която би трябвало да се крие зад богословското Му учение, ако Той наистина не е Бог. Следователно хипотезите, които не са християнски, се подхранват една друга непрестанно, белязани с безплодието на объркаността."¹⁹

Филип Шаф заключва: "Подвластен ли е такъв ум -- ясен като небето, ободряващ като планински въздух, остър и пронизващ като сабя, необикновено жизнен и деятелен, винаги в готовност и винаги запазващ самоконтрол -- на крайна, изключително сериозна заблуда относно собствения си характер и собствената си мисия? Абсурдна представа!"
ГОСПОД ЛИ Е ИСУС?
Самият аз не мога да заключа, че Исус е лъжец или безумец. Единствената друга възможност е, че той е Христос, Синът Божи, както сам твърди.

Когато обсъждам това с повечето евреи, които познавам техните отговори са доста интересни. Те обикновено ми казват, че Исус е морален, честен религиозен водач, добър човек или някакъв пророк. Тогава споделям с тях твърденията на Исус за самия Себе Си, както и материала, за който говорих в тази глава относно трите възможности (лъжец, безумец или Господ). Когато ги попитам дали вярват, че Исус е лъжец, отговорът е категорично "Не!" Следващият ми въпрос е: "Вярвате ли, че Исус е бил безумец?" Отговорът е: "Разбира се, че не." "А вярвате ли, че е Господ?" Преди да си поема дъх, чувам кънтящото: "Абсолютно не." И все пак човек е в състояние да избира само сред тези три възможности.

Проблемът при тях не е коя е възможна, тъй като е очевидно, че и трите са възможни. Въпросът е по-скоро: "Коя е по-вероятна?" Вашето решение за това, кой е Исус Христос, не трябва да е безполезно интелектуално упражнение. Не можете да се измъкнете, определяйки Го като велик учител по нравственост. Подобна възможност не съществува. Той или е лъжец, или безумец или Господ и Бог. Трябва да направите своя избор. По думите на апостол Йоан: "А тия са написани, за да повярвате, че Исус е Помазаника, Божият Син, и [което е по-важно, б. а.], като вярвате, да имате живот в Неговото име." (Йоан 20:31)

Доказателствата очевидно потвърждават тезата за Исус като Господ. Но някои хора отхвърлят безспорните факти под влиянието на собствените си разбирания за нравственост. Те не искат да се сблъскат с отговорността да Го наричат Господ или с последствията от това.