Не просто дърводелец джош макдауъл

3 - Какво казва науката?

Много хора се опитват да отхвърлят личното отдаване на Христос, позовавайки се на предпоставката, че ако нещо не може да бъде доказано научно, то не е вярно или не заслужава да се приема. Тъй като божествеността на Христос, или възкресението Му не могат да се докажат научно, хората от ХХ век би трябвало да са по-добре информирани, а не да приемат Христос като Спасител или да вярват във възкресението.

Често в часовете по философия или история се сблъсквам с предизвикателството: "Можете ли да го докажете научно?" Обикновено отговарям: "Ами не, аз не съм учен." След което се чува как студентите злорадстват и се открояват няколко гласа: "Не ме занимавайте с това" или "Вижте, трябва да приемете всичко с вяра" (има се предвид сляпата вяра).

Наскоро, докато летях за Бостън, говорих с пътника до мен по въпроса защо аз лично вярвам, че Христос е Този, за Когото се представя. Пилотът, който беше излязъл да поздрави пътниците, дочу част от нашия разговор. "Вие имате проблем" -- каза той. "Какъв?" -- попитах аз. "Не можете да го докажете научно" -- бе неговият отговор.

Манталитетът, до който са стигнали съвременните хора, е поразяващ. По някакъв начин днес, в края на ХХ век, толкова много от нас смятат, че ако нещо не може да се докаже научно, то не е вярно. Всъщност тъкмо това твърдение е невярно! Винаги е налице проблемът, свързан с доказването на каквото и да било за даден човек или събитие от историята. Трябва да разберем разликата между научното доказателство и това, което наричам удостоверяващо историческо доказателство. Нека обясня какво разбирам под двете понятия.

Научното доказателство се основава на показването, че нещо е факт, като се повтори събитието в присъствието на човека, поставящ факта под съмнение. Съществуват условия, които се контролират и при които могат да се правят наблюдения, да се извличат данни и опитно да се проверява истинността на хипотезите.

"Научният метод, както и да се определя, е свързан с измерването на явленията, експериментирането или повторното наблюдение."²⁰ Доктор Джеймз Конант, бивш ректор на Харвард, пише: "Науката се състои от взаимносвързани поредици от понятия и понятийни схеми, които са се развили в резултат на опити и наблюдения и са плодотворни за бъдещи опити и наблюдения."²¹

Проверката на истинността на хипотезите чрез опити, които са под контрол, е една от ключовите техники на съвременния научен метод. Например някой казва: "Течният сапун не се разтваря във вода". И така, завеждам този човек в кухнята, наливам 20 см3 вода в мивката при 25о температура и сипвам вътре сапуна. Той потъва във водата. Направени са нужните наблюдения, събрани са данни и хипотезата е проверена емпирично: течният сапун се разтваря във вода.

Ако научният метод беше единственият метод за доказване, не бихте могли да докажете, че сте присъствали на първия час от учебните занятия тази сутрин или че сте обядвали. Тези събития не могат да се повторят в условия, които се контролират.

А сега ще се спра на това, което наричам удостоверяващо историческо доказателство. То се основава на показването, че нещо е факт извън каквото и да било разсъдъчно съмнение. С други думи, съждението се извлича въз основа на тежестта на доказателствата. Това означава, че не съществува разумно основание за съмнение в решението. То зависи от три вида свидетелства: устни и писмени свидетелства, както и веществени доказателства (напр. пистолет, куршум, бележник). Използвайки удостоверяващия метод за определяне на това, което се е случило, бихте могли доста успешно да докажете вън от всякакво разсъдъчно съмнение, че тази сутрин сте били на училище: вашите приятели са ви видели, водили сте си записки, преподавателят ви помни.

Научният метод се използва само за доказването на неща, които могат да се повторят. Той не е приложим при доказването или опровергаването на много въпроси, свързани с дадена личност или събитие в историята. Научният метод не е подходящ, когато се търси отговор на въпроси като: "Живял ли е Джордж Вашингтон?", "Мартин Лутер Кинг бил ли е борец за човешки права?", "Кой е бил Исус от Назарет?", "Робърт Кенеди бил ли е министър на правосъдието на САЩ?", "Исус Христос възкръснал ли е от мъртвите?" Тези въпроси са извън сферата на научното доказателство и трябва да ги поставим в сферата на удостоверяващото доказателство. С други думи научният метод, основан на наблюдения, събиране на данни, излагане на хипотези, извличане на заключения и експериментална проверка с цел да се открие и обясни емпирично повторяемостта в природата, не дава категоричен и окончателен отговор на въпроси като: "Можете ли да докажете възкресението?" или "Можете ли да докажете, че Исус е Божият Син?" Когато хората се базират на удостоверяващия исторически метод, те трябва да проверят достоверността на свидетелствата, с които разполагат.

Винаги ме е поразявал фактът, че християнската вяра не е сляпа и невежа, а е вяра, приета с ума. Всеки път, когато някой в Библията е призован да прояви вярата си, тя е основана на разума. Исус казва в 8 гл. на Евангелието от Йоан "И ще познаете истината", вместо да я пренебрегвате. Когато питат Христос: "Коя е най-голямата заповед?", Той казва: "Да възлюбиш Господ, твоя Бог, от цялото си сърце, от цялата си душа и с целия си ум." Проблемът на повечето хора е, че не обичат със сърцата си. Фактите за Христос никога не стигат до техните умове. На нас ни е даден ум, формиран от Святия Дух така, че да познаваме Бога, дадено ни е и сърце да Го обичаме, и воля, за да Го изберем. Трябва да бъдем активни и в трите сфери, за да прославяме Бога и да развием в най-голяма степен взаимовръзката си с Него. Не знам как е при читателите ми, но моето сърце не може да се наслаждава на това, което умът ми е отхвърлил. Сърцето и умът ми са създадени, за да действат заедно, в хармония. Никога никой не е бил призоваван да извърши духовно самоубийство заради вярата си в Христос като Спасител и Господ.

В следващите четири глави ще разгледаме доказателствата за достоверността на писмените документи и надеждността на устните свидетелства, както и на разказите на очевидците за Исус.