- Кой би умрял за една лъжа?

5 - Кой би умрял за една лъжа?

Една от областите, които често се пропускат, когато се отправят предизвикателства към християнството е, промяната у апостолите на Исус. Обновеният живот на всеки от тях е сериозно доказателство за обосноваността на Исусовите твърдения. Тъй като християнската вяра е историческа, при нейното изследване трябва да се опираме в значителна степен на свидетелствата, с които разполагаме -- писмени и устни.

Има много определения за "история", но аз предпочитам едно от тях: "познание за миналото, основано на свидетелства". Ако някой каже: "Не смятам, че това определение е добро", ще го попитам: "Вярвате ли, че Наполеон е съществувал?" Почти винаги отговорът е: "Да." "Виждали ли сте го?" -- продължавам аз, а човекът признава, че не е. "Тогава откъде знаете?". Разбира се, той се опира на наличните свидетелства.

Това определение за историята крие в себе си един проблем. Свидетелствата трябва да са надеждни, в противен случай слушателят ще получи невярна информация. Християнството включва познание на миналото, основано на различни свидетелства, така че сега трябва да попитаме: "Достоверни ли са първоначалните устни свидетелства за Исус? Може ли да се смята, че те предават точно онова, което Исус е казал и извършил?" Убеден съм, че отговорът е положителен.

Мога да се доверя на свидетелствата на апостолите, защото 11 от тези 12 мъже са умрели като мъченици -- в името, първо, на Христовото възкресение и, второ, на своята вяра в Него като Син Божи. Те са подложени на мъчения, бичувани са и смъртта им е вследствие на най-жестоките изтезания, познати тогава:

1) Петър -- разпънат на кръст;

2) Андрей -- разпънат на кръст;

3) Матей -- посечен;

4) Йоан -- естествена смърт;

5) Яков, син на Алфей -- разпънат на кръст;

6) Филип -- разпънат на кръст;

7) Симон -- разпънат на кръст;

8) Тадей -- убит със стрели;

9) Яков, брат на Исус -- убит с камъни;

10) Тома -- пронизан с копие;

11) Вартоломей -- разпънат на кръст;

12) Яков, син на Зеведей -- посечен.

Реакцията, която обикновено предизвикват тези факти, е: "Много хора са умрели за някаква лъжа. Какво доказва това?"

Да, много хора са умрели в името на лъжа, но те са вярвали, че това, за което умират, е истината. Ако възкресението не се е осъществило (т.е. е било неистинно), учениците са знаели това. Не виждам начин да покажа, че те са били измамени. Следователно тези единадесет мъже не само са умрели за една лъжа (тук е уловката), но и са знаели, че това е лъжа. Трудно е да се намерят единадесет души в историята, които да са умрели за някаква лъжа, знаейки че става дума за лъжа.

Трябва да имаме предвид няколко фактора, за да оценим какво са направили апостолите. Първо, когато те пишат или говорят, заемат позицията на очевидци спрямо събитията, които описвали.

Петър казва: "Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие." (II Петрово 1:16) Апостолите несъмнено са знаели разликата между мита или легендата и реалността.

Йоан набляга на факта, че свидетелствата на очевидци са в основата на познанието на юдеите: "Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което изгледахме и ръцете ни попипаха, за Словото на Живота -- (защото животът се яви и ние видяхме и свидетелстваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви на нас) -- това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос." (I Йоан 1:1-3).

Лука пише: "Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдените между нас събития, както ни ги предадоха ония, които от началото са били очевидци и служители на евангелското слово, видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред за това." (Лука 1:1-3)

По-нататък в книгата Деяния Лука описва 40-дневния период след възкресението, когато последователите на Исус Го наблюдават отблизо: "Първата повест написах... за всичко, що Исус вършеше и учеше, откак почна до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Святия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал; на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и им говореше за Божието Царство." (Деяния 1:1-3)

Йоан започва последната част от своето Евангелие с думите: "Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са вписани в тази книга." (Йоан 20:30)

Основното съдържание на тези свидетелства на очевидци е свързано с възкресението. Апостолите стават свидетели на Исусовия възкресен живот:

Лука 24:48 Деяния 3:15

Йоан 15:27 Деяния 4:33

Деяния 1:8 Деяния 5:32

Деяния 2:24, 32 Деяния 10:39

Деяния 10:41 I Йоан 1:2

Деяния 13:31 Деяния 22:15

I Коринтяни 15:4-9 Деяния 23:11

I Коринтяни 15:15 Деяния 26:16.

Второ, самите апостоли е трябвало да бъдат убедени, че Исус е възкръснал от мъртвите. Отначало те не вярват в това. Бягат и се крият (Марк 14:50), не се поколебават да изразят своите съмнения. Те започват да вярват в този факт едва след като се сблъскват с многобройни и убедителни доказателства. Тома например казва, че няма да повярва в Христовото възкресение от мъртвите, докато не сложи пръста си в раните от гвоздеите на кръста. По-късно Тома умира като мъченик за Христос. Може ли да се каже, че е измамен? Той залага живота си, за да покаже, че е убеден в противното.

Сега да вземем Петър. По време на съда над Христос той се отрича няколко пъти от Него. Накрая Петър напълно изоставя Исус. Но нещо става с този страхливец. Скоро след разпъването и погребението на Христос Петър се появява в Йерусалим, проповядвайки дръзко, под заплаха от смърт, че Исус е Христос и е възкресен. В крайна сметка Петър също е разпънат на кръст -- с главата надолу. Измамник ли е той? Какво се случва с него? Какво го превръща толкова драматично в дързък защитник на Исус? Защо умира с готовност за Него? Единственото обяснение, което ме удовлетворява, е дадено в I Коринтяни 15:5: "и че се яви на Кифа [Петър]" (Йоан 1:42).

Класическият пример за човек, убеден в обратното на това, което смята, е Яков -- братът на Исус (Матей 13:55; Марк 6:3). Въпреки че Яков не е един от първите дванадесет апостоли (Матей 10:2-4), по-късно и той е признат за апостол (Галатяни 1:19), както става с Павел и Варнава (Деяния 14:14). Докато Исус е жив, Яков не вярва, че брат му Исус е Божи Син (Йоан 7:5). Той, както братята и сестрите си, може и да се е подигравал на Исус. "Искаш хората да вярват в теб? Защо не отидеш в Йерусалим и там да правиш това, което искаш?" За Яков трябва да е било унизително Исус да обикаля наоколо и да петни фамилното име със своите безумни твърдения ("Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца освен чрез Мене" -- Йоан 14:6; "Аз съм лозата, вие сте пръчките" -- Йоан 15:5; "Аз съм добрият пастир... и Моите Ме познават" -- Йоан 10:14). Какво бихте си помислили вие, ако вашият брат каже подобни неща?

Но нещо се случва с Яков. След като Исус е разпънат и погребан, Яков проповядва в Йерусалим. Неговото послание е, че Исус е умрял за грехове, после е възкръснал и е жив. В крайна сметка Яков става един от водачите на Йерусалимската църква и пише новозаветната книга Посланието на Яков. Тя започва с думите: "Яков, слуга на Бога и на Господа Исуса Христа". Негов брат. Яков умира като мъченик, убит с камъни по заповед на първосвещеник Анания. Измамен ли е Яков? Не, единственото приемливо обяснение е I Коринтяни 15:7: "после се яви на Якова".

Ако възкресението е било лъжа, апостолите са знаели това. Дали те не са разпространявали една колосална измама? Тази възможност не съответства на онова, което знаем за нравствените характеристики на техния живот. Те сами осъждат лъжата и държат на честността. Насърчават хората да знаят истината. В известния си труд "История на залеза и падането на Римската империя" историкът Едуард Гибън посочва "по-чистата и строга нравственост на първите християни" като една от петте причини за бързото налагане на християнството. Майкъл Грийн, ректор на колежа Свети Йоан в Нотингам, отбелязва, че възкресението "е убеждението, което превръща съкрушените последователи на един разпнат равин в смели свидетели и мъченици на ранната Църква. Това е убеждението, което отделя последователите на Исус от юдеите и ги превръща в общност на възкресението. Можете да ги затворите, да ги преследвате, да ги убиете, но не можете да ги накарате да се отрекат от своето убеждение, че "на третия ден Той възкръсна".⁴⁵

Трето, дръзкото поведение на апостолите веднага след като се убеждават във възкресението, прави неправдоподобно твърдението, че всичко е измама. Те стават дръзки за една нощ. Петър, който се отрича от Христос, сега дори под смъртна заплаха отстоява вярата си и възвестява, че Исус е жив след възкресението. Властите задържат последователите на Христос и ги подлагат на мъчения, но въпреки това те скоро са отново на улицата, говорейки за Исус (Деяния 5:40-42). Техните приятели забелязват жизнеността им, а техните врагове -- смелостта им. Те не проповядват в някакъв неизвестен град, а в Йерусалим.

Последователите на Исус не биха посрещнали така мъченията и смъртта, ако не бяха убедени в Неговото възкресение. Единодушието на тяхното послание и на поведението им е поразяващо. Пълното съгласие в голяма група хора е твърде невероятно, но въпреки това всички те са единодушни спрямо истинността на възкресението. Ако бяха измамници, би било трудно да се обясни защо поне един от тях не се е пречупил под силата на натиска.

Френският философ Паскал пише: "Предположението, че апостолите са самозванци, е твърде абсурдно. Нека проследим обвинението до неговото логично заключение: нека си представим тези дванадесет мъже, които се срещат след смъртта на Исус Христос и влизат в заговор да твърдят, че Той е възкръснал от мъртвите. Това би било атака срещу гражданската и религиозната власт. Човешкото сърце е странно предразположено към непостоянство и промяна; то се влияе от обещания, изкушава се от материални неща. Ако някой от тези мъже се беше поддал на толкова примамливите изкушения или беше отстъпил пред по-убедителните аргументи на затвора и мъченията, те всички щяха да загубят."⁴⁶

Майкъл Грийн пита: "Как са се превърнали за една нощ в непоколебима група ентусиасти, които превъзмогват противопоставянето, цинизма, подигравките, изпитанията, затвора и смъртта на три континента, докато проповядват навсякъде за Исус и възкресението?"⁴⁷

Неизвестен писател рисува подробно промените, настъпили в живота на апостолите: "В деня на разпъването на Исус те всички са изпълнени с тъга, а в първия ден на седмицата -- с радост. При разпятието те са изгубили всякаква надежда, в първия ден на седмицата от сърцата им блика сигурност и надежда. Когато чуват вестта за възкресението, те се отнасят скептично и недоверчиво към нея, но щом веднъж се убеждават, никога повече не проявяват съмнение. Каква е причината за изумителната промяна у тези мъже, настъпила толкова бързо? Простото преместване на тялото от гроба не би могло да промени техния дух и характер. Три дни не са достатъчни за разпространението на легенда, която да ги промени по такъв начин. За да се разгърне една легенда, е нужно време. Това е психологически факт, който изисква задълбочено тълкуване. Помислете за характера на свидетелите, мъже и жени, дали на света най-висшето етическо учение, познато някога, и, дори по признанието на техните врагове, успели да осъществят това учение в живота си. Помислете за абсурдността от психологическа гледна точка на опита да се представи малката група страхливци, треперещи в една стая, след няколко дни превърнали се в общност, която не може да бъде заглушена от никакво преследване. Същото се отнася и за опита да се припише тази драматична промяна не на нещо по-убедително, а на някаква нищожна измислица, която те се стремели да пробутат на света. В това просто няма смисъл."

Кенет Скот Латурет пише: "Последиците от възкресението и изливането на Святия Дух у учениците... имат огромна роля. От обезкуражени, отчаяни мъже и жени, които с тъга се връщат към времето, когато се надявали, че Исус "е Този, Който трябва да изкупи греховете на Израил", те се превръщат в група ентусиазирани свидетели."⁴⁸

Пол Литъл пита: "Тези мъже, които предизвикват промяна в нравствената структура на обществото, ненадминати лъжци ли са или заблудени безумци? Две възможности, в които е по-трудно да повярваш, отколкото във факта на Възкресението, а и в чиято подкрепа няма никакви доказателства."⁴⁹

Непоколебимостта на апостолите дори пред смъртта също не може да се обясни по такъв начин. Според Енциклопедия Британика Ориген пише, че Петър е разпънат на кръст с главата надолу. Хърбърт Уъркмън описва смъртта на Петър: "Така Петър, както нашият Господ предсказва, е "опасан" от друг и "отведен" да умре край пътя на император Аврелий, съвсем близо до градините на Нерон на Ватиканския хълм, където толкова много от неговите братя вече са покосени от жестока смърт. По негово желание Петър е разпънат с главата надолу, тъй като е недостоен да страда като своя Учител."⁵⁰

Харолд Матингли пише в своето историческо изследване: "Апостолите Петър и Павел потвърждават свидетелството си с кръвта си."⁵¹ По думите на Тертулиан: "никой не би искал да умре, без да е убеден, че го прави за истината"⁵². Харвардският професор по право Саймън Грийнлийф, който години наред изнася лекции на тема как да се разпитват свидетелите и как да се определи дали те лъжат или не, заключава: "Хрониките за различни военни действия предоставят съвсем оскъдни примери за подобно героично постоянство, търпение и непоколебима смелост. Те [апостолите] използват всеки възможен мотив, за да разгледат отново с внимание основите на своята вяра, както и доказателствата за величествените факти и истини, които отстояват"⁵³].

Апостолите преминават през изпитанието на смъртта, за да докажат истинността на онова, което проповядват. Убеден съм, че мога да се доверя на техните свидетелства в много по-голяма степен, отколкото на свидетелствата на повечето хора, които срещам днес -- хора без желание дори да пресекат улицата заради това, в което вярват, да не говорим за готовността им да умрат за него.