- Каква е ползата от мъртъв Месия?

6 - Каква е ползата от мъртъв Месия?

Много хора са умирали в името на нещо добро. Например студентът от Сан Диего, който се самозапалва, протестирайки срещу войната във Виетнам. През шестдесетте години много будисти се самозапалват, за да привлекат вниманието на света към Югоизточна Азия.

Проблемът при апостолите е, че онова, в което вярват, умира на кръста. Те са убедени, че Исус е Месията, и не смятат, че Той би могъл да умре. Апостолите вярват, че Той трябва да установи Божието Царство и да управлява народа на Израил.

За да разберем отношението на апостолите към Христос, както и защо кръстът като присъда е толкова непонятен за тях, трябва да сме наясно с отношението към Месията по времето на Христос.

Животът и учението на Исус са в огромно противоречие с тогавашните юдейски виждания за Месията. От деца юдеите знаят, че когато дойде Месията, Той ще бъде царствен, побеждаващ политически водач. Ще освободи юдеите от робство и ще възстанови Израил там, където му се полага. Страдащият Месия е "напълно чужд на юдейското схващане за месианството"⁵⁴.

Ернст Скот разказва за времето на Христос: "... в този период цари огромно въодушевление. За религиозните водачи е почти невъзможно да охладят страстите на хората, очакващи навсякъде появата на обещания Избавител. Това настроение несъмнено е подсилено от станалите неотдавна исторически събития.

През период, по-дълъг от живота на едно поколение, римляните непрестанно потъпкват свободата на юдеите. Тяхното потисничество допринася за разгръщането на патриотичния дух. Мечтата за избавление чрез чудо и за цар Месия, Който да го осъществи, придобива нов смисъл в това критично време, но в същността си тя не е нещо ново. Зад кипежа, засвидетелстван в Евангелията, можем да разпознаем дългия период на нарастващото очакване.

За обикновените хора Месията си остава това, което е бил за Исайя и неговите съвременници -- Синът на Давид, който ще донесе победа и благоденствие на израилския народ. В светлината на фактите от Евангелията е трудно да не се съгласим, че общоприетото схващане за Месия е било преди всичко национално и политическо."⁵⁵

Йозеф Клауснер, учен от еврейски произход, пише: "Месията се превръща все повече и повече не само в изтъкнат политически управник, но и в човек със забележителни нравствени качества."⁵⁶

Якоб Гартенхаус представя най-разпространените юдейски вярвания по времето на Христос: "юдеите очакват Месията като човек, който ще ги избави от римското потисничество... Надеждата за Месия е преди всичко надежда за национално освобождение."⁵⁷

В Еврейската енциклопедия четем, че "юдеите копнеят за обещания Спасител от рода на Давид, който ще ги освободи от робството на омразния потисник, ще сложи край на безчестното римско управление и на негово място ще основе свое собствено царство на мир и справедливост".⁵⁸

По това време юдеите намират спасение в очакването на обещания Месия. Апостолите не се различават по убежденията си от хората около тях. Както пише Милър Бъроуз: "Исус е толкова различен от всичко, което юдеите очакват от Сина на Давид, че за собствените Му ученици се оказва почти невъзможно да свържат представата за Месия с Него."⁵⁹ Сериозните думи на Исус, че ще бъде разпънат на кръст, съвсем не са добре посрещнати от учениците Му (Лука 9:22). "Явно е съществувала надеждата -- отбелязва А. Б. Брус, -- че Той гледа твърде мрачно на положението и че Неговите предчувствия ще се окажат безпочвени... Разпънатият Христос е позор за апостолите, в пълно противоречие с техните представи. Така е и за мнозинството евреи дори след като Господ се възнася в слава."⁶⁰

Алфред Едерсхайм, изнасял лекции върху Септуагинта (Гръцкия превод на 70-те -- на Стария Завет), е прав, когато заключава, че "най-неподхождащото нещо за Христос е времето, в което е живял"⁶¹.

Отношението на апостолите към Исус може да се проследи в Новия Завет: тук е изразено тяхното очакване за господстващ Месия. След като Исус казва на учениците си, че трябва да отиде в Йерусалим и там ще понесе страдания, Яков и Йоан Го молят да обещае, че в Неговото царство ще могат да стоят от дясната и от лявата Му страна (Марк 10:32-38). Какъв вид Месия имат предвид? Страдащ, разпънат на кръст Месия? Не, политически водач. Исус им показва, че разбират погрешно онова, което Той трябва да извърши -- те не знаят за какво Го молят. Когато Исус предсказва Своите страдания и разпятието, дванадесетте апостоли не могат да проумеят какво има предвид (Лука 18:31-34). Благодарение на своя произход и възпитание те вярват, че участват в добро дело. Тогава идва Голгота. Всички надежди, че Исус е техният Месия, пропадат. Разочаровани, те се връщат по домовете си. Всичките тези години са опропастени.

Д-р Джордж Елдън Лад, преподавател по Нов Завет в Семинарията Фулър, пише: "И това е причина учениците Му да Го изоставят, след като е задържан. Тяхното съзнание е така цялостно проникнато от представата за побеждаващ Месия, чиято роля е да покори враговете си, че когато Го виждат разпънат и кървящ след мъченията, безпомощен пленник в ръцете на Пилат, прикован към кръста, за да умре като обикновен престъпник, всички техни надежди, че Исус е Месия, се разбиват. Известен психологически факт е, че чуваме само това, което сме подготвени да чуем. Предсказанията на Исус за страданията и смъртта Му остават нечути. Въпреки предупрежденията Му учениците не са готови за това."⁶²

Но няколко седмици след разпятието, независимо от предишните си съмнения, учениците са в Йерусалим, възвестявайки Исус като Спасител и Господ -- Месия на юдеите. Единственото разумно обяснение което мога да посоча за тази промяна, е I Коринтяни 15:5: "Той се яви... после на дванадесетте." Какво друго би могло да накара тези обезверени ученици да тръгнат сред хората, да страдат и да умрат за един разпънат Месия? Той несъмнено трябва да е "представил Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни" (Деяния 1:3).

Наистина, много хора са умрели в името на нещо добро, но онова, в което апостолите вярват, умира на кръста. Само възкресението и последвалото общение с Христос убеждават Неговите последователи, че Той е Месия. Те свидетелстват за това не само с думите и живота си, но и със своята смърт.