- Чухте ли какво e станало със Савел?

7 - Чухте ли какво e станало със Савел?

Приятелят ми Джак, който е изнасял лекции в много университети, бил изненадан, пристигайки в един студентски град. Той разбрал, че студентите са организирали същата вечер публична дискусия между него и известния "атеист на университета". Неговият опонент бил сладкодумен професор по философия, изключително зле настроен към християнството. Джак трябвало да говори пръв. Той се спрял на различни доказателства за възкресението на Исус, за обръщането на апостол Павел към християнството и завършил с личното си свидетелство за това, как Христос променил живота му, когато бил студент.

Професорът атеист бил много нервен, когато дошъл неговият ред да говори. Той не можел да опровергае доказателствата за възкресението или личното свидетелство на Джак, така че се спрял на темата за коренната промяна, настъпила у апостол Павел с приемането на християнството. Той използвал аргумента, че "често се случва хората да бъдат психически така въвлечени в това, срещу което се борят, че в крайна сметка да се окажат обзети от него". Моят приятел просто се усмихнал и отговорил: "Внимавайте, господине, защото е възможно да станете християнин."

Едно от най-въздействащите свидетелства за християнството е фактът, че Савел от Тарс, може би най-яростният негов противник, става апостол Павел. Савел е ревностен юдеин и религиозен водач. Роден в Тарс, той има възможност да получи най-високото за времето си образование. Тарс е университетски център, известен със своите философи стоици и със своята култура. Гръцкият географ Страбо възхвалява Тарс за неговия интерес към образованието и философията⁶³.

Подобно на баща си, Павел има римско гражданство, което е висока привилегия. Той е добре обучен в сферата на елинистичната култура и мисъл. Владее много добре гръцки и проявява умения в изкуството да се води спор. Цитира дори малко известни поети и философи:

Деяния 17:28 -- "Защото в Него живеем, движим се и съществуваме [Eпименид]; както и някои от вашите поети са рекли: "Защото дори Негов род сме [Клеант]";

I Коринтяни 15:33 -- "Не се мамете. "Лошите другари покваряват добрите нрави." [Менандър]";

Тит 1:12 -- "Един от тях, някой си техен пророк, е казал: "Критяните са винаги лъжци, зли зверове, безделни лакомници. [Епименид]".

Образованието на Павел е юдейско и е подчинено на строгите доктрини на фарисеите. На около четиринадесет години той е изпратен да учи при Гамалиил -- един от най-изтъкнатите равини на времето си, внук на Хилел. Павел настоява не само, че е фарисей, но и че е син на фарисей (Деяния 23:6). Той е можел да се похвали: "И напредвах в юдейската религия повече от мнозина мои връстници между съотечествениците ми, като бях по-голям ревнител за преданията от бащите ми." (Галатяни 1:14)

За да разберем Павловото приемане на християнството, трябва да видим защо отначало той е толкова яростен негов противник. Причината е предаността му на юдейския закон, която поражда непреодолимата му неприязън към Христос и раннохристиянската църква.

Павел "се чувства засегнат от християнското послание и причината за това -- както пише Жак Дюпон -- не е потвърждението, че Исус е Месия, а приписваната Му роля на Спасител, което отнема цялата стойност на закона по отношение на спасението като цел... [Павел е] така враждебно настроен и ожесточен спрямо християнската вяра заради значението, което сам приписва на закона като път към спасението."⁶⁴

В Енциклопедия Британика се казва, че новата секта на юдаизма, нарекла се християнство, засяга същността на юдейското образование и на учението на равините, усвоени от Павел (с. 476). Унищожаването на тази секта става негова заветна цел (Галатяни 1:13). Ето защо Павел започва да преследва до смърт сектата на "Назарянина" (Деяния 26:9-11). Той буквално "опустошаваше църквата" (Деяния 8:3). И така тръгва за Дамаск с документите, които му дават властта да преследва последователите на Исус и да ги върне в Йерусалим, за да бъдат съдени.

Тогава нещо се случва с Павел. "А Савел, като още дишаше заплашване и убийство против Господните ученици, отиде при първосвещеника и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, че ако намери някой от този Път, мъже или жени, да ги докара вързани в Йерусалим. И на отиване, като приближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето. И като падна на земята, чу глас, който му каза: "Савле, Савле, защо Ме гониш?" А той рече: "Кой си Ти, Господи?" И Той отговори: "Аз съм Исус, Когото ти гониш. Но стани, влез в града и ще ти кажа какво трябва да правиш." А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого. И Савел стана от земята, и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и водеха го за ръка, та го въведоха в Дамаск. И прекара три дни без да види, и не яде, нито пи.

А в Дамаск имаше един ученик на име Анания. И Господ му рече във видение: " Анание!" А той рече: "Ето ме, Господи." И Господ му рече: "Стани, та иди на улицата, която се нарича Права, и попитай в къщата на Юда за един тарсянин на име Савел; защото ето, той се моли; и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледа." (Деяния 9:1-12)

И тук вече разбираме защо християните се страхуват от Павел. Анания отговаря: "Господи, чул съм от мнозина за този човек, колко злини е сторил на Твоите светии в Йерусалим. И тука имал власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето име." А Господ му рече: "Иди, защото той Ми е съд, избран да разгласява Моето име пред народите, и пред царе, и пред израилтяните; защото Аз ще му покажа колко много той трябва да пострада за името Ми." И тъй, Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, рече: "Брате Савле, Господ ме изпрати -- същият Исус, Който ти се яви на пътя, по който ти идеше, -- за да прогледаш и да се изпълниш със Святия Дух." И начаса паднаха от очите му като люспи, и той прогледа; и стана, та се кръсти. А като похапна, доби сила." (Деяния 9:13-19а) Павел казва: "Не видях ли Исуса, нашия Господ?" (I Коринтяни 9:1) Той сравнява появата на Христос пред него с появяванията Му сред апостолите след възкресението. "Най-после от всички яви се и на мене" (I Коринтяни 15:8)

Павел не само вижда Исус, но и Го вижда по един неустоим начин. Той прогласява благовестието по необходимост, а не понеже нямал избор. "Защото, ако проповядвам благовестието, нямам с какво да се похваля; понеже нужда ми се налага; защото горко ми, ако не благовествам." (I Коринтяни 9:16)

Обърнете внимание, че срещата на Павел с Исус и последвалото обръщане към християнството са внезапни и неочаквани. "Внезапно блесна от небето голяма светлина около мене." (Деяния 22:6) Павел няма представа кое може да е това същество от небесата. Вестта, че е Исус от Назарет, го кара да трепери и го изумява.

Може да не знаем всички детайли, хронологията или психологията на онова, което е станало с Павел по пътя за Дамаск, но със сигурност знаем едно: случилото се засяга из основи всяка сфера на неговия живот.

Първо, характерът на Павел е драстично променен. Енциклопедия Британика го описва преди приемането на християнството като нетолерантен, мрачен, преследващ другите, религиозен фанатик -- високомерен и подвластен на собствения си темперамент. След като се обръща към Христос той е представен като търпелив, любезен, издръжлив и самопожертвователен (с. 473). Кенет Скот Латурет пише: "Това, което е дало смисъл в живота на Павел и е издигнало този почти невротичен темперамент от мрачност до непрестанно нарастващо въздействие, е едно дълбоко и революционно религиозно изживяване."⁶⁵

Второ, взаимоотношенията между Павел и последователите на Исус се променят. "И преседя няколко дни с учениците в Дамаск." (Деяния 9:19б) А когато Павел отива при апостолите, те му отвръщат с "приятелска ръка".

Трето, разбиранията на Павел се променят. Въпреки че продължава да обича и цени своето юдейско наследство, той се превръща от яростен противник в заклет поддръжник на християнската вяра. "И веднага почна да проповядва по синагогите, че Исус е Божият Син." (Деяния 9:20) Начинът на мислене на Павел се изменя. Неговите преживявания го карат да признае, че Исус е Месия -- в открит конфликт с представите за Месия на фарисеите. Неговото ново схващане за Христос означава цялостна промяна в мисленето му⁶⁶. Жак Дюпон отбелязва, че след като Павел "категорично отрича, че един разпънат на кръст човек може да бъде Месия, той започва да убеждава хората, че Исус наистина е Месия и наред с това преосмисля всичките си представи за Месията" (вижте бел. N64).

Освен това сега той съумява да разбере, че Исусовата смърт на кръста, която изглежда като проклятие от Бога и жалък край на един човешки живот, всъщност е израз на Божието помирение със света чрез Христос. Павел осъзнава, че чрез разпятието Христос става проклет за нас" (Галатяни 3:13) и Бог "за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога" (II Коринтяни 5:21). Смъртта на Христос не само не е загуба, а е огромна победа, чийто връх е възкресението. Кръстът вече не е пречка, а е същността на Божието изкупление чрез Месия. Проповедта в служението на Павел може да се обобщи така: "поясняваше и доказваше, че Помазаника трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че "тоя Исус, Когото, каза той, аз ви проповядвам, е Христос" (Деяния 17:3).

Четвърто, преобразено е Павловото служение. Той се превръща от човек, мразещ хората, които не са евреи, в учител тъкмо на тези хора. От ревностен юдеин той се преобразява в евангелист, проповядващ сред езичниците. Като юдеин и фарисей Павел гледа отвисоко на презрените неевреи като на по-низши от Божия избран народ. Преживяното в Дамаск го превръща в предан апостол, чиято жизнена мисия е да помага на хората, които не са евреи. В Христос, Който се явява пред него, Павел вижда Спасителя на всички хора. От праволинеен фарисей, чиято мисия е да съхранява строгия юдаизъм, Павел се превръща във възвестител на новата радикална секта, наречена християнство, на която първоначално така рязко се е противопоставял. Промяната у него е толкова същностна, че "всички, които го слушаха, се удивляваха и казваха: "Не е ли тоя, който в Йерусалим съсипвал тия, които призовавали това име, и дошъл тука, за да закара такива вързани при главните свещеници?" (Деяния 9:21)

Историкът Филип Шаф пише: "Приемането на християнството от страна на Павел не само бележи повратна точка в неговия личен живот, но и слага началото на важна епоха в историята на апостолската църква и оттук -- в историята на човечеството. Това e най-плодотворното събитие след чудото на Петдесетница, то е в основата на всеобщата победа на християнството."⁶⁷

По време на обед в университета в Хюстън седнах до един студент. Докато разисквахме темата за християнството, той изрази позицията, че няма исторически доказателства за християнството или за Христос. Специалността на този студент беше история и забелязах, че една от книгите му беше история на Римската империя. Той призна, че в нея имало глава, посветена на апостол Павел и християнството. След като я прочел, вниманието му било привлечено от факта, че разделът за Павел започва с описание на живота на Савел от Тарс и свършва с описание на живота на апостол Павел. В предпоследния пасаж се казвало, че не е ясно какво точно се е случило между тези два периода. След като взех книгата Деяния и обясних появата на Христос след възкресението пред Павел, този студент разбра, че това е най-логичното обяснение на промяната, настъпила у Павел. По-късно той също повярва в Христос като в свой Спасител.

Елиас Андрюс коментира: "Мнозина са открили в коренното преобразяване на този "фарисей на фарисеите" най-убедителното доказателство за истинността и силата на религията, към която той се е обърнал, както и върховната стойност, и мястото на личността на Христос". Арчибалд Макбрайд, професор в университета в Абърдийн, пише за Павел: "в сравнение с неговите постижения... постиженията на Александър и на Наполеон бледнеят като съвсем незначителни"⁶⁸. По думите на Климент Павел "е носил вериги седем пъти; проповядвал е благовестието на Изток и на Запад; стигнал е до границата на Запада и е умрял, подложен на мъчения от управниците"⁶⁹.

Павел неведнъж заявява, че живият възкресен Исус е променил неговия живот. Той е толкова убеден в Христовото възкресение, че също умира като мъченик за своята вяра.

Двама професори от Оксфорд -- Гилбърт Уест и лорд Литълтън -- решили да оборят основата на християнската вяра. Уест възнамерявал да докаже неистинността на възкресението, а Литълтън -- че Савел от Тарс никога не е приемал християнството. В процеса на работата си обаче и двамата стигат до противоположното заключение и стават горещи последователи на Исус. Лорд Литълтън пише: "Приемането на християнството и апостолството на ап. Павел, разгледано дори повърхностно, е само по себе си достатъчно доказателство, че християнството е божествено откровение."⁷⁰ Той заключава, че ако са действителност двадесет и петте години, прекарани от Павел в страдание и служба на Христос, то и неговото обръщане към християнството е истина, защото всичко, което той извършва, започва с тази внезапна промяна. И ако неговото приемане на християнството е истина, Исус Христос е възкръснал от мъртвите, защото всичко, което Павел е и което прави, той отдава на факта, че е видял възкръсналия Христос.