Не само въпрос на гледна точка



Дата03.07.2017
Размер121.73 Kb.
#24948
Не само въпрос на гледна точка...
Бегъл или по-систематизиран преглед на цивилизационното развитие на която и да е държава ще разкрие, че икономическия прогрес и благополучието на гражданите са функция от развитието на градската култура и прилежащата й инфраструктура. Университети, театри, опери и киносалони привличат интелигентни, умни и способни хора, които създават икономиката на съответното място. И трите вида институции са изграждани първоначално за престиж и светски блясък, но с течение на времето доказват, че освен символен капитал те консолидират около себе си хора, които имат качества на лидери в своята област и развиват икономиката на града – занаяти, търговия, промишленост, услуги, банки и т.н.. Университетът, театърът, операта и киносалонът се превръщат в критерии и усрловие за прогрес, и икономически успех. През втората половина на миналия век такъв пример е Сингапур, който тясно скроените балкански икономисти, /с претенции на глобалисти, но с мислене на селски бирници/ избягват да коментират. Сходна е ситуацията в Ливърпул и на други места. Обратно липсата на културни и образователни средища отблъскват хората с духовни и културни потребности, а масата обричат на огрубяване. На тези места остават само оцеляващи хора. Това ги обрича на духовна и материална нищета. Най-вероятно липсата на хоризонт в мисленето, сиромашката неспособност да се оцени културата и нейните институции като задължително условие, за цялостното развитие на града, да се инвестицията в духовно развитие и културно развлечение ни доведе до средата на нищото. Парадоксално е, че хора от финансови кръгове допринесли пряко и косвено за кризата предлагат като антикризисна мярка орязване на средствата за култура. Няколко спестени милиона няма да компенсират прахосаните милиарди в енергетиката, безсмисленото строителство или тънещата в разруха промишленост, но могат да опропастят цели градове, региони, цялата държава в крайна сметка...

Прозрението на баба Въта...

Необяснимо е как стотина възрастни жени от село Дивлино се борят за правото да имат селска библиотека, въпреки, че нямат път, магазин, кафене и аптека. Баба Въта от село Дивлино изрече нещо, което американски, руски, английски възпитаници не осъзнават: ”Ако не са книгите ще заприличаме на животинките.

Тази най-важна духовна потребност за всеки, който иска да бъде личност, а не индивид и машина за гласуване, монетаристите и бирниците, облагащи произведенията на образованието, науката, и културата с 20% ДДС не желаят да разберат. Защо? Има два възможни отговора, като и двата не са в тяхна полза.

Лий Якока и монетаризмът...

Механичното прилагане на зазубрени примери от чужди учебници по бизнес и икономика не водят до никъде. Още повече, че тези примери също са подлагани на критика и то от безспорни авторитети. Според Лий Якока – легенда в световния бизнес: ”Съществува проблемът със свободната търговия или по-точно митът за свободната търговия. Мога да кажа, че свободна търговия е имало само четири пъти в историята. Единия път е в учебниците. А тримата практикували в действителност са холандците – за много кратко време, англичаните – в началото на индустриалната революция, и в САЩ – след втората Световна война.” 1 За съжаление през последните двадесет години този мит за свободната търговия се налага като безалтернативен път на прехода без да бъде подлаган на обществен дебат.

Същият автор, /който през 1976 година е взимал втората по ръст заплата в САЩ след Хенри Форд-ІІ/ продължава задочния си дебат с монетарната политика на Рейгън така: „Ние не можем да имаме стабилна и здрава икономика с високи лихвени проценти или с лихви, които се променят всеки десет минути.

Според него: „6.11.1969 година е ден на безчестие за САЩ. Тогава Пол Волкърт и Федералната резервна система правят лихвата плаваща. Монетаристите казаха: „Единственият начин да се овладее инфлацията е да се ограничи количеството на парите, а лихвите да вървят по дяволите. Както научихме от собствен опит, това решение освободи взрива на икономическата разруха.”2

Лий Якока не е кабинетен учен, а топ мениджър от практиката на световно ниво. Той напомня, че навремето „Рузвелт не се бореше с проблемите на депресията със схеми и графики, с кривите на Лафър или теориите на Харвардската бизнес школа.

За съжаление ние бяхме принудени да мълчим през тези двадесет години именно от такива представители, адепти на сляпата приватизация и монетаризма. Това, че той трудно може да се адаптира към балканските



нагласи и традиции не ги вълнува. Безсмислието на тази монетарната логика прекрасно е претворена от Константин Занков в прекрасния филм „Изгубени в затворената линия”. Той е метафора за случващото се в България през последните двадесет години. По времето на цар Фердинанд се строи железопътна линия в Северна България, която има стратегическо икономическо и културно значение. Влакът освен да превозва стоки, носи културно влияние, улеснява комуникациите между градовете, прави възможно образованието и превръща селищата и хората от изостанали селяни в граждани. След промените през 1989 година, по време на правителството на внука на цар Фердинанд триумфа на формалната пазарна логика /приходи – разходи/ и скрити икономически интереси на частни превозвачи / до един вързани с политически партии/ линията е демонтирана, гарите разграбени, селищата са откъснати по между си, пустеят, а хората загубили гражданските си професии се връщат на село като пастири. Направен е пълен кръг за 80 години.... Ако гледат този филм може би по-умните и схватливи политици ще научат, че нещата освен цена имат и цивилизационна стойност, която се гради с години и не се измерва само с цифри. Както и репутация например. В този филм нагледно се представя как хората в цял регион бяха върнати в своето развитие сто години назад. Културното, цивилизационно измерение на една комуникационна връзка бе формално противопоставена на /без/спорната логика на свободната търговия, в която всяко нещо има цена. Духовните измерения имат стойност, която не може да се оцени. Монетаристите не се интересуват от стойност, етика – само от пари и цени. Те механично сравняват пазарът на САЩ и Англия с този на България и предявяват неизпълними изисквания за пазарна реализация пред българските филми. Всеки с просто око може да направи разликата в мащабите. В същото време приватизираха /в условието на тежки съмнения за огромна корупция/ производствената база и киносалоните. С нечувана арогантност продължават да спрягат като мантра дефиниции като “свободен пазар” без да създават елементарни условия за неговото създаване и закрила. На практика създадоха частни монополи. За тези хора понятията символен капитал и национална репутация като задължителна принадена стойност на нацията и държавата не са от значение. Това че именно те водят след себе си икономическото развитие не ги вълнува. Разликата между тяхното мислене и това на копривщенския чорбаджия сравнил даскалската заплата на Петко Р. Славейков с тази на говедаря е само във времето и претенциите им за школовка...Именно ниската репутация на политическия елит и съдебната система са основната пречка за чужди инвестиции. Чрез инвестиции в култура това положение ще се подобри. За немската икономическа школа3 културата е база за развитие на икономиката. Капка Тодорова в своя статия представя изводите от проучване на немските учени Оливер Фалк; Михаел Фрич и Щефан Хеблих от катедрата по икономика на института „Макс Планк” в тази посока. Според тяхното наблюдение именно културният живот е причина за икономически растеж в съответния град, област, провинция. В Германия културата се дотира и това не се счита за престъпление. /В интерес на истината има спорове срещу тази практика./ Обаче в днешно време образовани хора са търсени на пазара на труда, те са условие за високоефективни производства, големи печалби и общ креативен климат. Каква е картината у нас?

Прилагам една показателна таблица. Тя развенчава един мит за прекаленото много студенти и специалисти с висше образование. Кой има интерес да подържа тази митология предстои да разберем. Но и без да тълкуваме цифрите се вижда, че делът на специалистите с висше образование е нисък. От друга страна никога в историята на човечеството не е имало толкова високи изисквания към образователната подготовка на всеки индивид, за да получи задоволително място на пазара на труда. А от сравнителен анализ може да се допусне, че 47.6% от населението с ниско образование ще работи неквалифициран труд или ще разчита на социални помощи.



Година

Висше

Средно

Основно

Начално

Недовършено начално

1956

1.7

8.9

24.9

36.5

28.1

1965

2.4

12.3

32.0

31.7

21.5

1975

4.1

20.8

34.2

26.7

14.2

1985

6.3

30.7

32.7

21.2

9.1

1992

8.1

37.7

31.0

16.1

7.1

2001

9.7

42.7

27.3

12.4

7.9

Днес България е достигнала най- ниската ефективност на отчайващо зле преструктурираната ни икономика спрямо другите страни от ЕС. Енергични парвенюта се сдобиха с предприятия на една стотна от тяхната себестойност, а после ги разпродадоха за старо желязо, отдадоха под наем като търговски площи, останалите произвеждат с едва една десета от капацитета им. Инвестициите в know how са нищожни. Едва една четвърт от работещите у нас се трудят в иновационна среда според данни изнесени от министъра на икономиката. Естествено е след поредното пиянство на един народ да дойде време за равносметка. А тя гласи, че няма пари. /Енергичните парвенюта не се оказаха желаните предприемчиви бизнесмени, а обикновени тарикати./ Милиони бяха наляти в Кремиковци след приватизацията, а после източени в чужбина от екзотични квазиинвеститори. За АЕЦ Белене се говори за милиарди без никакъв конкретен резултат. Четири милиарда бяха раздадени като финансов излишък през декември 2008 година, в началото на кризата, но от тях за култура бяха заделени трохи. Дори не бяха изчистени преразходите. Защо? Икономически необективна и финансово неефективна антикризисна мярка е да се свиват разходи за култура и образование.4 Според Якока просперитета на САЩ се дължи на това, че „всички етнически групи са донесли своята култура, своята музика, своята литература.” Експерти със съвсем не безспорна репутация сега се опитват да преструктурират културата като намаляват инвестициите в нея. Дори да се абстрахираме от очевидни неуспехи на родните икономически реформатори най-лошото е, че това става без никаква философия, позиция и стратегия за развитието на културата и по-специално на киното. Неморално е държава, която не е в състояние да печели от промишленост, енергетика, търговия, износ, да губи от спекула с финансови инструменти, да настоява да печели от култура, като дори не създава елементарни условия за социокултурна и ergo пазарна реализация на нейните продукти, в частност филми5.

Всички правителства досега третират киното и културата като луксозно, но едва ли не старомодно бижу, което е неуместно да се толерира във време на криза. Каприз на някакви творци. Това отношение произтича от погрешния алгоритъм и философия на обществото наложена от Карл Маркс, дори по-скоро от примитивните му интерпретатори – според мен. В същото време адептите на пазарния фундаментализъм стоят на идентични позиции. Припомням тезата на Маркс – човешкото общество се състои от две нива: икономическа база и обществена надстройка. Базата е начинът на производство. Обществена надстройка са прояви на културата, подредени от държавата, образование, религия, философия, право. Всички възпроизвеждат досега тази максима в политиката си за развитие на образованието, науката и културата и затова те винаги остават в периферията на публичното внимание, и в крайна сметка в бюджета. Именно поради това нито една стратегия за развитие на културата не успя. В ценностната система на българския политически елит, с някои изключения духовните потребности винаги са стояли на второ, трето, пето място. / Битовият прагматизъм на социалния архитип излязъл от малка общност и подозрително гледащ на града винаги се е отнасял грубо, агресивно и с омраза към потребностите от култура.6 / Необяснимо е, за да не кажа комично, че т.н. български монетаристи на практика прилагат вече двадесет години измислената теза на Маркс за базата и надстройката – теза създадена единствено да оправдае революцията и експроприирането на частната собственост. Но дебатът за близостта на крайно ляво и крайно дясно е друг...

Хладният преглед на историческото развитие и упадък на държавите обаче сочи друго. База на всяко общество са културата, образованието, религията и изкуството. Те гарантират качеството на производствените, икономически и обществени взаимоотношения, детерминират и гарантират високо цивилизационно ниво. Те вдъхновявят, извисяват, привличат, утвърждават престижа на държавата. Културата е с нищо незаменима спойка на нацията, но е съзнателно принизявана заедно с науката и образованието /за религията темата е по-дълга/. Без нея народът се превръща от нация в популация на примитивно ниво. Това природно интелигентната баба Въта от село Дивлино го е разбрала, обаче нахални монетаристи с престижни дипломи, но с мислене на потомствени орачи и копачи не. Ние като народ се намираме в етап на национална ентропия поради липсата на надежда, духовност и стремеж към качество във всеки един аспект – политически, икономически, законодателен, съдебна система, услуги и т.н.7 Днес се вижда вече, че икономически модели, работещи другаде – например в протестантския свят, не проработват в православния, именно поради различни културни и цивилизационни натрупвания, нагласи и възприятия. Това са основни причини за неефективност на предлаганите инструменти и финансови механизми, но монетаристите поради ограниченост на мирогледа си не отчитат цивилизацонните и културни особености и различия като ключов фактор – вероятно защото е извън ресурсите им за управление и контрол.8 Ако към това добавим като общ фон сбъркания като цяло модел на финансовите пазари в глобален аспект, за който обстойно говори Лий Якока ще разберем, че още една погрешна реформа продиктувана от гледна точка на формална монетарна логика ще довърши културата, в частност киното и в крайна сметка народа като национално самосъзнание. Трабва да започнем дебат на всички възможни нива за смяна на гледната точка към мястото, значението и финансирането културата и киното в частност. Съвременно решение би било политиците да се откажат от остарялото схващане на политикономията за обществените нива и да преосмислят, прозрат, осъзнаят и разберат /дори ако трябва да прочетат малко херменевтика/, че без култура въпрос на време е разпадът на обществото и на държавата да стигне своя край.9



Според мен философията на нашите искания е извеждането, поставянето и третирането на културата, образованието и науката като база на обществото. Именно те трябва да бъдат в центъра на държавната подкрепа и общественото внимание. Качествата им на символен капитал и основен фактор за национална и държавна репутация трябва да бъдат основна гледна точка при взимането на политически решения в тази област.

Без това преосмисляне никога нямаме да постигнем качество и ще останем на примитивното ниво на културата на измамата, подмяната и имитацията във всяка област –- реформи, пазарна икономика, право и т.н. Оставането на науката, образованието и културата в периферията от приоритети на политическия елит обрича на обезлюдаване на цели региони, миграция на всичко можещо и мислещо по посока други държави.


P.S. Не бива да се забравя и за миг, че съседните на нас балкански държави провеждат изключително мощна културна пропаганда – Гърция се опира на културите на своята античност и на Византийската империя, Турция провежда мощен експорт на своята масова култура и поставя тревожно често като основа на политическото си развитие агресивната доктрина на неоосманизма, Румъния и Македония се опират на измислена, но величава древност. В такава конкурентна среда е жизнено необходимо България да провежда активна културна политика, в противен случай последиците могат да бъдат изключително изненадващи и неприятни – турцизирането на българомохамеданското население е един такъв пример.

Иво Драганов



1 Лий Якока “Автобиография”

2 Пак там....

3 Никога не разбрах защо реформите у нас не възприеха легендарно успешния модел на немския канцлер д-р Лудвиг Ерхард от ХСС, /”Пазарното социално стопанство”/, а приеха крайния англосаксонски десен модел на монетаризма.

4 Вероятно това са научили в Харвардската бизнес школа. Според доклад на ФБР 80% от виновниците за кризата са нейни възпитаници.

5 В същото време в повечето цивилизовани държави правителствата прилагат гъвкав и модерен протекционизъм и дори Барозу вече говори за значението на културата като символен капитал.

6 Според социалният антрополог д-р Харалан Александров ние сме общност от несполучливо урбанизирали се селяни.

7 “Garbаdge out, garbаdge in” /Един боклук излиза, друг влиза/– това е оценката за българския политически елит през парламентарните избори 2009 г.дадена от чужд посланик.

8 45 години се градеше съветско-азиатски тип комунизъм без работническа класа, а сега се прави капитализъм без средна класа. Наротив – всички правила в държавата пречат за нейната поява.

9 Харалан Александров обяви видимото начало на този национален и обществен разпад. Според него водещи фактори за състоянието на хората са „безпътицата, трайната несправедливост и масовото отчаяние от предателството на елитите. Хората са в безизходица и няма кой да ги посъветва какво да правят” – бе извода му. „Сеизмограф”




Каталог: 1108
1108 -> Бск отчита засилен интерес към тестването за компютърни умения
1108 -> Лятна ваканция в шварцвалд германия
1108 -> Малайзия индонезия с островите Бали и Ява сингапур с остров Сентоса
1108 -> Национална агенция за приходите
1108 -> Общинска избирателна комисия община кубрат област разград регистър
1108 -> Албания древен дух и средиземноморска красота По маршрут: София – Поградец – Eлбасан – Круя Тирана Дуръс – Арденица Берат Вльора
1108 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност Доцент по специалност 1 Медицина


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница