Не сменяй кадрите без завой в политиките васил Гарнизов

Васил Гарнизов

Засега се обсъждат се три степени на интервенция. Минимален вариант, нещо като като козметичен ремонт, предвижда отстраняването на министър Овчаров и замяната му Кънев, Узунов или Петър Димитров. В първия случай се заменя един приятел на «Фронтиер» с друг още по-близък приятел; във втория професионалният енергетик се заменя от професионален комсомолски деятел; в третия – в правителството влиза кадър, който не е известен със свои виждания за управлението на икономиката и енергетиката. Междувременно прокуратурата не е успяла да открие нищо компроментиращо в скандала между Александров и Овчаров и последния минава в политическо настъпление – представил се е бил прилично в избирателния си район, корупционният скандал не е бил причина за политически отлив.

Средния вариант на кабинетни промени предвижда замяната на по един министър от всяка партия в коалицията, при което редом с Овчаров си отиват например Емел Етем и някой от жълтите министри – Петканов или Николай Василев. ДПС естествено се съпротивляват на прилагането на балансирания подход при извършването на умерения ремонт – Доган не е губил избори и негов министър не е бил в центъра на тежък скандал в предизборно време. Все пак това би могло да се преглътне, за да се улесни червеното ръководство, което в противен случай ще бъде подложено на жестока критика от редовите членове на БСП. В този случай мотива за промените е запазването на политическия баланс, което трудно се свързва с обещаното обновление на провежданата политика. Не е известно друг в пространството на управляващите освен Емел Етем да има ясна и различна концепция за управление при кризи, за превенция на риска и за преодоляване на последиците от бедствия и аварии. Не се е чувало и някой от мнозинството, който не е в кабинета, да има по-различни идеи за наказателна политика или административмна реформа.

Максималният вариант предвижда основен ремонт, който да засегне повече от една трета от сегашния кабинет. При него – редом с по-горе споменатите – си отивали и Масларова, Гайдарски, както и една кохорта зам. министри. Споменава се дори и Орешарски. Това на пръв поглед по би отивало на идеите за реформа в социалната политика, ако именно тя е причината за отлива на гласове на изборите за евро-депутати. Смяната на сегашния финансов министър наистина би била знакова, доколкото той винаги е изповядвал по-консервативни възгледи за бюджета и се е противопоставял на постоянния натиск за увеличаването на разходната му част. Обаче има ли финансист, който да е станал известен като привърженик на различен модел на управление. Кой ли ще е този «Мистър социален бюджет», който ще провежда новообещаната социална политика и ще развърже кесията без да допусне развързване на инфлацията. Та има ли друг в редиците на БСП, който да е по-социален министър от Масларова – цялото правителство на Виденов наливаше средства в държавните предприятия, възпираше реформите, регулираше цените, което определено имаше краткотраен социален ефект, тъй като временно и изкуствено спря процеса на нарастване на безработицата и задържа либерализирането на цените. Средносрочният ефект от тази социална политика бе толкова асоциален, че държа БСП в продължение на осем години далече от властта. И какво не-социално прави министър Гайдарски. Той си е добър доктор, а и като цяло докторите ни са добри, куца му мениджмънта – значи ни трябва по-добър мениджър на здравните услуги. Но къде е този публично известен корифей на здравния мениджмънт, който да замести Гайдарски.

Персоналните питания – кого да сменим - могат да се продължат, но не ще ни доведат до никъде. Това вече сме го виждали. Виждали сме и печалните му резултати. Костов смени половината си министри – не основен ремонт, а истинска мащабна реконструкция. Верно, че не обясни защо го прави, но това бе само част от бедата, защото новите лица в кабинета нямаха свой ясен политически образ.

Емануил Йорданов бе известен като адвокат, депутат и симпатяга, който не бе сторил никому нещо лошо. Стана министър на вътрешните работи, но бидейки симпатяга, набързо бе превърнат в министър «Мими». Не бе справедливо и честно по отношение на човека, но бе логично по отношение на политическия му образ – бе твърде далеч от «Мистър твърда ръка» или «министър респект». Ефектът не закъсня – бандитите се развилняха и се сложи началота на серия убийства и взривове, които достигнаха своя максимум по време на следващото управление.

Жотев оглави икономиката. Дойде от Банковата консолидационна компания и до края на мандата не стори нищо освен да продаде една голяма банка. Преди да стане министър беше известен като сравнително добър шахматист, не бе известно да е имал някакви свои идеи за стимулирането на икономическия растеж. След като престане да бъде министър – също. Васил Гоцев беше свестен човек и благ министър на правосъдието и бе заменен с друг «Мистър благ» - беловласия Теодоси Симеонов, който не предложи нищо особено в областта на наказателната политика. Веселин Методиев бе известен като интелигентен и почтен човек, предприел известни стъпки в посока на промяна на политиката на висшето образование и науката и имаше свои виждания относно Висшата атестационна комисия. Бе заменен от почтен и образован министър, който не споделяше тези виждания, но не бе известен със някакви свои – да предложим ли тест колцина от читателите ще си припомнят името му.

Резултатът от основния ремонт на Костов бе слаб, но приличен - 860 000 гласа на парламентарните избори през 2001 г. Царят правеше по премерени промени, но и неговия резултат през 2005 не бе за похвала – 750 000. Вероятно защото упорито следваше примера на своя именит предшественик. Замени министъра на просветата Владимир Атанасов с Игор Дамянов – читави хора от академичните среди без собствена визия за образованието. Уволни «Господин Никой» за да назначи «Господин Никой».

Паскалев поне бе известен като успешен кмет на голям областен град. Той нямаше своя програма за развитието на инфраструктурата, но не се срамуваше да изпълнява дългосрочните програми за вода и пътища на предшествениците си с основателния мотив, че това са национални политики, които не трябва да се подчиняват на партийните повели. Замени го Церовски, човек без определени идеи и схващания, който побърза да си вземе голям и ефтин апартамент в центъра на София и остана в политическата ни история със скандалния проект за Автомагистрала «Тракия», както и министъра. Дали пък той не вкара «Фронтиер» в проекта «Бургас-Александруполис».

Енергетикът Милко Ковачев не бе изявена политическа фигура. В тесни професионални среди бе известен като фен на ядрената енергетика и логично насочи усилията си към проекта АЕЦ «Белене». Царя ги замени с човека на «Новото време» Мирослав Севлиевски, който беше значително по-популярен от своя предшественик, но опита и идеите му бяха от областта на туризма, поради което не успя до края на мандата да навлезе в специфичните въпроси на енергийната политика.

Така че министър-председателят Станишев да не бърза. Нека първо ни каже защо иска промените.

Първо, ако е заради корупция, да не сменя заподозрян в корупция компетентен с некомпетентен, който скоро ще бъде заподзрян в корупция.

Второ, ако е анализът му показва, че проблемът му е коалиционен, да ни го каже. ако коалицията с ДПС води до спад в изборните резултати особено в смесените райони, то новите му министри трябва да са известни с критичното си отношение към Ахмед Доган. Но това пък трудно ще мине през съвета на коалицията – да си припомним случая с неуспешната кандидатура на Милко Багдасаров от Кърджали.

Трето, ако е убеден, че слабите изборни резултати се дължат на слаби секторни политики - да ни покаже алтернативите, пък едва тогава да назначава личностите, които олицетворяват тези алтернативи. Кое е лицето на социалната чувствителност в неговите редици, че нещо не се забелязва. Кой е този, който истински вярва в икономиката на знанието и знае как да я направи. Кой е Мистър растеж и коя е Госпожа социална загриженост, къде е Мадам Солидарност, кой е Мастър Твърда ръка, къде са Майсторът на образованието, Магьосникът на неинфлационният социален бюджет и Господарят на възродената наука.