"Не унищожавай, пази природата за днес, за да има и утре"
Изтегляне 20.99 Kb.
|
| "Не унищожавай, пази природата за днес, за да има и утре"
Георгия Стоева, Xб клас Водата е в цялата ни същност. Глътките въздух, които поемаме, тя е там. Енергията, преобразувана от храната, тя е там. Движенията на кръвта ни, тя е там. Там е. Може да ни види, чуе, усети. Тя разкрива пред нас възхитителните си чудеса, споделя прелестните си съкровища, но го прави със сетни сили, измъчена от човешката ръка. Милиони души умират всяка година, не успявайки да достигнат до качествена вода или до такава въобще. С напуканите си устни, пресъхнала кожа и изпити очи, те са отрезвяващо съобщение към нас, облагодетелстваните. Слънцето пече убийствено върху изгубилата яркия си зелен цвят растителност, аз седя на брега, докато хиляди мисли атакуват съзнанието ми. Водя монолог с водата - с реката, с океана, с морето. Безкрайните водни богатства. Бистрите поточета, езерцата от аквамарин, лазурните, спокойни язовири. Ту малка попова лъжичка, туко-що пропукала обвивката си, прави първите си гмуркания, ту някои тучни зелени водорасли се поклащат от плавното течението, образувайки красиви извивки по величественото водно було. Природата те учудва с всеки миг с безпогрешната си симетрия и невероятна хубост. Но в какво са се превърнали водните съкровища днес? В нефтопроводи, рафинерии, а може би сметища? Нека заливите, лагуните отново ни обгръщат с присъщата си ведрост и ободряваща свежест. Нека след години децата нямат търпение да отпият от небесно сините водни поточета, без малките им беззащитни ръчички да уловят ту някоя пластмасова чашка, ту да се омърсят с петроления кошмар. Нека поне веднъж да оценим това, което имаме – витален извор. Благодарение на скъпоценната течност се случва магията на живота и сътворението. Когато светлината надделее, фотосинтезата подема. Най-накрая разноцветните водорасли, пасивният планктон и много други организми поемат кислорода, така нужен им за да съществуват. Жалко, че образувалия се нефтен „зид” отказва да позволи това. Той ги трови със своите въглеводородни естества. Бавно и мъчително измират хиляди водни обитатели, неспособни да се защитят от безбройните отрови във водните басейни. Несправедливо е, че човекът иззема правото над живота на тези уязвими същества. Далеч по-зависими сме от тях и самата вода, отколкото можем да предположим - без вода не може да протeчe нито една химична реакция, нито една молекула не може да бъде обменена. В един тъй бленуван ден, всеки ще осъзнае, че Раят е тук на земята, под босите ни крака и над главите ни. Когато разбере, че не природата се приспособява по човечеството, а то трябва да се адаптира спрямо нея. В този очакван ден, слънцето бавно ще напусне деня и ще потегли към дома си, аз ще протегна ръка, за да погаля тревата и ще усетя допир на роса по пръстите си. Растенията вече няма да са жълти, жадни за капка вода, а ще бъдат изумрудени, красиви и напоени с безценната водородно-кислородна смес. Ще хвърля поглед към реката и там вече няма да има отпадъци, нито разливи. Планетата Земя отново ще формира хармония, капка по капка. Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 20.99 Kb. Сподели с приятели:
|