Разходите за болнични на НОИ удариха 5-годишен рекорд

Разходите за болнични на НОИ удариха 5-годишен рекорд

Разходите за болнични на Националния осигурителен институт удариха 5-годишен рекорд. Плащането на първите три дни продължава да товари все по-сериозно и бизнеса, защото броят на болничните листове за сметка на работодателя продължава да расте.

Харчовете на държавата през миналата година вече надминават тези от началото на кризата - през 2009 г., когато бе достигнат предишният връх. Тогава кабинетът въведе като временна и антикризисна мярка работодателят да плаща първите три дни, за да се ограничат злоупотребите. Справка в данните на НОИ обаче показва, че след първоначалния ефект на мярката в първите две години през 2010 и 2011 г. след това харчовете растат устойчиво.

Така се стига до 2014 г., когато НОИ е изплатил над 340.3 млн. лв. само за болничните за общо заболяване (без обезщетенията за гледане на болен член на семейството и др.). Това е най-високият разход от 2009 г. насам. Ако към миналогодишните разходи се добавят и платените обезщетения за гледане на болен член, трудова злополука и др., сумата се повишава на 351.6 млн. лв.

Според данните на осигурителния институт на всеки осигурен у нас се падат по осем дни в болничен, платен само от държавата. За една година са изгубени 14.5 млн. дни в ползване на болничен. Средното обезщетение за това е стигнало почти 217 лв. Разбивката по пол показва, че над 668 хил. мъже са отсъствали 5.6 млн. дни в платен от НОИ болничен за общо заболяване. Жените са отсъствали повече - 8.1 млн. дни са ползвани от близо 901 хил. дами.

Отделно от това са разходите на работодателите за първите три дни от болничния, за които няма данни. За миналата година бизнесът е платил общо 449 хил. листа, които са били до три дни, съобщиха от осигурителния институт пред "Сега". И тези болнични се увеличават - с около 12 хил. спрямо 2013 г. Стъпката е устойчива - и през 2013 г. увеличението бе с над 11 хил. спрямо предишната 2012 г. Всъщност мярката за прехвърлянето на първите три дни даде резултат само в първата и втората година от въвеждането й (от средата на 2010 и 2011 г.), когато наистина имаше рязко намаление на разходите на болничните за НОИ, каквато бе целта й.

Тенденцията за ръст на болничните ще продължи и тази година, ако се съди по данните от първото тримесечие. От януари до март вече са платени 92 млн. лв., което е ръст с 8 млн. лв. спрямо същия период на 2013 г. Расте и средното обезщетение - през м.г. се получава средно с по 10 лв. повече, или 216 лв. и 90 ст.

Пакетите за здраве като "тука има - тука нема"

Разделянето на медицинските услуги по линия на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) на два пакета - основен и допълнителен с промяна в Закона за здравното осигуряване от преди броени дни,се оказва материя твърде неясна както за лекарите, така и за пациентите. Цялата галимация, прокарана с енергичните действия на министър Петър Москов и наречена от него здравна реформа (шестата по ред от 2000 г. до сега), по всичко прилича на онази нелепа игра от началото на прехода, наричана "тука има - тука нема". Точно като в нея, не е ясно в коя ръка е печелившата кутийка с десетолевката вътре. Защото, въпросната ръка, както помним, всякога беше по-чевръста и от най-наблюдателния поглед, за да скрие печалбата и да прибере залога на участника. Когато не се намираха достатъчно наивници да депозират своите левчета, за да участват, се намираше по един подставен печеливш от публиката. По всичко личи, че по такъв сценарии ще се развие и шестата поредна реформа в здравния сектор.

Причините за скептицизъм съвсем не са емоционални, а твърде основателни. Като се започне с тази, че при разделянето на здравните пакети на основен и допълнителен, така и не става ясно какви заболявания и най-вече в каква фаза, ще влязат в първия. Според приетата промяна в първия пакет - базов, ще са включени диагнозите, които формират 92% от смъртността на българите. Сред тях са онкологичните, сърдечно-съдовите, диабетът и редица други. Засегнатите от тях и сега се приемат и лекуват приоритетно по линия на НЗОК.

Вторият пакет, който също ще се финансира занапред от каса, ще бъде с известни ограничения. Те обаче, така и не стават ясни въпреки, че Министерството на здравеопазването говори за тази промяна още от края на миналата година. Във всички случаи обаче, за прием в болница по него трябва да се чака. По думите на главния играч в реформата, министър Москов, това ще бъдат заболявания, които не са животозастрашаващи и не са спешни състояния. Страдащият от тях ще бъде вписван в листа на чакащите и трябва да има търпението и издръжливостта да оцелее, докато му дойде редът. Освен, че не са ясни заболяванията, не е ясно и в каква фаза трябва да бъдат те, нито пък по какви критерии и кой ще решава кой е за прием в болница и кой да чака, докато му дойде времето. Защото, една катаракта (перде на очите) в начален стадий действително не е животозастрашаващо състояние и операцията й може да бъде отложена за известно време. В някои случаи обаче, тя може да прогресира за седмици и да доведе човек до слепота. Ендокринните заболявания, на пръв поглед напълно подходящи да бъдат отнесени към втория пакет, могат да се окажат смъртоносни. Представете си образувания в щитовидната жлеза. Отложени във времето, някои могат да се изродят в карценоми. Гастритът и язвата не са от диагнозите, от които мре българинът. Но, спуканата язва заради отложено лечение, също може да причини смърт.

Действително, реформата на д-р Москов предвижда и план Б за тези, които не желаят да чакат. Те просто, трябва да се осигуряват допълнително в частен здравно застрахователен фонд. По думите му, така ще бъдат приемани за лечение веднага, та макар и диагнозата им да не е от тези, включени в базовия пакет. Подобна идея, от където и да бъде погледната, изглежда трудно осъществима. Най-напред частни здравни фондове няма, от 2008 г. всички те бяха пререгистрирани като застрахователни. А както е известно, застрахователят сключва полици предимно за профилактика, рехабилитация и професионално-трудови заболявания, тъй като лечението им не изисква особени разходи. От друга страна, болният дори да е осигурен и на частно, няма гаранция, че болницата, в която се лекува, няма да го накара да си доплаща с отработения номер, че дадена интервенция или терапия не влизат нито в пакета на НЗОК, нито в полицата на застрахователя. Примери за това, колкото щеш. Неотдавна държавна болница в София измъкна 10 бона за раждане от жена, веднъж осигурена в НЗОК, която гарантира безплатно майчинско и детско здравеопазване, и втори път застрахована в частен фонд. Въпросното АГ прибра парите и от двете места, като в добавка поиска от съпруга й и 3 бона за консумативи и ВИП стая.

По схемата прибери пари и от умрелия, работят повечето лечебни заведения у нас. Например, прословутият избор на екип. Наредбата за тази практика все още не е отменена. По нея могат да те накарат да си избереш доктор и в N-разрядната селска болница, където докторът е само един.

Действително, в здравната ни система има немалко излишни хоспитализации и то в общинските болници. Не е тайна, че малките лечебници оказват не само медицинска, но и социална дейност.

В малките селища, както и в големите градове, няма достъпни хосписи, а за настаняване в старчески дом се чака с години. За да спестят средства за отопление, дори за храна, не малко пенсионери с дългогодишни хронични заболявания, каквито имат всички възрастни хора, прекарват седмици, дори целия зимен сезон в местната болница.

За да се прекрати тази практика, просто трябва да се осигурят по-добри условия за работа на лекарите - общопрактикуващи и специалисти, в малките селища, както и да се направят дневни стационари и отделения за долекуване. Така няма да се налага докторите да надписват клинични пътеки и измислят заболявания, от каквито хората не страдат, за да им бъде направена услуга, пък и лекарите да вземат някой и друг лев в повече от НЗОК.

Когато системата на медико-социалните грижи за хронично болните и възрастните хора бъде подобрена, тогава може да се очаква и намаляване на разходите за здравеопазване. Защото, истината е, че сега ни липсват болници за долекуване и добра мрежа за профилактика - двете неща, по които се съди дали една здравна система е добра или калпава.