Necessity of equality of rights in the treating to all bulgarian children

В този контекст е уместно да бъде споделен опитът и резултатите от стипендиантската програма на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, която вече приключва. Причината да приключи е, че тя бе финансирана като временна програма в годините на най-тежка икономическа криза в страната ни, и донорът постепенно прехвърля отделяните средства в африкански страни.

От 1995 до днес, когато е пред своето закриване, Стипендиантската програма на ИМИР, финансирана от фондация Солон, претърпя сериозна еволюция: разшири се и се промени концептуално през годините според нуждите на малцинствата и българското общество.

Причината за нейната поява бе неравностойното положение на децата от малцинствата във възможностите за получаване на образование след падането на Берлинската стена и началото на прехода в посткомунистическите общества. Същевременно се появи спешна нужда от нов интелектуален елит за малцинствата, който да замести загубения, чрез масовата емиграция, както и модерно образован, който да подкрепя малцинствените общности при прехода в началото на ХХІ век.

Докато в цяла Европа броят на неграмотните и непосещаващите училище деца намалява, в България в годините на преход към пазарно стопанство статистиката е обратна. Всяка година броят на неграмотните и непосещаващите училище деца се увеличава, и то при отрицателен демографски прираст. Днес страната е стигнала до абсурдната ситуация всяка година да се закриват училища и учители да остават без работа, като същевременно все повече деца не посещават училище.

Децата в България са 1 294 000. От тях 40% работят, за да се препитават. 208 000 деца, подлежащи на задължително обучение, не са посещавали въобще училище. Училище не посещават 20% от децата на българите и 60% от децата на ромите.

В домовете за сираци и изоставени деца има 3300 деца. Безпризорните са много повече и за тях едва ли има точна статистика. В момента 45% от населението е с образование “до основно”, от тях 19 % – “до начално”.

В някои селища, освен че са бедни, хората са и доста консервативни и не обичат да пускат децата си, особено момичетата, да учат в градовете. Такъв бе случаят с голямото мюсюлманско родопско село Рибново, където имаше основно училище, и децата получаваха само основно образование. С усилията на директора на училището г-н Андрей Башев - днес кмет на цялата община - и на нашата организация, с финансовата подкрепа на Солон чрез построяването на сграда, спорове с централни и местни власти, в крайна сметка селото се сдоби със средно училище с добро равнище на преподаване. В резултат вече има доста студенти от селото.

Ромите имат изключително сложна вътрешна структура. Те се разделени на много групи, които често имат непоносимост една към друга. Различни са по религия – православни християни, мюсюлмани, евангелисти, говорят различни езици – диалекти на ромския, турски, румънски диалекти, български. В различните ромски квартали и села ситуацията е различна, някои имат традиционни институции, като собствен племенен съд. Има села, където и кметът, и лекарят, и директорите на училища и детски градини и т.н. са роми, доста са студентите, а същевременно има квартали, където е трудно да се открият дори хора с основно образование.

В последните години се увеличава броят на ромите, завършили университет, като същевременно все повече ромски деца не посещават училище.

Програмата “Родопи “ бе насочена към ученици, завършили седми или осми клас, които продължават образованието си в средно училище в друго селище. Бяха избрани пет общини в планината Родопи – Якоруда, Велинград, Гърмен, Момчилград и Кирково. Това сведе до разумен брой постъпващите молби. Така, при определени минимални доходи, в програмата се класират само завършили седми или осми клас деца с успех около 5.50 и по-висок, със стипендия 400 долара годишно. Приетите по-рано ученици, неотговарящи на изискванията на програма “Родопи”, получиха стипендии по 100 долара годишно. Студентите, приети за специализанти по-рано, получават стипендии по 150 долара годишно до завършването си. Разбира се, следят се показателите за доходи и успех.

Същевременно остава една квота от 35 ученици от домове за сираци от шест дома в страната, които получават по 150 долара годишно. В тези домове, които често са в критично финансово състояние поради неритмично и недостатъчно финансиране от държавата, много от децата са роми. Стипендиантите се приемат при съответния критерий за успех по предложение на директора или на педагогическия колектив и ученическия съвет. Парите се изразходват под контрола на директора за учебни помагала, учебници, уроци в област, в която стипендиантът има талант и интереси и др., като пред нашата организация се представя пълен финансов отчет. Имаме случаи с такива деца, които продължават образованието си в университетите в страната.

Статистика за изминалите години от началото на стипендиантската програма:

По етнически групи те се разпределят така: роми са 76, помаците са 7, турците са 11, българите – 11, като седем от тях са от Молдова и Украйна, евреите са двама. По специалности студентите се разпределят така: филолози – 6, педагогически специалности – 16, инженерни специалности - 4, икономически специалности – 9, право – 9, изкуства - 2, медицински специалности – 3, история, география, политически науки – 4. Подкрепената специализантка е д-р Айтен Мурат, туркиня, която специализира акушеро-гинекология.

Програмата “Родопи” е пример за равнопоставено отношение към децата от различен произход и религия. Насочена към планински родопски общини, в които преобладават турци и българи мюсюлмани, програмата включва ученици от съответните общини, без значение каква е етническата им или религиозна принадлежност. По тези показатели нямаме и системни данни, тъй като не сме изисквали от децата да ги посочват в молбите си.

През следващите години, поради посочените по-горе условия на дарителя, не бяха приемани нови стипендианти.

Една от блестящите ни стипендиантки е туркиня, която в момента работи като паталогоанатом в Медицинска академия в София. Сред помакините и ромските момичета стипендианти имаме завършили акушерки, които работят по своята специалност на територията на цялата страна. В почти всяка една от областните и общинските управи работят като специалисти и съветници по проблемите на малцинствата роми и турци - наши бивши стипендианти. Много от завършилите стипендианти работят в НПО, както и в партийните централи на някои ромски и турски партии.