Неда Денчовска Той София интерарт 2018
Изтегляне 0.5 Mb.
|
Свързани:
той
| Шестнадесета глава
Фeeрия от цветове След около час на вратата се почука. Джейк изпревари Ким и отвори на дама, която очакваха. За малко да направи ужасена гримаса, но успя да запази изражението си неутрално. На прага бе застанала дама на средна възраст с кестенява коса, прошарена от ментово зелени кичури. Сигурно щеше да бъде симпатична, дори красива, ако не бе странната завъртяна татуировка, която покриваше цялото ѝ чело и завършваше с две подобни на спирали линии в началото на ушите. А белегът... бледорозова назъбена линия загрозяваше дясната ѝ буза и изкривяваше леко устните ѝ. Не бе за вярване колко ужас донесе нейното присъствие на Джейк. Не стига всичко друго, но имаше и черни като бездни очи, които се допълваха с пелерина в същия абаносов цвят, скриваща изцяло тялото ѝ и завършваща с качулка, която покриваше главата на вещицата. — Талѝн - представи се странницата и протегна ръка, за да се здрависат. Гласът ѝ бе необичайно мек и нежен и някак не прилягаше злокобния ѝ вид. — Джейк - стисна с нежелание бледата костелива ръка. Обърна се да представи Ким и не се изненада, когато видя, че се бе облегнала на стената със скръстени ръце, показваща отегчение и нетърпение. Разпуснатата ѝ коса небрежно падаше върху лицето ѝ и покриваше част от окото ѝ. - Това е Ким. Днес ще трябва да отговаряте на нейните въпроси. — Разбирам - кимна Талѝн и влезе в къщата без да чака нито миг повече. Когато жената я огледа, Ким се усмихна леко и помаха на странницата. След това ѝ показа с жест да отиде в кухнята и последва Талѝн, която се бе оказала доста пъргава. Джейк въздъхна едва доловимо, затвори вратата и тръгна след дамите. ~
Ким седна срещу Талѝн. Изучи я внимателно с проницателен поглед и се опита да не обръща внимание на седящия наблизо Джейк. Не искаше да се разсейва точно сега. Загадъчната дама измъкна една кристална купа изпод пелерината си и я напълни с малко студена чешмяна вода. Постави я пред Ким, заговори спокойно и някак отегчено. — Всичко, което ти е отредено да научиш, ще се появи в тази вода. Сега само кажи. Какво искаш да знаеш? Какво искаше да знае? Как ли трябваше да отговори? Ако искаше да е честна със себе си, отговорът би бил достатъчно прост, но и безсмислен. Всичко и нищо. Гърдите ѝ се стегнаха, готови да пръснат дробовете и скованото ѝ от страх сърце. Спомни си. Болката плъзна по цялото ѝ тяло. Сякаш нещо едновременно я смразяваше и изгаряше отвътре. Тя с мъка потисна порива си да се свлече на пода и да се замята напълно безпомощна в агонията, която щеше да втечни костите ѝ. Надяваше се да не е направила гримаса. Силно прехапа долната си устна и усети топла кръв да дразни небцето й. Трябваше да издържи. С нищо нямаше да помогне мъртва. — Първо ми кажи каква съм - заповяда тя със спокоен глас и се удиви сама на себе си колко добре прикри предсмъртния вопъл, пленил гърлото ѝ само преди секунди. Талѝн кимна отсечено и заговори. — За да стане магията ми трябва от кръвта ти. Не много. Само капка във водата е напълно достатъчна. Ким не се поколеба да извади камата от ножницата на колана си. От два дни искаше да се накаже заради това, че не бе направила нищо. Абсолютно нищо. Просто си бе живяла в блажено неведение, докато само на няколко километра, в Сийтауър, е царяла война и погром. Можеше да бъде полезна. Ала не! Хиляди животи бяха угасени с лека ръка, а тя не бе могла да им се притече на помощ. Огледа камата в ръката си. Слънчевата светлина се отразяваше в метала и го озаряваше във феерия от цветове. Тя прокара студеното острие по китката си, не толкова силно, че да я убие на място, ала достатъчно, за да остави белег. Усети мимолетната болка, но все пак бе доволна. Този белег щеше да ѝ напомня за провала. За това, че не бе направила нищо. Ким повдигна китката си над купата. Няколко алени капки се спуснаха от ръката ѝ и се приземиха леко и плавно в прозрачната вода. Когато докоснаха повърхността, те се размиха в три големи кръга и я обагриха в наситено червено. След това Ким положи ръка на масата и не избърса кръвта. В началото не се случи абсолютно нищо. Леките вълнички от капките кръв постепенно изчезваха. Ким тъкмо се канеше да влезе в действие, когато стана невъзможното. Малкото вълнички изведнъж отново се раздвижиха. Течността започна да се гърчи и извива като пепелянка, докато накрая не смени цвета си. Червеното се преля в кафяво, после се сля с небесносиньо и накрая се присъедини към тюркоазенозелено, досущ като загадъчните ѝ очи. Бледото лице на Талѝн вече приличаше на тебешир. Обаче в същия миг пак стана нещо неочаквано. Цветовете започнаха да се размиват и изчезват, сякаш погълнати от друга сила, докато накрая Ким не остана да се взира в уголемен вариант собствените си очи. Талѝн бързо смени изражението на ужас с искрено озадачение и изненада. После пак промени вида си като постави съвършената маска на безразличие. Почти съвършена. Все пак за Ким не остана скрита нито една от искрените реакции на вещицата. — Поздравления! - рече Талѝн насмешливо и за част от секундата погледът ѝ се стрелна към прозореца. - Ти си Стихийна. Владееш ВОДА. Ползвай ДАРБАТА си със здраве. Внимавай и се пази. А сега, ако ме извините, време е да си ходя. Бърза като мълния, тя изля съдържанието на купата в мивката, където водата отново придоби кървавочервения си цвят, веднъж освободила се от магията на съда. После прибра вълшебния предмет под пелерината си и се завтече към вратата. Преди Джейк да успее да направи каквото и да било, Ким се протегна и стисна лакътя на Талѝн, като така я застопори на място. — Не сме приключили - рече Ким с достатъчно красноречив поглед. Нямаше да я остави да направи и крачка, без да си е свършила работата. Извади една от втъкнатите в колана си ками и я размаха пред лицето на странницата. Талѝн само кимна, после отново напълни купата с вода и седна покорно на стола си. Ким не дочака Талѝн да каже каквото и да било, а започна по същество. — Как да проникна в имението на Итан Родригес? Талѝн я претегли внимателно с поглед, след което поклати глава. — Не знам - замисли се. - Единственото, което ми хрумва, е да се престориш, че работиш за него. Като прислужница, например. Той е много взискателен и сменя хората си доста често. Сигурно ще се вмъкнеш там - когато Талин видя, че Ким я гледа с безразличие (и самата тя се бе сетила за това по-рано днес), я огря нов ентусиазъм и пак заговори. - Ако искаш, мога да ти предскажа бъдещето. Сигурно кръвта ти има какво да сподели с теб. Ким изскърца със зъби. Още едно предложение, което не искаше, но трябваше да приеме. Без да продума, отново остави няколко капки кръв да се отронят от прясната рана и да обагрят водата. Последва познатото гърчене, а после се засменяха образи. Първо видя различни официално облечени мъже и жени от кръста надолу. Роклите и панталоните се въртяха и поклащаха под ритъма на валса. След това образът се смени. Чуваше се приглушен тътен и музика, а водата бе станала черна. Мина около минута и водата отново се загърчи. Сиво небе бе надвиснало над останки от камък и слонова кост. Преди това може би е бил трон, ала сега приличаше на клада за жертвоприношения. След това водата отново стана червена. Какво означава всичко това, питаше всяка една клетка в тялото ѝ. Но Ким нямаше представа. Сигурно имаше логика, цялостна картина, която тя не виждаше. Тези образи бяха парченца от пъзела. От нея се искаше само да ги сглоби. Ким поклати глава, сякаш за да се отърве от мислите си. Смотолеви една благодарност и „довиждане“ и изпрати Талѝн, а после се отправи към стаята си, взимайки по две стъпала наведнъж. Изтегляне 0.5 Mb. Сподели с приятели:
|