Неда Денчовска Той София интерарт 2018
Изтегляне 0.5 Mb.
|
Свързани:
той
| Петдесет и шеста глава
Два По нощното небе почти не се виждаха звезди, тъмните облаци, с които бе обсипано, оглушаваха тихите улички с монотонното ромолене на сълзите си. Ким придърпа по-плътно черната качулка към лицето си, стараейки се да се прикрие плътно от дъжда. Лин щеше да я убие, ако развалеше буклите, в които се виеше черната ѝ коса. Лин вървеше до нея, лицето ѝ бе скрито в сянката на сребриста качулка. Наближавайки Имението, двете постепенно започваха да чуват гласове. Прозорците на черната сграда хвърляха ярка светлина, въздухът бе изпълнен с мирис на алкохол, смях и нежна музика. Явно господин Родригес се бе постарал да не изглежда като демонско изчадие на рождения си ден. Масивните врати зееха широко отворени, за първи път някак гостоприемни. Двете момичета влязоха вътре като сенки, излезли от мрака. В изящните си дълги разкроени палта приличаха на сестри - едната черна, другата сребриста. Свалиха качулките си едновременно, две зелени и две сини очи огледаха помещението. То изглеждаше преобразено, неузнаваемо. Двойки танцуваха, музиканти свиреха, сервитьори предлагаха алкохол и ордьоври. Черни и червени устни се разтеглиха в два чифта злокобни усмивки. Всичко едва сега започваше. ~
— Не мога да повярвам, че облече това - продължаваше да я хока Лин. - Изглеждаше божествено в синята рокля. Ким ѝ се подсмихна, докато отпиваше от чаша шампанско. Лин врътна очи, неспособна да не признае очевидното. — Е, добре, не ми хвърляй такива погледи – въздъхна. - Да, наистина приличаш на секси таен агент, който ще сритва задници довечера. Ами аз? — Ти си като опустошително бедствие, скрито в съвършената бална рокля - отвърна ѝ Ким. Лин се усмихна победоносно. Истината бе, че тоалетът на Ким не можеше да се мери с този на русокосата ѝ приятелка. Обаче, щом бе видяла черния кожен корсет, украсен със сребристи верижки и цип, щом бе докоснала катранената дълга пола, която откриваше левия ѝ крак, Ким бе решила, че няма да намери по-идеално облекло за себе си. Беше стегнала връзките на корсета, около кръста си бе поставила колан, към който беше прикачен кобур за бедро с втъкнат къс меч. На дясната ѝ ръка почиваше черна кожена ръкавица, която прикриваше механизъм с остриета, изскачащи от кокалчетата ѝ. В кубинките ѝ нетърпеливо чакаха наточени ками, готови за ползване. Беше се оборудвала съвършено, чувстваше се красива и смъртоносна. Лин обаче бе друго нещо. Избраната от нея бална рокля събираше завистливи женски погледи и непристойни мъжки усмивки. Корсетът ѝ от проблясващи кристали преминаваше в изящни тъмносини поли, стигащи до земята и скриващи дългите тънки токове. Тя приличаше на сияеща звезда, караща всичките си братовчедки на небето да изглеждат бледи. Вярно, двете не се движеха кой знае колко бързо в тежките си поли, но едва ли някой подозираше, че с един замах можеха да ги разкъсат и да бъдат готови да посекат всеки, изпречил се на пътя им. Скрити в сенките на най-далечните ъгли на огромното помещение, без да бият на очи, оглеждаха танцуващите двойки. За щастие, не разпознаха подозрителни лица, всички изглежда се наслаждаваха на музиката и безплатния алкохол. — Достатъчно секси ли съм, че да му се подкосят краката? - обади се Лин. Ким веднага разбра за кого става дума и завидя на простичките мисли на Лин, тъй като самата тя бе заета да следи за появата на момчетата и Елън. — Изглеждате като смъртоносна богиня, госпожице Самърс - увери я искрено Ким. — И вие не ми оставате длъжна, лейди Райдър - отвърна ѝ Лин с дяволита усмивка. Двете се засмяха на тези нелепи любезности, идващи от едни мирни забравени времена. — За отмъщението! - произнесе Лин, така че само Ким да може да я чуе. — За отмъщението! - отвърна ѝ Ким и двете чукнаха чашите си със шампанско. Няколко капки от пенливата течност се стекоха по брадичката на Ким и тя побърза да ги изтрие с опакото на ръката си. Лин поклати глава, сякаш не можеше да повярва на липсата на маниери на приятелката си. — Внимавай да не си съсипеш прическата с това шампанско - каза ѝ, докато въртеше един рус кичур около пръста си. - Сузи вложи много труд и време в косите ни. Твърде много време, помисли си Ким, но не посмя да произнесе думите на глас. Нямаше смисъл да вбесява излишно Лин. Тя бе накарала Маргарет да извика дъщеря си, за да им направи косите и да ги гримира. Ким се беше противила, но въпреки това сега косата ѝ обличаше голите рамене в букли, а устните и клепачите ѝ бяха обрисувани с черно. Лин, разбира се, не бе изневерила на стила си, устните ѝ бяха кървавочервени, черна спирала подчертаваше дългите ѝ ресници. Сузи бе подстригала и изправила косата ѝ и тя бе придобила още по-изящен вид. Всичко в Лидия Самърс бе съвършено, както винаги е било. — Приятелите ти са едни големи заплеси - подхвърли Лин. - Дано поне да са облекли нещо подходящо. Ким се опита да прогони образа на Джейк по пижама и Рики по суитчър и дънки. Елън и Конър щяха да са на два различни покрива със заредени снайпери, готови да убият всеки, който се опиташе да попречи на спасяването на принцесата. Така, за щастие, Ким можеше да бъде спокойна, че Ел няма да се появи по някаква впита къса рокля, едва покриваща каквото и да било, а Конър, в най-добрия случай, по боксерки. Отправи безмълвна молитва към всички, които можеха да я чуят, Джейк и Рики да са си намерили нещо прилично за обличане. Мислите ѝ бяха грубо прекъснати. — Ще ни окажете ли честта? Два съвършено еднакви гласа се сляха в едно, кръвта ѝ на двете момичета се смрази. Обърнаха се бавно, маски на спокойствие скриваха стъписаните им лица. Двама Итан Родригес бяха протегнали ръка към тях, канещи ги на танц. ~
За пръв път от две седмици той не дойде. Вечерята ѝ донесе познатото момиче, което понякога го заместваше. Той би се пошегувал, би помирисал храната и с отвращение би похвалил принцесата, че яде тази гнусотия. Заместничката само остави храната, на лицето ѝ почиваше печална усмивка, когато попита дали да донесе вода. Принцесата бе поклатила глава, бе останала свита в ъгъла. Ако беше дошъл той, може би щеше да се доближи малко, да разтвори устни в безмълвен отговор. Гласът ѝ бе нещо забранено, беше се отказала от него много отдавна. Чак сега забеляза, че момичето бе в красива официална рокля, шарената ѝ къса коса беше прилежно сресана. Спомни си го в черен смокинг, как връхчетата на устните му бяха подръпнати с мъка нагоре, как ѝ бе казвал, че днес е специален ден. Рожденият ден на човека, който я затвори. На човека, убил родителите ѝ. На човека, пронизал единствения ѝ приятел. Би трябвало да го мрази. Но след седем години в тишина и усамотение... Тя бе забравила какво е да мразиш. Да обичаш. Да чувстваш изобщо. Сега просто съществуваше, единствено прашни спомени и напразни мечти ѝ правеха компания. Погледна отново към момичето с печална усмивка. Изтегляне 0.5 Mb. Сподели с приятели:
|