Неда Денчовска Той София интерарт 2018
Изтегляне 0.5 Mb.
|
Свързани:
той
| Петдесет и осма глава
Цената Вървяха по тъмните тихи улички, прокрадваха се към Найтъни. Не - ако трябва да сме честни, по-скоро тичаха в сенките и се надяваха никой да не ги забележи. Твърде глупаво. Твърде типично за Ким. Джейк се опитваше да я накара да е по-тиха, да се прикриват по-добре. Все пак със сигурност Кралят и Итан бяха пуснали хора по петите им, а и Найтъни не беше особено далеч. Но кой ли слушаше разумните момчета, мислещи ти само доброто. Ким го дърпаше за ръката, тичаше като обезумяла под претекста, че са закъснели. Джейк не разбра за какво точно закъсняват, но сигурно това бе едно от „малкото неща”, които не бе споделила. Но сякаш никоя друга част от тялото му не се интересуваше от мнението на здравия недоверчив разум и на Джейк му се наложи отчаяно да опитва да не мисли за това колко беше красива. Опита да не гледа към златистата кожа на изящния ѝ крак, на който проблясваше сребристо острие. Реши, че ще е най-добре да се съсредоточи върху отговорното следене за опасности. Преговори отново плана. След две пресечки щяха да са точно под къщите, на които се бяха настанили в импровизираните си снайперски гнезда Елън и Конър. Двамата щяха да ги прикриват, надявайки се да не е необходимо да стрелят. Щом Джейк и Ким стигнеха Найтъни, а те щяха да стигнат Найтъни, тя сама щеше да влезе в клуба. Уверила го бе над милион пъти, че е успяла да разбере от Кенеди къде точно е принцесата, че щяло да има двама стража и една прислужница, която носи храната, и след като се справи с тях, щяла да изведе принцесата и да я заведе у дома заедно с Джейк. Ще съм нокаутирала стражчета преди да успееш да влезеш вътре, беше му казала Ким с ведра усмивка. А това беше нещото, което най-много го плашеше. Все още не знаеше какво е станало с Кенеди. Но беше убеден, че тя го е убила. Беше чул приглушените му викове, беше усетил и рязкото им секване. Колкото и да не искаше да си признае, той беше ужасѐн от тази ѝ страна. Тази сила, течаща във вените ѝ... надяваше се да не превземе момичето, което познаваше и обичаше. Още преди да го чуе, спря рязко и накара Ким да залегне. Стреляха по тях. ~
Ким допря лицето си плътно до студената земя, Джейк беше неотлъчно до нея, ръката му почиваше на гърба ѝ, казваше ѝ да бъде тиха и да не мърда. Тя обаче не слушаше. Искаше ѝ се да изчака засадата да утихне, но това сякаш щеше да отнеме часове. Изведнъж съвършеният план се появи в главата ѝ, тя взе четири ножа от земята и ги хвърли по посока на врага. Заповяда на вятъра да направи така, че остриетата да достигнат целта си. Той ѝ се подчини със зловеща прецизност. Сякаш чу, не, усети, как камите се врязват в плът, след секунда четири тела се стовариха глухо на стотина метра от нея. Побърза да метне още няколко ками, после отново се върна на мястото си до Джейк. По-отдалечените стрелците изпратиха още една вълна куршуми, този път ножове нямаше. Никой не ги уцели. Последва затишие. То трая около десетина секунди, но на Ким ѝ се сториха като десет мъчителни часа, безуспешно се опита да се разсее със задоволството от близостта на Джейк. Последва нова вълна от куршуми. Но този път те не бяха предназначени за тях. Врагът се целеше в най-високите къщи от двете страни на улицата. Мисълта стигна твърде бавно до мозъка ѝ, едва секунда преди да чуе писъка на Елън, как тя отчаяно викаше Конър по име, забравила да пази прикритието си. Ким знаеше, че на Ел вече не ѝ пука. Конър не ѝ бе отговорил. Нова вълна куршуми се изсипаха към съсипаната ѝ червенокоса приятелка. Ким дори не разбра кога накара куршумите да се завъртят, силата ѝ се бе задействала естествено, бе го почувствала като простичкото движение на ръка. Не усети как уцелват последните стрелци, не долови тъпия звук от мъртви тела, свличащи се на земята. Чуваше само тихите хлипове на Елън, риданията ѝ изпълваха въздуха със злокобна печал. Ким се изправи. Не можа да не се замисли колко лесно бе минало това. Те бяха четирима, а стрелците - поне двайсет. Джейк застана до нея, беше изпънал рамене, очакващ заплаха за предотвратяване. Със сигурност се срамуваше от факта, че Ким им бе спасила задниците, но тя нямаше време да мисли за това, нито пък да злорадства. Пред очите ѝ се спусна черна завеса, изолира света. Почувства, че тича отново към Найтъни с Джейк, но мислите ѝ бяха отлетели някъде другаде. Всяко нещо, което бе разбрала досега, което си бе помисляла или бе почувствала, се превърна в парченце пъзел. Всичките късчета информация се зареяха в нищото като могъщ ураган. Ким само гледаше удивено отстрани. Накрая всичко си дойде на мястото, цялостната картина се избистри пред очите ѝ. Всичко бе постановка. Всичко бе просто театър, детска игра. И тя изпълняваше ролята си перфектно, дори без сценария, появил се току-що в ръцете ѝ. Разбра ролята си. Разбра жертвата, прие я, научи съвършено репликите и действията си. ТОЙ искаше театър, искаше силите ѝ и точно това щеше да получи. Това бе цената за свободата на принцесата. Е, Ким беше богат човек. Заби подметките на кубинките си в земята. Найтъни се издигаше пред нея, призрачният клуб, в който бе научила всичко. Тук беше започнало и тук щеше да приключи. Извади късата сабя от левия кобур, стоманената кама от десния и вече нямаше търпение за шоу. Погледна Джейк, изпи го до последната съвършено несъвършена капчица с очи, спомни си онази вечер под звездите, как той ѝ бе казал, че тя е неговата безкрайност, и тогава разбра какво е невъзможната любов, какво е да си изпуснал нещо, което никога не ще можеш да си върнеш. Осъзна с горчивина, че дори няма времето и правото на тези мисли. Хищна усмивка разцъфна на лицето ѝ, когато каза на Джейк: — Чакай тук и не позволявай на никого да влезе вътре. Принцесата ще бъде свободна. Изтегляне 0.5 Mb. Сподели с приятели:
|