Неда Денчовска Той София интерарт 2018
Изтегляне 0.5 Mb.
|
Свързани:
той
| Принцесата ще бъде свободна, повтори замечтано гласчето на надеждата и заглуши всички други печални мисли.
~
Не беше очаквала, че ще изпита такова съвършено спокойствие. Сякаш отиваше на купон, сякаш още беше онова наивно момиче, което за пръв път прекрачи прага на това място. Но имаше и нещо различно. Всичко сега беше различно. Ръцете, в които държеше оръжията, бяха сигурни, стъпваше уверено из мъртвешки тихата сграда, умът ѝ бе по-бистър от всякога. Стараеше се да не вдига шум, елементът на изненадата не бе малък плюс. Колкото повече преимущества, толкова по-добре. Лошото беше, че нямаше представа къде отива. В къщичката бе по-тъмно и от бездна, имаше чувството, че чернотата изсмуква цветовете от пръстите ѝ, когато се опитваше да ги погледне. Въпреки прозорците и ярката луна, която бе огрявала всичко в нежно сребристо само до преди миг, сега Ким се чувстваше като слепец, вървящ над море от ножове. Осмели се да използва ДАРБАТА си. Тя е моя, тя е част от мен, повтаряше си Ким, без значение дали това е хубаво, или не. Прибра камата в кожената ножница, по ръцете ѝ запълзяха сини пламъци, танцуваха нежен валс на върха на пръстите ѝ. Вече можеше да се каже, че вижда на петдесетина метра пред краката си. Щеше да е достатъчно. Или поне така се надяваше. Етажът, на който би трябвало да е килията на принцесата, със сигурност щеше да е надземен, все пак клубът изпълваше цялото мазе. Също си спомни как в последните си мигове Кенеди ѝ бе казал, че в тъмницата влиза светлина. Не ѝ трябваше повече, за да я намери. Тази сграда имаше само един етаж, освен този, на който се намираше. А тук нямаше нито един прозорец. Отне ѝ известно време да намери тясната вита стълба. Твърде много време. Меката кожа на кубинките ѝ не издаваше звук, Ким се бе превърнала в тиха и коварна пантера. Не смееше дори да вдиша по-рязко, на горния етаж бе измамно пусто. На повечето стени имаше по прозорец на един два метра височина, светлината бе разбивана многократно от каменните решетки. Ким угаси пламъците. Пътеки лунна светлина пресичаха пътя ѝ, врязваха се в призрачните пръсти на мрака. Ким имаше чувството, че зад всяка гъста сянка се крие враг, дори по-тъмен и коварен от самата ТЪМНИНА. Сърцето ѝ се бореше в оковите си, с всички сили удряше по белите решетки, които единствени го спираха да изскочи от гърдите на Ким. Не бе разбрала защо и откога, но гласчето, което погали с ласкави думи сърцето ѝ и го укроти, се оказа това на Джейк. Представи си го как прокарва пръсти през косата ѝ, как плахо я докосва по рамото, за да ѝ покаже, че е до нея. Вдиша с цялото спокойствие, на което бе способна, и реши, че не може да загуби и секунда повече. Уви пръсти около шева, прихващащ страничния цип на полата ѝ, и го разкъса с едно премерено рязко движение. Остана само по корсет и черни къси панталонки. Всичките ѝ оръжия блеснаха заканително под студения поглед на луната. Без дори да усети, Ким се сля с най-тъмните сенки, прекоси коридора няколко пъти. Нямаше и следа от вход под каквато и да било форма. Не искаше да докосва стените, опасяваше се, че има заложени капани. След още една секунда бездействие, заради която си зашлеви шамар, започна да опипва стените. Нищо. Продължи надолу по коридора, стигна до самия му край. Нищо. Пръстите ѝ бяха на сантиметри от последната стена, желанието да намери онова непознато момиче бе толкова силно, че всяка друга емоция би я докарала дотам, че дори да не е способна да направи каквото е нужно за спасяването на принцесата. Докосна стената. Пръстите ѝ потънаха в илюзията. ~
Момичето с шарената коса я принуди да изяде последната си дажба за деня. Каралайн можеше да признае, че тази част от задълженията се удаваше на заместничката почти колкото и на него. Прикри лицето си със дългите си сребристи коси, когато жената я приближи с подноса. Каралайн плахо подложи кльощави снежнобели пръсти под таблата, повдигна я с усилие. Синкавите вени запрозираха под тънката кожа на дланта ѝ, отразиха се в кривата метална лъжица, когато примирено я поднесе към напуканите си бледи устни. Все така бавно и немощно поглъщаше безвкусното подобие на храна, усещаше как помията се стича, бърза като водопад, в тялото ѝ, оттича се в празния ѝ стомах, дава ѝ измамна надежда за ситост и напразно очакване следващият ден да бъде по-добър. Каралайн не подозираше за красотата на стелещата се около нея сребриста коса, единствен достоен съперник на сияйната луна. Отметна рязко няколко кичура от изострените си скули, в тъмната килия проблеснаха две орбити, изпълнени с разтопено злато, години страдание и самота. Впи ги с болезнена настойчивост в изкуствено лилавите ириси на заместничката, вложи в този поглед цялата си смелост, целия гняв, който би изпитвала, ако не се чувстваше толкова отчайващо сама. Не помнеше вече допира на нежна коприна върху кожата си, не помнеше чувството да говори, да използва силите си, да се усмихне с цялата невинност на радостта. Вкара цялата емоция, която не изпитваше, в един безпощаден водовъртеж от злато, изля го като приливна вълна върху невежото момиче, решило да продаде душата си на един предател. Заля лилавите отсрещни брегове, потопи ги под вълни от чувствата, задуши ги с тайни за безвъзмездно страдание. Момичето се отдръпна, опита се да прикрие лице с късата си шарена коса. Погледна през вратата, може би очакваше някой да я спаси от истината. Вместо това видяното я стъписа, тя изпъна гръб като струна, разпери ръце, покрити с тънки черни линии. Принцесата не можа да определи кого се опитва да предпази момичето: себе си или една пречупена, изгубена душа. Не се изненада, когато на мястото на интереса откри безразличие, когато вместо да се приближи, се сви в познатия ъгъл и притисна черната фиба до гърдите си. ~
„Илюзия на Они, разбира се. Все пак не си мисли, че Итан е толкова безполезен.” Как не се бе досетила. — Аз... аз само нося храна... - запелтечи момичето, изпречило се на пътя ѝ. Ким се подсмихна подигравателно на пънкарката, по ярко червената ѝ рокля разбра, че е канена на партито. На Ким също не ѝ убягна и фактът, че пънкарката беше облечена в онази рокля, която Лин бе харесала първоначално. Реши да си поиграе с хладнокръвието си, беше ѝ любопитно колко време ще ѝ трябва, за да избухне под някаква форма. Зачисти небрежно мръсотията под ноктите си с върха на камата, в сенките усмивката на черните ѝ устни изглеждаше дори по-странно и зловещо. — Е, благодаря тогава. Много мило от твоя страна да не ме караш да организирам бягството на Нейно Височество, докато си умира от глад. Жената застина за миг, виолетовите ѝ очи се разшириха бавно и още толкова бавно си върнаха нормалния вид. Тя остана все така закована на мястото си пред каменната врата, ръцете ѝ стърчаха във въздуха, пазеха се толкова невинно и предсказуемо от заплахата. — Стража, имаме си неприятности - прошепна момичето, гледаше някъде зад Ким, която вече усещаше присъствието на поне двайсетина мъже. Жената с шарената коса ѝ се усмихна извинително, после бавно избледня във въздуха. Можеше да става невидима, колко удобно. Тя щеше да се скрие необезпокоявано в някой ъгъл, докато Ким се биеше сама срещу двайсет въоръжени мъже. Все още не знаеше обаче, че най-големият ѝ проблем ще се окаже принцесата, която сякаш нямаше желание да ходи където и да било. Шоу - стартирано… Изтегляне 0.5 Mb. Сподели с приятели:
|