Неда Денчовска Той София интерарт 2018
Изтегляне 0.5 Mb.
|
Свързани:
той
| Девета глава
Преди да изчезне Джейк я гледаше втренчено как се изкачва по стълбите, бърза и грациозна като хищник. От къде се бе научила да се бие така? Отърси се от вцепенението, постави рапирата на мястото ѝ и последва Ким. Намери я седнала на масата в кухнята. Най-спокойно пиеше кафе, пред нея чакаше тъмнозелена купа с корнфлейкс. Срещу нея чакаше и още една порция от същото. Все едно това, което стана преди малко, не се бе случило. От бойната машина, в която се бе превърнала преди минути, нямаше и следа. Сега тя бе просто чернокосата непозната, която закусваше в дома му. — Всичко ще изстине - каза внезапно Ким, след което отпи от кафето си. Джейк реши да не я разпитва. Нещо му подсказваше, че тя не бе в настроение да отговаря на въпроси. Той не ядеше. Помнеше своите първи дни, след като корумпираните слуги на Итан Родригес ги бяха намерили. Беше му трудно обаче да я възприема като младо беззащитно момиче, под тази маска имаше толкова повече от това. Джейк бе сигурен, че е видял само малка част от това, на което Ким бе способна. Но още не можеше да прецени дали тя знае за ДАРБАТА си. Каква ли можеше да бъде? — Е, явно възнамеряваш да подпираш стената. Може би бих се притеснила или дори обидила, ако не ми бе безкрайно скучно - рече тя, обърна се към него и го дари с мила и лъчезарна усмивка. - Къде ще ходим днес? — Ние? - зяпна насреща ѝ Джейк. — Ами да. Ние. Да не мислиш, че цял ден ще изучавам боята по стените на малката ти къща, в която вложих доста усилия през последните часове, за да изглежда добре. А, и само да отбележа, ти дори не ми благодари. Джейк се сепна, досега бе изцяло погълнат от нея и това което тя бе направила преди малко, че съвсем забрави за кремавата боя и подредената къща, които завари сутринта. — Амии... благодаря - промълви засрамено в отговор. — Няма за какво - отвърна тя с престорена вежливост. - Е, разкажи ми нещо за себе си. С какво се занимаваш? Това бе труден въпрос. Ако тя бе невежа за тези неща или пък Они от семейство извън града, в което се съмняваше, сигурно само щеше да я изплаши. Затова отвърна простичко: — Работя в една от най-големите фирми за доставки в Сийтауър, Селестиана. В единствената такава, ако трябва да сме честни. — И в момента не закъсняваш ли? — Ще се изненадаш колко разпуснато работно време може да има един доставчик. Но все пак, ако ще идваш с мен, трябва да побързаш. Тя кимна, а той седна срещу нея, за да изяде своята част от закуската, обяда или каквото там се водеше това ядене, а после се отправиха навън. ~
Обедното слънце печеше безмилостно. Въпреки горещината, Ким не се сдържа и изпи всичко наоколо с поглед. От двете страни на улицата, по която вървяха, палмови дръвчета и цветни лехи озаряваха всичко наоколо с красотата си. Тя вдиша от аромата им, който се носеше във въздуха. Имаше чувството, че и без да ги докосва, може да усети меките им листа под пръстите си, крехките стъбълца, изящните цветове и здравите корени, които си пробиваха път в меката почва. Тя нямаше представа как бе възможно да усеща присъствието на всяко едно младо растение около себе си. Но това бе самата истина. Ким бързо премахна тези мисли от главата си, преди да са успели да пробудят нежелани въпроси. — Явно там, откъдето идваш, нямате улици. Или пък цветя. Гледаш всичко наоколо с такова любопитство, сякаш се опитваш да го запаметиш, колкото се може по-добре, преди да изчезне - изкоментира някак отнесено Джейк. Това бе самата истина. Но никога не би си го признала. Не искаше да показва слабост пред него. — Какво лошо има да се любувам на природата? - попита вместо това. — Нищо. Абсолютно нищо - отговори той и погледна часовника си. Явно това, което видя, не му хареса, защото в миг погледът му се избистри. - Трябва да побързаме. Хвани ме за ръката. — Моля? - ахна Ким в недоумение насреща му. — Не е каквото изглежда. Просто... Направи го. Довери ми се. Моля те - гласът му бе мек и предразполагащ, ръката му почиваше във въздуха, чакаше. Хвана го решително. Колкото и да бе странно, наистина му имаше доверие. Тя се загледа в него. Бе затворил очи, а лицето му се бе изопнало от концентрация. Но тъкмо когато се зачуди какво прави Джейк, светът около нея се завъртя и потъна в мрак. Изтегляне 0.5 Mb. Сподели с приятели:
|