Неда Денчовска Той София интерарт 2018
Първа глава Предупредих го
Изтегляне 0.5 Mb.
|
Свързани:
той
| Първа глава
Предупредих го Тя тичаше през глава из тъмните улички на Сийтауър. От колко време продължаваше тази безумица? Минути? Часове? Струваше ѝ се като цяла вечност. Всяка клетка в тялото ѝ се бунтуваше, краката ѝ крещяха от умора, яростно заплашваха да я предадат. Превъзмогна жаждата за кислород, раздираща дробовете ѝ, не си позволи да се отпусне нито за миг, секундите сега бяха по-ценни от всичко. Чуваше стъпките му, сякаш бяха наблизо. Твърде близо. Опита се да не мисли, изтри всичките въпроси от ума си, трябваше да се съсредоточи над това да остане жива. Имаше чувството, че подметките ѝ ще се подпалят всеки миг. Продължаваше да прекосява улица след улица в тъмнината, сви зад поредния ъгъл. Закова се на място, вцепенението се уви около сърцето ѝ, ужас превзе мозъка ѝ в мига, в който зърна смъртта да ѝ се усмихва с отворени обятия. Какъв финал! Непознатата, изолираната от света, която безпомощно се бе лутала в мечти и страници на книги, щеше да свърши в задънена улица, която дори и луната не искаше да навести със сребристите си лъчи. Тя отчаяно се опита да изкачи стената, от която я делеше свободата, от прескачането на която зависеше животът ѝ. Беше безнадеждно. Потните ѝ длани се плъзгаха по камъка, обувките също. Усети хладния му дъх във врата си, цялата настръхна от ужас. Вече нямаше време. Това бе краят. – Ким Райдър – тя потръпна при звука на дрезгавия глас, произнасящ името ѝ - за къде си се разбързала? Видя блясъка на стомана. Докато се усети, се озова с меч опрян в гърлото, притисната до стегнатото тяло на преследвача си. Какво, по дяволите, ставаше? – Ако искаш нещо от мен, по-добре казвай бързо, търпението ми се изчерпва – каза на глас, достатъчно грубо и нехайно, за да погребе страха надълбоко в себе си. – Вече не стана ли ясно? - попита той с насмешка, като посочи меча със свободната си ръка. – Кой си ти? - каза с усилие. Острието бе достатъчно близо, за да се вреже в плътта ѝ при едно погрешно движение. Болезнен гняв изпълни във всяка клетка на тялото ѝ. Вече бе сигурна. Гласът бе на същия човек, убил родителите ѝ само преди броени часове. – Не съм сигурен, че си в позицията да задаваш въпроси, сладурче – без да го вижда, Ким някак усети мазната усмивка, цъфнала на лицето му. – Мисля, че достатъчно си побъбрихме. Време е да свърша това, за което дойдох. Не би било честно да те държа толкова дълго далеч от родителите ти. Какъв позьор! Звучеше ѝ като някой анимационен супер злодей. Ким намери сили да се включи в театъра, това ѝ помагаше да не мисли за приближаващия с бясна сила финал. – Гний в ада! - процеди в отговор. – Леле, какви сме сладкодумни - каза той, прокара пръсти през абаносово черната ѝ коса. – Не ме докосвай – изсъска му тя. С тези мръсни долни ръце бе убил родителите ѝ. – Както наредите, милейди - рече той и Ким усети докосването на търпеливата смърт. Трябваше да продължи да говори. Да си спечели още малко време, докато измисли как да избяга. – Защо мен? - бе единственото, което ѝ хрумна, освен още някоя хаплива забележка, способна да ѝ осигури еднопосочен билет към отвъдното. – Стига излишни въпроси. Те с нищо няма да ти помогнат - отвърна той, сякаш бе наясно с обърканите мисли в главата ѝ. – Да, въпросите няма да ѝ помогнат - каза студен мъжки глас, сякаш излязъл от сенките. – Ако мръднеш и с милиметър, красивият ми нож ще прониже сърцето ти. Само казвам. – Този пък кой е? - слиса се убиецът, но изненадата явно не бе достатъчна, за да сплаши и ужасното му чувство за хумор. – Храбрият ти рицар в бляскави доспехи? - продължи и понечи да се обърне, за да види новодошлия. Фатална грешка. Тя по-скоро усети, отколкото чу как мечът се отделя от кожата ѝ и се удря в асфалта. Последвалото меко тупване я ужаси. Обърна се бавно, разтривайки врата си с трепереща ръка. Заля я отвратителна вълна на облекчение, когато установи, че убиецът на родителите ѝ, мерзавецът, преследвал я с часове само и само за да пререже и нейното гърло, лежеше мъртъв в краката ѝ. – Предупредих го - проговори отново загадъчният мъж, поразявайки я със спокойствието в гласа си. Току-що бе убил човек! Ким откъсна очи от трупа, желаеща единствено да зърне спасителя си, но той бе изчезнал. Видя само черна сянка да се скрива зад ъгъла. Изтегляне 0.5 Mb. Сподели с приятели:
|