Неда Денчовска Той София интерарт 2018
Изтегляне 0.5 Mb.
|
Свързани:
той
| Десета глава
Стрела, готова да прониже целта си Ким не бе осъзнала, че е стиснала очи, сякаш кошмар раздира съзнанието ѝ. Бавно ги отвори и изчака да привикнат с ярката дневна светлина. Но това, което видя, просто не бе за вярване. От красивата улица, по която вървяха до преди секунди, нямаше и следа. В момента се намираха на около десетина крачки от масивна бледосива сграда, на която с големи черни букви бе изписано: ДОСТАВКИ В ЦЯЛА СЕЛЕСТИАНА! ИЗБЕРЕТЕ НАС! И БЕЗ ТОВА НЯМА ДРУГИ. Колко духовито, помисли си. Как така бяха стигнали толкова бързо до тук? Просто не бе възможно. Или пък беше? — Джейк, ще ми обясниш ли какво стана току-що? - попита направо, с възможно най-неутралния си тон. Той се взира в нея няколко безкрайни секунди, преди да отговори. — Ами не - сряза я той. - Просто не бе нищо особено. Не ми се дават обяснения. Ким побесня. Не беше истина. Отново тайни. Отново лъжи. Беше и писнало да не получава отговори и на най-обикновените си въпроси. Преди да помисли какво прави, стовари почти осемнайсет години гняв върху Джейк. — Нищо особено. Така ли било? - усети как въздухът се завихря около нея едва доловимо. Нямаше време да мисли за причината, просто трябваше да се овладее. Но не можеше. - Колко съм глупава само! Как ли можа да ми хрумне, че това, което направи... телепортация или там каквото е, е било нещо особено! Наистина, просто невероятно глупава! Толкова бе повишила тон, че не се и съмняваше, че е креснала последните думи в лицето му. Като се има предвид влудяващата тишина, сигурно я бяха чули и в другия край на Сийтауър. Преди Джейк да види насълзените ѝ очи, тя се обърна и се затича с всички сили незнайно накъде, без да поглежда назад. ~
Защо трябваше да правиш това толкова трудно?, помисли си той. Бе очевидно, че тя не знаеше. Кой бе той, че да проваля всичко? Не искаше да бъде човекът, който ще отговаря на въпросите ѝ. Въздъхна. Колкото и да не му се искаше, работата го зовеше. Още не влязъл в сградата, Рики го посрещна. Той бе вечно усмихнатият му приятел, способен винаги да те разсмее, дори и да си му бесен. Но точно сега не му беше до него. — Хей, Джейки! - поздрави той, но щом видя умърлушената му физиономия, широката му усмивка помръкна. - Какво има? — Нищо толкова важно - излъга Джейк, но неочаквано му хрумна идея. - Рики? Ще ми направиш ли една услуга? — За теб винаги, човече. Какво ти трябва? И Джейк му разказа всичко. ~
Ким летеше като стрела, готова да прониже целта си. Само дето цел нямаше. Само да забрави. Да се отърси от спомените. Само и единствено това. Косите ѝ летяха около нея, галени от слънчевите лъчи, а вятърът размазваше сълзите по лицето ѝ. Мислеше, че тича без посока, само и само да е по-далеч от всичко и всички, но истината бе друга. Когато краката ѝ най-после отказаха да направят и крачка повече, тя се строполи от умора на земята. Обаче се оказа, че "земя" не е точната дума. Бе се озовала на брега на океан. Пред нея се бе ширнал цял морски свят, изпъстрен с палитра от разноцветни водорасли и прелестни нюанси на синьото. Ким винаги бе намирала моретата, океаните, реките и езерата за безкрайно красиви, но това тук... Вълни, сини като чистото небе, гъделичкаха ръцете ѝ с малките балончета, образували се на повърхността. Ако се загледаше малко по-внимателно, щеше да отбележи как този нюанс постепенно преливаше в цвета на милиони разтопени сапфири, чак до индигово тъмната синева в далечината. Тя пое дълбока глътка морски въздух. Бризът глезеше сетивата ѝ и охлаждаше зачервеното ѝ от бяг лице. Ким усети как умората я напуска и на нейно място се появява непознатото за нея чувство на умиротворение. Не бе усещала душата си толкова спокойна от... ами никога не я бе усещала спокойна. Тя положи глава на кехлибарения пясък, по-мек и от най скъпата коприна. Прокара ръка през ситните му песъчинки и се замечта за един друг живот. За спокойствието на морето, но и за приключенията, които вещаеше. За света на морските обитатели, изпълнен с безброй цветове и контрасти. За всичко друго, но не и за дома. В този блажен момент нямаше място и за неразрешимите загадки и въпросите, които едва ли щяха да получат отговор. Тя притвори очи от сладостта на мечтите си. Но естествено някой трябваше да се появи, за да развали хубавия кратък миг. Изтегляне 0.5 Mb. Сподели с приятели:
|