Нефолклорната култура и фолклорни явления (към развитието на българските народни танци) 1944-1990
Изтегляне 2.7 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- - Комитет за изкуство и култура
- 1977- Комитет за култура
- - Министерство на културата, науката и просветата
- Комитет за изкуство и култура С постановление № 21/ 20.05.1968 на Министерския съвет се утвърждава правилник за задачите, устройството и работата на Комитета за изкуство и култура. Според този правилник Комитетът „е изборен обществено-държавен орган, който провежда политиката на Българската комунистическа партия и социалистическата държава в областта на изкуството и културата”52. Тази формулировка изисква анализ. Новото качество на управлението е в присъствието на външни участници във взимането на решенията. Това са изтъкнати дейци на културата, експерти, представители на творческите съюзи и пр. Те са избирани на официални форуми. Следователно търсят се предимства в две посоки: първо, да се осигури присъствие на специалисти с техния конкретен опит, с това да се прецезира ефективността в работата на чиновниците, второ, търсят се способни кадри – чрез изборното начало – за обогатяване на управленските структури. Категорично е заявена политическата позиция на обществено-държавния орган – „провежда политиката на Българската комунистическа партия и социалистическата държава в областта на изкуството и културата”. Заявена е неотменност на тази политика, сега се предполага нова и по-широка обществена основа в нейното провеждане, съгласието, инициативността на най-широките кръгове от обществеността. Изборността е пак чрез представителната демокрация, т.е. чрез делегиране на изборно право, при това чрез многочислени форуми, а на тях предимство има предложеният кадрови състав за делегати, тогава възможно е да се нанасят само отделни корекции в предварително изготвените листи. Това са недостатъци на представителната демокрация, които са неизбежни при участието на големи маси от хора като избиратели. Основните функции отново са да се грижи за политическото, естетическото възпитание на народа, да отговаря за чистотата на българското изкуство „в непримирима борба с проявите и влиянието на буржоазната идеология, ревизионизма и форматизма”53. Новото е въвеждането на определението „обществено-държавен орган”, за което се настоява в държавни документи. Тази формулировка дава право на решения, изработвани в състава на щатния апарат, но в съгласие с външни изборни делегати. Очевидно е, че щатните служители са носители на намеренията за действие, а делегатите са инициатори на нови решения и коректив на предлаганите такива. Ефективността се увеличава при вслушване в делегатите, но чрез тях се откриват възможности за прокарване на местни, регионални и дори лични интереси. Като основен орган, грижещ се за културното израстване на България, на него са поверени обучението на кадрите на културата, изграждането на материалната база, необходима за съдаването на новата култура, както и грижата за самите творци. Освен това в правомощията му се вписва и поддържане на културното наследство на България, както и връзките с чужбина и не на последно място „осъществява методическо ръководство и контрол над цялостната културна дейност в страната”54. Структурата на Комитета за изкуство и култура (схема 9) включва четири основни отдела – Главни дирекции, Държавни обединения, Институти и дирекции и Централен апарат. Всяка от тях има подирекции и отделения към тях. Схема 11
„Обществено-държавното начало е нов подход на продължаващото императивно настояване на режима за всеобща привързаност към идеологията – постигнато съгласие по посоката за промени на официалния вкус неизбежно предлага въвличане на експерти в системата за производство на обновената официална култура, „чистият” партиен инструктур там вече е рядък и обречен на изчезване вид... Пределът на разширяване границите на официалния вкус ответства на широтата на търсената от режима в момента поддръжка и удържането му „на положение” трябва да бъде гарантирано от нова гъвкава институционална организация, работеща ефективно с нови стимули и форми на натиск за обвързване, координация и ръководство на „творците” към провеждания от самите тях, контролиран политически и идеологически „културен процес””55. Няма да се съгласим с Еленков. Много наблюдателен и аналитичен автор, сега той допуска грешка. Новият подход на партията указва усещане за стабилност, съзнание за постигнато единомислие между партия и народ. Дори вратите на партията постепенно се отварят за талантливите. Нещо повече – изявените специалисти биват подтиквани да стават членове на партията, в някои случаи дори насилвани... Известно е, че в партийните организации се водят напълно свободни дискусии. Всеки може да изказва мнения, колкото и противоречиви да са те. В дейстие – реално, подкрепяно – е лозунгът „Критикувайте смело, другари!”. Всичко може да се критикува. Само другарят Тодор Живков не бива да се намесва... Тази свобода на словото в партийните организации постепенно се пренася и в публичния живот. Всичко може да се казва, ако словото излъчва убеждение в правотата на партийната идея. Следователно партията се чувства стабилна и подкрепена от общественото мнение. Известно е – отново подчертавам – че загубата на стабилност води всяка власт към пристягане на обществото в рамки, впоследствие тръгва и към диктатура. Следователно в този момент – средата на 60-те години – не става дума за „търсена от режима поддръжка и удържане на положението”. Изминали са вече 10 години от Априлския пленум на БКП, Тодор Живков стои стабилно във властта, общественият бит е вече силно разкрепостяван. Страната постига повишаване на благосъстоянието. Населението е с висока покупателна способност. В основните задачи на Комитета влизат:
Отбелязваме израза „всестранно и хармонично” развити граждани на социалистическото общество. Това е духовно и морално извисяване именно в ценностната система на социализма. Тя, от своя страна, се изгражда върху „всестранно и хармонично” индивидуално развитие. Кръгът се затваря. И в този етап от управлението на културата в страната творческите съюзи и обществените организации запазват своята значителна самостоятелност, като провеждат дейността си съгласно уставите, които са приели. Не случайно в чл. 2 на Правилника е записано, че Комитетът обсъжда и взима решения само за въпросите на културата с общодържавно значение и които са „извън възможностите и специфичните задачи на творческите съюзи, обществените организации и ведомства”56. В Правилника чл. 6 е с текст, който се появява за първи път, а именно, че „Комитетът за изкуство и култура поощрява търсенето и прилагането на нови форми на работа и ръководство на културната дейност, поощрява експериментирането при строг научен анализ на закономерностите на културното развитие”57. Разбира се свободата и новомислието са в рамките на допустимото от партията и държавата. Правилникът се откроява с две новости - „обществено-държавното начало” и свободата на действие, която се дава на културните и творческите организации.
Не закъснява и поредната промяна. С постановление № 34 на ЦК на БКП и Министерски съвет от 24.04.1974 „За по-нататъшното усъвършенстване на ръководството на културния фронт у нас”, чрез което Комитетът за изкуство и култура се издига до „надведомствен орган в областта на художествената култура, в управлението на процесите за създаване и разпространение на художествените ценности”58. „Надведомствен” означава, че КИК може да налага ешения на всички останали министерства, когато те, министерствата, засягат интереси на културата и изкуствата. Според постановлението това може да стане чрез изграждане на нова структура Национален комплекс „Художествено творчество, културна дейност и средства за масова информация”. Основните цели, които се поставят пред тази структура са „...с обхвата на своята структура, с функционалните си връзки, с управленческите си принципи и механизми, комплексът ще въплъти идеята за надведомственост на Комитета за изкуство и култура..., комплексът (ще) обединяава цялата дейност в областта на изкуството и културата, осъществявана по линия на държавата, обществените организации и творческите съюзи, в единна обществено-държавна система...”59 След дълги обсъждания и дебати на 15.04.1975 в Председателството на Комитета по изкуство и култура се приема „Структурно-функционален модел на комплекса „Художествено творчество, културна дейност и средства за масова информация”. Според приетия документ Комитетът за изкуство и култура е „представителен орган на нашето общество” и ще осъществява цялостното оперативно ръководство на Националния комплекс. Те са подчинени на следната схема: Схема 12
Състав на КИК ще се избира на конгрес, който запазва своята първа позиция в културната йерархия, тъй като именно там е мястото, където се очертават полетата за развитие на българския културен фронт. Конгресът се провежда през пет години, като делегатите в него са от всички кръгове на културата – творци, потребители. След това е Националната конференция по културата, в чийто състав влизат отделно избрани делегати. Националните конференции могат да са няколко на брой в последователно провеждане, затова са посочени в множествено число. Тяхното свикване между конгресите се осъществява само тогава, когато има неотложни и важни въпроси за разрешаване. Като постоянен работещ орган между отделните конгреси функционира Пленумът. В състава му влизат „най-видни и авторитетни представители на творческите съюзи, обществените организации, научните институти и др.”. Следващата йерархична единица е Изпълнителното бюро, което се състои от „заслужили дейци на науката и изкуството”, което заседава между отделните пленуми. В тази формулировка търсените талантливи личности, експертите, са дефинирани като „заслужили дейци на науката и изкуството”. Това са дейците, получили вече званията заслужил и народен артист на изкуството, заслужил или народен деец на културата или науката. Тези звания те получават от държавата. Следователно държавата вече ги е оценила и допуснала във водещото им положение на интелектуалци. Комитетът за изкуство и култура се ръководи от Председателство. В състава му се включва председател, апарат на заместник-председателите и главен секретар. Има един първи заместник-предеседател, който за разлика от останалите, които са с ресорни функции, отговаря за „... въпросите на обществено-държавното начало, основни в дейността на комплекса,... за контрола върху системата на предприятията от звеното „Творчески фонд”, проблемите на информационното осигуряване, пълната координация и комплексен подход в решаването на основните текущи задачи”60. Като своеобразен център в Дейността на Националния комплекс, КИК има почти пълни правомощия в отношенията с научно-изследователските поделения на Българската академия на науките. От гледна точка на настоящата работа представялва интерес и връзката чрез „Празнично-ритуалната дейност в НРБ” с Института по етнография, философия и социология при БАН по повод „създаването, пропагандирането, внедряването и утвърждаването на социалистическите празници и ритуали”61. Описаната структура в действителност никога не заработва според предписаните й дейности и връзки. Значението й постепенно отслабва и за нея напълно се забравя след смъртта на Людмила Живкова. Най-важното от този период на управление на българската култура е създаването на „нов” културен администратор, който самият е творец, член на БКП, но не е само функционер, а истински творец, който пряко участва в културните процеси, който е експерт в областта на културните въпроси и който е тясно свързан с творческите съюзи, от които произлиза. В по-голямата си част те са от ново поколение и са израсли „в културния и политически контекст на социализма, който има различно от тоталното отрицание отношение към достойнствата на предходните български културни елити, допускат нееднопланово разбиране на единната социалистическа култура и на съвременното световно изкуство и култура”62. Това вярно наблюдение на Еленков доказва обновяващия се състав на БКП, отварянето му към най-достойните и талантливите. Насочва и към обновяването на държавните структури. Отново – подчертавам – с знак на стабилност на властта. Трябва да се отбележи високо уважение и към дейците на фолклорната танцова култура, към нейните кадри, към експертите на новата постфолклорна танцова култура, към ръководителите на държавните и самодейните танцови състави, на създаващи се нови формации. Танцовите дейци са част от новия художествен елит на страната, ползват всички права на участие в ръководните структури на държавата. 1977- Комитет за култура Комитетът за култура е най-дълго просъществувалата структура в управлението на културата в България. С малки изменения той продължава своето съществуване до 1987. В устава на Комитета е записано, че той е „Изборен, обществено-държавен орган с надведомствени функции и с ранг на министерство, който провежда политиката на БКП и правителството в областта на културата и средствата за масова информация”63. Запазва се съществуването на Националения комплекс „Художествено творчество, културна дейност и средства за масова информация”, който е основното събирателно звено, осигуряващо правилното провеждане на партийната политика в сферата на културата и изкуството. В същото време ръководството на горепосочената структура се извършва от Комитета за култура. Схемата, която най-точно предствя управляващите структури е следната: Схема 13
 
НК „Художествено творчество, културна дейност и средства за масова информация” 
Разработващ блок  
Предствители на творческите съюзи 
Координационен съвет за ръководство и контрол над естетико-възпитателния процес в сферата на художествената култура. Секретар Заместник-председател 
Заместник-председател    
Бюро на Комитета за култура Координационни съвети Комисии Председателство на Комитета за култура
С Постановление № 65 от 30.12.1987 на Минстерски съвет на НРБ за осъществяване функциите на закрити министерства и други ведомства се утвърждава статутът на новото министерство, което започва своята работа от 01.01.1988 г. Една от основните причнини за тази промяна е мнението на партийното ръководство, че досегашните методи на управление са изчерпили своите възможности и е необходимо изработването на нова стратегия за разивитието на социализма в НРБ. Като втора се определя „... обективно необходимия синтез на науката, културата и просветата – задължително условие за повишаване на социалната роля на човешкия фактор в съвременния етап на научно-техническа революция”64. „Изчерпването на възможностите” на предишната структура трябва да се тълкуват по-скоро в неосъществяване на пълния капацитет на очакванията. Изминали са повече от десет години от структурата Комитет за култура и изкуство 1966. В държавното строителство всяка нова структура се нуждае от период на формиране, след това и период на осъзнаване и изработване на съответните методи на взаимоотношения. Това изисква няколко години. След това могат да се изискват резултати. Те, от своя страна, в духовната сфера, а също и в управленските механизми, могат да се очертават едва по-дълги периоди от време. Така оценката издава нетърпение. Вероятно тя се дължи на вътрешно преобръщане във взаимоотношенията сред най-високия ешалон на властта, в Политбюро на БКП, след смъртта на Людмила Живкова и след опитите тя да се въведе на най-високи постове в държавата, дори да се подготви за бъдещ нейн ръководител. Отново се посяга към аргумента „необходим синтез на науката, културата и просветата”, който е добре аргументиран като стратегическа задача. Вече е изпробван подобен модел. Сега отново се посяга към него. Надежда е, че подобен мегапроект може все пак да функционира, вече при нарасналия държавен опит и при смяната на ръководните поколения, при високата образованост и международен опит на младите кадри. В Протокол „А” № 46 от заседание на Политбюро на ЦК на БКП от 05.04.1988 се утвърждават основните положения в Правилника за функциите и задачите на Министерството на културата, науката и просветата. Ръководството на министерството се състои от министър, двама заместник-министри и главен секретар. В съответствие с разпоредбите на ръководството на държавата за оптимизиране състава на министерствата на горепосоченото ведомство се отпускат не повече от 50 щатни бройки. Новото тук е сформирането на областни комисии за духовно развитие, които работят към общинските администрации, които са органи на самоуправление. На национално равнище отново се явяват колективни органи на самоуправление в духовната сфера, а именно Комитетът за култура, Комитетът за наука и висше образование, Комитетът за просвета и др. Според правилник за неговата дейност МКНП е „изпълнително-разпоредителен орган на МС, оправомощен да провежда държавна политика в националния духовен живот за постигане на стратегическата цел България да се изгради като високо развита и културна социалистическа държава.”65 Структурата на министерството обхваща три основни управления – Управление „Разработки и нормативи”, Управление „Културно-възпитателна дейност” и Управление „Международно сътрудничество”. При необходимост към Министерството се създават и други временни комисии, държавни експертни групи, помощни и обслужващи звена. Този лайтмотив България да се изгради като „високо развита и културна социалистическа страна” е основен във всички документи от този период. Той е указание на ценностната система на властта. Тук спирам обзора на управленските структури. Каталог: 1565 1565 -> Входно ниво 8клас 2010/2011 – втора група 1565 -> Ii срок 18седм. Х 2 ч.=36часа Разработил 1565 -> Техническa спецификация доставка на охлаждаща течност (антифриз) за автобуси Спецификация Изтегляне 2.7 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||