Нефолклорната култура и фолклорни явления (към развитието на българските народни танци) 1944-1990


Глава III. ФЕСТИВАЛИ НА ХУДОЖЕСТВЕНАТА САМОДЕЙНОСТ– 1958-1989



страница8/12
Дата19.03.2017
Размер2.7 Mb.
#17299
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12
Глава III. ФЕСТИВАЛИ НА ХУДОЖЕСТВЕНАТА САМОДЕЙНОСТ– 1958-1989
Провеждането на републиканските фестивали на художествената самодейност се превръща в основен стимул за развитие през периода 1958-1990. Организирани на всеки пет години и посвещавани на годишнини от политическата история на България, с което открито се възлага политическо въздействие върху публичното съзнание, тези фестивали се явяват барометър на постигнатото от различните колективи, но и в същото време стимул за развитие на нови, както и на нови жанрове. Това се призовава и официално: „Републиканските фестивали на художествената самодейност се утвърдиха като най-масовата проява на самодейното изкуство, като всенародни празници на изява на народните таланти. Те са своеобразен връх, който самодейците щурмуват и от височината, на който преценяват постигнатото.”231

Началната подобна инициатива, която е важен момент в развитието на художествената самодейност в страната, е Първият национален преглед на художествената самодейност. Той се провежда през 1948 и в него участват 122 колектива с над 6 000 изпълнители от всички жанрове.

В тази инициатива, както и във всички следващи, сред участниците са както състави за репертоар на голямата музика, композиторска от миналото и настоящето, така и фолклорни състави с песенен и танцов репертоар.

Форматът, под който се провежда този фурум, предвижда два етапа. Първи етап – околийски прегледи в цялата страна, чийто победители биват допуснати до финалния кръг. В местния етап на провеждане на прегледа се включват около 7000 състава с приблизително 150 000 участници. Втори етап – финален, в който участват отличените колективи от околийските прегледи.

Като резултати от провеждането на този първи форум на художествената самодейност могат да се изтъкнат:

1. Възстановяване дейността на стари колективи.

2. Създават се много нови състави.

3. Репертоарът се разнообразява и обогатява, като започва да се отделя повече внимание на художествените стойности на концертната програма.

През годините в страната се организират множество конкурси и фестивали на местно, дори и национално ниво, но истинското развитие на движението на републиканските фолклорни фестивали се поставя с провеждането през 1958 на Първия републикански младежки фестивал и спартакиада. Идеята за създаването на подобен род фестивали има задачата, от една страна, да покаже успехите на българската художествена самодейност, но, от друга, да стимулира нейното развитие там, където тя все още е слабо застъпена.
Първи републикански младежки фестивал и спартакиада: 1957-1959

Първият републикански младежки фестивал и спартакиада се провежда в чест на 15-годишнината „на славното Деветосемптемврийско народно въстание”.

Фестивалът се провежда в периода 1957-1959, като заключителният етап е от 5 до 12.юли.1959 в София.

Инициативата започва своята подготовка още през 1957, когато стартира създаването на репертоарните планове, обсъждания на изявите на колективите. Основният принцип при провеждане на фестивала е етапността. Той е изграден в следната последователност: прегледи на местните състави, прегледи на окръжните първенци и след това участие в заключителната фаза, която се провежда в София.

Регламентът на фестивала обхваща участие в следните категории:


  1. Смесени хорове.

  2. Еднородни хорове.

  3. Ученически състави

  4. Ансамбли

  5. Оркестри

  6. Танцови колективи

  7. Народни ансамбли.

  8. Народни хорове.

  9. Народни оркестри.

  10. Народно пеене – индивидуални изпълнители.

  11. Народни инструменти – индивидуални изпълнители.

  12. Театрални колективи.

  13. Художествено слово. Тук са включени две подкатегории – самодейци и професионалисти.

  14. Естрадни състави. Отново с две подгрупи – самодейци и професионалисти.

  15. Куклени театри.

  16. Класическо пеене – самодейци и професионалисти.

  17. Струнни инструменти. Основното разделение е по видове инструменти – цигулари, виолисти и виолончелисти, пиано и дървени духови инструменти, като участниците във всяка една от групите инструменти се разделя в три категории – деца до 15 години, самодейци и професионалисти.

  18. Балет. Тук има две основни разделения - индивидуални изпълнители и ансамблови изпълнения.

На фестивала са присъдени златни, сребърни и бронзови медали.

Резултати от провеждането на Първия републикански фестивал днес могат да се формулират така:



  1. За първи път се създава и провежда подобен национален преглед на художествената самодейност от всички развити жанрове в страната.

  2. Въвеждат се празници на песните и танците, събори за надпяване и надиграване, декади на театралното изкуство и др.

  3. Стимулира се изграждане на нови творчески колективи, както и развитие на съществуващите.

  4. Стимулира се творческата дейност на ръководителите и хореографите на самодейните колективи.


Втори републикански фестивал на художествената самодейност 1964

Формулирани са основни задачи на фестивала:



  1. Бъдещо развитие на културата.

  2. Поощрение на самодейното изкуство напред. Основното послание не е насочено единствено към масовизацията, а на преден план излиза подобряване на качеството и „идейно-художествения ръст” на колективите.

  3. Извисяване на самодейното изкуство до равнището на професионалното.

Значението на фестивала за всеки един от творческите колективи по това време е съществено. „...Прегледът е проверка на художествено-изпълнителското му равнище, на идейната и художествената издръжливост на репертоара, на културно-обществената му дейност и дисциплината. Това е изпит пред народа, който предполага системна, продължителна подготовка и вглъбена творческа дейност.”232

Форумът започва своята същинска работа една година преди финалния конкурс. И тук се запазва основният начин на протичене на фестивала, наследен по традиция от Първия републикански фестивал. Той е разделен на четири междинни етапи и един финален. Първо се провеждат местните прегледи. На тях се оценяват кои колективи са се справили най-добре и те биват допускани до районните прегледи. Следващият етап е провеждането на окръжните прегледи. В тях участват първенците от районните прегледи. Последният етап преди голямото събитие е провеждането на зоналните прегледи на художествената самодейност. От тях се излъчват и участниците във финалния кръг на прегледа, който по традиция се провежда в София. В този финален кръг участват и първенците от студентската, ученическата и армейската самодейност.



Освен на териториален принцип, участниците са разделени и по жанрове. Основните категории, в които се състезават самодейните колективи са:

  1. Народни ансамбли, хорове, оркестри и индивидуални изпълнители. Делят се на представителни, работнически и селски.

  2. Народни хорове – еднородни. Делят се пак на представителни, работнически и селски.

  3. Народни хорове – смесени. Обособяват се в групи на представителни, работнически и селски.

  4. Народни вокални групи. Участниците са включени в две подгрупи – работнически и селски.

  5. Народни оркестри. И тук са налице участници и в трите групи.

  6. Инструментални групи. Отново има състави и от трите групи.

  7. Малки вокални групи (дуети, триа, квартети и други). Липсва разделяне.

  8. Малцинствени състави. Липсва основно деление.

  9. Народни певци и певици. Отделно се класират певците и отделно певиците.

  10. Народни инструменталисти. Включват инструментите гайда, кавал, гъдулка, акордеон.

  11. Хорове и ансамбли за школувано пеене и оркестри от съвременни инструменти. В тази група се разделят – смесени хорове (представителни, работнически и селски), мъжки хорове (представителни, работнически и селски), женски хорове (представителни и работнически), ансамбли (представителни и работнически), мандолинни и тамбурашки оркестри (представителни), симфонични и щрайхови оркестри (представителни и работнически), духови оркестри (представителни) и акордеонни оркестри (представителни).

  12. Индивидуални изпълнители – певци класическо пеене и акордеонисти.

  13. Музикално-естрадни колективи и индивидуални изпълнители. И тук има обособяване – ансамбли (представителни), естрадни оркестри (представителни и работнически), вокално-естрадни групи (представителни и работнически) и индивидуални изпълнители (певци и инструменталисти).

  14. Танцова самодейност. Тук подгрупите са в категориите представителни колективи, балетни колективи, работнически колективи. Селските колективи са разделени на фолклорни, танцови колективи за сценично разработени тематични и сюжетни танци.

  15. Ансамбли за песни и танци.

  16. Модерни танци.

  17. Тетрална самодейност. Включва подгрупите градски и селски колективи.

  18. Куклено-театрална самодейност – градски и селски колективи.

  19. Индивидуални награди.

  20. Естрадно-сатирична самодейност.

  21. Цирков състав.

  22. Награди на индивидуални изпълнители от естрадно-сатиричните спектакли.

  23. Художествено слово – групови рецитали и индивидуални изпълнители.

  24. Изобразителна и приложна самодейност – живопис, графика, скулптура, приложно изкуство.

  25. Любителски киноклубове.

Освен отличия в основните категории са раздадени и награди в следните направления:

  1. Награди на индивидуални изпълнители от спектакли – художествени ръководители, изпълнители.

  2. За художествено оформление.

  3. Награди на индивидуални изпълнители от естрадно – сатиричните спектакли.

Основните организитори по места са отделите „Култура и изкуство” при народните съвети. Тяхна задача е да консултират съставите за избора на техния репертоар, за повишаване на изпълнителското майсторство, да оказват методическа помощ на местните състави. За целта:

  1. Изготвят се препоръчителни списъци с произведения, създадени предимно от български и съветски композитори, които да са подходящи като тематика на основният лозунг на фестивала – 20-годишнина от социалистическата революция в България. Препоръчват се „бодри песни за възхвала на партията и нейното велико дело; на героичните борби на народа и неговите победи в социалистическото строителство; да осигурят приятен и съдържателен отдих на трудещите се, да ги подтикват към нови творчески и трудови дела.”233 Като формулира тези задачи, Чуковски не само не страни от политическите задачи, но ги извежда на преден план.

  2. Оказва се необходимата методическа помощ на всеки един колектив.

  3. Провеждат се репертоарни вечери, на които се обсъжда репертоарният план на всеки от колектив. Дали е съобразен с основното мото на фестивала, от една страна, а, от друга, доколко отговаря на изпълнителските възможности на конкретния колектив.

  4. Организират се практикуми, курсове, семинари и школи, които да дадът достатъчна професионална подготовка на художествените ръководители на самодейните състави, които да спомогнат за по-доброто им представяне.

Неразделна част от основния преглед е т. нар. съпътстващата програма234. В нея се включват: самостоятелни и съвместни концерти на колективите в различни населени места, заводи и училища; взаимни гостувания; участие в шествия и чествания; младежки вечери; творчески срещи; концети на професионални ансамбли и колективи; вечери на първенците на борбите против фашизма, на комсомолци и участие в различни форми на обществена дейност.

Много съществена страна на провеждането на всеки етап от републиканския фестивал е последващото обсъждане на представянето на всеки от колективите. Една от основните идеи е не само да се каже защо дадения колектив не е спечелил първо място, но и как може да се преодолеят допуснатите грешки. Във всички документи от този период откривам настойчиво иказание за запазване и продължаване на съществуването и работата на колективите, които не са успели да се класират и да продължат по-нататък. Предвид ситуацията, при която все още от значение е количествената характеристика на творческите колективи.

Като жури са канени професионалисти, които със своите познания и опит да бъдат достатъчно компетентни в оценката на участващите състави, които с името си да респектират явяващите се.

Важен момент от подготовката на фестивала е непосредсатвената връзка между професионалното изкуство и самодейните колективи, между творческите съюзи и ресорните им състави. Това е основната задача: самодейността да израства до висотата на професионалното изкуство. Във връзка с това Филип Кутев пише „Повишените изисквания на нашата публика и на самодейците задължават нас, композиторите, да бъдем още по-плодотворни в работата си, да създаваме песни от всички жанрове-висококачествени и същевременно достъпни, с по-скромни технически средства. А това е осъществимо, като задълбочим още повече творческия си контакт със съмодейците, които поддържаме особено активно през последните 5-6 години!”235

В областта на българските танци конкурсната програма се провежда в следните раздели: битови състави, състави със сценично разработени танци и сюжетни танци. В репертоара на битовите състави най-тясно личи връзката с класическия български фолклор. Мнението на всички методисти от това време е, че те трябва да съществуват, защото те са постоянен източник за нови теми и идеи. За втората група е харектерно изпълнението на авторски танци, които са създадени на фолклорна основа. Тук се отбелязва ръст в изпълнителското майсторство спрямо предходните години. Но не липсват и критики. Според част от анализаторите съставите в тази подгрупа могат да се разделят на две – първата обхваща тези състави, които се ръководят от ерудирани и подготвени специалисти, които умело са съчетали композиционните закони с тези на сценичното пространство, всяка стъпка е премерена и точна, а движенията са изпълнени с лекота и чувство. Не така стоят нещата при втората група. Там основният проблем е не толклова добрата композиционна форма на танца, която се дължи основно на самоцелно показване на високо техническо майсторство за сметка на композиционния баланс и цялостен сценичен изглед на композицията. Новото в прегледа са именно сюжетните танци „...нещо почти непознато досега у нас... Постановки, които с танцови и мимически средства описват една идея, едно събитие.”236 Основните задачи, които се възлагат на този нов дял от хореографията е не само да забавляват зрителя, но и да го възпитават, затова и изразните средства, които се използват в тях са толкова разнообразни. Сюжетите са базирани на фолклора или на съвременна тематика.

За участниците във фестивала е от огромно значение е класирането, тъй като, от една страна, получават златни, сребърни и бронзови медали, от друга, получават званието „Лауреат на Втория републикански фестивал на художествената самодейност”, което носи престиж, гаранция за успешна дейност на колектива, защото самодейците в него ще са амбицирани да работят все по-добре и по-добре, но и не на последно място финансови дивиденти.

Един от най-значимите въпроси е с какво фестивалът се отличава от предходния и това са следните показатели:


  1. Неговата масовост – участниците са почти двойно повече в сравнение с предходния.

  2. Фестивалът показва нов етап в развитието на изпълнителското майсторство на самодейните колективи.

  3. За първи път се появяват тематично-сюжетни танци.

  4. Изпълняват се изключително хореографски постановки на съвременна тема.

  5. Основната задача, която се откроява в бъдещата работа на самодейните колективи, е да стъпват здраво на образците от български фолклор.

  6. За първи път участват самодейни колективи от любителски киноклубове.

За мащабите на фестивал говорят цифрите – 22 238 самодейни колективи с близо 700 000 самодейци.237

От дистанцията на изтеклото време във Втория републикански фестивал могат да се посочват такива резултати като:



  1. Основното внимание вече се насочва към качеството на работа в самите колективи.

  2. Развитие на взаимното сътрудничество между професионалните и самодейните колективи.

  3. Поява на колективи-спътници на професионалните институции – към държавните театри, ансамбли и др.

  4. Значителен ръст на броят на самодейните колективи. Само за София се дава статистика, че увеличението е с 70238. Освен това като съществен резултат се посочва и „укрепването на същестуващите колективи”.

  5. Подобрява се материалната среда на част от колективите.

  6. Идейно и художествено израстване на самодейността.

  7. Отново на дневен ред излиза проблемът с квалификацията на художествените ръководители.

  8. Отправя се апел за още по – голямо стилизиране на фолклора ни.

  9. Да се работи за повишаване на артистичните умения на изпълнителите в танцовите състави, повишаване на танцовите качества, както и стилизиране на поведението им – премахване на пресилени провиквания, преиграване и др.


Трети републикански фестивал: 1968-1969.
Според обявените основни теми на фестивала са любов към родината, възпяване на социлистическото ежедневие, животът в новото социалистическо село и др.

В основата на провеждането на Третия републикански фестивал на художествената самодейност е репертоарното израстване на самодейните колективи. Там са насочени всички усилия в неговата подготвка и осъществяване. Както и при предишните издания на форума и тук на съставите се дават основни насоки при избора им на репертоарен план в конкурсната програма:



„Преди всичко репертоар, свързан тясно с новите проблеми на нашето социалистическо развитие в настоящият етап:

  • Патриотизъм и интернационализъм, героич­ното минало и борбите на българския народ, здравите, корени на българо-руската и българо-съветската дружба, любов към нашата социалистическа родина, дружба и солидарност на народите от социалисти­ческата общност и международното работническо и комунистическо движение, активна подкрепа на световното движение на борците за мир против опи­тите на империалистите да запалят трета световна война.

  • Вярност към принципите на марксизма-ленннизма, възпитание в любов към труда, насаждане на трудови навици, непрекъсната борба срещу лен­тяите и готовановците; култивиране на чувство за другарство, приятелство и братство между труде­щите се, осъществяване на комунистическия девиз: „Човек за човека е брат".

  • Критичност и непримиримост към недостатъ­ците и пороците на отделната личност и на колек­тива; бюрократизъм, еснафство, кариеризъм, подлизурство, доносничество, лицемерие: осмиване и разобличаване на всички онези, които за сметка на идеалите издигат в основен принцип на своя живот личното благополучие и забогатяване.”239

За да се осигури репертоар, Централния дом за народно творчество и оделите „Култура и изкуство” предприемат следните действия:

  • Изготвят се препоръчителни списъци по видове и жанрове самодейно изкуство. Освен това към тях се прилага и справка за броят и годините на техните изпълнения.

  • Издават се следните сборници – с едноактни и многоактни пиеси; с естрадно-сатирични спектакли; със смесена естрада; с песни за хорове с школувано пеене; с песни и оркестрови пиеси за народни хорове и ансамбли; танцова самодейност; с революционни руски и съветски песни; с песни от български автори посветени на Октомврийската революция и българо-съветската дружба и сборник с народни песни за Освободителната война, българо-руската дружба. Също така се издават два сборника с материали за самодейните колективи от българомохаменското и турското население.

  • Лични контакти на представители от отделите „Култура и изкуство” с професионалните организации за осигуряване на подходящ репертоар на своите колективи.

  • Създават се окръжни организационни комитети по фестивала.

  • Централният дом е единствената институция, която отговаря за цялостната репертоарна политика, както и за идейно-художествена компетентност.

  • Срещи, семинари, практикуми, методически срещи с ръководителите на самодейните колективи за обсъждане на задачите с провеждането на фестивала.

  • Курсове за обучение на художествени ръководители.

Отново на преден план е проблемът с квалификацията на художествените ръководители. Като се търсят и нови подходи за неговото разрешаване – използването на институциите на професионалното изкуство и представителните самодейни колективи.

Основните категории на танцовото изкуство, в които се провежда фестивалът:

Танцова самодейност


  1. Представителни колективи.

  2. Ансамбли за песни и танци.

  3. Заводски, читалищни, ТПК и др. колективи.

  4. Селски колективи.

  5. Студентски и средношколски колективи.

  6. Колективи при пионерските домове и профсъюзните домове на културата.

  7. Пионерски колективи при училищата.

  8. Дуети.

Танцови колективи за танци на народите

  1. Представителни колективи.

  2. Заводски, читалищни, кооперативни и др. колективи.

  3. Студентски и средношколски колективи.

  4. Дуети.

Танцови колективи, дуети и индивидуални изпълнители за класически и характерни танци

  1. Представителни колективи.

  2. Заводски, читалищни, ТПК и др. колективи.

  3. Пионерски и колективи при пионерските домове и профсъюзните домове на културата.

  4. Пионерски колективи при училищата.

Танцови колективи, дуети и индивидуални изпълнители за естрадни и забавни танци

  1. Представителни колективи.

  2. Индивудални изпълнители и солисти.

  3. Пионери.

Не отсъства и съвместната работа между професионализма и самодейните колектии.

Забелязани нови явления:



  1. За първи път се поставя срок за регистриране на съставите, които ще участват в конкурсната програма и той е 01.06.1967, т.е. една година преди събитието. Причината е новосъздадените колективи да имат достатъчно време да укрепнат и да изградят добре и качествено своята програма за участие. Тази мярка е следствие от очерталата се от предходните два фестивала тенденция част от колективите да се сформират заради самия фестивал, след което прекратяват своето съществуване или се активират отново непосредствено преди следващия преглед. Красноречиви са цифрите в това отношение. Във втория републикански фестивал са регистрирани над 22 000 самодейни колективи, а официалната статистика от 1967 е съществуването на 15 800 колектива.

  2. И този път апелът не е само да се масовизира художествената самодейност като количество, но да се разнообрази и жанровата принадлежност на колективите. Да се съобрази тяхната специфика с интересите на изпълнителите.

  3. За първи път се обръща внимание и на художествената подготовка на самите изпълнители. За обогатяване на техните теоретични и практически познания, което е в пряка връзка с по-високо качество на предлагания от тях краен продукт.

  4. Изпълнение на директивите от IX конгрес на партията за сближаване културата на градското и селското население.

  5. Значително се подобрява репертоарно-издателската дейност, свързана с работата на самодейните колективи.

  6. Според анализатотите на фестивала в областта на танцовата самодейност „завоевание... е поставянето на тематични и сюжетни танци, посветени на георичните борни на народа за свобода и по-добър живот на строителите на социалистическия обществен строй.”240За първи път се създават толкова много постановки посветени на 25-годишнината от 09.09.1944.

  7. Новост е участието на колективи за класически и характерни танци.

Забелязва се парадокс, който проличава в статистическата таблица за сравнение на републиканските фестивали. В докладите за всеки следващ фестивал се говори за многократно увеличение на броя на участниците. В повечето статии, интервюта, оценки и коментари241 относно провеждането на Третия републикански фестивал се изтъква огромната разлика в броя на участващите, често те са с 4-5 пъти увеличение. От направения количествен анализ се вижда, че това се отнася предимно до съставите допуснати до заключителния етап. Масовостта не се изразява толкова в наличието на нови колективи, а често на увеличаване на броя на участниците в един колектив242.

Ще се спра по-специално на два материала от това време. В първият Маргарита Дикова се спира на всички основни компоненти в представянето на един спектакъл. То се допълва и от поместената след това статия на Румяна Цинцарска, наречена „Музикалният съпровод”, но разглеждаща танцовия спектакъл в много по-широки граници. Ще си позволя да направя едно отклонение. Повод за това ми дават цитираните публикации, които са толкова актуални, тъй като само в рамките на 2-3 страници е синтезирана цялата същност на съвременната хореография. Неща, които днес все повече се пренебрегват и в голяма степен водят до обезличаване и обезстилизяване на българския танц. И сега си давам сметка, че това явление се корени назад във времето. И колкото и средства и каквато и методическа помощ да е указвана, тенденцията на размиване на бъгарския танц датира още от средата на миналия век. Затова искам да отделя по-голямо внимание на написаното.

Основните пунктове са:


  1. Самоцелното създаване на тематични и сюжетни танци. Тук възникават няколко проблема – кой и как ги създава, кой и как ги изпълнява. „Такива големи по мащаб произведения клонят повече към балета, граничат с него или са чисто и просто балетни постановки....Трябва много да се внимава за стила на изразните средства и степента на стилизиране на движенията, костюмите, музиката и свободното трактуване на фолклорните първоизточници”.243

  2. Музикалният съпровод в танцовата композиция не е самоцел. Музика и танц са взаимно свързани. И макар да имат различни закони и начини на изразяване, тяхното присъствие в една танцова композиция трябва да бъде взаимнодопълващо се. „Неосъзнатата роля на музиката в танца, някои постановчици са допуснали печални парадокси: хайдути и партизани се бият на живот и смърт, изобразяват героизъм, трагично умират под музикалния съпровод на „ръченица” и „трите пъти”... За музиката към етнографски определените фолклорни танци и тяхното сценично претворяване е необходим старателен подбор на съответни по място, време и предназначение народни инструментални или песенни мелодии.”244Друг проблем, който се очертава в тази насока е изграждането на едни шаблони за музикални произведения и лица на отделните фолклорни области, които се използват непрекъснато, без да се дава сметка дали те отговарят на хореографския текст или са просто един фон.

  3. Костюмите, реквизитите и осветлението като част от цялостното представяне на танцовия спектакъл - много често съставите не отделят полагащото се значение на тези „допълнителни” според тях елементи. Но те са толкова важни за цялостния образ на танца, че понякога са в състояние да намалят или, обратно, да повишат в значителна степен общото впечатление от танцовия спектакъл. „Процесът от създаването на скицата до изпълнението трябва да се повери на специалисти,а не на занаятчийски вкус..., твърде често окарикатуряват костюма и с това намаляват художествените достойнства на постановката. Обличането на костюма, поставянето на украсата на главата, забраждането на кърпата и сресването са също въпроси, върху които постановчикът трябва да мисли.”245”В народния костюм външните белези за възраст и семейно положение са точно спазвани. По костюма и подробностите в костюма всеки е могъл отдалече да различи малкото девойче от момата, младата жена от по-възрастната, ергена от улегналия мъж със семейство.”246

  4. Проблемът с поставянето на танци, описани в списание „Танцова самодейност”. При поставянето на танц от чужд автор постановчикът е длъжен да спазва абсолютно точно описанието на автора на танца. Това се отнася и за музиката.

Резултати според тогавашни оценки:

„Третият републикански фестивал на художествената самодейност надхвърли значително предшестващите го два фестивала в художествено-творческо отношение. Голям брой колективи показаха изключителни художествени качества...”247 Оценяват положително участието на значително повече пионерски и младежки състави. Като слабост се отчита присъствието на селската и особено на ученическата оркестрова самодейност. Тенденция, която продължава от предходните години. Явно специалните директиви в тази насока не са успели да съдействат за развитието на художествената самодейност в селата.


Четвърти републикански фолклорен фестивал: 1973-1974

Организацията на фестивала е поверена на Централен организационен комитет, две оперативни бюра, както и организационни комитети по окръзи, които да координират работата на местно ниво.

Във връзка с организацията и провеждането на фестивала през 1973 излизат специфични изисквания към колективите, участници във фестивала, които са съобразени с жанровата специфика. „Фестивалът ще постави бариера на такива вредни явления, неприсъщи за нашата самодейност, като „полупрофесионализма” и „професионализма” в самодейността, заплащането под различни форми на самодейците, ще потърси и намери верните стимули за непрекъснато извисяване на идейно-художественото равнище на самодейността.”248

Структурата на провеждане на фестивала се променя. Основният етап е местният, който ще се осъществява в селата, градовете, кварталите, заводи, училища и др. След това следва окръжният и заключителният етапи. Заключителният етап започава през февруари 1974 в гр. Русе и завършва през май същата година в София, където от 07 до 14.юли.1974 участват най-добре представителите се колективи по време на Седмицата на художествената самодейност.

Колективите от всеки жанр се явяват в три групи: представителни, селски и градски, пионерски и средношколски. Причината за тази промяна е, че според организационния комитет на фестивала това ще даде повече възможност на останалите колективи, освен представителните, да покажат своите възможности. Представителните колективи се предлагат от съответната им организация или ведомство и се допускат до участие от организационните комитети при следните критерии: високи идейно-художествени постижения през изминалия период, съставът да се ръководи от квалифицирано ръководство, налична материална база, обем на финансиране, развита културно-масова дейност, както се взима под внимание организационното състояние на колектива и някои допълнители показатели, които са свързани с развитието на колектива. Кои са основните категории, в които се провежда фестивала:

Музикална самодейност:



  1. Хорове за школувано пеене

  1. Смесени хорове

  2. Еднородни хорове

  3. Камерни хорове (смесени и еднородни)

  1. Ансамбли за школувано пеене

  2. Народни хорове

  1. Еднородни народни хорове

  2. Смесени народни хорове

  3. Камерни състави (триа, квартети, вокални групи до 10 певци и др.)

  1. Народни ансамбли (хор, оркестър и танцов състав). Те трябва да участват с постановки с времетраене до 30-35 минути

  2. Оркестрови състави от народни инструменти

Хармонични оркестри

Камерни състави (до 6 инструмента)



  1. Колективи за автентичен фолклор (хорове, анасамбли, танцови състави) – представят се с програма до 15 минути. Те се явяват с колективите от съответния жанр

  2. Оркестри

  1. Симфонични оркестри

  2. Струнни оркестри

  3. Духови оркестри

  4. Китара-мандолинни и тамбурашки оркестри

  5. Акордеонни оркестри

  1. Камерни (инструментални и вокални) състави.

  2. Опери и оперети

  3. Музикално-естрадни състави

  1. Вокално-инструментални ансамбли

  2. Инструментални състави

  3. Вокално-инструментални състави (бийт)

  4. Воклани групи

  1. Индивидуални изпълнители

  1. Певци – класическо пеене (сопран, мецосопран, алт, тенор, баритон, бас)

  2. Естрадни певци (със съпровод на пиано или на инструментален състав)

  3. Инструменталисти (пиано, цигулка, виолончело, китара, духови инструменти и др.)

  1. Тетрална самодейност

  1. Драматични колективи

  2. Естрадни колективи

  1. Естрадно-сатирични състави

  1. Смесена естрада, изградена на принципа на концертната програма, съставена от песни, танци, оркестрови изпълнения, хумористични и сатирични миниатюри и др.

  2. Естрадни бригади (антибригади);

  3. Пантомима, цирк и акробатика.

  1. Кръжоци по художествено слово

  2. Куклено-театрални колективи

  3. Индивидуални изпълнители

  4. Самодейно изобразително изкуство

  1. Изящно изкуство - живопис; графика; скулптура;

  2. Приложно изкуство - художествен текстил (везби, апликации, тъкани, плетива, щампи и др.); художествена обработка на метал, кожа, кост и дърво и др.; керамика; проекти и реализации с декоративен характер (мозайка, сграфито, пана, сценографски проекти, кукли и т.н.)

  1. Фотолюбителство

  2. Кинолюбителство

  3. Автори-самодейци

  1. Автори на литературни произведения

  2. Автори на музикални произведения

  3. Автрои на танцови постановки

Какви са конкретните изисквания към танцова самодейност:



  1. Колективи за сценчини танци

Колективи за български танци. Изискванията са разделени за двата последователни етапа – окръжен и заключителен. За окръжния те трябва да представят между 3 и 5 танца в 30 минути, а на заключителния етап програмата на представителните състави трябва да се състои от 6 танца, от които изпълняват - 3 танца и 1 посочен от журито, а останалите състави се представят с 3 танца по техен избор.

Колективи за класически, характерни и танци на народите. За окръжния фестивал те трябва да представят най-малко по 2 танца, а на заключителния етап 3 танца или постановка до 30 минути.

Колективи за забавни и инструментални танци. За тях изиксванията са общи и за двата етапа – 4 танца с времетраене до 20 минути, от които 2 български. Колективите за сценични танци участват с масови или камерни танци с продължителност до 20 минути.


  1. Двойки за забавни танци. И за двата етапа трябва да приготвят по 4 танца, от които два са български.

Кое е основното за провеждането на фестивала:

  1. Тематиката на произведенията трябва да обхваща връзката между миналото и натоящето, т.е. между революционното минало и социалистическото настоще.

  2. Фестивалът и спартакиадата се
    „характеризират с диалектическата връзка между патриотизма и интернационализма”249.

  3. Една от основните задачи, която намира отражение в репертоара на колективите, е да се покаже взаимовръзката между труда и социалистическата култура и изкуство и най-вече масовостта на самодейното изкуство. В рамките на социалистическа България то е достояние на всички.

  4. Рабира се, на едно от челните места е поставен въпросът за отразяването в дела на препоръките на X конгрес на БКП, както и на Втория конгрес на културата и Решението на Политбюро на ЦК на БКП за развитие на художествената самодейност.

  5. Като на всеки фестивал и тук се отчита ръст на участниците, основно в групата на учащи се, работници и кооператори. Една статистика от този период показва, че в някои от окръзите увеличаването на съставите е между 50-250.

  6. Увеличава се броят на колективите, които показват растеж в изпълнителското майсторство, спрямо предходния фестивал.

  7. Фестивалът се явява като тест за новосъздадените Център за художествена самодейност и окръжните центрове.

  8. Първият етап на фестивала включва 361 местни и 1131 общински фестивала на художествената самодейност, в които са участвали повече от 700 000 самодейци.

  9. За първи път заключителният етап на фестивала се провежда в различни окръжни градове.

  10. Обръща се изключително внимание на публиката и нейното присъствие по време на фестивалните прояви. Подчертава се ролята на местните организационни комитети за осигуряване на публика, което трябва да става с планова агитационна политика.

  11. За първи път се прави заключителен концерт, в който взимат участие лауреатите от заключителния етап.

Съпътстващата програма на фестивала включва: самостоятлени концерти на местните състави; съвместни концерти на състави от едно населено място; гостувания в други райони на страната; творчески вечери и срещи – беседи.

Като част от фестивала са определени и проявите Съборът на сурвакарите и кукерите в Перник, Съборът на народното творчество „Пирин пее”, Благоевград; Прегледът на туристическия филм във Велико Търново. Тук се включват и следните международни прояви „Европа-кантат” – среща на младежките хорове (Толбухин, 14-21.април.1974), Десети фолклорен фестивал (Бургас, 25-30.август.1974), в който за първи път участват самодейни колективи, Фолклорен фестивал на дунавските страни (Русе, 22-29.юни.1974), Фестивал на любителските филми от социалистическите страни (Плевен, 05-10.юни.1974).

Резултати според появяващите се тогава оценъчни материали, обобщени са сега:


  1. Отново е констатирана незадоволителната подготовка на голяма част от ръководителите на самодейни колективи.

  2. Нужно е да се подобри репертоарната политика, като се включват повече разработки на съвременна тема.

  3. За първи път се изнася проблемът за финансирането на колективите.

  4. Нужно е премахване стихийността в създаването на колективите.

  5. За увеличаване на колективите сред средношколците, работниците и кооператорите, поради изключително ниския им процент в цялостното поле на художествената самодейност. През 1973 г. тяхното разпределение е заемало съответно 12% за работническите и 8% за кооператорските самодейните колективи от кооперациите.

  6. Не самоцелна масовост на художествената самодейност, а масовост, която е пряко свързана с високи художествени постижения.

  7. Все по-голямо задълбочаване на взимодействията и връзките с професионалните организации.

  8. За увеличение на колективите за художествена самодейност в селата.

  9. Жанрово се обоготява самодейността - появяват се политически театър и театрална импресия, естрадна бригада, пантомима, буфосинхронизъм, куклена естрадна сатира и др. Развиват се нови форми, стилове.


Пети републикански фолклорен фестивал: 1977-1979

Към Централния организационен комитет на фестивала се сформира идейно-художествена комисия, която в своя план за работа включва следните етапи: първи до провеждането на местните прегледи, втори - до провеждането на окръжните прегледи, трети – до провеждането на заключителния етап и четвърти – след приключване на фестивала.

Основните критерии, които Централният организационен комитет определя, са: динамика на развитието на художествената самодейност (брой на колективите, съотношение на участниците в колективите, брой концерти и публика); идейно-художествено равнище на концертните изяви; организация и управление на художествената самодейност; състояние на окръжните центрове за художествена самодейност, както и не на последно място материалната база на самодейните колективи.

Продължава се тенденцията от предходния фестивал заключителния етап да не се съсредоточава в София.

Съпътстващата програма на фестивала включва: прояви-синтез на различни видове изкуства; изложби; различни по характер и тип концертни изяви, в различни места, но главно съсредоточени в заводите и училищата, там, където са най-близо до хората, каквато е основната идея на организаторите; срещи с трудови герои, герои в борбата изтъкнати творци на изкуството; научно-практически конференции по въпросите на социалистически начин на живот, на програмата за естетическо възпитание и художествената самодейност, учебно-възпитателната работа в колектива и др. и срещи-разговори на самодейците с публиката.

Първият етап на фестивала включва провеждането на местни и общински празници. Организацията е поверена на окръжните съвети на Българския профсъюзен съюз и съветите за култура, както и окръжните центрове за художествена самодейност. Съгласно провежданата политика и на предишните фестивали тук се спазва вече утвърдена схема. Организаторите свеждат до знанието на всички колективи какви са насоките на централното ръководство за провеждането на фестивала, неговата тематична насоченост и средства за постигане на поставените задачи. За преодоляване на проблемите и за подобряване на състояние на художествената самодейност, в отделните окръзи се приемат програмни политики, които често обхващат не само периода на провеждане на фестивала, но и след това. Такива са например провеждане на съвещания, срещи, обсъждания с профсъюзния актив, както и със самите художествени колективи, осигуряване на необходима за съставите методическа и професионална помощ, грижа за квалификацията на художествените ръководители подобряване на материалната база и реквизита на колективите и др. Това е основният и главен етап при провеждането на фестивала. “Местният етап създаде условия за изява на новаторския дух, на изграждането и усъвършенстването на механизмите, които способствуват художествената самодейност да се утвърждава като действена ефективна основа на всенародната програма за естетическо възпитание.”250 Като част от програмата на фестивала е организирането на планирани проверки в различните окръзи за състоянието на художествената самодейност в тях.

Вторият етап са окръжните празници. Те се провеждат във всеки конкретен окръжен град, което се отчита като предимство за самите участници. Това се обуславя в най-голяма степен от връзката участници-публика.

Основните резултати от провеждането на Петия републикански фестивал на художествената самодейност според тогавашните оценки:



    1. Увеличение на самодейните колективи спрямо Четвъртия фестивал.

    2. Увеличаване жанровото разнообразие на колективите участници.

    3. Подобряване на идейно-художественото състояние и качество на репертоара.

    4. Значително участие в репертоара на съвременната тема.

    5. “Все повече се налага комплексният подход в работата за утвърждаване и развитие на художествената самодейност...”251

    6. Поощряване на качествените състави, а не на съставите въобще. Участие за изява на високото майсторство, а не за .

    7. Като цяло се е увеличил броят на публиката.

    8. Остава проблемът с репертоара на десетките колективи. (Проблем, за който се пише от много години, но той или не се осъзнава от ръководителите по това време, или просто не е зачитан като такъв.)

    9. Повишава се ролята на художествената самодейност в създаването и разпространението на художествени ценности.

    10. Увеличаване членовете на съставите в най-големите състави се стига до 80-100 участника.

    11. Много са съставите, които обхващат различни възрастови групи.

    12. За първи път на преден план излиза обредната тематика при танцовите колективи и ансамблите.

Основните изводи след провеждане на фестивала:

  1. На първо място - фестивалната масовост. Както и по времето на предходните фестивали, така и сега се организират множество нови колективи, чието съществуване е твърде кратко, само в рамките на провеждане на фестивала, а дори има случаи, когато веднага след приключване на някой от основните етапи, некласирали се колективи се разпадат. Също така често се говори за успехи в увеличаване на броя на колективите, но в много от случаите става въпрос не за стабилен процес, а за отделни явления, които успяват да покрият слабостите в други окръзи.

  2. Отново се сблъскваме с проблема за репертоара на танцовите колективи – тема, хореографски текст, костюми, музика. Често ръководителите самоцелно пристъпват към разработване на една или друга тема, без да са достатъчно подготвени затова или без да търсят професионална помощ.

  3. Продължава се тенденцията за слабо солово изпълнение в танцовите колективи, както технически, така и актьорски. Като следствие от това има предложение за организиране на курсове по актьорско майсторство и музика за изпълнителите, но те остават само като пожелания.

  4. Тук за пореден път се откроява проблемът с репертоара.

  5. В част от ансамблите отделните части – хор, оркестър и танцов състав, не са равностойни и често едни изпъкват за сметка на останалите, което вреди на цялостния облик на ансамбъла.

  6. Голяма част от танците се правят конкретно за фестивала, което не винаги позволява добро изпипване на самия танц и на неговото изпълнение. Трябва да се работи системно, а не инцидентно.


Шести републикански фестивал: 1981-1984

Нещо, което отличава този фестивал от предходните, е, че той се провежда в една нова социално-икономическа обстановка и неговата основна задача е да повиши социалната функция на художествената самодейност като един от основните фактори в програмата за естетическо възпитание, от една страна, и от друга, да съдейства за многостранното и хармонично развитие на личността. Това е тема, актуална тогава в публичното пространство, наложена е от дейността на Людмила Живкова.

Организационната структура на фестивала. Начело, е Централният организационен комитет, който отговаря за провеждането на Шестия републикански фестивал и IV републиканска спартакиада. Към окръзите се създават окръжни комитети, които се ръководят от секретарите на ОК на БКП и в чийто състав влизат различни методически помощници и дейци от професионалните съюзи.

За реализацията на основните идеи на фестивала се подготвят репертоарни програми, списъци с подходящ репертоар, които се представят на проведените целенасочени срещи с ръководителите на съставите.

Основните задачи, които си поставя фестивалът:


    1. В репертоара на съставите да се представят най-високите образци на народното творчество в неговата цялост, регионална особеност и жанрово многообразие.

    2. Обединяване на трите потока – фестивал на самодейните колективи, преглед на талантите и дарованията, преглед на окръзите.

    3. Прилагане на комплексният програмно-целеви подход при организиране и провеждане на проявите на фестивала.

    4. Успешно се осъществява партийната повеля за развитие на масовата художествена самодейност за повишаване на нейното художествено равнище.За това говорят следните цифри:



Окръг

Брой колективи през 1980

Брой колективи в първия етап през 1981

Плевенски

1650

5200

Варненски

1202

3326

Габровски

512

2278

Ямболски

560

1216

Разбира се, не навсякъде тенденцията е положителна, например:




Окръг

Брой колективи през 1980

Брой колективи в първия етап през 1981

Благоевградски

959

342

Врачански

765

212

Михайловградски

737

225

Кюстендилски

789

265

София-град

1419

53




    1. Да се подобри художественото равнище на самодейните колективи.

    2. Фестивалът има за цел да издигне на още по-високо равнище чистотата, безкористното, почетното звание самодеец.

Местният етап (1981) е основен, на него се отделя голямо внимание. За значимостта на този първи етап говорят следните цифри – 8 800 местни фестивала, в които взимат участие 28400 самодейни колектива с 600 000 участници252. Също така се провеждат 5 300 прегледа на талантите със 150 000 участници. Тези цифри са показателни още повече като се има предвид, че в някои от окръзите не се провеждат никакви фестивали (Кърджалийски и Смолянски) или тяхното провеждане е много слабо (Врачански, Видински, Пазарджишки, Шуменски, Благоевградски и Софийски).

Вторият етап включва общинските фестивали и тяхното провеждане започва през 1982.

Третият етап обхваща окръжните фестивали, които се провеждат през 1983. Това, което отличава този фестивал от предходния е, че за част от жанровете окръжните фестивали играят ролята на заключителни.

Четвъртият (последен) етап са заключителните концерти.

Като заключение на фестивала се явява тържественият спектакъл, който се провежда на стадион “Васил Левски”, София на 15.юли.1984.

Основните категории, в които се състезават колективите:



    1. Музикална самодейност

  1. Хорова самодейност - камерни, смесени, пионерски, детски и средношколски формации;

  2. Оркестрова самодейност

    1. Колективи в народно-изпълнителски стил

    1. Народни хорове;

    2. Ансамбли за народни песни и танци;

    3. Народни оркестри;

    4. Колективи за български народни танци.

    1. Естрадна сатира

    2. Самодеен театър

  1. Кукленотеатрална самодейност.

  2. Колективи за класически, естрадни и състезателни танци.

  3. Любителско киноизкуство

  4. Фотолюбителство

  5. Литература

  6. Изящни и приложни изкуства

И този фестивал е съпроводен с разнообразна съпътстваща програма: многобройни концерти; срещи – разговори за обмяна на опит; срещи с публиката за стимулиране на неорганизраната самодейност; срещи с видни творци и творчески срещи за увеличаване на сътрудничеството между самодейното и професионалното изкуство.

Регламентът на танцовите колективи в заключителния етап включва два нови танца за представителните колективи. Тази задача е невъзможна и непосилна а изпълнение от повечето хореографи. В страната по това време има стотици колективи и самоцелното изработване на тези танци в по-голямата си част довежда до нежелани резултати. Тук се задълбочава тенденцията към изкривяване на българския фолклор, тъй като за да се направи нов танц, е необходимо да се направят теренни проучвания на региона, да се опознаят не само с танците, но и със стилът на обличане, музиката, битът на хората, които обитават даденото селище или регион, защото това са основни фактори, които дават отражение върху правилното представяне на танцовия фолклор на сцена.

В анализа си на заключителния етап на представянето на танцовите колективи Дженев пише “Въпросът за динамиката и темпата е въпрос за бъдещето на танца. Ние танцуваме или бързо, или бавно. А колко нюанси, колко богатство крие темпото! В танците се влагат характери, в танците партньорите разговарят. Нима може “да се разговаря” при това бързо темпо?... Аз съм за сдържано, умно подбрано темпо, което позволява да се разкрие душевността. Динамиката, силата в изпълнението не съществува у народа. А тук се прави често. Но това вече не е танц, а физика…”253

Изводи:


    1. Разширено е представянето е репертоара на руски и съветски автори.

    2. Като постижение на фестивала се отчита масовизирането на две основни групи участници – подрастващите поколения и самодейците от т.нар. трета възраст.

    3. Това е най-добре организираният и осъществен фестивал в хода на историята на републиканските фестивали на художествената самодейност. Основната идея на фестивала е насочена към демократизиране и децентрализация на самодейното изкуство. Затова и програмата на фестивала е ориентирана към производствените и териториалните единици, към културния живот в малките селища. Именно на този факт се дължи изключително големият брой участници в първия етап на фестивала.

    4. Но и тук остават проблеми като показност и участие за самите медали; като самоцелно създаване на колективи заради фестивала, като подценяване на основната идея, която е поставена пред всички – да се увеличи ролята на художествената самодейност в съвременния начин на живот.

    5. Като недостатък на фестивала може да се изтъкне дублирането на заключителните етапи с част от вътрешноотраслови национални фестивали. И всичко би било добре, ако основната цел на тези успоредни фестивални изяви, не е компенсиране на пропуснатите състави с медали.

    6. Като стремеж за получаване на повече медали и отличия на този фестивал се прибягва и до друга новост – участието на професионалисти, които да повишат нивото на изпълнение в самодейния колектив. Няма нищо лошо в сътрудничеството между професионалните и самодейните колективи, но не и когато се прави само с цел победа и от това няма никакви положителни следствия за състава.

    7. Обезстилизяването на танцовия фолклор върви с пълна сила и на този фестивал. Това е мнение, което се изразява от много хореографи и специалисти не само сега, но още и по времето на фестивала. “Налага се изводът, че и в танц, и в костюм, и в музика нещата се изравняват. Затова и толкова малко местни танци видяхме, не се откроява нито мястото, нито времето на действие в редица постановки”254. И още едно мнение “Имам и други съображение-да се запазва на всяка цена чист и единен стил. Не бяха единични случаите, когато в тракийски танц звучаха освен тракийски мелодии от различни краища на Тракия (Пловдив и Сливен) и някои музикални “колена” от Добруджа, Северна България и дори от Шоплука! Това е, меко казано, небрежно отношение”255.



Седми републикански фестивал на художественат самодейност: 1986-1989

Отново се наблюдава промяна на структурата на фестивала, като тя се разширява с включването на още един етап на провеждане. Всеки един от етапите приключва с раздаване на дипломи и медали. Той се явява край за съществуването на част от представилите се колективи или пък творчески импулс за по-нататъшно развитие. Прегледите се осъществяват в следния ред:

Първи етап – местни и общински празници, 1986-1987.

Втори етап – окръжни фестивали, 1987-1988. За първи път провеждането им се прави не в окръжните градове, а в други населени места от окръга. Това помага изключително много за увеличаване кръга на зрителите и демократизиране на фестивала. Много често домакини са села и малки градове от окръзите, като например селата Калояновец, Оризово, Дълбоки и градовете Гълъбово и Раднево, Старозагорско, гр. Самоков, Софийско; с. Млечино, Кърджалийско и др. Изключение от това правило се прави само във Великотърновски окръг, където прегледът се провежда в окръжния град. Нещо, което отличава този етап, е, че той е краен за групите, които представят изворен фолклор. Въпреки допускането на такива състави в конкурсната програма на фестивала, не са достатъчно добре разработени критериите, по които се оценяват съставите. Прави впечатление, че всеки от окръзите сам решава дали да допуска групи и състави за изворен фолклор в конкурсната програма. Така например в Толбухински окръг такъв конкурс не е организиран и тези състави са оставени за участие в традиционния събор на народното творчесто „Песни и танци от слънчева Добруджа – Дебрен’87”. За първи път на този фестивал се появяват ансамблите за изворен фолклор, които имат право да участват и на следващите етапи на провеждане на фестивала. Но и тук възниква големия проблем с липсата на точен и ясен регламент по отношение на брой участници, представен репертоар и др. Отново е поставен въпросът дали да бъде включен въобще т.нар. изворен фолклор в конкурсната програма. Това е противоречие, което както казва Любен Ботушаров, „изглежда, че ще бъде добре фолклорният събор да си остане събор с жанровата си неразграниченост, а фестивалът - фестивал (с критериите на специализираното изкуство).”256

Трети етап – зонални прегледи.

Четвърти етап – заключителен.

Пети етап – представяне на отличилите се състави.

Основните тенденции, които се наблюдават при провеждането на фестивала:



  1. Отново се проявява стихийното увеличаване на творческите колективи.

  2. Търсене на нови средства и начини за представяне на традиционния български фолклор на сцена.

  3. Отново репертоарът на детските колективи, който в по-голямата си част не е съобразен нито с тематиката, нито с възрастта, нито с уменията на децата.

  4. Насоки към колективите за народни танци, както и към ансамблите, да се търсият нови теми от фолклорното богатство на страната, които до този момент не са разработвани и не са представяни на сцена. И то с още едно уточнение - „да създадат произведния с неповторимо своеобразие, при това дълбоко съвременни, белязани с чертите на истинско новаторство.”257

  5. Високи изисквания към представителните колективи, както и към всички участници – от хореографската композиция, през изпълнителското майсторство, до сценографията и костюма.

  6. Проблеми с музикалния съпровод, който при голяма част от съставите не е съобразен нито с представяното произведение, нито с региона, който се представя. Проблем, изключително наболял през последните години.

  7. Включването за първи път в конкурсната програма на ансамбли за т.нар. изворен фолклор.

  8. В коментарите и анализите на отделните етапи от провеждането на фестивала за първи път се прокрадват проблемите около авторството на произведенията и техните интерпретации и представяния. Проблем, който в значителна степен съществува още от предходните фестивали, но който не е така открито дискутиран.

  9. Поставена в съвсем нови икономически отношения, самодейността е изправена пред множество проблеми – с материалната база, с реквизита, които в една или друга степен проличават на този фестивал.


Изводи

Провеждането на републиканските фестивали през периода 1958-1989 представлява един от основните стимули за развитие на художествената самодейност в страна. Какво можем да очертаем като положителни и отрицателни страни на посочените форуми?



Положителни страни:

  1. Увеличава се броят на колективите, занимаващи се с художествена самодейност.

  2. През годините се разширява жанровото многообразие на художествената самодейност.

  3. Развива се творческият потенциал на хореографите и художествените ръководители, тъй като неизменно условие на всеки фестивал е в конкурсната програма да се участва с нови произведения.

  4. Развива се образователната система в областта на хореографията – във връзка с провеждането на фестивалите се организират множество курсове, семинари и други практически занимания на ръководители и хореографи.

  5. Провеждане на обсъждания и анализи след приключване на фестивалите. Това е особено ценна тенденция, тъй като се очертават кои са слабостите и переспективите на всеки от колективите. Смятам, че подобна инициатива трябва да се провежда и днес, тъй като много от ръководителите на самодейните колективи работят самоцелно, без да се интересуват дали това, което правят, е в съответствие с целите, които си поставят.

  6. Издаването на множество статии, в които се обръща внимание на всички съставни части на изпълнението – от хореографията, през костюма до изпълнението.

  7. Тенденцията след 1970, която включва връщане към българския фолклор и неговото представяне в сценичното пространство.

Отрицателни страни:

  1. Изкуствено увеличаване броят на колективите, което се случва в годините непосредствено преди фестивала и след това драстичен спад.

  2. Създаването на репертоарния план по поръчка ограничава творческата дейност на ръководители и хореографи.






Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница