Neglected children society ecpat bulgaria



Дата13.11.2018
Размер93.97 Kb.
#104728

СДРУЖЕНИЕ "ПРЕНЕБРЕГНАТИ ДЕЦА"


Телефони: 0878/400074; Е-mail: neglchildren@yahoo.com; ecpatbulgaria@gmail.com

София, ул. “Граф Игнатиев” №1, телефон/факс: 986 1103

NEGLECTED CHILDREN SOCIETY – ECPAT BULGARIA

____________________________________________________________________________________



ЕCPAT BULGARIA AFFILIATE -


End Child Prostitution, Pornography and Trafficking

For Sexual Purposes - ECPAT INTERNATIONAL
Мember of the EU Civil Society Platform Against

Trafficking in Human Beings
Изх. N: 68/13.12.2014 г.

ДО

Г-Н БОРИСЛАВ БОРИСОВ - ПРЕДСЕДАТЕЛ

НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА КОМИСИЯ ПО ВЪПРОСИТЕ

НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА ПРИ НС

Уважаеми Господин Борисов,

Уважаеми народни представители,
Във връзка с Вашата покана за наше участие в заседанието на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, посветено на обсъждане на внесените Законопроекти за предучилищно и училищно образование и за народната просвета, Ви информираме следното:

ЕCPAT Bulgaria – Сдружение „Пренебрегнати деца“ изразява своята благодарност за Вашата покана да участваме в обсъждане на законопроекти, както и благодарим за участието на Ваш представител в нашата заключителна конференция по проблемите на децата в риск през декември 20154 г. Разчитаме и на бъдещо сътрудничество с Вашата комисия по проблемите на различни групи деца в риск, тъй като връзката и диалогът на парламентирните комисии и народните представители с орагнизации от гражданския сектор е от особена значимост за националните и международни застъпнически дейности на НПО в България. По този начин се укрепва ролята и значимостта на гласът на гражданското общество у нас, което е ценен помощник в работата на Правителството и Парламента по сериозни социални проблеми.

Във връзка с обсъждането на двата законопроекта ECPAT Bulgaria – Сдружение „Пренебрегнати деца“ изказва следното
С Т А Н О В И Щ Е:


  1. По Законопроекта за предучилищно и училищно образование:


По Раздел III – Цели на предучилищно и училищно образование:

Към чл. 5, т. 1 да се добави след „физическо развитие „ и психическо развитие“ на всяко дете, тъй като това е особено важен компонент от развитието на личността на детето.
Към т. 8 на същият член да се добави след „хората с увреждания“ и „различията в отделните групи хора, децата и възрастните хора в неравностойно положение, децата и хората в криза и риск“ – това са едни от важните морални ценности, които трябва да се идграждат у децата.
Към т. 10 на същия член да се добави след „взаимовръзки“ и – „функционални умения за справяне в живота“. Знаем, че функционалната грамотност е едно от нещата, което на се дава в училищата в достатъчна степен на децата.
По раздел II – Училищна подготовка – същност и съдържание:

Към чл. 75 – след т. 6 да се добави нова точка „Изграждане на психологична личностова устойчивост“ – това е важен компонент в изграждането на личностовите компетентности. Прави впечатление, че психологическите елемент, свързани с личността на детето не се намират в съдържанието на законите, а това е важно, защото възпитанието е психология + педагогика.
Към чл. 170, ал. 1 – Задължения на учениците - на 48 стр., да се добави като нова точка след т. 10 –„да не възпрепятстват със своето поведение и постъпки нормалното протичане на учебните часове“ и друга точка - 11 „да не използват мобилните си телефони по време на учебни занятия“. Последното е изключително голям проблем на преподавателите и трябва задължително да бъде включено в Закона, Правилника за неговото приложение и Училищните правилници.
Към чл. 208 – Родителите имат следните задължения, да се добави като точка 10 – „да участват в организираните от училищното ръководство, класния ръководител, педагогическия съветник, училищният психолог лекции, тренинги и обучения по превенция на рисковете за децата – наркомании, агресивно поведение, престъпност, сексуална експлоатация, трафик и др. , както и в организирани „училища за родители“.
Към чл. 208, т. 9 – след „да се явяват в училището след покана от ...или друг педагогически специалист“, да се добави – „училищен психолог или педагогически съветник“. Много често родителите на проблемни деца в практиката отказмат да присъстват на психологически беседи, консултации и други индивидуално или съвремсто с децата им.
Към чл. 213, след т. 1 „лице, осъждано за престъпления срещу личността, трафик на хора, престъпления срещу младежта, педофилия“.
Прави впечатление, че никъде в Закона не се споменават училищните психолози и педагогическите съветници и не се посочва техния статут в рамките на училищната система.
2. По отношение на Законопроекта за народната просвета:

По раздел II – чл. 5 – Цели на обучението – да се добави същото както в другия Законопроект - Към чл. 5, т. 1 да се добави след „физическо развитие „ и психическо развитие“ на всяко дете, тъй като това е особено важен компонент от развитието на личността на детето.
Чл. 52 – Извънучилищни специализирави центрове, към ал. 3, т. 1 – По –добре е да се напише след „корекционна“ – „ресоциализационна“ь не – „ресоциализираща“ работа с деца и ученици. Вскща от изброените дейности по същество е със ресоциализираща роля, но „ресоциализационната“ работа е термин с определено съдържание, поради което е по-вярно да се употреби тази дума вместо „ресоциализираща“.
Към чл. 72, ал. 1 – да се добави същото както и при другия закон – след т. 6 –да се добави „психически стабилна личност с умения за справяне в живота“. Тук отново липдва психологическият компонент. Училището създава също така и психически зздрами и стабилни личности, с ковпетенции да управляват себе си и другите в обществото.
При формите на обучение би могла да се помисли и за вариант на младежи, които по причина на своето девиантно поведение, престой в институции /СПИ, ВУИ, ПД/, бягства, рискови ситуации, създаване на семейство, раждане на дете и т.н не са могли да завършат средното си образование, но имат потенциа и възможности за това. Възможно е да се помисли и за облекчен режим и ползване на преференции за времето на обучение и полагане на изпити, за да може младежът или девойката да има възможност да учи, ако е в сложна социална ситуация. Би могло да се помисли и за предварителни курсове за грамотност за прекъсналите своето образование, които да са с малка продължителност, след което вече младият човек да постъпи в съответната учебна форма за да завърши двоето образование. Често тези деца и младежи се откъсват от учебния процес за години и после е трудно директно да продължот в съответната учебна стпен /клас, до която са достигнали. Те се нуждаят от адаптация и опресняване на познанията до степен, която да им позволи да продължат в по-горен клас.
Към чл. 178 – да се добави същото, както при предния Законопроект - да се добави като нова точка след т. 5 –„да не възпрепятстват със своето поведение и постъпки нормалното протичане на учебните часове“ и друга точка - 6 „да не използват мобилните си телефони по време на учебни занятия“. Последното е изключително голям проблем на преподавателите и трябва задължително да бъде включено в Закона, Правилника за неговото приложение и Училищните правилници.
Чл. 179 – и във връзка с чл. 201 - Преместване на ученика – да се помисли за случаите, когато поради девиантно, аморално поведение или много отсъствия ученикът се премества в друго училище, което на практика у бягство от отговорността и педагогическа невъзможност за справяне с конкретен случай. По законен начин да се формулира, че е невъзможно безкрайното преместване на „неудобните“ ученици от едно училище в друго. В Кризисния център за момичета – жертви на трафик и насилие в Балван имаше случай на момиче от София, което 5 пъти беше премествано в друго училище, поради включването й в неподходяща престъпна компания и никой не беше преценил – нито директори, нито учители, нито родители, че това не е правилният път за въздействие и превъзпитание.. Момичето накрая беше спасено от трафик зад граница, а беше попаднало там заради безхаберност и липса на контрол по време на тези местения от едно училище в друго и липсата на обвързаност на педагогическите въздействия с всяко едно от следващите училища. Когато има девиантно поведение или отсъствия, отговоността трябва да се търси от родителите, а не санкциите да се прилагат само срещу децата.
По чл. 210 – Задължения на родителите - същото, както в предишния Закон – да се

добави като точка 10 – „да участват в организираните от училищното ръководство, класния ръководител, педагогическия съветник, училищният психолог лекции, тренинги и обучения по превенция на рисковете за децата – наркомании, агресивно поведение, престъпност, сексуална експлоатация, трафик и др. , както и в организирани „училища за родители“.
Почл. 217 – да се добави същото както и при предишния Закон„лице, осъждано за престъпления срещу личността, трафик на хора, престъпления срещу младежта, педофилия“, както и точка, че не може да се назначава „лице с психиатрични отклонения и психическа неустойчивост“.
Към чл. 250 – Педагогическият съвет – да се добави след т. 7 „превенция на ранното напускане на училище“ и нова точка „приема програма за превенция на рисковете за децата, вкл. престъпност, наркомании, сексуална експлоатация и престъпления срещу децата“. Да се добави и нова тачка“ приема или утвърждава и план за превенция на асоциалното поведение на децата, изготвен и идпълняван от Уччилищните ковмисии за борба с противообществените прояви на децата“.
По чл. 289 т. 8 за училищните настоятелства – да се добави и “...превенция нарисковете за децата“ накрая.
Отново и в този закон не се отделя достатъчно самостоятелно място на статута и функциите на училищният психолог и педагогическият съветник. В предишните документи имаше изискване, да са назначава педагогически съветник в училища д наз 500 деца, което е неправилно. Нуждата от психолог е еднаква, както в малките, така и големите училища и не може да се прилага този количествен критерии.
Би могло при санкциите на родителите за отпадане на тяхното дете от училище или непосещаване и отсъствия, към парична санция да се добави и „полагане на обществено полезен труд в полза на общината,у района, училището. Редът за това се определя от кмета.

Известен е проблемът с ромските родители, които на плащат глоби или нямат пари. За тях трябва да се измислят и други санкции, на семо да се сигнализират социалните служби и да им се спират детските надбавки и помощи, което е практика в страната.
По „Допълнителните разпоредби“ – т. 3 „дете в риск м...“ Пректиката при работата с деца – жертви или деца – извършители показва какви са семейните и социални

характеристики на тези деца, за чието състояние често вина имат родителити и учителите, които не сигнализират какви проблеми се срещат при определени рискови деца. Тук може да се добави като друга форма на „дете в риск“ също така:


  • дете, чийто родители с в чужбина и оставено без надзор и настойници“;

  • деца, които имат попечители или настойници“;

  • дете, което е настането в институция като ДДЛРГ, СПИ, ВУИ, Кризисни центрове за деца – жертви. При тези деца училището да работи в тясно взаимодействие с инспекторите от ДПС, МКБППМН към общината, ОЗД, НПО, доставчици на социални услуги“;

  • дете, оставено за отглеждане от възрастни баба и дядо или други роднини“

  • дете с наркоманни зависимости“;

  • дете с противообществени прояви и престъпни прояви“;

  • агресивно дете, което проявава насилие спрямо другите деца“;

  • дете с психологически проблеми, които изискват специализирана помощ и консултации“;

  • дете на разведени родители“;

  • разсиновено дете“;

  • дете – жертва на сексуална експрлоатация, трафик, сексуално насилие“

  • дете – жертва на престъпления срещу него;

  • дете –боледуващо от СПИН, ХИВ позитивно или с полово преносими болести“;

  • към точка „б“ – да се добави преди „насилие“ – „жертва на неглежиране“;

  • към точка „в“ да се добави след „физическо, психическо, здравно увреждане“;

  • дете със сериозни заболявания, които възпрепятствата нормалната му интеграция и приспособяване в училищната среда“;

  • дете – мигрант от трета страна, дете – бежанец“......



И т.н., и т.н – списъкът може да се удължи. Специалстите от практика, работещи с тези групи деца знаят какви проблеми възмикват в училище, когато педагозите не обръщат внимание на обстоятелствата около тях и тяхното поведение и отклонения. Включването на тези категории деца в риск ще задължи педагогическите кадри да работят с тях и да търсят съдействието и помощна на съответните институции, специалисти и НПО.
Надяваме се, че нашите бележки и предложения за допълнения в текстовете на двата законопроекта ще Ви бъдат полезни при обсъждането и ще насочат Вашето внимание към една малко неглежирана област от масовото училище, каквато е реалността, свързана с положението на различните категории „деца в риск“.

Извиняваме се за късното изпращане на нашето становище, но това беше в резултат

на съвпадението с подготовката ни за поредици от важни международни инициативаи по проект.

Желаем Ви ползотворна работа по двата законопроекта, свързани с образованието и възпитанието на нащите деца.

Наш представител в заседанието на 14 януари т.г. ще бъде Славян Желязков, координатор в ECPAT Bulgaria.


С уважение,
Лидия Загорова,
Председател на Сдружение “Пренебрегнати

деца” – ECPAT Bulgaria – български клон на

ECPAT International,








Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница