Neglected children society ecpat bulgaria



Дата05.08.2018
Размер150.04 Kb.

СДРУЖЕНИЕ "ПРЕНЕБРЕГНАТИ ДЕЦА"


Телефони: 0878/400074; Е-mail: neglchildren@yahoo.com; ecpatbulgaria@gmail.com

София, ул. “Граф Игнатиев” №1, телефон/факс: 986 1103

NEGLECTED CHILDREN SOCIETY – ECPAT BULGARIA

____________________________________________________________________________________



ЕCPAT BULGARIA AFFILIATE -


End Child Prostitution, Pornography and Trafficking

For Sexual Purposes - ECPAT INTERNATIONAL
Мember of the EU Civil Society Platform Against

Trafficking in Human Beings
Изх. N: 48/29.07.2014 г.

ДО

Г-Н БОРИСЛАВ БОРИСОВ - ПРЕДСЕДАТЕЛ

НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА КОМИСИЯ ПО ВЪПРОСИТЕ

НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА ПРИ НС

Уважаеми Господин Борисов,

Уважаеми народни представители,
Във връзка с Вашата покана за наше участие в заседанието на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, посветено на обсъждане на внесените предложени изменения и допълнения на Закона за закрила на детето, предложени от Лютви Местан и група народни представители за правото на хранителен режим на децата, съобразен с тяхната религиозна принадлежност, изказваме нашето становище. Поднасяме Ви нашите извинения за късното внасяне на становището в писмен вид, чието забавяне се дължи на отсъствието на членовете на екипа на организацията ни, ползващи летен отпуск.
Във връзка с нашето становище по предложението за промяна и допълнение на Закона за закрила на детето за създаването на ал.3 в чл. 14 от Закона със съдържание: „В детските градини и училището всяко дете има право на хранителен режим, съобразен с неговата религиозна принадлежност“ и предложените мотиви на вносителите, изказваме:
В частта от Закона за закрила на детето за Предмета на Закона ясно са очертани функциите и задачите на нормативния акт, а именно:

Законът за закрила на детето урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и участието на юридически лица и физически лица в такива дейности.

Държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност.

Държавната политика за закрила на детето се осъществява въз основа на приета от Народното събрание по предложение на Министерския съвет Национална стратегия за детето, изградена върху принципите на този закон. В изпълнение на националната стратегия Министерският съвет приема Национална програма за закрила на детето, предложена от министъра на труда и социалната политика и председателя на Държавната агенция за закрила на детето.



Държавните органи в рамките на своята компетентност провеждат държавната политика за закрила на детето и създават подходящи условия за неговото развитие.“
Законът за закрила на детето е основополагащ нормативен документ, осигуряващ правната рамка, философията, принците и отговорностите на държавата и нейните институции по отношение опазване правата на децата в България във всички аспекти на тяхната закрила и недопускане на дискриминация и пречки за нормалното им развитие. Това включва и недопускане на дискриминация на религиозна основа и правото на религиозно самоопределение на децата, което е регламентирано в чл. 14, за Защита на религиозните убеждения, гласящ:
Отношението на деца до 14 години към религията се определя от техните родители или настойници, а на деца от 14 до 18 години - по съгласие между тях и родителите или попечителите им.

Когато такова съгласие не се постигне, детето може да се обърне за решаване на спора чрез органите по този закон към районния съд.“
Законът за закрила на детето е правна гаранция за спазване правата на децата съгласно Конвенцията на ООН за правата на детето, в случая и „правото на детето на свобода на изразяване на собствената религия и вярвания“ (чл. 14 от Конвенцията ).


    • В тази ръзка считаме, че внасянето на предложената алинея за „правото на хранителен режим на детето съобразно неговата религиозна принадлежност“ не е подходяща за включване в Закон, тъй като повдигнатият въпрос е с тематика и конкретика, които не са от юрисдикцията на Закона за закрила на детето. Спазването на правото на детето на изразяване на собствена религия е включено като отделен параграф в Закона за закрила на детето и правото на хранителен режим съобразно религията е иманентно включено в този параграф на Закона, осигуряващ закрила на изповядването на собствена религия с присъщите й атрибути, (вкл. и специфично хранене), които не противоречат на установените закони и норми на обществото. Подобно изискване обаче, на практика би поставило де юре и де факто в ситуация на дисриминация други групи деца със специфични хранителни нужди, които не произтичат от изповядваната религия, но които няма да бъдат включени в Закона за закрила на детето.




    • Подобни изисквания за осигуряване нахранителен режим в детските градини и училището, съобразен с религиозната принадлежност на детето“ при достатъчно основателни мотиви биха могли да бъдат предложени от вносителите на Министерство на здравеопазването с искания за промяна в различните Наредби за устройството и дейността на детските кухни, ясли, градини и училища и Наредбите за здравословно хранене на ризличните възрастови категории. Подобни изисквания биха могли да бъдат отправени и към МОН с искането в случаите на родителско и ученическо волеизявление за „хранителен режим в детските градини и училището, който да е съобразен с религиозната принадлежност на детето“, проблемът да бъде обсъждан и решван от училищните власти с участието на Училищното настоятелство, родителите и децата с различна религия. Ако училишщето и съответните органи имат финансови и човешки ресурси за осъществяване на искания режим не би следвало да има пречки от обективен характер (особено в частните училища, където родителите плащат високи такси и участват в определянето на политиката на училището спрямо децата).




    • Въпросът за промяна на хранителния режим спрямо религията на различните деца е изключително сложен, тъй като изисква допълнително финансиране, осигуряване на специфични условия и персонал за приготвяне на храната и осъществяването на контрол. Бихме могли да си представим, ако в различните детски градини и училища се въведе изискването, наред с нормалния хранителн режим да си усигури и „халал“ и „кашер“ за децата с различните религии. Считаме, че където те необходимо и възможно, в съгласие с родителите и децата се осигурява храна, която не противоречи на религиозните норми на децата, изповядващи, например ислямска религия. В София има и училище с преподаване на иврит, където са създадени и условия за съответното хранене.




    • Предложените мотиви не са достатъчно убедителни по отношение на необходимостта от подобна нормативна про в края на мотивите, „в целия цивилизован свят този въпрос е решен често и без наличието на специална писмена норма“. Без претенции за изчерпателност и дълбочинно познаване на регионалните характеристики на населението, родителите и децата, които биха пожелали такава законова промяна, считаме че в практиката може би не съществуват толкова чести случаии, сигнали и оплаквания на граждани, които се жалват, че в учебните заведения на децата се предлага хранителен режим, който не е съобразен с нормите на религията, към която принадлежат“. Във врмето преди заседанието на КВДМС имахме някои наши семинари в Смолянска и Кърджалийска област, направихме кратко проучване на мнението на Дирекциите „Социално подпомагане“, учители и социални работници. Експертите отговориха, че в практиката си не са срещали конфликти по отношение на осигуряватне и неспазване на хранителен режим за децата, изповядващи ислямската религия. По тьхно мнение, дори част от съвременното поколение на деца се ориентират и консумират обща храна, която не е специфична за тяхната религия. Навярно за решаването на такъв проблем – ако той наистина съществува, е резонно да се наппави допитване до съответните власти, родители и деца в региожните със смесено или изповядващо друга религия население, за да се установи дали има необходимост от нормативно уреждане на подобен специфичен хранителен режим за всички различни религии, изповядвани от децата и дали съществуват съответните финансови и кадрови ресурси за осъществяването на тази промяна.




    • Подобно изискване за харанителен режим на децата съобрано религиозната принадлежност на децата би бил изключително неприложим също така в институциите за деца, които са без родители, сираци или живеещи в неблагоприятна семейна среда – например ДДЛРГ, ВУИ, СПИ, ПД, Защитени и Наблюдавани жилища, Кризисни центрове за деца – жертви на трафик и насилие, Дневни центрове, приюти за бездомни деца и т.н. В тези заведения има финансов недостиг и подобно разделение на храната би било невъзможно, освен това възниква следния въпрос – кой би определил религиозната принадлежност на деца, които са например от турски или ромски произход, които обаче нямат родители или цял живот са били настанени в домове за деца? Директорът на институцията, който е техен настойник по време на пребиваването на децата или кой?




    • Възниква и друг въпрос: Кой въобще би защитил правото на детето на религиозно и хранително самоопределение, ако е над 14 г.; ако родителите са решили до 14 г., че детето трябва да изповядва ислямска религия, но детето впоследствие след 14 г. остава вярно на религията, но има други хранителни навици и не желае ограничения в храненето, почиващи на религиозна основа? И няма ли да бъде подобно деление в училищата и детските градини своего рода сегрегация и дискриминация на хранителните желания на другите деца, които не са базирани на религиозна основа?




    • Може не е без значение и каква бе обществената реакция в Интернет - в сайтовете, в социалните мрежи и т.н. по повод искането на вносителите на тази промяна в Закона за детето. Пoвечето мнения бяха осъдителни, но според нас интерес представлява следното мнение, публикувано на 19 юли в сайта: http://free-bg.net

Прилагаме копие от статията с дословно цитиране на мнението и неговия правопис, което може да бъде видяно на следния линк:
http://free-bg.net/index.php/2015071910869/2013-04-27-07-48-28/10869-%D0%94%D0%9F%D0%A1-%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5-%D0%A8%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%B2-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F.html

Кратки новини

Sunday, 19 July 2015 20:13



ДПС внесе законопроект, с който де факто в българското законодателство се въвеждат норми на Шарията.На пръв поглед, внесеният от Лютви Местан, Четин Казак, Алиосман Имамов, Хюсени Хафъзов, Шабанали Дурмуш, Тунчер Кърджалиев и Мариана Георгиева – Бенчева законопроект за промяна в Закона за закрила на детето е кратък и може да се каже – „незначителен“. Съвсем „случайно“ той е внесен на 14 юли – в края на сесията, преди лятната ваканция – може би с надеждата „да мине колкото се може по-незабелязано“. Разпределението му по парламентарнтите комисии, които трябва да дадат мнение преди разглеждането му в пленарна зала също е многозначително. Те са всичко три – водеща е Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, а двете, които са „участващи“ са Комисията по вероизповеданията и правата на човека и Комисията по образованието и науката.

Ето какво предлага ДПС - в Чл. 14 на Закона за закрила на детето, да се създаде нова алинея – 3-та, която да гласи:

(3) В детските градини и училищата всяко дете има право на хранителен режим, съобразен с неговата религиозна принадлежност.“



В сегашния му вид, тази част от закона изглежда така:

Чл. 14 Защита на религиозни убеждения



Чл. 14. (1) Отношението на деца до 14 години към религията се определя от техните родители или настойници, а на деца от 14 до 18 години - по съгласие между тях и родителите или попечителите им.

(2) Когато такова съгласие не се постигне, детето може да се обърне за решаване на спора чрез органите по този закон към районния съд.“

Мотивите на вносителите от ДПС са, че непрекъснато получавали сигнали и оплаквания от техни избиратели, които се жалват, че в учебните заведения (детски градини и училища) на децата се предлага хранителен режим, който не е съобразен с нормите на религията, към която принадлежат. „Този факт предизвиква основателно недоволсдтво на онези родители, които държат децата им да не бъдат принуждавани да нарушават правилата на своята религия, включително и тези, свързани с хранителния им режим“, заявяват от ДПС. Въз основа на това, те считат, че е необходимо предлаганото изменение в Закона за закрила на детето.

В целия цивилизован свят този въпрос е решен често и без наличието на специална писмена норма. В нашата страна обаче, поради системния характер на този проблем и липсата на нагласа на отговорните институции за неговото решаване, се налага регламентирането му на законово ниво“, заявяват още депутатите от ДПС.



Очевидно е, че от ДПС не очакват някаква особена съпротива на предложението си, но за „всеки случай“ се подготвят да „прехвърлят топката“ в полето на финансовата страна на въпроса. И имат успех – повечето коментари в медиите са именно на такава тема. Твърди се, че ако парламентът въведе религиозните норми на хранене в менютата на децата, това ще доведе до допълнителни разходи за детските градини и училищата, като основният разход няма да бъде за продукти, а за допълнителен персонал, ако се наложи да се готвят различни ястия за децата от различните религии. Естествено, такава съпротива лесно ще бъде преодоляна в пленарна зала (напр. с доказването, че средствата няма да бъдат толкова големи, че могат да бъдат поети частично от родителите, от „благотворителни“ фондации и т.н.). Точно това е и целта на ДПС – да се дискутира маловажното и несъщественото, за да не се дебатира върху много по-страшното и лошото, което да остане незабелязано.

А ако все пак „номерът не мине“, ДПС има и „втора линия на защита“ на искането си – примерът с „целия цивилизован свят“.

Но, както се казва, това е „криво разбрана цивилизация“, и ако въобще може да се говори за цивилизация, то тя е на ниво от преди над 1 400 години.

Реално, зад „невинната добавка“ на ДПС към Закона за защита на детето се „крие“ ни повече, ни по-малко новото въвеждане на норми на ислямското право – Шарията, отхвърлено от българската държава като правна норма след Освобождението на България през 1878 г.

С „добавката“се въвежда религиозна норма в държавното право – в един закон на светска по конституция държава. Да оставим настрана, че към април 2014 г. в България е имало 127 официално регистрирани вероизповедания и няма практически начин, изискванията на техните религиозни норми бъдат приложени в законите, че би било накърняващо правата на атеистите. Предлаганото от ДПС изменение ще засегне държавни институции и органи, което никак „не се връзва“ с Чл. 13 Ал. (2) на Конституцията на България, който гласи: „(2) Религиозните институции са отделени от държавата.“

Реално, на всекиго у нас му е ясно, че става въпрос за спазването на „хранителния режим“ на Исляма, според който вярващите трябва да консумират т.нар. „халал храна“ (в български диалекти на турския език се използваи думата „хелял“ – бел.ред.). Според обяснението на Главно мюфтийство, „Хелял е арабска дума, означаваща „законно" или „допустимо". Антоним на хелял е харам, което означава "незаконно" или „забранено". Когато става въпрос за храна и хранителни продукти, хелял е хранителен стандарт за всички мюсюлмани.“

За да се установи, дали дадена храна се „халал“ си има сертифициране – започващо от съставките й, минващо през начина на приготвяне и завършваща със сервирането й. Естествено, в България това се прави от Главно мюфтийство – „Главно мюфтийство на Мюсюлманското изповедание в Република България контролира производствените обстоятелства като мюсюлмански одитори разглеждат и одобряват съставките, за да се гарантира, че даден продукт е хелял.“ А ето и от какво са опасявт в Главно мюфтийство, когато определят, коя храна е „халал“ – относно източника на месо; използване на „харам и/или съмнителни съставки“; „използването на общи скари, пещи, печки и др. за свинско месо и други продукти“; „наличие на алкохол в рамките на предприятието“; „замърсяване от сервитьори, готвачи, докосвайки харам и хелял храни в същото време“. Нали се сещате за какви разходи става въпрос? И как, една религиозна институция изведнъж ще получи законно право да осъществява функциите на кантролен орган в държавни училища, детски градини и изобщо навсякъде, където на децата се сервира храна? Нима това не е намеса на религията във функционирането на държавата?

По време на постите, по-ревностните мюсюлмани през деня се въздържат от каквото и да било ядене, вкл. и от приемане на вода. Ако някой родител поиска това да бъде спазвано спрямо детето му, как трябва да реагират „лелките“ в детската градина или учителите в училището? А ако в следствие на такава „хранителна диета“ се случи нещо с някое дете, кой ще носи отговорност за предприетите действия или бездействието – „разпоредилият“ постите родител или персоналът на съответното учебно заведение, който се грижи за децата? Опитът от страните в Западна Европа показва, че в редица случаи, мюсюлмани се „обиждат“, ако по време на техните пости, някой друг консумира храна, напитки или пуши пред тях. Трябва ли и немюсюлманчетата да постят по време на Рамадана? Ако не, в правото си ли ще бъде някое от мюсюлманчетата или негов родител „да се обиди“ от това, че другите ядат пред него? Или ще разделяме децата си в училището на религиозен принцип, в противоречие на Чл.6 Ал. (2) – „Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия,…“? Нима неизбежното даване на допълнителни средства от страна на държавата за осигуряване на „халал храна“ (вкл. сертифицирането и сервирането й), не е пряко субсидиране на определени религиозни възгледи – т.е. до предоставяне на привилегии на Исляма пред останалите религии в България?

Въпросът има и друга страна. Според изискванията за „халал храна“, убиването на животното става по определен начин – „дхабихаа“ (който има здрави нерви може да види много видеа в интернет как точно става това). Той е в противречие с Европейската конвенция за защита на стопанските животни и съответстващите й норми в българските закони.

Тук е и отговорът на твърденията за „цивилизованост“ използвани от ДПС в тяхната аргументация. Точно и именно заради начина на убиване на животните в съответствие с изискванията за „халал храна“, в някои страни, където живеят много мюсюлмани, клането на животни по религиозни начини е забранено. Дали ДПС ще определи като „нецивилизовани“ Дания, Люксембург, Холандия, Норвегия, Швеция, Швейцария? Междувременно, в много „цивилизовани страни“ набира сили движението за забрана на „халал храните“ – заради отвратилентата  жестокост и причиняване на страдания на животните при тяхното клане.

Но както вече казахме – това е „малкият дявол“. По-страшното е друго.

Ако бъде приета, поправката в Закона за закрила на детето ще представлява пряко въвеждане на норма на ислямското право – Шарията в иначе светската Република България.

Със сигурност ще се намерят хора, които оспорвайки това търдение, ще кажат, че връзката между исканата от ДПС поправка – на практика за „халал храна“ и налагането на ислямското право (Шарията) на немюсюлманското мнозинство, неприемливата, радикалната, екстремистката ислямизация на обществото е силно преувеличена.

Шарията се разпростира много повече от „халал храната“, но това което следва да се отбележи тук е, че всяко издаване на сертификат за „халал храна“ става в рамките на Шарията и представлява опит за налагането и приемането на Шарията от мнозинството в нашето общество. За твърдящите друго, без да изпадаме в теологични спорове, ще приведем думите на един безспорен експерт по темата – секретарят на Австралийската ислямска мисия Съдък Бъкли, който съвсем открито заявява: „Има практически примери че (Шарията) е вече тук (има се в предвид Австралия – бел.ред.). Ние имаме мюсюлмански училища, джамии, погребални бюра, магазини и бизнес. Ние получихме салони, ислямски благотворителни организации, ислямски финансови институции. Има толкова много неща – халал храни, сервирани в авиолиниите. Това всичко е част от Шарията.“

Премането на предложението на ДПС ще предостави необходимият на адептите на Шарията прецедент, въз основа на който техните искания за подмяна на светското право с нормите на ислямското ще бъдат все по-агресивни и увеличаващи се. Горчивият опит на други страни (напр. Германия, Белгия, Великобритания, Франция) вече го е доказал. Ако тръгнем по този път, скоро (както в Западна Европа), ще видим в градовете си предупредителни знаци, за обособени зони, където се прилага Шарията (Лондон), групи гневни мюсюлмани ще искат да не се поставят на публични места коледни елхи (Белгия), да бъдат затворени музеи, излагащи актови фотографии или „неприлично разголени“ статуи (Германия), или пък ще нахлуват с бухалки в кафенета, защото посетителите им си „позволявали“ да пият кафе, да ядат и да пушат по време на постите на Рамадана (Париж). Всичко това са примери, не от преди векове, а от последните 1-2 години, месеци, дори - дни.

Стериотипният отговор на такива опасения е, че Ислямът може да бъде политически, умерен. Нека да видим, какво мисли по този въпрос друг човек, който най-малкото като носител на награда за заслуги към Исляма, дадена му от духовенството на Саудитска Арабия, не може да бъде обвинен, че е ислямофоб или ксенофоб по отношение на Исляма – президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган. В интервю пред турска телевизия, той коментира термина „умерен Ислям“ така: „Тези описания са много отвратителни, това е обидно и оскърбително за нашата религия. Няма умерен или неумерен Ислям. Ислямът си е Ислям и това е.“ В рамките на шегата, бихме могли да се запитаме – нима ДПС и Главно мюфтийство не са съгласни с мнението на Ердоган?

Предложението на ДПС е само началото на път, който (ако не бъде даден отпор на него и други подобни) България ще извърви много бързо. Тогава опитите да се спрем ще бъдат закъснели.“


Желаем ползотворна работа на Вашата Комисия по проблемите на децата, младежта и спорта.

Наш представител в заседанието на КВДМС в заседанието ще бъде Лидия Загорова, Председател на ECPAT Bulgaria, за което писмено уведомихме секретаря на Комисията в Е-mail на 28 юли т.г.

С уважение,

Лидия Загорова,
Председател на Сдружение “Пренебрегнати

деца” – ECPAT Bulgaria – български клон на

ECPAT International; член на EU Civil Society

Platform Against Trafficking in Human Beings







База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница