Негрите в Коментари към царското родословие на Инките Владимир Сабоурин



Дата13.09.2016
Размер74.6 Kb.
#9468
Негрите в Коментари към царското родословие на Инките

Владимир Сабоурин



на паметта на Мария Вирхов (1969-2011)
В тенебристичното изкуство на светлосенките във Втора част на Коментарите1, напомнящо за картините на Хосе де Рибера2, фигуративното полагане на Синовете на Слънцето в мрака става с помощта на персонажите на негрите. Първото споменаване на негрите в хрониката на завладяването на Империята на Инките е впечатляващо фигуративно – скулптурно – в буквалния смисъл на думата: близо десет години след като Диего де Алмагро-баща в похода си за покоряването на Чили (1535) минава през планинските проходи на Централните Анди, където замръзват хиляди, – хора на Херонимо де Алдерете, който по-късно е назначен за губернатор на Чили, откриват по същите места ледената скулптура на негър и кон. „Откриха един негър, облегнат на скалите, на крак, без да е паднал, и един кон, също на крак, все едно е от дърво. Негърът държеше в ръцете си вече изгнилите юзди” (Hallaron un negro arrimado a las peñas, en pie, sin haberse caído, y un caballo también en pie, como si fuera de palo, y las riendas en las manos del negro, ya podridas) (CR-II 166). Замръзналият във високопланинския проход негър е емблематичен с оглед на функцията, в която негрите се явяват редом със Синовете на Слънцето. Те са гробари на екзекутираните, за които няма кой друг да се погрижи. Такъв е случаят на дон Диего де Алмагро-баща, след чийто поход остава ледената скулптура на негъра и коня. „Палачът, за да се възползва от своята привилегия и плячка, го съблече и остави по долна риза. Щеше да му свали и нея, ако не му бяха попречили. Така остана на площада през по-голямата част от деня, без да има враг или приятел, който да го прибере оттам” (El verdugo, por gozar de su preeminencia y despojo, le desnudó y dejó en camisa, y aún esa le quitara sino se lo estorbaran. Así estuvo en la plaza mucha parte del día, sin que hubiese enemigo ni amigo que de ella lo sacase) (CR-II 226). Когато няма кой да се погрижи за обезглавеното тяло, съблечено по долно бельо и проснато на ешафода пред очите на целия град, идва редът на негъра-гробар. „Вече падаше нощта, когато дойде един негър, роб на нещастния покоен, и донесе един мизерен чаршаф, който беше или от бедната му покъщнина или от милостиня, за да погребе господаря си. И като го зави в него с помощта на няколко индианци от прислугата на дон Диего, го занесоха в църквата на Премилосърдната Богородица.” (Ya bien cerca de la noche vino un negro, que había sido esclavo del pobre difunto, y trajo una triste sábana, cual la pudo haber, o de su pobreza o de limosna, para enterrar a su amo; y envolviéndole en ella con ayuda de algunos indios que habían sido criados de Don Diego, lo llevaron a la iglesia de Nuestra Señora de las Mercedes.) (CR-II 226-227) Милосърдието на негъра-роб не отменя, а препотвърждава позора и след смъртта. Същият позор, надживяващ покойния във фигурата на негрите, съпровождащи или влачещи го в последния му път, очаква и дон Франсиско Писаро. „Маркизът го занесоха в църквата едни негри почти влачешком и никой не смееше да го погребе” (Al Marqués llevaron unos negros a la iglesia casi arrastrando, y nadie lo osaba enterrar) (CR-II 249). Милосърдната разлика между негъра, който погребва господаря си, и негрите, които влачат трупа на другия конкистадор до църквата, е заличена от бездънния позор на негърския кортеж, съпровождащ в последния им път завоевателите на Империята на Инките. Равносметката на хрониста е недвусмислена: „Дон Диего де Алмагро бе погребан от свой роб, а Маркиза – от свой слуга […]. И двамата бяха отнесени до гроба от негри и индианци” (A Don Diego de Almagro enterró un hombre que había sido su esclavo, y al Marqués otro que había sido su criado […]. Y los que al uno y al otro llevaron a enterrar fueron negros e indios) (CR-II 254). Тези негри и индианци, роби и слуги, са фигуративният мрак на тенебристичната картина на Втора част, съпровождащ в последния им път Синовете на Слънцето.

Фигурата на негъра-гробар се допълва от тази на негъра-палач, или по-точно изпълнител на екзекуции по бързата процедура, без съд и присъда. В легалистката рамка на испанското завладяване на Америка, (ре)конструирана в „хрониките на Индиите”, която облича в законност и най-въпиющите (съдебни) убийства, работата му е най-ниското и презряно нещо. Той екзекутира в случаите, когато някой друг избягва или е възпрепятстван да си мърси ръцете. В хаоса на гражданските войни нерядко се случва жертвите му да са много високопоставени. Подобен негър-екзекутор отрязва например главата на вицекраля Бласко Нуньес, след като е разбит край Кито от „тиранина” Гонсало Писаро. Обезглавяването на вицекраля не става чрез съдебен процес, нито по пряко нареждане на Писаро. Негов военоначалник, лиценциатът Карвахал3, иска да си отмъсти за екзекуцията на брат си, наредена от вицекраля. Търси го още на бойното поле, за да го убие собственоръчно. „Видя, че капитан Педро де Пуельес искаше да го убие, макар че вече бе почти мъртъв, както от падането [от коня, б. м.], така и от раната от аркебуз, която бе получил. На Педро де Пеульес разкри самоличността на Вицекраля един негов войник, защото без сведението, което този войник му даде, нямаше да го разпознае, тъй като бе предрешен. Лиценциатът Карвахал понечи да слезе от коня, за да го довърши. Педро де Пуельес му попречи, като каза, че е низост да посягаш на почти мъртъв човек. Тогава Лиценциатът нареди на един свой негър да му отреже главата, както и стана, и я занесоха в Кито, и я сложиха на позорния стълб” (Halló que el capitán Pedro de Puelles le quería matar, aunque estaba ya casi muerto, así de la caída como de un arcabuzazo que le habían dado. A Pedro de Puelles dió a conocer al Visorrey un soldado de los suyos, que si no fuera por el aviso que éste le dió no le conociera, según iba trocado de hábito. El Licenciado Carvajal se quiso apear para acabarle de matar; estorbóselo Pedro de Puelles, diciendo que era bajeza poner las manos en un hombre ya casi muerto; entonces mandó el Licenciado a un negro suyo que le cortase la cabeza, y así se hizo, y la llevaron a Quitu y la pusieron en la picota) (CR-II 393). Сред суматохата кой да доубие Вицекраля, издаден от свой войник – не става ясно защо Пуельес се отказва да го довърши, след като първоначално иска да го направи, а после дори възпира искащия да си отмъсти Лиценциат – работата е свършена от един негър, който му отрязва главата по нареждането на Карвахал, тъй като е „низост да посягаш на почти мъртъв човек”.

Негрите-екзекутори биват използвани не само в неразборията след сраженията, но и при по-урбанни и интериорни бързи производства, дори срещу жени с благороден произход. Сред многото анекдоти за Франсиско де Карвахал, легендарния и либертинен4 пълководец на Гонсало Писаро, които хронистът прилежно привежда след описанието на последните му часове (той е обесен, обезглавен и разчетворен), един повествува за удушаването на една благородна дама от неговите негри. Дамата се казва доня Мария Калдерон и си позволява открито да говори срещу Гонсало Писаро. Карвахал отива у тях и духовито я уведомява, че идва да я удуши. Доня Мария мисли, че става дума за дебелашка шега и го обсипва с ругатни. „Карвахал рече: „Със сигурност не се шегувам, че за да не говори ваша милост толкова много и лошо, ида да ви постегнат гръцмуля. И за да хване ваша милост вяра, нареждам и изисквам тези войници-етиопци да ви накажат чрез удушаване”. Имаше предвид тримата или четирима негри, които постоянно водеше със себе си за подобни подвизи. Те завчас я удушиха и я увесиха от един прозорец, който гледаше към улицата.” (Carvajal dijo: “No burlo, cierto, que para que vuesa merced no hable tanto y tan mal, vengo a que le aprieten la garganta; y para que vuesa merced lo crea, mando y requiero a estos soldados etíopes que le den garrote”, que eran tres o cuatro negros que siempre traía consigo para semejantes hazañas. Los cuales la ahogaron luego y la colgaron de una ventana que salía a la calle.) (CR-II 533) Негрите-удушвачи са изпълнители в правораздавателен фарс, който Карвахал държи да експлицира с пародийната употреба на юридическа формулировка – „нареждам и изисквам” (mando y requiero) – и с хуманистично-ученото преименуване на негрите-удушвачи във „войници-етиопци” (soldados etíopes). Правораздавателният фарс, инсцениран от либертина Франсиско де Карвахал, в който негрите са основни действащи лица, е сатирна драма на разгърнатата във Втора част барокова трагедия на разпада на всеки ред.

Фигурите на негрите заемат прагови пространства в топографията на хаоса. Те са вратари на местата на exitus, водещи към смъртта или живота. Дотук се спряхме на появата им на праговете на леталния exitus, където те попадат в ролята на пияния вратар от Макбет, дори ако си го представим като добър самаритянин. Нека да завършим разглеждането на тенебристичната положеност на фигурите на негри в бароково контрапунктния свят на Коментарите с два случая на стоене и прекосяване на прага, в които вратарят, от една страна, не е гробар или екзекутор, а негърският фарс, от друга, е спасителен. Първият случай ни връща към убийството на дон Франсиско Писаро, при което освен негрите, които завлачват трупа му до църквата, има още един домашен роб, за когото хронистът споменава вече постфактум, „допълвайки” детайли към версията за събитието на друг историк. „Случаят с негъра, за който Гомара казва, че убили хората на Алмагро, е следният. Като усетил безпорядъчното трополене на битката между нападателите и Маркиза, завтекъл се нагоре по стълбата да помогне на господаря си или да умре с него. Щом стигнал до вратата, разбрал, че вече са го убили. Опитал се да пусне мандалото от външната страна, за да ги затвори вътре и да извика стражарите. Докато притварял крилата на вратата, случило се да излезе един от намиращите се вътре и като усетил намерението на роба, се нахвърлил върху него и го убил, намушквайки го с шпагата си.” (El negro que Gómara dice que mataron los de Almagro, fue que, sintiendo el tropel que traían peleando con el Marqués, subió por la escalera arriba a ayudar a su señor o morir con él; y cuando llegó a la puerta, sintió que ya lo habían muerto; quiso echar el cerrojo por defuera, para dejarlos encerrados y llamar la justicia. Yendo el negro juntando las puertas, acertó a salir uno de los de dentro, y sintiendo la intención del esclavo arremetió contra él y lo mató a estocadas). (CR-II 256) Преди негърът да се завтече нагоре по стълбата, останалата прислуга и някои посетители вече са избягали, скачайки през прозорците, гледащи към градината. Сред тях е и един съдебен пристав, който държи жезъла си с уста, за да не му пречи при скока (срв. CR-II 248), фигура от видение на Бош5. Притичвайки се на помощ, негърът се оказва буквално пред вратата, на прага, зад който са убийците. Той ще се опита да затвори, да пусне мандалото от външната страна.

Негърският фарс, от своя страна, се оказва спасителен, когато трябва по сред бял ден да се излезе незабелязано от заварден периметър. Спасението е да се направиш на негър, този любим фарс6 на белите хора, който в случая е на живот и смърт – шиболет на една идентичност, чиито изходи са завардени. „Решиха да го изведат от града пред погледа на всички, а не скришом, и да излезе, предрешен като негър. За тази цел му обръснаха косите и брадата, и му умиха главата, лицето и врата, както и дланите и ръцете до лактите с вода, в която бяха накиснали един горски плод, който не става за ядене, нито е полезен за нещо друго. Индианците му викат уиток. По цвят, форма и размер е като голям патладжан. Като се нареже на парчета и се накисне във водата за три-четири дни, и после се умият с него лицето и ръцете, оставяйки течността да попие на въздуха, и това се повтори три-четири пъти, цветът на кожата става по-черен от на етиопец. И дори после да се измие с чиста вода, черният цвят не се губи, нито маха преди да са минали десет дена” (CR-II 586, курсив в оригинала). Играейки негърския фарс, завардената идентичност може да прекоси по сред бял ден нажеженото до бяло, разрязано като с ножици на слънце и сянка публично пространство на испанския колониален град от XVI век. Рецептата не е сложна, плодът е див и местен, превращението трае достатъчно дълго за спасението, достатъчно кратко за по-нататъшното живеене.

в. Литературен вестник, бр. 30, 2011, с. 14-15.



1 Цитирам Втора част по-нататък в текста по интегралното електронно издание на творбата със сиглата CR-II и страниците в кръгли скоби, срв. http://es.scribd.com/doc/11715154/Inca-Garcilaso-de-La-Vega-Historia-General-Del-Peru-Completo.

2 Вж. преди всичко Голгота (El Calvario) (ок. 1618), маслени бои / платно, 336 x 230 см, Patronato de Arte de Osuna, Севиля – Pérez Sánchez, A. E. (ed.) Lʼopera completa di Jusepe de Ribera, Milano: Rizzoli Editore, 1978, p. 20. (В това издание репродукцията на Голгота стои до Пияният Силен.) Вж. също така Прометей (Prometeo) (ок. 1630), маслени бои / платно, 193,5 x 155,5 см, частна колекция.

3 NB: да не се бърка с Франсиско де Карвахал, легендарния пълководец на Гонсало Писаро, за който ще имаме повод да споменаваме.

4 Либертинажът му няма сексуален аспект, изразява се в макиавелистично волномислие и волнодумство. За историята на понятието „либертин” вж. Schneider, G. Der Libertin. Zur Geistes- und Sozialgeschichte des Bürgertums im 16. und 17. Jahrhundert, Stuttgart: Metzler, 1970.

5 Вж. вътрешната страна на лявото крило на триптиха Изкушението на св. Антоний (ок. 1501), Лисабон, Museu Nacional de Arte Antiga, фигурата в десния долен ъгъл: същество с птича човка и провиснали големи подобия на уши на басет (кучето-емблема на обувките „Хъш пъпис”); съществото е загърнато в пурпурен плащ, под който изпъква гърбица, носи тенекиена фуния на главата и се придвижва на кънки за лед; в човката си държи нещо като писмо, подпечатано с червен восък. – Koldeweij, J./Vandenbroeck, P./ Vermet, B. Hieronymus Bosch. Das Gesamtwerk, Stuttgart: Belser, 2010, S. 85.

6 Срв. титулното парче на третия албум на Ъпсурт: „Не се права на негър, оставам го на него, пич,/ фен съм на колегата Горан Брегович.” – Ъпсурт Pop Folk, София: Free Agents, 2003. Вж. също погребалната употреба на фигурата на негъра в клипа на покойната Ейми Уайнхаус Back To Black (2007).

Каталог: 222 -> pub
pub -> Фигури на ранномодерния интелектуалец в De vita beata (1463) на Хуан де Лусена
pub -> Владимир Сабоурин Одисей в "Диалектика на Просвещението"
pub -> Дайдо: my lover’s gone владимир Сабоурин
pub -> Понятието за произход
pub -> Литература от края на двадесети век (Роалд Дал, Тери Прачет, Дж. К. Роулинг)
pub -> Владимир Сабоурин на Бойко Пенчев
pub -> Промискуитет и миноритарен дискурс
pub -> Барух де Спиноза Етика (1677)
pub -> Материалност и трансгресия при Бернал Диас дел Кастильо Владимир Сабоурин
pub -> Книгата владимир Сабоурин Героят на първата книга на Елиас Канети, романа "Ослепяването"


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница