Нехомогеността на държавните координатни системи не е проблем, срещан само в Република Македония, а в почти всички страни в света

Определянето на координатите на точките в референтната система ETRS'89 е извършено чрез множество проекти, осъществявани от АКН.

Първите GNSS измервания са извършени в рамките на кампанията EUREF MAK '96 при което бяха обхванати тригонометричните точки от 1 клас. С това бе отбелязано и началото на свързването на съществуващата държавна система с Европейската.

В резултат на проведената кампания през 1996 година, бяха измерени и изчислени координати на 27 точки от тригонометричната мрежа от 1 клас и с две допълнителни точки на Скопското и Охридското летище. От тригонометричните точки от 1 клас, 7 (седем) точки са референтни, т.е. са неразделна част от EUREF мрежата (с номера 0801-0807, фигура 2.2.).

Базовите линии са определени с висока точност (), а точките са определени в системата ITRF94 epoch 1996.6, чрез 4 международни EUREF точки: IlinVrh (HR), Sofija (BG), Ankara (TR) и Dionysos (GE), с планова точност 1-5 mm (RMS).

Референтните точки (0801-0807) са определени и в Европейската координатна система ETRS89, чрез прилагане на тридименсионална трансформация, между координатните системи ITRF94 и ETRS89.

Кампания от подобен вид е проведена и в рамките на проекта EUREF MAKPOS 2010, при което в обработката са включени и измерванията от активните референтни станции.

Една от целите на този проект е сгъстяване на мрежата от EUREF точки, като въпреки съществуващите осем бяха измерени допълнителни пет точки. Допълнителните точки бяха избрани от вече съществуващата пасивна GPS мрежа, а същевременно същите са част от местните тригонометрични мрежи. Разположението на точките е дадено на фигура 6.2.

Фигура 6.2. EUREF MAKPOS 2010

С това пасивната GPS мрежа се състои от общо 167 точки, които покриват цялата територия на държавата, подробно описана в глава 2 от дисертацията.

През същия период 2009-2010 г. паралелно са предприети и действия за GNSS измервания на точките от местните тригонометрични мрежи. Проведени са два проекта, в който са измерени 322 точки от възможни 520. Това се дължи на факта, че на определен брой точки на терена по различни причини, не е възможно да се извършат GNSS измервания.

В рамките на същите проекти са измерени и 62 полигонометрични точки, които в повечето случаи представляват замяна на определена недостъпна точка от ГТМ. С това общият брой на измерени точки от местните мрежи възлиза на 384.

Коориднатите на точките от ГТМ в ETRS'89 са изчислени чрез използуване на точки от пасивната GPS мрежа или чрез използуване на измервания от мрежата на активни референтни GNSS станции - МАКПОС. Точността, с която са определени координатите е ,.

През 2010 и 2011 г., АКН започва третата фаза на определяне на координатите в ETRS'89 на точките от по-ниските класове (2-5 клас).

Тъй като става въпрос за голям брой точки, повече от 16000, не е възможно всички да бъдат измерени на терена. Имайки предвид, че съвременните геодезически инструменти имат висока производителност при измерване на ъгли и дължини, беше направен план за измерване на около 2800 точки разпределени по предварително зададен грид от 3х3 km, фигура 6.3, като полските дейности са разделени в 4 Лота.

Целта на проекта е във всяка област от дадения грид с прилагането на GNSS системите да бъде измерено по най-малко една точка от съществуващата референтна база.

Фигура 6.3. Грид 3х3 км

Всяка точка на терена е измерена чрез прилагане на RTK метод за позициониране при който бяха спазени условия, предвидени в проектната задача:

Структурата и съдържанието на полските карнети са дадени в приложение № 2 за RTK измервания и Приложение № 3 за статични измервания.

Според данните, получени от АКН са измерени общо 2752 точки от държавната тригонометрична мрежа (2 5.клас), което представлява 98.3% от предвидения брой точки за измерване.

На фигура 6.4. графично е показано разположението на измерените точки, а в Таблица 6.3. е даден броят на измерени точки след тригонометричните секции.

Точността, с която са определени координатите на точките в ETRS'89 системата е .

Фигура 6.4. Разположение на измерените точки

Създадено е софтуерно приложение, което проверява дали в базата има точки, имащи един и същ номер на точка или точки с приблизително същите координати, но с различен номер.

Направен е анализ на координатите на точките от Държавната система при който е констатирано, че за 211 точки не разполагаме с информация за височината, т.е. същите са определени само по положение.

В тази група можем да прибавим и 382-те точки, които на място са измерени на нивото на открития подземен център, поради това, че не разполагаме с точна информация за разликата във височината между надземният знак, на който е определена котата и подземния център, на който е извършено измерването в ETRS'89. Разположението на точките, за които не разполагаме с информация за тяхната височина е дадено на фигура 7.1.

Фигура 7.1. Разположение на точки без известна височина

Най-късото разстояние между точките е 449.2м, най-дългото разстояние - 14037.4м, докато средната стойност на страните между измерените точки (без точките от ГТМ) е 3462.2м.

Фигура 7.2. Средна стойност на страните между измерените точки

В изчисленията са включени 25 точки от 1 клас които са измерени и изравнени в ETRS'89 система в рамките на проекта EUREF MAK '96. Подробно описание на мрежата е направено в глава 2, точка 2.2.1 от дисертацията.

Допълнително са включени и 90 точки от мрежата от 2 клас, чиято цел е сгъстяване на полето за трансформация и увеличаване на броя данни за анализ на състоянието на координатите. Като втора отправна предпоставка се приема факта, че координатите на точките от 2 клас са определени директно въз основа на измерванията от и към точките от 1 клас, като точността им не би трябвало да се различава в голяма степен от точността с която е определена мрежа от 1 клас.

Фигура 7.3.Разположение на измерените точки от 1 и 2 клас

В първия етап от анализа, са извършени три отделни 3D трансформации (една само с точки от 1 клас, една само с точки от 2 клас и една с всички общи точки), като резултати са представени в таблица 7.1.