Неизбежно като зората Франсис Ривър



страница1/29
Дата10.04.2018
Размер3.47 Mb.
#65752
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   29



Неизбежно като зората


правоъгълник 388група 7


Франсис Ривър




Съдържание


Съдържание 2

Пролог 2


Семето 5

1 5


2 14

3 21


4 27

5 36


6 45

7 51


8 57

9 59


10 62

11 67


Земята 74

12 74


13 82

14 93


15 95

16 100


17 103

18 110


19 114

20 118


21 125

22 131


23 136

24 140


25 149

26 152


27 157

28 158


29 162

Растежът 165

30 165



Пролог

79 г. след Христа

Пазачът на долните етажи на тъмницата пусна резето и тръгна напред. Металният звън от подметките на римските сандали отведе Атретис отново в Капуа. Докато следваше шума, той усещаше страх и миризма на студен камък, от които потта по кожата му изстиваше. Зад него се чу вик, идващ от някоя заключена килия. Хора виеха в отчаянието си. Изведнъж, докато още вървяха, Атретис чу нещо в дъното на влажните помещения — звук, който неусетно го привлече. Някъде в тъмнината пееше жена.

Пазачът спря и леко обърна глава към Атретис:



  • Чувал ли си такъв глас през живота си? — попита той. Песента спря и пазачът забърза напред. — Тук е от месеци, но това сякаш не я тревожи, а както изглежда не тревожи и останалите. Жалко, че ще умре заедно с всички утре — той спря пред една тежка врата и дръпна резето.

Атретис застана на прага и погледът му тръгна от лице на лице из мрачното помещение. Една факла мъждукаше на стената, но скупчените фигури в дъното бяха потънали в сянка. Повечето от затворниците бяха жени и деца. Мъжете с обрасли лица бяха по-малко от дузина. Атретис не се изненада. Най-вероятно пазеха младите мъже за игрите на арената.

Някой произнесе името му и той видя една слаба жена в дрипи да се надига от тълпата затворници.

Адаса.


  • Тази ли е? — попита пазачът.

  • Да.

  • Ей, гласовитата — извика той. — Точно ти! Ела насам!

Атретис я гледаше, как си проправя път към тях. Хора протягаха ръце да я докоснат. Някои успяха да я хванат за ръка, а тя им се усмихваше и прошепваше насърчителни думи, преди да отмине. Когато стигна до вратата, тя го погледна. Очите й блестяха:

  • Какво правиш тук, Атретис?

Той нямаше желание да й казва каквото и да било пред пазача, затова я хвана за ръка и я изведе в коридора. Войникът затвори вратата и пусна резето. След това им отвори друга врата отсреща, запали факлата, отдалечи се в дъното на коридора и зачака.

Атретис последва Адаса в помещението, заслуша се в отдалечаващите се стъпки и стисна юмруци. Беше се заклел да не влиза в подобни помещения и въпреки това — ето го тук — и то по собствено желание.

Адаса се обърна към него и почувства мъката в душата му.


  • Би трябвало да мразиш това място — промълви тя. — Какво те доведе тук при мен?

  • Имах сън и не знам какво означава.

Тя долови отчаянието му и се помоли Бог да й даде отговорите, от които той имаше нужда.

  • Седни при мен и ми разкажи — каза тя с глас отслабнал от дългите дни на гладуване в затвора. — Може аз да не знам отговорите, но Бог ги знае.

  • Вървя през тъмнина, а тя е толкова тежка и осезаема, че я чувствам как се притиска в тялото ми. Единственото, което виждам са ръцете ми. Вървя дълго, без да усещам нищо, сякаш търся нещо вечно. Тогава виждам един скулптор, а пред него е творбата му — една статуя с моя образ. Прилича на ония, които продават в занаятчийниците край арената, само че тази изглежда толкова истинска, сякаш диша. Човекът взима един чук и аз знам какво ще направи с него. Извиквам му да не го прави, но той го стоварва върху образа, който се разпръсква на милиони парченца.

Атретис се изправи разтреперан.

  • Усещам болка, каквато не съм изпитвал никога преди. Не мога да помръдна. Наоколо виждам гората, в която съм играл в детството си, и в същото време потъвам в някаква тиня. Около мен стоят близките ми — баща ми, майка ми, жена ми и отдавна починалите ми приятели. Аз крещя към тях, но те само наблюдават как потъвам. Тинята ме притиска също като тъмнината преди и тогава се появява един мъж и протяга и двете си ръце към мене. Дланите му кървят.

Адаса погледна Атретис. Той унило се отпусна и се облегна на каменната стена зад себе си.

  • Ти поемаш ли ръцете му? — попита тя.

  • Не знам — отвърна Атретис. — Не мога да си спомня.

  • Събуждаш ли се?

  • Не — той бавно пое дъх и се опита да удържи гласа си да не трепери. — Още не — той стисна очи и преглътна конвулсивно. — Чувам едно бебе да плаче. Лежи голо на скалите край морето. Виждам, че една вълна приижда и усещам как ще го отнесе. Опитвам се да го достигна, но вълната се стоварва върху него. Тогава се събуждам.

Адаса затвори очи.

Атретис опря глава назад в стената.



  • Е, кажи ми. Какво означава всичко това?

Адаса помоли Бог да й даде мъдрост, и дълго остана с наведена глава. След това отново вдигна поглед и каза:

  • Аз не съм пророк, само Бог може да тълкува сънища, но и аз знам, че някои неща са истина, Атретис.

  • Какви неща?

  • Мъжът, който протяга ръце към тебе, е Исус. Аз ти разказах как е умрял прикован на кръст и как е възкръснал. Той протяга към тебе и двете си ръце. Хвани ги и се дръж здраво. Спасението ти е много близо. — Тя се поколеба. — А детето...

  • Знам за детето — лицето на Атретис се изкриви от едва удържаните чувства. — Това е моят син. Мислех за всичко, което ми каза оная нощ, когато дойде на хълма и когато ти отвърнах да го оставиш да умре, понеже не ме е грижа — той спря, пое си дъх и продължи. — Изпратих да предадат, че искам детето, когато се роди.

Когато видя учудения поглед в очите на Адаса, Атретис скочи на крака и тръгна напред-назад.

  • В началото исках да нараня Юлия, да й взема детето. После наистина исках това дете. Реших да го взема и да се върна в Германия. Изчаках, а след това научих вестта — било е мъртво.

Атретис се изсмя с изпълнен с горчивина глас.

  • Но тя ме излъга. Не е било мъртвородено. Заповядала е да го оставят да умре на скалите — гласът му стана дрезгав от сълзи и той прокара пръсти през косата си. — Казах ти, че ако Юлия го положи в краката ми, аз ще се обърна и ще си тръгна. Всъщност тя направи точно това, нали? Остави го на скалите и си тръгна. Мразех я. Мразех и себе си. Бог да се смили над мене, беше казала ти веднъж. Бог да се смили над мене.

Адаса се изправи и се приближи до него.

  • Синът ти е жив.

Атретис се вцепени и впери поглед в нея.

Тя сложи ръка на рамото му.



  • Не знаех, че си изпратил да кажат, че го искаш, Атретис. Само да знаех, щях веднага да го донеса при тебе. Моля те, прости ми за болката, която съм ти причинила — тя отпусна ръце надолу.

  • Каза, че е жив? Къде е? — хвана я за рамото той.

Адаса се помоли Бог да смекчи всичко, което е сторила.

  • Заведох сина ти при апостол Йоан, а той го положи в ръцете на Ризпа, една млада вдовица, която е загубила детето си. Тя обикна сина ти в момента, в който видя лицето му.

Ръката му се отпусна.

  • Синът ми е жив —повтори удивен Атретис и тежестта на болката и вината падна от него. Той затвори облекчено очи. — Синът ми е жив — той опря гръб на каменната стена и се свлече надолу, сякаш коленете му отслабнаха от това, което току-що беше чул. — Синът ми е жив! — каза сподавено той.

  • Бог е милостив — прошепна тя и погали косата му.

Това му напомни за майка му. Той хвана ръката на Адаса и я притисна към бузата си. Вдигна поглед към лицето й и видя отново белезите по него, тялото й беше отслабнало и омършавяло под дрипавата туника. Тя беше спасила сина му. Как можеше да си тръгне и да я остави да умре?

Атретис стана. В погледа му се четеше решителност.



  • Ще отида при Серт — каза той.

  • Не.

  • Да — беше решен да го направи. Въпреки че никога не се беше борил с лъвове, а и знаеше, че възможността да оцелее е почти нищожна, трябваше да опита. — Една дума пред когото е необходимо и аз ще съм на арената вместо тебе като твой шампион.

  • Аз вече имам шампион, Атретис. Битката е приключила. Той вече е спечелил — тя стисна ръката му между дланите си. — Не разбираш ли? Ако сега се върнеш на арената, може да умреш, преди напълно да си познал Бога.

  • Ами ти?

Утре тя щеше да се изправи срещу лъвовете.

  • Божията ръка е в това, Атретис. Да бъде волята му.

  • Ти ще умреш.

  • Дори и да ме убие, аз пак ще му вярвам — каза тя и се усмихна. — Каквото и да се случи, то е за божия слава. Аз не се страхувам.

Атретис я погледна и почувства огромна нужда от вяра като нейната, вяра, която да го изпълни с мир и утеха. Той за дълго се вгледа в лицето й, а след това кимна, като се бореше с чувствата, които бушуваха в душата му.

  • Да бъде както казваш.

  • Да бъде според волята божия.

  • Никога няма да те забравя.

  • Аз също — каза тя. Обясни му къде да открие апостол Йоан, сложи ръка на рамото му и го погледна с изпълнени със спокойствие очи. — А сега си тръгвай от това място на смърт и не поглеждай назад.

Тя излезе в тъмния коридор и повика пазача. Атретис се изправи с факлата в ръка, докато пазачът дойде и дръпна резето на вратата на килията. Когато я отвори, Адаса се обърна и погледна към Атретис, а очите й излъчваха топлина.

  • Нека Бог да те благослови и да те пази. Нека лицето му да свети пред тебе и да бъде милостив към тебе. Нека ти даде благоволението и мира си — каза тя с усмивка. Обърна се и влезе в тъмната килия.

Посрещнаха я множество сподавени гласове, а вратата зад нея се затвори с трясък на безвъзвратност.



Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   29




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница