Неизбежно като зората Франсис Ривър
Изтегляне 3.47 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Растежът
29Стигнаха до една отвесна скала с изглед към Рейн и Атретис вдигна юмрук и изрева с все сила така, че по гърба на Ризпа полазиха тръпки. Теофил се засмя, споделяйки радостта на Атретис. Те тръгнаха на север по скалата и не след дълго свиха към вътрешността, за да избегнат териториите на вангионите, тривоките, немитите и убите, които живееха край реката. Спряха да лагеруват край един топъл извор и Ризпа се изкъпа на спокойствие с Халев, докато мъжете отидоха да ловуват. Когато се върнаха, Атретис носеше на гърба си един сръндак, одран и готов за печене. В горите на Германия нощта падаше бързо. Вълците започваха да вият, прокрадваха се сенки. Шумовете бяха непознати. Ризпа не можеше да се отърве от мъчителните си предчувствия, дори и след изгрев слънце. Земята изобилстваше от гори и тя се чувстваше затворена в този потискащ сумрак. Сякаш някой непрекъснато ги наблюдаваше и се движеше с тях сред дърветата. Един гарван изграчи над тях и Ризпа неволно се почувства като във времето на поверията и преданията. Голямата птица беше лоша поличба, нали? Налагаше се да си повтаря, че гарванът, който ги гледа, е сътворен от Бога, както планините, които стояха между нея и познатия й свят, и горите, из които сега бродеше. Дори самият въздух, който дишаше, беше сътворен от ръката на Господ. О, Боже, земята и всичко що е в нея са твое творение. Ти владееш над всичко, което виждам и дори което не виждам. От какво мога да се страхувам?
Атретис се намръщи и се огледа наоколо. Той беше възпитан да вярва, че жените имат пророчески сили и добра интуиция. Не искаше да пренебрегне инстинктите на Ризпа, само защото е ефесянка. Нищо не помръдваше. Това спокойствие караше стомахът на Ризпа да се свива на кълбо, а пулсът й да препуска силно. Нито птича песен, нито движение на животно. Всичко беше притихнало. Единадесет години бяха минали, откакто се би с римските войски, но този спомен го накара да осъзнае нещо съвсем реално. Тишината беше предупреждение за нещо предстоящо. Той извади гладията си и понечи да извика на германски и да каже кой е, но вече беше твърде късно. Разнесе се ужасяващ барут, който отекна навсякъде около тях и над главите им. Косата на Ризпа настръхна.
Дивият пулсиращ рев се надигна като монотонно песнопение от ада. Ставаше все по-силен, докато воините държаха щитовете си пред лицата, викаха в тях и тракаха свирепо по тях. Звукът от всичко това беше потресаващ. Ужасяващ. Злокобен. Докато слушаше надигащия се шум, Атретис осъзна, че е допуснал грешка. Фатална грешка. Стояха в тясна долчинка без никаква защита отникъде.
Изведнъж ревът спря. Чуваше се само тропотът на тежки стъпки.
Теофил се заслуша. Войните нахлуха по пътеката от двете им страни. Полетяха стрели и копия. Едва избегнал една фрамея, Атретис намушка първия изпречил се пред него мъж. Той се хвърли с боен вик върху него на земята. Халев крещеше. Атретис връхлетя срещу двама и дори не усети как преди да ги посече острието на един от мечовете одраска бузата му. Теофил се отбраняваше от ударите им. Използва дръжката на гладията си и повали на земята един от германците. Наведе се рязко, точно преди един меч да успее да отнесе главата му, и веднага заби юмрука си в слънчевия сплит на младия войн. Атретис грабна една фрамея от земята, запрати я и тя мина през друг от нападателите, който приближаваше Теофил откъм гърба му. Мъжът извика силно и се строполи на земята. Нападението замря толкова внезапно, колкото и започна. Германците се стопиха сред дърветата и отново се спусна тишина. Атретис дишаше тежко, кръвта му гореше. Той изкрещя присмехулно. Един от войните, които Теофил беше повалил, изпъшка, идвайки в съзнание. Атретис тръгна към него с почервеняло от гняв, напрегнато и потно лице, и със съвсем ясно намерение. Теофил застана на пътя му.
Теофил блокира гладията му със своята.
Горещата кръв, която пулсираше в главата на Атретис, утихна и се охлади. Все още дишаше тежко от битката и дробовете му горяха. Той погледна римлянина в очите.
Теофил го сръга силно в гърдите и го отблъсна назад, след което зае бойна стойка.
Крясъкът на Халев проникна зад гнева на Атретис. Той се намръщи, отстъпи и отпусна оръжието си.
Атретис се запъти натам, замислен защо тя не се грижи за детето. Дали се беше свила зад дървото от страх? Или пък беше хукнала в гората и бе забравила детето в паниката?
Атретис се подпря с ръка на дървото и се преметна. Приземи се стабилно, без да трепне. Халев лежеше в скута на Ризпа. Беше целия в кръв и крещеше. Сърцето му трепна.
Тогава видя стрелата, която стърчеше от гърдите й и осъзна, че кръвта е нейна, а не на Халев. Детето не беше наранено. Теофил дочу гърления стон на Атретис и остави двамата матианци да лежат на земята. Той се втурна през малката полянка към падналото дърво, където Атретис беше коленичил и галеше Ризпа по бузата. Лицето му беше пребледняло. Говореше й нещо на германски. Теофил се приближи и видя раната. Нямаше съмнение, че беше смъртоносна.
Атретис притисна с едната си ръка гръдния й кош, а с другата дръпна стрелата и я захвърли. Ризпа беше в шок и почти не издаде звук. От раната бликна кръв. Той се опита да я спре с длан, но това не помогна. Тогава зарови кървавата си ръка в косите й и започна да я умолява:
Тя се бореше за въздух. От ъгълчето на устата й потече тънка струйка кръв.
Дишането й се промени. Забързаните опити за глътка въздух се забавиха и успокоиха.
Ръката й се полюшна, сякаш искаше да го докосне, но нямаше сили. Тя въздъхна дълбоко и притихна. Тялото й се отпусна и тя застина.
От устата му започнаха да текат думи, чувства, които беше крил, чувства, с които се беше борил. Той хвана лицето й в шепи. Очите й бяха отворени, неподвижни и невиждащи, а устните й леко отворени. Кръвта престана да тече от устата й. От раната на гърдите й — също. Атретис се изправи, вдигна ръце с длани, покрити с нейната кръв и изля мъката си с пълен глас. Не преставаше да вика отново и отново, а синът му крещеше забравен и изоставен. Теофил се доближи до Ризпа и положи ръце върху нея. Атретис продължаваше да преживява мъката и отчаянието си, а Теофил започна да издига вярата си в молитва пред Христос. Нищо не е невъзможно за Бога. Нищо. От устата му не излизаха думи, нито имаше ясна мисъл в главата си, но душата му викаше към Бога Ризпа да се върне при тях. Заради детето. Заради човека, все още изгубен в тъмнината. Атретис се олюля. Не можеше да си поеме дъх. Имаше усещането, че някой го задушава. Съзнанието му се изпълни с образи на всички ония, чиито живот беше отнел, които някога са били обичани, но той бе погубил. Строполи се на земята, прегъна се и заплака. Теофил продължаваше да се моли. Халев се надигна тромаво и тръгна несигурно към мъртвата си майка. Строполи се на земята, облегна главата си на скута й и засмука пръста си. Когато Халев спря да плаче, Атретис надигна глава и се огледа за него. Видя къде се е сгушил и стисна очи. Как щеше да го отгледа сам? Теофил стоеше на колене, покрил с ръце раната на Ризпа. Какво си мислеше, че може да направи сега този стотник? Каква полза от молитвите му?
Теофил не помръдна от мястото си.
Думите му увиснаха във въздуха. Ненадейно над гората се спусна тишина. За миг сякаш цялото творение застина. После дойде тих ветрец. Атретис се огледа неспокойно и целия настръхна, докато ветрецът продължаваше да шепти около него. . . Той започна да трепери. Изпълни го страх от непознатите сили наоколо. Едно издихание привлече силно вниманието му. Невярващите му очи се разшириха, когато видя как Ризпа поема дълбоко дъх и поглежда някъде зад Теофил.
Теофил бавно погали Ризпа по бузата с трепереща ръка.
Каквито и сили да бяха съборили Атретис, те се вдигнаха толкова бързо, колкото и бяха дошли, и той бавно се изправи на крака. Приближи се с разтуптяно сърце, изпълнен със страхопочитание.
С вик на победа Теофил стана на крака и направи няколко крачки. От него струеше силна възбуда. Той сграбчи ръката на Атретис със смях и насълзени очи. — Кажи ми сега, че Христос няма никаква сила! Кажи ми, че не е жив! Той беше в началото, сега е и винаги ще бъде! Нашият бог владее над всичко! — той пусна Атретис и вдигна радостно ръце към небето. — Ел Елион, Бог Всевишен! — гласът му се издигна и се разпростря из тъмната гора, която разнесе ехото му навсякъде. Целият разтреперан Атретис падна на колене пред Ризпа. Не можеше да повярва на очите си. Преглътна с усилие и протегна ръка да я докосне, но се дръпна назад. Почувства как косата му настръхва, когато видя лицето й светнало, а очите й пълни с блясък по начин, по който никога не ги беше виждал. Тя беше жива, по-жива от всякога. Всичко около нея изглеждаше по-светло. Очите й срещнаха неговите.
Чувствата го задавиха и той не можа да каже нищо. Грабна ръката й и целуна дланта й. Докосна лицето й. Тогава забеляза, че цялата й туника е пропита с кръв. Реши да провери дали кървенето все още продължава. Извади с треперещи ръце камата си от ножницата и внимателно разряза вълнения плат. Когато го отметна, видя гладката й кожа. Намръщи се и затърси раната. Докосна поразен кожата й и отново го побиха тръпки. Единственото доказателство, че е имало някаква рана, беше малък белег отдясно малко над гърдите й близо до сърцето. Никой не можеше да оцелее след такава рана. Ризпа наистина беше мъртва. Беше уверен в това, както беше уверен, че сега е жива. Знаеше също, че не Теофил беше извършил това чудо. Нито Тиваз. Само един можеше да го извърши. Богът на Адаса. Богът на Ризпа. Богът, когото той толкова упорито смяташе за слаб и беззащитен, направи невъзможното. Атретис се изправи на крака. Не разбираше как работи този Бог, но не можеше да отрече силата, която почувства и видя. И гласът му беше изпълнен с увереност, когато каза:
Теофил се обърна.
Атретис го погледна. След всичко, което се случи, цялата враждебност към римлянина си беше отишла.
Теофил знаеше, че с такава клетва германците обвързват честта и живота си.
Атретис я пое.
Теофил го тупна по рамото.
Растежът“Семето започна да расте. . .” 30
Целият прогизнал, Атретис се изправи. Обърна се, видя Ризпа, нагазила до глезените във водата със сина му в ръце, и взе още едно решение, което щеше да повлияе на целия му живот.
Зареяният поглед на Ризпа се сепна.
Погледът в очите му, докато се приближаваше през водата към нея, накара сърцето й да забие лудо и я изпълни с желание да се обърне и да побегне. Тя отстъпи на брега.
Той излезе от водата, застана пред нея и протегна ръце.
Тя се подчини, а сърцето й се изпълни с безпокойство. Атретис взе детето, целуна го и го сложи на земята да ходи. После се изправи и леко се усмихна. Стомахът й се сви на топка и тя отстъпи назад, но това не помогна, защото той я хвана за ръката. Атретис я взе в прегръдките си и тя едва успя да издаде тих стон преди да я целуне. Мина доста време, преди да я пусне, а дотогава тя вече не можеше да мисли ясно.
Теофил стоеше във водата и се смееше.
* Така в Ранната църква християните са наричали Исус Христос. (б. пр.) * Ides — в древноримския календар, 15-я ден на март, май, юли и октомври, или 13-я ден на другите месеци. — (бел. пр.) * Да? (Ясно ли е?) — нем. (бел. пр.) * броня, ризница. — (бел. пр.) * Събота — иврит (бел.пр.) Каталог: wp-content -> uploads -> 2014 2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии 2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово 2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година 2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура 2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил 2014 -> 1. Do you live in Madrid? A 2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г 2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116 Изтегляне 3.47 Mb. Сподели с приятели:
|