Неизбежно като зората Франсис Ривър

6

Галий изпрати вест, че Серт е бил забелязан да се приближава по пътя от Ефес. Атретис изруга тихо. Нямаше никакво настроение да се занимава с него. Почти каза на Галий да откаже да го приеме в имението, но след това размисли. Въпреки че не го беше грижа дали ще обиди римските управници, някак инстинктивно знаеше, че Серт е човек, към когото трябва да се отнася с особено внимание.

• 
  Приеми го и го покани в триклиниума — каза той и Галий се оттегли. — Лагос, донеси вино и кажи на готвача да ни приготви нещо.
  
• 
  Да, господарю. Има ли нещо друго?
  

• 
  Кажи на вдовицата да си стои в стаята. Погрижи се за това. Заключи вратата!
  
• 
  Да, господарю — отвърна Лагос и забърза да изпълни задълженията си.
  
• 
  И нека Пилия да ни сервира! — провикна се Атретис след него. Момичето беше хубаво, вероятно достатъчно хубаво, за да отклони Серт от разговорите относно Ризпа.
  

• 
  Добре изглеждаш, приятелю — каза той и сграбчи Атретис за рамото.
  
• 
  Сядай. Пийни малко вино — каза Атретис, като посочи небрежно към отрупаните с възглавнички дивани и сам той се настани удобно.
  
• 
  След последния ти поздрав очаквах да бъда отпратен още от портата.
  
• 
  Помислих си го, но знаех, че ти така или иначе ще настояваш.
  
• 
  Май доста добре ме познаваш — усмихна се Серт. — Както и аз тебе, Атретис. След толкова месеци изолация сигурно си зажаднял за някакво развлечение. Иначе не би бил толкова хрисим.
  

• 
  Може би, само че не съм чак толкова зажаднял, че да се върна на арената.
  
• 
  Жалко — въздъхна Серт, — но аз продължавам да храня надежда — той проследи момичето, което влезе да сервира вино. Тя наля първо на Атретис. Серт забеляза как погледът на Атретис се придвижи по заоблените й форми някак интимно и с наслада, и това го подразни. Момичето се изчерви. Изглеждаше притеснена. Атретис се усмихна.
  
• 
  Не забравяй и госта ми — приятелски каза той, като прокара ръката си по бедрото й и я потупа леко отзад.
  
• 
  Съжалявам, господарю — притеснено отвърна тя и се обърна към Серт.
  

• 
  Ново попълнение?
  
• 
  Купих я за Юлия — ухили се Атретис, — но вместо това служи на мене.
  

• 
  А какво стана с онази хубава вдовица, която видях миналия път?
  
• 
  Пилия ми пасва по-добре — каза Атретис и се опита да си спомни дали изобщо е казвал на Серт, че Ризпа е вдовица. Ако не е, това веднага навяваше на мисълта, че Серт е душил около нея.
  

Серт се вгледа в изражението на Атретис.

• 
  Значи другата вече ти е омръзнала?
  
• 
  Очакванията й бяха по-големи от моите намерения.
  
• 
  Тя е много красива.
  
• 
  Езикът й е като жило на скорпион.
  
• 
  Продай ми я.
  

• 
  И да я прахосам за човек, който харесва светлокожи жени от Британия? — язвително отвърна той.
  

• 
  Мога да се сетя за дузина гладиатори, които биха се наслаждавали на нейната компания — каза той, като продължаваше да играе своята игра и да наблюдава реакцията на Атретис. — Какво ще кажеш? — попита Серт и лукаво се усмихна. — Назови някаква цена.
  

• 
  Чакай да помисля — каза той, сякаш наистина приемаше сериозно думите на Серт. Той си наля още вино. Облегна се назад и се усмихна.
  
• 
  Естествено, ще се наложи да вземеш и врякащото й отроче — той се вгледа внимателно в очите на Серт и забеляза как проблясват.
  

• 
  Забравих, че има дете.
  
• 
  О, да, има. И ти го видя последния път. Носи го увито в наметалото си, сякаш дори се е сраснало с нея.
  
• 
  Да разбирам ли, че детето е причина за това, че не я харесваш?
  
• 
  Може и така да се каже — сухо отвърна Атретис на въпроса на Серт.
  

• 
  Като говорим за жени — каза той, като си взе една шепа фурми, — хората говорят, че великият Атретис, когото нито един мъж не е успял да победи на арената, е бил повален от римска дъщеря — този път нямаше грешка, Атретис веднага трепна. Добре. Гордостта му винаги е била слабото му място.
  
• 
  Кой е разпространил тези слухове, Серт? Ти ли?
  
• 
  Чакай само да ти ги кажа. Аз не съм глупак, Атретис, нито бързам да си намеря гроб. Вероятно Юлия е говорила за тебе... и е била далеч от хвалбите.
  
• 
  Знаеше ли колко ми пука. Тази кучка може да си вика каквото си иска по всички ъгли на ефеските улици!
  
• 
  Докато ти тук стоиш сам и си ближеш раните?
  

• 
  Да си ближа раните? — бавно повтори той.
  

• 
  Каквато и да е истината, Атретис, така изглежда тя.
  
• 
  Дори и на тебе?
  

• 
  Трябва да призная, че наистина се учудих. Или може би си забравил, че аз уредих купуването на това имение?
  

• 
  Не мисли повече за слуховете — каза Серт с пълното съзнание, че точно както желаеше, вече бе посял семето, което щеше да накара стотици объркани мисли да се надигнат в съзнанието на Атретис. Той имаше сърце на войн и не би приел идеята някой да си мисли, че една жена го е победила. — Руфий Помпониус Пракс ти изпраща своите поздрави.
  
• 
  Кой по дяволите е Пракс? — изръмжа Атретис.
  
• 
  Племенник на префекта на Рим. Той организира пир в чест на рождения ден на Тит. И ти си поканен.
  
• 
  И колко навреме, нали, Серт? — каза Атретис и се облегна назад върху възглавницата. — Предполагам виждаш в това възможност да сложа край на слуховете? — след което Атретис спомена какво може да направи племенникът на префекта с поканата си.
  
• 
  Пракс не е човек, когото можеш да оскърбиш. Той може спокойно да те върне обратно в оковите.
  
• 
  Аз спечелих свободата си.
  
• 
  Тогава не я хвърляй на вятъра, като обиждаш човек, приближен на императора и на неговия брат, Домициан.
  

• 
  На Пракс му е дошло да гуша от тези християни, които пеят, докато умират — продължи Серт — Той не би желал нищо по-добро от това да ги преследва и да ги избие до крак.
  
• 
  Какво общо имам аз с тези християни? — попита Атретис като много добре знаеше защо Серт му пуска тази информация. — Единствената християнка, която познавах беше Адаса, а тя вече е мъртва.
  
• 
  Тогава ти предлагам да се държиш настрана от който и да било друг християнин, с когото изобщо имаш възможност да контактуваш.
  

Серт забеляза, че предупреждението му намери почва.

• 
  Пракс те уважава заради смелостта ти. Ти се биеш със сърце на лъв и той би искал да те почете. Позволи му това — устата му леко се изви в усмивка. — Твоят меко казано неделикатен отказ ще се приеме като обида.
  
• 
  Тогава му кажи, че лъвът все още ближе раните си, нанесени му от Рим.
  

• 
  Ако Пракс дори само заподозре, че насърчаваш разпространението на този култ, ще те върне в оковите само с едно щракване на пръсти.
  

• 
  А кой казва, че го правя?
  

• 
  Явно попрекалих с гостоприемството ти.
  
• 
  Кога пък те е възпирало това?
  

• 
  Един ден гордостта ти ще те унищожи, Атретис.
  
• 
  Гордостта е тази, която е запазила живота ми — той също се изправи. Изпи чашата си до дъно и я стовари шумно на масата. — Но може би си прав за едно. Твърде дълго се задържах тук — той придружи Серт до входната врата през атриума. — Не казвай нищо на Пракс засега. Ще обмисля поканата и ще ти дам отговор.
  

• 
  Не мисли твърде дълго. Пирът е след седем дни един слуга отвори вратата. Серт приятелски потупа Атретис по ръката. — Ти унищожаваше всеки враг на арената, Атретис. Време е да познаеш врага извън нея.
  
• 
  Ще имам предвид съвета ти — отвърна той и се усмихна загадъчно. Проследи със студен поглед Серт, докато той прекосяваше двора, видя как размени няколко думи с Галий и излезе през портата.
  

Ризпа чу нещо да се тръшка в стената. Стресна се, спря се за миг и се заслуша. От момента, в който пазачът дойде и й каза, че Серт е пристигнал и че тя трябва да остане в спалнята си, беше затворила вратата и прекарваше в молитва.

Атретис извика нещо неразбираемо. Тя трепна. Замисли се какво може да се е случило там долу, което да го е ядосало толкова много. И без друго не беше винаги в добро настроение — помисли си тя със смесени чувства.

Някой почука два пъти на вратата. Тя си пое дълбоко въздух, приближи се до вратата и дръпна резето. Навън пред нея стоеше Сила.

• 
  Атретис иска да говори с тебе.
  

• 
  Каза да оставиш бебето.
  
• 
  На чии грижи? На твоите?
  

• 
  Не ми каза.
  

• 
  Казах да го оставиш!
  
• 
  Нямаше кой да се грижи за него, господарю — каза тя, без да влиза в стаята.
  
• 
  Къде е дойката?
  
• 
  Хилде работи в кухнята в момента.
  
• 
  Не и тази вечер. Доведи я! — каза Атретис и направи знак на Сила. Звукът от металните скоби на сандалите му отекнаха в коридора.
  

Хилде пристигна задъхана и зачервена. Ризпа разви Халев и го подаде в нейните ръце.

• 
  Ще заспи, ако го оставиш в леглото му — каза Ризпа и нежно погали жената по ръката. — Не го оставяй сам.
  
• 
  Няма, не се тревожи — тя хвърли нервно бърз поглед към Атретис и напусна стаята. Сила отстъпи крачка назад, за да й направи място.
  
• 
  Не искам никой да ме безпокои — изръмжа му Атретис. — Искам да поговоря с Ризпа насаме. — Сила се обърна и се отдалечи, а Ризпа остана сама на вратата. — Влез и затвори зад себе си — каза Атретис с тон, който не остави никакво място за колебание.
  

• 
  Серт знае за Халев, нали?
  
• 
  Не, но знае за тебе — той се изсмя грубо. — Всъщност, вероятно знае повече за тебе, отколкото аз знам.
  

• 
  Няма много за знаене. И какъв интерес може да предизвика една обикновена жена като мене у мъж като Серт?
  
• 
  Той възнамерява да те използва като примамка, за да ме накара да се бия отново — той забеляза объркването в погледа й. Усмихна се цинично. — Мисли, че си ми любовница.
  

• 
  Надявам се, че си разсеял заблужденията му, господарю.
  
• 
  Казах му, че имаш език на скорпион, каквато е и самата истина. Казах му, че съм се уморил от тебе, както и съм. Серт ми направи щедро предложение да те купи. Мисля по въпроса.
  

• 
  Какво говориш? — едва промълви тя.
  
• 
  Разбрах, че си проклятие за мене още от момента, в който те видях! — каза той, след което последваха неразбираеми германски клетви.
  
• 
  Не можеш да продадеш нещо, което не притежаваш — тя цялата трепереше. Напълно ли беше полудял този човек?
  
• 
  Ти си християнка — обвинително каза той.
  
• 
  Ти знаеше за вярата ми, преди да дойда тук.
  
• 
  Това, че си в моя дом, изглежда ме прави заподозрян в очите на човека, който има властта да отнеме свободата ми.
  

• 
  О — тя бавно въздъхна и го погледна разтревожена. Не можеше да предложи да напусне, не и без Халев.
  
• 
  Бих искал да те изхвърля.
  

Нито дума —каза си тя. Боже, дръж устата ми затворена.

• 
  За съжаление, ако те изхвърля, пратениците на Серт веднага ще му донесат. Няма да пропуснат и това, че бебето е останало при мене. Той ще иска да разбере защо и би го разбрал, преди една стрела, изхвърлена от лък, да се е върнала обратно на земята.
  
• 
  О, Господи Боже, пази ни — промълви тя, като си представи как можеше да се използва едно невинно дете от безсърдечен човек като Серт.
  

• 
  И така, сега заради тебе, аз трябва да ходя да се правя на много учтив пред някакъв проклет римски аристократ или да свърша обратно на арената! — гласът му почти прерасна във викане и той срита една масичка, на която стоеше елегантна маслена лампа.
  

Отче, покажи ми пътя. Дай ми думи. Какво да направим?

• 
  Ти каза, че искаш да се върнеш в Германия.
  

• 
  Щях отдавна да съм го направил, ако не бяха две неща!
  
• 
  Синът ти — каза Ризпа с пълното разбиране, че това е едното. Халев беше само на четири месеца и пътуването щеше да е рисковано и трудно. — Каква е другата причина?
  

• 
  Отне месеци да ме докарат до Капуа — изръмжа той. — След това ме отведоха в Рим. Серт сключи сделка с Веспасиан и ме доведе тук с кораб. Пътуването отне седмици — той се изсмя почти истерично. — Бих се върнал в Германия още на момента, ако само знаех как да отида там!
  

• 
  Ще открием точно къде се намира и как да стигнем дотам.
  

• 
  Ние?
  
• 
  Каза, че не би оставил сина си никъде.
  
• 
  Разбира се.
  
• 
  Където е Халев, там съм и аз.
  

• 
  Ще оставиш Ефес и всичко, което предлага — каза той сухо и неубедено.
  
• 
  Да, бих останала тук — призна тя. —Това, което съм чувала за Германия, не е кой знае колко привлекателно — тя забеляза как погледа на Атретис се промени, сякаш се почувства обиден. — Сигурността на Халев е по-важна от всички страхове, които имам да напусна познатия си свят. Ако Серт е такъв, какъвто мислиш, че е, а аз не се съмнявам в това, той няма да се подвоуми да използва едно невинно дете по всякакъв начин, за да се домогне до тебе, нали?
  
• 
  Да.
  
• 
  Тогава единственият начин да осигурим сигурността на Халев е да го отведем колкото е възможно по-далеч от Серт.
  

• 
  Пътуването ще струва много пари — каза тя.
  

• 
  Без съмнение цяло състояние, а почти всичко, което съм спечелил, съм вложил в това имение — той се огледа, сякаш го виждаше за пръв път. — Сега разбирам защо Серт толкова настояваше да уреди покупката на това място. Тези стени ме затварят и ме притискат толкова силно, колкото и стените на лудуса.
  
• 
  Можеш да го продадеш.
  
• 
  Не и без да се разчуе, а и се съмнявам, че ще успея да го направя, преди Руфий Помпониус Пракс да даде своя малък пир — той отново изруга в объркването си.
  
• 
  Бог може да извърши и невъзможното.
  

• 
  Какво те кара да мислиш, че твоят бог ще ми помогне?
  
• 
  А ти защо си убеден, че няма да го направи? —Ризпа не изчака отговора му. — Ще ида да говоря с Йоан. Той ще ни помогне.
  
• 
  Няма да напускаш това имение!
  
• 
  Ще се наложи, ако искаме да научим всичко, което ни е нужно. В Христовото тяло има хора от всички прослойки. Знам за един търговец, който е пътувал из цялата империя. Ако някой може да ни каже как да открием Германия, това е той. Вероятно може да ни даде и карти, които да ни посочат пътя.
  

• 
  Друго важно нещо: напускането ни може да събуди съмнение у Серт относно мен и Халев. Ако си тръгна заедно с Халев, няма ли Серт да предположи, че не означавам за тебе чак толкова много, колкото той си мисли? Ти едва ли би ме отпратил с дете, което е твое.
  

• 
  Серт може да изпрати да те отведат в лудуса на разпит.
  

• 
  Човекът под терпентиновото дърво, който наблюдава къщата, той ли е?
  
• 
  Серт си тръгна. Хората му останаха.
  

• 
  Ако той лично не им даде нареждане да ме заведат в лудуса, те няма да посмеят сами да направят нещо. Ще наблюдават имението, ще докладват и ще чакат неговите инструкции, но докато ги получат, аз вече ще съм се върнала в Ефес.
  
• 
  Да, точно в лапите на лъва — каза той раздразнено. — Най-малко един от тях ще те последва.
  
• 
  И преди са ме следили, Атретис. Знам как да се крия — каза тя и веднага разбра, че беше грешка.
  

• 
  Така значи — каза той със заплашителна мекота в гласа си, — ако толкова добре се криеш, тогава аз как ще те намеря? — той се изсмя. — За малко да ме убедиш. Не съм чак такъв глупак. Или си мислиш, че ще ти оставя сина си и просто ще те гледам как си тръгваш?
  
• 
  Атретис, давам ти думата си...
  
• 
  Думата ти не означава нищо за мене! — той се обърна и нервно разтри с длан врата си.
  

• 
  Може би има и друг изход — промълви тя почти монотонно.
  
• 
  Наистина се надявам да има.
  
• 
  Какво ще кажеш да отидеш на този пир и да се престориш, че просто прекарваш добре.
  

Раздразнението й нарасна още повече.

• 
  Или пък да нахълташ там, да гледаш всички озверено, точно както гледаш мене сега, и да наругаеше този римски управник в лицето! Това ще запази гордостта ти, нали? И ще помогне на Серт да изпълни всичките си планове за тебе!
  

Тя се приближи към него и отново отправи отчаяна молба.

• 
  Атретис, моля те, остави настрана гнева си за доброто на твоя син. Мисли, преди да направиш каквото и да било.
  

• 
  Може би ще кажа на Серт, че съм се отегчил да стоя тук в планината и че искам да живея в Ефес, където кипи живот и веселие — не без сарказъм каза той. — Това ще го удовлетвори.
  

• 
  Нека да отида при Йоан — каза много внимателно Ризпа. — Той ще ни помогне.
  

• 
  Моля те, ще науча каквото мога и ще изпратя да ти кажат. Кълна се в живота си!
  
• 
  Изглежда нямам кой знае какъв избор — каза той с тъжна усмивка.
  
• 
  Трябва да тръгна колкото е възможно по-скоро — каза тя и се обърна към вратата. — Ще взема толкова неща, колкото да изглежда, че си ме изхвърлил от тук.
  

• 
  Знай това, жено. Ако не чуя нищо от тебе до два дена, ще дойда да те открия. Не се опитвай да избягаш с момчето, защото ако го направиш, кълна се във всички богове на света, ще използвам всички средства, дори и Серт, за да те намеря отново! А когато го сторя — той постепенно стегна хватката си, — ще се молиш никога да не си се раждала! — после я пусна така, сякаш самият допир с нея го е разгневил.
  

• 
  Знам, че сега не ми вярваш, но може би, когато минем през всичко това заедно, ще знаеш, че можеш да ми се довериш.
  

— Два дена — повтори той.

Ризпа излезе, затвори вратата след себе си, и забърза с разтуптяно сърце по коридора към спалнята си.

• 
  Всичко наред ли е, господарке? —попита я Хилде, когато вече беше влязла. — Изглеждаш доста бледа.
  
• 
  Нищо не е наред — отвърна Ризпа. — Трябва да напусна имението — тя взе наметалото си, уви Халев в него и го привърза здраво към раменете си.
  
• 
  Изхвърля ли те? Къде ще отидеш сега?
  
• 
  Имам приятели в града. Ще отида при тях — тя погледна към малката ракла с принадлежности и поклати глава. — Имам Халев. Това е всичко, което има значение сега.
  
• 
  Той няма да те остави да тръгнеш със сина му!
  
• 
  Халев е мой син и Атретис няма да понечи да ми отнеме това, което ми принадлежи — каза тя. Все още усещаше пръстите му по врата и гърлото си.
  

О, милостиви Боже, не му позволявай да промени решението си!

Изглеждаше колеблив и необичайно уязвим.

• 
  Помни какво ти казах — измърмори той, докато Ризпа минаваше покрай него.
  

• 
  Ти също помни какво ти казах — тя забърза по стълбите надолу. Прекоси пустия двор и приближи портата, където Галий стоеше в изпълнение на задълженията си.
  
• 
  Къде си мислиш, че отиваш? — каза той и застана на пътя й.
  
• 
  Остави я — заповяда Атретис, който стоеше на входната врата и гледаше към тях. — Казах й да се маха оттук.
  

• 
  Вземи я — каза й той със заповеден тон. Тя се подчини и се насили да се усмихне. Кожената кесия беше прогизнала от вода. Това беше същата онази кесия, която бе захвърлила още първия ден на тяхната среща. Явно и до днес си беше стояла в шадравана. Беше пълна със златни монети. — Считай го за заплата за услугите ти до сега.
  

Един от мъжете я беше последвал.