Неизбежно като зората Франсис Ривър

7

Въпреки всичките си усилия да се откъсне от човека зад себе си, когато стигна до дома на Йоан, Ризпа все още усещаше, че той е някъде наблизо. Изтощена, тя потропа на вратата. Клеопа отвори и възкликна от радост и изненада:

• 
  Йоан не е у дома, извикаха го, но скоро трябва да се върне — каза той, докато й помагаше да влезе и да се настани. — Сядай. Изглеждаш уморена.
  
• 
  Да, доста съм уморена — въздъхна тя и потъна в един диван близо до огъня. Топлината беше благодат след дългия път, който измина изложена на вятъра. — Идвам от дома на Атретис.
  
• 
  Нещо лошо ли се е случило?
  
• 
  Много лошо — тя разхлаби наметалото и положи Халев до нея заедно с кесията с монети. Потрепери.
  
• 
  Халев изглежда добре — каза Клеопа и му се усмихна. — А и доста по-наедрял от последния път, когато го видях.
  
• 
  Два пъти по-голям е, откакто Йоан го остави в ръцете ми — с благодарност каза тя, въпреки че докато вървеше насам, усещаше тази негова тежест върху себе си заедно с тежестта на златните монети. Усмихна се и остави Халев да хване пръстите й и да се опита да се изправи.
  

• 
  Ще ти донеса малко вино и нещо за ядене.
  

• 
  Вече не си увито, милото ми, можеш да се въртиш на воля — каза тя и го погъделичка по корема. Детето се разгука и зарита. Хвана едното си краче, пъхна го в устата си и задъвка палеца му, докато й се усмихваше лъчезарно. Тя го шляпна по дупето и стана.
  

Върна се разтреперана при Халев и седна.

• 
  Мога ли да ти помогна с нещо?
  
• 
  Вероятно ще навлека неприятности на Йоан — каза Ризпа, докато той наместваше подноса с храна пред нея. — Един човек ме проследи. Опитах се да му се изплъзна, но той се беше прилепил като мида на кораб. Можеш да го видиш. Облечен е в черно и стои долу на улицата. Може би трябва да тръгна веднага, преди...
  
• 
  И къде ще отидеш?
  
• 
  Не знам, но човекът, който стои зад неприятностите ми, е силен и е свързан с арената — тя се замисли какво можеше да стане с Йоан и другите й приятели, ако застанеха на пътя на Серт — Не мислех, че ...
  

• 
  Много е късно. Пий и се нахрани.
  

• 
  Липсвахте ми ти, Йоан и всички останали.
  
• 
  Ти също много ни липсваше.
  

• 
  Това е Йоан или някой от братята — каза той и излезе от стаята. Ризпа чу гласове и разпозна този на апостола.
  
• 
  Слава богу — каза тя, изправи се и тръгна към вратата, докато Йоан влизаше в стаята. Ризпа уви ръце около него и сълзи напълниха очите й. Той я прегърна нежно като баща. Когато накрая тя се отдръпна, Йоан взе ръцете й и я целуна. Учуди се на сълзите й.
  

• 
  Толкова е хубаво да те видя отново, Йоане.
  
• 
  И аз тебе — каза той.
  

• 
  Виж кой е дошъл да ни види, Клеопа! — каза той и се усмихна на Халев, който започна да рита с крачета като жабче, доволен че е център на внимание. Йоан го приближи до себе си и го погали с пръст по бузата.
  

• 
  Какво е по-красиво от невинността на едно дете? — каза апостолът с усмивка към Халев. — Помня как децата се тълпяха около Исус, докато пътувахме от град на град. В началото се опитвахме да ги прогоним, сякаш бяха рояк нахални мухи — продължи той с усмивка на лице, — но Исус ги събираше около себе си и ги благославяше едно по едно. Каза ни, че ако не станем като децата, няма да влезем в небесното царство.
  

• 
  Смирени и безпомощни.
  
• 
  И изцяло отворени за любовта и истината на Бога — добави Йоан. Погледна към Клеопа и прислужникът дойде и взе Халев, след това отиде да седне на друг диван с детето в скута си. Започна да размахва едно въженце, а Халев се опитваше да го хване.
  
• 
  Страхът за Халев ме доведе при тебе — каза Ризпа. — Един човек на име Серт всячески се опитва да накара Атретис отново да се бие на арената. Ако открие, че Халев е негов син, този Серт дори за миг няма да се поколебае да използва едно бебе, за да получи своето. Бих го скрила ако можех, но Атретис никога няма да ми позволи да му го отнема завинаги.
  
• 
  Как можем да ти помогнем?
  
• 
  Атретис се нуждае от помощ, за да напусне Ефес. Но сега, когато дойдох, не съм съвсем уверена, че трябва да въвличам и вас в това. Серт е много могъщ.
  
• 
  По-могъщ от Бог ли?
  

• 
  Не — тя погледна към него някак объркана от липсата си на вяра. — Слаба съм, Йоане. През последните седмици, далеч от поученията ти и от моите братя и сестри, аз се подхлъзвах и падах често. Животът с Атретис е... труден — как можеше да обясни на човек като Йоан как се отнасяше Атретис? — Той няма доверие на никого. Най-малко на мене.
  
• 
  И все пак ти е позволил да дойдеш при мене.
  
• 
  Понеже не виждаше никакъв друг начин да се сдобие с информацията и помощта, от които има нужда, за да напусне Йония. Не искам да го осъждам. Просто е водил много суров и свиреп живот. Изпълнен е с толкова омраза, че мога да я почувствам физически. Понеже една жена го е предала, той мисли, че не може да има доверие на жените.
  
• 
  Позволил ти е да вземеш и Халев със себе си.
  

• 
  Ако Атретис имаше гърди да храни Халев, би го грабнал от ръцете ми и би ме изхвърлил през портата още на първия ден!
  

• 
  Май малкият има нужда да се изкъпе.
  

• 
  Нямам чисти пелени в себе си.
  

• 
  Имаме малко плат, който ще свърши работа.
  

• 
  Благодаря ти, Клеопа.
  

Тя погледна към Йоан.

• 
  Съжалявам. Винаги говоря, преди да помисля — толкова много притеснения минаваха през главата й.
  
• 
  Не само ти имаш остър език, Ризпа. Исус нарече Яков и мене “синове на гърма”.
  
• 
  Тебе? — тя се засмя. — Е, значи вероятно има надежда и за мене.
  
• 
  Ти си дала живота си на Христос и без никакво съмнение той ще те оформи и ще те превърне в съда, който е най-добър за неговата цел.
  
• 
  Да, но иска ми се да знам каква е целта.
  
• 
  Ти знаеш. Божията воля не е скрита като митовете и философиите на света. Исус ни го каза открито и всеки ден повтаряше каква е волята му за нас. Обичайте се един друг. Обичайте се един друг.
  
• 
  Но как? Не можеш дори да си представиш що за човек е Атретис.
  
• 
  Като възлюбиш Господ твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила. В Бог ние живеем и се движим. В него ние можем да се обичаме един другиго.
  

• 
  Исус ни каза също да отидем и да направим ученици сред всичките народи — каза Йоан, — като ги кръщаваме в името на Отца и Сина, и Светия дух и ги учим да пазят всичко, което ни е заръчал.
  
• 
  О, Йоане... — каза тя и затвори очи. — И какво? Значи трябва да тръгна за Германия и да направя Атретис ученик? Как така?!
  
• 
  Остави товара си на Господ. Той ще те подкрепя.
  
• 
  Абсурдно е да мисля, че ще мога да доведа Атретис до спасителна вяра в Христос.
  
• 
  Христос сам ще го доведе до вярата, щом е волята му. Не ти. Твоят призив е да покажеш на Атретис божията любов, точно както Шимей я показа на тебе.
  

• 
  Разбирам — каза тихо тя.
  

• 
  Помоли се с мене — каза той и протегна ръката си към нея.
  

Слаба съм, Господи. Прости ми. Моля те пази Халев и го направи ревностен за тебе. Умолявам те, Отче, освободи Атретис. Изведи го от тъмнината и го въведи в твоята светлина. Употреби ме според волята ти.

• 
  Сега — каза Йоан и се усмихна, — кажи ми какво се е случило между тебе и Атретис — той взе една малка пита хляб, разчупи я на две и й даде половината.
  

• 
  Трябва да напусне Ефес — каза тя. — Ако остане тук, Серт ще намери начин да го накара да се бие отново. Този човек има шпиони, които постоянно наблюдават имението. Дори е пратил хора в града да разпитват и за мене. Открие ли, че Халев е негов син, не искам дори да си помисля как би използвал това, за да го манипулира... и какво би причинило то на самия Халев — тя извади кесията със злато, която Атретис й беше дал на раздяла, и я подаде на Йоан.
  

• 
  Около половината път до Рим — каза Йоан и ги върна обратно, след което остави кесията на масата между тях.
  
• 
  Трябва да предам на Атретис, че ще имаме нужда от още пари. Дадох му дума, че ще пратя вест до два дни, а първият вече мина.
  

• 
  Човекът на Серт е все още там — промълви тя. — Проследи ме от имението. Опитах се да му се изплъзна, но... — в съзнанието й изплуваха моменти от пътя й дотук. —Ни най-малко не съм искала да ти навлека неприятности, Йоане.
  
• 
  Седни и яж, Ризпа. Ще имаш нужда от сили за това, което те очаква.
  
• 
  Всичките си пари е вложил в това имение — каза тя и седна отново.
  
• 
  Господ ще снабди, от каквото имаме нужда.
  
• 
  Надявам се Господ да ни снабди и с карти. Атретис не знае как да открие пътя до Германия, а всичко, което аз знам е, че е някъде много далеч на север от Рим — очите й се насълзиха. — Чувала съм, че е нецивилизовано и варварско място. Ако Атретис е пример за хората там... — тя поклати глава и неволно стисна хляба в ръката си. — Не мога да повярвам, че му предложих да се върне там. Какво въобще си мислех? Дори само мисълта за Германия ме изпълва с неизразим ужас.
  
• 
  Земята и всичко, що е в нея, е създадено от Бог — каза Йоан и се усмихна. — Дори Германия.
  
• 
  Знам това, но е толкова далеч от тебе и Клеопа, и от всички останали, които обичам. А аз ще съм сама с Атретис и ще завися от неговата добра воля — тя се изсмя иронично. — Та ние не можем да стоим в една стая, без да възникне някакъв спор между нас.
  
• 
  Наранявал ли те е физически?
  
• 
  Не, въпреки че ме сплашва от време на време — тя отвърна поглед встрани и си спомни за тренировките на Атретис в залата.
  
• 
  Ти, всъщност, харесваш ли го?
  

• 
  Да, харесвам го — призна смутено тя накрая. — И по-лошото е, че той го знае.
  
• 
  Бог ви е събрал заедно с определена цел, Ризпа.
  

• 
  Каква? Да ме изкушава?
  
• 
  Бог никого не изкушава, ти го знаеш. Собствената ни похот ни подлъгва и увлича.
  
• 
  Не съм се увлякла. Нито имам такова намерение — тя откъсна парче от хляба и го потопи във виното. Започна да го дъвче, за да спечели време да помисли. Чувствата й бяха твърде объркани, за да ги изрази с думи. Тя погледна Йоан с напълно спокойно изражение и спокоен дух.
  
• 
  Не ме привлича само физическата му красота, Йоане. Има нещо по-дълбоко, нещо скрито някъде в него. Той е твърд, свиреп и жесток, но живее в ужасна болка. Веднъж каза, че помни всеки мъж, когото е убил — сълзите отново напълниха очите й... — тя поклати глава. — Желанието да го утеша може да доведе до... други желания.
  
• 
  Тогава трябва да се пазиш. Бог е верен, Ризпа. Настрой се да угаждаш на Господ. Той няма да позволи да бъдеш изкушена повече, от това, което можеш да издържиш, а също и ще ти даде изходен път.
  
• 
  Ще се опитам да бъда силна.
  
• 
  Не се доверявай на собствената си сила. Никой от нас не може да е силен сам по себе си. Господ е този, който ни привдига и ни дава сили.
  

• 
  Иска ми се да можех да се върна отново в Ефес и да живея на острова. Животът там беше по-лесен и далеч не толкова объркан. — И по-добре изобщо да не се беше срещала с Атретис, защото и сега, когато е далеч, не можеше да спре да мисли за него.
  
• 
  Има дни, в които и аз се боря — каза Йоан.
  

• 
  Ти? Но нали си апостол?!
  
• 
  Аз съм човек, точно както и ти.
  
• 
  Няма никой друг като тебе, Йоане. Ти си последният от апостолите. Всички други вече са при Господа.
  
• 
  Да — въздъхна той, — и понякога питам Бог защо все още съм тук. Обичам и тебе и всички останали, но, о, да знаеш само как копнея за деня, в който ще бъда отново лице в лице с Исус!
  

• 
  Толкова съм себична — сподавено прошепна тя. — Надявам се да бъдеш още с нас — тя вдигна глава и очите й се насълзиха. — Когато ти си отидеш, Йоане, няма да има вече нито един, който да е ходил заедно с Исус, който го е докосвал и е слушал гласа му. Ти си последният жив свидетел на Христос.
  
• 
  Не, възлюбена — възрази той. — Бог ни е дал Светия си Дух, за да може всеки от нас, който го приеме за Господ и Спасител, да бъде живо свидетелство за Христос — той издърпа ръцете си и покри лице с тях. — Както и ти трябва да бъдеш живо свидетелство пред Атретис.
  

• 
  Аз съм доста лош свидетел.
  
• 
  Бог взима обикновените неща от този свят, за да принесе слава на името си. Исус не беше роден в изисканите царски зали, а в един обор — той сложи ръка на рамото й. — Ние всички сме едно в Христа. Ти знаеш кой е истинският враг. Сатана е силен противник, който те познава почти колкото Христос. Той атакува чрез ума и плътта и се опитва да ни отдели от Христа.
  
• 
  Това изобщо не ме изпълва с увереност. Коя съм аз, че да се боря със Сатана!
  

• 
  Не се бориш ти. Господ върви пред тебе в битката. Ти само трябва да стоиш здраво във вяра. Спомни си писмото, което ни прати Павел. Бог ни е дал въоръжение — препаската на истината, броненият нагръдник на правдата, обущата на благовестието, щитът на вярата, шлемът на спасението и мечът на Духа, който е божието слово.
  
• 
  Помня това.
  
• 
  Всяко едно от тях е като име на нашия Господ. Христос е нашето въоръжение. Той ни обгражда, за да ни защити. Спомни си нещата, на които си била научена.
  
• 
  Всичко това е в ума ми и все пак аз се боря. Знаеш колко труден беше животът ми преди да срещна Шимей и той да ме доведе при тебе. Трябваше постоянно да ме дърпа обратно в правия път. Беше толкова силен във вярата си. Дори когато умираше, не се усъмни — очите й се напълниха със сълзи. — Аз не съм като него. Не съм и като тебе. Толкова дълго живях на улицата и се борех да оцелея, че това все още е останало в мене.
  
• 
  Христос те е направил ново създание.
  

• 
  Тогава може би не съм спасена, защото съм същото инато и дебелоглаво бездомно момиче, което крадеше храна от пазара, криеше се от бандите и спеше пред вратите на къщите. Атретис ми напомни за онези дни. Той ме кара да искам да се съпротивлявам — тя се обърна към него. — Мислех, че съм се променила, Йоане, но точно тогава се озовавам с човек като него и старото ми естество се възвръща. Не съм достойна да се нарека християнка.
  

• 
  Никой от нас не е достоен, Ризпа. По божията милост сме спасени и имаме наследство в небето, а не чрез наша собствена праведност. Ти си християнка. Твоята вяра в Исус те прави такава.
  

• 
  Да можех да съм по-добра...
  

• 
  Това е цел на всеки от нас. Уверен съм, че онзи, който е започнал добро дело в тебе, ще го довърши докрай.
  

• 
  Иска майка си — каза той с измъчен поглед.
  

• 
  Гладен е, а ти не можеш да направиш кой знае какво по въпроса.
  

“Прости ми за лекомисленото сърце, Боже. Положи силен дух в мене. Помогни ми да видя Атретис през твоите очи, а не през моите. И ако е волята ти да заминем за Германия, ами... на мене не ми харесва, но... ще отида.”

Нахранен и повит, Халев се унесе и заспа, а Ризпа се присъедини отново към Йоан и Клеопа в триклиниума.

— Клеопа ми каза, че малко преди да дойдеш съм имал посетители — каза й Йоан. — Изглежда Атретис не е единственият, който желае да напусне Ефес.