Необходими законодателни промени за подобряване работата на Търговския регистър

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по правни въпроси и

Комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм

Симеон Дянков, заместник-министър председател и министър на финансите; Жанета Петрова, заместник-министър на правосъдието; Валентин Георгиев, изпълнителен директор на Американска търговска камара в България; от Комисията по правни въпроси - Искра Фидосова, председател, Емил Радев, Юлиана Колева, Мая Манолова, Ивайло Тошев и Светослав Тончев, членове; от Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм – Стоян Мавродиев и Валентин Николов; Боян Терзиев - от Агенцията по вписванията; Камен Колев – Българска стопанска камара; от Българска търговско-промишлена палата - Цветан Симеонов и Здравка Георгиева; Румяна Георгиев от КРИБ; Владимир Пенков – „Пенков, Марков и партньори”; Ванухи Аркелян, председател на Окръжен съд Варна; от Българската асоциация по информационни технологии – Васил Величков; от Националния съюз на юрисконсултите – Мария Странджанска, председател; от Програма „Достъп до информация – Фани Давидова; от Адвокатско дружество „Събев и съдружници” – Георги Събев; от Софийски градски съд - Костадинка Недкова; представители на бизнеса и неправителствени организации и други.

Представители от Посолства: Скот Позъл - от Посолството на САЩ в България; Джудит Ланг – посланик на Унгария; Карол Мистрик, посланик на Словакия; Карел ван Кестерен, посланик на Нидерландия; Матиас Крафие – посолство Белгия, първи секретар и икономически съветник; Антонио Балскис и Луис Мигел Искиердо – посолството на Испания, служители на търговско икономическа служба.
Откриване:

Валентин Георгиев: Изпълнителен директор на

Американската търговска камара в България

Уважаема г-жо Председател,

Уважаеми заместник-министър председател,

Г-н Мавродиев,

Г-н Позъл,

Г-жо Заместник-министър,

Ваши Превъзходителства,

Дами и господа народни представители,

Колеги от бизнеса и медиите,

В условията на криза държава, бизнес, общество търсят заедно решения, търсят заедно нови подходи, търсят добрите практики и се опитват да доразвиват тези добри практики.

Днес сме се събрали на тази кръгла маса, за да видим една добра практика, каквато е Законът за търговския регистър и търговската регистрация. Успя ли наистина да помогне на бизнеса рамката, успя ли да даде необходимите резултати, които преди четири години Американската търговска камара, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, бизнеса в България, успяха ли да убедят правителството, че трябва да се върви към тази реформа. Реформата стартира.

Днес ние се постарахме, подкрепени от Американската агенция за международно развитие и Балканския тръст за демокрация ние бизнесът се постарахме да направим анализ на постигнатото и да видим доколко тази рамка може да бъде усъвършенствана, за да даде още по-добри резултати. Аз мога само да кажа, че финализирайки този проект, ние стъпваме в една нова фаза. Тази нова фаза и този финал на проекта се случват именно тук в българския парламент.

Г-жо Председател, как ще анализирате публично-частното партньорство, което в момента виждаме между бизнеса и законодателя, какви резултати то даде и в каква посока ще вървим отсега нататък заедно с вас. Заповядайте.

Благодаря.

Уважаеми г-н Вицепремиер,

Уважаема г-жо Заместник-министър,

Ваши Превъзходителства,

Уважаеми колеги народни представители,

Уважаеми представители на бизнеса и медиите,

Уважаеми представители на неправителствения сектор,

Днешната кръгла сама за необходимите законодателни промени за подобряване работата на търговския регистър е един добър пример за взаимодействието между държавната власт, от една страна в лицето на законодателната и изпълнителната и от друга страна, представителите на бизнеса и неправителствения сектор. Нашата идея е да търсим по този начин решения, които да доведат до по-ефективна регулаторна рамка на стопанския живот в страната, именно от тези форуми като днешната кръгла маса обществено обсъждане на едни толкова важни теми е правилният подход и правилната стъпка в посока на промяна на законодателството.

Ние декларирахме в началото на нашия мандат, че ще работим по различен начин. Искаме да постигнем едно качествено законодателство, което да се основава на задълбочен анализ преди това на обществено-икономическия живот, който е необходимо да бъде регулиран. Да има обществено обсъждане по тази тема, след което да пристъпим към разработването и изготвянето на съответните законодателни промени. Ние направихме вече пет или шест неформални срещи с представители на бизнеса на БСК, БТПП и КРИБ, за да коментираме тази тема и днес тук във втората част на днешната кръгла маса колегите, които ще бъдат модератори ще презентират и ще представят идеите, които обсъждахме съвместно.

Смятам, че с предлаганите изменения на Закона за търговския регистър ще достигнем до осъществяването на един друг ръководен управленски принцип, а именно оптимизиране на държавната администрация и увеличаване на ефективността на работата на държавната администрация. Искаме публичният сектор и публичните услуги в този сектор да стават по-качествени, по-бързи и в същото време по- икономични. Мисля, че по този начин най-добре ще следваме принципите на европейските директиви за развитие на информационното общество.

За мен водещо място, когато говорим за принципи, намира откритостта и прозрачността с прилагане на изменения в закона. Администрацията ще повиши степента си на отчетност пред обществото, достъпът до обществената информация ще бъде увеличен, разбира се с увеличен контрол и със съответната гарантирана сигурност на стопанския оборот – тема, по която смятам, че днес ще има една сериозна дискусия от присъстващите на кръглата маса.

В заключение, искам да отбележа постигнатото сътрудничество с гражданското общество. С особено задоволство ще отбележа, че депозираните предложения, които дойдоха от страна на бизнеса, от страна на неправителствения сектор в рамките на по-малко от два месеца с участието на колеги от правителството, експерти от Министерството на правосъдието, от Министерството на финансите ние успяхме да обобщим и ще представим днес пред вас и с участието на две от комисиите на Народното събрание – Комисията по правни въпроси и Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм.

Искам да благодаря на Американската търговска камара, на Българската стопанска камара и на Българската търговско-промишлена палата и на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България за възможността да водим този диалог. Благодаря на целия неправителствен сектор и на медиите, с които водим това ползотворно обсъждане, представяме нашите мнения и идеи, срещаме подкрепа от тях и обективно отразяване. Уверена съм, че това е правилният път за намиране на най-добрите решения за дългосрочното развитие на нашата страна. Благодаря.

Благодаря, г-жо Председател.

Нашият проект стартирахме преди една година. Тогава, в качеството си на експерт, на първата публична дискусия г-н Дянков сподели неговата практика от Световната банка, когато стартира един успешен проект „Doing Business”. Сега, една година по-късно, той е в друго амплоа.

Много ми се ще преди да му дам думата, бизнесът да отправи два въпроса към него:

Единият е как сега той вече като държавник гледа процесите на търговската регистрация.

Вторият въпрос е продиктуван от това, че този проект се осъществява със средства на Американската агенция за международно развитие. В случая Вашингтон дава пари. Като министър на финансите, а винаги един министър на финансите го питаме за пари, ние го питаме какво става с парите на еврофондовете, парите, които Брюксел в пъти повече е определил за нас. Ще чуем ли вижданията на правителството, изложени сега от министър Дянков, как ще се помогне административно процеса на търговската регистрация с еврофондовете?

Благодаря Ви г-н Дянков. Заповядайте.

Симеон Дянков:

Преди една година бях поканен и наистина участвах като експерт, току-що се бях завърнал в България, в предишната конференция. Може би голяма част от вас знаят, че в Световната банка аз водих проект „Doing Business”, в който регистрирането на фирми беше една от десетте тогава основни теми. Във всички страни по света ние гледахме този процес колко бързо става, колко струва, колко различни процедури има и т.н. От тази гледна точка имам голям опит от много страни по света в реформата по тази тема. Тогава аз казах, че има няколко основни неща, които трябва да се променят така, че България да стане една от най-добрите страни в света от гледна точка на леснотата и бързината за регистриране на бизнеса.

Ако има по-добра регистрация на бизнеса, това не е само, че по-бързо влизат нови бизнеси в сектора, това, както ще стане явно в хода на днешната ни дискусия, е и борба със сивия сектор. Защото много често, ако регистърът не е добър, това дава възможности за злоупотреби с кражби на фирмени имена, с пререгистрации незаконни и т.н.

Тогава казах няколко основни неща, които трябва да се променят. За радост едно от тях ние успяхме да го променим като ново правителство още в самото начало. То е, че минималният капитал на българските дружества тогава беше 5 хиляди лева. Аз казах, че практиката и в Европа и в света всъщност е или въобще да няма минимален капитал, или той да е минимален – 1 евро, 2 евра и т.н. Тогава лансирахме тази идея, че вместо 5 хиляди лева, трябва да е 1 евро. Това вече е факт – една от първите реформи, които станаха през есента на миналата година. По една от темите мога да кажа със задоволство, че вече има промяна.

Остават обаче още няколко други теми. Сега набързо ще ги разкажа:

Първото е, че като се намали минималният изискуем капитал, е редно да се помисли какво става с таксите. Защото сега България е в странна ситуация, че капиталът, който се изисква е минимален (1 евро), а таксите, които се изискват при регистрацията са доста по-високи като цяло. А таксите, знаем от световната практика, а и от различни европейски регламенти, трябва да са съотносими с разходите по тях. Там има две теми: какви са разходите и можем ли да намалим разходите. Това е нещо, по което се работи и парламентът има много добри идеи, които ще станат днес известни. От друга страна, наистина да е така. Да не правим един вид печалба от работата на търговския регистър, а наистина таксите да са изчислени така, че да се съотнасят към разходите и по този начин колкото по-евтино, толкова по-добре за бизнеса.

Това е една тема: какви са таксите и се надявам на днешните разговори това да се коментира и на следващата година като се срещнем там също да има успех.

Другата голяма тема, която съществуваше миналата година и продължава да съществува това е запазване и въобще защита на фирмените наименования. Знаете темата, някои от вас по-добре от мен, че поради историята и как са се правили тези регистрации в различни съдилища във времето има голямо натрупване на фирмени наименования, които идват много близко, меко казано, до известни марки –световни марки и известни български наименования. Това трябва да се мисли законово как може да се регламентира по-добре, за да нямаме този тип наименования и да имаме надеждна защита на фирмените наименования. Като се модернизира и развива нашата икономика ще става все по-важно това не само за България, а и за нашите износители и техните марки да са добре защитени.

Другата тема, която доста дискутирахме на срещата ни преди година, се отнася до това, че като минахме на електронния регистър, което е огромно постижение, трябва не само да се запази във времето, но и да се засилва работата на електронния регистър. Когато се регистрира нова фирма, се получава така че поради някаква причина има някакви пропуски. В момента системата е такава, че веднага или след преглед се казва, че това се връща и наново трябва да се регистрира тази фирма. В някои страни – не във всички, но в доста страни, има практика да има срок от една седмица или две седмици за отстраняване на пропуски. Идва съобщение от регистъра, примерно, че кутийка № 14 не е попълнена или ако е попълнена, там има текст, а трябва да има цифра. Моля попълнете и ни върнете в двуседмичен срок, примерно. По този начин практиката показва, че много по-съвестно и по-бързо се правят регистрациите. Понеже технологията реално това го позволява, мисля че трябва да се мисли, ако е необходимо законодателно, иначе административно това да е възможно и в България в бъдеще и пак с цел да улесним хората, които тръгват с идеите да правят нов бизнес.

Това бяха всъщност големите теми или поне темите, по които аз говорих миналата година. Една от тях – изискуемия капитал, вече е факт. Другите три теми, според мен, на базата на това, което днес ще стане, на базата на това, което различните бизнес организации и асоциации и парламентът вече е работил. Надявам се до есенната сесия ние да сме разрешили тези теми законодателно, така че следващата година като се събираме, да не си говорим за тези 3-4 въпроса, а да си говорим оттук нататък накъде.

Ще завърша с това, че добрата регистрация на нови фирми не е само тема за влизане на нов бизнес. Това е и голяма защита срещу неформалната (тъмната) икономика. Защото ако нямаме добър регистър, много по-лесно са злоупотребите с фирмени наименования, злоупотребите с изземване на функции на чужди фирми и т.н. Така че като се борим за по-добър регистър, се борим не само за новите фирми и за новите предприемачи, а се борим и за по-добра защита на предприемачите, които сега работят. Благодаря.

Sorry! Имаше и въпрос, като се използват сега средства от Съединените щати – един вид дали могат да се използват и европейски средства? Отговорът е да. Всъщност една от програмите, която е в Министерството на финансите по стечение на обстоятелствата, това е ОПАК – Оперативна програма „Административен капацитет”, дава възможност точно за този тип работа, която е връзка между законодателни подобрения, административни подобрение и технологични подобрения, ако такива са необходими, а смятам че ще има и такива, да се кандидатства по програма ОПАК. Тя е програмата с най-голяма усвояемост от всички програми в България. С други думи, работи сравнително добре, но има още много какво да се направи. Може да й се удвои усвояемостта и от тази гледна точка смятам, че на фона на идеите, които вече са дошли от бизнес асоциациите и неправителствените организации в парламента, които се обсъждат от Правната комисия, има възможност за кандидатстване и тази година, а реално, понеже някои от темите, които ще се засегнат днес, са теми и за началото на следващата година, и за следващата година да се направи - може би двугодишна програма за кандидатстване така че да подпомогне и законодателния процес и самото след това въвеждане на новите промени в закона в действителността. И пак казвам, от административна гледна точка засилване на административния капацитет в регистъра и от гледна точка, ако са необходими, въвеждане на някои нови технологични решения, за да може да има по-добра защита на регистрирането. Така че, да, това е възможно и е хубаво да е един от резултатите от днешната ни среща. Благодаря.

Благодаря, г-н Дянков.

Това е хубава новина за бизнеса. Първо, за този бизнес, който в момента работи с регистрите и поддържа регистрите. Второ, за бизнеса като перспектива да се създаде една единна информационна система.

Тези средства, които се предвиждат по програмата, налага и бизнесът да се спретне и час по-скоро да изготви смислени предложения, за да може да кандидатства успешно за тях.

Аз искам да кажа, че когато анализирахме Закона за търговския регистър и практиката по неговото изпълнение при нас колегите от бизнес асоциациите непрекъснато ни беше в главата, че в България има един „обичаен заподозрян”. Този обичаен заподозрян е съдебната система, която се реформира трудно и бавно. В интерес на истината и трябва да сме справедливи към колегите съдии, можем да кажем, че съдът наистина е затрупан от изключително много дела. Все ми се струва, че ние бизнесът успяхме с този търговски регистър да облекчим до известна степен съдебната система, да изведем това производство, което по своя характер е повече административно, отколкото необходимо да бъде в съда. По този начин да дадем глътка въздух на колегите от съда. Много уважавани от нас съдии в момента са сред нас и наш гост е един уважаем колега съдия с дългогодишна практика. Това е заместник-министърът на правосъдието г-жа Жанета Петрова.

Нашият въпрос към нея е тя как разглежда търговската регистрация – именно като процес, облекчаващ съдебната система.

Какви са посоките, в които Министерството на правосъдието ще действа по отношение на търговската регистрация и нейното подобряване и усъвършенстване.

Г-жо Петрова, заповядайте.

Уважаеми г-н Заместник-министър председател,

Уважаема г-жо Фидосова,

Уважаеми народни представители,

Госпожи и господа,

Тук съм в качеството си на ресорен заместник-министър на правосъдието, който отговаря за Агенцията по вписванията и осъществява контрол върху работата, както на търговския, така и на имотния регистър.

Като всеки нов ръководител трябваше много бързо да се запозная с проблемите на Агенцията и да съставя собствено мнение за начина, по който функционира търговския регистър, който е темата на днешния ни разговор. Приключвам анализа на работата на търговския регистър. Всъщност тази инициатива изпревари това, което се канеше да предизвика Министерството на правосъдието, а именно едно широко обществено обсъждане на проблемите, които има търговския регистър. Така че тази инициатива е приветствана от мен, защото тя дава възможност и ние, работещите в тази област, да поставим проблемите, които виждаме, по функционирането на регистъра.

Мисля, че е време да направим една оценка, каквато направих за себе си, какво се промени след като търговският регистър вече се води по административен ред и излезе от съдебната система.

Другата оценка, която трябва да направим е колко струва този регистър на данъкоплатеца. Дали парите, които държавата влага за неговото развитие, съответстват на резултатите от неговата работа?

Министерството на правосъдието е отворено за всякакви предложения за подобряване на работата на търговския регистър. Осъзнаваме, че регистърът като всяка нова инициатива, има сериозни проблеми в дейността, която извършва. Не може да не се оцени голямата крачка напред, която е направена с привеждането на регистъра в електронен вид, защото според мен по този начин максимално се улеснява работата на всички, които имат контакт с длъжностните лица. Обаче функционирането на регистъра в този вид поставя нови предизвикателства пред него и е необходимо час по-скоро да дадем и организационен и законодателен отговор на проблемите, които се пораждат във функционирането му.

Предлаганият законопроект поставя безспорно най-наболелите проблеми, които ние също дискутираме в Министерството на правосъдието. Присъединяваме се към мнението, че мерките, които следва да се набележат, са както от организационен характер, така и от законодателен. Използвам случая да оповестя, че в Министерството на правосъдието е създадена работна група, която работи по основния първостепенен проблем, на който трябва да се реагира веднага, а именно на резултатите от пререгистрацията на търговците, която ще приключи, както знаете, в края на тази година. Добре е тези проблеми да бъдат обсъдени и на настоящия форум, за да сме сигурни, че ще вземем най-добрите решения.

Призовавам за внимателен анализ на проблемите на регистъра и деликатна законодателна намеса. Защото последиците от неудачни управленски решения в тази сфера, всички ще се съгласите, са много тежки. Още веднъж искам да подчертая, че сме отворени за всякакви предложения. Искам да обявя, че нашата цел е да отговорим на всички очаквания, които бизнеса има към нас, които работим в тази област. Благодаря.

Благодаря, г-жо Петрова.

Искам да отбележа, че както работим с Комисията по правни въпроси, така още от първите дни организациите, които представят днес пред вас законодателни предложения, работят активно с Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм. Това е съвсем естествено. Може да се каже, че почти всички въпроси на бизнеса в края на краищата опират до Икономическата комисия в парламента. Сред нас като наш гост е заместник-председателят на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм г-н Мавродиев. Нашият въпрос към него е от гледна точка на това, че той беше един от архитектите на управленската програма на управляващата партия ГЕРБ. В дебатите, които той водеше с бизнеса преди една година, предлагаше пакет от законодателни мерки и други мерки, които да насърчат и стимулират чуждестранните инвестиции в страната. Към него, в качеството му на заместник-председател на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм и към самата комисия въпросът е дали търговският регистър се е превърнал в едно конкурентно предимство на България за привличане на нови инвестиции.

Г-н Мавродиев, заповядайте.

Благодаря Ви, г-н Георгиев.

Уважаеми г-н Вицепремиер,

Г-жо Председател на Правната комисия,

Уважаеми колеги народни представители и гости,

Аз мисля, че търговският регистър, който България въведе, е една сериозна стъпка в правилната посока, която модернизира България и прави страната ни да бъде близка с добрите международни практики в Европа и в света. В този смисъл това е много важна стъпка в правилната посока, водеща до това България да бъде по-добро и по-атрактивно място за инвестиции, защото, както отбеляза г-н Вицепремиерът, това е един от най-важните компоненти в оценката на бизнес-средата, на бизнес-климата в страната.

По отношение на закона, според мен, посоките, които могат да бъдат търсени, разбира се да бъдат въведени някои допълнителни промени, които аз накратко ще очертая.

Най-важните според мен са насърчаване на използването на електронни документи, на електронния подпис, въвеждането на още по-голяма бързина по отношение на регистрацията и съответно продължаване и засилване на практиката по отношение на увеличаване на сигурността за предприемачеството, защитата на интелектуалната собственост и това естествено би следвало да доведе и до борбата със сивия сектор, както отбеляза преди малко и г-н Дянков.

За мен лично важната посока е, че търговският регистър представлява една стъпка в посока на развитие на идеята за електронно правителство, което лично за мен е ключово важно по отношение на реформата в българската администрация, по отношение на предоставянето на по-бързи и по-качествени публични услуги на потребителите и на гражданите и съответно спестяване на огромно количество време и усилия, които иначе биха били загубени.

В крайна сметка предложенията за законодателни промени, които днес ще дискутираме, ще направят по-сигурна за инвестиции, ще направят конкурентните предимства на българската икономика по-големи и лично аз смятам, че това е една много важна стъпка в това България да бъде атрактивно място за инвестиции. Благодаря.

Благодаря на г-н Мавродиев. Ние от бизнеса очакваме още по-силен диалог с Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм и с Правителството като цяло. Защото наистина е необходимо заедно да търсим решения и да правим такива стъпки, които да дават конкурентни предимства на българската икономика и България да стане привлекателно място за правене на бизнес и за живеене.

В заключение на нашата откриваща сесия искам да кажа, че през цялото време бизнесът в инициативата си за прокарване на идеята за търговски регистър - Закона за търговския регистър, беше подкрепян много силно от всичките страни-членки на Европейския съюз и правителството на Съединените щати. Зад нас беше Брюксел, беше Вашингтон и не само с подкрепа на дипломатически корпус тук на място, но и с подкрепа с много техническа помощ от Брюксел и Вашингтон можаха да се осъществят и тези реформи.

Днес сме поканили да изрази позицията на нашите партньори от Американското посолство г-н Скот Позъл, търговско аташе в Посолството на САЩ в България. Правя една връзка с изминалата седмица, когато Американската търговска камара празнува своята 15 годишнина и тук беше заместник държавния секретар по търговия Хуан Верде, който оцени напредъка на България в бизнес рамката. Заедно с това се възлагат и много очаквания това развитие да продължи нататък. Защото борбата за чужди инвестиции, особено в тези времена, е изключително голяма.

Г-н Позъл, заповядайте