Неофициален превод от английски на български език! Hri/gen/1/редакция 7

Тридесет и седма сесия (1989 г.)

Общ коментар № 18: Забрана за дискирминация

2. Действително, принципът за забрана за дискриминация е толкова основен, че член 3 задължава всяка държава да гарантира равноправие на мъжете и жените да ползват правата, формулирани в Пакта. Независимо от това, че член 4, параграф 1 позволява държавите - страни да предприемат мерки, частично отменящи някои задължения по Пакта по време на извънредно положение в държавата, то същият член изисква, между другото, тези мерки да не включват дискриминация единствено по признак раса, цвят на кожата, пол, език, вероизповедание или социален произход. Освен това, член 20, параграф 2 задължава държавите - страни да забранят, със закон, всяка защита на национална, расова или религиозна омраза, съставляваща подстрекателство към дискриминация.

3. Поради своя основен и общ характер, принципът на забрана на всякаква дискирминация, както и принципът на равенство пред закона и еднаква защита, предоставена от закона, се цитират понякога изрично в членове, свързани с конкретни категории на човешки права. Член 14, параграф 1 предвижда, че всички лица са равни пред съдилищата и трибуналите, а параграф 3 на същия член предвижда, че при разглеждане всяко наказателно обвинение срещу него, всеки има право, при пълно равенство, на минимум гаранции, изброени в подпараграфи (a) до (ж) на параграф 3. Аналогично, член 25 предвижда равно участие в обществения живот на всички граждани, без всяко от разлика, споменати в член 2.

4. Задължение на държавите е да определят подходящи мерки за изпълнение на съответните разпоредби. Комитетът трябва обаче да бъде информиран за характера на тези мерки и за съответствието им с принципите на забрана за дискирминация и равенство пред закона и еднаква защита, предоставена от закона.

5. Комитетът желае да обърне вниманието на държавите върху факта, че понякога Пактът изрично изисква от тях да предприемат мерки, за да гарантират равенство вправата на съответните лица. Така например член 23, параграф 4 предвиждаче държавите предприемат подходящи мерки, за да гарантират равенство в правата и отговорностите на съпрузите за всъпване в брака, по време на брака и при неговото разтрогване. Тези стъпки могат да приемат формата на законодателни, административни или други мерки, но се касае за позитивно задължение за държавите да гарантират, че съпрузите имат равни права, така както се изисква по Пакта. По отношение на децата, член 24 предвижда, че всички деца, без всякаква дискриминация на основата на раса, цвят на кожата, пол, език, вероизповедание, национален или социален произход, имотно състояние или рождение, имат право на такива мерки за защита, каквито се изискват от техния статут намалолетни от страна на тяхното семейството, от обществото и държавата.

6. Комитетът отбелязва, че Пактът нито дефинира термина “дискриминация”, нито посочва какво предствалява дискриминация. Член 1 на Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация предвижда обаче, че терминът “расова дискриминация” означава всяко разграничаване, изключване, ограничаване или преимуществено право по признак раса, цвят на кожата, произход, или национален или етнически произход, което има за цел или резултат да отмени или възпрепятства равноправното признаване, ползване или упражняване на човешките права и основните свободи в политическата, икономическата социалната, културната или всяка друга област на обществения живот. Аналогично, член 1 на Пакта за премахване на всички форми на расова дискриминация срещу жените предвижда, че “дискриминация срещу жените” означава всяко разграничаване, изключване или ограничаване, направено по признак пол, което има за резултат или цел възпрепятстване или отмяна на признаването, ползването или упражняването от жените, независимо от тяхното семейно положение, на основата на равенство между мъжете и жените, на човешките права и основните свободи в политическата, икономическата социалната, културната, гражданската или всяка друга област.

7. Независимо от това, че тези конвенции се занимават само със случаи на дискриминация по конкретни признаци, Комитетът смята, че терминът “дискриминация”, така както се използва в Пакта, следва да се разбира като предполагащ всяко разграничаване, изключване, ограничаване или преимуществено право, което се основава на какъвто и да е признак, като например раса, цвят на кожата, пол, език, вероизповедание, политически или други убеждения, национален или социален произход, имотно състояние, рождение или всякакви други признаци и което има за цел или резултат да отмени или възпрепятства равноправното признаване, ползване или упражняване на всички права и свободи от всички лица.

8. Равноправното ползване на правата и свободите не означава обаче идентично третиране във всеки случай. В тази връзка, разпоредбите на Пакта са ясно изразени. Така например член 6, параграф 5 забранява налагането на смъртно наказание за лица под 18-годишна възраст. Същият параграф забранява, присъдата да се изпълнява за бременни жени. Аналогично, член 10, параграф 3 изисква отделяне на непълнолетните престъпници от пълнолетните лица. Освен това, член 25 гарантира определени политически права, като прави разлика на основата на гражданство.

9. Докладите на много държави съдържат информация относно законодателни и административни мерки и съдебни решения, свързани със защита срещу дискриминация от гледна точка на закон, но те много често не дават информация, която би разкрила фактическата дискриминация. Когато докладват относно член 2, параграфи 1, 3 и член 26 на Пакта, държавите цитират обикновено разпоредби от своите конституции или закони за равни възможности по отношение на равенството на лицата. Независимо от това, че тази информация е действително полезна, Комитетът желае да знае, дали все още остават някакви проблеми по отношение на фактическата дискриминация, която може да се извършваили от държавни органи, или от общността, или от частни физически и юридически лица. Комитетът желае да бъде информиран относно правните разпоредби и административните мерки, насочени към намаляване или премахване на тази дискриминация.

10. Комитетът освен това желае да подчертае, че принципът на равенство изисква понякога държавите да предприемат позитивни мерки , за да намалят или отстранят условия, които предизвикват или подпомагат наличието на дискриминация, забранена по Пакта. Така например в държава, в която общите условия за определена част от населението възпрепятстват или влошават ползването им на човешки права, държавата следва да предприеме конкретни действия, за да коригира тези условия. Такива действия може да включва предоставяне за определено време на част от съответното население определено преференциално третиране по конкретни въпроси, в сравнение с останалата част от населението. Доколкото обаче такова действие е необходимо за коригиране на фактическа дискриминация, се касае за законно диференциране съгласно Пакта.

11. Както член 2, параграф 1, така и член 26 изброяват признаци, на основата на които дискриминацията е забранена, като раса, цвят на кожата, пол, език, вероизповедание, политически или други убеждения, национален или социален произход, имотно състояние, рождение или всякакваи други приазнаци. Комитетът обръща внимание, че в редица конституции и закони не всички признаци са изброени, по отношение на които се забранява дискриминация, така както се цитира в член 2, параграф 1. Комитетът би желал поради това да получи информация от държавите - страни относно значението на тези пропуски.

12. Докато член 2 ограничава обхвата на правата, които трябва да бъдат защитени срещу дискриминация до тези, предвидени в Пакта, то член 26 не поставя такива ограничения. Или с други думи, член 26 предвижда, че всички лица са равни пред закона и имат право на еднаква защита, предвидена в закона без дискриминация, и че законът гарантира на всички лица равна и ефективна защита срещу дискриминация по всеки от изброените признаци. По мнение на Комитета, член 26 не просто дублира гаранцията, вече предвидена в член 2, но по същество предвижда самостоятелно право. Той забранява юридическата и фактическата дискриминация във всяка област, регламентирана и защитавана от държавните органи. Поради това член 26 засяга задълженията, наложени на държавите по отношение на техните законодателства и тяхното прилагане. Оттук следва, че когато държавата приема законодателство , то трябва да е в съответствие с изискването на член 26, че съдържанието му не няма да бъде дискриминационно. С други думи, прилагането на принципа на забрана на искриминация, съдържащ се в член 26, не се ограничава с тези права, които са предвидени в Пакта.

13. И най-накрая, Комитетът отбелязва, че не всяко различно третиранепредставлява дискриминация, тогава, когато ако критериите за това са обосновани и обективни и ако целта, която преследва, е законна съгласно Пакта.