Неофициален превод от английски на български език! Hri/gen/1/редакция 7


Четиридесет и осма сесия (1993 г.)



страница15/27
Дата06.09.2017
Размер2.15 Mb.
#29643
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   27

Четиридесет и осма сесия (1993 г.)

Общ коментар № 22: Член 18 (Свобода на мисълта, съвестта или религията)


1. Правото на свобода на мисълта, съвестта и религията (което включва свобода на отстояванена своите убеждения) съгласно член 18.1 е всеобхватно; то обхваща свобода на мисълта по всички въпроси, лично убеждение и преданост към религия или убеждение, независимо дали изповядвани индивидуално или колективно с други хора. Комитетът привлича вниманието на държавите върху факта, че свободата на мисълта и свободата на съвестта се защитават еднакво със свободата на религията и убежденията. Фундаменталният характер на тези свободи се отразява и във факта, че тази разпоредба не може да бъдедерогирана, дори по време на извънредно положение (обществена опасност) в държавата, така както се посочва в член 4.2 на Пакта.

2.Член 18 защитава теистични, не теистични и атеистични вярвания, както и правото да не се изповядват никаква религия или убеждение. Термините “убеждения” и “религия” се тълкуват широко. Приложението на член 18 не се ограничава до традиционните вероизповедания или до вероизповедания и вярвания с институционални характеристики или практики, аналогични на тези на традиционните вероизповедания. По тази причина Комитетът разглежда с тревога всяка тенденция за дискриминация срещу всяко религия или убеждение по всяка причина, включително факта, че те са новоустановени, или представят религиозни малцинства, които могат да бъдат обект на враждебност от страна на господстваща религиозна общност.

3. Член 18 прави разлика между свобода на мисълта, съвестта, религия или убежденията и свободата на изповядване на религия или убеждение. Той не позволява каквито и да са ограничения върху свободата на мисълта и съвестта или върху свободата да се изповядват или възприемат религия или убеждение по свой избор. Тези свободи се защитават безусловно, така както и правото на всеки да се придържа към мнения, без това да влияе върху член 19.1. В съответствие с членове 18.2 и 17, никой не може да бъде принуждаван да разкрива своите мисли или привързаност към определена религия или убеждение.

4. Свободата на изповядване на религия или убеждение може да се упражнява “или индивидуално, или в общност с други лица, както и публично или частно”. Свободата на изповядване на религия или убеждение при богослужение, спазванена ритуали, практикуване и обучаване обхваща широк спектър от действия. Концепцията на богослужението се разпростира до ритуални и церемониални действия, които дават пряк израз на убежденията, както и на различни практики, интегрирани в такива действия, включително изграждане на места за богослужение, използване на ритуалнипредмети, показване на символи и спазване на празници и почивни дни. Спазванетои практикуването на религия или убеждение могат да включват не само церемониални действия, но така също и такива обичаи, катоспазване на определени хранителни режими, носене на характерно облекло или покривала за глави, участие в ритуали, свързани с определени стадии на живот, както и използване на специален език, който се говори обичайно от група. Освен това, практикуването на и обучението по религия или убеждение включват действия, които са неразделна част от извършването от религиозни групи на основните им дейности, като например свободата да избират своите религиозни лидери, свещеници и учители, свободата да създават семинарии или религиозни училища и свободата да подготвят и разпространяват религиозни текстове или публикации.

5. Комитетът отбелязва, че свободата да “ се изповядва или приеме” религия или убеждение задължително води до свободата да избере религия или убеждение, включително правото да се замени настоящата религия или убеждение с друго или да се приемеатеистични възгледи, както и правото да се запази религия иливяра. Член 18.2 забранява принудата, която възпрепятствала упражняване на правото да се изповядв или приеме религия или убеждение, включително използването на заплаха от физическа сила или наказателни санкции, които да принудят вярващи или невярващи да се придържат към своите религиозни вярвания и общества, да се отрикат от своята религия или убеждение или да приемат друга религия. Политики или практики, които имат един и същ замисъл или ефект, като например такива, които ограничават достъпа до образование, медицински грижи, заетост или права, гарантирани с член 25 и други разпоредби на Пакта, са аналогично несъвместими с член 18.2. От същата защита се ползват и носителите на всички вярвания с нерелигиозен характер.

6. Комитетът е на мнение, че член 18.4 допуска обучение в държавни училища по такива предмети, като например обща история на вероизповеданията и етика, ако се преподава неутрално и обективно. Свободата на родителите или законните настойници да гарантират, че техните деца получават религиозно и нравствено образование в съгласие с техните собствени убеждения, формулирани в член 18.4, е свързана с гарантиране на свободата да се преподаватрелигия или вярвания, изложени в член 18.1. Комитетът отбелязва, че държавното образование, което включва обучение по конкретна религия или убеждение е несъвместимо с член 18.4, освен ако не се предвиждат недискриминационни изключения или алтернативи, които биха отговорили на желанията на родители и настойници.

7.В съответствие с член 20, никаква изява на религия или убеждение не може да се равнява на пропагандиране на война или защитаване на национална, расова или религиозна омраза, съставляващи подстрекателство към дискриминация, враждебност или насилие. Така както Комитетът посочва в своя общ коментар № 11 [19], държавите имат задължението да въведат закони за забрана на такива действия.

8. Член 18.3 допуска ограничения върху свободата на изповядване на религия или убеждение, само ако ограниченията са предвидени със закон и са необходими за защита на обществената безопасност, реда, здравето или морала, или основните права и свободи на другите хора. Отсъствието на принуда да изповядват или приемат религия или убеждение и свободата на родители и настойници да гарантират религиозното и нравствено възпитание не могат да бъдат ограничавани. При тълкуване на обхвата на клаузите за допустимо ограничение, държавите - страни по Пакта следва да изхождат от необходимостта за защита на правата, гарантирани по Пакта, включително правото на равенство и забрана за дискирминация по всички признаци, посочени в членове 2, 3 и 26. Наложените ограничения трябва да бъдат установени със закон и не трябва да се прилагат по начин, който би опорочил правата, гарантирани в член 18. Комитетът отбелязва, че параграф 3 на член 18 трябва да се тълкува стриктно: ограничения не се позволяват на основания, които не са посочени там дори ако биха били позволени като ограничения за други права, защитени в Пакта, като например националната сигурност. Ограниченията могат да се прилагат само за тези цели, за които са предвидени и трябва да са пряко свързани и пропорционални на конкретната необходимост, за която са обявени. Ограничения не могат да се налагат за дискриминационни цели или прилагат по дискриминационен начин. Комитетът отбелязва, че концепцията за нравственост произлиза от множество социални, философски и религиозни традиции; следователно, ограниченията върху свободата на изповядване на религия ил вяра по смисъла на защита на нравствеността трябва да се основават на принципи, които не произлизат изключително от отделна традиция. Лицата, които са вече обект на някои законни ограничения, като например затворници, продължават да се ползват от своите права на изповядване на своята религия или убеждение в максималната степен, съвместима с конкретния характер на лишаването от свобода. Докладите на държавите - страни по Пакта следва да предоставят информация относно пълния обхват и ефектите на ограниченията по член 18.3, както като въпрос на правото, така и на тяхното прилагане в конкретните обстоятелства.

9.Фактът, че една религия се признава за държавно вероизповедание или че е установена като официална или традиционна, или че неговите последователи съставляват мнозинството от населението, не води до нарушение на ползването на някое от правата съгласно Пакта, включително членове 18 и 27, нито до някаква дискриминация срещу привърженици на други вероизповедания или невярващи. По-специално, някои мерки, които са дискриминиращи спрямо последните, като например мерки, ограничаващи правото на избиране на държавна служба за членове на господстващото вероизповедание, или предоставянето на икономически привилегии за тях, или налагането на специални ограничения върху практикуването на други вероизповедания, не са в съгласие със забраната за дискриминация по признак вероизповедание или убеждение и с гаранцията за еднаква защита по член 26. Мерките, разгледани в член 20, параграф 2 на Пакта, съставляват важни предпазни мерки срещу нарушаването на правата на религиозни малцинства и на други религиозни групи да упражняват правата, гарантирани с членове 18 и 27, както и срещу актове на насилие или преследване, насочени срещу тези групи. Комитетът желае да бъде информиран относно мерките, предприети от съответните държави в защита на практикуването на всички религии или убеждения, срещу тяхното нарушаване, и в защита на техните последователи от дискриминация. Аналогично, информацията относно съблюдаването на правата на религиозните малцинства по член 27 е необходима на Комитета, за да може да оцени степента, в която правото на свобода на мисълта, съвестта, религия се осъществява от държавите. Съответните държави следва освен това да включат в своите доклади информация, отнасяща се за практиките, разглеждани от техните закони и от тяхната съдебна практика като наказуеми като богохулни.

10. Ако вярвания се третира като официална идеология в конституции, устави, прокламации на управляващи партии и т.н., или в официалната практика, това не води до нарушение на свободите по член 18 или на други права, признати съгласно Пакта, нито до някаква дискриминация срещу лица, които не приемат официалната идеология или които й противодействат.

11. Много лица желаят да се откажат да изпълняват военна служба (отказ от военна служба) на основание, че това право произтича от техните свободи по член 18. В отговор на тезиискания, все повече държави предивждат в законите си освобождаване от задължителна военна служба граждани, които искрено изповядват религиозни или други вярвания, забраняващи изпълнението на военна служба и я заменят с алтернативна национална служба. Пактът изрично не цитира правото на отказ от военна служба, но Комитетът смята, че това право може да бъде изведено от член 18, предвид на това, че задължението да се използва сила, която може да доведе до смърт може сериозно да противоречи на свободата на съвестта и правото да се изповядварелигия или вярване. Когато това право се признава със закон или на практика, не трябва да се прави разлика между добросъвестните лица, които се противопоставят на основата на на техните вярвания; аналогично, не трябва да съществува дискриминация срещу добросъвестни лица, които се противопоставят затова, че не са изпълнили военната си служба. Комитетът приканва държавите - страни по Пакта да докладват за условията, при които лицата могат да бъдат освобождавани от военна служба на основата на техните права по член 18 и на характера и продължителността на алтернативната национална служба.




Сподели с приятели:
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   27




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница